Какво се изисква от ученика

16 Лекция
на I Мл. ок. клас,
14.VI.1922 г. сряда,
София

Упражнение за следующия път ще имате: „Скъпоценните камъни“.

Какво се изисква от ученика.

Сега думата „ученик“ ще взема в едно ограничено значение. Човек е ученик, докато се учи, докато е в училище. То е особено състояние на ума. Или в окултен смисъл казано: ученик си само докато си в контакт с Учителя или във връзка с Учителя си. Щом изгубиш връзката, ученичеството престава. За да бъдете в постоянен контакт, потребни са послушание и внимание. Защото законът е такъв. Послушание може да имаш само към висшето, към Божественото. Там се изисква абсолютно послушание. А по отношение на нисшето, то трябва да ни слуша, то трябва да има послушание и внимание към нас. Ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си и туй послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишел при Учителя си той трябва да има послушание и трябва да го познава или, като отиде, да се старае да го познае. Той трябва да има всичките сили и способности и туй вътрешно чувствувание да познава Учителя си. Връзката между Учителя и ученика не е връзка мимолетна или връзка, която сега се образува, тя е връзка на хиляди години. После ученикът не трябва да се разколебава от несполуки, които може да го сполетят още в началото. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен, не търпи никакво невежество. Тези сили, тази атмосфера, в която Учителят живее, е жива и всеки, който влезе там неподготвен и се опита да каже някоя измама, го очаква смърт, нищо повече. Сега когато казвам, че го очаква смърт, туй е тъй естествено, както когато извадите риба от нейното естествено състояние, от водата, какво ще стане? – Ще се задуши във въздуха. Значи във вас трябва да има послушание и внимание, трябва да се образуват тия нови чувства и способности, в които може да реагира новата среда. Щом влезете в атмосферата, в която Учителят живее и сте неподготвени, непременно ви очаква смърт. Ще разберете, че туй отношение е естествено. Може да помислите защо трябва да умрете. То е все едно да попитате: Защо рибата трябва да умре? – Защото тя не може да диша. Попитайте съвременните електротехници колко са внимателни с електричеството; електричеството поврежда хората. Ако барнеш някъде, ще получиш такъв силен удар, няма да те пита. Изисква се умение, човек трябва да знае как да бара. Барнеш ли там, без разлика, ще приемеш такъв силен удар, какъвто не си виждал. И ако го запиташ: Защо прави така, ще каже: При мен изисквам учени хора, да знаят повече от мене и всеки, който знае по-малко, приема ритник.

Сега трябва да знаете, че тия тела, които вие имате, може да станат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината. Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината. То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат. Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението. Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат. Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...

И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден. Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато. Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия. Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана. При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него. Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб. Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.

Сега някои от вас започнали ли сте онази задача? Колко души започнаха? Но трябваше да ви дам една формула. Вие казвате, че се отричате за една седмица от парите, че не ги признавате, но какво трябва да турите на тяхно място? Тогава ще кажете така: „Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в моята душа“; това ще казвате всеки ден, докато свършите. Туй трябва да имате като пропуск. Тръгвате да изпълните задачата, ще кажете: Туй е пропуск. В ума си ще го повтаряте. С нова идея трябва да започвате. Вие се отказвате от парите, но нямате равносилно, напущате оръжието, но нямате друго. Значи започвате да работите с Божествените добродетели, с тях ще отваряте човешките сърца и ще побеждавате. С парите ще платиш на този човек, на онзи, ще си пробиеш път, нали? Не изпущайте ни най-малкия случай, ще бъдете много умни, учениците трябва да бъдат много досетливи. Сега ще ви приведа един пример: Един окултен работник решава да изпълни Волята Божия по известен начин. Отива на едно място, няма работа, отива на второ – няма работа, ден, два, цяла седмица, почти е на отчаяние. Фамилия има, деца има, а не може да изкара нищо.

