Развитие на съзнанието

22 школна лекция на общия окултен клас,
27 юли 1922 г., четвъртък, в Чам-Кория

Тайна молитва!

Прочетоха се първо темите на учениците върху „Най-правилният метод за възпитание на волята“. След това брат Русчев прочете тема върху: „Физическия свят“.

После Учителят говори.

Аз ще говоря малко върху „развитието на съзнанието“. В този случай „съзнанието“ взимам в широк смисъл. Като вземете в българския език думата „съзнание“, тя е образувана от съюза „със“ и съществителното „знание“. Това значи да ходиш със знание, да знаеш нещо, да съзнаваш нещо. Туй има повече духовен характер – значи да можеш едновременно в себе си, в ума си да съзнаваш две различни състояния, т.е. да съзнаваш една права постъпка и една крива постъпка, да правиш разлика между тия две постъпки, да познаваш разликата между една права и една крива мисъл, между едно право и едно криво чувство.

Сега, когато ви говоря за съзнанието, някои от вас са като онези, които обичат музиката, слушат и казват: „Много хубаво нещо е музиката“, но не можете да направите разлика коя част е хубавата, не можете да направите разлика между тоновете. Ако някои тонове са изпуснати, не можете да схванете това. Схващате само общото течение, когато един музикант специалист схваща къде е грешката, различава я с ухото си.

Сега, вие окултните ученици, ако не можете да схващате известни тонове, ако не можете да правите тази разлика в съзнанието си като тези музиканти, не можете да бъдете ученици. Добре. Аз сега ще ви преведа въпроса от окултно гледище: ако напиша един цигулен ключ на петолинието и под първата линия на петолинието туря отдолу една пула без опашка, ще имам цяла нота. Да допуснем, че при тази цяла нота аз поставя друга една – четвъртинка. После друга една – осминка,след това пак една цяла, после една половинка нота и т.н. Сега тази четвъртинка нота ще се хвали ли, че е при голямата, при цялата нота? Някой път вие окултните ученици, гледам ви, почвате да мислите по този начин – колко малката нота е по близо до голямата нота. Не, гледайте какъв тон ще издадете, и какво съчетание може да имате в тази обща хармония с първата нота, какъв израз може да дадете в общото съчетание с всички ноти. И сега у вас постоянно се явява въпроса: накъде, по кое направление към голямата нота сте, колко далеч сте от нея. Някой път гледате, че сте на едно деление, две деления, три деления от нея, и си казвате: „Отдалечихме се ние“. Туй не е едно музикално разглеждане на въпроса. Онази нота, която може да даде израз, може да е много далеч от главната, от първата нота, може да е и след няколко листа от първата нота, но пак дава най-голямо изражение. И забележете, че във военната музика, в бойната музика, когато ще воюваш, всякога дават изведнъж най-високото изражение, стряскат човека, когато в миньорната музика се започва тихо, тихо, после се повишава, и най-после дойде най-високото. След това пак спущат, понижава се. В мажорната музика не е така.

Сега, ако искате вие, като ученици, да се развивате правилно, трябва да разбирате живота в неговите съотношения, тъй както Бог го е наредил. Вие всеки ден сте ноти и при всяко лягане и ставане не сте в същата гама. Запример, аз, като ваш учител и вие като мои ученици, няма да бъдете утре при мене тъй, както сте днес. Вие мислите, че ще бъде същото. Но, отношенията ще бъдат съвсем други. Има друга една вътрешна сила, която урежда живота, не зависи от вашето желание, не зависи от нотата, де да се постави тя, а зависи от самия музикант. И вие нямате право да казвате, защо съм турен долу или горе – навсякъде трябва да изпълните ролята си. Долу или горе, на високо или низко, като цяла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесет и втора или шестдесет и четвърта нота, като у барабана или в друг инструмент, вие трябва да се сливате в едно, да се не чуват ударите ви – безразлично е това. Защото, в туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трябва да стане отглас. Не сте вие целта в света; светът не е създаден зарад вас. Този свят е създаден за едно развлечение на Бога, а игралките на туй развлечение са хората. Следователно, вие сте играчки в туй развлечение на Бога.

