Христос

Днес хората делят Христа на „историчен“, „космичен“, „мистичен“ и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос – живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта.

Христос – това е Бог, Който се разкрива на света.

Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.

И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.

Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос – все едно как Го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“. Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса – вън, и в мистичните дълбочини на душата – вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.

И тогава как трябва да се схващат думите „историчен“, „космичен“ и „мистичен“ Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, Той е „историчен“. И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага.“

Познат вътрешно, той става „мистичен“, а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става „космичен“. И тогава, физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно – това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е „космичният“ Христос – проявеният Бог в света.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа – Великия брат на човечеството, Първият образ на човека, Първородния в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.

Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях – всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.

Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като „историчен“, ту като „космичен“, ту като „мистичен“. Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.

И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като дух, който ще пребъдва на Земята „до скончание на века“, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва Той на учениците Си, „и Аз ще бъда с вас до скончание века.“

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята.“

Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“, и „космичния“, и „мистичния“ живот на Земята и човечеството.

Без Христа няма история.

Без Христа няма „Космос“, сиреч организиран и устроен свят.

Без Христа няма „мистичен“ живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството.

За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците.“ Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един Всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.

Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята.

Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота.“

Пътят – разбран в широк смисъл на думата – това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.

Животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.

Истината – това е проява на единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.

Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.

„А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.“

Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа – разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на Земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.“

Тези думи обаче са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа – то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие.

Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят.

Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.

Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си – пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело.

В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. Синът – това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.

От това гледище, Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос.

Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот – идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това – да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.

„А вечен живот е“, казва Христос – „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.“ Да познаят Бога, да познаят Христа.

Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди две хиляди години? Познават ли го и днес? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха – привидно, човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице“, т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между ангелите.

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца“. За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича „Син Божи“. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.

Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което той е направил, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?“ Като говори за „небесните неща“, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и „земните неща“ – бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.

Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката Си с невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него.

И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания.

За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано“ – и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината.

Едно обаче може да се каже с увереност – Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.

Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За този час Аз дойдох.“ Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша и по такъв начин ликвидира веднъж-завинаги с насилието.

И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел, какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата – или да призове „ангелските легиони“, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.

И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпънаха, от гвоздеите, с които го приковаха, от копието, с което го пронизаха, той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив.

Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде.

В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато Аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа – неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие.

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението Си победи смъртта. И така, както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето.

В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб.

Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!“ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!

Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.

Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси.

Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция – Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението Си Христос беше сам – в ада Той беше вожд на цяло войнство от ангели, които очистиха ада от всички затворници.

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира – той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота.

При своето идване преди две хиляди години на Земята, Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата Божествена мощ и сила.

Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят!

В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път!

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова,което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, Който внася живот, светлина и свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях Любов към всичко.

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило?

Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.

Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите.“

Ала Аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал!

Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало.

Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще.

Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!

Ето защо не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено – само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.

Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него.

Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва, преди всичко, великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това.

И сега великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие:

„Да бъдат всички прилежни ученици,
добри братя,
верни и истинни служители!“

Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора.

Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители.

Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него.

Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението. Защото ние видяхме, какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот.

Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно братство, това е, което Учителят говори.

Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за „разпънатия“, за „историческия“ и „космически“ Христос, за Христа така, както Го схващат разните църкви, а духът на Неговото живо слово ще им остава чужд.

Затова ви казвам:

Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, Който сега действа в света, Който действа в душите на човеците.

За този Христос ви говора Аз – не за „историческия“ или „разпънат“ Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават.

За живия Христос ви говоря Аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си живот, Който носи живото знание и светлина, Който носи истината и свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно, какво място в Цялото заема Христос, така както знаят, какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света.

Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те – да Го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни.

Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек?

Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси.

Тръгни по пътя, който води към този извор – пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш от самия извор жива вода, която ще освежи завинаги твоят ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, където блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога.

Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя! Слез долу и приложи като ученик, като брат и като служител, живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на своята Любов.

Тези нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.