По отъпканите пътища лесно се ходи, но по пътя, който сега се проправя, ходят само герои. Оттук имайте предвид колко време е употребил Бог, докато създаде вселената, докато нагласи времето и момента за дохождането на всичките хора по лицето на земята, да ги постави в техните съответни гами. Каква велика хармония и музика има в това, хиляди и милиони хора да изразят своя живот – всеки на своя час и на своята определена минута. Животът сам по себе си е най-хубавата песен. Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големите горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голяма приятност. Радват се, защото разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крият благата на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина, великите идеи се раждат след големите скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота. Радостта може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя с радостна, весела, всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръбна и за себе си, и за окръжаващите. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за окръжаващите. Щом излезем от рая, сме скръб и за себе си, и за всички.

Наблюдавайте колко минути сте радостни през деня и колко минути сте скръбни, мрачни. Наблюдавам проявите на една от изгревските котки. Влезе в стаята ми, понамести се тихо до печката и заспи. Изведнъж скочи, поогледа се наоколо, и пак заспи. Защо се стряска? Присънила ѝ се мишка или птичка.

Какво представляват сънищата? Защо човек не може да спи спокойно? Нали казвате, че земният живот е като сън. Действително обикновеният живот на хората е като сън, продължителен сън. Но има разлика между спящия живот на земята и този кратък сън, който хората прекарват вечерно време. При сегашните условия на живота ние сме дошли на земята да се учим. В това състояние на развитие, в което се намират съвременните хора, те още не са приложили нищо, за да могат да се върнат на небето, откъдето са излезли. Във вечността нещата не се повтарят. Няма два еднакви момента в природата. Ти не можеш да се върнеш на старото място, от което си излязъл, докато не придобиеш нещо – непременно трябва да има някаква разлика между първото положение, при което си излязъл, и второто положение, при което се връщаш. Ако при сегашните условия някой иска да се върне на небето такъв, какъвто е излязъл, той ще бъде най-нещастният човек. По същия закон, ако някой човек е болен и излезе сред природата, колкото и да е красиво, колкото и слънцето да грее приятно, колкото птичките да пеят весело, колкото и изворите да шуртят красиво, този човек все ще бъде недоволен, все ще има нещо да го смущава. Този човек, за да разбере красотата и величието на природата, трябва да се освободи от своето болезнено състояние.

Значи, за да може човек да проникне в духовния свят, той трябва да бъде здрав, защото този живот е живот на интензивна деятелност. Под думата „здраве“ се разбира свежест. Само свежият човек е напълно здрав. Грешният човек пък губи своята енергия безразборно, вследствие на което той е лишен и от здраве. Можем да заместим думата „здраве“ с думата „свежест“.

Вие питате защо хората губят своята енергия и своето здраве. Защото не разрешават правилно задачите в своя живот. Например, когато хората се намерят в известни изпитания, те не трябва да питат защо е дошло изпитанието, но да мислят как да излязат от него, какво се изисква от тях, за да преодолеят изпитанието.

Да допуснем, че по погрешка сте хванали кривия път. Какво трябва да правите? Най-напред ще търсите начин как да излезете от този път, а след това ще питате кой е правият път и по него ще тръгнете. Има ли смисъл, след като сте вървели в кривия път, да питате защо и за какво сте попаднали в него? Трябвало е да мислите в началото, преди да попаднете в този път, но сега, след като сте влезли в него, след като сте дошли до края, няма какво да питате защо сте влезли в този път, но трябва да действате да излезете навън и да поемете правия път.

Първият важен въпрос за вас е да намерите краткия път към небето. Пътят към небето ще ви изведе на правия път. Мнозина питат защо са дошли на земята. Рекох, ти си дошъл вече, не питай защо си дошъл на земята, но ако трябва да разрешиш някой въпрос, той е следният. По кой начин можеш да прекараш живота си на земята, в каквото и положение да се намираш, как да се справиш с доброто и злото. Можеш ли да прекараш живота си, тъй както Бог го изисква? Тази е главната мисъл, която трябва да ви занимава и която трябва да приложите тази година в живота си. Разрешите ли този въпрос правилно, вие ще може да уякнете.

Да можете да живеете правилно и в съгласие със законите на разумната природа – в това седи вътрешната философия на живота. Често вие не можете да различавате известни ваши състояния и вследствие на това страдате. Аз наричам някои от тези състояния лукави състояния. Нещо в тебе вътре те дразни и ти казва: „Не стой като овца, махни с ръка, тупни с крак, повиши тона на гласа си, закани се, че ще направиш това, онова и т.н.“ Друго нещо в тебе тихо, спокойно ти казва: „Остави това настрани, недей се смущава!“

Отгде идват тези две състояния в човека? Нито едното, нито другото състояние е твое. На какво се дължи напорът или напрежението на парата, която се намира под калпака на някой парен котел? Огънят ли е причина или самата пара? Истинската причина за напрежението на водните пари лежи в човека. В дадения случай водата и огънят са наблизо един до друг, но те не се спогаждат. Водата не търпи огъня близо до себе си, тя не го иска. Огънят се влюбил в нея, иска да я хване, да я застави да го обикне, но тя му казва: „Не те искам!“ Тя търси път да излезе навън, да се освободи от него, но той ѝ казва: „Докато си тук, аз ще ти дам един урок, ще те заставя да свършиш една работа.“