Сега, вие казвате: „Ние в туй самоусъвършенствуване“… В какво се състои туй самоусъвършенствуване? – В познаване Бога. В какво познавате Бога? – В Любовта Му. Добре, познахте ли Го в Любовта Му? „Е, в мъдростта Му“. Познахте ли го в мъдростта Му? Е, в правдата Му. – Познахте ли Го в правдата? – „В Добродетелта Му“. Познахте ли Го в Добродетелта Му? – Не сте, т.е. отчасти. Когато Неговата правда се приложи върху вас, казвате: „Няма смисъл“. Когато Любовта Му се прояви във вас, казвате: „Няма смисъл“. Когато Мъдростта се прояви в своите високи форми, казвате: „То е много забъркано, не е за нас“. Когато Истината дойде в своята светлина, казвате: „Не е за очите ни“. Питам: При туй съзнание на един ученик, какво може да знаете? Следователно, всички трябва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т.е. в съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствувания, на всички Божествени действия. Туй е едно спасение за човека, или, аз го наричам другояче, обистряне на човешкото съзнание. Всичко може да се отразява в съзнанието на човека. Съзнанието е като една бистра вода, в която всичко може да се отрази. И в туй отражение ние виждаме как светът е създаден.

Сега, аз ви следя, наблюдавам ви: вие се занимавате с неща, които много пъти сте ги преживели. Запример, вие сега се безпокоите какво ще ядете, какво ще сготвите. Че с това се занимава и вълкът – дали ще намери храната си днес или не. Птичката и тя мисли за храната си. Ако ние станем като птичките, които нямат нашия ум, и почнем да се безпокоим, какво ще излезе? Че какво, храната ви е предвидена! Бог е предвидел и ако съзнаеш това, ще я намериш точно на време. Ако разбереш Неговия език, ще я намериш точно на време. Да кажем, че от София са ви изпратили един колет, и в писмото ви пишат за него, но писмото не сте получили, а само колета. Знаете, че колетът е дошъл, но не можете да го вземете.