Един ден като се връща, гледа едно момиче пада на пътя, счупва му се кракът. Взема той това дете. Ако сте вие, ще кажете: „Що ми трябва такава бела, има лекари“. А той взема това дете, пита го къде живее, (то е дете на един фабрикант), занася го у дома му. Туй дете му отваря път за работа. Бащата на туй дете от признателност му дава работа, той бил фабрикант.

Значи ако ти отминеш последния случай, няма да намериш работа. Ще използвате последния случай, вие не знаете – той е първият. Та при малките работи, които може да пренебрегнете, може да изгубите най-добрия случай да реализирате плана си. Защото някои от вас мислят, че като влязат в окултната школа, всичко ще се отвори най-лесно. Но там по някой път ще ви се създадат такива големи мъчнотии, че ще се намерите в чудо, ще се разкайвате десет пъти, че сте влезли вътре, ако не разберете законите. Тъй се разкайват онези, които пътуват по Атлантическия или Великия океан, хване ги морската болест и почнат да съжаляват, понеже не могат да се върнат; но като минат океана – туй повръщане престава. Няма какво да съжалявате, че сте влезли в една окултна школа. Бъдете смели и решителни, нищо повече! Но туй казвам на онези, които са готови; които не са готови – да седят отвънка.

Разбира се, в една окултна школа няма да се стараете да спрете процесите на природата. Ще ограничите този процес в неговите естествени граници. Този процес може да е процес на чистене, може да е процес на растене, може да е процес на пробуждане на съзнанието. Сега всичките неприятности произтичат от процеса на чистенето. Щом дойде чистенето, там вече има неприятности. Природата, когато някой дойде при нея, тя иска да го пречисти. Сега, да кажем, някой път вървите по пътя, гледате някой човек, искате да знаете какво мисли той, във вас се заражда едно желание. Когато хората са гладни, какво мислят. – Всички мислят. – Има една обща черта, която е у всички – всички искат храната. Но един желае само хляб, друг желае месце, печена кокошка, някой желае баница. Различни са мислите, всеки иска нещо специално, всеки иска да се нахрани. Но в туй нахранване се различават образите, всеки има различен образ. И ако дълго време наблюдавате човешкото лице, онзи, който иска да яде месо, лицето му придобива известна окраска. Ще ви кажа следующия случай: Гледам една дама от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една колбасница, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея. Лицето ѝ се измени, очите, както у едно месоядно животно, гледа едно парче просто тъй, както едно животно. Изгуби се съвършено красивото лице. След като си тури месото в чантата, тази маска пак се постави, пак дойде благородното лице. Казвам: Две лица има тя. Тя се забравя, не може да се самовладее. Вдаде се в туй месце, какво приятно впечатление ѝ произведе вътре, измени се лицето ѝ.

Следователно, вътрешните образи, които имаме скрити, при даден случай постоянно изменят лицето. Всяка една мисъл съдържа много образи, може да е сложна мисъл, цял един процес. Напр. мисълта „храна“, когато си гладен, то е цял един процес, ред образи може да изпъкнат. Може да изпъкне образът за супа, направена от пиле или пуйка с фиде, или оризец, може да изпъкне образът на едно печено прасенце, хубаво, отгоре с горчица, малко хрян турено, или може да изпъкне образът на свински кебап със солчица, с червен пипер, после да изпъкне образът едно шест годишно вино, шампанско вино, после малко печено, режеш, ядеш и туряш винце и ред други образи. От всичко туй ти се въодушевяваш вътре. Такава една обстановка – това е поезия. Понеже светът е преходен, представете си, че изгубвате парите си и минавате покрай някоя гостилница, дето всички тия работи се пекат. Какво ще направите? – Ще въздъхнете. Преди години аз отивах на разходка във Варна. Един гимназиален учител, когото бяха изключили, ме придружаваше и се разговаряхме философски. Минаваме покрай една гостилница, дето се пекат кебапчета, той въздъхна и каза: „Туй е живот; едно време и аз живеех щастлив живот“. Неговата философия рухна. Почна да ми разправя за нещастията си. Рекох: Туй, което за теб е нещастие, за мен е щастие. Мен да ме турят при тия карначета, ще бъде нещастие.

