Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

„А това казваше той да го изпита, защото си знаеше какво щѣше да прави.“ (Йоана, гл.6, ст.6)

Ще започна съ едно просто математическо опредѣление. „Въ дѣйствието събиране, събираемитѣ сѫ различни“, казватъ математицитѣ. Ако двѣтѣ събираеми сѫ равни, имаме умножение. Ако множителитѣ на едно произведение сѫ равни, имаме степенуване. Значи, за да се събератъ двама души на едно мѣсто, трѣбва да сѫ различни, щомъ не сѫ различни, никога не може да имате събиране. Имайте прѣдъ видъ, че събирането и умножението, това сѫ два различни процеса. И повечето математици казватъ, че отъ събирането произлиза умножението, а отъ умножението произтича степенуването. Слѣдователно, когато вие искате да разрѣшите единъ въпросъ по закона на събирането, събираемитѣ или тъй да ги кажемъ странитѣ на това равенство или на това дѣйствие трѣбва да бѫдатъ различни. Вие не може да съберете двама мѫже на едно мѣсто, по никой начинъ, не може да съберете и двѣ жени на едно мѣсто, но единъ мѫжъ и една жена може да ги съберете. Слѣдователно, мѫжътъ и жената започватъ съ първия процесъ, понеже се различаватъ. И Господь започва съ събирането. Законътъ казва, че отъ събирането произтича умножението. И тъй е. Дѣцата, които се родятъ въ този домъ, към кой процесъ спадатъ? – Къмъ умножението, тѣ се умножаватъ. Слѣдователно, тѣ трѣбва да бѫдатъ равни. Равенство може да има само въ умножението. Но за да се подигне човѣкъ на едно по-високо равнище на степенуване, тогава множителитѣ, които произвеждатъ произведението, трѣбва да бѫдатъ равни.

Сега да пристѫпя къмъ прѣдмета. Животътъ самъ по себе си е една велика задача, нейното разрѣшение трѣбва да започне съ събирането, умножението, изваждането и дѣлението. Така може да се разрѣши. Най-първо трѣбва да започнемъ съ двата процеса: събиране и умножение. Слѣдъ това, като изучимъ този великъ законъ на живота, ще пристѫпимъ къмъ другитѣ двѣ дѣйствия – изваждане и дѣление. Вие сте учили тѣзи дѣйствия. Какви велики тайни се криятъ въ тѣзи процеси на математиката! И когато ние се научимъ да събираме правилно, когато се научимъ да умножаваме и степенуваме правилно, значи ние сме разбрали този великъ процесъ, който върви послѣдователно. Вие не може да умножавате прѣди да сте събирали и не може да степенувате прѣди да сте умножавали, т.е. не може да минете прѣзъ степенуването, ако не сте минали прѣзъ другитѣ три процеса.

Сега Христосъ ги изпитва. За какво ги изпитва? Защото ние всички се интересуваме само за едно нѣщо – да живѣемъ. Понеже храната е едно отъ условията да се поддържа живота, ние се самозаблуждаваме, като казваме, че безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Но смѣшно е, когато се твърди, че безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Щомъ живѣешъ, безъ хлѣбъ може да се живѣе, а щомъ не живѣешъ, безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Твърдението или отричането на единъ фактъ какво показва? Когато се твърди единъ фактъ, показва, че той е вънъ, въ физическия свѣтъ, а когато се отрича, показва, че той е вѫтрѣ, въ духовния свѣтъ. Слѣдователно, той едноврѣменно не може да сѫществува на двѣ мѣста, т.е. не може да се проявява въ двѣ посоки. Човѣкъ едноврѣменно не може да бѫде и добъръ и лошъ. Имайте прѣдъ видъ, че азъ взимамъ думата „лошъ“ или „зълъ“ като едно проявление, а не както вие я взимате. Има зло относително, има и зло принципално. Това, което спъва нашия личенъ животъ, наричаме зло за насъ, но това което спъва едного, може да служи за добро на другиго. Когато вие изядете едно агне, какъ оправдавате постѫпката си? Оправдава се съ това, че вие живѣете, но единъ день ще си поправите грѣшката. Когато умирате обаче, съ нищо не може да оправдаете тази постѫпка. Всички хора искатъ да се събиратъ, всички искатъ да се умножаватъ, да се степенуватъ, това го желаятъ всички, това е турено въ основата, но съврѣменнитѣ хора не искатъ да бѫдатъ изпитвани; щомъ дойде до изпитанията, казватъ: „Всичко добрѣ, но тѣзи изпитания да не сѫ…“

Сега ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да направя този стихъ малко по-ясенъ. Ще ви говоря въ притчи и въ символи, защото голата истина е непоносима за хората тъй, както свѣтлината е непоносима безъ извѣстна срѣда, която трѣбва да я смекчи, напримеръ водата, облацитѣ. Като се смекчи, тя става такава, че ние може да я понесемъ. Въ древностьта, прѣди 12 000 години, тъй казва прѣданието, по прѣдание говоримъ, не по факти, нѣкѫдѣ въ Мала Азия или въ голѣмата Азия имало едно царство. Царьтъ въ това царство билъ много благочестивъ човѣкъ. Родилъ му се единъ отличенъ синъ, много уменъ, способенъ, който обѣщавалъ велики блага на свѣта. Обаче, тогавашнитѣ астролози, мѫдреци, прѣдсказали, че съ сина ще се случи едно събитие, което ще измѣни цѣлата сѫдба на неговия животъ. Единъ день, слѣдъ смъртьта на баща си, младиятъ принцъ отишълъ на ловъ и когато гонилъ една сърна да я убие, миналъ прѣзъ единъ сухъ клонъ, който го мушналъ въ дѣсното око и го извадилъ, ослѣпилъ го. Този младъ царь, за да не остане посраменъ прѣдъ своитѣ поданици, че билъ невнимателенъ, казалъ, че небето го посѣтило съ едно велико благословение и че всички добри хора трѣбва да иматъ по едно око – лѣвото, дѣсното не имъ трѣбва. И тъй, той турилъ като правило, че всѣки, който дойде да го посѣти, непрѣмѣнно трѣбва да извади дѣсното си око. Това било привилегия за онѣзи, който ще го посѣтятъ и за да приематъ едно царско благоволение, трѣбвало да извадятъ дѣсното си око. Тъй че всѣки, който нѣмалъ дѣсно око, при царя ходилъ. Обаче, дошло врѣме да наследи царството, трѣбвало да се ожени. Оженва се за една много красива княгиня. Единъ день, по нещастие пада единъ камъкъ и смачква носа ѝ. За да не кажатъ, че тази царица пострадала по невнимание, казала, че да бѫде човѣкъ съ смачканъ носъ това било най-голѣмото благоволение и затова всички жени, който искали срѣща съ нея, трѣбвало да иматъ смачканъ носъ. Та въ това царство на всички мѫже, който посѣщавали царя, било извадено дѣсното око, а на всички жени, който посѣщавали царицата, носътъ билъ смачканъ.

