Т. м.
Влизането на ученика в Божествената школа произвежда в него цяла метаморфоза. След като е прекарал известно време в школата и излезе от нея, той не може да се познае. Не е същият, какъвто е влязъл. Ще влезе като гъсеница, а ще излезе като пеперуда. Страхливият не е за школата. Тази е причината, дето в древността на страхливите не се е позволявало да влязат в школата. Малцина биха издържали на преобразуването, което става с тях. Да учите богатия скъперник на самопожертване, това е губене на време. Той казва: „Смисълът на живота е в парите“. Така и материалистът казва: „Животът е ценен такъв, какъвто си е. Изгубим ли тази форма, за нас всичко е свършено“.
Това, което ви говорих досега, е още встъпление към великия живот, за който се изисква съзнателна и сериозна работа. Това не се постига с бързане, както много от учениците правят. Те искат в една година да свършват по два класа, по-скоро да свършат гимназия и да заемат някоя хубава длъжност. Искат да достигнат известна заплата, за да си изработят и хубава пенсия. С това мислят, че са свършили всичко. И религиозните хора бързат да забогатеят в морално отношение, за да се представят пред невидимия свят, като нещо по-необикновено от другите хора. Но в тази школа не се позволява никакво бързане. И хиляди години да прекарате в школата, те са като един ден. Който не може да издържи един период от хиляда години учение, той не може да бъде ученик, нищо не може да свърши. Но това още не се отнася до вас, слушателите. За вас законът е друг. Един ден и вие ще бъдете ученици и тези правила ще се отнасят и до вас.
Една от задачите на ученика е да владее ума и сърцето си, т.е. своите мисли и чувства, своите сили и способности. Те трябва да бъдат под контрола на разумната воля. Който не може да придобие това, ученик не може да бъде. И да бъде в школата, нищо няма да научи. Различните народи в различните времена са имали различни методи за владение на ума и сърцето. Изобщо, методите на източните народи се отличават коренно от методите на западните народи. Ако почнете да изучавате всички методи, за да изберете подходящ за вас, вие ще се объркате, ще се намерите като в лабиринт. Много години ще минат, докато изберете специфичен метод за вас. Не е лесно да контролира човек силите на мозъка и на сърцето си.
Мозъкът е орган на мисълта. Затова ще се научите първо да владеете отделните центрове, като изразители на различните умствени способности. Това знаят посветените. За непосветените, обаче, мозъкът представя една мека маса, която се състои от сиво и бяло вещество, в което кръвта приижда периодически, във вид на приливи и отливи. Това е физиологическата функция на мозъка, но той има и друга функция. Ясновидецът вижда, че от мозъка излизат хиляди нишки в различни направления, по които минават различни течения. От мозъка тия течения отиват по цялото тяло. Те обхващат и мозъка, и сърцето. Оттук се явява различието между мислите и чувствата у човека. Не само това, но теченията на научната мисъл се различават от обикновената. Колкото по-силни са теченията в един мозъчен център, толкова по-голяма е неговата дейност. Който не разбира направлението на тези течения и не може да ги трансформира, излага се на опасност. За пример, теченията, които минават в задната част на мозъка, събуждат низшите чувства у човека и ако не може да ги владее, той изпада в големи изкушения. Ако ученикът не разбира, че причината е в самия него, той ще я търси вън от себе си. Той не трябва да се заблуждава, но да знае, че седалището на низшите чувства е в задната част на мозъка. Там живеят цели племена от низши същества, които влияят на човешката мисъл. И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеци може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултати, това е голямо постижение. Радвайте се и на най-малките резултати. Няма по-голямо благо за човека от това, да владее силите на своя мозък, да регулира своите състояния и да пренася енергиите на мозъка от един център в друг. Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване. За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Дето ходи, той вижда нещата ясно. Той не може да каже: „Каквото Бог даде, това ще стане“. Ние трябва да изпълним всичко, което Бог ни е възложил още при създаването на света. Той е поставил силите на човешкия мозък в хармония. Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. Те са подобни на червеи, които изяждат плодовете на дърветата. Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие.
Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят. Външно горделивият се представя скромен, но с вътрешно желание, да покаже, че като него няма друг. В облеклото си е скромен, в обходата – също, но със скрито желание да обърне внимание на окръжаващите. Ако искате да го познаете, опитайте се да турите някого на неговото място. Веднага гордостта му ще излезе на лице. От гордостта е произлязла завистта.
Горделивият не може да търпи пред него да хвалят другиго. Ако чуе да се говори за някой учен или за някой добродетелен човек, той казва: „Не ми говорете такива работи. Този човек не е толкова учен, както го представяте, нито онзи е толкова добродетелен. Няма добродетелни хора в света“. Даже и за Бога ще намери да каже нещо, с което да отрече качествата, които Му приписват. Гордостта се проявява най-много между религиозните хора. По-горделиви от тях няма. След религиозните идат учените. Следователно, искате ли да видите гордостта, проявена в своите високи върхове, търсете я между религиозните и учените. Опасно чувство е гордостта, особено в окултната школа. За да не се промъкне вътре, на вратата са поставени няколко сита, но въпреки това тя пак се промъква. Тя е чувство, с което ученикът най-после се справя. В митологията се казва, че горделивият сам изяжда децата си. Чуе ли, че някой е учен, религиозен, добродетелен, той се скрива от погледа на хората и се измъчва от завист. Да има възможност, с един замах той би отрязъл главите на всички хора, за да остане неговата да стърчи над тях. Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм.
Какво означава хармонията в човека? – Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? – Любовта. Тя е единствената сила, която хармонизира, т.е. настройва нещата. В музиката си служим с два ключа: виолинов и басов. Който познава тези ключове, може да чете и да разбира музикалните произведения. В школата и учителят, и ученикът трябва да си служат с ключа на Любовта. Който не разполага с този ключ, нищо не може да постигне. Всички мисли, чувства и постъпки на човека трябва да се определят от ключа на Любовта. Това значи да се съгласува човек с великите Божии закони като единствено неизменни и вечни.
Има две влияния в света: влияние на Божествените закони, което иде от възвишения свят; влияние на земните закони и сили, като електричество, магнетизъм и други от низш характер. Тук се отнася влиянието на низшите същества върху човека. За да избегне влиянието на земните закони, човек трябва доброволно и съзнателно да се подчини на влиянието на разумните, Божествени закони. Затова при влизане в Божествената школа ученикът трябва да се пази от низши, животински влияния. Като чувствителен, той лесно се поддава и на добрите, и на лошите влияния. Докато не разбира още силите на своя мозък, той не може да регулира теченията, които идат от центъра на слънцето и от центъра на земята, не може и да ги различава, поради което лесно се поддава на низшите сили и изпада в трудни положения. Като се разгневи някой, казва: „Ще ми се да хвана някого, да метна едно въже на врата му, да го одуша“. Отде иде това желание? – От паяка. Той хваща мухите и пеперудите, омотава ги в паяжината си и ги задушава. Друг някой има желание да бодне неприятеля си, да го отрови. Така постъпват скорпиона и змията. Следователно дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на низшите животински влияния. Поддавате ли се на низшето, без да искате, можете да вършите престъпления. Ще кажете, че от Бога е наредено да има низши и висши светове. Наистина, светът, с всички свои прояви, е създаден от Бога, но всяко живо същество според степента на развитието си се движи в своята област на сили и енергии. Като разумно същество човек трябва да се намира под влияние на разумните сили в Битието. Задачата на Великите Учители се свежда именно към това, да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи. Като изучава посоката на своето движение, човек се домогва до Истината, която е толкова необходима за човешкия ум, колкото светлината за неговите очи. Както слънчевата светлина и нейните лъчи са необходими за физическия свят, така Истината и нейните лъчи са необходими за умствения и за духовния свят. Истината, както светлината, има два вида лъчи: бели и черни. Белите лъчи отговарят на положителната страна на Истината, а черните – на отрицателната ѝ страна. Който не е готов да възприеме и разбере Истината, може да попадне под черните ѝ лъчи, с които си служат черните братя. Коя е причината за съществуването на Белите и на черните братя? Първоначално е съществувало само едно братство, една посока на движение, един метод на работа. Колкото повече се усложнявал животът, толкова повече посоки на движение се явили. В желанието си едни членове от братството да господстват над другите, те решили да вземат друга посока на движение, с което се отклонили от общия ход на живота. Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на светлината и се нарекли „бели братя“. Черните братя следват пътя на черното слънце, а белите братя – пътя на бялото слънце. Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите – нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Бог никога не желае злото на човека. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си. Който вярва, той е надясно и се приближава до Бога. Който не вярва, той е наляво и се отдалечава от Бога.
