18 школна лекция на общия окултен клас
29 юни 1922 четвъртък, София

Тайна молитва!

(Прочетоха се темите „Ползата от планинските върхове“, останалите ще прочетете в другите четвъртъчни събрания)

Следующия четвъртък имате ли тема? – Не.

Вторият път напишете нещо върху „историята на житното зърно“. Кога се е появило на земята? Само за житното зърно кога се е появило и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трябва да помислите малко, има ли го в диво състояние? (– Няма го). Защо го няма? Ще пишете идейно, няма да се разстилате да говорите за второстепенни неща. Само с идеи, всичко, което кажете да бъде изказано идейно, образно, пък после върху подробностите. Научете се да говорите отривисто. Окултният ученик трябва да говори: гладен съм. А не – твърде съм гладен, много съм гладен. – Гладен съм, жаден съм, ходи ми се на разходка. А туй – много ми се ходи, твърде ми се ходи, ще ми бъде приятно… това е за хората, които имат време, които могат да разполагат с изобилно време. После, когато ви се зададе някоя тема от окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запример, за хляба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За светлината, коя е отличителната черта? На Любовта, коя е отличителната черта? На Мъдростта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо от всички, която изпъква, тя е отличителна. Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя беше отличителната черта на света? Когато рече Бог: „Да бъде земята и небето“, какво казва Бог после? – Създаде светлината, значи видимият свят. Отличителната черта на видимият свят, това е светлината. Следователно, коя е отличителната черта на светлината? – Разкрива света. Коя е отличителната черта на тъмнината? – закрива света. То е отличително! А че светлината това прави, онова прави, то са второстепенни неща. Отличителното трябва да изпъкне в ума ти. После, Любовта какво прави? Коя е отличителната черта на Любовта? Вие ще кажете; туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото аз ще кажа едно нещо и вие ще се считате обидени. Мислете! Коя е отличителната черта на Духа? Сега, може ли да кажем, че Бог, Който съдържа всичко в себе си може да се жертвува? Може ли вечното и безконечното да се жертвува! За кого ще се жертвува? Тъй щото, като кажете – жертва – ще трябва да разбирате, каква е отличителната черта на жертвата. То е философски въпрос. Казваме, Бог се е жертвувал. Но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното! Бог иска да даде и на най-нищожното този живот, който Той има. И Бог си спира и пред най-малката буболечица да ѝ направи път да мине. То е жертва зарад Него. Той спира цялото движение за да мине една буболечица. Не е ли жертва? То е едно усилие. Следователно, някой път Бог за нас спира колата си. И ако не би спрял колата си, какво би останало от нас? Бихме пропаднали, но Той често спира цялото движение, и често стълкновенията, нещастията в света произтичат, че Бог е спрял своята каруца да мине някоя буболечица, и вие усещате сътресение. Аз казвам: „Спрял е Бог своята каруца за една буболечица“. То е величието на Бога! А утре заради вас ще спре. Законът е същ. Утре и пред вас, ще спре своята кола да минете. То е велико нещо! Това са разсъждения за ума ви. Трябва да мислите! Сега, отличителната черта на Любовта каква е? Вие ще кажете: отличителната черта на Любовта, това е жертвата. Но как ще разбереш жертвата, когато сам не се жертвуваш? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувал. Не си се жертвувал, не разбираш жертвата. Сега да кажем – жертва – може да разбираме, приготовление за такъв един хубав обед, печена кокошка, тъй прясно заклана и опечена на пирустия, зачервена. След туй направена хубава супа от краката ѝ. Добре, след туй, баница направена с мляко и яйца, с сирене, после, турено в едно шише 1⁄2 кило 6 годишно вино. И ти, след като си гладувал, и си очаквал на тази кокошка, дойде един твой приятел, три дена гладувал, и ако ти се откажеш от яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радост, че ти жертвуваш кокошката и баницата и всичко, да бъдеш доволен като го гледаш, че яде, туй го наричам до известна степен жертва; според нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадеш другиму. Потребно е здрава мисъл, т. е. съвършена мисъл.

