Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа и учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века.
В проповедите на целия християнски свят днес се взима текстът за Христовото възкресение. Само в Америка има от 80 до 100 хиляди проповедници, а в България около 3300 свещеници, които проповядват днес върху възкресението и навсякъде се говори за него. Понеже толкова души говорят за възкресението, аз ще направя едно малко отклонение.
Мнозина разглеждат въпроса исторически и философски – възможно ли е възкресение? По този въпрос има спор и от чисто физиологическо гледище – възможно ли е човек да възкръсне? Идеолози и богослови пишат и се мъчат да докажат, че възкресението е възможно, но и те не могат да го докажат.
Спирам се върху думите: „Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа“. Дълбоко е учението за Отца и Сина и Светаго Духа. Какво е това учение? Често вие изговаряте думите: „Отец, Син и Свети Дух“, но какъв смисъл имат те за вас? Те имат смисъл само тогава, когато могат да произведат известен ефект върху вас. Когато държите в ръката си една кибритена клечка, вие не можете да опитате нейната сила, ако не я запалите; щом я запалите, ще разберете силата. И възкресението ще бъде неизвестен предмет за вас дотогава, докато не запалите тази дума като кибритената клечка, да произведе светлина във вашия ум и топлина във вашето сърце, или докато не я посеете като семка в земята, да изникне, да видите плода. Достатъчно е човек в живота си да има само една такава дума, която да разбере както трябва, за да стане гений; ако разбере две такива думи, той ще стане светия; разбере ли три, той ще стане едно с Христос. И тъй, във всеки език, който говорим, има думи, които, ако разберем, добиват магична сила за нас. Когато дигна своя жезъл при Червено море, Мойсей изрече една дума и то се раздели. Когато бе пред гроба на Лазар, Христос дигна очи нагоре, каза само една дума: „Лазаре, излез из гроба!“, и Лазар възкръсна. Господ в началото на Битието изрече само една дума, и светът стана. Вие говорите и пишете граматически правилно и със запетаи и точки, с въпросителни и възклицателни, разисквате върху важни философски въпроси, а не знаете как да наредите живота си. Вие приличате на онзи философ, който излязъл да се разходи с лодка по морето и влязъл в разговор с лодкаря: „Ти учил ли си? Знаеш ли нещо от астрономия?“ – „Нищо не зная.“ – „Ти си изгубил четвърт от живота си. Знаеш ли нещо от геология?“ – „Не зная.“ – „Изгубил си две четвърти от живота си. Знаеш ли нещо от математика?“ – „Не зная.“ – „Изгубил си три четвърти от живота си.“ По едно време се явила страшна буря в морето и лодката се намирала в опасност да се преобърне и потъне във водата. На свой ред лодкарят запитал философа: „Знаеш ли да плуваш?“ – „Не зная, не съм се учил.“ – „Ти можеш да изгубиш четири четвърти от живота си“, т.е. всичкия си живот. Сега и вие седите като този философ, разисквате по въпроса как се е родил и как е дошъл Христос на земята, но щом се яви буря в живота ви или се натъкнете на някакви мъчнотии и страдания, не знаете да плавате и започвате да потъвате във водата. Къде е вашата философия за живота? Къде остана вашата математика, геология, астрономия? Защо са тези науки, ако не могат да ви помогнат в такива критични моменти? Математиката е наука, която трябва да научи хората да построят правилно живота си. Биологията е наука, която трябва да научи хората да поставят клетките на своя организъм в пълен ред и порядък. Геологията трябва да научи хората на правилни отношения към земята.
