Первому Певцу, на Иедутуна, Псалом Асафов
- Гласът ми е към Бога и викам. Гласът ми е към Бога и ще ме послуша.
- В деня на скърбта си потърсих Господа, простирах ноще ръцете си и не преставах: душата ми не рачеше да се утеши.
- Напомних си за Бога и смутих се. Размислих се и омалне духът ми.
- Удържал Си очите ми в неспане. Смаях се и не могох да продумам.
- Размислих древните дни, годините на вехтите времена.
- Напомням си за песента си ноще. Размишлявам със сърдцето си и духът ми изпитва.
- Дали ще негодува Господ вечно? И не ще ли да е вече милостив?
- Дали престана милостта Му за всегда? Пресече ли се Словото Му в род и род?
- Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори Своите щедроти?
- Тогаз рекох: „Немощ е за мене това, да се изменява десницата на Вишния“.
- Ще помня делата Господни. Ей, ще помня първите Твои чудеса
- и ще се поучавам в всичките Твои дела, и на деянията Ти ще размишлявам.
- Боже, в светост е пътят Ти. Кой е Бог велик, както наший Бог?
- Ти Си Бог, който правиш чудеса. Явил Си между народите силата Си.
- Избавил Си с мишцата Си людете Си, синовете Яковови и Йосифови.
- Видяха Те водите, Боже. Видяха Те водите и се уплашиха. Разтрепераха се и бездните.
- Облаците изляха вода като порой; глас дадоха небесата и стрелите Ти прелетяха.
- Гласът на гръм Ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците Вселенната. Потресе се и трепетна стана Земята.
- През морето е Пътят Ти и стъпките Ти през много води, и следите Ти не се познават.
- Водил Си като овци людете Си с ръката Мойсеева и Ааронова.