Без концентриране вие не можете да минете ни една крачка напред. За да дойдеш до концентрирането, трябва да минеш първо през музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребим музиката.

Окултната музика внася освежаване на ума, разведряване. Ако има да решаваш някоя задача, правилно ще я решиш.

В Школата, който не е музикален, той не може да бъде ученик. Музиката е езикът на духовете. Когато искате да привлечете някой дух, да му въздействате или да ви разбере, трябва да пеете или свирите.

Музиката е един начин да оживее Природата за вас.

Молитвата изисква съсредоточена мисъл. Като се молиш, ще мислиш само за Бога. Всичко друго ще оставиш вън от себе си.

„Аз се молих!“ Да, но виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се молите 5–10–100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да пратите прошението си до Господа. Когато се молите, вие трябва да се съсредоточите, да забравите всичко около вас. Вие трябва да се пренесете в мисълта си толкова високо, че нищо да не ви занимава, освен молитвата.

Молитва, в която не вземат участие умът, сърцето и душата, не е истинска.

Концентрирането ще правите с отворени очи. Ще мислите за ръцете си, за краката си. Ще прекарате ума си през нервната система, през стомаха, през червата, по цялото тяло като един господар, който се разхожда из своето имение, да види в какво положение се намира всичко.

Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание. Отправяйте ума си към всички разумни същества, на които работите са напълно уредени. Освободете се от всички грижи и безпокойства, и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил!“ Правете това упражнение по три пъти на ден – сутрин, обяд и вечер по 10 минути.

За три минути съсредоточаване на ума в светлината на съзнанието. Насочва се умът нагоре по посока на Божественото Слънце, което е винаги над нашата глава. Необходимо е да застанем в мълчание, да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание.

Трябва да пресеем мислите си. Да остане една Божествена мисъл, на която можем да разчитаме.

Ученикът е съсредоточен в молитвата си и преживява думите.

Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва.

Да се молиш, това значи да забравиш окръжаващата среда, да не се интересуваш от нищо, което става около теб. Като се молиш, трябва да бъдеш глух и сляп за външните неща. Ако те интересуват външните неща, ти ще ги възприемеш чрез ума си и ще ги пренесеш в невидимия свят. Там нямат нужда от човешки образи. Умът трябва да бъде чист. Само онова ще отиде при Бога, което напълно обхваща съзнанието ти.

Да се молиш добре значи да не допущаш нищо външно в кръга на молитвата. Като се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш.

Тъкмо се молиш, съсредоточил си вниманието си, но изведнъж те засърби главата. Ако се почешеш, молитвата ти се прекъсва. Такава молитва не се приема.

Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Ако се моли на Бога и мисли за приятел, жена, деца, къща, пари, молитвата му само до тях стига – той на тях се моли. А за да се приеме молитвата му, той за Бога трябва да мисли.