Т. м.

(Чете се темата: „Предназначението на водата“.)

За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Кой какво казал, не е важно. Всеки трябва да мисли. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената школа.

Какви са условията на създаване на мисълта? За да се създаде мисъл, нужни са противоположни полюси. Ако и двата полюса са натоварени с отрицателна енергия, човек не само не може да мисли, но постепенно започва да забравя – той губи паметта си. Всъщност противоположните полюси подразбират разнородни енергии: положителна и отрицателна. За пример, омразата произвежда повече отрицателна енергия, която поглъща положителната и причинява студ. И при това положение може да се роди мисъл, но не онази възвишена мисъл, която върши работа. В икономията на природата съществува следния закон: всеки обект трябва да извърши известна работа. Следователно и омразата има смисъл, но ако причината ѝ е основателна. Няма ли съществена причина за омразата, човек сам си пакости. Как? – Енергията на омразата се връща към своя причинител. Такъв е законът. Всяка енергия, отправена в пространството, след време се връща към онзи, който я е произвел.

Следователно, искате ли да произведете една мисъл, трябва да имате два противоположни полюса в ума си. Това се постига, когато човек се освободи от всички мисли, които не са в хармония с неговия вътрешен стремеж. При това положение човек нищо не печели. Какво печели търговецът, който отглежда прасета? Един ден всички прасета се заразяват и умират. Не само че нищо не печели, но губи. В умствения свят не се позволява да се хранят мисли, които, подобно на прасетата, се заразяват и умират. В умствения свят не се допущат кочини, в които да се хранят съответни мисли. Който се осмели да съгради една такава кочина, ще изгуби капитала, разположението и времето си. За да внесете една мисъл в умовете на хората, нужни са специални условия. Добрите условия помагат за нейното растене и развитие. Иначе мисълта ще заглъхне, както е заглъхнало житното зърно, паднало между камъните. Представете си, че учителят развива една научна мисъл пред учениците си, мнозина от които се намират при лоши условия. Един от тях е гладен, три дена не е ял; вторият е жаден; третият – не си е доспал; четвъртият е болен, страда от равматизъм. Какво ще разберат от тази лекция? – Нищо. Гладният ще мисли за хляб, жадният – за вода, недоспалият – за сън, болният – за болката си. Малцина следват мисълта на учителя си и се ползват от нея. В края на краищата ще запитате защо хората не се поправят, защо пропадат различните духовни школи? На тези въпроси отговарям: Обществата не се изправят, школите пропадат, защото хората носят в умовете и в сърцата си различни недъзи, от които трябва да се освободят. Ако не се освободят от изопачените мисли и чувства, нищо не могат да постигнат.

В една евангелска църква пасторът проповядва на своите слушатели. Един млад момък влиза в събранието и сяда на чина до една млада, красива госпожица. Тя го поглежда и му подава Евангелието да чете, като му посочва един от стиховете. Той чете: „Бог е Любов“. След това той подава Евангелието на младата мома, като ѝ посочва къде да чете. Сега тя чете: „Да се възлюбим“. Тя му посочва друг стих: „Възлюбете се един друг“. Проповедникът развива своята беседа, а те се разговарят чрез стихове от Евангелието. Като се връщат у дома си, питат ги какво е говорил проповедникът, но нито тя знае, нито той. И двамата си казват: „Какво ние си говорихме, знаем, но какво говори проповедникът, не знаем – нищо не чухме“.

Често съвременните хора изпадат в положението на нередовните ученици, на които Божественото говори отвътре, а те се занимават с въпроса за хляба, за водата, за съня, за болките си, или пък се разговарят чрез специални стихове от Евангелието. И това е необходимо, но ученикът трябва да знае кога да дойде в училището. Ако е гладен, жаден, болен или не си е отспал, да не влиза в школата; ако иска да се разговаря с приятеля или с приятелката си чрез специални стихове, пак да не дохожда в школата. Школата не е място за гладни, жадни, болни и недоспали ученици. Ако пък някои имат специални разговори, да останат у дома си, там да се разговарят. Такъв разговор става във всяка душа, но като влезе в школата, ученикът трябва да забрави всичко лично. Законите на Божествения свят са безлични, а не лични. Каквото знание и да имате, каквото обществено положение и да заемате, това се отнася до вас. Невидимият свят не се интересува нито от знанието ви, нито от общественото ви положение. Единственото нещо, което го интересува, това е вашето положение като душа. Разумните същества търсят само такива души, в които живее Истината. Като намерят такива души, те гледат каква светлина има в умовете им, каква топлина и чистота – в сърцата им и каква свобода – в душите им. Светлина, топлина и свобода са три елемента, които всяка душа трябва да има. Чрез тях човешката душа се свързва с разумните същества. Те гледат на човешкото знание и на общественото му положение като на забава. Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнанието, да разберете, че пред вас стои велика наука, велико бъдеще, към които трябва да се стремите. Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво предсталява неговата наука. Само тогава той ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога. Какво правят мравките, когато някой учен постави лупата си близо до мравуняка и я насочи срещу слънцето? Като минават през фокуса на лупата, слънчевите лъчи запалват сламките в мравуняка. Това произвежда ужас сред мравките. Те мислят, че е избухнал пожар, и започват усилено да отделят мравчена киселина, да изгасят огъня. Ученият отстранява лупата и пожарът изгасва. Мравките се успокояват, мислят, че те изгасиха пожара. Никаква мравчена киселина не е в състояние да изгаси огъня, който ученият произвежда със своята лупа.