В живота на Христос се забелязват три главни периода: раждане, смърт и възкресение. Тези фази трябва да бъдат присъщи и на обикновения човек. Когато Христос се роди, ангели се явиха на небето и възвестиха мир между човеците. Значи тържествено беше раждането на Христос, но същият този Христос беше изложен на позорна смърт. Хората и до днес се запитват: „Защо трябваше Христос така да умре?“ – Има ред причини за това. Христос беше изложен на позорна смърт, но в заключение Той възкръсна. И съвременните хора умират, но досега никой от тях не е възкръснал. И затова има причини. Сега ще направя едно съпоставяне между живота и смъртта. Когато Адам беше в рая, Бог му представи живота във вид на две плодни дървета, едното от които нарече „Дърво на живота“, а другото – „Дърво за познаване на доброто и злото“. В окултен смисъл под „Дърво на живота“ се разбира стремеж на всичко живо в природата към Божественото. Този стремеж върви от долу на горе. Той е прилив в Природата, който постепенно се увеличава, расте. Под „Дърво за познаване на доброто и злото“ се разбира стремеж на съществата да излязат от центъра на живота и да отидат към периферията. Този стремеж има посока от горе на долу и представлява отлив в Природата. Щом тези две течения съществуват в Природата, лесно е вече да се обясни произходът на смъртта. Два влака излизат от две противоположни посоки и се движат към една и съща точка. Какво ще стане с тях? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не можа да избегне катастрофата, умря. Който се опита да яде от плода на забраненото дърво, той ще свърши живота си като Адам. Това значи: в дена, в който човек хапне от плода на забраненото дърво, той влиза в отлива на живота, т.е. в течението, което върви от горе на долу, към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Христос дойде на земята именно затова – да извади хората от това течение и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, който наричаме възкресение. За да се възприеме животът, който води към възкресение, трябва да се разбере учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво се разбира под Отца? – Учението на Божията Мъдрост. Под Сина? – Учението на Божията Любов. Под Духа? – Учението за въздигането, за еволюцията на човека. Казано е в Писанието: „Който повярва в това учение, той спасен ще бъде“. Всеки трябва да разбере законите на това учение. Какво се изисква от вас? Мнозина от вас сте в положението на баща, но разбирате ли призванието си като баща? Всеки от вас е бил в положението на син, но знае ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата? В положението на Духа още не сте били, но ще бъдете. Сега именно се готвите да минете през Духа, който въздига хората, въздига Христос в тях.
За да разберете правилно Христовото учение, вие трябва да се освободите от някои връзки със света. Това не значи, че трябва да се отречете от света. Не, това е криво разбиране. Светът има две лица: едното е вътрешно лице, чисто, светло и Божествено лице; другото е външно лице, изложено на постоянни промени. Ето защо, когато се говори за отричане от света, трябва да разбирате отричане от външното му лице, от ония негови елементи, които имат преходен, измамлив характер. Тия елементи не носят нищо съществено за живота на човека. Обаче всичко друго, което служи за вашето повдигане, вие трябва да го пазите, защото е казано: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, да не погине всеки, който вярва в Него“. Че наистина светът има две лица, се разбира от стиха, който апостол Павел казал: „Образът на този свят прехожда“. Значи едното лице на света, което се мени, прехожда. Остава другото лице, което не се мени. Човек се ражда, расте и мисли, че може да оправи и да завладее света, но като достигне 45–50-годишна възраст, забелязва известно отслабване на силите и се отказва от тази идея. Той става любезен, внимателен и кара младите да работят за него. Той започва да мисли само за старостта си, че ще заболее, ще умре. Питам: Защо старият човек отправя погледа си все към центъра на Земята? Защо не държи в ума си светли мисли, които ободряват духа му, които обновяват и водят към възкресение? Съвременните хора са заразени от мисълта, че човек не може да възкръсне, да оживее, да се роди изново. Там именно е най-голямата измама в света. Човек може да възкръсне тъй, както може и да умре. Смърт и живот са две относителни неща. Ако влезеш в противоречие със силите, със законите, които действат в разумната Природа, ти ще бъдеш смачкан, разрушен. Влезеш ли в съгласие със силите, със законите на разумната Природа, ти ще бъдеш въздигнат, ти ще възкръснеш от гроба. За да дойде възкресението, вие трябва да се освободите от известни спънки, от известни препятствия, които са предадени по наследство във вашите души.