Мисля че отъ тогава останало у хората това чувство да се хвалятъ съ своитѣ недостатъци. Че това е фактъ, знаете ли отъ кога е останалъ у хората обичай да си стрижатъ косата? Единъ отъ френскитѣ крале ималъ една рана на главата си и за да покаже на хората, че билъ герой, остригалъ косата си. И всички други мѫже по негова мода, ниско се стрижатъ, обаче не виждамъ тѣхнитѣ качества на главата. Тъй щото онѣзи жени отъ васъ, на който носоветѣ сѫ сплеснати физически или сърдечно или умствено, сте посѣтили тази царица, а тѣзи мѫже, на който окото е извадено физически, сърдечно или умствено, сѫ посѣтили този царь прѣди 12 000 години.

Разбирайте това, както ви казахъ, а именно: въ математиката, при събирането, събираемитѣ не сѫ равни, при умножението сѫ равни, а при степенуването производителитѣ сѫ равни. Този животъ, който е вложенъ сега вѫтрѣ у насъ, азъ говоря за съзнателния животъ, той си има свой произходъ. Подъ думата „произходъ“ разбирамъ, когато този животъ е придобилъ форма. Ще кажа: Отъ безформеното нѣщо е произлѣзло форменото нѣщо, отъ безименното е произлѣзло именното и отъ безконечното – конечното.

Значи, първо трѣбва да се прояви една форма, а послѣ да ѝ се тури име. И когато безпрѣдѣлното или вѣчното се опрѣдѣлило, тогава идатъ конечнитѣ нѣща. Сега философитѣ питатъ кое е конечно. формено е това, което е свързано съ безформеното; именно е това, което е свързано съ безименното; конечно е това, което е свързано съ безконечното. Тукъ нѣма никакво противорѣчие. За да можемъ да разберемъ нѣщата на земята, за да ги изучаваме, трѣбва да се оформятъ, трѣбва да иматъ име, трѣбва да се ограничатъ. Слѣдователно, нашиятъ животъ е форменъ, имененъ и конеченъ. Като казвамъ конеченъ, не значи, че се свършва животътъ. философия се изисква тукъ, да мислите. Нѣкои искатъ да влѣзатъ въ безформения свѣтъ. Ако въ Господа отъ безкрайната вѣчность се заражда желание да създаде една форма, да създаде едно име и единъ край, конецъ, ние по-умни ли сме да искаме да станемъ безформени, безименни и безконечни? Това показва, че сме най-голѣмитѣ глупци. Отъ тукъ произлизатъ страданията. Желанието на съврѣменнитѣ хора е, като направимъ нѣкое прѣстѫпление, да си изгуби формата; като направимъ нѣкое прѣстѫпление, да се не знае името му; като направимъ нѣкое прѣстѫпление, да го ограничатъ.

Но това не е животъ, това азъ наричамъ аномалия, това е отклонение отъ живота. Това сѫ като онѣзи малки водни капки, които се отклоняватъ отъ общото течение. Противъ това нѣмамъ нищо. Какъ е произлѣзълъ, отдѣ е произлѣзълъ този нашъ животъ, който е оформенъ сега? Отъ безконечния животъ. А какво нѣщо е конеченъ и безконеченъ животъ? Конечно е това, което ние правимъ, а безконечно е това, което Богъ прави. Слѣдователно, всѣкога ние знаемъ, че като намѣримъ, че нашитѣ работи сѫ безконечни, казваме, че Богъ е направилъ нѣщата конечни. Какъ разбирате конечнитѣ нѣща? Когато имате кредитъ въ една банка, вие постоянно ходите, изваждате си пари и процесътъ върви благополучно, но направите едно прѣстѫпление, вашиятъ благодѣтель казва на банката: „Не му давайте“ и вашата помощь става конечна, свършва се, прѣкратява се. Защо? – Защото сте извършили едно прѣстѫпление. И всѣкога, когато благото се прѣкратява, идватъ нѣкои нещастия, хората сѫ извършили едно прѣстѫпление; слѣдователно въ Божествената банка на живота се дава заповѣдь да станатъ нѣщата конечни. Всѣко нѣщо става конечно само тогава, когато го изгубите. Като наближи да умирашъ, казвашъ: „Свърши се животътъ, стана конеченъ.“ Защо наближава да умирашъ? Викатъ те да дадешъ отговоръ на Божествената банка, да знаятъ какъ си изживѣлъ. Ама хората казватъ: „Ние имаме право да ядемъ, да пиемъ, да живѣемъ.“ Нѣмате право, не сте свободни. Свободенъ човѣкъ може да бѫде само онзи, който е научилъ да събира, умножава и степенува. Свободна майка е само онази, която може да ражда добри и умни дѣца. Защото тѣзи дѣца какви ще бѫдатъ? Тѣ ще сѫ степенувани. Мѫжътъ и жената образуватъ събирането, дѣцата образуватъ умножението, а тѣхното развитие подразбира степенуването. Слѣдователно, развитието започва съ събирането.

И тъй, Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици, за да ги изпитва и казва: „Колко хлѣбъ е потрѣбно и отъ дѣ да вземемъ хлѣбъ, за да нахранимъ тѣзи хора?“ Сегашнитѣ хора ще кажатъ, че трѣбва да вземемъ този хлѣбъ отъ нивитѣ. Земледѣлцитѣ иматъ начинъ, хвърлятъ тѣзи житни зрънца въ земята и тѣ се умножаватъ. Вие, гражданитѣ отивате, мѣрите го и този процесъ върви. Питамъ сега: въ природата има ли другъ начинъ за хранене отъ този или той е единствениятъ начинъ? Има. Единъ день вие ще приемате храната тъй свободно, както приемате въздуха. Въздухътъ прѣзъ никакви хамбари не минава, прѣзъ никакви мелници, прѣзъ никакви фурни. И дишането и то е едно ядене. Въ една минута се взиматъ 20 обѣда. Колко често се яде! Ще дойде день, когато ще приемаме храната тъй свободно, както приемаме въздуха. Но кога ще бѫде то? Когато хората се научатъ да събиратъ, умножаватъ, степенуватъ, когато хората се научатъ да не се хвалятъ съ своитѣ недостатъци. Ние съврѣменнитѣ хора, за всѣки свой недостатъкъ, за всѣко свое прѣстѫпление все ще намѣримъ нѣкоя качулка да се оправдаемъ. Ще кажемъ, че обществото било такова, майката и бащата сѫ такива, поколѣнието е такова, а ние сме хора чисти, не носимъ никаква отговорность.

