Спасението

„А той му рече: Защо ме казвашъ благъ? Никой не е благъ, тъкмо единъ Богъ. Но ако ищешъ да влѣзешъ въ живота, упази заповѣдитѣ. Казва му: Кои? А Исусъ му рече: Тези: Не убивай; Не прѣлюбодѣйствувай; Не кради; Не свидѣтелствувай на лъжа; Почитай баща си и майка си; и Люби ближния си, както себе си. Казва му момъкътъ: Всичко това упазихъ отъ младостьта си, що ми още не достига? Рече му Исусъ: Ако ищешъ съвършенъ да бѫдешъ иди, продай имането си и дай го на сиромаси, и ще имашъ съкровище на небеса, и дойди та ме послѣдвай.“ (Евангелие отъ Матея, гл. 19, ст. 17,18,19,20,21)

Съврѣменнитѣ културни хора отъ XX вѣкъ иматъ едно смѫтно схващане за Мойсеевия законъ. Такова смѫтно схващане иматъ не само съврѣменнитѣ цивилизовани народи, но и съврѣменнитѣ религиозни християнски общества. Вече 2000 години отъ какъ християнитѣ разчепкватъ Христовото учение и така сѫ го охлузили, че като гледамъ на него, прѣдставя ми се като едно дърво, на което кората е олющена. Християнски критици все за спасение говорятъ: спасение чрѣзъ добри дѣла, спасение чрѣзъ това-онова, а всѫщность никакво спасение нѣма. Спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, законъ, който е установенъ не въ врѣмето на Христа, но установенъ още въ самото начало на битието. Слѣдователно това, което сега се проявява вѫтрѣ въ човѣшката душа, въ обществата, въ народитѣ, то произтича отъ този първоначаленъ източникъ.

Думата „спасение“ има много значения. Падне нѣкой въ вода, извадятъ го отъ тамъ, казватъ: „Спасенъ е!“ Боледувалъ нѣкой отъ тежка болесть, оздравѣлъ слѣдъ това, казватъ: „Спасенъ е.“ Нѣкой водилъ разваленъ животъ, отклонили го отъ този животъ, казватъ: „Спасенъ е.“ Думата „спасение“, въ обикновенъ смисълъ, подразбира връщането на единъ човѣкъ отъ едно болѣзнено въ едно здравословно състояние. Но, за да бѫде човѣкъ спасенъ, трѣбва да влѣзе въ живота. А кои сѫ условията за това? Не е важно за човѣка само да е спасенъ. Каква полза може да има за единъ човѣкъ изваждането му отъ вода, а слѣдъ това да умре отъ гладъ? Спасява се отъ едно зло, а налита на друго. Спасение разбирамъ да влѣзе човѣкъ въ условията на живота, да се възстанови онази първоначална връзка между човѣка и Бога. Всѣко сѫщество, което изгуби своитѣ отношения къмъ първоначалния източникъ, се нуждае отъ спасение. Никакво друго спасение, вънъ отъ това, не сѫществува. Тъй разбирамъ спасението азъ, тъй го разбиратъ Господь, Христосъ, светиитѣ и тъй ще го разбиратъ всички праведни, свети хора, а всички глупави, ще го разбиратъ по другъ начинъ. Всички други, които не разбиратъ правилно това учение, не разбиратъ закона на спасението, ще се заблуждаватъ, ще грѣшатъ, ще падатъ, ще ставатъ, ще се самоубиватъ и т.н.

Законътъ на спасението е единъ постояненъ законъ, който дѣйствува всѣка минута. Всѣка минута човѣкъ трѣбва да се спасява. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва само единъ пѫть да се спаси. Азъ съмъ голѣмъ невѣрникъ, не вѣрвамъ въ това. Не вѣрвамъ, защото човѣкъ не само единъ пѫть трѣбва да яде, не само единъ пѫть трѣбва да диша, това е постоянна връзка и така е и съ спасението. И ако човѣкъ постоянно не се спасява, никога нѣма да се спаси. Това показва, че трѣбва да има постоянна връзка между Бога и човѣка и тя се нарича „връзка на спасение“.

Казвате: „Спасенъ ли съмъ?“ Днесъ може да си спасенъ, но утрѣ ще те хване нѣкой за гушата; днесъ може да си ситъ, но утрѣ може да бѫдешъ гладенъ; днесъ може да имашъ добра мисъль, а утрѣ да ти дойде лоша мисъль. Значи тази трояка връзка у човѣка трѣбва да сѫществува. Това наричамъ Законъ на спасение. Така го опрѣдѣлямъ азъ и никой не може да даде по-добро опрѣдѣление отъ това. Бихъ далъ 20 000 лева на онзи, който даде по-точно опрѣдѣление. Нека се събератъ всички логици, всички философи и дадатъ по-точно опрѣдѣление, Слѣдователно Христосъ дойде да възстанови тази трояка връзка: между хора и хора, между ангели и хора и между Бога и хората. Това е спасението.