Ще приведа един пример за обяснение на един велик закон, който регулира живота. Няколко английски моряци излезли един ден от парахода, на който работели, за да посетят един европейски град. Те обикаляли града, ходили тук-там, влизали в разни кръчми, докато се напили добре. Вечерта се върнали на пристанището, качили се в лодките си и започнали да гребат, но забравили да развържат лодките от колците, за които били завързани. Те гребали цяла нощ и мислили, че наближават парахода. Каква била изненадата им сутринта, когато видели, че са все още на брега! Защо не стигнали до парахода? Те едва сутринта разбрали грешката си, че забравили да развържат лодките си. Малкото въже, с което лодките им били завързани за колците, ги задържало цяла нощ на едно място. То ги свързвало. Това въже било тяхната спънка. И ако съвременните хора не могат да възкръснат, тази е причината – те са завързани с по едно малко въже за някой колец. Същото правят и малките деца. Някое малко дете хване една птичка, върже я за единия крак с конец и я пусне да хвърчи. Птичката литне нагоре, но скоро след това пада на земята. Защо? – Вързана е с конец. Така са вързани и съвременните хора. Хората трябва да имат висок идеал! Какъв? – Който да ги тегли към небето. Някой казва: „Хвръкнах, но скоро паднах на земята“. Защо? – „Аз сам не зная.“ Казвам: Вързан си бил. Имал си някакво съмнение в ума си, или си искал да разрешиш някакви важни въпроси, а не си могъл. – „Какво да правя тогава?“ – Развържи лодката си от кола, загреби с веслата си и тръгни напред и нагоре към целта. Каквото и да прави, човек не може да избегне от последствията на своя живот. Не мислете, че вашите мисли и чувства не упражняват влияние върху самите вас! Всяка мисъл и всяко чувство, колкото и слаби да са, упражняват влияние не само върху вас, но и върху вашите ближни. Във Второзаконието е казано, че за всяко престъпление Бог въздава на човека до четвъртото коляно, до четвърти род. Оттук следва, че в продължение най-много на сто години трябва да се ликвидира с всяко престъпление. Онези, които са изучавали този закон, са забелязали следното: ако жена от черната раса има сношение с мъж от бялата раса, в първото поколение детето може да бъде бяло. Обаче във второто, третото или четвъртото поколение непременно ще се роди черно дете. Ако пък още в първото поколение се роди черно дете, с това се прекратява кармата. Обаче този закон има и обратно действие: ако жена от бялата раса има сношение с мъж от черната раса, в едно от четирите поколения непременно ще се роди черно дете. Ако едно черно дете се роди от жена и мъж от бялата раса, те ще се чудят, откъде е дошло това дете при тях. Те не подозират даже, че някоя тяхна прабаба, преди сто години е имала сношение с черен мъж. Казвам: Същият закон работи и в чувствата, и в мислите на човека. За пример някой седи спокойно и изведнъж, през ума му мине една лоша мисъл. Откъде е дошла тази лоша мисъл? – Преди сто години този човек е бил в сношение с черен мъж или с черна жена. Черният мъж или черната жена представляват изкушението в света. Всяка лоша мисъл или всяко лошо чувство е дете на онзи, който ги отхранва. Това става по закона на кармата. Строг е кармичният закон. Вие трябва да се пазите от него, защото не можете да избегнете последствията му. Не давайте място на лоши мисли в ума си. Ако ги допускате в ума си, те ще изработят свои форми, които за в бъдеще ще ви спъват. Въпросът не стои в това, че някой се е родил от баща или майка от бялата или черната раса, важното е, че вибрациите на хората от черната раса значително се различават от тия на бялата раса, вследствие на което на последната предстоят усилия, работа, докато се справи с тях. Стремежът на хората от черната раса е към земята, а не към небето. Те са хората на онова дърво, от което е яла Ева, първата майка на човечеството. Стремежът на хората от бялата раса е към небето. Този стремеж сега именно най-силно се проявява. Те искат да бъдат хора на Дървото на живота и да ядат от неговите плодове. Следователно, от което дърво ядем, такива ставаме. Дървото на живота – това е Христос. Когато тази велика мисъл проникне в ума ви, тогава ще дойде спасението. Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Отца, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от малки до големи, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпнали Христос, т.е. когато прекъснали течението на тази сила, на тази струя, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Писанието казва, че след това Христос слязъл в ада, там да проповядва своето учение. Всички, които Го послушали, излезли от ада и отишли да живеят на земята. Не бяхте ли и вие там, когато Христос проповядваше? – И вие сте били там, но сте забравили. Какво каза Христос, когато слезе в ада да ви извади от тъмнината? – „Идете и не грешете вече!