Дъщерята казва на майка си: „Защо си ме родила!“ – негодува. Синътъ сѫщо казва на майка си: „Защо си ме родила!“ А бе, синко, майка ти не те е родила, ти я заставя да те роди. Едно врѣме като мома, ти я заставяше да не стои въ кѫщи, да ходи да се срѣща, да се ожени. А сега питашъ майка си защо те родила. – „Ами че ти ме застави, синко, да те родя.“

Нѣкой казва, че Господь създалъ свѣта. Азъ казвамъ, че ние заставихме Господа да създаде свѣта. А сега Го питаме защо е създалъ свѣта така. Господь казва: „Това е вашиятъ свѣтъ, азъ го направихъ тъй, както вие искахте, споредъ вашия планъ.“ И сега, когото срѣщнешъ, всѣки казва, че свѣтътъ не билъ направенъ хубаво. Е, какъ? Казва: „Туй да има, онуй да има.“ И слѣдъ като има всичко, пакъ казва, че свѣтътъ билъ разваленъ. Слѣдователно, сегашниятъ свѣтъ е свѣтъ произведенъ отъ хората. Като казвамъ този свѣтъ, не говоря за Божествения свѣтъ, а за нашия. Затова вие трѣбва да правите разлика между Божествения свѣтъ и човѣшкия. Въ човѣшкия свѣтъ има дисхармония, въ човѣшкия свѣтъ има противорѣчия, има зло и добро. Защо има зло и добро? Защото едни хора сѫ добри, а други – лоши? Тъй искатъ да живѣятъ, тѣ доброволно прѣдпочитатъ да живѣятъ добрѣ или злѣ. Никой не те заставя да живѣешъ злѣ въ свѣта. Ти искашъ да живѣешъ така, защото въ всѣко зло има извѣстно удоволствие, приятность. Нима онзи вълкъ, като изяде една овца, му е злѣ? Като я изяде, казва: „Това е животъ.“ Но като го хване овчарьтъ и му одере кожата, казва си: „ Ако знаяхъ, че за една овца ще ми одератъ кожата, можехъ и трѣва да ямъ.“ Слѣдователно, когато дойде да даваме смѣтка за нашитѣ лоши постѫпки, за нашитѣ прѣстѫпления, казваме: „Това е много лошо.“ Защото ние не сме сами фактори. Слѣдователно, конечнитѣ сѫщества, които сѫ образували конечнитѣ форми и конечнитѣ имена сѫ направили всичко конечно. Свѣтътъ сега е пъленъ съ конци, отъ конци е направенъ. Все машинитѣ чувашъ: „Тракъ-тракъ“, сега всичко ще ушиемъ отъ конци, а послѣ казваме: „Разкърпи се, разши се.“ Да, отъ конци е направено. Сега и нашитѣ мисли и дѣйствия сѫ все отъ конци.

И нашиятъ моралъ е такъвъ. Жената живѣе морално. Защо? – Защото дърво има. Казва: „Азъ живѣя почтено.“ Защо? – „Защото моятъ господарь дърво има.“ Страхъ има отъ мѫжа си. Домоветѣ ги е страхъ отъ обществото, обществата отъ народа и т.н. Всички живѣятъ почтено, защото дърво има. И това дърво не е сурово, а сухо. Азъ взимамъ това дърво въ широка смисъль, като олицетворение на онѣзи прѣпятствия, които ни създаватъ нещастията и като не знаемъ какъ да се избавимъ отъ тѣхъ, въ нашия умъ се зараждатъ всички противорѣчия.

Сега Христосъ изпитва всички ученици. На какво Той имъ зададе задачата: свѣтътъ може ли да се създаде по другъ начинъ. Хиляди и милиони начини има, по които материалниятъ свѣтъ може да се прѣобрази. Тогава, каква е разликата между единия и другия свѣтъ? Да вземемъ физическия, астралния и менталния свѣтъ. Какви сѫ различията в тѣзи три свѣта. Всѣки единъ отъ тѣзи свѣтове си има свой прѣдметъ, всѣки единъ отъ тѣзи свѣтове си има своя материя, която е оформена споредъ законитѣ, които сѫществуватъ тамъ и всички тѣзи свѣтове сѫ свързани единъ съ другъ. Напримѣръ, да вземемъ думата „твърдость“ въ физическия свѣтъ. Ако влѣзете въ астралния свѣтъ, дѣ ще намѣрите тамъ твърдость? Тамъ твърдостьта ще намѣрите въ интензивностьта на желанията. Слѣдователно, колкото едно желание е по-силно, по-горещо, това показва, че е и толкова по-твърдо. Както единъ твърдъ прѣдметъ може да ви нарани, така и едно твърдо желание, въ вашето сърце, може да ви нарани. Въ менталния свѣтъ, дѣ ще намѣрите твърдостьта? Тамъ ще я намѣрите въ силата на мисъльта. Колкото е по-силна мисъльта, толкова е по-твърда. Слѣдователно, ако се хвърли една силна мисъль върху васъ, ще произведе сѫщия ефектъ, както единъ твърдъ прѣдметъ на физическото поле. И когато единъ човѣкъ минава отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да знае законитѣ, по които материята се прѣвръща. Между единъ твърдъ прѣдметъ, едно желание и една мисъль има грамадна разлика. Между мисъльта, желанието и прѣдмета на вашето дѣйствие на физическото поле има подобие, но има и грамадна разлика.