Та, сега, в окултната наука, всеки трябва да се стреми да научи Божествения език на нещата. Знаете ли какво значи да се говори на Божествен език? Сега, аз на един ученик преподавам за пръв път Божествения език и му се вижда много странен. Уча го първата буква на Божествения език. Азбука си има този език. Тази азбука всеки ден ви се преподава. И туй, дето се молим, вярваме, любим, това за сега са средства да ни преведат този език, да изучим Божествения език и да разберем силата му. Ако ме питате защо е Любовта? – Да научим Божествения език. Ако ме питате, защо е Вярата? – Да научим Божествения език. Защо е Мъдростта? – Да научим Божествения език. Защо е Истината? – Да научим Божествения език. Щом научите тази реч, сегашният ви живот ще се осмисли. Запример, във вас често се подига въпроса, желанието, искате да ви обичат и да ви любят. Знаете ли какво значи да обичаш и да любиш? Сега, вие, когато обичате някого, оценявате любовта така: ще му направиш една дреха, някой подарък, къща ще му съградиш, кон ще му купиш, пари ще му дадеш, а ако ти е син, повече нещо ще му дадеш. По този начин, външно изразяваш любовта си. Но това не е никаква любов. Ами представете си, че вие сте ми слуга, честен сте и аз оставям къщата си конете си да се разполагате 10-ина–20 години с тях, а аз заминавам някъде. Като си дойда, ще си взема нещата. Мислите ли, че това правя от любов към вас? Аз го направих от любов към себе си. Сега, вие майките се препоръчвате, че имате идеална любов, обичате децата си безкористно. Хубаво, аз не се съмнявам, че имате безкористна любов, но вие обичате децата си, защо? Защото ще остареете, а този ваш син ще стане виден човек, та да има кой да ви гледа. Дъщеря имате, обичате я. Защо? – Да порасне, та да се ожени за един богат, учен зет и да ви помага. Можете ли да кажете, че това не е истина? С нищо не можете да ме убедите в противното. Във всичките ви мисли лежи една користолюбива цел, един пълен егоизъм. Вие се приближавате при мене защо? И там виждам един егоизъм. – За да почерпите нещо. Когато ви казвам, че и аз искам от вас, казвате: „Помогни ми да спечеля на един лотариен билет, че половината ще дам на братството“. Помогни ми да спечеля 100,000 лв. и половината ще дам на братството. След като спечелите! Тъй казват моите ученици: След като спечеля… Това не е окултизъм, това не е ученичество. Тези идеи да ги изхвърлите из вашите глави. Аз искам от вас жертви за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За в бъдеще, всички, всички да служите абсолютно безкористно, без да очаквате да получите нещо. Вие гледате все на първо място да кацнете и да кажете, че аз съм сега от ляво или от дясно. Така искаха учениците на Христа, един от ляво да седне, друг – от дясно. И след 2000 години пак същото искаха. По този начин не се влиза в Царството Божие. Вие искате лесно да влезете в Царството Божие. Туй не е окултизъм! Та, в вашето съзнание трябва да се роди една идея по-висока. Ако аз, като учител, имам една цел – да ви използувам, това не е никакво учителство, това е търговия! Ако аз не съм ви казал самата истина, има защо да не я казвам. На един ученик казах истината, и два дни плака. И на други някои ако кажа истината, три дни ще плачат. В тази истина ще научите горчиви работи. Който влезе в Царството Божие, ще му дадат най-големите горчивини. Ще ви турят в най-силните киселини, и ако се разтопявате в тях, не сте за Царството Божие. Сега, във вашето съзнание, вие трябва да се приготовлявате. За какво да се приготвите? За ония истини, на които Божественият свят ще ви подложи. И ще ви подложи. Вие сте чудни! Искате да влезете в Царството Божие като гости. В Царството Божие гости не искат. Онази мома, която ще се жени какво мисли? Очаква ли тя като влезе в новия дом 3–4 слугини да ѝ служат, а тя на стол да стои и само да се облича? Тъй ли мисли тя? Свекърът ѝ на село ще иска тя да се запретне да омеси хляб, че да видят меси ли добре; да сготви, да опере, после на нивата ще отиде да работи. А ние, духовните хора, мислим често… Какво? – Че като отидем на небето, ще вземат китари и ще ни свирят и пеят. Ще има свирни, но между свирните ще има много велики работи, които се вършат в този велик свят. И ако вие, със сегашните ваши схващания, ако със сегашните ваши разбирания мислите да влезете в този свят, ще се намерите в едно голямо противоречие. Представете си, че сте отишли на небето и са ви дали най-добрата храна, най-добрата музика, най-доброто забавление и изведнъж дойде заповед, кажат ти: „Ти ще станеш сега и ще отидеш на земята при един грешник“. Ако се намусиш, пропадаш. Не, ти ще станеш с радост и ще отидеш при този голям грешник. Ако вас ви турят да направите нещо подобно, ще се намусите. Запример, някой е седнал от дясната ми страна и ви дигнат за нещо, ще кажете: „Един път в живота си имах случай да седна тука и ме дигнаха“. Всички ученици тъй мислите. Аз не казвам, че това е лошо, това е хубаво, но в Божествения свят се казва, че Бог може да се прояви навсякъде. Бог ви изпитва. Вие не знаете къде ще се прояви Той и как ще се прояви. Вие не знаете това, защото не е в това, как Бог е почнал да се проявява, но как ще свърши. Представете си, че аз ви поканя на гости и ви опека една хубава кокошка, но след туй казвам: „Хайде сега да се разходим около 3–4 часа и след като се върнем, ще видим, тогава може да ядем кокошката“. Какво ще кажете отгоре на това? Вие сте гладни, 2–3 дни не сте яли и след като ви поканвам на печена кокошка, предлагам ви да направим една разходка за 2–3 часа. Ще кажете: „Сега ли му е време за разходката?“ Веднага ще ми разкритикувате постъпката. Ще кажете: „Е, Учителят!