Свобода на Духа

Дето е Духът Господен, там е свобода.

И тъй, условие за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме свободен живот, т.е. вътрешния смисъл на нещата и техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света. Където има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята. Това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия завет е казано: „Където е Духът Господен, там е свобода“. На друго място е казано: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо. Синът е проява на бащата и майката. Интелигентността на сина е израз на интелигентността на бащата и майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето. Как можем да познаем човека? – По светлината на неговите мисли, желания и действия.

Сега аз говоря за свободата на Духа, понеже религиозните хора са изложени на голяма опасност – да станат по-лоши от светските хора. В този смисъл човек не може да се радва, когато стане религиозен. Под думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както връзват с въже кон, крава и други животни. Да бъдеш вързан за къщата – това е религия; да бъдеш вързан за някоя политическа партия или за някое философско учение, и това е религия. Каква е тази религия? – Религия, която връзва или ограничава свободата на човека или на обществото. Ако си вързан за учение, което те понижава или отнема свободата ти, това е отживяла религия, стар мех. Всички, които търсят свободата, която осмисля живота и която съвременните философи наричат висше съзнание, а политическите хора – гражданство, са разумни хора. По какво се познава, че имате Духа в себе си? Ако сте разумни, ако вашите мисли, желания и действия са свободни и където влезете, носите благодат, Духът присъства във вас.

В съвременния живот под думата „свобода“ се разбира светлина. Ако пътувате вечер, вие не сте свободни както денем по простата причина, че пътят ви не е ясен. Също така, когато религиозните и светските хора се заблуждават, и те имат нещо смътно в своите понятия. Съвременните хора не познават Бога, не знаят какво нещо е Господ, но познават царете, познават и управниците си. Те казват: „Както царете и управниците наказват, така и Бог наказва“. От тези криви схващания за Бога се раждат ред противоречия в живота. Всички виждаме резултатите на тия противоречия. Обаче вие трябва да се освободите от това вътрешно робство. Как ще се освободите? Трябва да стане коренно преобразование, коренна промяна във вашия мозък. Какво е устройството на вашия мозък и какви промени трябва да станат, не знаете. Всяка сутрин вие се молите, търсите Господа, викате към Него и ако не ви отговори, казвате, че Той не ви слуша. Господ слуша само ония хора, ушите на които са отворени. Глухите Той не слуша и на тях не говори. Ако искате Господ да ви слуша и да ви говори, вие трябва да имате ухо деликатно, схватливо, от малко нещо да разбира. Господ обича да гледа и да слуша хора, които се трудят, които не се занимават с празни, с глупави работи.

Ако проследите съвременните религии, ще видите на каква степен на развитие се намират. Във всяка религия има известни заблуждения. Една от причините за заблужденията се дължи на обстоятелството, че като иска човек да разбере една религия, той влиза в едно общество, в друго и по този начин повече се обърква. Един момък пожелал да се хване на хорото, да поиграе малко, но нямал здрави ботуши. Той взел назаем чужди ботуши и се хванал на хорото. Онзи, от когото взел ботушите назаем, като го гледал как свободно тропа, сред хорото му казал: „Слушай, по-малко тропай, аз не ти дадох ботушите да тропаш толкова силно!“ Като чул това нещо, друг негов познат се приближил към него и му казал: „Понеже този човек те засрами, аз ще ти дам моите ботуши“. Момъкът обул тези ботуши и пак започнал да играе. Като минавал покрай втория човек, който му услужил с ботушите, последният казал: „Тропай, приятелю, не се безпокой: и да скъсаш ботушите ми, други ще ти дам“. Казвам: Дали ще кажете на човека „тропай“ или „не тропай“, все едно е, той вече не е свободен. Дали малко си тропал, или много, за тебе е безразлично. Защо? Засрамят ли те веднъж, свободата ти вече е отнета. Прочее нашият ум трябва да бъде осветлен по отношение на истинската свобода.