И тъй, нѣщата на земята ставатъ твърди отъ силата на мисъльта и интензивностьта на желанията. А кога хората сѫ най-твърди? Най-твърдитѣ хора сѫ егоиститѣ. Най-твърдиятъ прѣдметъ, най-твърдото вещество, което сега е образувано, то е тази центробѣжна сила, която е концентрирала всички сили на козмоса, да работи за този прѣдметъ. Когато единъ твърдъ човѣкъ се качи като управляющъ въ свѣта, той ще произведе най-голѣмитѣ нещастия. Слѣдователно, всички нещастия въ свѣта произлизатъ отъ този законъ на концентриране, който не е въ съгласие съ Божествения законъ на Любовьта.

Въ стиха се казва, че Христосъ знаялъ какво да направи. Тѣзи петь хлѣба, безъ пари, умножилъ ги споредъ закона, който Той знаялъ и отъ тѣхъ 5000 мѫже се наяли, като останали 12 коша укрухи. Съ тѣзи 12 коша и вие, които ме слушате, може да се наядете, и ще останатъ още 12 коша.

Но да се повърна къмъ сѫществената мисъль. Животътъ е важното въ свѣта. Чрѣзъ живота вие ще намѣрите вашата душа; чрѣзъ живота ще намѣрите вашия умъ; чрѣзъ живота ще намѣрите вашето сърце, защото животътъ ще даде необходимото, за да познаете душата си. Животътъ ще даде форма, за да се оформи вашата душа. Азъ взимамъ думата „оформена“ по закона на развитието. Когато вашата душа се развие, тогава тя може да бѫде видима; когато умътъ се развие, само тогава ще стане видимъ. Хубостьта на нѣщата се вижда само тогава, когато сѫ видими. философитѣ твърдятъ, че нѣкои нѣща сѫ видими, а нѣкои – невидими, т.е. споредъ виждането, видими разбиратъ само тѣзи нѣща, които се пипатъ. Не, законътъ на виждането разбира друго. Той не разбира само тѣзи петь чувства, съ които правимъ експерименти. Окултната наука казва, че въ човѣка има 7 тѣла, по 7 чувства, значи 49 чувства, които, като умножите на 49, колко ще получите? И тѣхъ като умножите на 49?

Чувствата в свѣта сѫ безбройни. Сѣтивата, съ които възприемаме нѣщата на вселената, сѫ безкрайни, но ние, обикновенитѣ хора, искаме да намѣримъ едно рационално число, съ което да ги познаваме. И тъй, като развиемъ тѣзи 49 чувства у насъ, Писанието казва, че тогава ние ще познаемъ свѣта, Бога, тъй както Той ни познава.

Друго нѣщо, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, то е, че азъ не искамъ вие да бѫдете щастливи въ свѣта. Но защо? – Защото не можете да бѫдете щастливи. Когато нѣкой човѣкъ ти каже, че желае да бѫдешъ щастливъ, той говори невъзможни нѣща. Да, ако ти каже, че ти желае сърце чисто, свѣтълъ умъ и крѣпъкъ духъ, то е друго, но каже ли ти, че ти желае щастие, той те лъже. Твоятъ приятель трѣбва да ти съдѣйствува да растешъ и да се развивашъ, а не и да те направи щастливъ. И дѣтето не трѣбва да очаква майката да го направи щастливо, а да го подкрѣпи въ живота. А сега дѣцата искатъ щастие отъ майкитѣ, майкитѣ отъ дѣцата; слугитѣ искатъ щастие отъ господаритѣ, господаритѣ отъ слугитѣ, слѣдователно имаме една лъжлива философия, всички обѣщаватъ това, което не могатъ да ти дадатъ.

Никоя форма, никоя организация не може да ви направи щастливи, а може да ви служи като условие да растете, да укрѣпвате. Казвате: „За въ бѫдеше може.“ Допустимо, но въпросътъ е може ли на физическото поле това? – Не може. Слѣдователно, на физическия свѣтъ нѣмате щастие като обектъ, а само като една далечна цѣль. Имайте прѣдъ видъ вашето сърце, вашия умъ, вашата душа и тогава животътъ, който е у васъ, може да го използувате.

Хубаво, онази мома която иска де се ожени за нѣкой момъкъ, той е царьтъ съ едното око. Голѣма привилегия е за нѣкои жени да се оженятъ. Казватъ: „Какъ може да останемъ неженени?“ Щомъ искашъ да се оженишъ за твоя царь, трѣбва да извадишъ дѣсното си око. Нѣкой пѫть мѫжътъ казва: „Азъ трѣбва да се оженя.“ Да, но трѣбва да се смачка малко носа ти. Жената, когато се жени, всѣкога си поставя да цѣль да смири мѫжа си, да смачка малко носа му. И всички мѫже, които сѫ женени, сѫ съ смачкани носове, а всички жени, които сѫ женени, сѫ безъ едно око, безъ дѣсното. Слѣдователно и вашитѣ дѣца, по закона на наслѣдственостьта, момченцата, които мязатъ на баща си, ще сѫ съ смачкани носове, а момиченцата, които мязатъ на майка си, ще сѫ съ извадено дѣсно око. Послѣ питате: „Защо сѫ тѣзи нещастия?“ Защото единъ царски синъ прѣди 12 000 години, като ходилъ на ловъ и гонилъ да убие една сърна, извадилъ си по невнимание дѣсното око и турилъ като законъ: Всѣки, който иска да го посѣти, да си извади дѣсното око. И природата и тя възприела тази мисъль и затова се раждатъ слѣпи хора.

Христосъ идва при васъ и ви пита: „Защо женитѣ сѫ слѣпи съ едното око?“ Жената казва: „Господи, мѫжътъ ми ми извади окото.“ Не, голѣма привилегия бѣше за тебе да отидешъ при този царь, да му се прѣдставишъ на ауденция. Е, какво придобихте като си извадихте окото?

