14 Лекция на I Мл. ок. клас,
31.V.1922 г., 7 1/2 ч.в.

Размишление

Имате ли нещо за четене? – Да. – Четете. Прочетоха се темите: Защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат.

Сега темата добре сте я развили, но само по форма сте я развили, но не и по съдържание. Туй, за което писахте сега опитали ли сте го? Вие ще се стремите да разсъждавате по закона на природата. А този начин на разсъждаване, той е инволюционен начин. Сега може аз да ви запитам: защо сте гладни или защо трябва да ядете? Вие ще отговорите: гладни сме. Добре. Сега според вашата теория, казвате: онзи, който люби, дава. Но, онзи, който яде, какво дава? Той е, който люби; той, освен че нищо не дава, но всичко изяда. Тогава, според вашето разбиране, вие казвате: който люби – дава.

Онзи, който люби, всичко взема. И който те люби, той те обсеби. Господарят като обича слугата си, обсеби го, та не му дава възможност да се прояви. Ти, като обичаш коня си, не му даваш свобода. Какво дава обичта? – Нищо не дава. Следователно, основата на вашето разсъждение не е права. Приложете вашата теория в практическия живот да видим какви резултати ще има. Ще влезете непременно в противоречие със себе си. Аз да ви дам един малък опит. Сега онзи, който иска да го обичат, казвате вие, трябва да вземе. Обратното, онзи, когото обичате, той всичко взема. Аз ще ви приведа сега един пример. Вземете един кръчмар, който обича онзи, който пие вино. Кръчмаринът обича пияницата. Кръчмаринът го обича, извади винце от бъчвата, даде му, „изпий го“, казва и все му дава. Пияницата все се пълни, ама и този кръчмарин и той се пълни. Но туй, което вземе пияницата от кръчмаря, нищо не остане от него. А кръчмаринът вземе му всичките къщи, ниви, пари. Любовта, за която вие говорите, сега тази ваша любов е на кръчмаря и на винопиеца. Това е идеалната любов и затова светът е такъв. Вие го казвате: в любовта има нещо Божествено. Хубаво. В коя любов да видим туй Божественото? Нито един от вас сега да го поставя на изпит, не е в състояние да издържи туй, за което говори. Тогава говорите ли истината? За пример, вие туряте, че трябва да се жертвува. Знаете ли какво нещо е жертвата? – Не знаете. Доброволно да се жертвувате. Но вие туй правили ли сте го някога? Сега туй го вземете, това е един разбор.

Аз питам: защо трябва да ви обичат? Има ли нужда да ви обичат? Аз казвам: няма нужда да ви обичат. И защо трябва ти да обичаш? Аз казвам: нито едното е потребно, нито другото е потребно. И двете неща са непотребни. Сега тълкувание правя. Любовта е вън от всеки закон. Следователно, ако е потребно аз да любя, тогава има един закон, който ограничава Любовта. Нали разсъждавате вие обективно, как тогава ще обясните туй противоречие? Ако някаква необходимост мен ме заставя аз да любя, тогава това не е любов. Мислили ли сте така? Разсъждавайте. Ако те заставят чрез закон да любиш, това не е любов, това е нещо друго. Сега самият факт. Аз не говоря от мен, но това, което вие сте писали. Но този факт по тази същина не е верен.

Е, питам сега, след като си обичал какво си придобил? Или какво си загубил? Я ми кажете вашата опитност. Аз искам да ви подбудя да разсъждавате правилно, да се доберете до самата реалност, да мислите здраво. Аз не отричам нещата. Вие изхождате от едно старо гледище: да ви обичат – това са идеи и понятия на мъже и жени. Мъжете искат да обичат, а жените искат да ги обичат. Това са старите идеи от памти-века. И тази идея хората са я взели и окичват с една боя, с друга, украсяват я със синци, с червеничко, но тя е една любов, която мяза на селска красавица. Ако не е така, покажете ми онези, които са живели по тази любов, дали идеално са свършили в края на живота си. Двама приятели, които се обичат, кажете как са се обичали? Но в историята на земята няма нито един случай, дето по този начин да са свършили добре, като мъж и жена, в окултната история няма, т.е. в този развой на нещата няма.