Старите навици, които имате, ще се възпламенят. Като минавате покрай някоя гостилница, веднага ще въздъхнете, може да сте окултен ученик. Някой път може да ви прекарат, дето се пекат най-хубавите карначета, не мислете, ще минете през едно голямо изкушение. Ще минете през едно голямо изпитание, то е временно. Ако не се опомните – туй е вярно – много желания, които човек е имал преди хиляди години, може да възкръснат. Не мислете, че нещата са мъртви. Нещата изискват само известни условия, за да се подновят. Сега вие може да запитате: Как може да изпъкнат тия противоречия в ума на един ученик? Много естествено. Представете си една гъсеница, която се е превърнала в пеперуда, но е забравила да промени формата на своето съзнание, носи и двете съзнания. Представете си, че в даден момент обръща погледа си, иска да яде листа. – Тя ще се спъне. Не ѝ са потребни листата, тя има хобот и туй съзнание на хобота трябва да го упражнява. Един ученик може да се спъне със своя минал живот, той иска да възкреси старото и ще падне под изкушение. Ще се спънете, ще имате падане. А падането значи повръщане към старите форми. Нищо повече! Значи ще кажете рязко в себе си: „Това ми е непотребно, моето съзнание е минало през това състояние, ще употребя новите условия“. Допуснете сега, че вие сте на изпит, ученик сте, но сте имали слабост да упражнявате лъжата, най-първо бялата, после черната, като една необходимост. Решавате се вие да живеете при един господар, който е малко строг. Направите една погрешка, колебаете се да кажете истината или лъжата. Вие ще кажете лъжата, за да не си изгубите службата.

Ще мязате на онзи български офицер, който веднъж казал истината и го наказали. Един български офицер с добър характер, турят го да завежда конюшната, обаче, случва се, че умира едно магаре. Той разправя на полковия как е умряло магарето и той го наказва със седемдневен арест, че не взел мерки да не умре магарето. И той казва: „Господине, аз за първи път ви казах истината и вие ме наказвате, до сега толкова лъжи съм ви казал и не ме наказахте, отсега нататък няма да говоря истината“. Може да се случи, като кажете истината, да ви арестуват седем дена. Този арест е вече от невидимия свят. Той за първи път казал истината, арестуват го, защото по-рано не е говорил истината. Обаче в нашето съзнание да не остане мисълта, че щом говорим истината, ще ни арестуват. То е за другите случаи, дето не сме казвали истината. И обратното е вярно. Щом сме казвали много пъти правото и един път кажем лъжата, ще ни възнаградят. И когато един човек забогатее материално, то е едно наказание. Наказание, белег на физическото поле на човек, който забогатее. Всички богати хора ще изгубят своя мир, своето спокойствие. Туй не значи, че не трябва да бъдете богати. Трябва да бъдете. Но за богатството трябва един силен и устойчив характер. После не мислете, че като ученици всичко, каквото съществува, е за вас, че в дадения случай, каквото се изпречи пред вашите очи е все за вас. Не. Да кажем, че вие вървите по пътя си и минавате край една градина, насадена с ябълки. Господарят го няма; вие може да си позволите да откъснете някои плодове, но тази градина не е заради вас. Ако е определена заради вас, господарят на градината ще бъде там, той ще ви спре на пътя и ще ви покани. Щом произнесете тази формула, той ще ви спре. Преди години тръгваме от Варна пеша да минем през Стара планина за Бургас. Придружаваше ме един приятел със своето колело. Заваля силен дъжд, пътят стана кален, той нарами своето колело, отиваме до Камчия. Тя придошла, до четири километра цялото пространство залято, трябва да се събуем до колене, да се гази вода. Този приятел казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. В същото време се задава един българин с кола и хубав кон; спира се там при една кръчма. Кръчмарят казва: „Този човек може да ви пренесе, но той е един сбъдничав човек, може да ви направи услуга, но кой знае – до сега никому добро не е направил“. Казвам: Ние ще го опитаме. Аз отивам и казвам: Приятелю, ние не искаме да се качим на твоята каруца, но да турим само колелото, а ние пеша ще минем. „А, на радо сърце, каза, пък и вие се качете на моята кола“. И той ни прекара. Значи човек, който може да носи колелото, може да носи и теб, пък който не иска да носи колелото, няма да носи и тебе. Когато човек постъпи съобразно един закон, той работи съобразно всичките условия. Божествените закони нямат изключения.

