Разумна икономия

XVII беседа, държана на 10.ХII.1944 г., неделя, 10 ч. с.
Изгрев – София

Отче наш.

„Изгрява слънцето“.

Ще прочета четвърта глава от Евангелието на Матея, от началото до 12 стих.

„Духът Божи“.

В природата има един закон: разумна економия на живота. Туй, което съвременните хора го нямат предвид. Съвременните хора са крайно разточителни във всяко отношение. Когато човек им говори за тая економия, те казват, че били свободни и други работи. Въпросът за свободата е обоснован разумно. Дето няма разумност, няма свобода. За каква свобода може да се говори, където няма разумност? Няма защо да се безпокоим в света, че тук там има нарушения. Някой път някоя буря дойде, дъжд дойде, промени се времето, температурата се промени, не си доял, не си доспал. Пък то не е лошо. Ако си доспиваш е лошо, ако не си доспиваш е добро. По-добре е да не си доядеш, другите да си доядат, отколкото ти да си доядеш; пък другите да не си доядат. Ние сме хора възпитани малко особено. Аз го наричам евино възпитание. Откак влезе първият учител в рая, той заблуди жената. Казва: Не ти трябва много да работиш, много учение не ти трябва, само като изядеш един плод всичкото знание, безсмъртието изведнъж ще го имаш, ще дойде. И всичките жени сега вярват в това. Жените като го предадоха на мъжете и те вярват.

Има два порядъка в света: Божествения порядък като го изпълниш, го познаваш. Невъзможно е да познаеш Божествения порядък, без да направиш нещо. Човешкото се познава преди да си го направил. Съвременните хора сме запознати с човешките работи. Та сме се наплашили и казвате: Зная ги човешките работи. Питат, защо са добрите хора в света? Да има плодове. Защо са лошите хора? – Да има недоимък. Защо са лошите хора? – Да има малко скандали. Нашата съвременна култура е на върха на културата. Най-културните народи са сега. Историята не помни по-културни, по-силно, по-добре въоръжени, по-добре ориентирани, както сега с тия дългобойни оръдия. Като стрелят на 400–500 километра отиват. Англичаните дават една статистика, че те имат четири милиона и петстотин хиляди къщи разрушени. Не е малка работа, отделно фабрики, заводи. Казваме: Какъв ще бъде краят? Има избити евреи шест милиона и петстотин хиляди, шест милиона избити поляци, за руснаците, колко руси има избити, колко югославянци е друго. Казвам: В съвременната война като излязат и направят един баланс, то ще бъде една почетна цифра на хора, които са се пожертвували за Христовото учение. Защо е войната на християнските народи? На време се бият. Туй което беше невъзможно, стана възможно. Хората ги е страх. Ние не проповядваме мир. Не мир е света. Мирът може да бъде обоснован само на любовта. Този мир е всякога постоянен. Той не може да бъде отрицателен мир. Мирът е там дето има правда, дето има добродетел. Мирът е там дето има разумност. Не тъй на картина мир. Мир има там, дето всичките хора са здрави. Мир има там дето са богати. Но горко вам, богати. Горко вам богати, които носите учението на Ева. Горко вам, учени хора, които носите учението на Ева. Горко вам, които вярвате във всички заблуждения, които съществуват в света. Човек щял да умре. Не го отричаме. 35 милиона хора умират на година. Къде отиват? Ако дърветата не горят, де е дефектът. Като горят дърветата там има ефект. Ако тия дървета не горят, къща пълна с дим не е приятна. Има една смърт, която е приятна, гори човек и изгаря. Всички ние се боим от това, от което не трябва да се боим. И всички не се боим от това, от което трябва да се боим.