Сега аз само ви давам противоречия, не че туй, което вие развивате не е право. Право е, по вашето гледище е право, но от окултно гледище не е право. В любовта въпрос не става, там, дето има любов, никакви въпроси защо и за какво, не се разискват.

Любовта изключва всички питания.

Любовта изключва всички противоречия.

Любовта изключва всички насилия.

Любовта изключва всички ограничения.

Тогава как ще я определите вие?

Значи на тази любов, за която вие говорите, ѝ трябва нещо ново да се внесе. Липсва един елемент много важен. Липсва един важен елемент. И може ли да го намерите?

Защо трябва да гледаш и да те гледат? Туй „защо трябва да гледаш и защо да те гледат“, то е същият въпрос. Ами че онзи, който гледа и когото гледат и двамата не гледат ли? Не извършват ли един и същ процес? Единият казва: „защо ме гледаш?“ Другият казва: „Ти не ме ли гледаш?“ И двамата се гледат. В същото време и двамата се гледат. Е тогава, къде е тук различието от чисто физическо гледище? Аз ще ви обясня. Два лагера противоположни войски, борят се. Едната страна напада – активна любов, според вас, а другите се бранят – пасивна любов – посрещат неприятеля. Питам, който напада и който посреща противника си, не действуват ли и двете страни по един и същ начин? И едните употребяват картечен огън и другите. Само че едните се движат, а другите – не. Де е разликата? Съществена разлика има ли? – Няма никаква разлика. Само че едните излизат от своите позиции, а другите стоят, защищават се. Това е то, който обича, когото обичат, то е все същото нещо. Понеже вие развивате въпроса, идейно го развивате, нали? Вие трябваше да разграничите коя е най-малката любов. Граничната любов трябваше да развиете. Какво нещо е граничната любов? Щом се казва: защо трябва да се люби и защо трябва да ни любят, ще кажете тъй: граничната любов, която е с граници. Ами че тъй, защото вие смесвате две идеи: едната е безграничната, другата е граничната. Тогава каква съвместимост има? Да допуснем, който няма пари отива при един банкерин, който дава пари на заем, в този случай той обича банкерина, взема, а банкеринът, който е обичан – дава. Банкеринът не обича. Който иде, той е активен, той иска, той е, който атакува. Туй ви го давам като една аналогия на вашите чувства.

Защото вие, като ученици на окултната наука, ако не анализирате вашите чувства правилно. /Дали схващате нещата правилно или не/, вие няма да имате резултати. Ще бъде смешно като ме срещне някой и ми каже: защо не ме гледаш. Представете си, че аз съм сляп, ще кажа: ослепял съм, не мога да те гледам. Представете си, че и двамата са слепи, а при това искат да гледат. Най-първо имате ли туй чувство на любов, и туй чувство неизменно ли е или не? Защото и слепият може да говори за светлина, за зрение. И той може да има известни понятия за светлината. /– „Нашата любов отиде, та се не видя.“/ Не се е свършила, ами вие досега сте имали нещо, което все за любов е минавало. И този е именно въпросът, който трябва да се разреши. Защо трябва да любим? В самият въпрос се съдържа отговорът Тия разсъждения не ги туряйте в абсолютно противоречие. Как бихте ги примирили?