Христос е дал едно определение за свободата. Той казва: „Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят“. Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода и на другите. Някой казва: „Чудя се на съвременните хора как се одумват“. Гледаш ги как хубаво се молят, но щом престанат да се молят, веднага почват да се одумват: този не живял по Бога, онзи не живял по Бога; този не говорил истината, онзи не говорил истината. Който одумва другите, и той няма свобода, и на другите не я дава. Казвам: „Който не е толерантен към другите и не им дава свобода, той не разбира учението на Христос“. И наистина повечето хора днес имат карикатурна представа за Христовото учение. Те трябва да изхвърлят тия карикатури от себе си, да си представят Бога, Христа по съвсем друг начин.

И тъй, що е религия? – Религията е наука за формите, наука и за Божествената Любов. Ако изучите само външната форма на религията, а не изучите вътрешното ѝ съдържание, вие ще изпаднете в заблуждение и ще промените религиите, както някоя дама често мени костюмите си. Ако живее 50–60 години, тя може да промени много костюми, от разни цветове, с различни копчета и украшения, но тия костюми не представляват дамата. Следователно формата не е още религия. Наистина формите са необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не представляват още тялото на дамата. Когато умре някой човек, близките му казват: „Ние ще се почерним вече, няма да носим бели дрехи“. Не, вие можете да носите и бели, и черни, и червени, и сини и каквито дрехи искате. Грехът не седи в цветните дрехи, но трябва да имате предвид следното: когато отивате при умрял човек, няма да се облечете в бели дрехи, както, когато улицата е кална, няма да обуете бели обувки. Значи всяко нещо изисква своето време, своя сезон. В това отношение светските хора са по-умни от религиозните. Те стоят десет пъти по-високо от религиозните. Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политиканите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: „Как тъй? Тези хора разрушават, а не градят“. Питам: Когато градите нова къща на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл. Мнозина искат да учат хората как да мислят и затова им казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу“, или „молчат, не разсуждат“ – това е истинската наука. Всичко друго вън от това е от лукавия. И днес мнозина проповядват, че тяхното верую е от Бога, а останалите от лукавия. Това значи да бъде човек „крепок задным умом“. Не е така. За всяко учение трябва да се съди по неговите резултати. Ако дадено учение може да се приложи в частния живот на хората и даде добри резултати, то е добро; ако не може да се приложи, не е добро. Едно е важно за човека: да приложи свободата на Духа. Всеки трябва да си зададе въпроса: „Свободен ли съм? Имам ли този Дух в себе си?“ Когато Духът дойде, Той ще произведе светлина в ума и топлина в сърцето ви. Този е признакът, по който се познава явяването на Духа. Ако почнете да ограничавате духа на човека и го заставяте да мисли, чувства и действа по вашему, Духът веднага ще ви напусне, както учителят напуска класа, когато учениците шумят, пречат му да предаде урока си. Щом учениците не слушат учителя си, ще дойдат техните родители и настойници да ги накажат. В този смисъл Мойсей беше настойник на евреите. Той дойде между тях да им каже, че трябва да слушат своя Учител, и когато не слушаха, Той ги наказваше. И сега, ако питате защо ви сполетяха толкова нещастия, казвам: Нещастията и страданията дойдоха върху вас, защото не слушахте Духа. Вие трябваше да слушате Духа като ваш Учител.