Младиятъ момъкъ, който запита Христа какво да прави, за да наслѣди животъ вѣченъ, Христосъ му отговори: „Не убивай!“ Убийството е една причина, която скѫсва тѣзи връзки, пази се, да не скѫсашъ връзкитѣ на тѣлото, връзкитѣ между твоитѣ братя. „Не лъжи.“ – Тя е втората причина, която скѫсва връзкитѣ на спасението. „Не кради и не лъжесвидѣтелствувай.“ – И тѣ сѫщо скѫсватъ връзкитѣ на спасението. „Почитай баща си и майка си и ближнитѣ си.“ Първитѣ петь заповѣди сѫ Христовото учение, а вторитѣ петь – Мойсеевия законъ. Първитѣ петь заповѣди принадлежатъ къмъ сегашната епоха, тѣ сѫ законитѣ на духа, а другитѣ петь сѫ законитѣ на физическия свѣтъ. Христосъ обяснява кои сѫ причинитѣ, които скѫсватъ връзкитѣ и кои сѫ причинитѣ, които свързватъ. „Почитай баща си, майка си и ближнитѣ си и ще се избавишъ.“

Въ заповѣдьта „Не убивай“, думата „убивай“ има широко значение и приложение. Ще си кажете: „Слава Богу, никого не съмъ убивалъ.“ Нѣма между васъ човѣкъ, който може да се похвали, че не е убивалъ. Мога това съ данни да ви го докажа, но да оставимъ този въпросъ настрана. „Убийство“ подразбира не само когато убиете нѣкого, но и когато убиете въ себе си една добра мисъль, пожелание. Убийство е когато вие убиете една добра мисъль у нѣкой човѣкъ. Срѣщате човѣкъ, който вѣрва въ Бога, и вие му казвате, че нѣма Богъ и съ това вие го убивате. Питамъ: този философъ отъ гдѣ знае той, че нѣма Богъ? Когато единъ човѣкъ каже, че нѣма Богъ, азъ разбирамъ, че той иска да се намѣсти на Неговото мѣсто. Когато нѣкой каже за нѣкого, че е глупавъ човѣкъ, то значи, че той иска да се намѣсти на това мѣсто. Когато кажете за нѣкого, че е богатъ, то значи, че искате да се настаните на неговото мѣсто. Когато каже една жена за друга, че не е красива, то значи, че тя иска да вземе нейното мѣсто. Когато нѣкой мѫжъ каже за другия, че е поплювко, то значи, че той иска да вземе неговото мѣсто. Тѣзи нѣща отдалечаватъ хората отъ Бога.

Може да те обичатъ всички живи сѫщества на свѣта и пакъ да погинешъ. Съврѣменната любовь въ свѣта, за която хората говорятъ, тя е любовь на орли, на гарги, на кучета. Не искамъ да се обиждате отъ това, но ви казвамъ, че любовь, която не съгражда, а разрушава, тя е любовь на орли и гарги и тя спада къмъ „не убивай“. Колко красиви моми съмъ виждалъ съ благородни мисли и желания, а като се оженатъ, въ тѣхъ се заражда мисъльта да се самоубиятъ. Защо така? Това показва, че момъкътъ, за когото тѣ се оженватъ, нѣма въ него тѣзи елементи, които сѫ потрѣбни за нейното развитие и тя е отровена. Така е и съ мѫжетѣ. Сѫщото е и въ религиознитѣ общества. Вие сте радостни, но дойде единъ „философъ“ и ви каже, че хората сѫ мъртви, т.е. нѣма животъ слѣдъ смъртьта и вие се наскърбявате. Наистина, сега повечето хора сѫ мъртви, но за въ бѫдаще ще оживѣятъ. Тѣзи „философи“ въ вѣрванията си приличатъ на турцитѣ, които вѣрватъ, че като дойде Христосъ да сѫди свѣта, всички хора ще измратъ, а ще остане само арахангелъ Михаилъ, на когото Господь ще каже: „Има ли нѣкой по-голѣмъ отъ мене?“ Това е едно вѣрване, но кой го е провѣрилъ? Казватъ, че хората умиратъ и не възкръсвать. Кой е ходилъ тамъ да види, че това е така? Лъжатъ се, (азъ виждамъ умрѣлитѣ живи). Вие, които проповѣдвате това учение, сте мъртви. Подъ „мъртавъ“ се разбира човѣкъ, който не мисли, не чувствува, а у когото има само едно механическо движение. На такъвъ човѣкъ му трѣбватъ хиляди години, за да възкръсне. Вѣрно е това, че има хора въ невидимия свѣтъ, които спятъ, мъртви сѫ, но и въ този свѣтъ има мъртви и спящи хора. Но това не подразбира, че всички хора сѫ мъртви и спатъ.

