(1) А като видя многото народ, възлезе на гората и щом седна пристъпиха до него учениците му. (2) И отвори устата си та ги поучаваше, и говореше: (3) Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. (4) Блажени нажалените, защото те ще се утешат. (5) Блажени кротките, защото те ще наследят земята. (6) Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят. (7) Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. (8) Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога. (9) Блажени миротворците, защото те синове Божии ще се нарекат. (10) Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно. (11) Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят, и върх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене. (12) Радвайте се и веселете се, защото е голяма на Небеса вашата заплата, понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.

(13) Вие сте солта на земята, и ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва освен да се изхвърли вън и да се тъпче от человеците. (14) Вие сте виделината на света: град поставен на гора не може да се укрие. (15) Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи. (16) Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела, и да прославят Отца вашего, Който е на Небеса.

(17) Да не мислите, че аз дойдох да разруша Закона или пророците. Не дойдох да разруша, но да изпълня. (18) Защото истина ви казвам: Докле да премине Небето и земята, една реска или една точка от Закона няма да премине доде се всичко не сбъде. (19) И тъй, който наруши една от най - малките тези заповеди, и научи така человеците, най - малък ще се нарече в Царството Небесно; а който стори и научи, той ще велик да се нарече в Царството Небесно. (20) Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството Небесно.

(21) Чули сте, че е речено на старовременните: „Не убивай и който убие ще бъде провинен на съд“. (22) А пък аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, ще бъде повинен на съд, и който рече на брата си: „Рака“, повинен ще е за пред събора, а който му рече: „Безумне“, ще бъде повинен за пъкъла огнен. (23) И тъй, ако принесеш дара си на олтаря, и там се усетиш, че брат ти има нещо за тебе, (24) остави дара си там пред олтаря и иди първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дара си. (25) Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата и те хвърлят в тъмница. (26) Истина ти казвам: Няма да излезеш от там докле не отдадеш най - последния кадрант.

(27) Чули сте, че е речено на старовременните: „Не прелюбодействувай“. (28) Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, той е вече с нея в сърдцето си. (29) Ако ли дясното твое око те съблазнява, извади го и хвърли го от себе си, защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, а не всичкото твое тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (30) И ако дясната твоя ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я от себе си, защото по - добре ти е да погине един от твоите удове, и да не бъде всичкото твое тяло хвърлено в пъкъла.

(31) Речено е още: „Който си напусне жената, да ѝ даде разводно писмо“. (32) А пък аз ви казвам, че който напусне жена си, освен по причина на прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.

(33) Пак сте чули, че е речено на старовременните: „Не си пристъпвай клетвата, но да изпълниш клетвата си пред Господа“. (34) Но аз ви казвам: Никак да се не кълнете, нито с Небето, защото е престол Божий, (35) нито със Земята, защото е подножие на Нозете Му, нито с Ерусалим, защото е град на Царя великаго. (36) Нито с главата си недей се кълна, защото не можеш ни един косъм да направиш бял или черен. (37) Но да бъде речта ви: „Да, да, не, не“, а от това повечето от лукаваго е. (38 ) Чули сте, че е речено: „Око за око, зъб за зъб“. (39) А пък аз ви казвам: „Да се не противите злому, но който те плесне по дясната страна, обърни му и другата“. (40) И на тогози, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. (41) И който те понуди да идеш с него една миля, иди с него две. (42) Който проси от тебе, дай му, и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него.

(43) Чули сте, че е речено: „Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врага си“. (44) Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, (45) за да бъдете синове на Отца вашего, Който е на Небеса, защото Той повелява на Слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. (46) Защото, ако любите любещите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите?(47) И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите? (48) И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, Който е на Небеса.