Сега ще обясня какво нещо е свободата и как се проявява. Представете си, че срещате човек с вързани ръце и крака и започвате да го утешавате, че Господ е добър, че трябва да има търпение Бог да го развърже и т.н. Питам: Ако вие сами можете да развържете този човек, проявявате ли свобода? Проповядвате ли по този начин учение на свободата? – Не. Вие трябва да извадите ножчето си, да разрежете връвта от ръцете и краката на този човек и да го освободите. Какво правите с вашата утеха? Вие го завързвате още по-здраво, да не избяга. Не, хората трябва да се развързват, да се освобождават. Христос казва: „Идете и проповядвайте между хората!“ С тези думи Той подразбира именно това развързване, това освобождаване. Тази свобода трябва да бъде вътрешна, а не външна. Всички неразбирания между хората се дължат все на липса на тази свобода. Ако е въпрос за безпокойства, за тревоги, колко повече трябва да се безпокои Бог, Който е създал този свят, а вижда, какво той върши. Добре е, когато Господ се гневи, но каква е ползата от гнева на хората? Няма полза от гнева на хората. Но и Господ не се гневи. В Стария завет е казано „гняв Божи“, но тези думи трябва да се разбират в техния вътрешен смисъл. Че Бог не се гневи, се вижда от думите на Христос: „Защо ме наричате Учителю благи? Благ е само един Бог“. Следователно, който е благ, той не може да се гневи. Някои пророци са писали, че Господ се гневи, но аз оспорвам това. Казал ли е някъде Господ за себе си, че се гневи? На едно място Йеремия казва: „Господи, излъгал си ме; излъгах се“. Как ще си обясните това противоречие? Това е заблуждение. Що се отнася до Господа, вие не трябва да внасяте в ума си никакви заблуждения. Всеки трябва да признае в себе си, че това са негови заблуждения. Правата мисъл е в това да кажем: „Дето е Духът Господен, там е свобода“. Това е казал Бог. Без свобода Любовта не може да се прояви. Казвам: Докато човек е сляп, никой не може да го обича. Не може да бъде обичан онзи, който мъчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Няколко души се молят заедно на Господа, но един от тях сгреши нещо в молитвата, а друг го бутне, че направил една малка погрешка. Това вече не е молитва; това не е свобода, това е актьорство. Да се мушкате, да се сбутвате, когато сте изправени пред Господа, това не е молитва. Долу тия маски! Когато се моли човек, той трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка и в своята душа, и нищо отвън да не го смущава. Всички, които ме слушате сега, не сте свободни. Някои от вас са вързани за един колец, други – за два, трети – за три, за четири, за пет, за десет колци. Това мога да ви докажа не само теоретически, но и практически.

Сега понеже всички се готвите за Царството Божие, за Царството на Христос, което е свят на свободата, трябва да знаете, че с тия стари форми, с тия остарели мехове не можете да влезете в Него. Със старото едва ще дойдете до вратата на Царството Божие, но вътре по никой начин не можете да влезете. С това не ви съдя, не казвам, че сте заблудени, но ви показвам пътя, който търсите. Вие търсите свободата. Причината за робството на хората не е нито жената, нито мъжът. Робството, грехът в света дойде след като първите човеци ядоха от забранената ябълка, която носеше в себе си поквара, смърт.

И тъй, ако искате да разберете Христос, духът ви трябва да бъде свободен. В европейския език има две думи за понятието „свобода“. Едната дума е „руха“; тя означава висшата проява на Бога. Другата дума е „нефеш“; тя означава низшата проява на душата. Малкото дете за пример проявява низшето състояние на своята душа. Докато е малко, докато още не е развито, то плаче, криви лицето си и по този начин налага волята си, иска да подчини майка си. Най-после майката му дава да сучи и то казва: „Ето, така искам, да ме слушаш!“ И майката постоянно изпълнява волята на детето си. Питам: Защо е изпратено това дете на земята – то ли трябва да подчини майка си или майката да го подчини на своята воля? Който е свободен, който има Духа в себе си, той ще научи отношенията на нещата, ще знае кому трябва да се подчинява и на кого трябва да служи.