Следователно, както мравчената киселина не е в сила да изгаси пожара, който лупата на учения произвежда в мравуняка, така също няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека. Определен е моментът, когато този огън ще се запали във всеки човек. Той трябва да бъде внимателен, да не изпусне този момент. Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. Не всякога човек може да мисли, да чувства и да действа. Мислите и чувствата идат периодически. Волевите прояви също идат периодически. Като знаете това, спазвайте моментите на приливите, които идат от умствения или менталния свят, от астралния или сърдечния свят и от причинния или от света на волята. Който разбира законите на тези светове, разумно се ползва от техните приливи. Който не ги разбира, натъква се на ред пакости. Приливите на умствения свят причиняват пакости, каквито въздухът причинява. Знаете, че когато се срещат въздушни пластове с различна гъстота и температура, явяват се големи ветрове, бури и урагани, които къртят дървета, канари и др. Приливите на астралния свят пък причиняват пакости, подобни на водата. Там, дето горите са изсечени, при топенето на снеговете и ледовете потичат буйни води, които наводняват ниви, лозя и отнасят със себе си хора, добитък, къщи.

Пазете се от умствените и астрални приливи и отливи, да не би със своите дисхармонични мисли и чувства да изкорените всичко хармонично в себе си. С други думи казано: пазете се да не би човешкото да изкорени и отнесе проявите на Божественото начало във вас. Трябва да мине дълго време след това, да възстановите хармонията в себе си. Някой се разгневи, избухне и разваля отношенията си с хората, а после казва: „Съжалявам, че не можах да се въздържа“. Няма защо да се въздържаш, но трябваше да бъдеш умен, да не сечеш горите си. Сега ще чакаш най-малко 30 години, да израстат горите отново, за да те запазват от ветрове и наводнения. Не е лесно да се въздържа човек. Ред условия са нужни за това.

Изучавайте законите, по които стават приливите на мислите и на чувствата, за да се ползвате от тях. При това трябва да знаете времето, когато те стават. Понякога приливите на мисълта не се съвпадат с приливите на чувствата, а понякога се съвпадат. Няма по-голямо щастие за човека от това – да използва едновременно приливите на ума и на сърцето си. Не се поддавайте на стари навици да отлагате нещата, но бъдете будни, да използвате благоприятните условия на живота си. – Защо? – Защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина може да се предаде в определено време. Изпуснете ли времето, изпущате и това, което времето носи със себе си. Значи всяка истина може да се предаде в определено време и всяко желание може да се реализира при специални условия. За пример, ако между членовете в едно общество се яви Любов към музиката, в скоро време между тях ще се явят музиканти. Ако Любовта към музиката изчезне, с нея заедно ще изчезнат и музикантите. Любовта, интензивното желание са условия за създаване на каква и да е дарба в човека. Дарбите не се създават изведнъж. Те не са нищо друго, освен събрана енергия в човешката душа в известна посока и то от стотици и хиляди години. Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви. Който не разбира този закон, поглежда завистливо към даровитите хора и казва, че еди-кой си е даровит музикан, друг някой е даровит поет, учен и т.н. Тези хора са даровити, защото са работили в миналото, работят и в настоящето. Те заслужават това, което им е дадено. Нищо в света не се дава даром. Всяко нещо, което става, има свои причини.

И тъй, искате ли да развивате дарбите си, трябва да работите върху тях. Ще каже някой, че много време е нужно за развиване на една дарба. Колкото време да е нужно, ще работите. При това пазете следното правило: ако си пръв, върви бързо; ако си последен, върви бавно. Ако обърнете правилото, в смисъл, напред да вървиш полека, а назад – бързо, ти ще създадеш цяла катастрофа. Сегашните хора страдат именно от това, че майката и бащата, които са глава на дома, вървят полека, а дъщерята и синът, които са опашка, вървят бързо. Учителите вървят бавно, а учениците – бързо; свещениците вървят бавно, а паството бързо. Там, дето законите се прилагат в обратна посока, всякога стават катастрофи. Искате ли да оправите живота си, турете законите в права посока.