“ Сега и аз казвам: Ако грешите, вие ще раждате черни деца и страданията ще идват едно след друго. Понеже Христос е вече на земята, Той е решил да избави човечеството и ще го избави. Няма сила в света, колкото и мощна да е, която може да противодейства на Христовата сила. Христос казва: „Никой не може да вземе от ръцете ми овците, които Отец ми е дал, понеже няма по-голям от Него“. И ако някога се яви съмнение в душата ви, знайте, че това е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистият не трябва да се свързва с нечистия. Когато майката види детето си оцапано, веднага ли го прегръща? Не, първо тя ще го накаже малко, после ще го окъпе, облече с чисти дрехи и след това ще го прегърне и целуне. Това е най-простата философия на живота. Някой казва: „Никой не ме обича“. – Кални са дрехите ти, приятелю! Щом искаш да те обичат, иди на баня да се окъпеш, да изчистиш тялото си както трябва. След това изчисти сърцето, ума си и виж тогава дали ще те обичат хората, или не. Така изчистен, окъпан, човек е готов за възкресение. Христос възкръсна, но за да дойде до възкресението, Той мина първо през разпятието. Какво означава кръстът? – Кръстът представлява мрежата на куба, т.е. кубът, поставен на плоскостта. Същевременно кубът представлява човешката къща. Христос беше разпнат на кръст, на този разтворен куб, с което Бог искаше да каже на хората да отворят прозорците и вратите на къщите си, да ги измият, изчистят основно, да ги приготвят за деня на възкресението. Подават кръст някому и казват: „Целуни този кръст!“ Казвам: Преди да целунеш този кръст, той трябва да се пречисти. Кръстът е в ума, в сърцето на човека. Следователно не можете да целувате кръста на човека, докато не е абсолютно пречистен, т.е. докато умът и сърцето му не са съвършено пречистени. Всички хора са живи кръстове, които трябва да се издигнат. Щом стане това, около този кръст ще се образува една окръжност, която означава вечността. Ето защо кръстът ще се превърне в колело, което ще бъде в постоянно движение.
Със своето учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този ред, човек първо трябва да има идея, която да постави за основа на живота си, и след това трябва да се стреми да постигне тази идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на своя неумолим егоизъм и всеки мисли само за себе си, всеки желае да бъде пръв. В една от своите картини един художник представил много добре човешкия егоизъм. Той нарисувал един висок планински връх, на който се издигал един идол. Милиони хора поглеждали към този връх и всеки се стремял пръв да стигне там, да се поклони на идола. Който пръв тръгвал към върха, веднага бивал задържан от другите, да не би той да стигне по-рано от тях. Така се спъвали те един друг, вследствие на което нито един човек още не е стигнал върха. Какво виждаме в живота? И до днес хората продължават да се борят, да се теглят един друг, за да не би някой от тях да стигне върха, да получи венец за заслуга. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция, който пръв постигал целта, той взимал венец. Обаче в стремежа на човека към Христовия подвиг всеки, който изпълни Неговото учение, може да получи венец.
И тъй, три важни неща, три важни думи има в учението Христово: Отца, и Сина, и Светаго Духа. Ако можете да произнесете тия думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в учението на Христос. Когато произнесете думата „Отец“, вие трябва да почувствате пулса на вашия Отец, Който движи света. Вие трябва да Го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всичко това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: „Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашите желания“. Всички трябва да имате синовни отношения към Бога, да изпълнявате длъжностите си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но изпрати своя Син в жертва, за да не загине всеки, който вярва в Него. На същото основание, веднъж дошли на земята, и ние трябва да се жертваме. Мнозина се страхуват от жертвата, като казват, че в жертвата нямало живот. Те се намират в недоумение пред думите на Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. За да живеем, ние всеки ден ядем. Нима житните зърна, растенията и плодовете, които ядем, не умират, не се жертват за нас? Тази жертва трябва да се оправдае! Те казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за вас, стига вие да станете човеци“. Милиарди същества слугуват на хората, но какво правят те в замяна на това? Те се занимават със схоластични въпроси, както богословите от средните векове, които философствали колко дяволи могли да играят на върха на един нож.
