Бдение, пение, молитва – все тонират. Те са три процеса свързани.

С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. Така е било във В. Търново през 1913 г. по време на земетресението. И птичките пеели, петлите пеели, кучетата лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее. В който ден пеят, нещастия не стават. В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят – влез, но ако пият, без да пеят – зло мислят. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да се подчиняват на него. Не се ли подчиняват, злото ще дойде. Бъдещите хора трябва да изучават дребните проявления в света.

В посвещението има обещания, които, като се изпълнят, освобождавате се от обещанията, например да не ядеш грозде и пр.

Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове.

Чуждо вино не трябва да пием. То е смесено с чужд магнетизъм. На назиреи не е било позволено да яде чуждо грозде или вино да пие, но ако сам е могъл да си го приготви, обработи, могъл е да яде. Посветеният трябва да избягва виното, то е силно питие. Виното е пълно с извержения на малките в него организми и който го пие, пие нещо нечисто. Но това е от Стария завет. Сега, посветеният трябва да се храни с какво? Каквито са елементите, които съдържа гроздовият сок: захар, танин, други вещества. Чисто от окултно гледище трябва да се избира от всеки человек оная храна, която е жива и повишава трептенията му. Да се храни с оная храна, към която има обич. Няма ли обич, става ли ти тежко, тази храна е носителка на всевъзможни болести. Интересното в лозата е, че тя се влече, тиквата също. Те имат голяма алчност. Любеницата също. Те носят гордост, искат да заграбят много място. Затова посветеният не трябва да яде от тях и подобни на тези, които се влекат, като бял боб, краставици и пр. Посветеният само като лекарство да яде любеници, тикви. Те действуват добре на стомаха. Но най-добре е това, което употребява, сам да си го култивира. Человек сух и нервен да не готви. Человек, който работи лозя, любеници, плодни дървета, ще се поправи бързо, ако е болен. Человек с голяма нервност, кисел, не трябва да меси хляб, той разваля хляба. Трябва да е спокоен. Съвременните християни трябва да изучават тези неща. Например, за да са милосърдни – те трябва да разбират качеството на милосърдието. В търпеливия има голяма издръжливост, а онзи, който носи неволята, прилича на врящ котел – неспокоен е.

Любовта

Който има любов, в него всеки страх отсъствува. Любещият човек е с голяма вяра и надежда. Любовта има силно развита вяра, надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства за лекуване е любовта, придружена с вяра, надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. Това са течения. Божествената любов е жив свят. Омразата е противна на любовта. Едно от качествата на любовта е, че тя се задоволява с най-малките неща. Едно малко цветенце го сушите, пазите, защо? Заради любовта към него. Който не оценява малките неща, още не е познал любовта. Господ започва все с малките неща. Затова человек трябва да бъде смел да отхвърли всички ухищрения на лукавия. Когато имаш резен хляб, ще хапнеш малка хапка, ще я дъвчеш, дъвчеш и тогава ще я глътнеш – това е благословия, а не когато ядеш голяма хапка набързо глътната.

Сегашните хора приличат на големи мравуняци и като дойде земеделецът със своето рало, разкъртва мравуняците и ние казваме, че зло, нещастие е дошло. Нашите лоши мисли са подобни на мравуняци. Като ни разбъркат, обърнат ни надолу. Това се нарича в окултизма превръщание. В невидимия свят добрите мисли ги преобръщат, а лошите ги кълцат. Мислите на Петър, Павел растат в духовния свят, но нашите растат ли? Затова казва Христос: „Да растете“ или пък: „Ще ги познаете по плодовете им.“ Всичко може чрез Христа. „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде.“ Ако не може един правоверен да си заповядва на ревматизма да се мести от едно място на друго, не е правоверен. Двама или трима души може да си положат ръката над болния и болката ще изчезне.

Трябва да се пазим от всички зловредни влияния и тогава каквото изпросим, ще ни се даде. И планини ще преместваме – това са пак хора, а не буквално планини.

Божиите закони навсякъде работят. Няма невъзможно нещо за тях. Като изядат 5 хляба, те могат постоянно да се увеличават. Това е нещо естествено. Ако съвременните християни вярваха, техните класове щяха да бъдат по една педя дълги. Бог всеки благославя, който има вяра. Духовният свят не пита дали някой е англичанин, русин, българин, грък, румънин, мохамеданин, католик и др. Всички са едно и също, стига да изпълняват Божествената воля. Така е било и в миналото. Законът дава толкова, колкото ти трябва. Затова трябва деца по сърце, мъже по ум да бъдем всички. Божествените закони са живи и когато вървим по тях, по Божествения път, всичко върви гладко и тихо. Който върви по законите на вярата, нему духовният свят съдействува. Трябва да имаме само положителна вяра.

В сегашните времена, които са критически, на косъм висящи, какво ще стане? Нищо. Гнилите листа ще окапят, гнилите плодове също, а ще останат само здравите. Затова приложете вярата, както Господ казва: „Опитайте, че съм благ.“

23 юни 1920 г., 21 ч. и 45 мин.
Бургас