Сега, три трябва да бъдат съжденията на окултния ученик за живата природа. Най-простите съждения, те са следующите, Ако вие съвременните, да кажем, учители или ученици, постъпите в едно съвременно училище, образцово училище, не са ли всички неща предвидени, по възможност програмата, предметите, колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви предмети ще преподават? И всеки учител ще обясни предмета си. Всичко е предвидено. Ученикът щом влезе трябва да учи, не остава от негова страна, той да критикува онези учебници,да каже този учебник не струва, или онзи не струва. В едно евангелско училище преподава учителят по български език. Излиза един ученик и казва: „Г-не, българският език има толкова граматики, на Икономов той пише, на Иван Стоянов той пише, на Тодор на Петко граматиката…“ Учителят му казва: „Слушай, какво пише Икономов за граматиката – не зная, аз искам да пишеш ти по граматиката, която аз преподавам в клас, а като излезнеш вън от класа, може да вземеш каквото искаш“. Понеже ние сме в училището на природата, трябва да употребим нейния език, нищо повече! Един ден, когато я надраснем, да излезем из училището навън, тогава може да мислим, както искаме. В тази жива природа всичко е предвидено. Да кажем, аз ви задавам известен предмет – „планинските върхове“. Е, отличителната черта на един планински връх? Когато вие изостряте едно перо, защо го изостряте? Тъй, да може да пишете по-хубаво. Защо си изостряте вашия молив? За да може да пишете. Защо изостряте вашия нож? За да може да режете. Да кажем отличителната черта на ножа коя е? Планински връх и долина това са две състояния вътре в природата. И в долините и в върховете се събират две противоположни енергии. Следователно, планините съставляват гръбнака на земята, гръбначният стълб са те. Следователно, нашата земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно време е била меко тяло, без планини. Било е време, когато е била без планини. А сега е станала гръбначна, и тогава реките съставляват нейната артериална кръв. Артериалната и венозна кръв, която тече и влиза през гръбнака и т. н. Сега можете да кажете второстепенното, че планините имат грамадна енергия събрана, че духовете се събират, всички тия неща са верни. През гръбначния стълб има много нерви, които минават, много възли, то е вярно; много клетки се съсредоточават в корубата на главата, с милиони клетки са събрани. Но тази коруба е създадена за кого? За музика е създадена. Сега разбира се, онези, които са създали планините, те са имали цел. Цел са имали. И в историята на замята, ако ние речем геологически да я опишем, планините не са създадени тъй, както съвременните геолози описват. На всички върхове има нещо отличително, но не са тъй създадени. Сега, първата мисъл ще се установи. Не е наш въпрос да разгледаме тайните на природата. Всяка една задача, която ни се задава в туй велико училище на природата, ние трябва да я разгадаваме. Поне половината от задачите, които ни се задават, трябва да ги разгадаваме. Като станете сутрин, не е първият въпрос какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христос: Кой мисли така? – Само учениците. А учениците, които познават природата, и които познават Бога, те няма да мислят за ядене. Добрият син и добрата дъщеря като стане сутрин, ще иде при майка се, ще я целуне и майката ще я целуне. И синът ще направи същото. То е предназначението. В училището ще дойдат, това са ученици, ще ги целунат. И след туй бащата и майката ще дадат разпореждание за училището, но преди занятието ще дойде яденето. Вие, като станете сутрин, веднага разрешавате един важен въпрос: какво ще правите през деня? При баща си не отивате, при майка си не отивате, природата не познавате, и при това искате да бъдете ученици. Но трябва да познавате природата. Имате ли определено мнение, като станете при кого трябва да идете? И като станете сутрин, като се обърнете към Бога, трябва да знаете, дали е горе. Вие не Го знаете къде е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате в природата, усъмните се. Не знаете ли от какво произтича туй съмнение? Представете си, че аз и вие сме в две съседни станции. Ние сме съединени с телефони, телеграфи и други средства за съобщение, но представете си, че прекъснат съобщенията на телеграфите и телефоните и ние ще се изолираме. Тогава ние съществуваме, без да се съобщаваме. Ако вие отправите в ума си една престъпна мисъл, да кажем някоя вечер вие си лягате, минала ви е някоя престъпна мисъл, но не сте я възпрели, станете сутрин, не сте разположен, всички съобщения с природата, с Бога са прекъснати. Чувствате се неразположен. Може би вие да не сте неразположения, а някой друг с лошите си влияния ви е покварил. Ще бъде чудно, ако един велик извор, някое друго малко изворче го размъти. Ако ти си много плитък извор, и някой може да ти повлияе със своите мисли да измени вървежа на живота ти, да те направи неспокоен, плитък си. Но вярното е, че ти вътре в живота си, си допуснал една мисъл, която в даден момент е прекъснала всичките съобщения. И като дойдат от невидимия свят на помощ, защото и природата има свои служители, ще се минат час, два, може би 1–2 дена, докато турнат съобщението в ред, и вие ще имате едно приятно разположение на душата.

