Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество.
Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела – етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература.
Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истински смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки.
Аз давам един нов превод на тези три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на мъдростта и тяло на истината. Тялото на Любовта – истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела – тялото на мъдростта и тялото на истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи.
Целият живот на човека – във физическия, астралния, менталния и причинния свят – има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени – самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва и което остава като постоянни зародиши – физически, астрални и ментални.
Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където настъпва пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.
А светът на Любовта сам по себе си е онзи постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където животът истински се осъществява. Ето защо едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно развито тяло на Любовта.
И когато Аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тези резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като син Божи – да им помага.
Човек, който има това тяло, който се е сдобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена и граници не съществуват. Прегради – физически и духовни – за него няма. Цялата жива Природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора, и най-хищните зверове и му се покоряват. Човекът, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защото той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание. Той носи задоволяване на всички нужди у всички същества.
Да имаш тялото на Любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш.
А Любовта – това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно разширение на свободата.