Храненето, условие за вечен живот

„Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ (Йоана 6:53)

Ако беше казано: „Ако не ядете, няма да имате живот в себе си“, всички щяха да разберат тая мисъл добре. Обаче, вметнатите думи „ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“ пречат за разбирането на тоя стих. Сегашният живот, разгледан от човешко гледище, се състои от ред противоречия. Значи животът започва с противоречия и свършва с противоречия. Въпреки това хората не се спират върху тях, не ги взимат във внимание и търсят само положителното в живота. Тази е причината, дето се натъкват на големи мъчнотии. И младите, въпреки опитността на старите, пак не обръщат внимание на противоречията и търсят лесния път в живота. В това отношение децата – синът и дъщерята, представят положителна величина, а родителите – майката и бащата, представят отрицателна величина в живота. За да разбере живота, човек първо трябва да се справи с противоречията. Само те го заставят да мисли. Страданията, от какъвто характер и да са, заставят човека да мисли. Те са създали днешната култура, философия, поезия, наука, а в последно време – и трудовата повинност. Без страдания и мъчнотии трудовата повинност не съществува. Като се намериха в тежко материално положение, българите създадоха трудовата повинност. Богати и бедни, като се затрудниха, изпаднаха в противоречия. Това ги накара да приложат в действие труда. Бедният казва: „Добро нещо е трудовата повинност“. Богатият казва: „Роби ли сме, че трябва да изпълняваме трудова повинност? Какъв е тоя закон?“ Значи бедните са плюс, положителна величина, а богатите минус – отрицателна величина. Сега, ще се спра върху въпроса за храненето. Да се храни човек, това е най-същественото в живота. По-велика музикална ария от храненето не съществува. Първо започват да нареждат трапезата, да слагат чинии, вилици, лъжици, ножове, най-после слагат и яденето. Веднага се чува плющене на струни от цигулки, мандолини и китари – цял оркестър. Чиниите, вилиците, лъжиците, ножовете са инструментите в тоя велик оркестър. Изкуство е да знаеш добре да свириш, т.е. да знаеш как да сложиш лъжицата в устата си и да хапнеш. Изкуство е също да знаеш как да теглиш лъка върху струните на цигулката, за да излезе нещо хубаво. Някоя жена се сърди на мъжа си, не му говори, не отваря устата си да му каже поне една дума. Той казва: „Жена ми не иска да си отвори устата“. – Не е вярно, я покани жена си на трапезата да видиш как ще бръкне с лъжицата в чорбата и ще я сложи в устата си! За ядене веднага отваря устата си. И жената казва: „Мъжът ми от едно време мълчи като кютюк, не отваря устата си“. – Сложи ядене на трапезата да видиш как ще си отвори устата. – Защо отваря устата си? Защото храната съдържа нещо ценно в себе си. Чрез нея се изявява една положителна истина. Ето защо животът трябва да се разбере с всички свои противоречия, а също и да се намери причината на тия противоречия. Зад всяка причина стои друга причина, зад всяко следствие – друго следствие и зад всеки резултат – друг резултат.