Христосъ казва: „Ако те съблазнява окото, извади го.“ Жената трѣбваше да извади окото си прѣди да види мѫжа си и като го извади, да не отива никога при него. Мѫжътъ е една съблазънь за жената. И всички злини, всичкия развратъ, упадъкъ на женитѣ се дължи на мѫжетѣ. И обратно – всичкия развратъ, упадъкъ на мѫжетѣ се дължи на женитѣ. Жена, жена не може да развали. Слѣдователно, онѣзи, които имаха извадено око, поквариха женитѣ, а онѣзи, които имаха смачканъ носъ, поквариха мѫжетѣ. Е, мислите ли, че единъ мѫжъ, който извежда жена си всрѣдъ свѣта облѣчена, както единъ конь извеждатъ на пазарь, че той постѫпва умно. Не. А сега всички жени това искатъ. Като ви изпита Христосъ, всички искате като станете булки, да сте много добрѣ облѣчени. Но не само отъ вънка да сте облѣчени. Твоятъ възлюбенъ облѣче ли душата ти съ тѣзи копринени дрехи, облѣче ли я съ любовьта си? Той ще ти купи рокля, рѫкавици и чепички, но отвѫтрѣ си гола. Това е отъ страната на женитѣ. Питамъ мѫжетѣ: какво направихте вие за женитѣ си? Сега на жените задавамъ въпроса: Вие, женитѣ, какво направихте за мѫжетѣ си, какъ ги облѣкохте? И тъй, мѫжетѣ и женитѣ за въ бѫдеще трѣбва да се облѣчатъ съ нова форма, която сега е образувана въ вселената и тамъ има нови костюми за мѫже и жени, които ще се женятъ. Знаете ли коя е тази нова фирма? Тамъ трѣбва да отидете да купите булски дрехи, шапки, чепичета, рѫкавици на жена си, по най-новата мода и като ги донесете, ще има отгорѣ надписъ. Азъ не мога да кажа името на тѣзи дрехи, не е позволено да се казва то, а фирмата ще я намѣрите. Идете, попитайте свещеницитѣ, държавницитѣ, философитѣ, учителитѣ, теософитѣ, окултиститѣ, кѫдѣ е тази нова фирма, която се образувала сега въ свѣта. Ако знаятъ, нека ви кажатъ. Тѣ знаятъ. Човѣкъ, който може да прави зло, може да прави и добро. Човѣкъ, който познава този свѣтъ, може да познава и онзи свѣтъ. Тъй разсѫждавамъ азъ.

Тогава бѣше въпросъ отъ гледището на Христа да се нахранятъ 5 000 души. Питамъ: Тѣзи хора, които днесъ страдатъ и гладуватъ, съ какво ще ги нахранимъ? Този хлѣбъ нѣма да поправи свѣта. Булски дрехи трѣбватъ сега отъ тази нова фирма. И когато майкитѣ тогава зачепатъ и родятъ дѣца, ще разрѣшатъ тази велика задача на събиране, умножение и степенуване. Тогава само ще имаме служители на новата култура, които да разбиратъ какво нѣщо е човѣкъ да бѫде добъръ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде уменъ, какво нѣщо е човѣкъ да бѫде честенъ и любящъ. Вие ще ми отговорите какво нѣщо е да люби човѣкъ. Ще кажете: „То е много хубаво нѣщо.“ Тъй, прави сте, много хубаво нѣщо е да любишъ, но азъ питамъ онзи отъ васъ, който е любилъ, не се ли е разкайвалъ 10 пѫти за любовьта си? Защо това разкаяние? Разкаянието произтича отъ това, че тази любовь не е била такава, каквато трѣбва. Тамъ дѣто има разкаяние, тамъ нѣма любовь. И споредъ мене любовь, която не може да издържи всички изпитания въ живота, това е само едно човѣшко понятие за любовь. Тя не е онази любовь, която държи, която носи животъ въ себе си. Не казвамъ, че нѣмате любовь, но вие се спирате върху нѣщата, които прѣдставляватъ живота, а се отдалечавате отъ сѫщественото. Вие се спирате върху едно-друго, но за сѫщественото, което прѣдставлява живота, не се спирате.

И казва се въ стиха: „А това казваше Той, за да ги изпита, защото си знаеше какво щѣше да прави.“ Дойде ви въ кѫщи едно голѣмо нещастие, едно голѣмо изпитание, въпросъ е какъ трѣбва да го разрѣшите. Това е едно изпитание. Какъ ще го разрѣшите? Вие знаете какъ се разрѣшава. „Мекъ отговоръ, казва Соломонъ, какво дава?“ Мекъ отговоръ дава успокоение. Блага дума дава утѣха, а любовь на врѣме изказана, дава животъ. Но всѣкога не можешъ да говоришъ. Въ любовьта, прѣзъ цѣлия земенъ животъ, има само една година, единъ мѣсецъ, една недѣля, единъ день, единъ часъ, една минута, една секунда само, когато ти можешъ да изговоришъ тази дума. Единъ моментъ е въ цѣлия ти животъ, когато ти можешъ да изкажешъ една дума на любовьта. Ако си успѣлъ, постигашъ всичко, ако не си успѣлъ, целиятъ ти животъ е изгубенъ. Единъ моментъ е само! Всичко друго и приготовление за този моментъ, за тази секунда. Хванете ли я, ще имате хлѣбъ за 5000 души; изгубите ли я, ще дойдатъ съмнѣния, разочарования въ живота – това не струва, онова не струва. Казвамъ: Ти, приятель, си изгубилъ онзи великъ моментъ на любовьта. Това не е само алегория, това е велика истина. Не ви казвамъ коя година е тя, може да не е по-рано отъ 21-та ви година, но не и по-късно отъ 120-тата ви година. Отъ 21–120-тата си година колко има да смѣтате, като нѣкой астрономъ, да изчислявате въ кой день ще мине тази комета, да я видите. И всички велики хора, като се учатъ, иматъ желание да намѣрятъ този моментъ на любовьта, да схванемъ, да ни кажатъ и да кажемъ.

Нѣма по хубаво нѣщо отъ това, да размѣнишъ двѣ думи, но разумни. Идешъ на гости въ нѣкоя кѫща и започвашъ: „Бъръ-бъръ, бъръ-бъръ“, за това-онова. Като излѣзешъ, казвашъ: „Главата ми се зашемети, заболѣ ме отъ приказки.“ И гостенката и хазяитѣ на кѫщата, у които си отишла, се оплакватъ отъ зашеметяване на главата. Не, и еднитѣ и другитѣ трѣбваше да си кажатъ само по една дума: да ти кажатъ и да кажешъ.

Сега искамъ да обърна вниманието ви, вие сте отъ тѣзи велики философи, които казвате: „Дайте ни намъ пособия, дайте ни добри майки и бащи, да видите какво може да направимъ.“ Не, не, вие сте гениални хора, създадохте този свѣтъ, какъ да не можете да намѣрите майки и бащи? Ако можахте да заставите Бога да ви създаде свѣтъ по ваше желание, ще може да намѣрите и такива майки. Моитѣ думи може да ви се видятъ странни, да ви се види чудно, какъ е възможно да заставите Господа. Това е едно философско изречение. Може да заставишъ да извърши нѣщо само онзи човѣкъ, който те обича. Понеже Богъ е безпрѣдѣлна Любовь, може да Го заставите да направи много нѣщо. Ние сме Го заставили да направи този свѣтъ и Богъ казва: „Така искатъ моитѣ дѣца.“ Защо направи така? – Защото ви обича.