Няма по-опасен момент в живота да изменим една посока на един лъч на любовта. Хиляди години ще ти вземе, докато поправиш тази погрешка – малко да измениш, само да мръднеш на една стотна от фокуса, години ще ти вземе. Погледнете библейския разказ за грехопадението. Един плод изяла Ева. Какво има, че изяла един плод. То е турено в една форма за един учен човек. В този плод има зараза, както съвременните микроби. Има учени хора, които изучават силата на холерата, чумата и другите заразни болести. Те намират, че е в любовните работи. Размножават се чрезмерно много. В една нощ милиони, милиони стават. В туй размножаване те отравят организма на човека и той умира. И следователно, на тия дребни необуздани същества, които ходят по любовни работи, трябва да им развалим серума. Трябва да им турим четири пет чаши вода, да намалят любовните работи, да ги спрат. Между холерата да няма игране, пеене, всичко това да престане. Казвате: Нали го обичам. Казвам: Там е белята. Туй, за което казвате, че го обичате то не е вярно. Как ще докажеш, с какво ще докажеш, че го обичаш. Може да го докажеш, ако този човек е болен, погледнеш го и той стане. Ти си го погледнал добре. Ако този човек, като го погледнеш, падне на земята, ти като си го погледнал, как мислиш, твоят поглед на място ли е? Една млада мома на 19 години, свършила училище, казва: Сериозно те питам, има ли Господ в света или няма. Ами вие младите моми търсите Господа навсякъде. Казвам: Ти Господа търсиш. Твоят Господ сега е на 19 години, черноок, с високо чело, правилен нос, очи хубави, изправен, усмихнат. Казва: Как е, ще можем ли да живеем с него? Казвам: Ако го обичаш, ще живееш, но ако не го обичаш, главата ти ще побелее. Сега това е обикновен израз, главата ти ще побелее. Бялата глава нищо не ражда, бяла пръст е. Аз вярвам в едни бели коси, в които има динамика, мисъл има, от всеки косъм мисли като искри излизат. Отвсякъде от косата излиза светлина. Чешеш се, чешеш се и се радваш.

Какво искаме ние съвременните хора? Генерал да си ще те съдят. Министър да си ще те съдят. Цар да си ще те съдят. Съдба сериозна. Писано е в религиозните книги, обща съдба ще има. Казва: Да ида в оня свят. Ти ще идеш в оня свят, но съдба има. Като тръгнеш за оня свят, всичките документи от тук ще ги носиш. В оня свят съдят само добрите хора. Лошите хора ги оставят да ги съдят тук. Всичките документи за доброто, които си направил, тази архива я вземат. За доброто тук никого не съдят. Казват: Ти си добър човек и те оставят. Твоята архива я вземат горе, осъдят човека и дават възнаграждение. Затуй онези, които не сте съдени на земята, ще бъдете съдени горе. Ще ви възнаградят, ще ви дадат жилища. Христос казва: Отивам да ви приготвя място.

Сега някои от вас, ако се намерите в Америка при новия последен далекоглед, който приближава най-много вселената до нас, какво ще видите. С този далекоглед от Ню Йорк в Париж може да четете надписите на един параход. Ние се намираме в затворени форми, не знаем какво има в другите слънца и планети. В месечината не знаем какво има. На Марс не знаем какво има. Марс ако разгледате с един далекоглед, около десет сантиметра има окръжност, няколко линии има и учените хора по тях гадаят. Около Юпитер има няколко пояса, като погледнете Венера, тя е добре забулена, добре облечена, нищо не виждаш. Виждаш, че свети добре, откъде иде тази светлина не знаеш. От другите планети като ни разглеждат, не подозират, че ние толкоз се безпокоим. Съвременните хора са ятаци на паднали духове. Сега всичките ятаци ще търсят. Не че искат да наказват, но сега ятаци търсят. Дошъл някой ятак, хванете го, пуснете хората да си вървят. Духовете не са от земята, те са слезли от друг свят. Избягали, скрили се на земята. Сега ще трябва да си вървят.

Някой път се спираме и казваме: В какво да вярваме. Вие вярвате точно в това, в което и аз вярвам. Без светлина не може. Вярвате в светлината. Светлината я приемате по същия начин, както и аз. Необходимо вярвате във въздуха. Въздуха го приемате по същия начин, както и аз го приемам. Вярвате във водата и нея приемате по същия начин както мене. И хляба по същия начин приемате. В какво вярваш. Всички други неща са второстепенни. Какво има в света вън от светлината? Какво има в света вън от въздуха? Както представят човешката мисъл, какво съществува в света вън от човешката мисъл? Нищо не съществува. Може да съществуват много работи, но не са реални. Реална е човешката мисъл. Човешката мисъл е реална, понеже е обоснована на Божията мисъл. Човешката мисъл понеже е направена по образ и подобие на Бога. Той мисли. Щом мислиш и ти по същия закон мислиш. Чрез дишането трябва да разберем човешката мисъл. Мъчиш се да дишаш. Не да се мъчиш. Най-хубавото е човешката мисъл.