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, нямате живот в себе си“. В тоя стих важни думи са „ако не ядете“. Аз добавям: ако не ядете, ако не чувствате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нямате живот в себе си. Всичко това слагам под еднакъв знаменател. Една от възвишените работи е да вземеш лъжицата и да отвориш устата си. Казват за някого: „Тоя човек е отличен философ“. Според мене всеки, който отваря устата си и слага лъжицата в нея, може да стане отличен философ. Който не си отваря устата, не може да стане философ. Някоя майка казва: „Искам дъщеря ми да стане духовна“. – Ако отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, тя може да стане духовна. – „Искам дъщеря ми да стане умна.“ – Ако отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, може да стане умна. Религиозните поддържат, че човек трябва да яде малко. – Тия хора са минус, т.е. отрицателна величина. Обаче, между религиозни и духовни има разлика. Религиозните не са разбрали живота в неговата пълнота, духовните го разбират. Богатите поддържат мисълта, че човек трябва да яде много. Те са плюс, т.е. положителна величина. Религиозният е разбрал живота в едно отношение, а духовният – в друго отношение. Математиците си служат в изчисленията си с плюс и минус като две необходимости. За да напълниш шишето с ново съдържание, трябва да излееш старото съдържание. Минусът показва действие със съдържание отвътре-навън, а плюсът – действие със съдържание отвън-навътре. Приемаш нещо навътре, това е плюс; изхвърляш нещо навън, това е минус. Отварянето на устата и гълтането съдържанието на лъжицата, това е плюс. Казвам: вие, както и всички мислещи същества, трябва да разбирате ония закони на природата, върху които почива изобщо животът. Трябва да знаете, защо ядете. Според някои не е нужно човек да знае защо яде. – Нужно е. Ти се нахраниш и казваш: „Вече не ми трябва нито лъжица, нито чиния“. – Не ти трябват, защото си сит, но като огладнееш, ще ги търсиш. – „Не ми трябва наука, не ми трябва вяра.“ – Не ти трябват, защото си сит; като огладнееш, ще ги търсиш. Ако можете да разрешите всички въпроси и противоречия, които изникват около храненето, ще ги разрешите и при останалите въпроси. Задавали ли сте си въпроса защо се явява гладът, защо към някои храни имате разположение, а към други нямате? Ще кажете, че природата е наредила така. – Не е вярно. Ако си математик, трябва точно да знаеш защо една величина е положителна, а друга – отрицателна; защо една величина е по-голяма, а друга – по-малка. Когато учениците ти зададат един въпрос, ти трябва да им отговориш правилно. Ученикът може да каже на учителя си, че така е писано в учебника, но учителят трябва да бъде готов да обясни на ученика си това, което е писано там. Ако детето ни пита защо ядем, трябва ли да му отговорим с думите, че така е наредил Бог? Хората страдат от това, че всичко обясняват с думите: „Така е писано“, „така е казано“, „така е наредено“, „така е пророкувано“. – Знаеш ли ти какво е казал пророкът? – „Има писани закони.“ – Знаеш ли защо са писани тия закони. Когато поданикът изпълнява законите, трябва да знае защо са писани тия закони. Смешно е, когато един адвокат вземе едно дело, а не знае по кои закони ще ги защищава. Отиваш на черква и се молиш. Знаеш ли, защо се молиш? Казваш: „Както ям и пия, така трябва и да се моля“. Това е бързо разрешение на въпроса. Така са мислили много философи и така са разрешавали въпросите. И въпросът за храненето се разрешава бързо. – „Защо трябва да ядем?“ – Така е наредено от природата.

Религиозните казват, че трябва да се живее добре, за да наследим вечния живот. – Животът на земята не е ли вечен? Вие не разбирате временния живот, а говорите за вечния. Себе си не разбирате, а говорите за Бога. Първо трябва да разберете своя живот, своя ум и сърце, а после ще говорите за живота на другите хора и за вечния живот. Ако не разбирате близките неща, далечните съвсем няма да разберете. Прескочите ли близките неща, вашата математика ще бъде лишена от логика, съдържание и смисъл.

Сега, като говоря, някои от слушателите намират, че речта ми била несвързана. Не зная коя реч е несвързана, моята, или вашата. Моята реч изглежда несвързана, защото аз си служа едновременно с две величини – с плюс и минус, а вие си служите с една от тях – някога с плюс, а някога с минус.