Ако ме питате, какъ се доказва сѫществуването на Божията любовь, ще ви кажа, че се доказва по това, че злото сѫществува. Понеже Богъ ви обича, Той ви е далъ безгранични права, но ще си носите и послѣдствията. Слѣдователно, когато ви питатъ по какво се познава любовьта, ще отговорите: „Любовьта се познава по това, че тя допуща злото.“ А защо хората сѫ недоволни, зли? – Защото любовьта не е отвѫтрѣ, а отвънка. Когато любовьта излѣзе и се реализира на физическото поле, има зло. Дѣцата обичатъ ябълката, биятъ се за нея, каратъ се, скубятъ си космитѣ. Ако обаче любовьта у тѣхъ сѫществува като съзнание, двѣтѣ братчета ще раздѣлятъ ябълката помежду си и нѣма да се биятъ. Ако сѫ четири братчета, ще я раздѣлятъ на четири части.

Слѣдователно, когато любовьта се ражда само на физическия свѣтъ, ражда се злото, а когато любовьта се върне вѫтрѣ въ човѣка, ражда се доброто. Затова има едни хора, които разрѣшаватъ въпроситѣ външно, а други вѫтрѣшно. Въ единия свѣтъ има едни резултати, въ другия – други резултати, но и еднитѣ и другитѣ вършатъ волята Божия. Ако нѣмахте любовь къмъ ябълката, щѣше ли да става споръ? А сега ние казваме: „Да не бѣше тази ябълка, нашитѣ глави нѣмаше да побѣлѣятъ, ние щѣхме да бѫдемъ щастливи.“ Коя е първата ябълка? Тя е първия плодъ на любовьта – жената. И въ този свѣтъ мѫже нѣма, а само жени. Но женитѣ като се намѣрили сами въ свѣта, казали: „Какво да направимъ, какъ да се проектираме?“ И затова днесъ, половината отъ тѣхъ сѫ жени, половината – мѫже. Свѣтътъ не е прокопсалъ, защото само жената го управлява, мѫжътъ го нѣма. Майки има, но бащи нѣма. Но когато дойде онзи Божественъ мѫжъ и заработи съ тази жена, която играе роля на мѫжъ, свѣтътъ ще се оправи. Казвате: „Да ги нѣма тѣзи мѫже.“ Че вие мѫжетѣ още не сте ги виждали! Мѫжътъ казва: „Ахъ тази жена!“ Та, ти си такава жена. Ти ще кажешъ: „формата ми е друга, но и азъ съмъ жена.“ А сега и мѫжътъ и жената се сърдятъ, а тѣ сѫ подобни нѣща.

Слѣдователно, това е законътъ на умножението. Казва се, че за да има събиране, нѣщата трѣбва да сѫ различни. Мѫжътъ се сърди и жената се сърди, мѫжътъ бие и жената бие, мѫжътъ търга, скубе космитѣ и жената скубе космитѣ. По какво се различаватъ? Това е умножение. Питамъ: Дѣ е събирането, дѣ сѫ първиятъ мѫжъ и първата жена? Дѣ сѫ тѣ? Ще разрѣшавате нѣщата принципално, философски ще гледате на живота. Азъ ви давамъ поводъ само да мислите, а не да се водите по една глупава философия, че тъй билъ създаденъ свѣтътъ. Този свѣтъ е създаденъ отъ хората, затова го наричамъ свѣтъ на илюзии. Азъ познавамъ свѣта на Бога, тамъ живѣя, тамъ нѣма илюзии, той е съвсѣмъ другъ. Казватъ, че свѣтътъ е прѣходенъ. Прѣходенъ е само защото ние сме създали нашитѣ мисли въ безформие и казваме, че това било Божествения свѣтъ и трѣбва да го изучаваме. Азъ казвамъ: Това е единъ патологически свѣтъ на хората и бихъ казалъ споредъ Ламброзо, че въ този свѣтъ става изучаване на криминални типове. Това не е разуменъ свѣтъ. Нѣкои казватъ: „Да изучаваме криминалнитѣ типове!“ Нѣма защо да изучаваме криминални типове, а трѣбва да изучаваме здрави типове.

Тогава какъвъ е нашиятъ моралъ, за живота? Вие, мѫже и жени, като се събирате, като туряте основа на живота, защо се събирате? Жената казва: „Ама, обичамъ го.“ Хубаво, радвамъ се, отлично нѣщо е любовьта. Питамъ мѫжа, защо се събиратъ? – „Обичамъ я.“ Хубаво, отлично е това. Но като се събератъ тѣзи хора, ставатъ врагове. Гледашъ ги въ кѫщи, мѫжътъ скрилъ револвера, жената сѫщо и като се видятъ, цѣлъ день: „Бумъ-бумъ, бумъ-бумъ.“ Поне единъ пѫть прѣзъ годината, или прѣзъ мѣсеца или всѣки день ще има прѣстрѣлки. А послѣ казватъ: „Господь тъй направилъ мѫжа и жената.“ Това е единъ патологически резултатъ, това не е Божествено. Господь е казалъ: „Мѫжътъ ще има само една жена и жената ще има само единъ мѫжъ.“ А сегашнитѣ мѫже по колко жени иматъ, и сегашнитѣ жени по колко мѫже иматъ. Това е единъ патологически фактъ. Едно врѣме е било почтено жената да има много мѫже и обратно. Ще ви поговоря нѣкой пѫть за тази култура. А въ Божествения законъ е писано: Единъ мѫжъ ще има само една жена и една жена ще има само единъ мѫжъ. Мѫжътъ казва: „Ама жена ми е грозна, искамъ хубава жена!“ Жената казва: „Мѫжътъ ми е грозенъ, ученъ е, но е малко серсеминъ, не си разбира живота, а онзи, другиятъ е по-богатъ.“ Че каква философия е тази?