Христосъ казва: „Не убивай.“ Това значи, че въ вашитѣ желания не трѣбва да има мисъль да разрушите всѣко добро желание или всѣка добра мисъль, която Богъ е вложилъ, а напротивъ, трѣбва да ги култивирате. Ако убивате всичко това, животътъ ви ще стане безсмисленъ. Въ какво се състои смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота се състои въ това да почиташъ майка си и баща си и да любишъ ближнитѣ си. А условията, за да можешъ да почиташъ майка си, баща си и да обичашъ ближнитѣ сѫ тѣзи: да можешъ въ тебе да отстранишъ всички тѣзи първи качества. Най-напрѣдъ трѣбва да започнешъ съ Мойсеевия законъ, да изкоренишъ тѣзи навици, които прѣкѫсватъ връзкитѣ на Божествения свѣтъ и спъватъ нашето развитие на земята. Христосъ, като казва въ Евангелието на Иоана, че Той е лоза, разбира, че всѣка прѫчка у него, която има желание да убива, не принася плодъ, „Отецъ ми я отрѣзва“. Какви сѫ симптомитѣ на единъ човѣкъ, който постоянно убива? Щомъ започнете да се вкисвате, вие започвате да убивате. Раздразнението е първата причина на убийството.

Слѣдъ това Христосъ казва: „Не кради!“ Какво да не крадешъ? Добритѣ мисли и добритѣ желания на човѣка. Бихъ желалъ на хората да дамъ всичкото си богатство, но да не открадна нищо отъ сърдцето и ума имъ. Да не убивашъ добритѣ мисли и желания на баща си, на майка си, на братята си, на сестритѣ си, на ближнитѣ си. Да не крадешъ добритѣ мисли и желания на майка си, на баща си, на братята си, на сестритѣ си, на ближнитѣ си. Когато откраднешъ нѣщо, слѣдъ това да не лъжешъ, т.е. въ твоитѣ взимания-давания, като вземешъ отъ нѣкого добра мисъль, да не давашъ лоша и да не лъжешъ. Като дадешъ лошата мисъль, да не лъжешъ, че си далъ по-добра мисъль, защото така се развалятъ обществата, така се развалятъ домоветѣ. Жена открадне сърдцето и ума на мѫжа си, а слѣдъ това му даде своитѣ лоши мисли и желания, като му казва, че това ще го направи щастливъ, но слѣдъ нѣколко години не се разбиратъ, излъгали се. Тукъ има и убийство, и лъжа, и кражба, и лъжесвидѣтелство. Изхвърлете тѣзи причини и вие слѣдъ врѣме ще любите и почитате баща си и майка си. Кои сѫ баща ви и майка ви? Душата е майка ви, вашиятъ духъ това е баща ви, а тѣлото – това сте вие. Вие сте чеда на вашата душа. Това е Христовото учение. Като кажете нѣкога: „Дали съ това тѣло ще живея,“ разбирамъ: дали съ вашитѣ баща и майка ще живѣете. Всѣки синъ трѣбва да бѫде силенъ, за да може да радвашъ майка си и баща си. Трѣбва да почитате тѣзи майка и баща у васъ си. За въ деня, когато прѣстѫпишъ този законъ – не почитате майка си и баща си и не любите ближнитѣ си, вие сте извънъ условията на живота.

Това учение може всѣки день да го приложите. Неразположенъ си, обърни книгата на своя животъ и виж коя отъ тритѣ заповѣди си прѣстѫпилъ. Христосъ казва: „Ако искаш да станешъ съвършенъ, раздай всичкото си богатство и ела съ мене, та ме послѣдвай.“ На кого да раздадешъ имането си? – На твоитѣ мисли и желания. Кого да послѣдвашъ? – Великия Учитель на живота. Нѣкой ще каже: „Може ли да дамъ кѫщата си и паритѣ си?“ Господь не иска вашитѣ кѫщи, нито вашитѣ пари. Подъ думитѣ „кѫща“, „имане“ Той разбира съвсѣмъ друго нѣщо. Всѣко желание у човѣка, да направи нѣкому добро, се прѣдшествува отъ друга мисъль, отъ закона на любовьта. Само когато у васъ се породи желание на милосърдие и любовь, само тогава вие ще сте готови да направите едно добро дѣло. Нѣма човѣкъ, който да може да направи добро дело безъ добра мисъль.