Казвам: Економия. Трябва разумна економия на живота. Ако светът се отвори, ако хората имаха едно радио, да чуват, какво се говори на слънцето, да чуват какво се говори на Юпитер, какво се говори на Венера, на Меркурий, на Марс, на Сатурн, Уран, Нептун, светът ще бъде друг. Аз бих желал да има поне едно радио от месечината. Сега ние седим и се безпокоим, дали имаш един син или една дъщеря, безпокоим се какво ще стане с тях. Представете си Бог, който има тия безчислени светове, с всички тия същества по тях, да мисли какво ще стане с тях. Вие мислите какво ще стане с вашия син. Това, което е станало с вас. Ако бащата е овца и синът ще бъде овца. Ако бащата е вълк и синът ще бъде вълк. Ако бащата е добър и синът ще бъде добър. Ако бащата е лош и синът ще бъде лош. Ако майката е умна и дъщерята ще бъде умна и синът ще бъде умен. Всички вървят по линията на бащата или майката. Разумност има в света. Казвам: Ние сме пратени на земята да изчистим земята от нейната кал. Имаме обществена повинност в природата. Дошли сме на земята има обществена повинност сега сме призвани да чистим с лопати. Някой път се уморяваме да чистим. Не се изисква много. По половин час, по един, по два, три часа да чистите.

Синът ли начертава какъв да бъде? Бащата, който дава повод, той начертава неговият син какъв да бъде. Майката, която дава повод да роди дъщерята, начертава каква да бъде. Ако синът става баща, той начертава на своя син бъдещето. Мислите ли, Бог, който ни е пратил в света, Той е оставил ний да чертаем своето бъдеще. Той е начертал. Ние трябва да вървим по начертания път. Когато ние създаваме нещо, ние ще начертаем бъдещето му. Сега ние искаме да внесем нашите теории. Нашето учение в неговата система и искаме да стане както ние казваме. Това ще бъде, когато ние го направим. Любовта действува най-разумно в света. Единственото нещо, с което се отличава любовта е това. Тя изисква най-малкото. Няма никоя друга разумна сила, която да иска тъй малко от слабите. Най-малкото иска тя. От силните тя иска друго. Любовта е много справедлива. Най-малкото иска от слабите. Като срещнеш един човек да го погледнеш мило. Какво ти коства тебе и без това ти ще кажеш „Добър ден“. Кажи добър ден. Казваш: Не съм разположен. Отде туй неразположение, кажете ми. На какво вие басите закона, че трябва да обичате. Казваш: Трябва да го обичам. Закон е това. Бог е създал света и всяко същество е задължено по самата необходимост да обича, както Бог го обича. Не му се налага, той е оставен, няма друг път, по който да действува. Хората не се нуждаят от знание. Когато си гладен, не е важно знанието. После любовта се отличава по това, че любовта не учи работите. В никое училище любовта не се учи. Единствените същества, които се раждат учени, са съществата на любовта. Като се научи, тогава се ражда. Като се роди, знае да яде. Веднъж срещнах едно малко момиченце на шест години, като ме погледна с един поглед любовен, какъв артист, каква дълбочина, каква мекота на характера. Казвам: Браво. Де го е учила. Аз съм срещал много по-благородни дами, които се усмихват, но туй момиченце като артист, като професор го прави. Препоръчвам я, като се усмихне да видиш, как трябва да се усмихнеш. Казвам: Бих желал и аз да имам нейния поглед. Обърне се туй малкото момиченце и казва: Господ ми е дал очи да гледам и така милиони хора да се радват на Божията светлина. Ето една философска мисъл. Туй дете усеща, че хората трябва да се радват на Божията светлина, през този фокус на очите.

Казва: Аз съм чел писанието. Ти мислиш, че си много набожен, че си много честен. Може да опитате, колко сте честни, колко хора имат доверие. Ако идете в Англия или, ако идете в Америка без пари и кажете: Тъй както ме гледате колко ще ме кредитирате. Някъде сто лева ще ви кредитират, някъде петстотин, рядко хиляда лева ще ви дадат. От хиляда нагоре ще кажат, не може да ви кредитираме. Аз имам само един пример на един мой познат, влиза да купува дрехи. Бръква в джоба си, няма кесията. Казва: Извинете, забравил съм си парите, нека седят дрехите, ще дойда след половин час. Казват му: Не, не, имаме доверие. Как този човек има доверие? Това не е някой вярващ човек. Казват му: Ние имаме доверие, ето дрехите, вие ще донесете парите. Има нещо в нас, което определя човека точно такъв, какъвто е. Никога не може този човек да се измени. Туй, което се мени в света, то не е реално. Един човек, който се мени, не е реален. Онзи човек, който не се мени, той е в реалността. Казвам: Хората са турени на работа. Кой за каквото е призван в света, това да прави. Червеят си знае работата. Бръмбарът си знае работата. Вятърът си знае работата. Ръката си знае работата. Звездите си знаят работата. Всеки един от нас трябва да си знае работата. Чудни сме хората, когато дойдат да ни задигнат от този свят, ние не искаме да го напуснем. В Америка при една семинария живеела една негърка на 90 години. Всяка вечер се молила и казвала: Господи, на 90 години съм, изпрати някой ангел да ме вземе. Дотегна ми живота, не ми се живее на земята. Трима от студентите стават кандидати за тримата ангели и отиват и хлопат на вратата на бабата. Тя казва: Кой е? Казват: Пратени сме трима ангели от небето. Казва: Кажете на Господа, че нея я няма тука.