Следователно, според вас аз съм нелогичен, но според мене вие сте нелогични. Сега аз ще ви задам темата: Защо трябва да ядем? Задайте тоя въпрос на вашите професори, свещеници и проповедници да видите какво ще отговорят те. Мислете всички върху смисъла на храненето. Аз не отричам храненето. Напротив, яжте, но по всички правила на храненето. Ще ядете като юнаци. Казваш: „Не зная, защо не ми се яде“. – Не ти се яде, защото си болен. Детето казва: „Мамо, днес не ми се яде“. – Защо не му се яде? – Защото е минус. Утре, като стане от сън, ще каже: „Мамо, днес ми се яде“. – Яде му се, защото е плюс. Майката се чуди, защо дъщеря ѝ не иска да яде. – Много просто, дъщерята си определила някаква среща. Тя казва: „Мамо, днес имам важна работа, нямам време за ядене“. Тя има гост, затова не може да яде. Щом си отиде гостът, тя има желание за ядене. Когато момата иска да се разхубави, яде много. Тя яде повече масло, за да затлъстее; повече месо, за да развие мускулите си, а за да придобие по-ясен поглед, яде повече тестени работи. Колкото повече яде, тя притуря нещо към лицето си: боядисва го с червенко и го заглажда. Добре прави момата, знае как да замаже лицето си. Тя използва яденето за мазане на къщата си, да я харесват другарките и другарите ѝ.

И тъй, ако питате какво представя животът, отговарям: животът е сбор от процеси. Храненето е един от тия процеси, резултат на една велика причина. Един от важните стимули в съвременната култура е въпросът за храненето. Войната, споровете и недоразуменията между хората се дължат главно на въпроса за осигуряване на храната. Някой философ пише книги, философства все за яденето. Адвокатът защитава хората, професорът преподава – всички осигуряват яденето. Материалистите казват: „Хлебец, бабам, хлебец! Той е смисълът на живота“.

Ще продължа мисълта си с едно разяснение върху материалистическите възгледи. Това може да бъде неразбрано за вас, но, покрай много неразбрани неща, нека остане още нещо неразбрано. Когато се роди дете в едно семейство, родителите веднага внасят в пощата или в банката на негово име известна сума за определен срок. Щом мине определеното време, те взимат парите, с лихвите заедно. Един знаменит математик правил изчисление в каква сума ще се превърнат пет стотинки дадени под сложна лихва в името на Христа, от деня на раждането Му до 1880 година. Той изчислил, че се получава едно грамадно число, образувано от 39 цифри. Математикът продължил по-нататък изчисленията си. Според него, земята тежи 5,875 секстилиона килограма. Ако беше направена от злато, земята щеше да тежи три и половина пъти повече от сегашното си тегло, т.е. 20,562 секстилиона килограма. Теглото ѝ в злато, изчислено в пари, възлиза на два милиарда по два милиарда английски стерлинги. Стойността на цялата земя пак не може да се сравни със сумата, получена от петте стотинки дадени в името на Христа. Значи цената на цялата земя би могла да изплати само една част от капитала, получен от петте стотинки. Ако всяка минута падаше от небето по едно златно кълбо, голямо като земята, нужни са 4,900 милиона кълба в продължение на 9,300 години, за да се изплати сумата, до която е достигнал капиталът от петте стотинки. – Как е възможно това? – Възможно е. Математиците, когато нямат работа, правят подобни изчисления. Дали е вярно това или не, то е друг въпрос. Важно е, че те са дошли до заключението: малките причини произвеждат големи последствия. Ако пет стотинки в определен срок нараснаха на такава голяма сума, колко по-голям ще бъде резултатът на по-големите причини.

Като знаете това, приложете тоя закон и при храненето. Ако само един път се нахраните по всички правила на природата, след години ще имате благоприятни резултати, т.е. ще придобиете голямо богатство. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство. И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях. Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?

Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си. Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират. И Господ иска от всички хора гаранция. Тя се определя от душата на човека. Като дадеш дума за нещо, трябва да я изпълниш. Човек трябва да има широки разбирания.