Да почиташъ майка си и баща си, тѣ сѫ обекта, а ближнитѣ, тѣ ще бѫдатъ законъ за стимулъ, т.е. той ще те подбужда къмъ любовь. Да любишъ, то значи да любишъ само това, което е слабо, нѣжно, мило, нуждаеще се отъ помощь. Силенъ човѣкъ не може да любишъ. Ако Богъ има такава велика любовь къмъ насъ, то е защото сме грѣшници, ако бѣхме ангели, Той нѣмаше да има никаква любовь къмъ насъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ на бѫда светия, ангелъ.“ – Можешъ, но нѣма да бѫдешъ любимъ отъ Бога. Комуто се много прощава, много се обича.

Вие имате едно извратено понятие за тѣзи работи. Може да се наблюдава този фактъ и въ природата и тамъ той е вѣренъ. Обичатъ се тѣзи нѣща, които сѫ нѣжни, деликатни, слаби. Гледате нѣкой мѫжъ – здравъ, силенъ, той се влюбва въ нѣкоя слаба, едва крѣпяща се жена. Силнитѣ хора, това сѫ октоподи, които турватъ своитѣ смукала на тебе и те смучатъ, смучатъ и напустнатъ. Утрѣ ще те искатъ пакъ. Това сѫ съврѣменнитѣ религиозни общества, които те изсмукватъ, обиратъ кесията и послѣ те изхвърлятъ. И послѣ казват: „Обърнахме го къмъ Господа!“ Обърналъ си го ти, че втори пѫть нѣма да помисли да се жени. Не се нуждаемъ отъ подобно обръщане къмъ Господа. Азъ не бихъ желалъ да обръщамъ кесиитѣ, нито сърдцата, нито ума на хората къмъ Господа. Азъ бихъ далъ на човѣка ключа на неговата врата и бихъ му казалъ: „На ти ключа, отвори си кѫщата, изчисти я, нека слънцето влѣзе вѫтрѣ.“ Това е твоето право. Не пущайте вашитѣ слугини да чистятъ твоята църква, тя е за тебе съградена.

Ако речемъ да съберемъ всички църкви и да направимъ една обща, всички ще се скараме. Това е дълбокиятъ смисълъ, който Христосъ косвено засѣга. За да влѣземъ въ този Божественъ храмъ на душата си, трѣбва да отхвърлимъ отъ себе си всѣкакъвъ гнѣвъ, защото гнѣвътъ води къмъ убийство, а убийството – къмъ кражба, а слѣдъ това ще започнешъ да мислишъ, измислювашъ лъжа, за да прикриеш това убийство. Тѣзи четири заповѣди, сѫ свързани една съ друга и тѣ ни посочватъ, какво не трѣбва да правимъ. Има други три заповѣди, които ни посочватъ какво да правимъ, тѣ сѫ: Почитай душата си, духа си и ближнитѣ си. Ще кажете: „Какъ да ги почитаме?“ Ако нѣкой попадне въ разбойници, освободи го отъ рѫцѣтѣ имъ, услужи му. Тѣзи ближни сѫ вашитѣ мисли, желания, които сѫ оставили дълбоки корени у васъ и сега трѣбва да ги поправите или въ друга форма бихъ казалъ, да вземете вашата земя, да я посадите съ най-добри растения, т.е. да обърнете вашитѣ желания и мисли отъ лоши въ добри. Това е искалъ Христосъ да каже на евреитѣ, защото най-голѣмото удоволствие у тѣхъ бѣше да убиватъ хората. Като четете Стария завѣтъ, виждате какъ много хората се убиваха. Тази бѣше една отъ причинитѣ, за гдѣто тѣ нѣмаха такова дълго царство, каквото имаха египтянитѣ. Съврѣменнитѣ християни, които сѫ наслѣдили това старо учение на евреитѣ, тѣ приличатъ на тѣхъ. Прослѣдете старата история на славянитѣ, ще видите, че тѣ устройваха войни, кръстоносни походи, все за освобождение на Иерусалимъ. Но какъ ще се освободи Иерусалимъ? – Когато хората прѣстанатъ да убиватъ, да лъжатъ, да крадатъ, да прѣлюбодѣйствуватъ.