Помнете: двете течения, двата вида лъчи минават както през слънцето, така и през човешкия мозък. Човек трябва да знае през кои области на мозъка минават белите лъчи и през кои – черните, за да може да се справя с тях, да ги трансформира. Например, ако в мозъка ви нахлуват научни мисли, те ще обхванат специфични центрове в предната част на мозъка; ако нахлуват религиозни мисли, ще обхванат горната част на мозъка, в която взимат участие специфични религиозно-морални мисли и желания. Ако се разгневите, ще се събуди енергията около ушите – център на разрушителните способности в човека. Ако гордостта се прояви повече, отколкото трябва, в задната част на мозъка ще се яви едно болезнено напрежение. Всичко това е излишно. Положително знание е нужно на човека, за което трябва да си служи с положителни методи. Положителното слага в хармония всички сили на природата.
Всички сили, които минават през мозъка, имат своето велико предназначение. Според това, какви сили минават през мозъка, центровете биват положителни, които възприемат положителните, белите лъчи на Истината, и отрицателни, които възприемат черните лъчи на Истината. В първия случай човек има възходящо, повдигнато състояние – стремеж към Бога, а във втория случай – низходящо състояние, т.е. отдалечаване от Бога. И при това положение човек може да има стремеж към Бога, но несъзнателен, неразумен. Той се проявява като фанатик, човек на форми и обреди. Ако днес ходи от една черква в друга, пали свещи, прави поклони, на другия ден ще го видите, че извършил някакво престъпление. Според него, колкото едното е в реда на нещата, толкова и другото. Обаче Божественото учение изключва всички престъпления. За да не изпада във фанатизъм и в отрицателни състояния, човек трябва да разпределя мозъчните си енергии правилно, да не допуща да се натрупва в някой център повече енергия за сметка на други центрове. Проявите на физическия мозък имат отражение в астралния и в умствения мозък. Следователно, ако физическият мозък не функционира правилно, това се отразява в мозъка на другите два свята, дето човек преживява нещата по обратен път. Затова е казано, че човек не живее за себе си. Това, което става на физическия свят, има отражение и в останалите светове.
И тъй, първото нещо, което се изисква от ученика, е да владее силите на своя мозък. За да постигне това, той трябва да се справи със своите стари навици. Ще кажете, че търпеливият лесно се справя с навиците си. Важно е къде трябва да прояви търпението си. Има случаи, когато търпението произвежда обратни резултати, а тук се изисква такова търпение, което да произвежда положителни резултати. За пример, някой търпи, отстъпва на този, на онзи, и в резултат умът му постепенно отслабва. Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Предприемайте само такава работа, която усилва дейността на ума и на сърцето ви. Ако прилагате методи, те трябва да бъдат изпитани не само от другите, но и от самите вас. Например, англичаните и американците си служат с някои методи на индусите и вместо положителни резултати те получават отрицателни. Всеки народ, всеки човек трябва да си служи с методи, които отговарят на самите тях. Това са методите на природата. Те са естествени и безопасни. Вън от мисълта за Бога, като най-разумно същество, което има предвид всички живи същества и им помага, не търсете друг метод за регулиране силите на своя мозък.