Та, у всинца ви трябва да се установи чрез изпита всякога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате известно състояние. Трябва да знаете, туй състояние, което имате, към коя категория спада? Към физическо състояние, към духовно или към Божествено състояние. Аз ще ви дам една категория сега между физическо състояние, духовно и божествено състояние. Сега, ако вас ви зададат въпроса: кои състояния са чисто физически? Физически състояния са конкретните състояния. Те са ограничени състояния. Значи ограничените състояния, които имаме, това са физически. И те са мимолетни: всякога едно физическо състояние бързо се мени. Много бързо се менят физическите състояния. Да кажем, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпелив човек. Вземете една малка игла и на най-деликатното място, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промените, ще се промени състоянието ви. В този момент, ако вие владеете себе си, тази игла не трябва да произведе нищо, да не се измени вашето състояние. Значи, тия състояния са свързани с предметите на земята, които постоянно се менят. Да кажем, имате вие една брошка или имате един скъпоценен камък, вие обиквате този камък, по един ден, друг обикне вашия камък, задига го, измени се състоянието ви. Имате книга, която обичате, някой велик поет я е написал, тази е ценна книга. Дойде някой, задига я, безпокои ви това. Но предположете, че вие имате туй знание складирано в вашия мозък, не може да ви се отнеме, вие сте по силен. Но дойде някой, нанесе ви един удар, и там ви наруши спокойствието, не може да отворите листата. Следователно, трябва да достигнем до положението, при което, като виждаме, че някой ще нанесе удар на главата ни, да можем ние, чрез своята мисъл да спрем този удар, веднага да парализираме неговото действие. Ще каже някой: „Дали е волята Божия да спираме някого?“ Може да питате вие кармически ли е да те удари някой в главата. Ако си глупав, да, може да те удари. Глупавият всеки ден го бият. Умният, като го бият, поумнява, а глупавият, като го бият, оглупява. Ще кажете: Кармически закон е да те удари някой в главата. Не, не е кармически закон. Този удар може да дойде съзнателно или не съзнателно. Представете си, в казанлъшко някъде, някой си турил капан за мечки. Но на сутринта, отива и вижда, там се хванало неговото магаре. Представете си, сега че вие сте пътник, минавате и побутвате този капан, и той ви хване. Ако вие не бяхте толкова любопитен да се интересувате от този мечешки капан, щяхте ли да се хванете в капана? – Не.