Ще кажете: „Как можем да добием вътрешна свобода?“ Когато хората се събират на общи молитви, и тук се виждат две страни – добра и лоша. Защо? – Защото хората не са на един и същ уровен на развитие, за да става правилна обмяна на техните магнетически сили. Понеже във всички хора преобладава духът на свободата, а нямат еднакви възгледи, вследствие на това между тях се раждат ред спорове и недоразумения. Ето защо, преди да се отиде при Господа, християнството препоръчва на хората да се пречистят. Един от процесите на пречистване е утаяването. Как може да стане това утаяване? – Преди да се моли човек общо с хората, той трябва да се моли сам, да се подготви. Първо, той трябва да се моли сам, после с още един, след това с още двама и т.н. По този начин той ще се научи да съзерцава. Само тогава Духът ще дойде и ще ви даде известни уроци. Когато Божественият Дух влезе между две души, Той веднага ще въдвори мир и взаимно разбиране помежду им. Когато единият говори, другият ще слуша с голямо внимание и ще изпитва удоволствие от говора на своя събеседник. Ако тия двама души не са в мир помежду си, те ще се отегчават един от друг и всеки от тях ще казва на другия: „Ти ли ще ме учиш сега? Нямам време да слушам твоите глупости!“ Това показва, че Духът не е между тях. Събирането на обща молитва не става по заповед, а по разположение на духа: ако духът иска, ще се моли, ако не иска, ще мълчи. Първото нещо, което се изисква от всички, е да си отдаваме тази свобода, да имаме търпение да се изслушваме. Когато някой говори, да считаме, че Бог говори. Ако влезете в някое религиозно общество и станете по-нервни, нищо не сте спечелили. По-скоро сте изгубили, отколкото спечелили. Много лекари, много хора знаят физиологията на човека добре, знаят кои храни са полезни, кои са вредни и въпреки това живеят по старому. Те казват, че е вредно да се пуши тютюн, но сами пушат. Казват, че пиенето на спиртни питиета е вредно, а сами пият; яденето на месо е вредно, а сами ядат месо. Те имат знания, но когато дойде време да ги прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват. Питам: Къде е тогава свободата на духа им? Христос иска тази свобода за хората. Мнозина от съвременните хора искат свобода само за себе си, като считат, че другите хора трябва да им се подчиняват. Много хора могат да им се подчинят, но те ще сторят това от страх, а не от любов. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния анекдот. Някога един български абаджия бил повикан от една богата фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка. Той взел със себе си инструментите си – ножици, напръстник, извикал слугата си и тръгнали заедно. Стигнали около обяд. Поканили ги заедно с тях на трапезата и сложили печена кокошка. За да изяде сам цялата кокошка, майсторът казал на домакините, че слугата му не яде печена кокошка, но яде боб. Като чул това нещо, слугата намислил по някакъв начин да отмъсти на господаря си. Следобед той казал на домакините насаме: „Ако видите, че моят господар започне да се обръща на една и на друга страна, ще знаете, че му е станало нещо. Понякога той е малко смахнат“. За да успее в своето отмъщение, слугата скрил напръстника на господаря си. Като започнал да работи, господарят взел да се върти натук–натам, да търси напръстника си. Като видели това, домакините веднага се хвърлили върху него и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си и му казал: „Твоят слуга не яде печена кокошка, а боб яде! Така ли е?“ Та и вие не казвайте, че вашият слуга не яде кокошка, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, той ще стане причина да ви вържат.

Първото нещо, което се изисква в отношенията ни към другите, е взаимно почитание. В наблюденията, които съм правил от ред години, забелязвам, че някои имат силно желание да се учат и затова в първо време пристъпват със страхопочитание, с благоговение, но после се отпускат и казват: „И ние знаем толкова“. В това отношение те приличат на някои млади булки, които в първо време са кротки, хрисими, срамуват се от всички. Обаче минат ли няколко месеца, те се пресрамяват, отварят голяма уста и развалят къща. Докато са в черквата като булки, стоят мирно; щом се венчаят, като че добиват граждански права и показват истинските си образи. Те и втори път ще искат да се омъжат, но който веднъж се е оженил за тях, втори път няма да помисли да се жени. Не, човек не трябва да огорчава Бога с нарушение на Неговия Дух на свободата, даже и когато някой го предизвика. От мислите на съвременните хора са изписани цели тефтери с кривини като резките на телеграмите. Цял сноп такива телеграми са написани от вашите мисли. От тия телеграми се вижда доколко сте свободни. Един ден, когато отидете на онзи свят, всички тия телеграми ще бъдат представени пред Господа. Няма нещо скрито-покрито. Всичко в света е ясно. Нищо не може да се скрие пред Божието око. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че в своето Битие Бог е Дух, Който иска всякога да проучва и поправя хората, а не да наказва и отмъщава. Страданията и наказанията в света имат отношение само до формите. И ако в този смисъл казваме, че Бог ни наказва, това показва, че Той иска да ни освободи от робството. Ако се заемете да освободите една овца от устата на вълка, тя няма ли да пострада, докато я извадите?

Следователно Бог иска нашата свобода, нашия вътрешен мир, които ще ни донесат спокойствие, радост и веселие и високо ще повдигнат нашия дух.