Следователно сутрин, като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него, като вечна Любов, вечна Мъдрост и вечна Истина. Мислете за Него, че е благ, не се гневи, не отмъщава, не прави погрешки. Каквито погрешки виждате в света, те са човешки. Всичко, което Бог е създал, е добро. Като държите тази мисъл в главата си, вие регулирате силите на своя мозък. Това значи правилна връзка на човека с Бога. Свържеш ли се с Бога, ти можеш вече да владееш силите на ума и на сърцето си. Това подразбира поговорката: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Да се свържеш с Бога, това не значи, че изведнъж ще потекат енергиите от Него към тебе. Ти само ще предизвикаш да започнат да текат енергиите от Бога, но те ще минат през същества от по-високо развитие и постепенно ще слизат надолу, докато стигнат до твоя ум. Като възприемеш теченията, които слизат от възвишения свят, ти се свързваш с тях и започваш да живееш според Божиите закони. Това значи регулиране и владеене силите на човешкия мозък. Приложете този метод като един от най-добрите, най-безопасните и най-леките. Той е наречен „метод за свързване с Бога“ или „метод за възстановяване на хармонията между човешките души“. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва, от една страна, да хармонизира силите на своя организъм, а от друга – да се хармонизира с окръжаващите. Да възстановите хармония помежду си, това значи да имате взаимно почитание едни към други, да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите. Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди. Даже Учителят не съди. Той вижда погрешките на хората, но мълчи, нищо не говори за тях, никого не съди. Когато хората сами видят погрешките си и понесат техните последствия, тогава Учителят казва: „Не е този пътят, по който вървите. Върнете се назад!“ Хората, у които религиозното чувство е слабо развито, са големи критици. Благоговейното чувство у тях е слабо развито. Тази е причината, поради която те лесно се разочароват. Като правех научни изследвания и измервания на човешкия череп, дойдох и до българина. Религиозното чувство в него е слабо развито, по-добре е милосърдието, а най-добре е твърдостта и упоритостта. Поради отсъствието на религиозното чувство, както и на чувството на благоговение, българинът няма голямо уважение и почитание към жената. И жената-българка няма особено уважение и почитание към мъжа.
Който иска да бъде ученик, трябва да се повдигне над обикновения уровен и да забрави, че е мъж или жена. В школата се приемат души, които имат братски отношения помежду си, а не отношения на мъже и жени. Ученикът трябва да бъде образец във всяко отношение. Че някой имал недостатък, това не трябва да ви интересува, не трябва и да го виждате. В школата всеки ще носи „любовни очила“, през които ще вижда само добрата, светлата и положителна страна на нещата. Ние съдим за нещата по техните вътрешни подбуди или по резултатите им. Теслата и брадвата, например, вършат пакости, но вършат и добри неща. Как ще си нацепите и нарежете дърва за огнището, ако нямате тесла и брадва? Обаче, ако накълцате с брадва или с тесла едно живо дърво и го лишите от условия за растене, вие не сте постигнали целта си. Не бързайте да се произнасяте за нещата, преди да сте видели резултатите. Вие ще започнете от дялането на дъски, но ще внимавате да изкарате нещо добро. Накрая, като видите резултатите, всеки сам ще се произнесе за своята работа.
Мнозина търсят лесен начин за тониране силите на своя мозък, но по-лесен начин от свързването с Бога няма. Като станете сутрин от сън, помислете една–две минути за Бога, че е вселюбещ, всемъдър и свеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще бъдете готови за работа. Този е първият и най-лек метод. След него има още много методи, които постепенно ще изучавате. Те са специални методи, които ще ви се дадат така, както ангелът дойде при Корнеил, хвърли светлина в ума му и каза: „Повикай Петър, той ще те научи на същественото“. Когато човек възприеме същественото, тогава ще дойде неговият Учител да му даде нужните правила за живота.
Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“. Като правите упражнението, ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате. Ако някой път забравите да направите упражнението, ще си отбележите в тефтерчето, че сте пропуснали. Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали. Ако искате да минете, без да отбележите нещо, вие се държите за стария метод. Новото изисква от човека искреност и справедливост. Ще кажете, че можете и без това упражнение и ще направите една молитва, която ще замести упражнението. Според мене по-добра молитва от тази няма. Няма по-велико нещо за човека от това, да мисли за Бога, че е вселюбещ, всемъдър и всеблаг. Като мислиш, че Бог е Любов, сърцето ти ще се стопли. Като мислиш, че е всемъдър, ще дойде светлина в ума ти. Така ще придобиете светлина в умовете си, чистота в сърцата си и Истина в душите си. Светлината ще ви даде знания, чистотата – сила и стремеж, а Истината ще ви направи свободни.
