Светило на тялото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, цялото ти тяло светло ще бъде.

Какво е разбирал Христос под думите: „Светило на тялото ти е окото“? Според съвременните схващания, окото не може да бъде светило на тялото. Христос влага една дълбока идея в тази мисъл. Онези, които не са проучвали устройството на окото малко разбират неговото естество. И аз казвам, че даже една хилядна част от устройството на окото още не е проучена. Ако аз бих се опитал да опиша окото, бих влязъл в стълкновение с всички учени хора. Първата функция на окото е да събира и да разпръсва лъчите; събира ги отвън навътре, а отвътре ги разпръсва. Когато този процес в живота се измени – ако започне да събира лъчите отвътре навън, а ги разпръска отвън навътре, тогава се ражда дисхармония в човешкия ум. Вие имате по две очи и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христос, за дясното или за лявото?“ И наистина, Христос не казва, ако очите ти са светли, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттук се вижда, че Христос говори за едно око, което е вътре, в центъра на мозъка. Това око е, което наричат пинеален възел, а аз го наричам „око на душата“.

Христос взима думата „око“ в единичен смисъл, като общ принцип, който включва всичко в себе си. Когато говорим за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко в себе си. Когато говорим за тази единица разделена, размножена в себе си, разбираме всичките проявления в света. Хората тълкуват това подразделение различно; учените хора го наричат закони, причини и последствия, еволюция, мисли, чувствания и т.н. Христос казва, че вътрешното око е едновременно и слънцето на човека. И когато човек изгуби своето слънце, той умира. С други думи, когато човек ослепее духовно, той умира, а когато прогледне духовно, той оживява. Че тази мисъл е вярна, вижда се от думите на Христос: „Които чуят гласа на Сина Човечески, те ще възкръснат“. Може да ви се вижда чудно, че не се казва: „който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне“, а се казва: „който чуе гласа на Сина Човечески“. Син Човечески е глас на Мъдростта. Това възкресение не е, което подразбира църквата; то е възкресение, чрез което се придобиват знания за разбиране на Законите, по които се управлява светът и се развива животът. Мисълта на съвременното общество е единична и колективна. Животът е започнал с образуването на окото. Най-напред, когато Господ създал човека, Той направил окото, а после самия него. Някой може да оспорва това, но аз ще ви го докажа. Преди да роди майката, взимат мерки да наредят къщата, да стоплят стаята, ако е зимно време и т.н. Следователно, онези, които казват, че човек може да живее без око, поддържат, че няма разумност в природата. На това око, казва Христос, съответства човешкото сърце. Между духовното око и сърцето има тясна връзка. Това не е само теория, но твърдения, които може да се проверят всеки ден на опит. Който не е на правия път, животът му е все от нещастия и страдания. Ако някой се интересува да знае защо страдаме, бих отговорил, че страданията са резултат на това, че ние сме в противоречие с духовното око. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло“. И наистина, ако окото ни е чисто, ние ще виждаме всички предмети. Често очите ни се развалят от храната, която приемаме; ако храната е нездравословна, тя покварява кръвта, а покварената кръв поврежда очите и става нужда да се правят операции. Защо? – Защото животът ни не е съобразен с Божествените закони. Както във физическото око се явяват наслоявания, по същия закон и в духовното ни око се явяват подобни наслоявания, които създават нещастия, както за индивида, така и за семейството, обществото, народа и цялото човечество. Но някой ще каже: „Господ ще ни спаси“. Всички хора за спасение говорят. Няма защо Господ да ни спасява: Той ни е създал спасени. И най-глупаво е да говорим, че Господ ще ни спаси. Когато казваме, че искаме да се спасим, това показва, че ние избягваме от Божието спасение, в рамките на което се намираме. Що е спасение? – То е светлият живот на ред и порядък, но излезем ли от него, не ще бъдем вече спасявани от Господа, а от хората. Тогава няма да се раждаме от Бога, а като грешим много, ще бъдем заставени да се прераждаме в плът и кръв. Ще обикаляте тогава около някоя жена или мъж, ще ги молите да ви спасят и да ви създадат ново тяло, но това ще бъде само предговор на спасението. Като поживеете няколко години тук на