Заслужава ли моята любов. Значи слънцето с благоволение гледа на мене, пак аз казвам: Когато дойде за мене, заслужава ли моя поглед, моята мисъл, моето внимание. Всичките звезди гледат с благоволение към тебе. Усмихват се. Господ създаде вселената, слънцето, изгрева и свети. Търсим правила, по кой начин да постъпваме. Постъпвай тъй, както слънцето постъпва. Постъпвай тъй, както вятърът постъпва. Постъпвай тъй, както водата постъпва. Постъпвай тъй, както бръмбарите постъпват. Нали един французин открил, че всичките ония хора, които страдат от захарна болест, мухите от сладката пот искат да вземат. Тъй щото лекарите могат да направят диагноза, кои хора страдат от захарна болест. Не е хубаво да те обичат мухите. През деня една две мухи да кацнат но стотина да кацнат е късметлия. Седиш сутрин, казваш: Какво да се прави, откъде да се вземе хляб, откъде ще дойде. Туй го мислиш десет, двадесет, тридесет години. Станеш сутрин, кажи: Йоваире. Господ ще промисли. Ще дойде хлябът. Разболял се някой – ще оздравее. Осиромашал някой – ще забогатее. Скъсали го на изпит – ще му провърви. Изгубил парите – късметлия е той. Каквото и да ви се случи , турете положителна мисъл. Казва: Аз туй което казвам, ще стане ли? То няма да стане, понеже е станало вече. Ти търсиш една подкрепа, която вече я имаш. Казваш: Има ли дух? Има дух. В този дух оня живот хора са определили, които хора да ти помагат. То е предвидено в Божествения план, кои да ти помагат. Като вървиш по улиците предвидено е кой ще ти помага. Сега не туй да го доказваме. Доказателствата са вътре. Само едно доказателство на стоте е вярно. Онези, които дават духовни доказателства само едно на стоте е вярно. Разболял се някой от някоя болест, пил някакво лекарство и само един е оздравял от туй лекарство. Двама души не са оздравели. То минава от поколение на поколение. Една баба като се разболяла, оздравяла и само тогава е станало.

Любовта в своята крайна цел е мощна. И в своите слаби цели е мощна. Двама души паралитици в Южна Америка, двадесет години били в една клиника. Казват: Тук ще ни заровят, няма никой да се погрижи заради нас. Те били в едно малко градче до планината. Една змия звънарка влиза в града, гонят я из града и тя влиза в болницата, дето били тия двамата паралитици. Като видели змията те изскочили, забравили,че са болни парализирани. Туй вестниците писаха. Туй, което лекарите не можаха да направят, направи го тази звънарката змия. Като влезе, те оздравяха. И ви казвам: На земята няма по-голямо благо от страданията. Най-голямото благо на земята са страданията. Защо са тия страдания? Най-голямото благо са страданията. Като излезем из областта на земния живот, ще се измени. От времето на Христа епохата вече се е изменила, страданията са намалели. Сегашните страдания не са така интензивни, както едновремешните. Представете си ония страдания, ония мисли, в които се намирал, онова силно напрежение, в което се намирал, че кръвта излизала из порите му. Налягането отвън не могло да спре кръвта. И следователно, любовта от времето на Христа се е увеличила в своите прояви. Днешната човешка мисъл в хората има повече любов. Има любов. Милиони хора са ранени, кому крак откъснат, кому ръка, има лекари, милосердни сестри, всички тия хора се грижат за тях. Вземат ги на носилка, гледат ги лекарите, утешават ги, храна им дават. То е знаеш, каква голяма организация. Там се вижда безкористието на хората. Готови са на жертви. Казвам: Крайната задача в света е добра. Една външна подбудителна причина има. Да проявим мощното, любовта. Любовта един ден ще бъде мощна, над всичко отгоре. Тя ще заличи всичките недъзи, които съществуват. Когато се охлузи кожата, сама се поправя. Любовта е единствената сила, която поправя. Ти като оставиш на нея, скоро ще се поправи.

