Ключ, с който не можеш да отваряш, ключ ли е?
Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е?
Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?
Книга, която не се чете, книга ли е?
Крака, които не се мърдат, крака ли са?
Ръце, които не работят, ръце ли са?
Очи, които не гледат, очи ли са?
Уши, които не слушат, уши ли са?
Език, който не говори, език ли е?
Сърце, което не чувствува, сърце ли е?
Ум, който не мисли, ум ли е?
Орало, което не може да оре, орало ли е?
Мотика, която не може да копае, мотика ли е?
– Ключ, който отваря, ключ е.
– Перо, което пише, перо е.
– Мастило, което се лови на перото, мастило е.
– Книга, която се чете, книга е.
– Крака, които се мърдат, крака са.
– Ръце, които работят, ръце са.
– Очи, които гледат, очи са.
– Уши, които слушат, уши са.
– Език, който говори, език е.
– Сърце, което чувствува, сърце е.
Ако сърцето не чувствува, красивото няма да дойде.
– Ум, който мисли, ум е.
Ако умът не мисли, великото ще остане неразбрано.
– Орало, което може да оре, орало е.
Ако оралото не оре, хляб няма да има.
– Мотика, която може да копае, мотика е.
Ако мотиката не може да копае, грозде няма да има.
Не дръж лодката си на сухо.
Тури лодката във вода, и тя сама ще тръгне.
Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва.
Защо трябва да страдаш? – За да дойде радостта.
Защо трябва да живееш? – За да придобиеш щастието.
Защо трябва да бъдеш красив? – За да те посети любовта.
Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.
Истинският приятел трябва да бъде красив, благороден и добър.