Казвам: Христовото учение крие в себе си смисъла на живота. Между две велики епохи всякога има една низина. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че и в него има вдлъбнатини и издигнатини. Човешката мисъл може да циркулира благодарение на тия вдлъбнатини и издигнатини в мозъка. И земята има също така вдлъбнатини и издигнатини, благодарение на които ние живеем. Някой казва: „Аз не искам да живея в долина“. – „Къде искаш да живееш?“ – „На някой висок планински връх.“ Питам: Колко хора могат да живеят на един планински връх? Всички хора не могат да живеят по върховете. Едни ще живеят в долините, а други – по върховете. Всеки човек ще живее на своята собствена земя: веднъж ще бъде в долината, друг път – на върха; трети път ще слезе пак в долината, четвърти път ще се качи на върха. Така той постоянно ще слиза и ще се качва, докато най-после разбере, че еволюционният закон е движение по счупена линия, в която има низини и височини. Когато човек научи Христовото учение, което се отнася до кръговото движение на вечността, той ще влезе в друга еволюция, в която няма слизане и качване, но кръгообразно движение. „Кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа.“
Учението на Духа е реално учение, което съвременните хора отричат. Отец е творецът на нещата. Духът подразбира единство, подразбира и множество на нещата. Христос, Синът, представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на живота. Духът представлява още условията, в които живеем. Съвременните астролози казват, че човек се намира в общение с цялата вселена, т.е. всички същества се намират в известно съотношение помежду си. Сърцето, мозъкът, очите, ушите, носът, устата като удове, през които минават сили, съответстват на известни същества в пространството. Когато между някои от тях започне борба, в съответната част на тялото си човек усеща някаква промяна. И наистина виждаме, че той започва да се оплаква от болка в ръката, в крака или в друга някоя част на тялото. Това се дължи на някакво външно влияние, което според учените иде или от Юпитер, или от Сатурн, или от Марс и т.н. Някой ще възрази: „Как е възможно Марс например да влияе на хората?“ Питам: Ако един народ със своите мисли може да окаже влияние върху друг народ, защо една планета да не може да направи същото? Ние виждаме, че Англия, Франция, Германия, Русия и другите държави взаимно си оказват влияние. На същото основание и съществата, които живеят на Марс, чрез своите мисли оказват известно влияние върху хората. Техните мисли минават през пространството, като образуват едно течение. Който попадне под влиянието на това течение, той става войнствен. Съвременните хора са под влиянието на Марс, вследствие на което те се бият, воюват, докато това влияние постигне своята цел. Ще кажете, че Христовото учение е за мира, следователно не би трябвало да има войни. Наистина Христос е за мира; обаче наруши ли се този мир, това равновесие, което Природата е поставила, войната неизбежно ще дойде. При сегашните разбирания на хората нарушеното равновесие може да се възстанови само с война. Ние виждаме този закон и в практическия живот. Когато домакинята иска да извади масло от млякото, тя слага млякото в бутало и го бие. Ето защо войната в света ще престане само тогава, когато хората добият масло. Защо воюват хората? – Да добият масло. Христос казва: „Аз искам от хората масло, с което да се намажат, да станат по-мекички, по-нежни“. Съвременните хора са твърди, повече корави, отколкото трябва. Че им е нужно масло, се вижда от притчата за петте неразумни деви, които забравили да вземат масло за светилниците си и останали вън. Който иска да влезе в Царството Божие, той непременно трябва да има масло за светилника си.
Това е учението на Духа. Сега аз говоря в алегоричен смисъл, но ако помислите дълбоко върху този въпрос, ще видите, че има сили, които действат смекчително върху човека и ще разберете отношенията им към него. Питате: „Защо Господ създаде света?“ – Да се учите. Духовете, които бяха създадени най-напред, станаха кристали. След тях трябваше да се създаде земята, с нови клетки, в кръгообразна, а не в геометрическа форма. За да се развива, да се превърне в растение, кристалът трябва да стане жива клетка. По силата на този закон и най-благородното растение трябва да превърне своите дървени, неподвижни клетки в мускули и нерви, за да може като животните да чувства и да се движи от едно място на друго. По същия начин и ние трябва да изплатим всичко, за да образуваме в себе си онази клетка, която създава светиите. Засега хората са мъртви. В небето те са посадени с главата надолу. Човек трябва да се пожертва, да стане разумна клетка, да стане едно с Христос и като мине през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, да се тонира, да разбере дълбокия смисъл на нещата. Сега аз няма да обяснявам тия отвлечени истини, защото ще се отклоня от главната тема.