В краен случай ние бяхме решили и без каруца. Назад нямаше да се връщаме, можехме туй колело да го носим ние. Бяхме решили и да няма каруца, да минем. Човек трябва да реши. Да не каже, ако има каруца, тогава ще мина. Има, няма, ще каже: „Ще мина“, тогава каруцата ще дойде, пък и лош да е человекът, той ще направи услуга на вас. Вие може да направите погрешка. Може при вашия мост да не бъде таз каруца, вие ще решите да минете. Ако дойде, то е едно преимущество, ако не дойде, пак трябва да минете. Може до колене да има вода, ще минете напред, няма връщане.

Сега вие окултните ученици не трябва да бъдете ексцентрични, даже светът не трябва да подозира опитите, които правим, никакви други лица. Туй, което вършите, трябва да бъде естествено. Англичаните някой път се събуят боси, правят си упражнението. В Англия сутрин някой професор излезе, тръгне по пътя, прави своето упражнение. В България го считат нещо ексцентрично. Какво от това? Или вземеш мотика, излезеш. – То са все упражнения. Именно там ще се калим. Да изменим обикновения ред на нещата, защото този ред не е най-красив. Трябва да се създадат по-красиви форми за работа. Но ще се стремите всички да бъдете искрени спрямо себе си. Голяма искреност. Човек трябва да бъде искрен. Никога пред себе си не трябва да потаява своите погрешки, ни повече, ни по-малко. Всякога погрешките може да си ги прощава, но да не ги извинява. Може да ги прощаваш, но да ги имаш пред вид за втори път да ги не правиш. Нищо повече. Не се извинявайте нито с условията, нито с кармата. Знайте, тя е грешка, един факт, констатирайте го и не трябва да се извинявате. Нищо повече. А след време, когато надраснете и дойдат онези по-светли мисли, желания, тогава може да разглеждате въпроса по-другояче.

Второто упражнение ще бъде: „Най-силната добродетел на ученика“. Да видим коя ще извадите. Всеки един от вас ще каже най-силната добродетел. Нали някой път уподобяваме добродетелите на скъпоценните камъни. Когато опишете скъпоценните камъни, ще опишете техните характерни черти. Най-характерните черти на скъпоценните камъни кои са да се обяснят. Вземете водата за пример. Кои са характерните черти на водата? – Водата има най-малко съпротивление, отличава се с неустойчивост. Тя е неустойчива – една от характерните черти на водата. Защо да бъдем ние устойчиви или неустойчиви? Тъй седи въпросът. Неустойчива е, за да добие ние устойчивост. Думата „неустойчивост“ значи приспособява се към всички условия и добро, и зло едновременно. Сега друго качество да кажем, друга характерна черта. После ще вземете, че тя измива, изчиства, има свойство да чисти. После има свойство да разхлажда човека. Туй, което простите хора разбират, най-първата черта, която се забелязва от всички хора. Попитайте един овчарин, той да ви опише какво нещо е водата. Той ще ви каже най-характерната черта. После ще турим ония черти, които казват учените хора. То е по-дълбоко разбиране.