Сега казвате, че идеалното е да ви обичат. Но до сега намерили ли сте един човек, който да ви е обичал? Досега обичал ли ви е някой? Когато ви обича някой, вие казвате: душата възраства. Туй проверили ли сте го? Ама някой автор е писал. Той проверил ли го е? Това факт ли е или само предположение? /– „Факт е.“/ Аз не казвам, че не са положителни неща. /– „Има един, който ни обича.“/ Има. Кой е той? Конкретно има ли? Вие чувствувате, че ви обича някой, но кой е той? Не знаете. /Мнозина се обаждат: – „Знаем го.“/ Ще кажете, че аз имам една приятелка, тя ме обича. Да те обича човек един момент, то е само проявление на любовта. Аз минавам, турям едно грошче в ръката ти, то е само проявление, или може да ти дам един обяд, мислите ли, че това е любов? То е само проявление. Тъй че кой ви обича? /– „Ами че вие нали ни обичате?“/ Та какво имате от това? /– „Ние чувствуваме, че възрастваме от вашата любов.“/ Кой е възраснал? Туй, което някои казват, че са възраснали, аз го наричам една дресировка външна. Никакво възрастване няма в моите очи. Това е една дресировка, една полировка, много външна, която няма още същина, то е една малка психическа полировка. Но утре щом се поставите на един изпит, тази полировка ще изчезне. За да дойде Любовта, вие трябва да преживеете един процес алхимически. Цялата същност, цялото битие съвършено да изменят живота. Възгледите да станат диамантени. Този процес изведнъж става. / – „Може ли това изведнъж да стане?“/ Ние вземаме това като символ, диамантът – това е едно трансформироване. Аз ви давам това за разсъждение. Много има да разсъждавате. Вие сте на права посока, но методите, които употребявате са стари, т.е. не може да ви помогнат. Защото старият начин, старото винаги предизвиква. Като говорим за любовта, какво предизвикваме в нас? Вземете мъжът и жената, които говорят за любовта, четат Евангелието – идеални са. И след това мъжът каже: „Ти ще ми сготвиш“. Жената каже: „Ти ми купи това“. За любов говорят , но по старому живеят. И утре ще разсъждават, че тъй е определено. /– „Любовта различава ли се по същност или само по степен?“/ Който обича себе си, той гледа в огледало и обича себе си. Но това не е обич, той себе си не обича. Ние към себе си нямаме обич. Ако ние обичахме себе си, не бихме правили пакост на себе си, и който казва, че сме егоисти – в крива насока е. Черната ложа е размътила тъй всичките тия учени философи, всичките тия ваши разсъждения са все методи и начини на разсъждение, те са все на черната ложа. И всичкото, което писахте тази вечер, принципите са все Божествени, а формите са изтъкани от черната ложа. И казва Писанието: целият свят от лукаваго излиза. Вие, когато развивахте тази тема – аз да ви критикувам – вие нямахте за цел да кажете истината, вие имахте за цел да прикриете истината. Ако искахте да кажете истината, трябваше да кажете тъй: аз не съм любим и не мога да пиша. Сега, втория път, аз ще дойда до същността, ще разгледам любовта като едно проявление. Аз не засягам сега принципа, ние ще го оставим, ние ще се спрем върху формата на нещата. Защото тия форми ни са потребни. За да се прояви любовта, трябва да намерим съответствующа форма. А за да се намерят тия форми, там лежат най-големите мъчнотии. Аз не отричам, някой път имате туй разположение, едно приятно разположение, едно приятно разположение, един импулс, временен. Минава ви една мисъл да раздадете имането си. Но, като разсъждавате 1–2 часа, казвате: „още не му е дошло времето“. Отлагате. След 4–5 месеца пак кажете: „Ще дам“, но след това пак: „не му е дошло времето“. И вашата книга е написана с решения, решения, неприложени решения. И всичката любов, която вие сте проучвали е все: „тъй е, тъй е“. Но, като дойде до приложение... аз няма да произнеса, че няма любов, вие сами може да съдите колко сте я приложили. Тия разсъждения са тук за класа. Разбирате ли? Разсъжденията са само за класа. Тия разсъждения няма да ги изнасяте вън, няма да ги прилагате в обществения живот. Ще направите друга грешка. Те са за класа; тук като дойдете, ще мислите другояче, пък като излезете вън, ще мислите пак по старому. Защо? Аз ще ви кажа. Защото вие не сте се научили да употребявате новите форми, и ще си причините други вреди. Сега ние ще се спрем върху този разбор следующия път. Аз само ви загатнах тия неща, искам да мислите сами. Задачата не е разрешена защо трябва да любим. Ще помислите малко, да видим може ли да дойдете до разрешение.

Сега вземете една тенджера, тя си има капак отгоре. Някой я ритнал, та капакът отскочил, и тя останала отворена. Представете си, че отворената тенджера това е жената, а отхвръкналият капак – това е мъжът. Какво се иска? – Просто капакът да се тури на тенджерата. Капакът ли трябва да люби тенджерата, или тенджерата капака? Ама те са разсъждения за класа, тук. Аз ни най-малко не засягам вашите чувства, аз засягам теорията само. Вие чувствата си ги пазете там, не ги барайте, защото за вашите чувства аз ви давам един начин. Аз ви навеждам на един правилен метод. Ако вашето чувство е една открита тенджера, трябва да намерите капака, и тенджерата ще бъде цяла.

