50
Един закон.

Един закон обединява Учителя и ученика:

Да живеят съгласно Волята Божия!

51
Царството на ученика.

Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът.

Да пази Свободата си.

52
Истинските отношения.

Душата живее в абсолютна Чистота!

Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава.

53
Името.

Учителят по име зове своите ученици.

Само Учителят дава Името на учениците си.

И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.

54
Радост.

Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже.

Ученикът винаги се радва.

55
Отваряне.

Сутрин цветята отварят своите венчета, за да възприемат слънчевите лъчи.

Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини.

56
Светлина.

Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога.

Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото!

– Нека той пази вътрешната Светлина.

Ученикът очаква този момент в своя живот.

57
Гласът на Учителя.

Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.

Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост.

Там ще чуе гласа на Учителя си.

58
Молитва.

Молитвата е процес на чистене.

Ученикът трябва всякога да се моли.

Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.

59
Закон.

Ученикът се радва и съдействува за растенето на всяка душа. В духовния свят има закон: когато един се повдига, всички се повдигат!

60
Вътрешен начин.

Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път.

Отвънка не всякога има условия.

61
Готовност.

Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде.

62
Съотношение.

Когато душата с Любов възприема всичко, всичко от Любов ѝ се дава. Това е закон у Бога.

63
Взаимност.

Първият свещен закон:

Любовта царува само в чистите сфери на свободата.

Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода.

Учителят дава тая свобода на ученика си.

И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си!

Тая свобода е свещена!

64
Учителят.

Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов.

Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му.

И ще бъдеш утешен.

65
Обединение.

Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе.

66
Божественото.

Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост.

67
Друго име.

Бъди чист.

Великите души живеят в абсолютна чистота.

Там Учителят им дава друго Име.

68
Чистота – живот.

Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.

В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.

69
Живот за Бога.

Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов.

70
Ръководство на Учителя.

Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя.

71
Пътят.

Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината.

72
Интензивен живот!

Интензивен е животът на ученика!

Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава.

Това е скръбта на всички посадени семенца в тъмната земя и радостта на всички поникнали цветя, излезли на светлина.

73
Любовта на ученика.

Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят.

74
Свещено правило.

Всеки ден отваряй сърцето си пред Възлюбления на своята душа, за да види Той най-скритите ти глъбини.

Всеки ден отваряй душата си пред Господа!

75
Вяра.

Имай пълна вяра в Бога!

Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне.

Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира.

Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен.

76
Смирение.

Смирението е израз на Любовта към Великия.

Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.

77
Естественост.

Ученикът е напълно естествен в живота си.

Това внася красота и искреност в него.

Тази естественост дава условия за проява на Любовта.

78
Разбиране.

Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния.

Зад всяка форма виж образа на Вечния.

79
Светът.

Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света.

– Защото той остава винаги излъгван.

Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот.

80
Възприемане.

Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си.

81
Учителят.

Учителят слиза, за да изяви Любовта.

Това не е външен процес.

През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо.

Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.

82
Съотношение.

Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд.

Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече.

83
Свещени неща.

Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят.

Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света.

84
Воля.

Никой не може отвън да те поквари, ако ти не пожелаеш.

Това е великата Свобода, предоставена на човека от Първото Начало.

85
Грехът.

Ученикът обича цветята, поникнали в душата му. Това са неговите красиви мисли, чувства и постъпки.

Той трепери над тях. – И не допуска слана да ги повреди. – Тя е грехът, който е чужд за него.

Ученикът обича цветята, поникнали в неговата душа!

86
Доброто.

Ученикът е зает само с доброто.

87
Духовете.

Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души.

88
Първият лъч.

Стремежът към Чистота, това е стремежът към Любовта.

Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения.

Когато ученикът добие Чистота, озарява го Първият Лъч на Любовта. Тогава пред него се очертава светлият живот на Великите Души, за който е предназначена човешката душа.

Това Бог сам прави. „А тям Бог откри.“

89
Пази.

Пази Свободата, която Бог ти е дал. С нея ти разработваш и градиш своя характер.

90
Мото.

Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му!

91
Своя живот.

Изворът, който извира от върховете, напоява всичко по пътя си.

Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот!

Тогава ти постъпваш по закона на извора.

92
Търпение.

Ученикът може да търпи, защото знае да чака.

Ученикът може да търпи, защото разбира.

Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.

93
Самоотверженост.

Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят.

94
Умът.

Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа.

95
Кротост.

Кротостта е голям чист извор в живота.

Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор!

96
Винаги.

Пази винаги вътрешната си чистота.

97
Учител и ученик.

Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема.

Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика.

98
Отношение.

Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него.

Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг.

99
Опитност.

Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика!

Опитността, която ученикът има, е само за него.

Тя е свещена област в душата му!

Тя е неговото богатство!

Той може да я даде по закона на вътрешната свобода и то само на някоя близка душа, чието сърдце гори с Любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Предаде ли я на един, който не е готов да го разбере и оцени, той ще преживее голяма скръб вътре в душата си.

100