Всички казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие. Преди две хиляди години е направен. Не всички хора са направени по образ и подобие Божие. Казвате: Родени от Бога. Не всички хора са родени от Бога. Писанието казва:Роденото от плътта, плът е, роденото от духа, дух е. Христос казва, ако не се родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие. Тогава подразбира смисъла на живота. Та казвам: Ако Бог, който от осем хиляди години ви е говорил, не може да ви убеди в реалността, ако остане сега аз да ви убеждавам, то е загубена работа. Аз познавам хората в добрата им страна. В хората има любовна страница. Само на човека трябва да знаеш, каква дума да му кажеш. Онези студенти, които се безпокоят, отиват на изпит, кажи им: Добре ще свършите. Нищо друго. Онзи, който отива да държи теза за някой докторат, кажи: Добре ще свършиш. Търговецът, който отива по работата си, кажи му: Добре ще свършиш. Майката, която отива да роди дете, кажи и: Добре ще родиш това дете. На войника, който отива на бойното поле да воюва, кажи: Добре ще свърши войната. Отдето минете, кажете, кажете: Добре ще свършите. И на дърветата кажете: Добри плодове ще имате. Защото като минавате някъде, кажете: Ще се оправи.

Сега се безпокоим. Радвам се, че в България е дошла правдата. Ние търсим да се прояви Божията справедливост. По-велико нещо от справедливостта няма. То е силното мощното. Там дето има правда и дето има ред и порядък, и свободата съществува. Съдбата е външната форма. Искат справедлив народен съд. Народът ще съди. Бог е, който ще се прояви. Трябва справедливост. Нас ни е страх, мислим, че българският народ може да отсъди някого повече. Нека вярваме, че ще отсъди правилно. Да вярваме, че този народ ще съди по Бога. Значи имаме вяра в един съдия, нямаме вяра в един народ. Отде накъде, един съдия да бъде по-справедлив от един народ. Коя вода е прясна, един килограм или един голям извор. Изворът е прясната живата вода. Народната мисъл е по-жива. Един поет, който излиза, той е като малка струя, която излиза от големия извор. Един човек, който е отделен от народа, той е в едно статическо положение. Да чувстваш доверието в хората, в българския народ. Нека определим какъв е българския народ. Българинът в рая е бил много добър градинар, когато е бил слуга при Ева. Понеже не излязъл добър съветник, че го изпъдили. Българинът в рая се наричал благ градинар, благи градинари. Благи градинари в рая са били българите. И досега този занаят го държат в Европа и в Америка. Аз бих желал българинът да си държи градинарството. Да обработва зелето. Както е създадена земята, много пластове има, зелето има така много листа. Динята е поляризирана, има южен и северен полюс. На българинът вярата се опитва. Веднъж българинът се опитала неговата вяра в един негов морков. Минал един богаташ и казва: Днес съм намислил да направя едно добро. Ти как ще ме посъветваш. Казва: Да ти дам един морков. Комуто го дадеш да му върви. Взел го богатия, дал го. Умира богатият, отива в онзи свят. Търсят какво добро е направил. Правил църкви, правил училища, но за всичко писали вестниците. Казват: Направил ли си нещо, за което хората да не са писали във вестниците, нещо, за което нищо не е казано. Казва: Спомних си, един български градинар един морков ми даде, дадох го. Казал тогава Господ на ангела: Дай му един морков, за който да се хване, за да го извадиш из ада. Той се хванал за моркова и за него се нахванали и други от ада като грозд. Като ги гледа богатият хванали се с хиляди, казва ще се скъса моркова. Дръжте се за моркова, не казвайте, че е ваш. Дръжте се за българският морков. „Морк“ значи повече, „ов“ значи което е гъвкаво, което издържа. Една любовна мисъл, която целия свят да издигне, цялото човечество може да издържи. Няма опасност да се скъса човешката мисъл. Да благодарим, че сме в един свят на възможности. Новата светлина трябва да дойде. Ако съвременните хора не се подмладят, ако съвременните хора не поумнеят, ако не станат по-здрави, отколкото в миналото, ако не станем по-силни, по-справедливи, всичките добродетели трябва да се турят в действие. Не както са били дедите ни. Много добре са били, както са били научени от Господа. Писанието казва, че в последните дни всички ще бъдат научени. Ние сме в една епоха, опитностите, които ние имаме, миналите поколения тази опитност са нямали. Един автомобил отдолу да се дигне на една къща на четири етажа. Мене ми разправяха други примери, доколко е вярно не зная. Една дама влиза в избата. Пада една бомба в избата и я дига от едната улица и я занася на друга улица. Там пада друга бомба и я изхвърля навън, без никаква повреда, никакво одраскване. Бе това е чудо. Да те изхвърли от едната улица на друга без да се блъснеш, от там да те изхвърли без да се блъснеш, че това е Божие чудо. После да си вземеш пътя безопасно. Какво по-голямо чудо в света? Трябва да се проверят тия работи. Има нещо преувеличено. Има нещо вярно, което трябва да се констатира. Се са преувеличили малко. То е закон на природата. И тя преувеличава някои неща, други ги намалява. Ако увеличим някой път не е лошо и ако го намалим пак не е лошо.

