Сърдцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря.
Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си.
Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг.
Ученикът трябва да схваща и разбира това.
Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери.
Красотата на ученика трябва да седи в това – той да говори Истината!
Красотата е облекло на Истината.
У ученика не трябва да има никаква престореност. По това той се отличава. Защото всичко в неговия живот е естествено.
Ученикът трябва да расте! И като го бият, трябва да расте; и като го милват, трябва да расте.
Ученикът трябва да расте!
Задачата на ученика е трояка:
Да развие и уякчи волята си;
Да облагороди и изчисти сърдцето си;
Да просвети и укрепи ума си.
Ученикът като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.
Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит.
Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя.
Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика.
Велика е науката за Любовта!
Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.
Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло.
Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето.
Светът живее в настоящето. Бъдещето всякога подразбира повдигане на съзнанието; миналото е слизане на съзнанието от горе на долу; а настоящето е преходно.
Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика.
Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено.
В живота им е отразен космическият ритъм.
Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му.
Учителят знае от какво има нужда ученикът.
Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си.
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред.
Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.
Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер.
Най-важното за този, който е гладен, кое е?
Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика!
Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма.
Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия!
Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи.
Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той.
Ученикът не трябва да гледа другите!
Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш.
Всяко нещо има нужда от развитие!
Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав.
Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята.
За Доброто трябва воля!
За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението и то ще те повлече надолу.
Воля трябва за Доброто!
За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно.
Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията.
Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече.
Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.
Обективният ум е на фактите, а субективният – на законите. Но и двата не са още умът на принципите.
Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема.
Смирението поставя душата във възприемателно състояние.
Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане.
Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции!
Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница.
Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата.
Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да!
Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.
В Любовта всички неща се осмислят.
Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.
Мекотата е външният израз на Любовта.
Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.
Естествено желание е само това, което е съгласно в Волята Божия – което иде от Бога!
Естествено желание е това, което води към изобилен живот.
Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал.
Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре.
Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието.
Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си.
Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето!
Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя.
Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър.
Външно изявление на Любовта – това е Доброто!
Ученикът, който жертвува, е добър.
Ученикът, който е мъдър, е добър!
Ученикът, който обича Истината, е добър.
Тъй го нарича Учителят.
Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.
Който живее в Любовта, той е всякога млад.
За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик.
Светът не разбира Любовта.
Който живее в Любовта, той е всякога млад!
Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му.
Ако ученикът люби, той ги издържа.
Любовта издържа всичко!
Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир.
Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов.
Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов.
Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното.
А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път!
Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:
Истината е наша, а лъжата – не! И ако е ученик, той няма да излъже!
Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит.
Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече.
Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи Истината! Тогава той е силен.
Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага!
Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината.
Учителят знае Истината.
Изпитва се само ученикът.