„Ако не ядете, нямате живот в себе си.“ Аз не отричам процеса на яденето, но трябва да знаем начина за трансформиране на енергията. Като се нахраниш, трябва да трансформираш енергията, която си възприел. Ако не знаеш как да я трансформираш, тя ще създаде ред наслоявания в организма ти, докато един ден шишето ти се запуши и кажеш: „Не зная, какво ми става, нямам апетит вече, не ми е добре, не ми се работи“. Викаш лекар, взимаш очистително, но апетитът ти не се връща. Тоя закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на сърдечния и умствения свят. Законът е един и същ, но методите са различни. Искаш да любиш, но в сърцето ти е влязло тягостно чувство и казваш: „Не мога да любя, сърцето ми е закоравяло“. Искаш да ядеш, но не можеш. Казваш: „Някакъв дявол е влязъл в мене“. – Никакъв дявол не е влязъл.

Питам: как си представяте дявола? Има ли той форма, съдържание и смисъл? Рационално число ли е той, или ирационално? Въплътеният дявол е самият човек. Ако кажеш, че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: Ти, дяволът, който си объркал законите, си влязъл в корема си. Дяволът се движи много, поради което се уморява. Като разбереш, че е много уморен, ти му казваш: „Приятелю, сега ще почиваш“. Под „почивка“ разбирам пост. Значи щом не можеш да ядеш, ще постиш. Пост, почивка, глад са синоними. Религиозният мисли, че постът може да го спаси. Не е така. Енергията трябва да се трансформира. Как става това? – Чрез пост. Природата изпраща на човека някаква болест, която го заставя да лежи известно време и да не яде. Като пости, стомахът му постепенно се подобрява, апетитът се връща и той оздравява. Майката се радва, че детето ѝ напълняло. Аз виждам, че след време то ще заболее и ще стане слабо като кука. Пълнотата е като надута гайда. Като свири гайдарджията, тя се надува до пръсване. Щом престане да свири, тя се изпразва и от нея се чуват звукове „пи-у-у“. После пак се надува и започва да свири. Гайдарджията разбира добре законите. Като не му се свири, той свие гайдата, сложи я под мишница и пак тръгва. – Закъде? – Дето има сватба. Там ще надуе гайдата и всички ще го обиколят. Той ще свири, те ще играят. Така ще стане обмяна. Учените питат: „Как така ще играем?“ – Ще играете, разбира се. Когато един свири, друг играе. После първият играе, вторият свири. Ако единият не свири, а другият не играе, и двамата ще постят, ще държат ръцете си на благоутробието, или главата си в ръцете, и ще минават за религиозни. Да играеш и да свириш правилно, това значи да се научиш правилно да ядеш и да мислиш. Това значи да свиеш гайдата си и да отидеш на друго място да свириш. Това, върху което ви говоря днес, е важно за вас. Ако не се научите да ядете правилно, нито учени ще станете, нито религиозни. Една турска поговорка казва: „Теле дошъл, вол си отишъл“. Ако кажеш на някого, че не знае, той се обижда. Обаче, ние знаем, че не знаем. Съществува философия на незнанието, наречена „агностицизъм“. Тя твърди, че хората нищо не знаят. Каква философия има в това да мислиш, че нищо не знаеш? Агностицизмът, според мене, е наука да знаеш как да изпразваш шишето. Изпразването е отрицателна величина, т.е. минус. Като изпразниш шишето, ще стане „грозно“ и ще почнеш да наливаш нещо в него. Значи съществуват две философии: агностицизъм, с минус, и гностицизъм – с плюс. И двете спорят върху въпроса трябва ли да се пие кръв, или не трябва. Като ядете, трябва да разберете дълбокия смисъл на храненето, да разберете защо природата ви го е наложила. Това ви се вижда смешно, обаче, аз често си служа със смешни работи, за да не заспите.

Един знаменит евангелски проповедник държал една хубава, съдържателна проповед. Залата, в която държал проповедта, била голяма и се проветрявала с много вентилатори. Тоя ден забравили да отворят вентилаторите, поради което въздухът се развалил от образувания въгледвуокис при дишането. От нечистия въздух хората започнали един след друг да заспиват. Полузаспали те едва разбирали какво им се говори и казвали: „Така е, право говориш“. Като видял това, проповедникът извикал: „Огън!“ – „Къде?“ – „В ада.“ Значи когато се говори на хората за възвишени работи, те спят. Когато чуят думата „огън“, те веднага скачат и питат де е огънят. Сега пак ви питам: Защо природата е наложила яденето?

