Всичко в живота на ученика да става под силния подтик на Духа, без да има примесено нещо човешко.
Бъди чист като дете.
Бъди верен, както Бог е верен.
Всякога слушай гласа на душата си и ще знаеш как да постъпваш.
Върши всичко, което е благоугодно Богу. Това е мярката на ученика.
Мисли за Бога и страждущите, когато си тъжен и омъчнен. Тази мисъл ще те облекчи и укрепи.
Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика.
Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя.
Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците ѝ са отворени.
За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела.
Връзката между ученика и Учителя е духовна.
Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява.
– Аз съм Пътят!
– И Светлината, която ме води по този Път!
Всякога се моли и предостави всичко на Бога.
Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.
Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно.
Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама.
А всичко това може да стане и изведнъж.
Зависи от ученика.
Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист.
Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота.
Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на Учителя. Те всякога трябва да го повдигат и хранят.
Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон:
Всичко в живота се превръща в Добро!
Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва.
Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото.
Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път.
Тесният път води към Бога!
Бъди радостен винаги.
Връзката с идеалния свят прави ученика радостен.
В Любовта устоява този, който е готов на жертва.
Във Вярата устоява този, у когото има упование.
В Надеждата устоява този, у когото има радост.
Не се ли радваш, ще изгубиш надеждата си.
Не уповаваш ли, ще изгубиш вярата си.
Не си ли готов на жертви, не можеш да придобиеш Любовта.
Когато не сполучиш, прояви Надеждата си.
Когато Бог те поучава, прояви Вярата си.
Когато ближният ти пада, прояви Любовта си.
Когато в тебе има зазоряване, прояви надеждата си.
Когато в тебе Слънцето изгрява, прояви вярата си.
Когато в тебе Слънцето дойде до зенита – прояви Любовта си.
Надеждата е във физическия свят.
Вярата е в духовния свят.
Любовта е в Божествения свят.
Има един свещен плач.
Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение.
Има един плач на умиление.
Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос.
Има един идеален плач, когато човек е пред Великото.
Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога!
Вярата реализира нещата. Ученикът вярва всякога.
Вярата иде от свръхсъзнанието.
Ученикът е всякога бодър, буден и весел в живота си.
Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си:
Божествената Любов,
Божествената Мъдрост,
Божествената Истина.
Чистотата продължава живота.
Когато ученикът опази тялото си чисто, той дълго живее; опетни ли го, рано го сменя.
Любовта носи изобилието. При изобилието всяко недоволство изчезва.
Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал.
Който люби, обиква чистотата.
В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист.
Велика наука е търпението!
Корените на търпението са в Божествения свят.
Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост.
Само любещият е търпелив.
Само човекът с Мир е търпелив.
Само радостният е търпелив.
Само разумният е търпелив.
Всяка преходна форма е недовършена картина, върху която работи Божествения Дух.
Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго.
Непреривен е процесът на раждането.
Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят.
Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога.
Всеки ден трябва да има ново прозрение за неизследимите пътища на Бога.
Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума.
Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява. Тя повдига мисълта му.
Всеки ден чакай посещението на Бога!
Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. И той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата човек е ограничен; но влезе ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта. А тук вече той е свободен.
Христос хлопа на вратата, и като Му отворят, Той влиза, а като не Му отворят, Той си отминава.
Така и Учителят говори на учениците си. Които Го слушат и изпълняват думите Му, Той работи с тях – помага им. А като се съблазняват от думите Му и не Го разбират, Той си отминава.
Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света. Там ще бъде прекаран през местности с цветя. Той трябва само да мине от там, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им – ще заспи, и там ще остане.
Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя.
Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог.
Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота.
Ученикът има сърдцето на дете.
По ум той е възрастен.
А в душата си храни винаги най-възвишеното и благородното.
Ученикът винаги се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното.
Мисълта за Бога огражда неговата аура със своята Светлина.
Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта.
Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.
Чистотата е неговата ограда.
Велико нещо е Любовта! Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика.
Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.
Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.
Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знае, че науката, която има още да учи, е безкрайна. Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи!
За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта.
Който говори за себе си, не е ученик.
Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички условия; той знае, че то е за негово Добро.
Страхът е нещо животинско.
Ученикът трябва да пие Вода само от Извора. Да предпочете да жадува, нежели да пие нечиста вода.
Само жадният ще намери извора в планината.
Само жадният отива при Извора. Само ученикът ще намери в живота си Учителя. Само ученикът ще остане при Учителя.
Това, за което мислиш, го приемаш в себе си. Мисли често за Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта.
И те ще пребъдват в теб.
Вода, която извира из дълбоко, е чиста.
Ученикът е винаги доволен от момента.
Той трябва да има винаги нещо Божествено, което да очаква. Това е неговата радост и утеха.
Ученикът трябва да бъде много умен. Всичко умно да разбира.
Добре се ходи по един път, който е огрян от Светлината.