Сега пак ще се спра върху религията. В какво се заключава религията, с която искаме да служим на Бога? Христос казва: „Гладен бях, и не ме нахранихте; жаден бях, и не ме напоихте; страдащ бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен бях, в тъмница бях, и не ме посетихте“. Ето затова именно Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и по десет пъти на ден да се молите като фарисеите по улиците, нищо няма да постигнете. Вие ще приличате на онази домакиня, която цяла сутрин се молила, вследствие на което яденето прегоряло. Какво е постигнала с тази дълга молитва? – Нищо не е постигнала. Такава молитва прилича на пиянството. Има физическо пиянство, има и психическо пиянство. Знаете ли какво представя психическото пиянство? Това не е религия. Когато някоя мома обича да се среща с момците, с това тя не придобива нещо, но изпитва известна приятност. Тази приятност не показва още, че момата е Божествено настроена. При тези срещи тя напразно изразходва енергията си. Обаче, когато Бог се приближава към нас, ние чувстваме Неговото въздействие не само за един миг, но за дълго време. При това приятността, която изпитваме от приближаването на Бога до нас, прониква тайно в душата ни. Когато някои хора се карат, аз не им казвам да млъкнат, не им проповядвам морал, но обръщам погледа си към Бога и се моля за тях. За да млъкнат те, първо аз трябва да млъкна. Това значи: първо аз трябва да се помоля за тях, Бог да ги вразуми. Преди години във Варна имало един поп, Ганчо, когото наричали „орман-папаз“. Той често укорявал ония, които го опопили. Един ден той видял как един гагаузин бие жена си. За да освободи жената от ръцете на мъжа, попът взел един камшик и почнал да налага мъжа, но веднага и мъжът, и жената се нахвърлили върху него. Жената казала: „Какво право имаш да биеш мъжа ми? Ние сами ще се разправим, сами ще уредим работата си“. Тогава попът си казал: „Що ми трябваше да се меся в чужди работи?“ Сега и на вас казвам: и вие като поп Ганчо не се бъркайте в чуждите работи, не се наемайте да уреждате хорските сметки. Вие можете да влизате между мъж и жена, да уреждате работите им само тогава, когато те сами ви повикат. Щом ви повикат, вие им покажете начин как да определят отношенията си според закона на свободата.

И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост. Ако срещу някоя религия или срещу някое учение се повдигнат гонения като тия в старо време, с това светът няма да се поправи. Колко съмнения могат да се повдигнат за външните форми на някоя религия! Някои ще казват: „Това учение е от сатаната“. – Ами вашето учение от кого е? Който проповядва Божественото учение, той трябва да служи на човечеството безкористно, от любов към него и да е готов на всички жертви. Който иска награда или първо място, или да оправи света, той не изпълнява закона на свободата и Духът не е в него. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. За предпочитане е Бог да мисли добре за вас, отколкото да искате човешка слава. Това зная аз, това желая и за себе си. Като проповядвам така, мнозина казват: „Това не се отнася до мене, аз не съм такъв; тези думи се отнасят за еди-кого си, той е такъв човек“. Не, това не е право разсъждение. Вътре в себе си всеки трябва да забрави какви са другите, да мисли, че той е по-грешен от тях – трябва да се изправя. Ако сте в положението на грешни хора, не ви съдя, но искам да излезете от това състояние, за което ви посочвам начин за излизане. Следвайте Духа, който е във вас! Искате свобода за себе си – дайте свобода и на другите. Искате любов и справедливост за себе си – дайте ги и на другите. Закон е: подобното подобно привлича. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат. „Каквото се провикнало, такова се откликнало“, казва българската поговорка. Ако сте красив и се оглеждате в огледало, и образът ви в огледалото ще бъде красив. Когато срещнете човек, когото обичате, не му казвайте, че го обичате, не му говорете за любов. Защо? Щом кажете на някой човек, че го обичате, любовта се изгубва. Всъщност вие не обичате този човек. Който най-много говори за любов, той най-малко я има в себе си. Който най-много говори за свобода на духа, той най-малко я дава на другите. Ако отношенията ми към вас не са такива, каквито трябва да бъдат, колкото сладка и музикална да е проповедта ми, тя не може да ги измени. Само онази музика принася полза на човека, която създава благородни пориви в него. Всяка друга музика, която предизвиква в човека приятни чувства и настроения, без да го облагородява, тя не му принася никаква полза.