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“. Значи има хляб, който не е жив. Изкуство е да се храниш със живия хляб, със живата храна. Хората се хранят с мъртва, заразена храна, поради което страдат. – „Вярно ли е, че ядем нечиста, заразена храна?“ – Вземете малко месо и го сложете под микроскоп да видите какви бацили има в него. Според някои лекари и най-издръжливите бацили при 100 градуса вече умират. Не, има бацили, които и при 2,000 градуса не умират. Значи не е безопасно да ядеш месо, което е стояло два–три дни закачено на кука. В него се развили вече бацили, които внасят своята отрова в организма и причиняват различни болести. Сегашната медицина е дошла до невъзможност да се справи с многобройните болести, особено нервните. Лекарите не знаят вече как да ги именуват, затова на всяка нова нервна болест дават общото име „американичи“. Един знаменит американски лекар изследвал нервните болести в Америка и дошъл до положение да не знае какви имена да им даде. Всеки ден той се натъквал на различни вариации нервни болести и най-после ги нарекъл с общото име „американичи“. В същото положение се намира и математикът, като дели ирационалните числа. Дели, дели и все остатък получава. Най-после той казва: „Получава се еди-какво си число с остатък“. Колкото и да се дели това число, краят му не може да се намери. – Защо? – Защото числото е несъизмеримо. Ще изнеса един научен факт, който е толкова неразбран, колкото примера за петте стотинки, дадени под сложна лихва за 1880 години. Представете си, че поставите под микроскоп, който увеличава няколко хиляди пъти, една малка инфузория. При това увеличение тя се вижда много голяма. Тя има стомах, нервна система и други. Има известен род инфузории с 20 стомаха. Ученият, който прави наблюдение, казва: „Ако приемем, че инфузорията не представя една хилядна част от затвореното пространство на микроскопа, но един метър, то всяка молекула от нея ще бъде един милиметър от големината ѝ, атомът ѝ пък съставя една милионна част от метъра“. Същият учен изчислява колко атома има в главичката на една игла с два милиметра в диаметър. За колко време могат да се преброят тия атоми? Ако всяка секунда преброяваме по един милиард атоми от главичката на иглата, ще ни бъдат нужни 250,000 години, за да преброим числото на всичките атоми, които се равняват на едно число, с начална цифра 8 и 21 нули накрая. Какво печелим ако преброим всичките атоми, които съставят главичката на иглата?