Не таксувайте ума с излишни тревоги. Не таксувайте сърдцето с излишни тревоги. Туй, което не го искаш, то ще дойде. Тебе те е страх от смъртта, тя ще дойде. Тебе те е страх от сиромашията, тя ще дойде. От каквото те е страх, ще дойде. Онова, което обичате и то ще дойде. В света единствено Божественото е положително. Казва: Нито косъм от главата ви няма да падне без Волята на Отца. Че няма да падне нито един косъм, но ако падне пак ще се възстанови. Ако биха опадали космите, хората биха оглупели. Те са радио. На мъжете главите взеха да оголяват. Всеки косъм е радио на някаква хубава мисъл. Някой път пада някой косъм, отделете този косъм. Пада някой косъм, не го хвърляйте, подръжте го, заинтересувайте се от историята на този малък косъм. Вижте какво трябва да направите. Съвременните хора имат психометри, ако дадеш един косъм описва целия характер на човека. Косъмът носи цяла история. Вие вземате косъма и в огъня. Не си туряйте косите в огъня. Вземете една сребърна кутийка и там ги туряйте. Някои искат да им тръгне напред. Вземете малка кутийка от пет сантиметра, тури косите си в нея и нея тури в джоба си. Считайте, че са божествени косите. Ако мислиш, че са на прасе или на друго животно.

Трябват ни нас нови идеи. Ако вие в съвременното положение не се виждате, каквито сте, вие се заблуждавате. Гледам някой се погледне, не се харесва. Скрие огледалото, погледне се после, пак не се харесва, пак не е доволен. Някой като се погледне е доволен. Чуди се, вижда се гениален, отде е тази гениалност. Очите му харесват. Има нещо много красиво в човека. То е човек, който започнал да мисли за Божественото. Знаеш, какво е положението на този човек? Няма по-красива поза, да видиш Божественото. Цялата природа се отваря. Като ви погледне, усещате, че тоя човек е на ваше разположение да ви услужи.

Та любовта се занимава с малките възможности. Ти не може да я познаеш, докато не извършиш една от малките и добродетели. Искаш да познаеш Божия промисъл. Тури си на ума да идеш да услужиш някому някъде, никой да не знае. Може професор да си, може цар да си, реши да направиш никой даже не знае, ще видиш какво ще почувстваш в душата си. Ние нямаме понятие за онези грандиозни процеси, които стават. От 150 милиона километра се предава слънчевата енергия и тук се разпределя. Опаковат я и тука най-разумно се предават, образуват плодовете. Сега както се описва като че всичко туй е механичен процес. Много от болестите, от които хората страдат се лекуват със слънчевата енергия. Някой болести през май се лекуват, някои болести през юни се лекуват. През цялата година се лекуват болестите, не както се определя. Ще кажете: Вяра. Но не е до тази обикновена вяра. Има една вяра, в която нещата сами по себе си стават, Ин тао. „Ин“ значи вътре, „тао“ е небе. Туй, в небето което се проявява, в организираното пространство, което се проявява, то е Божественото. Туй, което излиза от нашия Божествен свят, той не се открива. Писанието казва: „Бог толкоз възлюби светът, щото даде Своя син еднороден, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Или казано на съвременен език, Бог толкоз възлюби света, щото даде всичките условия да се поправят всичките погрешки, да може да живеят хората един сносен живот. Ние сме вече в дебаркационна линия.