Следователно в окултната школа, всякога предупреждават своите ученици, че астралният свят е пълен само с капани, мечешки капани, под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва учителят: „През еди-кой си път няма да минавате, еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кое си цвете ще ги гледате няма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съвременните хора казваме, че всичко трябва да обходим, всичко трябва да опитаме. Ако онзи ученик рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита. Никаква цена няма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуват и между вас. Аз ще ви кажа един ден, сега няма, но приготовлявам една беседа за мечешките капани, които се образуват между вас, и които всеки ден вие ги барате. И след като ги барате, дохождат да ме питат, защо този капан е подложен? – Вие, като ученици не сте вървели по пътя си, няма да ме питате защо? Тези капани са за мечки. И от 20 год. аз трябва да се разправям все за мечешките капани. Еди-кой си защо е направил тази постъпка? Защо е направил тази погрешка? Е хубаво, аз разправям, да ви кажа причината – защо е станала тази погрешка, какво ще се ползувате вие? Вие ми казвате, че Драган Стоянов, мъж на еди-коя си ѝ купил копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избягала и в тела си скъсала роклята. И ме питате; за да си скъса роклята, какво предзнаменование има това за нея? За хубаво ли е или не? Дали на време, астрологическо е била направена тази рокля? Дали денят е бил избран добър или лош, или вината е в онзи търговец, от когото е взет плата, коя е причината? Хубаво, представете си, че аз обясня, какво ще се ползувате вие? Единственото нещо: Тази туркиня е била невнимателна тя е пътувала с един кавалер, захласнала се е, кравата я бутнала в тела и се скъсала роклята ѝ. То е едно обяснение. Сега, второто обяснение е че тази туркиня я било страх от биволи, и, следователно, случило се да излезнат биволи, крави на среща ѝ, и тя хуква да бяга. И като прескочила тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта с пари, някой имал нужда за пари, погва я, тя бяга, и си скъсва роклята. Те са ред причини. Коя от тия причини е съществената, която скъсала роклята ѝ? Сега, ще мислите. Не искам вие сега да мислите, че туй го давам за сравняването на вашата рокля. Не, принципът за обяснение е важен. Има много неща, които не трябва да ги обяснявам. За вас окултните ученици важи да изучаваме изкуството да градим отлично. Да събаряме, това не е изкуство. Запример, от 20 години насам, ако вие бяхте дошли при мен да ме питате така: Учителю, аз съм намислил да направя едно добро дело, дайте ми един най-хубав метод, и аз ще го направя! Ако вие бихте мислили тъй: Учителю, аз съм решил да се примиря с всички онези, с които съм в конфликт, решил съм, дайте ми най-добрия метод, и аз ще го направя, без да ми мръдне окото! Учителю, аз съм решил да пожертвувам всичкия имот за бедните, дайте ми правила, аз съм решил това! Ако от 20 год. вие бихте ме запитали за тия неща! А сега, ще дойдат при мен казват тъй: „Г-н Учителю, представете си тази сестра там, миналия ден, знаете ли какво направи?“ Е, какво направи? – „Не ми даде дума да говоря в събранието. Не само това но онзи ден, като ме срещна не ме поздрави. Туй подобава ли на една християнка?“ Сега мислите ли, че туй е за обяснение? Аз да седна сега, като адвокатин да обяснявам защо не ви е поздравила. Е, не нарочно го е направила, много захласната е била. „ Как? Тя не трябва да бъде захласната“. Ще кажем: Може да бъде захласната. „Не, не, тя мен като ме среща не трябва да бъде захласната, при всеки друг случай тя може да бъде захласната, но при мен…“ Е, хубаво, питам сега, кой от нас не е бил захласнат? Все ще бъде човек захласнат? Това са мечи капани. Разбирате ли? Това са мечи капани! И аз някой път в школата ще направя опит. Аз ще ви направя един мечи капан, да видите, колко е смешно, как се заблуждават хората. Решете сега да направите едно от най-добрите дела, непременно, най-малко 10 мечи капани ще изпъкнат в ума ви. Решите да направите едно добро дело, ще се почешете, ще кажете: „Чакай да се понаям баница, че после“. Вторият път ще кажете: „Малко работа имам, това-онова“. И най-после казвате: „За днес не може, но хайде утре ще я направя“. Та когато вие като ученици влезете в окултната школа, веднага в ума ви ще започнат ред противоположни действия, и трябва да разбирате тези закони, за да се освободите от тях. Те няма да се изменят. И може би, окултният ученик е изложен някой път на голямо изкушение, на големи противоречия е изложен. Защо, и за какво, няма да го обясня. Изложен е, аз само констатирам факта. Но туй излагане, ако той го използува, то е за добро. И за туй аз онзи ден ви казах, че като се намираме в окултния път, ние ще действуваме и после ще мислим. Окултните ученици трябва да действуват, после да мислят. Вън, в света, ще мислите, после ще действувате. Едно от двете: каквато и да е добра мисъл, която дойде в ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, без да се колебаеш. Ако сутрин, след като станеш, в ума ти дойде една силна, добра мисъл, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай пред никакви философии, не яж, не пий, направи това. Ако е изпъкнала, направете я. И след като я направите, не отивайте да разтръбявате из махалата какво сте направили. Направете опити, вие ще мислите после, а когато дойдат резултатите, тогава ще разберете. След време ще знаете как да го предадете. Вие забелязали ли сте сутрин, като станете, каква мисъл имате най-първо? Направете сега първото наблюдение, Следующето наблюдение. Щом се пробудите от първия сън, отбележете каква мисъл е в ума ви. Каквато мисъл и да е, отбележете си я в една малка тетрадчица. За една седмица това. За 7 дена отгоре забележете си какви мисли ще имате, щом се пробудите от първия сън, отбележете сия, ще бъдете строги: първата мисъл може да е приятна, може да е неприятна. Ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите може да мислите за печена кокошка, макар да сте вегетарианец. Или да мислите че имате 20,000 лв. Или може да бъде такава мисъл в ума ви: толкова време вървя по този Божествен път, нищо не съм придобил, ха да тръгна по широкия път. Ще констатирате мисълта конкретно. За 7 дена от горе, ако изникнат все хубави мисли то е отрадно. Отрадно явление е. И областта, през която минавате е отлична. Сега, вие очаквате, казвате: „Господ да ни просвети нали?“ Но ако Бог ви види от лявата страна, ще употреби един метод, ако ви види от дясно ще употреби друг метод. Като ви види от ляво, ще ви тури от дясно, ще ви тури от пред и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете от ляво към дясната страна, и после от пред, никога няма да ви говори Господ. И аз бих дал на майките едно правило, няма да обяснявам окултния закон. Най-първо, вземи детето си тури го от ляво, после от дясно, пък го прегърни; след туй вземи го от пред, и после го целуни. Целувката е вече Божествена. Като го целунеш ще започнеш да му говориш. Сега, вие ще ме запитате, пак вашата философия, не може ли без да се туря от ляво, и без на дясно? Направете опит! Това са микроскопически опити. Защото, върху този опит: на ляво и на дясно, ние ще произведем друг опит. Сега, започнете с децата. Имате дъщеря на 5, 10 год. турете я от ляво, от дясно. И детето като речеш да го туриш от ляво, да не каже: защо мамо? Да те слуша. Щом не те слуша, хич го не бутай. Бащата да направи същото с своето детенце разбира се онези, които имат деца, а които нямат деца, и на тях да не остане хатър, ще намерите някое бедно сираче, малко просяче, което да обичате; ще го намерите някъде, Ще идете в някой беден дом, и ще го турите на ляво, на дясно. В една седмица правете този опит. Идете в някое бедно семейство, което ви се нрави, и там си направете опита. Туй естествено ще дойде. Сега, вие ще ми дадете друго възражение: Какво ще кажат хората заради мен? Ако мислите какво ще кажат хората заради вас, не ходете. Опитът, който ви давам, идете направете го, и нищо повече! Направете го макар и светът да се обърне с главата надолу! Тия деца, с които ще направите опита, те ще ви благодарят. Те не са имали сладка целувка, никой не ги е обичал. И те ще се чудят, как, отде се намери такъв добър човек, да целуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, аз давам пълна свобода, нека само онези, го извършат, които могат по закона на Любовта и Мъдростта да го направят; които не могат да не влизат в изкушение, понеже си създават ненужни неприятности. Ама как мислите, когато Господ изпрати някой велик ангел при някоя грешна душа да я утеши, какво трябва да сторят? И ангелите имат окултна школа, да помагат на такива грешници. Знаете ли какво е положението? Някой светия го пратят да се занимава с някой паднал грешник. Ако сте вие косите ще ви настръхнат нагоре. Ще кажете: „Как тъй? Аз в туй място да се опороча“. А в тях няма никакво колебание, казано – свършено! Но знаете ли какъв е законът? Щом се допре този дух до вас, веднага греховете ви се отнимат, изгарят в този Божествен огън. И ако вие вярвате, този огън ще се предаде. Сега, ние окултните ученици, не очакваме да станем светии. Ще се молим, ще правим опити да видим колко можем да изпълним закона. Запример проповядва се за щедрост, трябва да се помага, но не знаеш колко си щедър. Да кажем, че си един чиновник или търговец. имаш 100,000 лева приход в годината, станеш, искаш да покажеш колко си щедър, кажеш: „10,000 лв. давам“. Ама като идеш до касата, поспреш се малко: Не е ли много? Ще кажеш: 5000 лв. После кажеш: „Не на тия хора не им трябват 5,000 лв.“ – Хайде 2,500 лв. но и от тях те нямат нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, от 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бъдете окултен ученик? Не! В братството знаят, че от вас нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднъж в себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станеш но не отстъпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажеш ли веднъж, ще устояваш на думата си до край. Това е една отличителна черта. И всеки един ученик от вас може ли така да постъпва? Не е в многото, но туй което ние обещаем, трябва всякога да извършим. То е послушание. Защото, тази мисъл е дошла от някъде, тя е дошла от Бога. Вие сте обещали, и след туй се колебаете, дали е от Бога.

Опитай я, ти като я опиташ, ще я познаеш от Бога ли е или не.

Тайна молитва!