Или да вземем светлината. Характерната черта коя е? – Да осветява пътя, хвърля светлина на пътя. Характерната черта на водата е, че улеснява живота. Защото там, дето няма вода, няма улеснение. Всичките улеснения се дължат все на водата. Животът зависи от водата. Всички сега се събират близо до водата. Може пороите да влекат къщи някой път, обаче седят там, защото има вода, условие за живот. Сега вие сте ученици, нали? Ще изтъкнете характерната черта на скъпоценните камъни. Общо ще се спрете. Там десетина камъни има, които познавате. Характерната черта на камъка. Защото и човек след време може да стане скъпоценен камък. В най-общи черти пишете. Опишете ги защо ги наричат скъпоценни. Някои имат по-голяма цена. Но защо на някои цената е по-голяма, на други по-малка, причините за това и т. н. След туй опишете ползата от скъпоценните камъни. Скъпоценните камъни действуват възпитателно. Една подбудителна причина: всеки иска да има скъпоценен камък, а то е вече една придобивка. Всеки един скъпоценен камък е фина енергия, събрана, кондензирана, от която човек има нужда, кондензирана енергия в камъка вътре. Някои от тия камъни изгубват някой път силата си. Един камък може да придобие и да изгуби своята сила и своя блясък. Изобщо хората ги носят на пръста си и те отново се тонират. При някои хора се тонират, а при други се детонират. Добре, тогава като пишете върху скъпоценните камъни, ще мислите може ли ние да бъдем скъпоценни камъни. Ще кажете: Може. Какъв камък искате да бъдете? – Може да бъдете скъпоценен камък като всички скъпоценни камъни: като диаманта, рубина, сапфира. Много няма да пишете, вкратце. Туй, което знаете. Сега може вие да зададете въпроса: Защо избирам тия предмети? – Защото окултно ще ви повлияят. Дали вие ще напишете нещо или не, то е друг въпрос, но като насочите ума си, ще ви повлияят. Всяка една тема в окултната наука принася полза; щом мислиш за някой предмет, ти се ползваш и получаваш туй, което е необходимо за твоето развитие. А то е важно за вас туй, което ще придобиете. Запример, като търсите най-силната добродетел на ученика, тъй като мислите върху нея, някои може да кажат: Любов, вяра, надежда, милосърдие, много работи може да минат, много мисли, а там е ползата. Вие може изведнъж да се не домогнете. В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е. при различни условия разни добродетели играят роль. Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде? – Смелостта. Ако си в някоя болница? – Милосърдието. Ако си в училище? – Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх. Благоразумието е спестяване на време и енергия.

Сега вие ще си продължавате да се събирате. Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби. Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат. И не ги ядат; все търсят сладки краставици. Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира. Има детективи, пуснати подир вас от двете страни: от Бялата ложа и от черната ложа. Едните хроникират вашите добри постъпки, другите хроникират вашите лоши постъпки. И едните, и другите за бъдеще ще използват тези постъпки. Онези, които хроникират вашите лоши постъпки, чрез това психологически ще изучават вашата душа, за да може да ви привлекат на своя страна. Туй е целта. Всички искат работници. И едната, и другата страна искат да ви привлекат, да ви убедят, че пътят, по който те вървят, е най-добрият. А най-добрият пък за ученик е този, в който неговата душа се освобождава от миналите връзки, които са я спъвали.

Сега искам от вас тази беседа, понеже аз съм я разхвърлил, да вземете и извадите – за себе си – най-основните черти и да ги систематизирате. И така, ще извадите най-важните черти и ще ги наредите систематически заради вас. Като напишете беседата тъй, както е, след това всеки един от вас ще се постарае да извади за себе си най-основното, което е разбрал.

