Имате ли зададена тема? – Не. За идущия път ще имате темата „Човешката воля – разлика между воля и своеволие“.

Ще направя няколко бележки върху отклоненията в живота, върху привидните причини, които въздействат на това отклонение. Ако се поставите на равно поле и наблюдавате пътеките, през които хората вървят, ще забележите, че хората не вървят в права линия, а зигзагообразно. Даже ако направят едно царско шосе, вие ще видите, че те ще вървят от едната страна, после ще минат през другата страна, такова едно кръстосване става. И у животните, и у тях се забелязва това отклонение. Заекът, като бяга, и той не бяга в права линия, и той прави известни лъкатушения. После, като вървите из града, и вие правите същите отклонения. Ако сте в странство, законът ще ви застави да вървите отдясно. Но тук, в България, вървите отляво, после отдясно, отляво, отдясно, ту на едната, ту на другата страна. После тия отклонения се забелязват и в нашата мисъл. Нашата мисъл върви до известна степен в една посока, после в друга, вляво, вдясно, докато достигнем целта. Туй отклонение се забелязва и в чувствата. И там има едно лъкатушене, ту се усилват, ту отслабват. Когато дойдем до изпълнението на известно дело, и там има тази пресиленост, това отклонение. Сега туй отклонение за тялото се обуславя от електричеството и магнетизма.

Да кажем, вие сте пасивни. Ако вашето тяло е пасивно, то и клетките на организма ви са пасивни. Да кажем, вие минавате по улица „Витошка“, вървите по положителните течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия, а прави зигзагообразни движения, то и вие ще направите едно отклонение от пътя си, ще вървите до известна степен по течението на електричеството вляво, после вдясно. Електричеството минава ту вляво, ту вдясно, и вие ще минете ту в едната, ту в другата страна. Сега някои от вас, като разберете този закон, може да се тонирате. Ако сте пасивни, искате да предизвикате едно активно състояние в себе си, излезте на полето и там ще може напълно да се тонирате. Ние затуй правим тия планински екскурзии. Някой път ние не вървим по законите на екскурзията. Не трябва всякога да взимаме един и същ път, теченията се менят. Ние постоянно минаваме през Драгалевци и някой път на вас ви дотяга и казвате: „Не може ли през друг път?“ Защо ви дотяга? Понеже електрическите течения или магнетичните сили се изменят и вашето настроение и то се мени. Следователно често между вас ще се роди един спор и може да развалите една екскурзия, ако не разбирате закона. Ако половината от вас сте активни, а другата половина сте негативни или пасивни, между вас ще се роди спор. Тръгнете в една посока, гдето електричеството е положително. Които от вас са активни, ще кажат: „Ние по този път не искаме да вървим“. Ще спорят и ще се разделят: едните ще вървят по една посока, а другите ще вървят по друга посока. И вечерта, като се върнат, ще кажат: „Знаете ли какво стана?“ – Скарахме се, разделихме се. Никакво скарване! Електричеството ви е разделило, пасивните е привлякло към себе си, а активните е отклонило от себе си. И вие сте тръгнали в две посоки според волята на електричеството, а не според вашата воля. Този закон ще го знаете. Често и в домовете, гдето се образуват караници, същият закон действа. Някой път електричеството образува споровете вкъщи. Сега ще ви обясня. Туй е една окултна тайна. Защо някой път става спор вкъщи? Вие си построявате къща, но като не разбирате окултните закони, вие поставяте къщата в такава посока, гдето не може да става бързо повръщане на електрическите течения.

Хубава е къщата за живеене, но жената е пасивна. Под къщата започва да тече положително електричество, тя е доволна от къщата, но мъжът е активен, той казва: „Аз не съм доволен от къщата! Аз не мога да я търпя, не ми се влиза вкъщи“. Туй течение може да е за един месец, за два, за цяла година. Той се скарва и казва: „Ще я продадем, аз не мога да търпя, не мога да живея в тази къща“. Сега, ако разбирате закона, вие трябва да разделите електричеството и така да направите, че в къщата ви да минава и отрицателно електричество. Често в една къща минава положително електричество, а в съседната къща минава отрицателно електричество. Те са течения отдолу. И тогава знаете ли какво става? От туй гледище често стават и други спорове. Да кажем, че жената е пасивна, минава положително електричество, а в съседната къща минава отрицателно електричество. Вие живеете с вашата съседка много добре. Да, но мъжът ви ще почне да ходи често там, отрицателното електричество ще го привлече. Ще кажете: „Знаете ли, той като ходи там, усеща се като у дома си“. „Да“ – ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трябва. Тук има известни естествени причини. Трябва да разбирате най-първо естествените причини, които подбуждат хората да минават от едно място, а не от друго. Сега, ако в туй се съмнявате, аз мога да ви го докажа в 5 минути отгоре, че туй е вярно. Само че това няма да го аргументирам тук, но горе на Витоша или на Чамкория, или ще отидем в Сливен на Сините камъни, там ще го докажем. На Сините камъни изведохме 150 души, от тях около 10–20 души се разболяха, като се качихме горе на равнището. Една госпожа казва: „Аз оттук не се мърдам, ако река да се помръдна, ще стане разрив на сърцето ми и ще умра без време“. Пък понеже ние искахме да идем на друго място, казвам: „Оттук още половин километър не може ли да ходиш? Там ще те оставим, на това място ще оставим при тебе някой да те пази, пък ние ще тръгнем по-нататък“. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носеха го на ръце и вървяха напред. Избрахме една полянка, гдето тия течения се уравновесяват. И казвам: Всички 150 души ще налягате тук на дясната си страна. След 15 минути станахме, направихме упражненията и тази госпожа оздравя и каза: „Не оставам тук. Аз ще дойда с вас“.