Сега да престанат вече между вас тия търкания, тия деления на „тесни“ и „широки“, т.е. там е Духът, там не е Духът. Който носи Духа на свободата в себе си, на него ще се даде бяло камъче, гдето ще напише името си, та когато дойде Господ, да види написаното. Когато погледна очите на човека, аз зная вече дали Духът е в него, или не. Когато Духът присъства в някой човек, очите му са нито много тъмни, нито много светли. Ако очите на някого лъщят, светят като на змия, това говори за желанието му да глътне, да изяде някого. Всички сте наблюдавали как светят очите на котката вечер. Защо светят очите? – Тя търси мишки. Обаче от една светлина до друга има голяма разлика. Има светлина, която граби, убива; има светлина, която оживотворява, възкресява. Духът е чувствителен, отзивчив към слабостите на хората, вследствие на това Той влиза в ония, които искат да вървят в Пътя.

Казвам: Като се съберете втори път на молитвено събрание, от телеграмите ви ще се види дали е имало мушкания между вас. Ако е имало мушкания, ще знаете, че Господ не иска такива събрания. За да бъдат молитвите ви приети от Бога, ще ви дам следния метод: като срещнете някоя скръбна, обременена душа, помолете се заедно с нея на Бога; като срещнете някой беден, помогнете му, с колкото и с каквото можете. Господ не иска да се събират само богати с богати и учени с учени, но трябва да се събират и богати със сиромаси, учени с невежи. Молитвата не подразбира само четене на молитви, пеене и свирене. Ако е въпрос за музика и песен, човек може да отиде да слуша някой светски концерт. И това ще го ползва, и тази музика ще му даде някаква наслада. С това искам да кажа, че както религиозните хора от черквата не се молят правилно, така и ония, които искат да минат за духовни, не се молят както трябва. Освободете се от старото! Молете се тайно в душата си, без да одумвате другите. Имайте почит и уважение към другите както към себе си. Какво правят съвременните жени? Като се съберат две–три жени на едно място, веднага започват да говорят за този и за онзи, за тази и за онази. Какво се ползват от одумването? Който одумва хората, той психически си препятства, не може правилно да се развива. Ето защо, който има тази слабост, той трябва да се откаже от нея. Ако дойде в ума ви мисълта да говорите лошо за някого, спрете се за момент, вглъбете се в себе си и не давайте път на злото в себе си, не му ставайте глашатай. Затворете телефона си и не правете услуга на злото. Злото в света като живо същество обича да напада хората, да ги подмамва, да му свършат работата, а после ги изоставя. Не се минава много време и страданията идват. Тогава Господ казва на хората: „Ще внимавате, втори път да не се поддавате на злото“. Следователно гняв, завист, омраза, подозрение, лъжа – всички тия отрицателни неща са присъщи на дявола, на злото. Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, снизходителен и любещ, Който прощава и помага на страдащите и на бедните. И сто пъти на ден да сгрешите и се обърнете към Него, Той пак ще ви прости. Той наказва само ония, които нарушават законите му. За тях Той е създал голям огън. Който не иска да се свързва с тия същества, той трябва да бъде милостив, съобразителен, внимателен към Божиите заповеди и закони.

И тъй, започнете вече да прилагате Христовото учение, без да показвате пред света, че сте религиозни хора. Нека вашата набожност бъде скрита и от самите вас, а пред света бъдете като красивите дами, които покриват лицето си да не се изгорят от слънцето или да не се прашат от праха по улиците. Крийте своята красота вътре в себе си, не парадирайте с нея отвън. Ако не искате да станете посмешище на хората, не говорете за себе си, че сте добри, великодушни, религиозни, готови за благотворителни дела и т.н. Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобливи, като гълъбите!“ Светските хора не са глупави. По отношение на висшия, на духовния живот те не са умни, но по отношение на ума стоят по-високо от много религиозни. Дайте пример на светските хора за някое добро дело, за да ви дадат и те от своя ум. Някои казват, че трябва да бъдем прямолинейни; други казват, че не трябва да бъдем много щедри. Питам: Тогава как ще се оправи светът? Значи, ако ви погледне някой накриво или ви каже една обидна дума, вие трябва да се разгневите. Давали ли сте си сметка колко пъти вие сте погледнали хората накриво? Не, Господ не ни е дал очи, за да гледаме хората накриво. Истински религиозният живот седи в това именно да имаме свобода и да даваме свобода на хората, да извиняваме погрешките им и да търсим всяка възможност да се сплотим с тях духовно.