Първото нещо в живота е послушанието. В древността един гръцки ученик искал да изучи тайните науки – затова отишъл в Египет, в тъй нареченото училище „Бяло Братство“. Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал на много места, завел го най-после пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте най-напред при Истината, ами ме развеждахте другаде? Първия път още трябваше да ме доведете тук“ – възразил ученикът. – „Не може, такъв е пътят към Истината. Внимавай да не вдигнеш завесата на тази статуя, да не се докоснеш до нейното було. Изучавай я само отвън.“ В ученика се зародило голямо желание да види какво има отдолу под туй було. Той рекъл: „Ако вдигна това було, ще намеря Истината и като се върна в Гърция ще обладавам голяма сила“. Една вечер той излязъл тихичко, влязъл в храма и вдигнал завесата. Обаче сутринта го намерили мъртъв пред статуята. Какво е научил той? – Нищо. Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината!“ – Опасно е преждевременно да се вдигне булото на Истината. Човек трябва да е готов за този момент. Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем този момент. Най-първо вие трябва да разберете кой живот води към спасение. След това трябва да минете през друг процес, за който е казано: „Ако не се родиш изново, няма да влезеш в Царството Божие“. И на Никодим е казано, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира процес на пресичане, прекъсване. Прераждането е процес на дисхармония. Да се преродиш, значи да почнеш отново работа, която си напуснал. Хващат те, затварят те и като лежиш 10 години, остават ти 15; един ден избягаш, но пак те хванат и те сложат в затвор за още 10 години, стават пак 25 години. След пет години пак избягаш. Хващат те, отново те затварят за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Значи преражда се онзи човек, който не иска да излежи наказанието си. Или в друг смисъл: преражда се онзи, който е пратен на земята, но не иска да живее, както Бог е определил. Той иска да живее по лесен начин, да избяга от затвора. Тогава именно ще го хванат, пак ще го сложат в затвора и ако постоянно бяга, во веки веков няма да се свърши този затвор. Законът на новото раждане подразбира изпълнение на волята Божия. Не е мъчно човек да изпълни волята Божия. Мъчнотията лежи в неразбиране на живота. Съвременните хора имат склонност да критикуват. Всеки вижда грешките на другите: „Еди-кой си не живее както трябва“. – „Ами ти живееш ли така?“ – „Той не е добър.“ – „Ами ти добър ли си?“ Преди всичко човек трябва да познава себе си. Той трябва да проучи своята конструкция. Знаете ли защо Господ ви е сложил нос, две очи, две уши? Знаете ли защо някои очи са черни, други сини или зелени и защо са веждите на човека? Очите образуват осморка. Какво означава числото осем? То е число на работата. Носът пък е ралото в човека. Като поставите човека хоризонтално, това показва, че той трябва да оре. Тогава Божествената благодат ще слезе върху него, ще възрасти онова, което е посял. Питам: В какво се заключава мисленето? Какъв процес е мисленето? Някой ще каже, че мисленето е процес на съсредоточаване. Какво нещо е съсредоточаването? Преди години срещнах във Варна един българин, човек със свободни възгледи, който ми каза: „Спечелих осем хиляди лева, но услужих с тях на един търговец, който фалира. С него заедно и аз губя, но добър е Бог, пак ще спечеля“. Казвам: Ето един човек, който е разбрал закона. Той не е окултист, но познава един закон, който ще го научи какво да направи, за да спечели пак. Той си казва: „Господ дава, Господ взима“. Богатството, силата, знанието са преходни неща в живота на човека. С тях Бог ни изпитва, както майката изпитва децата си. Често майките наричат децата си ангелчета. Някоя майка казва за детето си „моето ангелче“. Казвам: Опитай го и виж дали ще стане ангел. Дай му една ябълка и му я поискай назад. Ако върне ябълката, без да се разгневи, то ще стане ангел. Ако не я върне, няма да стане ангел. По същия начин Господ ви дава едно благословение и казва: „Дайте от вашето благословение и на другите!