Слѣдъ тѣзи майки дойде учительтъ, казва: „Да възпитаме тѣзи дѣца!“ Ще бѫде смѣшно да възпиташъ единъ вълкъ. Може да го направишъ овчарско куче, но все единъ день ще пипне нѣкоя овца. Сегашнитѣ учители възпитаватъ дѣца, които не могатъ да се възпитатъ. Църквата възпитава паството, но сѫщиятъ резултатъ. Докато не се тури като принципъ въ живота това, че жената ще има само единъ мѫжъ, никое сърце и умъ не може да се измѣни. Щомъ жената обича мѫжа си, трѣбва да е готова да се жертвува за цѣлото човѣчество. Това е жена! Ако мѫжътъ каже, че като обича жена си е готовъ да се жертвува за цѣлото човѣчество, това сѫ първата двойка, която ще оправи свѣта. Онази жена, която прави разлика между любовьта на единъ и другъ мѫжъ, създава условия да се раждатъ злинитѣ. Въ тази жена се раждатъ всички злини. Злинитѣ сѫ пукнатини въ живота, а пукнатинитѣ се явяватъ всѣкога отъ раздвояването на една велика Божествена мисъль, отъ раздвояването на едно желание, от раздвояването на този великъ принципъ на Любовьта.

Не искамъ да ви осѫждамъ. Да не кажете, какво ще правимъ сега? Азъ ще ви оправдая. Вие сте сега въ прѣдговора на живота, слѣдователно, вашето женене е въ прѣдговора на вашето бѫдеще. И бихъ ви казалъ: „Идете и не съгрѣшавайте и за въ бѫдеще не се женете тъй, както сега се жените.“ Азъ говоря това не само за старитѣ, но за всинца ви. Това трѣбва да бѫде единъ великъ моментъ, да схванемъ живота и като го схванемъ така, ще разрѣшимъ този социаленъ въпросъ, тъй, че ще бѫдемъ въ хармония съ Бога, ще може да работимъ съ Него и тогава нѣма да питаме какво е Той, кѫдѣ е Той, а ще Го познаваме тъй, както Той ни познава сега.

Днесъ, не утрѣ, азъ говоря за днесъ, не за въ бѫдеше, не говоря за бѫдещитѣ вѣкове, сега е моментътъ, посѣйте това малко зрънце и слѣдъ години ще имате най-хубави плодове. Днесъ сѫ условията за посѣване. Тогава почнете около това посадено мѣсто да изтръгвате буренитѣ и поливайте малкото зрънце. То ще израстне и ще ви даде тогава ново разбиране на душата.

„И това казваше да ги изпита.“ И сега Христосъ или Господь изпитва всички. Какво трѣбва да правимъ? Азъ разрѣшавамъ този въпросъ кардинално, основно тъй: жената да има само единъ мѫжъ и мѫжътъ – само една жена, но въ сърцето на мѫжа да нѣма ни поменъ отъ ревность и въ сърцето на жената да нѣма ни поменъ отъ ревность. Но вие казвате: „Господь билъ ревнивъ.“ Вие Го заставихте да бѫде такъвъ, вие Го създадохте такъвъ. А какво казва Христосъ за Него? Благъ е само Той, Който никога не се възмущава и всичко ще създаде. Че и духоветѣ могатъ да бѫдатъ ревниви, нищо отъ това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всѣка ревность, идеалното изключва всѣко съмнѣние, идеалното изключва всѣко подозрѣние, идеалното изключва всѣко насилие въ свѣта.

И тъй, тази е задачата, която сега свѣтътъ разрѣшава. Всички хора сѫ на това поле и питатъ: „Какво да правимъ?“ Всички съзнаватъ, че съврѣменниятъ строй е на упадъкъ, съврѣменниятъ строй се разтърсва. Какъ трѣбва да живѣятъ хората? Трѣбва да живѣятъ по новому. Споредъ това схващане, жената не трѣбва да е слѣпа съ едно око и мѫжътъ не трѣбва да е съ смачканъ носъ. Вие ще се намѣрите въ едно противорѣчие, ще кажете: „Христосъ е казалъ да се извади едното око.“ Да, но Той турилъ едно условие – „ако“. Той е казалъ: „Ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го, но ако не те съблазнява, по-добрѣ е да влѣзешъ въ царството Божие съ двѣтѣ си очи.“

Слѣдователно, вие, съврѣменнитѣ жени, ще влѣзете въ царството Божие съ по едно око, а мѫжетѣ – съ смачкани носове. Пакъ ще ви приематъ тамъ, но ще знаятъ историята ви и ще кажатъ: „Това сѫ хора.“ По-добрѣ е да сте съ двѣ очи и изправени носове, защото съвършеното, Божественото изисква всичко да си е на своето мѣсто и нито носътъ да е смачканъ, нито дѣсното око да е извадено. Подъ „носъ“ разбирамъ човѣшкия умъ, а подъ „дѣсно око“ подразбирамъ сърцето въ своитѣ проявления. Като казвамъ, да не се вади дѣсното око, то значи да не отстранимъ дѣятелностьта на сърцето. Кога жената е останала съ едно око? Когато първи пѫть е любила. Послѣ вече тя се страхува да люби. Защо? Не си дава окото вече. И права е тя. Онзи мѫжъ ще ѝ каже: „Ако ме любишъ, извади двѣтѣ си очи.“ Не зная дали това е любовь.

Сега не само Христосъ трѣбва да знае какво да върши, но и ние трѣбва да знаемъ, какво трѣбва да вършимъ. Казваме: „Господь си знае работата много добрѣ.“ Азъ не оспорвамъ този фактъ. Господь си знае работата, но ние не знаемъ нашата работа. И чакаме Господь да оправи свѣта. Ние трѣбва да знаемъ какво трѣбва да вършимъ днесъ. Тогава се спиратъ и казватъ: „Понеже Господь знае какво трѣбва да върши, ние не трѣбва да знаемъ.“ Не, и ние трѣбва да знаемъ основно нашата длъжность на земята. За днешния день трѣбва да знаемъ какво трѣбва да преминемъ, трѣбва да знаемъ кои желания, кои мисли да допущаме, какъ да дѣйствуваме. Всѣки моментъ трѣбва да знаемъ това. Но казвате: „Невѣжи сме.“ Какъ се образувало това невѣжество? Ако влѣзете въ моята стая, мога да ви направя моментално невѣжи. Какъ? Ако изгася лампитѣ и ви накарамъ да донесете това-онова, ще изпочупите всичко. Но ако отворя моята лампа, ще станете учени. Слѣдователно, затворили сме ключоветѣ на нашитѣ умове и сърца и казваме: „Боже, прости ни!“ – Не, ние трѣбва да знаемъ какъ да обичаме, какъ да любимъ, какъ да вѣрваме. Въ какво да вѣрваме? Не искамъ философски залъгалки, а принципа на вѣрата трѣбва да бѫде у насъ. Не трѣбва да казваме нѣкому че го обичаме. Казвашъ: „Кажи ми една дума, че ме обичашъ.“ – Е, обичамъ те. Да кажа, че обичамъ, това е хубаво, но въ твоята дума има ли това велико съдържание, съдържа ли тя една велика мисъль или двѣ различни мисли? Когато ти кажа, че обичамъ, трѣбва да знаешъ, че това е така, когато кажа, че вѣрвамъ, трѣбва да знаешъ, че това е така.