Сега пожелайте дълбоко в себе си да приложите Христовото учение както за себе си, така и за другите. Занапред никакво одумване! Заречете се за цяла година да не одумвате никого. Направете си едно тефтерче и всяка вечер, преди да си легнете, си запишете доколко сте издържали. Ако никого не сте одумвали, сложете си бележка седем и пишете: „Слава Богу, днес за никого не говорих лошо, никого не одумвах“. Ако сте одумвали някого, сложете си единица. След това на края на годината си направете сметка колко единици имате, да видите доколко сте успели във въздържанието. Като се съберат няколко души на едно място, всеки се вълнува, иска да каже нещо, иска думата, да покаже какво знае. Един започва да говори, но след него втори, трети и току-виж някой от тях станал предмет на одумване. На другия ден пак същата история се повтаря. Когато някой момък реши да се жени, много моми го залюбват и всички го хвалят, надпреварват се коя от тях по-добри качества да му припише: майка му, баща му са благородни хора, от добра фамилия и т.н. Щом избере някоя мома, всички, които дотогава са го хвалили, започват да казват: „Той е дивак, простак“ и т.н. Всъщност тия моми трябва да кажат: „Ние се радваме, че този момък е избрал мома измежду нас“. Питам: Знаете ли на какво може да се уподоби това нещо? При посрещането на един княз в един голям европейски град била избрана комисия от 12 красиви жени. Когато били поканени да гласуват коя от тях да поднесе букет на княза, всяка пуснала бюлетина за себе си. Та сега и вие, макар и ненапълно подготвени, гледате кой от вас да излезе, да даде букет на Христос. Всеки казва: „Аз, аз!“ Казвам: не гласувайте за себе си. И без да гласувате, Христос знае кои заслужават. Христовото учение изисква да бъдем съобразителни, да не говорим за другите това, което знаем или не знаем. Окултистите казват: „Ако искаш да бъдеш силен, не говори за хората“. В който момент започнеш да говориш лошо за някого, ти влизаш във връзка с неговия дух и се заразяваш с лоши мисли. В такъв смисъл, за да не се повреждате, по-добре е да мислите добро за хората, отколкото лошо. Когото одумвате, той психически се ползва. Когато говорите добро за някой човек, Господ го хваща и го пита: „Колко спечели?“ – „20.“ – „Дай тогава половината на онзи, който мисли добро за тебе.“ Това значи богатият да даде половината от богатството си на оня, който няма нищо. Когато говорим добро за хората, ние печелим, а когато говорим лошо, те печелят. Законът е такъв. Ако съзнателно говорите лошо за хората, за да печелят те, аз ще се радвам на вашето самоотричане. Но тогава не трябва да се оплаквате. Ако някоя ваша сестра има един недъг, молете се по десет пъти на ден за нея, да се освободи от този недъг. Като се молите за нея, вие можете да кажете благо, сестрински: „Сестра, ти имаш един малък недъг и трябва да работиш, да се освободиш от него. Не ми се сърди, загдето ти казвам тази истина“.

И тъй, изхвърлете от себе си този недъг – одумването. Тази година Господ е решил да върже злото. Който бъде вързан, да се не сърди. Господ ще го върже и ще го впрегне на работа. Както земеделецът се нуждае от волове, за да оре, така и злото е потребно за работа. Или вие ще бъдете впрегнати, или злото ще бъде впрегнато. За да впрегнете злото на работа, Духът трябва да бъде във вас, да бъдете силни и мощни. Днес говорих за свободата, но и друг път ще говоря за нея. Някога ще направя един опит, да видя доколко сте разбрали и приложили днешната беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Който живее в тази свобода, той ще намери своето място: и като оре, и като копае или каквото и да работи, той ще върши всичко с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавали много велики хора, какъвто е бил и Сократ. Сократ е бил измежду последните хора, но много царе след него се забравиха, а неговото име остана. Човек може да заема високи длъжности и пак да не е благороден. Духът изисква от нас и като царе, и като последни хора да бъдем еднакво свободни. Това е учението на Христос, което проповядвам – да имате и да давате свобода; да имате и да давате свобода и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна. Свобода навсякъде!

Беседа, държана на 23 август 1915 г. в София.