Онова място, гдето ние се бяхме спрели, беше една долина, там електричеството беше пасивно, а понеже тя беше негативна, усили се туй състояние. Тя не можеше да си го обясни. Казвам: Туй електричество усили в нея това разслабително състояние, но след половин километър път състоянието се промени. През целия ден тя беше бодра и весела и отгоре пак слезе добре, намерихме каруца, качи се тя и тъй си отиде до Сливен.

Казвам: Вие често ще срещате такива противоречия, те засилват тия течения на електричеството. Това ще го изучавате. Някой път трябва да разбирате закона. Вашето тяло може да стане негативно, всичките ви клетки могат да станат негативни и положителната част на вашето електричество може да е в друг индивид. То е неблагоприятно за самия индивид. Защото ако вашето положително електричество отиде в някой индивид, на когото вибрациите са по-низши от вашите, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нещо от общия калибър на вашия ум. Следователно трябва да знаете закона да се поляризирате. Направете лявата страна активна, пък дясната страна пасивна, да привлечете тия течения на вашето тяло. Сега тази вечер туй е само една загадка. Ние ще дойдем до опитите, как да се поляризирате. Често ще забележите явления на съгласия, които зависят само от земните течения. Тогава ще разпределите течението. Може да вземем двама души от вас, които са скарани, и да ги примирим. Ще отидем някъде на разходка гдето тия течения се уравновесяват, и двамата ще се примирят, ще кажат: „Дай си ръката, ние можем да работим“. Значи причината не е във вас, а е външна. То е, както когато забия на двама души трън в петата. И двамата ще викат: „Не можем да търпим“. Извадете тръна и двамата ще бъдат доволни. Извадете причината! Следователно ние трябва да знаем всички причини, които ни въздействат външно, механически, за да може да се справим с по-дълбоките причини, които не зависят от нашето тяло, от физическото тяло, а от другите тела, които човек има.

Когато избирате някоя къща, някой път ти се предлага тази или онази, но щом си в затвора, ти не можеш да избираш. Когато имаш свобода, ще избираш най-хубавата къща. И тия къщи хората ги наричат приветливи къщи. Ще идеш тогава ти и жена ти заедно да избирате къщата. Ако и двамата сте доволни, ще повикате и децата си; ако и те са доволни, още по-добре. Пък ако искате опитът да е по-сполучлив, повикайте и приятелите си. Тогава тази къща е добра за вас. Но ако жената е доволна, а мъжът и дъщерята не са доволни, тогава простете се с тази къща. Причините са чисто физически, зависят от тия течения там, които не са съвсем еднакви с вашите. Това са много интересни твърдения, които трябва да се докажат, и те ще се докажат постепенно. И затуй аз употребявам окултната музика, тя е един от методите за поляризиране. Без музика вие нищо не можете да извършите. Туй трябва да го знаете. В основата на живота на един окултен ученик музиката служи като метод за поляризиране. Не си разположен, ще почнеш да пееш. Не си разположен, ще почнеш да играеш и правилно ще играеш. Метод е това, ще играеш. Когато човек престане да пее и да играе, той умира вече. И Природата всякога ни заставя да играем и да пеем. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Ти не искаш да правиш упражнение, седиш в бездействие, но се яви сърбеж по тялото ти, краката те засърбят, почнеш да се чешиш. Мислите ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правиш упражнения. След туй сърбежът понамалее. Втория ден пак се яви този сърбеж.