Като разгледате живота си до днесъ и отъ днесъ нататъкъ, кажете си: „Нѣма вече да крада, да убивамъ, да лъжа.“ Обърнете се къмъ Христа и кажете: „Какво не ми достига още, Господи?“ Едно не ви стига: раздайте всичко, което имате, на вашитѣ ближни. Кои сѫ тѣзи ваши ближни? Нѣкой день станете сутринь веселъ, пѣете, свирите на пиано или цигулка. Това веселие, това сѫ вашитѣ братя, раздайте на тѣхъ всичко, това е единъ великъ законъ. Всичко, което посѣете вие, това е вашето царство, вашиятъ свѣтъ, тамъ е Христосъ. Въ всѣка добра мисъль, добро желание, веселие тамъ е Христосъ. Колкото и малка да е тази мисъль, тамъ е вашето спасение. Това е първата връзка, такива хиляда връзки като турите, може да образувате едно вѫже, за да обѣсите нѣкого.

Богъ казва: „Привлѣкохъ ги съ нишкитѣ на своята любовь.“ И любовьта има такива нишки, такива връзки. Ще пусна една нишка, ще ви свържа и Господь ще ви привлѣче. По тази нишка вие ще бѫдете въведени въ Царството Божие. Това може да го приложите, защото всѣко учение, което е вѣрно, има и практическо приложение. Ние трѣбва да измѣнимъ своитѣ мисли и тѣзи нещастия, които идатъ, ще изчезнатъ, като изгубимъ всичко, като изгубимъ кѫщи, майка, баща, да кажемъ: „Господи, нищо не съмъ изгубилъ.“ Не си ги изгубилъ, защото майка ти и баща ти сѫ вѫтрѣ въ тебе, не сѫ били никога извънъ тебе, на физическото поле. Това, което виждате на земята, то е тѣхното отражение въ огледалото. Носишъ една мисъль съ себе си, тя ти принася радость, това сѫ твоитѣ ближни, които ти обичашъ. Тази мисъль е жива, интелигентна сила. Мисъль, която може да измѣни живота ти, тя е по-силна отъ всѣко физическо сѫщество. Всѣка добра мисъль донася нѣщо, а не взима. Вие знаете само да взимате, а не и да давате. Вие сте голѣми скѫперници, вие сте ме почти обрали, всичко взимате. Не съжалявамъ за това, което взимате, но сѣйте го въ вашитѣ ниви, а не го събирайте.

Нѣкой казва: „Азъ съмъ много нещастенъ.“ Изхвърлете това нещастие, не го събирайте. Не се лъжете, вие имате всичко, Богъ всичко ви е далъ, не сте сиромаси. Когато сте богати, тамъ е вашето нещастие, тамъ е злото. За сиромаситѣ имамъ голѣмо мнѣние азъ и вие, които се оплаквате, че сте сиромаси, то е защото имате желание да сте повече. И да ви дамъ повече, пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Грѣхътъ у насъ произтича отъ това, че ние не позволяваме на Бога да се прояви. Ние спираме Бога въ Неговитѣ добри мисли и желания, които дѣйствуватъ у насъ. Господь ни казва: „Направи това.“ – „Нѣма да го направя.“ Тогава Господь казва: „Остави ме азъ да го направя.“ – „Не.“ Кѫдѣ е Господь? Той е вѫтрѣ въ васъ, затова оставете Го да се прояви. Нѣкой плаче: „Изгубихъ 1000 лева.“ Ти, като се роди, съ 1000 лева ли те роди майка ти? Нѣкой изгубилъ кѫщата си. Майка ти съ кѫща ли те роди? Ако любишъ Господа, хиляда кѫщи ще имашъ, мраморни, съ най-хубави мебели, но ще бѫдете ли и тогава щастливи?