Един американски говедар пътувал със стадото си из степите на западна Америка. Американските говедари се различават от българските по това, че пасат стадото си на кон. По едно време отдалеч се задало голямо стадо от бизони, които вървели срещу него. Като видял, че те тичат, и той се обърнал и ударил на бяг. Защо препуска той? – Защото бизоните тичат след него. Ако той спре, бизоните няма да спрат и ще го завлекат заедно със стадото му. Такова нещо представят силите в природата. Когато видиш, че една природна сила се отправя срещу тебе, ще се обърнеш назад и ще препускаш с коня си, колкото сила имаш. Спреш ли, тя ще те завлече. Кой е конят? – Човешкият ум. Можеш ли да препускаш напред със своя ум, ще бъдеш спасен; останеш ли назад, ще бъдеш пометен.

В притчата за първото и последно място Христос поставя същото правило в друга форма. Той казва: „Когато те канят някъде, вземи последно място“. С други думи казано: Докато не знаеш защо те канят, каква работа се иска от тебе, вземи последно място. Ако си глава, домакинът ще те види и сам ще ти предложи първото място. Ако си опашка и седнеш на първо място, като дойде домакинът, веднага ще ти каже да напуснеш това място и да отидеш на последното. Не може опашката да бъде напред и да бърза, а главата назад и да върви бавно. Естеството на нещата не позволява да става объркване на местата. Ако си начело, работи с добродетелта; каквото намислиш да правиш, не отлагай, направи го. Ако си на опашката и решиш да напакостиш на някого, спри се, не бързай, ходи бавно. Само любещият, разумният, свободният, правдивият и добродетелният човек се движи бързо. Той върви напред и се движи с голяма скорост. Обаче неразумният, несправедливият, лошият, злосторникът се движи бавно. Ако ускори движението си, той първо ще причини вреда на себе си, а после на окръжаващите.

Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в права посока, човек среща на пътя си големи препятствия. Колкото по-големи стават мъчнотиите и препяствията му, той трябва да знае, че е на прав път, и да върви напред, без да се спира. Спре ли се, като уморен пътник под някое дърво или при някой извор да си почине, той ще се простуди и ще закъснее в пътя си. Не е позволено на ученика да се спира под сянката на дърветата и да почива. Обаче той има право да изложи гърба си на слънце и да се пече. Светлината събужда човешката мисъл и я прави светла, ясна. Не е достатъчно само да се ползвате от благата на природата, но трябва да ѝ благодарите по някакъв начин. Как ще ѝ благодарите? – Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини. Нищо не се дава даром. Вие живеете десетки години в къщите си – вашите тела, без да плащате поне малък наем. Знаете ли какви дългове трупате? Ще дойде ден, когато ще плащате задълженията си с лихвите заедно. За да не се намерите в затруднения, отправяйте всеки ден по една добра мисъл към природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове. Ако в продължение на 10 години изпращате по една добра мисъл на природата, вие ще превърнете нейните градини в рай. Най-добрият начин за плащане на дълговете е Любовта. Чрез Любовта човек може да изплати и най-тежката си карма. Обаче, който си служи с безлюбието, сам си пакости. Страшно е положението на ученика, ако обиди с нещо Учителя си. Това значи да огорчи Любовта. Това не се позволява на никой ученик, а особено на способния.

Кой ученик е способен? – Който разбира Учителя си и учи добре уроците си. Той слуша Учителя си, който преподава за създаването на света, за произхода на кармата и на полюсите, но не си прави илюзии, че всичко разбира и знае. Това са далечни въпроси, за които само онзи може да говори с точност, който е взел участие в създаването им. Ученикът слуша само, но не може да каже, че е присъствал при създаването на света, при създаването на кармата, както и при поляризиране на енергиите, за които въпроси само Учителят има право да говори. Като зародиш, всеки е съществувал при създаването на света, но той нищо не помни и не знае. Зародишът подразбира спящо състояние, в което се намират много хора. Който се е пробудил, знае вече кои сили да развива в себе си, за да подобри своя живот. Той знае как да повдигне ума и сърцето, за да се просвети и облагороди. Но и това още не определя смисъла на живота. Ти може да имаш просветен ум, благородно сърце и силна воля, и пак да умреш като човек.