земята, ще отидете наново в пространството, където ще прекарате също известно време и пак ще дойдете тук на земята. Син Човечески ще ти проговори и ще ти каже: „Създадох ти отново око, гледай този път да не го поквариш“. Аз искам да извадите от това една аналогия за сегашния живот и да видите, какво ще остане от вас, като изхвърлите всичките си черупки. Някои казват: „Ще умрем“. – Ще умрете и пак ще оживеете. Орехът, който стои на дървото, има много облекла, но като узрее и падне, той хвърля най-горното си облекло, а като се посее, хвърля и другите си облекла, за да може отново да поникне и оживее. Свалянето на тези облекла не значи смърт, а показва, че си по-близо до живота. Тогава определям живота по два начина: физическият живот постоянно се променя и изменя, а духовният се променя, без да се изменя. Всеки, който се променя и изменя, той е в рамките на плътта, на преходното, а този, който се променя без да се изменя, той е в рамките на духа. Ще кажете: „Как е възможно човек да се променя без да се изменя?“ – Представете си, че аз съм един благородник, на когото предстои няколко пъти на ден да се среща с различни лица. Затова ще бъда принуден да се обличам и събличам няколко пъти на ден с различни дрехи, според хората, с които имам срещи. Сутринта се обличам в черни дрехи, черна шапка и ръкавици, официален костюм. Върна се от тази среща, следобед ми предстои да се срещна с по-обикновено лице, затова се обличам в бели дрехи, бяла шапка и така излизам. Който ме срещне този ден, ще пита: „Кой е този господин, който се облича по няколко пъти на ден с различни дрехи?“ – Това е господинът с многото костюми, който постоянно се мъчи, но не се изменя. Това е свойството на човешкия дух да се мени, но да не се изменя. Когато дойдем, обаче, до онова вътрешно състояние, когато се изменяме вътрешно, тогава изгубваме своята индивидуалност, изгубваме това, което сме спечелили. Това аз наричам закон на падането. Лъчите, които се проектират като известна енергия, с падането на земята остават на нея дълги години, докато дойде ден да се върнат при своя баща, от който са излезли. Защо тези лъчи излизат от Бога? – Защото и те са съгрешили. Ако те не бяха грешни, вие нямаше да усещате това парене и изгаряне, а щяха да предизвикат една нежна светлина и приятна топлина. Така че тези лъчи, които са паднали веднъж на земята, колкото и да са светли, и те са съгрешили, тяхното око е хванало малко мрежа. Тези лъчи са живи и вие ще се чудите, как е възможно да живее светлината. Този въпрос ще оставя да го разрешавате вие. Човек сам по себе си е един Божествен лъч. Съвременната биология казва, през колко стадии е минал човек, докато достигне това състояние, в което днес се намира. Той е минал през много видоизменения, клетките му са претърпели много деления и най-после имаме окончателната форма, която пак продължава да се видоизменя. Всичко това е станало от подтика на тази жива светлина. Ако проучите подробно развитието на човека, ще видите, колко струва неговото устройство, колко скъпи са материалите, от които е образувано неговото тяло, и тогава никога нямаше да грешите и не бихте допуснали нито една лоша мисъл или желание. Няма по-голяма заблуда от тази, да мислите, че човек, като греши, не вреди на спасението си. В какво се състои грехът? – Грехът се състои в това, че мислим, как придобитите неща могат да ни доставят по-голямо щастие. Но с това ние се ограничаваме и завистта става наш спътник. Всички християни, от различните школи, искат свобода, пари, за да живеят за сметка на другите. Е, добре, в началото на деветнадесети век френската революция даде свобода на народите, но каква свобода имат днес? Може ли да се нарече това свобода? Говорим за свобода, за това, че жената се е подигнала в умствено отношение, че заема по-добро положение в обществото и т.н. Но какво е това повдигане на човечеството през тези 2,000 години? – То се равнява на една петдесет милионна част от милиметъра. Такъв е резултатът на усилената дейност на цялото човечество. Като знаем това, изчислете, колко е вашият ефект в това общо развитие. Подигнете това число в 10 степен и така ще намерите коефициента на вашето съзнание, на вашата култура и развитие. Само по този начин ще може да проучваме Божествените неща. Това слънце, т.