Сега туй не го разбирате, нито аз искам да го разберете. Защото щом го разберете, ще го изопачите. В окултната наука неразбраните неща са разбрани, а разбраните неща са неразбрани. Когато мислиш, че си разбрал нещо, ти не си го разбрал, а когато мислиш, че не си разбрал нещо, ти си го разбрал. Любовта е нещо метафизическо. Сега за пример, аз като говоря така, вие се смущавате, нали? Слушайте да ви кажа сега моето положение, да ви уподобя защо аз говоря. Представете си, че вие сте растение, израснало някъде, и почнало да вали сняг и няма никакъв ветрец и тоя сняг се наслоява, и ако не дойде вятър да отърси тия клонища, те ще се счупят. Следователно, потребно е малко вятър, този сняг да падне. И вие толкова сте натрупани с вашите идеи... вашите идеи не са на корените, а на клонищата. И много ваши клонища са се счупили. Идеите трябва да бъдат в корените. Аз нямам нищо против идеите, но има опасност да се счупят клонищата. За туй, поне малко ветрец ви трябва. Сега се опасявате: „Отиде снега, падна!“. Не, не, той долу, долу ще падне! Той като падне при корените то е по-хубаво.

Когато човек обича, когато туй чувство се събуди у него, в неговия ум се появи едно желание никой да не знае това нещо. Туй е стремежът на душата. Когато той е проявил едно чувство на обич, той иска никой да не знае и той е радостен. Знаят ли го другите, радостта изчезне. Направете един малък опит. Минете край един беден човек, той да ви не види, турете му 20–30 лв., заминете си; ще усетите една радост в себе си. Минете втория ден, турете пак 30 лв. Той ще ви познае и сам ще ви търси вече, и вашата любов ще се развали. Значи, любовта трябва да стане в тъмно – никой да не знае.

Вие сега изказахте вашата любов при много голяма светлина. Сега бедния като му турите 30 лв. денем или при светлина, той нищо не губи. Въпросът е за мене, аз губя. Туй 50% е вярно. Ще ви приведа и други сравнения по аналогия. След тази новата мярка, тези разсъждения ще бъдат антични, като някой скъпоценен камък, той не може да се приложи в практиката, защото, за да се приложи една истина в живота, трябва да има разработен метод, изработена форма, при която може да се приложи.

А върху тази любов, когато дойдем, ако имаме условия, ще ви задам една задача, да видим как ще извършите тази задача, която трябва да изпълните. – Защо любя и защо ме любят. Ще ви дам една задача тъй, както ходихте на Витоша, да видим как ще я разрешите. Ще я изпълните не само на книга, без книга ще бъде тогава. Но сега вие не знаете задачата как ще се създаде. Тайна ще бъде. Щом намерим най-добрите условия, тогава ще видим тази задача в какво седи. Вие ще се спрете сега върху туй, ще кажете: това са разсъждения много важни. Това са разсъждения в клас и когато разсъждавате, все ще се намирате в клас. Тия идеи няма да ги смесвате с идеите на света. Смесите ли ги, вие ще се забъркате. И знаете ли каква погрешка бихте направили? Тя е следующата: представете си, че вие имате едно голямо шише с вода, може да е пълно до половината, вие сте го напълнили и 3–4 дни е стояла тази вода в шишето. Аз ви давам едно по-малко шише с вода чиста, а вие излеете тази вода от малкото шише в голямото вътре. Питам: умно постъпихте ли? Не, моето шише отделно ще го държите. Аз искам да го държите отделно. Нищо повече. Ще се спрем тук.

Тайна молитва.

Нямате тема, нали? Следующия път пишете върху: „Предназначението на дясната ръка“. Може да пишете и за двете ръце, за да не се смущавате. Предназначението на двете ръце или Предназначението на ръцете. Туй, което знаете, оттам ще започнете.