От 45-та година стъпваме в новата епоха. 45-тата година определя една нова епоха, от дето започва едно постепенно подобрение: подобрение на човешката мисъл, подобрение на човешките чувства, иде подобрение на човешките постъпки, подобрение в човешкия организъм, подобрение между господари и слуги, подобрение между ученици и учители, между майки и бащи, навсякъде ще има едно коренно органично променение. Ще им е приятно на хората да живеят. Не искам туй да цитирате. Според мене вярно е само това, което става едновременно. Ако когато говори, не стават нещата, не е вярно. Туй става. Целият свят аз го виждам в един процес на променение. Виждам как културата на света се изменя, как светлината в света се изменя. Виждам образа на хората как се изменя. Виждам растенията как се изменят. Виждам реките как се изменят. Всичката тази вътрешна промяна показва, че онази разумност, която обединява хората, действува за доброто на цялото човечество. Всеки според своето призвание да се промени. Всичките народи са призвани като служители на Бога на великото царство.

Та вие ще кажете: И не опрощаеш, Владико, раба твоего. Аз бих казал: Господи, направи да влезем в Твоята градина, да станем слуги в Твоята градина на Любовта. Да обработваме твоите моркови. Хората остаряват защо. Бащата никога не бива да каже, че синът е зелен. Да се радва, че синът е дете. Ако синът би се радвал, че баща му е такъв какъвто е. Синът иска баща му да е нещо повечко. Бащата става повечко. Бащата иска синът да стане нещо повечко. Оставете синът да стане такъв какъвто е. Млад е. На младите е Царството Божие. За бъдеще бащата да не остарява, но да поумнява. И синът и той да става по-мек. Съвременните синове трябва да усилят любовта към баща си. Сега във вас седи идеята да има някой да ви обича. Ако аз ви кажа, че има един който ви обича, какво ще добиете. Въпросът не е поставен. Ако аз ви кажа, че някой носи розов екстракт, трябва да имате шишенце, в което да сипе две лъжици от екстракта. Срещнеш един човек на любовта, трябва да носиш една форма, в която може да ти даде. Всеки добър човек, като го срещнеш не може от неговия екстракт да се влее. Ако направи този прелив, е добро, но щом не стане, не е правилно. Има обща магнетическа сила, която се прелива в цялото битие. Има една обща течност като електричеството, която се прелива във всичките хора. Онези, които са взели повече електричество, са повече енергични. Онези, които са взели повече магнетизъм са по-меки. Ние трябва да бъдем готови, като срещнем един разумен човек, да черпим от изобилието на този човек. Преди две хиляди години християните казват, че се проля кръвта на Христа. Проля се кръвта и отиде в земята. Ако тази кръв беше задържана в цялото човечество щеше другояче да работи. Ако вземете кръвта на здравия човек, ако хората биха се присадили с Христовата кръв, светът щеше да бъде друг. Не може ли Христос да дойде? Сега трябва чрез присаждане да се върне. Как ще се върне. Чрез живото слово. То е единствен подтик. Туй, в което ти не може да вярваш, то не е вярно. Туй, което ти не обичаш, не е вярно. Туй, в което ти не може да бъдеш свободен, не е вярно. Вашите опитности вие ги дръжте. Аз говоря за изключителните опитности, които само веднъж в живота ви стават. Аз много пъти съм виждал Христа. Вие Христа само веднъж може да го видите, много пъти не може да го видите. „Които чуят гласа ми ще оживеят“. Този глас по това се отличава, той е като слънчевите лъчи. Като дойде растенията чуват гласа, те изникват поникват нагоре. Дойде в съзнанието една мисъл, силно желание. Без аргументации да дойде в тебе. Човек знае, какво има да му се случи.

Сега използувайте свободата, която имате. Използувайте някой път празното сърдце. Някой път мислиш, че си глупав. Използувай твоята глупост. Ние даваме цена на онова, което не е ценно. Мислите ли, един който има една библиотека на знаменити автори, той е учен човек? Той е чужд материал. Казва: Много учен човек. Всяка енциклопедия е учен човек. Една енциклопедия от 2–3 хиляди тома е много учена. Какво са говорили хиляди поколения в миналото е във вас и какво ще говорят хиляди поколения за бъдеще и то е във вас. Най-после и онова, което Бог е казал и то ще остане във вас. Върху това ще се гради вашата съвременна мисъл, върху това ще се гради вашите съвременни чувства, върху това ще се градят вашите съвременни постъпки. На това се дължи социалния строй, здравето ви. Ако си бакалин и не може да служиш с любов, напусни бакалията. Ако си учител и не може да служиш с любов, напусни учителството. Каквото правиш, го прави с любов. Казваш: Слугувам ти, ще ми платиш. Ще ми платиш с любов. Да платиш, тъй както ти знаеш да плащаш, не както аз плащам. Сега търся един господар да ми плаща, както той иска. Тебе съм намерил. Ще ти слугувам, както аз зная, ще ми платиш, както ти знаеш.