е. Божественият стомах на слънчевия логос (така се нарича по теософски), свети и ни дава цялата топлина. Всеки човек си има свое слънце, което, по същия закон, се намира в човека, в залязването си или в изгрева си. Случва се някога, вън е зима, много студено, а вътре, вашето слънце е в пролетта си; някога във физическия свят е топло, а вашето слънце не съответства на него и вие усещате една студенина. Това може да се обясни по различни начини. Някога вие не сте разположени духом, аз казвам тогава, че вашето слънце не е на мястото си. Някой път във вашето слънце има петна, тъй както и във физическото слънце. Как обяснявате тези петна? Съвременните учени хора обясняват, че на слънцето някога се е образувал един тъмен пласт, то изгубило цялата си топлина, вследствие на което на земята настанал леденият период. Аз не го твърдя, това са научни теории. Според тях, в слънцето е станало някаква промяна: кората му се разпукала, слънцето започнало сегашната си дейност, станали потопи и се образувал днешният свят. От разтопяването на ледените пластове е станал потопът. В бъдеще вие ще проверите това. Христос казва, че светило на тялото ти е окото и ако окото ти бъде чисто, цялото ти тяло ще бъде светло. Когато Христос казва, че тялото ти ще бъде светло в зависимост от чистотата на окото ти, Той разбира, че в тебе ще има онзи Божествен живот, който ще ти дава цялата възможност да се развиваш и да не бъдеш дребнав. Сегашните хора приличат на малки буболечки, мислят, че са много учени и силни хора. Когато някому е пълна кесията, той разрешава важни въпроси; но изгуби ли парите, изгубва с това и силата си. Друг някой критикува със своя малък мозък всичко, което Бог е създал: казва, че не е добре направено това, онова, а туй, което неговата малка земя е направила, е добро. Знаете ли, колко голяма в дължина и в широчина е земята (главата) на българина? – В дължина е най-много 21 сантиметра, а в широчина – 16 сантиметра. Е, и с тази величина на своя ум българинът иска да преустрои целия обществен строй и да говори за всичките велики тайни! Това е не само с българина, но и с всеки човек. Защо умират хората? – От малко ум, от малко храна, от малко въздух, от малко кръв.

Под думата „кръв“ подразбирам Божествения живот. Да имаш кръв, значи да имаш този чист неопетнен Божествен живот, който не трябва да бъде нито горчив, нито сладък. Отношенията в живота са такива: ако един човек в един живот е горчив, в другия ще бъде сладък, а ако в този живот е сладък, в следващия ще бъде горчив. В духовен смисъл, топлината аз оприличавам на обич, светлината – на истина, а въздухът – на човешката мисъл. Както въздухът влиза в белите дробове, окислява кръвта и я пречиства, по същия закон в мозъка влизат мисли, които пречистват човешките желания. Желанията са човешката кръв. Като разберем така тази наука, ще може правилно да я приложим в устройството на обществото и с това ще може да премахнем още в самото начало всичките злини в живота. Хората казват, че всяко нещо си има причините и последствията. Питам: „Кои са подбудите на известни причини?“ Някои казват: „Еди-кой си убил някого от голяма омраза“. Добре, но защо го мразеше толкова много? Друг път казват, че еди-кой си обичал много някого. Защо го обича? Ако причината да мрази и да обича някого е една и съща, тя произлиза от Бога. Щом не е една и съща, не произлиза от Бога. Тези причини са следствие от някой друг живот. Мнозина говорят за законите в Природата и обществото и казват, че този свят е свят на закони. Между законите има известно съотношение, но те показват, че съществата, които се управляват от закони, не живеят в мир. Не само ние, но и по-висши същества от нас, които са в слънчевата система, и те не живеят в мир. Ето защо Бог е поставил известни ограничения, известни разстояния между тях, за да няма спор. Между системата на алфа центаурус и нашата система има едно разстояние от 25 билиона мили. Това пространство е толкова голямо, че в него може да се поставят още 3000 системи като нашата. По този начин те не могат да се карат. Когато Господ иска да направи хората добри, Той ги поставя на такова голямо разстояние. Ако ме пита някой: „На какво разстояние трябва да са мъжът и жената един от друг?