Ще ви разкажа единъ старъ анекдотъ, който е побългаренъ отъ българитѣ. Разказватъ, че едно врѣме Господь и свети Петъръ, обичали да обикалятъ изъ града и да гледатъ какъ живѣятъ хората. Отишли въ едно бѣдно семейство, гдѣто ги нахранили много добрѣ, оставили ги да прѣнощуватъ. „Господи, какъ хубаво ни приеха, казалъ свети Петъръ, не може ли да измѣнимъ живота на този бѣденъ човѣкъ, да облекчимъ положението имъ?“ Господь удовлетворилъ молбата на свети Петъръ и далъ голѣмо богатство на това семейство, хубави кѫщи. Отъ това богатство обаче, бѣдниятъ човѣкъ се вдалъ въ голѣмъ развратъ, пиянство и като тъй онещастливилъ и себе си, и семейството си. Слѣдъ нѣколко години, при обиколкитѣ си, свети Петъръ и Господь отишли пакъ при сѫщото това семейство, да видятъ какъ сега живѣятъ. Жената ги приела, нахранила, оставила ги да прѣнощуватъ, но ги прѣдупрѣдила да се не безпокоятъ отъ това, че мѫжътъ ѝ ще дига гюрултия, когато се върне, защото се връща обикновено пиянъ. Като си легнали да спятъ, Господь легналъ по-навѫтрѣ, а Свети Петъръ до вратата. Идва мѫжътъ срѣдъ нощь пиянъ, сърдитъ защо приела жената тѣзи гости. Ядосалъ се и набилъ добрѣ съ едно дърво Свети Петъръ, който му се падналъ по-наблизо. Свети Петъръ приелъ своята заплата. Мѫжътъ продължавалъ да буйствува, да вика. Свети Петъръ казалъ на Господа: „Господи, ела Ти на моето мѣсто.“ Промѣнили си мѣстата, Господь дошълъ до вратата. Като ги зърналъ мѫжътъ гоститѣ, рекълъ: „Чакай този да набия, азъ бихъ крайния, сега да набия добрѣ този, който е отъ вѫтрѣ.“ Набива пакъ Свети Петъръ. Става слѣдъ това Свети Петъръ и казва на Господа: „Какво да правимъ? Сега той пакъ ще бие.“ Дига се Господь, измива си очитѣ и като си изтрилъ очитѣ съ кърпата, маха съ нея и кѫщата се запалва и изгаря. Така Свети Петъръ се освободи да не бѫде битъ и трети пѫть.

Значи, ако вие дадете на вашата плъть прѣимущество, ще се роди човѣкътъ на чувствата и Свети Петъръ, който се моли за васъ, ще яде бой три пѫти на день. Никога не се молете въ свѣта за физическо благоволение, прѣди да има връзка между Бога и васъ. Единъ вълкъ, колкото и да го храните, все вълкъ ще си остане. Една змия, единъ комаръ, една въшка, колкото и да ги храните, наглеждате, никога нѣма да измѣните тѣхния характеръ отъ външната обстановка. Единственото нѣщо, което може да измѣни сърдцето на единъ грѣшникъ, то сѫ гладътъ, страданията, докато стигнатъ крайния прѣдѣлъ. Една жена казваше: „Много станаха моитѣ страдания, нѣма ли да ме освободи Господь?“ Рекохъ, чакай, ти едва си ги започнала.

Така като гледаме на живота, ще разберемъ, че цѣльта, дълбокиятъ смисълъ на живота е да бѫдемъ здрави, силни. Всички може да бѫдете здрави, силни, всички може да имате добри мисли и желания, добри дѣца, мѫже и т.н. Тогава обществото може да го създадемъ магически. Като казвамъ магически, разбирамъ единъ законъ, чрѣзъ който нѣщата можемъ да ги създадемъ въ нѣколко часа. Но това е процесъ само за умнитѣ, за магитѣ, за благороднитѣ хора. Ако сега ви се даде това знание, вие ще обърнете свѣта наопаки. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото това синапово сѣме, вие ще можете да прѣнесете една планина отъ едно мѣсто на друго.“ Ето защо Господь не дава тѣзи знания на сегашнитѣ хора, защото у тѣхъ има желания да убиватъ, да крадатъ и т.н. Кое не имъ стига? – Почить къмъ майка ви, къмъ баща ви. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали много добрѣ. Свържете се съ Господа и ще успѣете.

Не говоря за Този Господь, Който е създалъ свѣта, а за Този, Който сега работи. Каква е разликата между първия и втория Господь? Такава, каквато е разликата между бащата и майката. Единиятъ, който създава, е бащата, а другиятъ, който отглежда, е майката. Божествената майка, това е Любовьта. Като говоря за Любовьта, разбирамъ тази велика Божествена майка, на която дължимъ всичко и на която отдаваме всичкото почитание и уважение. Хора, които почитатъ тази майка, азъ ги наричамъ праведни, благородни, светии. Човѣкъ, който не люби, той е нищоженъ и такъвъ не го зачитамъ даже и колкото една въшка. Казвате: „Не ме обичатъ.“ Защо не те обичатъ? – Защото не почиташъ майка си и баща си. Лудъ ще бѫде този, който се ожени за дъщеря, която не почита и не обича майка си и баща си. Като влѣза въ тази кѫща и видя, че тази дъщеря почита майка си и баща си, всичката моя любовь ще се отправи къмъ нея.