И тъй, животът на сегашните хора не е нищо друго освен проверка на това, което са правели в миналото. Вашите мисли и чувства, които имате, са проверка на миналия ви живот, но всичко това е толкова разхвърляно у вас, че не знаете кое отде иде и защо иде. Един ден си въодушевен, на другия ден си сгушен, не знаеш, какво да правиш; един ден си гладен, на другия – сит; един ден си болен, на другия – здрав. Като не знаете защо става така, казвате: „Това е американичи!“ – минавате за учен човек. Казвате: „Съвременната наука е разрешила всичко“. – Ако наистина е разрешила всичко, тя трябва да ни покаже как да устроим живота си. Ако социологията е разрешила важните въпроси, тя трябва да покаже как да се оправят отношенията между всички народи и общества, как да се избягват войните. Нека дойде една жена – домакиня, да ни обясни как вади масло от млякото. Освен чрез биене не може ли и по друг начин да го получи? Защо вадят масло от млякото? Защо квасят млякото? Ще кажете, че според професор Мечников киселото мляко съдържало известни бацили, които продължават живота. Проверихте ли това? Вие си служите с непотвърдени истини. Когато Христос казва „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“, Той подразбира великите закони на Битието. Следователно, който разбира Божията Мъдрост и яде по всички правила на Божествената наука, той има живот в себе си. Сега аз говоря върху въпроса за яденето от практична гледна точка. Всички майки и бащи, всички учени, цялото общество търсят начин за подобряване на живота си. Тоя въпрос зависи от правилното хранене. Разрешаването на всички социални и икономични въпроси зависи от правилното хранене. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Ако знаеш как да гребнеш с лъжицата, как да отвориш устата си, ти си разрешил много въпроси. Трябва да се справите със своята нервност, с пиянството. – Защо треперят ръцете на пияницата? – За да се отвикне да пие. Природата нарочно разслабва ръцете му, за да не пие. Той взима чашата с вино и, докато я донесе до устата си, тя се разлее. Вземе втора чаша, и нея разлива. Казва си: „Кой е тоя дявол, който ме мъчи?“ Връзва чашата с връв, но пак я разлива. Той започва да мисли как да се справи с дявола. Казвате: „Да вържем дявола с букаи за ръцете и краката“. – Така не се разрешава въпросът. По-скоро ще го усложните, отколкото да го разрешите. Следователно, когато яденето ви се разлива, ще знаете, че някой дявол ви пречи. – Какво трябва да се прави? – Не връзвайте дявола! Ръцете ви трябва да бъдат свободни! Като сложите лъжицата в устата си, да се чува хубава музика. Чупете хляба си по всички правила. Дъвчете го дълго време, да възприемете всичката енергия, която той съдържа. Казвате: „Важно е да ядем, макар и да не е по всички правила на храненето“. – Нямам нищо против това, но и последствията на яденето ще бъдат такива. Христос казва: „Който яде по правилата на Божествената наука, има живот в себе си; който не яде по тия правила, няма живот в себе си“. Да се храним по новия начин: с малко хляб – с живия хляб, слязъл от небето! Сегашните хора ядат много и въпреки това страдат от липса на енергия. Това е причината за различните болести. Когато гредите на къщата ви започнат да се изкривяват, това показва, че тя се нуждае от нови греди. Видите ли прегърбен човек казвате, че е остарял. – Не е остарял той, но е грешил в храненето. Боли те глава, грешил си в яденето; болят те гърдите, грешил си в яденето; боли те стомах, грешил си в яденето. Ако лекувам болен, каквато и да е болестта му, ще кажа: Приятелю, грешил си в яденето. Трябва да се научиш да ядеш правилно. – „Знаем как да ядем.“ – Не знаете.

Правете опити да видите, че моето учение почива на велики закони. Задайте си за цел в продължение на една седмица да бъдете добри, внимателни с всички хора; да ядете и пиете по всички правила на храненето. Вижте след това каква енергия ще придобиете, каква радост ще внесете в дома си. Казвате: „Бог да оправя работите, ние нищо не можем да направим“. Бог да оправи света! Бог е дошъл на земята да оправи работите, но с минуси. Той е решил да изпразни всички пълни шишета. Той е решил да изпразни всички каси, в които с години са трупани богатства. Той е решил да изпразни всички хамбари и навсякъде по света да засее новото семе. По какъв начин ще направи това Бог, нямам намерение да превеждам на ваш език. Ако го преведа, гащите ви ще почнат да треперят. Няма да изнеса цялата истина. Опасно е да се говори истината на хората. Когато прекарваш страхливия през някаква пропаст, завържи очите му да не вижда отде минава. Като не вижда по какъв път го водиш, ще мине благополучно. И за вас казвам: Ако развържа връзките, с които временно сте превързани, косите ви ще побелеят. Превръзките ви още трябва да стоят. – Развържи ги! – Не, превръзките ви ще стоят, докато минете пропастта. Като излезете благополучно на другия край, ще кажете: „Пътешествието беше хубаво“. Сега ще мислите за ядене. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това означава: Ако не възприемете в себе си Духът и Словото, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Страшни неща идат, но трябва да бъдете герои. И войникът на бойното поле изпитва страх, но дългът към отечеството го заставя да бъде герой.