“ Ще отговоря: на 25 билиона мили. Числото 25 е образувано от 2 и 5, сборът на които дава 7. Числото 7 е съвършено, то подразбира закона на хармонията, но съвременните хора със своето учение до известна степен са развалили всички прегради, които Бог е поставил между едно и друго същество. Защо? – Жената иска да обсеби мъжа, да го владее. Че как ще може да го обсеби, когато той е далеч от нея на 25 билиона мили. Днес хората търсят начини, как да си влияят един на друг. – Да, може да влияеш, но никога не можеш да владееш. Всеки, който се опитва в това, той може да завладее само себе си. Желанието за владеене се вижда и в някои религиозни общества. Едно ново течение иска да завладее друго, да го претопи в себе си. Един народ иска да завладее друг. Хората умират все от тази лакомия, да имат много. Онзи, който иска много, не разбира Божествените закони. Не трябва да искаме много, защото имаме повече отколкото ни трябва. Сегашните хора, макар че имат толкова малко мозък – 16 сантиметра на широчина и 21 сантиметра на дължина, не са го обработили, както трябва. Земята на човека не е обработена. У българите, например, е обработено отпред на мозъка едно пространство само от 6–7 сантиметра и те мислят, че са носители на велика култура. Питам ви: какво може да построиш на такова малко пространство, от 6 сантиметра височина и 12 сантиметра широчина? Следователно, всички ние живеем в закона на илюзиите, мислим, че всичко знаем. Казвате: „На нас не ни трябва никаква философия“. Не, има една философия, философията на твоето око, на твоята душа и нея трябва всички да знаете. В какво се състои разбирането на този закон? Когато човек проектира една мисъл по Божествен начин, тя вече твори у него. Възприеми една Божествена мисъл, без каквато и да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което пожелаеш. Като казвам, че ще придобиеш всичко, което желаеш, разбирам това, което се променя, но не се изменя. Тогава ще живееш в една непреривна връзка на Любовта. Като говоря за Любов, не разбирам вашата, човешката любов. Вашата любов е като тази между петлите и кокошките. Хвърлят малко жито или царевица на кокошките и петлите, те всички се събират заедно да ядат, но остане ли едно две зрънца, веднага петелът разгонва кокошките и изяжда сам последното зрънце. До последното зрънце беше тяхната любов. Всички общества, били те религиозни или светски, живеят, къткат се като кокошки и петли, живеят в мир и любов, но дойде ли последното зрънце, казват: „Хайде сега на страна!“ Петелът изкукуригва и казва: „Кокошки, настрана от мене, вие трябва да знаете да пеете като мене“. Що е пеенето? Да пееш, значи да можеш да мислиш. Докато вярваме в лъжливите обещания на хората, всякога ще бъде така, всякога ще бъдем изпъждани от мястото, където са ни повикали по-рано. Така се лъжат моми и момци. Някой момък започне да лъже момата, че ще купи това-онова, ще живее добре с нея и т.н. Момата вярва. На друго място момата лъже момъка. В съвременното общество, ние не говорим на истински език. Като се върнем у дома, ние казваме: „Човек не трябва да бъде много откровен, да не вярва на хората“. – Преди всичко ти трябва да бъдеш човек, да живееш така, както Бог те е учил едно време, да не чакаш никакво благо от никого, да уповаваш на Бога, на своята душа, а после на ближните си. Когато Христос казва, че ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло, Той разбира, че ако окото ти е чисто, ще видиш най-напред Бога, после своята душа, а най-после своите ближни. Ако окото ти не е чисто, ще започнеш по обратен процес: ще видиш най-напред ближните си, после себе си, а най-после Бога, а с това ще обърнеш света с главата надолу. Питам вас, които сте събрани тука: кой ви даде живот? Баща ви ли и майка ви? Кои са вашите баща и майка? Записали ли сте името им с златни букви, ще намеря ли нещо от тях, ако дойда у вас, или само дрехите и някой портрет имате? В това отношение ние приличаме на старите евреи. Те измъчваха, убиваха своите пророци, отрязваха главите им с трион, а след смъртта им правеха паметници и ги величаеха. Така постъпиха и с Христос, а днес паметници му строят и песни Му пеят. И в църквите все песни пеят за Христос, а навън нищо не се чува за Него. И ние пеем, пеем за Бога, но когато дойде въпрос да се замислим и за ближните, веднага предпочитаме себе си. Господарят третира зле слугата си, обира го, а с това се създават отношения на буржоа и пролетарии. И едните и другите не се разбират. Господ не е създал нито буржоа, нито пролетарии, а хора. Като ви говоря, аз не искам с това да ви морализирам, защото морализирането не е нещо хубаво, то е дресиране на човека. Аз ви говоря върху един Божествен закон, за да знаете, как да раждате децата си. Когато ги викате тук на земята, ще трябва да им кажете цялата истина. Знаете ли как са раждали хората преди грехопадането? Мъжът и жената тогава са водили чист, девствен живот. Мъжът е познавал само една жена и жената само един мъж; не са се женели, както сега, по няколко пъти. Някои ще ме запитат: „Като е така, по колко деца трябва да раждаме?