“ Ами ако се окаже, че тази кокошка била болна, ще ви кажа: „Ще я отложим, по-добре да се разходим, отколкото да ядем“. Ако ви поканя в къщи, тя ще ви мирише и ще ви изкушава, затова ви разхождам, развождам ви надалеч. Следователно, всички изкушения не са нищо друго, освен отвличане от опасностите, които са създадени в света. Всяко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нещо по-голямо, нещо по-лошо. Туй зло е дошло, за да не се случи нещо по-голямо. Затуй една българска пословица казва: „Ела зло, че без тебе по-зле“. Следователно, всички изкушения имат за цел да ни избавят от туй голямо зло, което виси като нож над главите ни. Като ученици на тази школа вие във вашето съзнание, трябва да имате ясна представа за ония промени, които стават в Божествения свят. Не е важно какво вършат хората, а как е нареден светът. Божественият Дух, който прави тези промени, раздава на всички хора, както намери за добре. Вие гледайте да разберете Божествения Дух, а не тези малки духове. Проучвайте този дух, който просвещава, който раздава нещата, който е извор на Божествената Любов, носител на Божията Мъдрост, носител на Божията Истина, Правда, Добродетел. Този Великия Дух, Него трябва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъв спор нямаше да има. Всички тия спорове, които сега стават, лесно биха се уредили. Аз онзи ден говорих на първия клас за превръщане на енергиите. Представете си, че дойде някой ваш приятел и кръвно ви обиди – един изпит. Наблюдавайте в един месец време, за колко минути, дни или седмици ще можете да превърнете тази обида или каква и да е друга обида и то не само че да не остане никаква следа от тази обида, но като чуеш отново да се произнесе тази обида, да се радваш, да ти стане приятно. Наблюдавайте след колко време може да превърнете тази обида в приятно чувство. Това е пак до силата на съзнанието ви. Ако до един месец не можете да я превърнете, вие сте далеч. Тогава минават месец, два, три, година, две и повече, и по закона на кармата, след много време, всичко минава, заличава Господ този спомен и вие казвате: „Свърши се“. Да, но това не е ученик, никакъв урок той не е научил. Добре сте научили урока си, ако след като ви обиди някой, в един час отгоре заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. Вие имате тази наука. Това е един ученик, който разбира законите. Вие може ли да го направите? – Можем. Христос като казва „любете враговете си“, това значи, че обида, казана от врага ти, да можеш да я превърнеш, защото той, като враг, като ти е казал тази обида, избавил те от едно голямо зло. Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозен език ще ви кажа същото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Дух, да приложите Божествения Дух. Ако в един месец една обида не можете с вашата любов да я превърнете, вие не сте ученик, вашата любов е слаба, не е Божествена Любов. В Божествената Любов, която имате, в този огън трябва да се топят всички елементи. Сега, някой може да въздишат. Ученикът не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: „Ох, ох“. Не, не, ще въздиша, ще каже: „Ох, ох!“ Не, не, ще работиш. Днес, „ох“, утре „ох“ и най-после ще каже: „А разбрах сега, няма повече „ох“, задачата е решена“. Аз не се сърдя, че някой път казвате „ох“, но гледам, като казвате „ох“ работите ли. Като казвате: „Ох“ и не работите, казвам: Тази работа с „ох“ няма да се разреши. Ако не вземете този метод, който ви давам тази вечер, ще губите времето си, т.е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене някои ученици, които от 15 години повтарят този клас и казват: „Учителю, кажи ни нещо повече!“ Като им дам по-сложна задача, те казват: „Не е по силите ни“. Тогава как искате да минете в по-горен клас? Сега, не казвам, че аз искам това, но казвам, че в тази школа всичко е определено, необходимо е. Да любиш, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш мъдър, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш истинолюбив, това не е една привилегия, това е една необходимост. Да бъдеш милостив, това не е една привилегия, това е една необходимост. Няма да кажеш: „Не мога“. Не, не, ще се подчиниш и нищо повече. Това е една необходимост. Не се ли подчиниш на тази необходимост, очаква те смърт. Ама защо трябва да любиш? Не любиш ли, няма живот. Ако любиш, има живот; ако не любиш, няма живот. Ако не придобиеш тази мъдрост, условията на този живот няма да се проявят. Тъй щото, като говорим за Любовта, като говорим за Мъдростта, за Правдата, за Истината, ние подразбираме необходимостта на Божествения живот. Няма да казваш „защо“, но ще кажеш: „Аз трябва да любя, аз трябва да бъда умен, правдив, истинолюбив, това е необходимост, това е Божествено, наложено ни е, няма изключения“. Тъй трябва да мислите. Казва някой: „Защо трябва да любим“. Необходимо е да любиш. Ама защо да го любим, лош е? Необходимо е. „Ама той е такъв“. Необходимо е. Разбирате ли? Волята Божия е такава. Разбирате ли какво е Волята Божия? Ако не ѝ се подчиниш, тя помита всичко; ако ѝ се подчиниш, спира. Бог няма да се подчини на едни детински своеволия, няма да ти дава отговор за какво и защо – ни най-малко! Трябва да знаеш необходимо е. Защо трябва да любя? – Необходимо е. Защо трябва да бъда умен? – Необходимо е. Тъй трябва да мислите. И в вашето съзнание трябва да легнат веднъж за винаги тези неща, и то не само у вас, но тъй ще проповядвате и на другите. Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходимо е да любиш.“ Какво учите друго? – Необходимо е да имаш мъдрост. Друго? – Да не правиш глупави работи. Друго какво учите? – Необходимо е да учиш истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи! Но няма да кажете: „Може, но когато имате разположение“. Не, ще любиш и нищо повече. Никакво разположение, но по заповед. Необходимо е и нищо повече. Ще се подчиниш. Откажеш ли, всичко е свършено.

