450
Сила и благородство.

Силен е ученикът само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство!

451
Знание и Любов.

Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява.

Това е истинско знание!

452
Мир.

Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.

Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните.

453
Мир.

Мирът говори за присъствието на Духа!

454
Свещени чувства.

Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства.

Безкористието е качество на Любовта.

В нея всичко е ценно.

455
Грехът.

Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално.

Ученикът е силен не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази.

456
Любовта.

Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта.

Един момент, изживян при извора на Любовта, струва повече от 100 царски корони.

457
Плодове.

Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове. Те ще му предадат светли мисли и чисти чувства.

И с това ще се развие и волята му.

След 100 години ще се измени кухнята. Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята. А мъжете работят само за храната.

458
Ментално поле.

Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле.

459
Учителят.

Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир.

Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.

460
Страданието.

Страданието на земята е най-великото нещо за ученика.

Защото чрез него той научава най-добрите уроци.

В страданието ученикът се повдига.

В страданието се пробужда съзнанието.

461
Обектите.

Обектът на ученика е вътре – Бог.

И за туй няма спънки за постигането му; той е всякога доволен, защото всичко е вътре в него.

Светът търси своя обект от вън; затова техният живот е пълен с недоволство.

462
Страдания и Истина.

Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината.

463
Излишното.

Ученикът не трябва да желае в живота си повече страдания и повече радости, отколкото трябва. Те са излишни.

Страданията внасят повече влага, а радостите повече светлина и топлина.

464
Страданията.

Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях.

465
Познаване.

Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят.

466
Търпение.

Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен!

Търпението е едно от великите качества на Бога.

Търпение, ученико, търпение!

467
Чистота.

В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист.

В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.

468
Мото:

„Благодаря Ти, Господи на Любовта, Ти, който ме направи аз да мога!“

Когато ученикът има известни затруднения, да каже:

„Бог е в мен, и Той прави аз да мога. За Божията Любов няма „не мога“!“

„Бог е Любов!“

469
Две крайности.

Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърдцето като изстине, на лед става; умът като се сгорещи, буря се образува.

Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл.

470
Правило.

Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение!

Ученикът никога не престъпва това правило!

471
Университет.

Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището.

472
Любовта.

Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя.

Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта.

Само Любовта прави малките неща велики.

Само Любовта праща Великото при малкото!

Само Любовта прави малкото да служи на Великото!

473
Нежност.

Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов. Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята.

Само Божията Любов е Любов!

474
Излет.

Когато ученикът е на излет, хубаво е на най-голямата височина да си направи молитва и гимнастическите упражнения.

475
Без страх.

Когато дойде злото, то внася страх.

Ученикът трябва да си каже: Без страх!

С това той разбира: Бог е по-силен.

476
От Любов.

Ученикът трябва да прави всичко от Любов!

Всяко нещо, което прави без Любов, е престъпно.

Всичко с Любов!

477
Девственост.

Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно.

478
Хармония.

Ученикът трябва да е в хармония с Абсолютното и да се приближава към Него с абсолютна вяра и без страх.

Хармонията е условие за обмяна между него и Абсолютното.

479
Радост.

Ученикът, който върви добре, е радостен.

Радостта на ученика иде от вътре като един извор. Хората от света искат да вдигнат завесата, да видят от къде иде тази радост, но не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо.

Радостта на ученика иде от вътре!

480
Растеж.

Да расте Любовта ти!

Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си!

481
Познание на Господа.

Това е познание на Бога:

Да приемеш и познаеш Любовта Му.

482
Правилно отношение.

Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича.

Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания!

483
Важното.

Важно е за ученика да възприеме Божествената Любов. Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му.

484
Източната школа.

На ученика от източната школа са създавали изкуствени изпитания, и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават освен естествени изпитания, и той на реда си трябва много добре да ги издържи.

Дойде някой и те нагруби: бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак ела в моя дом!“

485
С Бога.

Ученикът трябва да съзнава живо връзката си с Бога. Да не мисли много за последствията, а за принципите.

486
Мълчание.

Когато Учителят говори, ученикът трябва да мълчи. Когато Учителят мълчи, ученикът се изпитва.

Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша.

487
Доброто.

Ученикът трябва да се стреми към Доброто! Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод на Духа; а Духът е изявление на Бога!

488
Философия.

Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика.

489
Божественото училище.

В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени.

Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън.

490
Не веднага.

Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл. Да има време и ученикът да изживее желанието си. Ако е духовно, то ще издържи; ако е материално, ще изчезне.

491
Устойчивост.

Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци.

492
Дисциплина и свобода.

Ученикът трябва сам да си налага дисциплина! Другояче ще бъде насилие.

Нищо в неговия живот не му се налага от насилие.

Всичко ученикът върши по вътрешна свобода!

493
Малкото.

Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото.

494
Силните преживявания.

Силните преживявания на ученика трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън.

Тогава той се ползува.

495
Дълбочина.

Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си.

Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината – това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни.

Интензивност – това е четвърто измерение вече.

496
Добрият ученик.

Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.

Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!“

497
Любов към Бога.

Да любиш Бога, това значи да разстелиш нишките на чистотата по пътя си.

Щом ученикът възлюби Бога, ще започне правилния живот и винаги ще се чувствува над условията.

498
Благ.

Днес Природата е по-блага, отколкото строга; и едното, и другото привлича, но Благостта повече.

Благ е само Бог.

Милостта успокоява, а Любовта съживява.

499
Любовта на душата.

Възлюбленият на човешката душа – това е Великото в света – Бог!

Намирането на Възлюбления – това е твоето пробуждане!

Каква промяна става с тебе! – Ти си вече Син на Виделината!

Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе.

Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее. Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти.

Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия!

Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите.

Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен!

Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина!

Ти всичко правиш заради Възлюбления си!

Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво!

И казваш:

„Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта!“

„Всичко е Любов! Всичко е Истина!“

Това е Любовта на душата!

500