Аз ще ви обясня причината. Този сърбеж произлиза от това, че в тялото ви се е набрало излишно електричество и туй електричество трябва да го пренесете от едно тяло в друго, да го изпратите навън. След туй, ако не искате да дадете ход на чувствата си, а ги задържите, ще ви дойде някоя болест, ще ви заболи коремът, ще почнете да плачете, да викате: „Олеле, олеле“, и на кой как дойде ще разправяте за болката си. Изповед ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че няма да се изповядвате, лъжете се. Някой казва: „Аз не се изповядвам“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповядват! Като ги заболи нещо, тичат при доктора: „Господин докторе, коремът ме боли“. – „От какво стана това? Какво яде? Ще ми кажеш право!“ – „Е, в пости ядох кокошка, пиле, супа.“ Сега, ако енориашите знаят това, той на тях не може да се изповядва. „Слушай – казва му лекарят, – няма да ядеш кокошка.“ И като му предпише лекарят какво трябва да яде, той изпълнява неговите предписания. Е, мислите ли, че има нещо скрито-покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповядате, и то по всичките правила. Има такива болести за пример, че като заболее някой от тях, той ще изкаже, дето казват, и млякото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажеш и като се изкажеш, ще ти олекне. Има болести, които може да се излекуват само с изказване.

Тия мисли, тия желания са накопления, които изменят състава на нашето тяло, изменят вибрациите на космическите течения и тогава се образува неправилност в нашия живот. И тогава има потъмняване на чувствата. Ще премахнеш всички тия прегради! И музиката служи като едно средство за премахването им. Ще пеете съзнателно. Не казвам като правило непременно да пеете, но в окултната музика, ако можете да пеете, от Любов ще пеете, ако не можете да пеете от Любов, няма да пеете. От Любов може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете пред прага да мислите дали е право, или не. Играеш ли от Любов, от Бога е, не играеш ли от Любов, не е от Бога. В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество.

Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък. Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на отчаяние, на надежда и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази. Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения. Аз ще ви кажа друго едно окултно упражнение:

„Сладко медено,
От слънцето изпратено,
От пчелите донесено.“

Това е едно положително упражнение. Ще го пеете това упражнение. Всеки един образ тук е активен. Сега тази вечер ще пеем „Сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но в самото изречение има музика. Ще забележите окултната страна на упражнението.

(Учителят пее „Сладко медено“.) Като мислиш за него, веднага ще се подсладиш. Значи всичките киселини, които те спъват, се превръщат, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трябва малко светлина: „От слънцето пратено“ – веднага тази светлина прониква. „От пчелите донесено“ – веднага ще мислиш за кошера; понеже пчелите са трудолюбиви, у тях има ред и порядък, ти ще мислиш за тях и всичко туй ще внесе в теб ред и порядък.

„Сладко медено,
От слънцето изпратено,
От пчелите донесено.“

Всяка една дума си има свой окултен израз. Туй са окултни упражнения, не са песни. Ние сме далеч още от окултните песни. Това е само приготовление за песен. После ще дойдем до една окултна песен. И като вземем една окултна песен, знаете ли какво ще стане? Сега някои казват: „Да имаме едно оперно парче!“ Аз нямам нищо против оперните парчета. Вие отвън може да пеете колкото искате оперни парчета. Аз не съм против музиката. Можете да пеете от всички парчета. Песните никога не развращават. Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен. Който пее, не се развращава, макар че има някои песни, които съблазняват, но музиката изправя. Тъй щото може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици, аз ви давам пълно право да пеете каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрез музиката.

В окултната музика не се изисква да пеете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пеене, на себе си. Защото някои от вас ще отидете в друга крайност, ако пеете много високо. Мъжът ще каже: „Защо ме смущаваш?“ – „Е, Учителят каза да пея.“ Не, тихичко ще пееш, че като те слуша той, да каже: „Ха, какво пееш, я ми попей!“ А сега някои, като викнете, че мъжът казва: „Какво си се запяла тази сутрин?“ Та сега, понеже в наряда ви има пеене и по някой път може да смущавате вашите съседи, пейте тихичко. Там песните са много тихички. Ще гледате да пеете по възможност колкото можете по-тихо.