Казвам: Турете сега новата педагогика. Не че светът изведнъж ще се оправи. Турете нов подтик, да влее нова струя. Понеже имате малко вода в третия, четвъртия етаж, няма да слизате долу. Лицата ви показват: Колко сме нещастни. Колко сте щастливи без да знаете. Колко сме сиромаси. – Колко сте богати без да знаете. Благодарете за сиромашията. Противоречието в света е полезно. „Горко вам, богати“, тогава станало зле. За бъдеще ще кажете. Има богати хора, които ще влязат в Царството Божие. Богати хора, които носят сами своето богатство, ще влязат в Царството Божие.Ония богати, на които други им носят богатството, няма да влязат в Царството Божие. Единствената вяра е тази. Всеки трябва да разчита на онази вяра в себе си, туй което знае с любов. Най-първо туй трябва да бъде първият подтик. Аз питам: Да му вярвам ли. По-добре е аз да му вярвам, отколкото да го убеждават другите. Какво сме платили на слънцето за всичкото внимание, което обръща към нас. Нищо не сме платили. За въздуха, който е бил толкоз внимателен, какво сме платили. В миналата война ми разправяше един войник. Бил на бойното поле и нещо му казва: Тук да седиш, да не се мърдаш. На другия ден нещо му казва: Ти тук няма да седиш, на друго място ще идеш. Казва: Аз започнах да философствам, че вчера ми беше добре. В това време ме раниха в ръката. Като ми казаха да се махна, трябваше да се махна. Ако не бях философствал, не щяха да ме ранят. Кажат ти: Махни се. – Махни се. Там дето вчера ти е било добре, днес няма да ти бъде добре. /Миналата година нашата земя е минала през щастливо място/. Сега излизаме от 13-та сфера, минаваме през щастливи области, дето се твори новата земя. Тъй щото идните години са щастливи години на новото небе и новата земя. Който вярва, ще го опита. Който не вярва ще го види. Туй, което светлината внесе в ума, е вярно. Туй, което топлината внесе в сърдцето е вярно. Туй, което силата внесе в организма е вярно. Което подмладява човека всякога е вярно. Туй, което състарява човека, не е вярно. Туй в което се съмняваш в хората не е вярно. Това, което засилва твоята вяра в хората, то е вярно. Казвам за бъдеще не говорете, че хората са лоши. Всичко, което Бог е създал, е добро. Всичко, което хората са създали е опаковка. И следователно, човешкото е опаковка на Божественото. Бог тури човешката система, за да се постигне Неговата цел. Благородство имаше в характера на Адама. Той можеше да не яде от плода. Но той казва: Където тя отива и аз с нея отивам. Бог хареса това. Господи, свързах се с лоша кръв. Много пъти се оплаква от Ева. Казва: Вече съм решил да се не оплаквам. Приемам я такава, каквато е, не роптая. Добра е. Казвам: За бъдеще вие жените не се оплаквайте от мъжете. Се ще има оплаквания. Та като дойде някой път кажи: Аз съм виновна, да не бях хапнала аз и той нямаше да хапне. Аз и той ще се оправим.

Сега трябват герои. Трябва ни на нас един порядък на нещата, дето болестите по възможност да се изключат. Нас ни трябва един порядък дето престъпленията да се изключат. Трябва ни един порядък дето насилието да се изключи. Нас ни трябва един порядък дето като закречи кокошката, да каже, човек си, щедър си, пусни я да си поживее! Покажи си човещината. Та казвам: Станете всички очи и уши за Господа, че Господ чрез вашите очи и уши да се проявява. Като гледа Господ да види какво става. Той като види поправя нещата. Като дойде Господ и иска да гледа вие мижите. Ще държиш очите си отворени да види Господ, тъй както стават работите, съвременните хора трябва да станат живи очи, живи уши, жива уста за проявлението на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина. Тогава ще дойде живота, знанието и свободата.

Отче наш.

Ние трябва да благодарим, че сме на земята. Първият, който беше на земята, който беше на земята, беше Бог, вторият, който дойде на земята беше Христос. Ние трябва да благодарим на земята понеже на земята ще научим много нещо.

Бележка:
Лекцията е отпечатана в томчето „Заветът на Любовта“, т.3 (Лекции) държани в София – Изгрев – (София, 1944 г.) – под заглавие „Нова земя“ – с.85–113