Някои учени отдават голямо значение на волята и казват, че ако волята им е силна, могат да направят всичко, каквото пожелаят. Те са прави само в едно отношение, а именно: ако всички хора, или поне всички християни, работят в единство. Така ли е в същност? В света съществуват 500 милиона християни и всеки от тях прилага волята си за постигане на своя специфична цел. Колкото християни има, толкова различни воли има. Представете си, че 100 души учени се борят за една професорска катедра. Кой от тях ще успее? – Който има най-силна воля и може да я наложи на другите. Ако имаха единство помежду си, те щяха да изберат най-учения, а не онзи, който има най-силна воля. Единството подразбира приложение на волята с Любов. Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е. воля, която се управлява от Любовта. Време е вече хората да приложат своята разумна воля не само в своя личен живот, не само в България, не само в Балканския полуостров, но по целия свят. Не стане ли това, съдбата на цялото човечество ще бъде същата, каквато беше съдбата на Палестина.

Сега не мислете само за своята воля. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да мисли за Божията воля или за волята на разумната природа, която го е допуснала в своя дом. Тъй щото, дойдете ли до Божията воля, т.е. до волята на Любовта, всички отрицателни мисли и чувства сложете на опашката, а вие застанете напред и се движете с голяма бързина. Какво ще стане с вас, със семейството ви, с народа ви, това не е ваша работа. Разумният свят има предвид интересите на индивида, на обществата, на нациите. Той носи условия за тяхното развитие. Като съедините вашата воля с Божията, вие се ползвате от приливите на умствения и на сърдечния свят. Ако вървите в разрез с Божията воля, вие отбивате приливите на двата свята и оставате в сушата на живота. Бъдете внимателни, да не отбивате благоприятните течения, в които живеете. Който не разбира благото, което тези течения носят, отрича всичко добро в живота си и казва, че може да живее и вън от школата. Вън от школата човек няма условия за развитие. Какво означава това? Земята е великата школа. Следователно вън от земята човек се лишава от онези условия за развитие, които могат да го направят гражданин на небето. Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи, да се приготви за небето. Там не приемат прости хора. Хиляди и милиони години ще прекара на земята, но ще го заставят да учи. Колкото и да е упорит, ще се справят с неговата упоритост. Насила ще го заставят да учи, но пак ще учи. – „Не искам да уча.“ – Ще учиш! – „Не искам да изправя сърцето си; каквото е, такова ще остане.“ – Ако ти доброволно не го изправиш, ще дойдат външни сили, които ще го изправят. Има два начина за изправяне: или сам ще се изправиш, или други ще те изправят. Време е вече да започнем с малките опити. Първо ще поставим всеки на своето място: слабите ще турим на опашката, а силните – отпред, на главата, за да не стават катастрофи. Всеки трябва да бъде верен на себе си, да се откаже от всички чужди мисли и чувства, да се освободи от тяхното влияние. Мнозина се намират под влиянието на чужди мисли и чувства, поради което са като хипнотизирани. Те трябва да се събудят от хипнотичния сън, в който са попаднали, и да действат по своята разумна воля, която се управлява от Божията воля. Черните братя, които разбират законите на школата, всеки момент внасят смут в ума и в сърцето ви, да ви спъват. Щом видят във вас едно добро желание, те веднага влизат в ролята си и ви смущават. И тогава вместо доброто желание вие ще се скарате с някого, или ще заспите и доброто, което сте намислили да направите, пропада. Не е лесно да бъдеш господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това направление, да бъде господар на себе си.

Будно съзнание се иска от всички. Молете се на Бога, да пазите съзнанието си всякога будно; ако пък сте заспали, да се събудите на време, да не пропуснете добрите условия. Псалмопевецът се моли: „Господи, сложи ми стража и отзад, и отпред, и на устата ми“. Устата е символ на Любовта. Значи той иска да има стража на Любовта, та когато я изяви навън, да бъде моментът благоприятен, да я използва разумно. От устата излиза словото, носител на Божията Любов. Чрез Любовта може да се прослави Божието име. Дето царува Божието Слово, там е истинската култура.

За да придобие новата култура, която иде от Любовта, от всички се изисква точност. Каквато работа предприемете, точни трябва да бъдете, до секунда. Като идвате в класа, също се изисква точност. Никакво закъсняване не се позволява. Всеки ще бъде на мястото си поне 5 минути преди влизането на Учителя. Чрез точността се развиват ценни качества. Който е точен, никога не може да изгуби благоприятните условия. Изпусне ли едно от тези условия, ученикът трябва да чака месеци и години, докато дойде отново същото условие. Нещата в природата стават по строго определени закони, там нищо не е произволно. Бъдете точни, заемете определеното място – на главата или на опашката, и вървете бързо или бавно според изискванията на законите. Важно е да вървите напред, с постоянство, без никакво спиране.

Т. м.

9-та школна лекция на общия окултен клас, 27 април 1922 г., четвъртък, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.