“ – „Не давам.“ – Ето едно неизвестно, което не сте разрешили. – „Ами аз не вярвам в живота!“ – Това е второ неизвестно, което не сте разрешили. – „Аз ще бягам от живота.“ – Трето неизвестно. Често вие решавате задачи с няколко неизвестни, намирате на какво са равни тия неизвестни, а като дойдете до живота, не можете да ги решите. Всяко неизвестно има свое съдържание, своя стойност, която може да се определи само когато човек работи. Следователно, за да определите на какво е равно всяко неизвестно, вие трябва да впрегнете на работа своите мисли и чувства. Когато човек не може да разреши неизвестните в своя живот, той плаче, чувствува се нещастен. Светът е училище, в което може да се запише само онзи, който иска да учи. Ако не искаш да учиш, да се съсредоточаваш, кой те е заставил да влезеш в това училище? Щом не искаш да учиш, по-добре влез в растението, в минерала. Само чрез усилено съсредоточаване ти можеш да разбереш учението на Отца и Сина и Светаго Духа и да възлюбиш Господа. Мнозина казват, че глупавият само люби. Не, любовта е неизвестно, което трябва да се изчисли, да се определи неговата истинска стойност. Само от гледището на учението на Отца и Сина и Светаго Духа може да се разреши и загадката на Любовта.
Учителят на това учение слиза всяка сутрин и посява в душите ви по една мисъл, но вие въпреки това обеднявате. Защо обеднявате? – Понеже не можете да оцените мисълта, която Христос ви дава. Някой казва: „Аз искам слава, искам богатство, знание“. – Благата, които Христос дава, са по-съществени от тия, които вие искате. Славата Божия струва повече, отколкото славата на человеците. Христос иска всинца ви да сложи на власт, да станете господари над живота и смъртта. Знаете ли кой създава смъртта? – Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, завист, а при това искате да бъдете хора на прогреса! Срещат се дори такива, които говорят за окултизъм, а мисълта им не е свободна и те не разбират живота. Христос възкръсна и показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. Що е раждане? Толстой разправя един свой сън. Той сънувал една нощ, че е бременен и се мъчил да роди, но усещал големи болки. Като се събудил сутринта, той запитал: „Големи болки ли изпитват жените при раждане?“ Като му отговорили утвърдително, той рекъл: „Не е лесно човек да бъде жена!“ Във вашия ум се зачене една мисъл, но колко страдания ще ви причини тя, докато я родите! Не мислете, че страданията са лош признак. Както майката дава от себе си, така и вие трябва да дадете нещо на вашата рожба. Вие трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл в ума си. Най-после вие трябва да имате смелост да отвалите камъка от гроба, да не седите като съвременните философи и да разсъждавате възкръснал ли е Христос, или не. Има хора, които са били там, когато Христос е възкръснал. Ще кажете: „Докажи!“ Мога да ви докажа, но трябва да заемете същите отношения, трябва да се спази един важен закон. Що е доказване? – Ще заведеш човека на известен път и ще му посочиш начин, по който той сам да провери истината.
Настанал е последен час и всинца трябва да възкръснем. Трябва да възкръснем и ще възкръснем! Щом дойдете до възкресението, вие не трябва да питате дали Христос е възкръснал, но запитайте наближило ли е времето за вашето възкресение. Мнозина и до днес задават въпроса: „Три дни ли е лежал Христос в гроба?“ Оставете този въпрос настрана. От осем хиляди години насам и вие лежите в този гроб. Не е ли достатъчно това време? – Достатъчно е. Ангелът, който слиза отгоре да отвали камъка от гроба, е Христовият зов, който казва, че второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на гроба ви не е отвален, може ли Христос да каже: „Лазаре, излез вън!“ Вашите ближни и приятели трябва да ви направят поне тази услуга – да отвалят камъка от гроба ви. Тогава Христос ще каже: „Станете!“ – и вие ще възкръснете.
На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни и казвам: Христос иде!... Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“
Беседа, държана на 22 март 1915 г. в София.