Това е великъ законъ въ свѣта. Искате да ви любя, азъ ще ви любя заради майка ви и баща ви. Този великъ законъ дѣйствува у мене и азъ искамъ да дѣйствува той по сѫщия начинъ и у васъ. Като се разгнѣвишъ, ще кажешъ: „Чакай, ти Марто, ще се помиримъ.“ Мома си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Момъкъ си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Ще останете безъ дѣца, а това е най-голѣмото нещастие. Нещастенъ е онзи, който нѣма баща и майка и не ги почита, защото щомъ не ги почиташъ, не ги уважавашъ, не любишъ ближнитѣ си, ти си най-голѣмъ грѣшникъ. Подъ „грѣшникъ“ азъ разбирамъ човѣкъ безъ баща, безъ майка, безъ ближни. Това е разбиралъ Христосъ и е казалъ: „Ако искашъ да станешъ съвършенъ, обичай душата, духътъ си, ближнитѣ си, раздай имането си, ела и ме послѣдвай.“ Кого? – Този, отъ Когото всичко излиза. Върни се при мене, при Първоначалния източникъ и тогава ти ще станешъ силенъ, ще разберешъ смисъла на живота и като бѫде Този великъ Учитель съ тебе, всички страдания въ свѣта ще бѫдатъ една приятна музика. Като настане и гладъ, и студъ, и захарь и хлѣбъ като нѣма, пакъ ще се утѣшишъ и ще кажешъ: „Ще дойде хлѣбъ отгорѣ.“

Чудни сѫ хората, като сѫ взели да се безпокоятъ ще се роди ли жито, царевица и т.н. Израилскиятъ народъ 40 години какъ бѣ храненъ? Не е единъ източникътъ, за да се нахрани човѣкъ. Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. Затова рекохъ, изпразнете шишетата, кесиитѣ си, за да ги напълни Господь. Вѣрвайте въ Неговитѣ заповѣди, стократно ще бѫдете възнаградени.

Често казвате и се безпокоите какво ли ще стане въ България. Азъ гарантирамъ, че нищо лошо нѣма да стане. Ако ме слушаха хората, една дума бихъ казалъ и войната щѣше да се свърши, но нека се избиватъ, нека загинвать хората. Сегашнитѣ хора сѫ повечето крадци, разбойници, хора, който не почитатъ баща си и майка си, нека загинватъ. Отъ въшки не се нуждаемъ, нуждаемъ се от цвѣтя и отъ благородни дѣца. Това е Христовото учение, което ще се докаже на дѣсно и налѣво. На свѣта ще дадемъ още едно доказателство и никой нѣма да каже, че нѣма Господь. Тогава и слѣпитѣ ще прогледатъ. Тѣзи слѣпи, като прогледатъ, ще станатъ нещастни, като такива, които не сѫ готови. Ако има нѣкои слѣпи, на които не искаме да отворимъ очитѣ, то е защото ги щадимъ, да не страдатъ. Не давамъ нѣкому пари, за да не страда, защото той, като не умѣе да ги използува разумно, тъй ще ги използува, че ще дойде въ състояние да те убива.

Вѣра, жива вѣра трѣбва у всички васъ! Не трѣбва да се дѣлите отъ свѣта, а да влѣзете вѫтрѣ въ този свѣтъ и да го облагородите. Едно врѣме прѣпорѫчваха да се бѣга отъ свѣта, а сега казватъ: „Влѣзте въ свѣта.“ Едно врѣме се казваше да се бѣга отъ пъкъла, а сега казватъ да се влѣзе вѫтрѣ въ пъкъла, да се работи. Долу старитѣ убѣждения, старитѣ кѫщи, тѣ сега ще се събарятъ и нови ще се градятъ. Понеже всичко се събаря, ще трѣбва граденето да става по другъ начинъ. Една и сѫща драма не трѣбва да се повтаря, Богъ не обича да се повтарятъ драмитѣ му. Сега идатъ драмитѣ на доброто. „Не убивай, не кради, не лъжи и не лъжесвидѣтелствувай.“ Това е законътъ на прѣраждането. И като се завърши той, иде законътъ на вселяването. Другитѣ заповѣди сѫ: „Почитай баща си и майка си, люби ближнитѣ си и раздай имането си.“ Тѣзи сѫ седемтѣ заповѣди, които трѣбва да спазвате, слѣдъ това ще дойде почивка и вие ще станете безсмъртни. Това е Великото Спасение – да се съедините съ Бога и тогава ще имате хиляди пѫти по-голѣми блага отъ тѣзи, които сега имате.

