Благодаря Ти, Боже наш, за Великата Любов, с Която Си ни възлюбил. Благодаря Ти за живота, който Си ни дал. Благодаря Ти за ума, който Си вложил в нас. Благодаря Ти за добродетелта, която Си турил като основа на Новия живот. Благодаря Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодаря Ти за Любовта, с Която Си ни изпълнил. Благодаря Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с Която Си ни озарил. Ние се радваме на живота, който Си ни дал и изпълняваме Твоята Воля.
Сега, заради Духа, Който Си ни дал да ни ръководи, направи по-скоро пробуждане на съзнанието, за да се въдвори Царството Ти на Земята и всичките человеци да отправят хвалебните си песни за величието на Твоето Име към Престола Ти.
Благослови, Господи, славянството в лицето на българския и руския народи.
Амин.
(Дадена на първата вечеря в гр. Варна на 19. VIII. 1903 г. След това Учителят се обърнал към тримата свои ученици – д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Симеонов и им казал: „Сега сте трима, но ще станете мнозина“.)