“ – Само едно. Защо? – Защото Господ има само един, еднороден син. Господ казва на хората: „Ако искате да живеете добре, вашият син трябва да бъде готов да напусне света и да помага на своите братя и сестри, тъй както Христос се пожертва за човечеството“. Като синове и дъщери на вашите майки, вие не сте готови да служите на човечеството. Ще кажете: „И ти, който проповядваш, не си готов“. – Прави сте, аз сега се приготовлявам. Докато не се свърши окончателно една работа, тя още не е готова. За тази работа, върху която сега работя, ми са нужни най-малко 10 милиона години, за да я докарам поне до един край. На мене ще трябват толкова години и на вас по толкова и работата ще се свърши. Ще кажете: „Е, колко дълъг период от време е потребен!“ То е къс период. Това време е само една приятна разходка за човешкия дух, защото времето и пространството имат отношение към ограничения живот. Един светия, който живеел в един манастир, мислил дълго време за онзи свят и си казал: „Какво ще правят хората на Небето; година, две ще прекарат хубаво, ами после?“ Един ден, в манастира прелетяло едно много хубаво птиченце и светията пожелал да го хване. Започнал да го гони, тичал дълго време подир него. Изведнъж му дошло на ум, че закъснял. Като се върнал в манастира, намерил големи преобразования, големи промени в хората и никой не го познал. Този светия е изгубил 400–500 години, за да гони едно птиченце, а колко години ще са нужни за някоя велика мисъл? Така че, когато животът е осмислен, той никога не омръзва. Когато чакате вашия възлюбен, времето тече много бавно, но когато чакате определения час, за да ви обесят, той идва много скоро. Ние изпитваме нещата според нашето вътрешно състояние. Христос казва, че ако вашето око е чисто, вие няма да забелязвате как минава времето. Вие ще се радвате. Днес кога се радвате? – Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракат вилици, зачукат се чаши, пие се за здраве, за хаир на мира. Да, но тези кокошки и агънца са недоволни от вашата радост, не я споделят. Вашата радост е тяхна скръб. Един ден отношенията ще се изменят. От вашите тлъстини ще се образува тревата, която овците спокойно ще хрупат. Това ще им бъде отплата за тяхното месо, което вие ред години сте употребявали. Такъв е великият кармичен закон. Христос казва: „Като разберем така живота, нещастията ще изчезнат и живота ще бъде светъл“. Вие не знаете, защо овците пасат тревата. Това е един временен метод, а за в бъдеще, храната може да се възприеме от цялото тяло, от порите му, без да се дъвче. Ще попитате: „Какво трябва да правим?“ – Да държите всякога отворено, светло и чисто окото, което Бог е вложил във вашата душа, за да може да се греете на неговата топлина и светлина. Знаете ли, защо съществува светската любов? Когато някой се ожени, българите казват, че го е хванала „сляпата събота“. Защо се говори така за любовта, за женитбата? – Това показва, че тази любов не произтича от духовното око, а е сляпа. Затова, именно, аз наричам светската любов, любов на слепи хора. Често мома и момък се хващат под ръка. Какво означава това нещо? – Това показва, че единият от тях е без око и затова има нужда да го водят под ръка; ако и двамата имат това око, не се позволява да се хващат под ръка. Някой ме пита: „Да хвана ли жена си под ръка?“ – Щом е сляпа, ще я хванеш, но ако има око, ще ѝ кажеш: „Жено, от мене до тебе разстоянието трябва да бъде един метър“, и това е спасителният момент в живота. Следователно, ако нашето око светеше добре, ние никога не бихме позволили да дойде някой близо до нас. Ако трябва някога да се доближим, ще обърнем окото си и така, на тъмно , ще се доближим. Така ние ще трябва да образуваме един народ. Народът, според мене, е едно велико условие за душата. Тъй че ние трябва да използваме условията, в които живеем, и никога не трябва да критикуваме цял един народ или цяло общество. Обществото, народът, човечеството са условия, създадени от Бога и ние трябва да ги използваме. Отделните хора може да критикуваме, но не и цяло общество. Ние трябва да използваме всички условия, които ни дава това око, а то е тясно свързано с човешкия ум, сърце и воля. Христос казва: „Ако цялото ти тяло е светло“, то значи: ако използваш разумно всички възможности, които са вложени в тебе, ти Син Човечески ще станеш и ще бъдеш в пълна хармония със Сина