Един полковник ми разправяше за геройството си, проявено на Солунския фронт. Той казва: „Стоим, аз и генералът, и наблюдаваме как върви сражението. Страшно сражение беше. Цял треперя от страх. Генералът ме пита: „Как сте?“ – „Много добре съм. Вие, господин генерал?“ – „И аз съм много добре.“ И двамата се тресем от страх, но минаваме за герои. Като се свърши сражението, генералът се обърна към мене с думите: „Видяхте ли какви герои излязохме? Такива трябва да бъдат всички войници!“ – Когато човек влиза в живота с идейни разбирания, зъбите му не трябва да тракат от страх. Човек трябва да знае, че яде, за да живее. Животът на човека трябва да бъде насочен към великото, възвишеното и красивото. Човек трябва да знае, защо се жертва.

И тъй, направете опит в продължение на една седмица да се храните по правилата на Божествената наука. Яжте с разположение на духа, без никакво вътрешно смущение. През всичкото време бъдете бодри и весели. Като се храните, бъдете хладнокръвни, като Сократ. Един ден, като му дошли гости, жена му започнала да тропа, да вдига шум. С това тя изразявала недоволството си от гостите. Те запитали Сократ: „Как търпиш това?“ – „Нищо, аз често слушам красноречието на жена си. Тя е много красноречива, произвежда гръм и светкавици, след което иде и дъжд.“ Докато Сократ се разговарял с учениците си, жена му не закъсняла да произведе и дъжда. Взела един леген с вода и заляла Сократ и учениците му. Той спокойно и невъзмутимо казал: „Няма нищо, без дъжд нищо не може да расте“.

Често и при мене идват хора и ми казват: „Лоши сме станали, само се критикуваме“. – Тия, които обичат да критикуват и одумват, са пощаджии. Те носят писмата на хората, с които им съобщават, че някой умрял, друг спечелил или изгубил и т.н. Вината за неприятните известия не е в пощаджията. Той е назначен от бюрото на „трудовата повинност“ да носи писма, за което аз го поздравявам. Като свърши работата си, той е вече свободен. И природата е наложила на човека трудова повинност, той трябва да яде. Който не яде според нейните правила и закони, тя го наказва. – Как наказва природата? – Чрез различни болести: ревматизъм, гръдобол, неврастения и други. Тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате“. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди. Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем. Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни. Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света. Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.

Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето. Това е невъзможно. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи. И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.

Сега, като заболее някой, веднага вика лекар. Обаче, ако е болен и не може да плати на лекаря, той се сърди, че не му прави отстъпка. Вината не е в лекаря. Лекарите са учители на днешното човечество. За да нямате нужда от лекар, трябва да се научите да ядете правилно. Колкото и пари да ви иска лекарят, пак не му е платено както трябва, защото той иска да ви научи да се храните правилно. В това отношение и духовните, и светските хора са под еднакъв знаменател. В бъдеще хората трябва да се научат да ядат правилно, за да няма болни и гладни. Природата не търпи гладни хора, защото те развалят духа и разположението на ситите. Когато яде един, трябва да има за всички. Пълненето трябва да бъде за всички, но и изпразването трябва да бъде за всички. Сегашните революции не са нищо друго, освен резултат на дългогодишното неправилно хранене. Сега Бог казва на бедните: „Идете да изхвърлите богатите, да заемете местата им“. След две хиляди години, като дойда отново на земята, ще уравновеся сметките между богатите и бедните. Това е закон. Ако не можете да се храните правилно, революцията неизбежно ще дойде. Тя ще стане в главата, в дробовете, в стомаха – навсякъде.

Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Ако вашите мисли, чувства и постъпки не са разумни, ще дойдат лошите последствия в живота. Това е философията на живота, която може да се приложи. Направете тоя опит за една седмица. Който не го направи, ще бъде съден от природата. Тя ще го осъди на две хилядно годишно робство и ще го сложи на работа в трудовата повинност. – Какво представя трудовата повинност в психичния живот на човека? – Нищо друго, освен болести, мъчнотии и страдания.