И сега, всичките страдания в света не са нищо друго, освен това, че невидимият всят иска да вразуми хората, че много неща са необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, как стои той от окултното гледище. Щом всичко това е необходимо от Божествено гледище, необходимите неща най-лесно се изпълняват. Необходимо е да ядеш. Мъчно ли е да ядеш? Не, лесно е. Необходимо е да пиеш вода. Мъчно ли е да пиеш вода? Не, най-лесното е. Глътка по глътка, ще свършиш. Дигни чашата на страна. Тия са най-лесните неща.

Сега, тия спорове, които често произтичат между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Често съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между една мисъл и друга, между едно чувство и друго. Казва: „Аз тъй мисля“. Другият: „А пък аз тъй мисля“. Да се разберем! Няма какво да се разбираме. В любовта няма противоречия, но необходимо е да любиш. Ще кажеш: „Ама как, как ще любя?“ Ще ви приведа един пример: Когато се излюпят онези малки юрдеченца, майка им давали им уроци как да плават? Още като се излюпи, то знае как да плава. Майка им учи ли ги как да кълват? – Те знаят как да кълват още щом се излюпят. И на вас казвам: „Вие като излезете от вашето яйце ще знаете как да кълвете и да плавате“. Ако ми кажете, че не знаете, ще ви кажа, че искате да ме забавлявате. Тъй седи въпроса. Аз ви говоря за една истина, която дълбоко е вложена във вашата душа и вие може да я знаете. Както пиленцето може да кълве и юрдечето знае да плава още щом се излюпят, така и вие знаете. Юрдечката майка казва: „Клок, клок“. Преведен, този език значи: Ще работиш тъй, както е написано вътре в тебе. Дойде юрдеченцето до водата, и майката казва: „Квак-квак“. То значи: Тъй, както е писано в тази Божествена книга, тъй ще плаваш. Вие ще ме питате как да любим. Аз ще кажа: „Квак-квак – тъй както е писано в Божествената книга“. Няма никакъв спор. Ще отвориш книгата, ще прочетеш. Спреш ли ме и разсъждаваш философски, няма да влезеш в водата.

И тъй, вложете мисълта, че основните Божествени мисли, идеи са вложени, написани в тази Божествена книга и всеки може да чете от нея, стига да иска да чете, стига да слуша. Я наблюдавайте пиленцата, юрдеченцата, като чуят гласа на майка си: Кът-кът – всички пиленца се събират, слушат, подчиняват ѝ се. Като ги повика, всички отиват. Е хубаво, когато Господ ви вика, а вие не слушате, ще изгубите. След като майка ви, която е поставена да ви вика, извиква клок-клок, а вас ви няма, не загубвате ли? Като ви каже кът-кът и вие закъснеете 1–2 минути, всичко е опапано. Казвате: „Има време, за в бъдеще“. Няма време, всичко е определено. Туй пиленце не може да се отдалечи на голямо разстояние от майка си. То може да се отдалечи на разстояние само 1 крачка, две, 10, 15 крачки, но не може да се отдалечи на 100 крачки или повече. Отдалечи ли се повече, то изгубва майка си.

И ние, в нашето съзнание, не може да се отдалечаваме от Бога. Вие казвате: „А аз ще се отдалеча от Бога“. Да, но далеч като отидеш, като каже майка ти „кът-кът“, няма да чуеш. В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним каквото казва , да изпълним волята ѝ. За последствията не мислете, защото в необходимостта всичко е за добро.

Свърши се в 9 ч. без 10.

Тайна молитва!