Крайната сиромашия ражда лицемерието. Ако си готов, тя ражда и малките добродетели.

Голямото богатство ражда жестокосърдечието; ако си готов, ражда милосърдието.

Добро така трябва да се прави: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае“, а то значи, като правим някому добро, той да не знае, че ти му правиш добро и тогава на старини няма на доброто да ти отвръщат със зло.

Който прави добро в материално отношение, заслужава да го бият. (Разказва Учителят примера с бащата, който разделил имота си между петте си синове. Взели синовете имота и никой не искал на старини да го гледа. Сетил се той да изхитрува. Купил едно ново сандъче и от един приятел заел 100 капици. Всяка вечер ги броил. Синовете се научили – чули от дрънкането, че има още пари и се надпреварвали в почит и гостоприемство към баща си. Той, преди да умре, оставил в същото сандъче завещание, 100 капици и едно въже. В завещанието написал: „Който преди смъртта си разделя имота си, заслужава да се обеси с това въже“)

Добрите хора са убити във войната, защото в миналото, когато Христос ги е попитал дали са готови да умрат и проповядват Неговото учение, те са отказали, отрекли се – един купил нива, друг волове. Сега Христос ги среща в астралния мир и пита: „Готови ли сте сега да умрете за Моето учение?“ – Да, отговарят те. Сега има депутация от 25 милиона души, които искат мирът от астралния свят да слезе на земята.

Сега се искат юнаци, герои да са хората. „Старо кърпи, ново носи“ – старите идеи да се носят, новото учение да се прилага.

Господ е дал ум на хората. Той е свещ. Всеки трябва да носи своята свещ запалена и когато му трябва, с нея да наблюдава всички, т.е. умът ти да бъде светъл. Сега хората очакват какво ще реши Народното събрание. Това е невъзможно – всеки трябва сам да си оправи работата.

Хората, които сега се противят на новите порядки, се уподобяват на ония паяци, на които, като казали, че през тяхното царство ще мине слон, заканили се и решили да не го пускат. Оплели паяжинни въжета. Слонът обаче минал. Събрали се инженерите им да мислят какво сътресение е опитал слонът. Той казал, че нищо не усетил. И сега хората мислят, че ще попречат. Всякой паяк трябва да стои далек от хобота на слона и опашката му, иначе ще го помете. Всяка идея помита и хората трябва сега да стоят далек от нея, да не ги помете. Когато ралото мине през нивата, разваля корените на тревата, разваля мравуняците, обръща ги и резултатът ще се види после, след като се обърне земята. Сега е разрушителният принцип, после ще дойде творческият. Сега се излива кармата на европейските народи и в света изобщо, а после ще дойде творчеството. Болшевиците сега вкарват насила свободата и младоженеца в Царството Божие! Болшевиците са сиромахът Лазар. Буржоазията – това са богатите – богатият Лазар, който отива на мъчение. Един цар да работи с лопата е също като един работник с лопата. Цар избран е като един актьор. Актьорството е много благородно. Философията е человек да издържи страданията. Светът е едно велико училище – то е, за да разберем страданията, да разберем света и да го оправим. Преди 5000 години хората са имали много велики идеи. Сега нямат такива. Сегашните хора са много по-жестоки от по-раншните. Лекарите съживяват един болен, осъден на смърт, за да го обесят после. Това е жестоко.

Културата е да простят.

Духовете, които сега идват в света, са стари, дълго време затворени и сега са пуснати, та си отмъщават, както е казано, в последните времена много хора ще бъдат много жестоки. Гледайте сега света, че вече не ще го видите. Сега е началото на болестите. Който е горе на покрива, долу да не слиза; който е вънка, вътре да не влиза. Всяка вечер си приключвайте сметките – това е да влееш нови черти в характера, които са потребни за в бъдещето. Свършването на една епоха значи влизането в нова епоха.

Сега е времето, когато хората ще се обръщат от стари материалисти в добри хора. Ще се върне от пътя си човек, за да поиска извинение от другаря си, когото е обидил.

Много хора сега казват: „Кажете ни спасителния път.“ Хората в света сега казват, че трябва да се престане със старото и да се намери нещо ново. Не може да се живее вече със старото. Преминаването от старото към новото ще трае около 45 години, считано от 1914 година, а приложението ще иска дълго време – то е вече в закона на еволюцията.

Сега, по-добри времена от сегашните за добрите хора не са наставали и по-лоши времена за лошите хора досега не са наставали. Вие сега трябва да работите, да станете богати. Герои бъдете, друго време не ще намерите.

Мнението за болшевизма

Болшевизъм има три вида: едни носят празни меховете; други ги пълнят; а трети влагат сила в тях. Сегашните болшевици правят сами формите – по съветски управляват. Тия болшевици са евреи. Сега Мардохай управлява.

Вторите болшевици ще видите кои са.

В крайните елементи се забелязва стремеж за духовна култура. Те съзнават, че имат нужда от честен живот, от морален живот. Нашите болшевици и тия в света са демократични души, т. е. то е едно събуждание на расовото съзнание и откриване път към споразумение. Сега трябват духовните хора. Болшевиците ще изорат нивата, после ще дойде дъждът и духовните хора трябва да поемат готовото семе и да засеят, и с влековете да завличат и засипят посятото. Това е вълна, която не ще може да се спре. Духовните хора трябва да са готови за работа.

Излишъка от меда хората вземат от пчелите.

По-висшите същества, и те дойдат и накадят, и те вземат „меда“. На умрелия попът изпее алилуя, „Бог да го прости“. Прикаждането е, за да се качи горе, като остави тялото си, и така продължава до края на еволюцията. Както касапинът купува вола да го заколи, така и един дух купува тялото на човека и го задига. Това ще се продължава, докато станем господари на плътта. И сега ние не трябва да се борим с болшевиците, а със смъртта. Затова трябва духовен живот в положителен смисъл, а не в преносен.

Шестата раса

Шестата раса е раса на Братството. За нея може да се говори само на учениците, а не и на оглашените. Тогава ще има да живеят и от бялата раса, така както сега има и от черната, жълтата и прочие раси. Те ще бъдат в спящо състояние

Сравнението е както между един дядо и едно момче. Дядото очаква да си замине – душа да дава. Най-първо трябва да се подмладите. В шестата раса стари хора не ще се търпят. „В Царството Божие ще влезете, като станете като деца“, казва Христос. Който не се подмлади, не ще помирише даже шестата раса. Не децата ще са живи, а ний трябва да сме живи.

Изпети песни:

„Шуми“

Марша на Братството

„Ден тържествен“

25 юни 1920 г., 22 ч. и 45 мин.
Бургас, вечеря в дома на Я. Сотиров