Забѣлѣзалъ съмъ какъ хората се безпокоятъ за всичко. Търговецъ напримѣръ – бои се, че ще изгуби и затова убѣждава своитѣ клиенти да купятъ стоката му, като я прѣпорѫчва за по-добра, отколкото е въ дѣйствителность. Тѣ си служатъ съ закона на убѣждението, на внушението. Най-честно би било търговецътъ да си каже: „Стоката ми е както виждате и памукъ и вълна, но затова ви я продавамъ по-евтино.“ Нека търговията свободно да се проявява. Казвайте си всѣкога истината. Ако не можете да кажете истината, по-добрѣ си прѣмълчи. Нѣкой момъкъ не иска да се жени, но успѣватъ други хора да го убѣдятъ да стори това, а послѣ той съжалява за стореното и казва: „Кой ме кара да се женя!“ Не трѣбва да лъжемъ, защото съ това ние лъжемъ и себе си. Трѣбва да бѫдемъ вѣрни прѣдъ нашия Учитель. За да бѫдете свободни, трѣбва да бѫдете вѣрни и чисти прѣдъ Този вашъ Учитель, Който ви е далъ всичко.

Като влѣза слѣдъ това въ вашия храмъ, ще си измия рѫцѣтѣ и краката, ще донеса подаръци, елей, смирна и ливанъ и ще кажа: „Яви се Спасительтъ въ вашата църква съ подаръци.“ А сега, като дойде нѣкой въ вашата църква, отнима ви едно-друго. Прѣстанете да мислите зло за вашитѣ близки. Не казвайте: „Този е лошъ.“ Ти си правъ, като казвашъ това, но то се отнася за миналото му, а от сега нататъкъ гледай на него другояче. Не казвайте: „Въпросъ е дали той ще стане по-добъръ.“ Не говори това, не се лъжи, защото тѣзи лоши хора, тѣзи вагабонти, азъ ще ги направя по-добри отъ свещеницитѣ и владицитѣ. Затова азъ мога да ви дамъ и доказателства. Задалъ съмъ си тази задача, да направя всички хроми, сакати, слѣпи – здрави хора, да се поправятъ. Трѣбва да изоремъ тѣзи пусти пространства, да ги облагородимъ, да дадемъ по нѣщо на всѣки, които мине отъ тамъ.

Хвърлете тази мисъль да се съмнѣвате върху това, което говоря азъ. Не познавамъ друго сѫщество тъй свято, тъй мило, тъй чисто, както Господь. Опитвалъ съмъ Го милиони, милиони пѫти и всѣкога Той е билъ неизмѣненъ въ себе си, всѣкога е билъ благъ, но като грѣшишъ много и като не се обръщашъ къмъ Него, ще те остави да понесешъ послѣдствията на грѣховетѣ си, за да видишъ какво значи да живѣешъ безъ Бога. Велико страдание въ свѣта е да живѣешъ безъ Бога. Нѣма защо азъ да ви казвамъ: Идете при Бога, Той е вашъ баща. И вие сами трѣбва да се обърнете къмъ Него. Ако искате вашитѣ синове и дъщери да ви почитатъ, турете си тази мисъль да бѫдете всѣкога съ Бога и вижте въ продължение на една година какъ ще се измѣни вашия животъ. Нови мисли ще ви дойдатъ, ще прогледате и тогава ще имате не само двѣ очи, но и 100 очи и то и отъ дѣсно и отъ лѣво и отъ горѣ и отъ долу и т.н.

Нѣкой казва: „Не съмъ прогледалъ.“ Че какъ ще прогледашъ, като нѣмашъ вѣра? Но азъ имамъ вѣра у васъ, имамъ вѣра на вашата душа и затова не губя надежда, че ще прогледате. Ако и да направите нѣкакво лошо дѣло, вашата душа нѣма да се измѣни. Азъ вѣрвамъ въ васъ, вѣрвамъ на хората и мнѣнието ми за тѣхъ нѣма да се измѣни. Азъ обичамъ грѣшницитѣ, калпазанитѣ хора. Това е слабость моя къмъ тѣхъ и грѣшка е у мене това, че ги прѣдпочитамъ прѣдъ праведнитѣ и свети хора. Бихъ желалъ и вие да имате такава слабост къмъ грѣшницитѣ и тогава свѣтътъ ще има другъ изгледъ. И Христосъ имаше такава слабость къмъ грѣшницитѣ и затова се остави да го подиграватъ и поругаятъ.

„Ела и ме послѣдвай“, казва Христосъ. Въ какво? Въ това, което ви говоря.

Бесѣда, държана на 25 февруарий 1917 година
София