Божий. Не може да има култура, не може да има благороден свят, докато съвременните хора не развият в себе си това вътрешно око. Това може да ви докажа по един естествен начин. Всички растения дължат живота си на слънцето. Така също, за да растат и да се развиват нашите мисли и желания, трябва това око да изпраща своята топлина и светлина върху мислите и желанията ни, и с това да ги полива и наглежда. Това око е вътре в мозъка ни. Намерим ли окото, ще намерим и слънцето си. Не мислете, че сърцето е един орган, който изпълнява своя определена функция. Сърцето е общество от най-разумни клетки, които извършват най-възвишената работа, те извършват работата на душата. Препоръчвам ви да развиете това светло око, за да не правите грешки в живота. Аз оприличавам греха на зародиша на яйцето, който се крие в него, вътре в тази черупка. В това яйце има всички условия, от които може да се развие бъдещият живот. За да се развие този живот, потребно е яйцето да се постави под квачката, където като престои 21 дни, майка му ще започне да кудкудяка и да му казва: „Когато дойде моментът да излезеш, ще пробиеш яйцето“. Пиленцето протрива стената отвътре и с това настъпва моментът на избавлението. Този процес настъпва отвътре навън. Ние чакаме другите да ни избавят. Не оставайте други да пробият вашето яйце. Под това око Христос разбира движещото се око, т.е. душата на всеки човек, която съдържа в себе си всички възможности за едно правилно развитие. Ако окото ти е чисто, ще можеш да разрешаваш правилно всички въпроси, благодарение на светлината, която имаш. Нашият живот е в свръзка с миналото и бъдещето. Това, което ви говоря, не е от характер да ви спаси, ако вие сами не работите; моята проповед е само едно кудкудякане на квачка. Тогава казвам: онези, които са замътили и са близо към излизането, нека употребят клюнчето си за пробиване стените на яйцето и нека направят последни усилия да извадят главата си вън. Като излязат пиленцата, квачката казва: „Клок, клок“, и започва да ги води, да ги учи, как да кълват зрънцата. Това е Божественият естествен закон. Ние искаме да дойде с нас Господ, но Той само проповядва. Всеки проповедник е една квачка. Има квачки, които проповядват, но нищо не излиза от тях, защото те нямат яйца. Ако си квачка без яйца, помоли се на Бога да те насади някъде. Всяка майка и баща са квачки. Христос казва: „Ако окото ви е непокварено, то ще осветява цялото ви тяло, ще разберете смисъла на живота и ще бъдете в свръзка с миналото, настоящето и бъдещето, а ще бъдете също и в непреривна връзка с Любовта“. Но тази любов, която днес господства в света – да ви пази Господ от такава любов! Светската любов е като една мътна рекичка, която полива зелето, пипера и другите зеленчуци. Но след време и тази мътна рекичка се прецежда и пречиства. В нашето яйце, обаче, не трябва да има никакви нечистотии, никакъв компромис, за да имате светло бъдеще. Поне за една година дръжте в себе си следната мисъл: „Искам окото ми да бъде светло, чисто, за да бъде такова и цялото ми тяло“. При такова положение вие бихте спечелили много повече, отколкото ако бяхте слушали всички проповедници в света. Онзи слънчев лъч, който идва отгоре, произвежда много по-добър резултат от всичките печки в света. Такъв е Божествения закон.

Спрете сега ума, мисълта, волята и сърцето си върху това око и запитайте се всеки един в себе си, кой ден от замътването сте. Ако са се изминали 10 дни от замътването, ще кажеш: „Мамо, още не е време“. На 15-тия ден майката започва да кудкудяка, но ти ще кажеш: „Мамо, още не е време“. Като дойде 21-ият ден, ще кажеш: „Мамо, време е вече“. Така и аз ви казвам: клок, клок, но в това отношение съм профан и не зная, в кой ден на замътването си е всеки от вас. Това ще познаете по вашите пориви, желания и мисли. Ако от днес всички проповедници, свещеници, учители, съдии в цяла България, пък и в цяла Европа, започнат да мислят за това око, щяхте да видите, какъв добър резултат щеше да има. Ако българите направят първи този опит, ще видят, как в една година ще има подобрение и в умствено, и в душевно отношение. Мислете за окото, за което Христос е говорил, защото то е във всички и във вас ще се породи Божествена мисъл, обич и добрина. Когато намерите това око, ще бъдете всички безсмъртни: то съживява. Това е искал да каже Христос. Всеки, който иска да бъде безсмъртен, да намери своето око. Тази е мисълта, която Христос е вложил в този стих.

Беседа, държана на 11 май 1919 година.