Когато кажемъ една дума, ние трѣбва да я устояваме, тя да означава единъ великъ Божественъ принципъ. Въ това ви изпитва сега Христосъ. И мене изпитва. Господь и васъ изпитва. Азъ като говоря сега, нѣкой ме погледне и казва: „Ама че е хитъръ този човѣкъ, какъвъ шмекеръ е той, но не се лъжемъ ние; ние сме минали тѣзи.“ Тъй чета азъ въ очитѣ ви. Казвамъ: Братко, и азъ съмъ миналъ прѣзъ тамъ. Изкуството не е да ви лъжа, всѣки знае да лъже, а да живѣе човѣкъ добъръ животъ, това е изкуство. Азъ ви уча истинското изкуство на живота. Азъ никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“. Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ. Азъ съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ. Истината и Любовьта не сѫ монополъ, тѣ сѫ принципъ на всички ни и всички може да се ползуватъ отъ тѣхъ.

Нѣкои казватъ: „Вижъ какъ ни гледа, фиксира очитѣ си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако искахъ да ви хипнотизирамъ, щѣхъ да извадя револвера си и щѣхъ да кажа: „Дай тукъ кесията си!“ А послѣ ще си извадя бакенбардитѣ и нѣма да ме познаете. Хора, които хипнотизирватъ, ходятъ съ маски, а азъ съмъ безъ маска.

Моето желание е да не бѫдете щастливи, а да бѫдете съ чисти сърца и да укрѣпвате въ мѫдрость и знания. Да бѫдете щастливи – не желая. Защо? – Защото ще бѫдете най-нещастни хора въ свѣта, за това и не ви желая щастие. Ако дойда въ кѫщи ви и намѣря щастието като идеалъ, ще кажа: „Снемете тази икона отъ тукъ, турете друго нѣщо на нейно мѣсто.“ Всички искатъ да бѫдатъ щастливи. Казвате: „Днесъ да спечелиме малко пари, за да имаме щастие.“ Ами ако умрешъ утрѣ, защо ти трѣбва да гонишъ Михала? Ако имашъ единъ приятель, който те обича, а той има другъ приятель, този вториятъ има свой приятель, тогава нито единъ отъ тѣзи приятели нѣма да ти направи зло. Слѣдователно, само по този законъ може да се осигуримъ. Ще туримъ всички усилия да имаме единъ приятель, единъ братъ, който да ни обича, който да е готовъ, прѣзъ всички моменти на живота да устоява. Тогава и неговиятъ приятель, приятельтъ на дѣцата му, на жена му, ще дѣйствуватъ по сѫщия законъ. Това е задачата.

И днесъ искамъ да ви кажа, като отидете у дома си, да снемете иконата на щастието и да турите на мѣстото ѝ слѣдното: „Любовьта изисква подвигъ, смѣлость и рѣшителность въ живота за подигане на всички наши братя и сестри въ този свѣтъ.“ Турете този надписъ и вижте какво прѣобразование ще стане. Турете и приложете. Като снемете това фалшиво божество и турите новия надписъ, ще чуете ангелитѣ отгорѣ да пѣятъ и ще дойдатъ всички благословения върху васъ.

Това не сѫ философски твърдения, това не сѫ умувания, това не е хипнотизиране, това не е омагьосване, това е една велика философия въ живота, която да ви направи не щастливи, а да ви направи съ крѣпъкъ духъ, свѣтли умове и чисти сърца, да ви направи граждани на това Царство, което сега влиза въ козмоса на вселената. Щомъ турите този надписъ, страхътъ ще излѣзе вънъ отъ кѫщата ви и гащитѣ ви нѣма да треперятъ. Жената нѣма да се бои отъ мѫжа си и да казва: „Ахъ, като дойде мѫжътъ ми, какво ще каже?“ И мѫжътъ нѣма да казва така, а ще каже: „Ахъ, да дойде възлюбената ми, сега я познавамъ.“ Така ще каже и жената.

Този е всеобемляющиятъ принципъ, който започва отъ домоветѣ, прѣминава въ обществата, въ народитѣ и отъ тамъ въ цѣлото човѣчество. Този принципъ трѣбва да проникне навсѣкѫдѣ. Той идва и ще проникне както въздухътъ, водата и свѣтлината. Нѣма да остане никакъвъ материалъ, колкото гѫстъ и коравъ да е, да не проникне тамъ този принципъ. Той ще размекне всички мозъци. На много учени омекнаха мозъцитѣ, коститѣ, нервитѣ. А послѣ казватъ: „Рахитизъмъ има.“ Всичко ще омекне, всичко ще стане разумно, нѣма да има никакво търкане, а ще има велика хармония между хората, ще се разбиратъ по умъ и по сърце. Когато ви гледамъ, казвамъ: Надписахте ли този надписъ, че любовьта изисква подвигъ не за едного, а за този общ принципъ, за Великия Господь, за Когото всичко трѣбва да се пожертвува. Когато пожертвуваме всичко зарадъ Него, тогава Той ще пожертвува всичко за насъ, ние ще се слѣемъ съ Него. Тогава ще дойдатъ нови хора, нови мисли, всичко ще бѫде едно.

Азъ не проповѣдвамъ моралъ, а животъ чистъ и святъ, но не попска святость, не учителска святость, не майчина святость, а святость, която не може да се опетни за нищо, святость, за която Йоанъ е казалъ: „И свѣтлината свѣти, и тъмнината я не обзе.“ Този моралъ, който не може да се прѣвърне въ тъмнина, той е истински, а всѣки моралъ, който се прѣвръща въ тъмнина, това не е моралъ, това е безморалие.

Станете вие мъртви, оживѣйте вие, които сте станали и възкръснете вие, които сте оживѣли и Господь ще бѫде съ васъ!

Бесѣда, държана на 29 май, 1921 година.