Ще си турите на ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, дето няма никой, там можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пеете, както искате. И тъй, с музиката ще се поляризирате. (Учителят пее „Сладко медено“.) Гледам в Юч-бунар по улицата минава един продавач, той тъй си наредил думите на песен, че всички деца на улицата са научили песента и я пеят. Всички жени излизат и си купуват макари и пр. И той си пее, песента му е една и съща, но той тъй наредил тия тонове, че кой как чуе, отива при него. С количката си върви и си пее. И той пее „Сладко медено“. Аз вярвам, че така той печели доста. Обръщам ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия живот почива върху такива малки, незабелязани причини в света. И туй, което спъва съвременния свят, туй, което спъва нашите домове и нас самите, това са малките, микроскопични причини, които са тъй естествени. И когато разберем този ход на нещата, ние 75% ще се освободим от ненужни борби, ще ни останат 25% необходими борби и тогава разумно ще се борим. А 75% от борбите, те са посторонни причини, които трябва да извадим от ума си. Сега 75% от борбите ще ги снемем и ще оставим само 25%. Дойде борба, ще кажеш: „Причината не е от мъжа ми, не е и от Бога, причината е от електрическите течения“. Ще напуснеш къщата, ще излезеш малко да се поразходиш и ще ти мине. И ако мъжът разбира закона, ще даде възможност на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената – неразположен ли е мъжът, ако има пиано или цигулка, нека му попее или посвири половин час „Сладко медено“ и ще му мине. После ще попеете упражнението „Сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити с тях, ще опитате силата им, да видите как действат. Аз ще ви дам ред упражнения, те няма да действат на всинца ви еднакво. Но ние имаме толкова упражнения, че всеки един от вас ще си избере някои от тях, които да употреби за своето тониране. И ще имаме ред ключове как трябва да се започне пеенето. Има си начини за започване на окултното пеене. Сега това са малки бележки за пеенето.

Аз пак ще се върна върху електричеството.

Я изпейте всички „Изгрява слънцето!“ Пейте по-отривисто! (Учителят свири на цигулката си, взима четвърт тонове.) Вие туй не може да го направите, туй е окултен глас.

(Учителят пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена; тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно.

В един окултен тон трябва да има мекота. Сегашните цигулари всички турят на цигулката си отгоре сординка, за да свирят тихо, когато на един окултен цигулар не му трябва никаква сурдинка. (Учителят свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон като се вземе с първия, втория или третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна.

(Учителят свири с цигулката си и пее „Сладко медено“.) Втория път ще учим „От слънцето изпратено, от пчелите донесено“. (Всички пяхме „Сладко медено“.)

Сега тази вечер правим превод. Този глас е съобразно вибрациите ви. Този е гласът, който подхожда на вашите електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението и усещате една радост в себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичките възможни форми, в които може да се яви „сладко-медено“. Като го пеете, усещате едно приятно настроение, значи гласът и думите хармонират на вашето състояние. С него веднага може да се поляризирате, да излезете бодри и да идете на работа. Няма да се смущавате, пак ще пеете „Сладко медено“. (Всички пяхме пак „Сладко медено“.)

Е, добре, туй е, за да се възстанови електричеството в нас, да го тонираме. Сега, за да произведем дълбочина, трябва в окултната музика да изменим вече ключа. „Сладко медено“ може да се пее и на друг тон. (Учителят пее нова мелодия, по-провлачена и създава друго настроение.)

Сега, тъй изпято, упражнението ви прави едно приятно впечатление. Така е и в чувствата. Когато един човек си изразява чувствата, някой път и те са медени, приятни са, значи ти ще пееш по същия начин. Обаче щом нарушиш хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пееш.

Сега ще ви представя на български една селска идилия. Срещат се двама души, от които единият мисли едно, а другият мисли друго. Тя е следната: момък отива на Запад и свършва своите правни науки. Идва в село и се влюбва в мома, селянка, но много красива, и почва да пее тъжна песен, че неговото сърце го боли, че той не може без нея да живее. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, с припяване: „Кой ти е крив, като не разбираш живота? Животът седи в това, да си потропа човек малко“. Той плаче, а тя се смее и си играе. Тя казва: „Ти, като ме любиш, защо трябва да плачеш?“ (Учителят свири на цигулката си този диалог, гдето мелодиите са различни, на минорна и мажорна гама.)

Сега всичките музиканти искат да изразят чувствата. Тук са представени две крайности в чувствата. Действително, в живота туй рядко се случва, но тия настроения се срещат повече вътре в нас. От едно тъжно състояние, отчаян, когато не иска да живее, изведнъж в него става една рязка промяна, той става и се разиграва. Тия състояния са верни за самия човек. Такава рязка промяна става у човека. И от състоянието на тази игра човек веднага може да си измени състоянието, да мине в тъга. Та когато дойдат тия състояния, трябва да ги знаете. Щом е за игра – играйте. Щом е за плач – плачете! Най-първо, ние ще учим тия прости упражнения за тониране. „Сладко медено“, туй са правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А песента „Венир Бенир“ ще я оставим за следния път, да даде по-голяма дълбочина, да накара човека да мисли.

Как вървят нашите упражнения, пеете ли по 15 минути на ден? Сега ще вземем тона „ре“, ще го изпеем тихо, после ще усилим, а след туй ще отслабваме тона. (После пяхме „си-му-ту-си“ тихо и високо, след туй изпяхме звука „и“ високо и тихо до изгубване на гласа.)

Т. м.

5-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 29 октомври 1922 г., 7 ч. вечер, София.