И тъй, който иска светлина в ума си, да мисли, че Бог е всемъдър; който иска топлина в сърцето си, да мисли, че Бог е Любов. Като придобие топлината, с нея заедно ще дойде и чистотата. Как стават дрехите ви чисти? – Като се перат с топла вода. Без топлина няма чистота. Като правите упражнението, ще дойдат при вас старите ви учители да ви нашепват: „Поспи си още малко, няма защо да разваляш съня си. Не е време за ставане и за мислене“. Не се подавайте на такива нашепвания. Напротив, при първото пробуждане веднага започнете да мислите за Бога, като разумно същество, като Любов. Ако пропуснете този момент, мъчно можете да се тонирате. Щом се събудите, направете упражнението и повече не лягайте. – „Ако часът е един след полунощ?“ – Който е спал добре, ще се събуди между три и четири часа. Който не е спал добре, той може да се събуди в един или в два часа. Тогава и да направи упражнението, няма да се ползва много, защото не си е доспал. Аристократите пък, които лягат късно, не спят добре и се събуждат сутрин от 7–10 часа, не могат да правят упражнението. На обяд ще правите упражнението преди 12 часа, а не след 12. И на работа да сте, пак можете да го направите, никаква пречка няма да срещнете. Ако сте чиновник при строг началник, пак можете да го направите. Ще топнете перото си в мастилото, ще повдигнете погледа и мисълта си нагоре и ще кажете: „Бог е всемъдър“. Ще помислите една–две минути за това, без да ви забележи някой. Който има добри условия, може да употреби 5 минути за размишление. Домакинята може да направи упражнението и като готви. – Изобщо, няма сила, която може да попречи на упражнението.
Като правите опита, вие помагате за възстановяване на вътрешната и външната хармония между вас. Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. Добре е вие сами да я възстановите, да не чакате чужда помощ. Добрият цигулар сам нагласява цигулката си и започва да свири. Който не е дошъл до хармонията на тоновете, той очаква на другите. Ще дойде някой отвън да му нагласи цигулката, и тогава той ще свири. Бъдете майстори-цигулари – сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си.
Като давам упражнението, някои искат да останат на „особено мнение“. В школата не се допуща никакво „особено мнение“. Такива не са готови за ученици. Те ще останат вън, докато се справят с особеното си мнение. Значи, когато искате да вземете нещо от школата, нямате особено мнение, а когато трябва да дадете нещо, ще останете на особено мнение. Това не се позволява. За да ви помогна, и аз ще взема участие в упражнението. Много пъти съм го правил, ще го правя още две седмици, заедно с вас. За да не употребявате много време за записване на преживяванията си, ще отбелязвате накратко, с една буква. Ако изпитвате любовно чувство, ще го означавате с буквата „Л“; ако придобивате сила, ще пишете буквата „С“ и т.н. Вие сами ще намерите начин за кратко отбелязване на мислите и чувствата, които придружават упражнението. Бъдете внимателни, да не пропуснете времето, което ви се определя за упражнението. Ако сега не го направите, друг път не може, изгубено е времето. За всяко нещо природата определя точно време. Не използвате ли това време, ще чакате с години, да дойдат същите течения, същите вълни в природата, да ви подемат. Ще чакате, ще хлопате на вратата, но ще ви се отговори: „Затворено е, не можете да влезете“. Ще кажете, че ще се ползвате от онези, които са правили упражнението. Да мислите така, това е все едно да възприемате отразената слънчева светлина, която е минала през 10 огледала. Който прави сам упражнението и на време, той възприема слънчевата светлина направо, както иде от слънцето, без никакви огледала, и затова се ползва от нея. За да възрастне идеята, която е вложена в упражнението, нужно е вода. Да прочетем тогава няколко теми за водата.
(Чете се темата: „Предназначението на водата“.)
Т. м.
8-ма школна лекция на общия окултен клас, 20 април 1922 г., Ст. София.