Сега аз ви давам послушание в най-малките неща, послушание в най-малкото. Аз изисквам от вас най-малкото послушание, не абсолютно послушание – най-малкото послушание: само един час на ден, от 24 часа само един час, тъй щото половин час ви се пада за вечерта и половин час като сте будни; половин час като спите, в астралния свят, половин час в будно състояние. Да бъдете послушни тъй, както трябва. Туй ще бъде една мярка до втората беседа. 30 минути послушание: всеки ден ще размишлявате, ще се спирате. Може да си разпределите времето така: сутрин десет минути, на обяд десет минути и вечер преди да си легнете – десет минути, след като заспите, по сред нощ десет минути в съня и преди събуждане пак десет минути. Тъй всичко прави един час. Щом се събудите, ще сте бодър и весел, с някоя идея – послушали сте. Щом сте махмурлия, не сте били послушни, ходили сте там, дето не трябва, не сте били в училище, вън от училище сте били. Сега няма да се обезсърчавате. Човек мяза на тесто. Най-първо, като брашно, може да го духне вятър, цялата стая ще се напълни с брашно. Опасно е. Обаче замесват брашното, турят вода, прибавят брашно, после прибират, прибират дълго време го мачкат и тогава го правят на хляб. Човек най-първо мяза на брашно, после като му се тури малко вода, мяза на каша, после постепенно тази каша се събира, еволира, мачкат я, мачкат я, докато всичко се събере и се образуват тия хлябове. Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата. Ако сте в нощви, ще кажете: Сега съм на каша. Щом замесят туй тесто, после в пещта. Извадят ви от пещта: Сега съм готов за работа, вече мога да помагам на всички. Сега това са образи, които ще ви наведат към нови мисли и идеи, за да може да имате нови образи. Тогава ще нахлуят нови струи, нов подем ще дойде. Старите решения ще отмените, ще турите нови. И ако турите, ще почувствувате едно подмладяване. Има един стих, който казва: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови, и онези, които търсят пътя на мъдростта, и техният път и той ще се обнови“. От добрите хора добро да изкараш, не е голямо изкуство, но от лошите хора да изкараш добро, то е изкуство. Та сега вие да се не обезсърчавате. Ще работите над себе си смело и решително.

Сега задачата, която ви дадох, ще изпълните в най-слаба форма, но следующата, която ще дам, ще бъде по-трудна. Тогава ще дам само на онези, които може да изпълнят. Всяка задача трябва да се изпълни без съмнение и колебание. Щом има колебание, спъва. Щом кажеш в себе си: „Може и без тази задача“, то е спънка. Задачата дадена – казано, свършено. Трябва да се изпълни, никакви разсъждения. Като свършите задачата, имате резултати, тогава върху резултата може да размишлявате. Най-първо воля, а главно разумната воля трябва да действува. Защото в Божествения свят първо действуваме, после мислим; а при човешките постъпки първо трябва да мислим, после да действуваме. В Божествения свят първо трябва да действуваме, после да мислим. Законът на интуицията: първо схващаш и решаваш, после мислиш върху последствията. Вървите ли в Божествения свят, ще действувате и после ще мислите; дойдете ли в човешкия свят, мислете и после действувайте. Това са два метода, които трябва да имате пред вид, никакви разсъждения, разсъждения при човека. Защо да не разсъждаваме? – Ако вършиш работа по човешки, ще разсъждаваш, после ще действуваш; пък ако искаш да действуваш по Божественому, първо ще действуваш без да мислиш, после ще мислиш. В единия случай мисълта ще бъде първа, действието – после; а във втория случай действието ще бъде първо, а мисълта – втора. Защото когато ние мислим, Бог действува, когато ние действуваме – Бог мисли. Тъй седи въпросът. Когато Бог мисли, ние действуваме, значи, Той мисли заради нас.

Вземете един инженер, взел един план. Най-напред той обсъди, обмисли, нареди го, после вземе плана и действува според него. Вече няма какво да мисли. Това е то философия. Проста философия, рязко и категорично. „Ще мислим“ – подразбира човекът, „ще действуваме“ – подразбира Божественото. Нищо повече. Туй са две различни идеи. Щом туриш като човек, от първо да мислиш, после да действуваш, непременно ще правиш погрешки. И ако в Божествения свят мислиш, ще направиш погрешки. Мисълта отпосле ще дойде.

И тъй, ще мислите и действувате, ще действувате и мислите.

Тайна молитва.