И тъй, разбирането или неразбирането на хората се дължи на начина, по който се хранят. Храненето разрешава всички въпроси. Ако дойде в дома ви неприятел, не го гонете, но нахранете го добре. Това препоръчва Евангелието. Казано е: Когато в дома ти дойде неприятелят, ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напои го. Щом си богат, давай на всички, които се нуждаят. Ако всички постъпват така, навсякъде ще има радост и веселие. Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Христос дава плътта си и кръвта си, т.е. всичко, което има. Хората казват: „Христос всичко дава, но ние не даваме“. – Щом не давате, животът ви ще бъде пълен с положителни и отрицателни величини: ще боледувате, ще страдате и ще се мъчите. Така ще бъде за ония, които не дават. Ония, които дават като Христа, ще имат живот в себе си и ще се ползват от плодовете на великото учение. Като ме слушате да говоря, мнозина казват: „Говори, каквото искаш, ние ще правим, каквото знаем“. – Правете, каквото искате, но ще плащате. Най-простото учение, което може още сега да приложите, е учението за правилното хранене. Съветвам всички ви да слезете до учението за храненето, да не мислите, че сте влезли вече в небето. Никой още не живее на небето. Набожни хора още няма. – „Той е религиозен човек.“ – Отвън фирмата му е на религиозен, но вътре в него няма нищо религиозно и набожно. – Той вярва в Бога. – Външната му фирма е такава, но вътре няма никаква вяра. Казваш: „Голяма вяра имам“. – Дай ми тогава хиляда лева на заем. – „Не мога да ти дам, нямам на разположение; не давам пари без поръчителство.“ – Твоята вяра не е достигнала още до хиляда лева. От друг искат сто лева на заем. – „Ех, нямам сега.“ – Каже ли „ех“, ще знаеш, че тоя човек няма вяра.

Доста вече лъжи! Престанете да се лъжете. Не говорете това, което не е; говорете само това, което е. Мъже с мъже, жени с жени, братя с братя, сестри със сестри, говорете само истината! Говорете истината и на себе си! Вие не говорите истината, защото не ядете правилно. Боли те корем, пъшкаш. В това време един твой приятел иде да те види. Ти казваш: „Махни се от очите ми! Корем ме боли“. – Той едва могъл да намери един час свободно време да те посети от любов, а ти го пъдиш. Казвам му: Приятелю, коремът те боли, защото си ял нечиста храна. Пази се да не разстроиш стомаха си, за да не развалиш добрите си отношения със своя брат и приятел. Неправилното хранене разваля добрите отношения между хората. Вън от правилното хранене никаква философия не признавам. Яжте по правилата на природата. Само така ще се разрешат въпросите на живота. Мислете върху храненето, както и аз мисля, прилагам правилата на природата и наблюдавам какви резултати имам. Правете и вие опити.

Като излезете оттук, помнете думите, които ви казах: Яжте правилно! Като вземеш един варен картоф в ръката си, кажи: „Братко, ще ме извиниш, че събличам дрешката ти. Ще те изпратя да се разходиш из стомаха ми, в дробовете и сърцето ми. Там няма да бъдеш добре, но като минеш през мен, ще влезеш в светлата страна на моя живот, ще разбереш какъв е моят ум и моето сърце. Там ще си дадем по една братска целувка“. Така ще постъпите и с ябълката, и с крушата. Като минат през вас, пак ще се целунете. Като се нахраните, ще благодарите за посещението, което сте имали на обяд. Който чуе как се разговаряте с картофите и плодовете, ще каже, че говорите с духове. Кажи: „Разговарям се с храната, която влиза в мене, благодаря ѝ и давам ѝ една целувка. След това моля тия гости да не разказват на никого какво сме говорили“. Когато се храните и вашите братя и сестри отидат в другия свят, ще кажат: „Хората се научиха вече да живеят и да ядат правилно. Заслужават да ги посещаваме“.

Направете тоя малък опит, който ви дадох днес. Като успеете, той ще усили вярата ви в бъдещите опити.

Беседа от Учителя, държана на 3 април 1921 г. в София.