По същия начин някои от вас се намират в положението на водата. Какво трябва да правите? Ще завъртите крака на колелото, ще излезете навън и след това ще кажете: втори път не слизам в този котел. Мислите ли, че положението на огъня е приятно. Той, като изгори, казва: „Всичко се свърши с мен, дадох всичката си енергия, станах на пепел.“ Положението на водата е по-добро, тя се превръща на пара и отива в пространството. Огънят казва: „Да се влюбиш, това значи да изгубиш силата си, да превърнеш на пепел всичко и да те изхвърлят на пътя.“ Казвам, да, това е любовта на пепелта. Огънят и водата са две различни категории вещества. Всеки огън, при който се получава пепел, седи по-ниско от водата, обаче всеки огън, при който не се получава пепел, седи по-високо от водата.

И тъй, има много категории огън, онова, което хората наричат страсти, то е огън, при който остава пепел. Когато говорим за Божията любов, ние разбираме огън, при който не остава никаква пепел. В проявите на тази любов има абсолютна хармония. Когато водата се намира под действието на този огън, тя не излиза навън и котелът не се пръска. В този случай водата е носителка на живота. За тази вода именно Христос казва, че тя е живият извор. Тази вода извира само под влиянието на Божествената топлина. Тази топлина е носителка на Божествената любов, даже и в най-малък размер. Ето защо, когато човек се приближи при някой извор, който блика, той изпитва едно приятно чувство. Това извиране на водата, която идва нейде от дълбочината на земята, внася в човека красиво и възвишено чувство.

Мисълта на човека трябва да бъде като този извор – непрестанно да блика. Тя не трябва да потъва в земята, а винаги да върви нагоре. У човека има мисли, които потъват надолу в земята, а има и такива, които отиват нагоре, бликат като водата на някой чист планински извор. Добре е нашите мисли да извират и постоянно да отиват нагоре. Първото необходимо нещо за всинца ни е да опитаме сами плода на нашите мисли и чувства и след това, като се убедим, че не са първокачествени, да ги предложим и на слугите, като кажем: „Ние ви предлагаме от тези плодове, опитали сме ги и намираме, че са първокачествени.“ Те са Божественото благо у нас. Ти пръв опитай най-хубавото в себе си, което Бог ти дава, задръж част от това изобилие в себе си, а останалото изпрати вън в света, да се поддържа. Много от нашите мисли са плод от мисълта на по-висши същества. Когато някоя семка от тия плодове попадне в ума, в сърцето или душата ни, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които проникват у нас, те са голямо богатство. Ако всеки ден във вашата душа прониква по една от тези малки скъпоценни мисли в продължение на десет години, вашият живот коренно ще се измени.

В този живот всички хора – и религиозни, и светски, търсят външни блага. Трябва да знаете обаче, че благата ще дойдат след завършването на живота. Щастието, което търсите в материалната страна на живота, но то подразбира материални блага на земята. Щастието не може да съществува без материални блага. Значи човек може да бъде щастлив само след като завърши своя живот. Затова не търсете щастие на земята, но търсене Божественото, доброто, красивото, разумното. То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява.

Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието може всеки момент да се изгуби и човек да бъде отново нещастен. Затова се казва, че човек на земята не може да бъде щастлив. Щастието на земята е постижимо относително, когато блаженството е постижимо напълно. Всеки верующ човек трябва всеки момент да се стреми към блаженство. То е благото на живота. Христос казва: „Блажени верующите, блажени милосърдните, блажени кротките, защото те ще наследят Царството небесно.“ Къде ще проявите кротостта? Срещу кротостта трябва да се яви нещо противоположно. Срещу всяка добродетел лежи нещо противоположно ней, от друго естество. Любовта има своя противоположност, вярата, добродетелта, мъдростта имат свои противоположности. Светът е построен върху тия противоположности. Бог едновременно е създал и ада, и рая. Той е създал и жителите на ада. И едните, и другите действат свободно, по избор, но техните мисли, чувства и действия се контролират, хармонизират, като се използва разумно едната и другата страна.

Ако ме разбирате правилно, ще разберете и смисъла на стиха от Писанието: „Всичко съдейства за добро на ония, които любят Господа.“ Не се плашете от лошото, което ви сполетява в живота. Случват ли ви се страдания, за ваше добро са. Изгубите ли вярата си, за ваше добро е. Разгневите ли се, за ваше добро е. Това са временни състояния. За ваше добро са, все ще научите от тях нещо. Това че сте изгубили вярата си, е едно мъчително чувство. Всичко, което човек изгуби, може да го намери. Но допусне ли в себе си мисълта, че изгубеното не може да се намери, той е на крив път. Запример някой казва: „Изгубих живота си.“ Но животът не може да се изгуби. Той е излязъл от Бога и в Бога ще се върне. Всичко хубаво ще се върне към Бога. При това вие трябва да знаете, че сте заобиколени от много разумни същества, които следят за всички, те са свидетели на всичко, което се върши в света. Мислите ли, че тези същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майка, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин бдят върху нас всичка същества, които ни любят. Ако ние заграждаме с плет, със стени нашите къщи, мислите ли, че онези, които ни обичат, няма да турят една такава ограда наоколо ни?

Вие трябва да държите тази положителна мисъл в ума си. Често вие прекъсвате връзките с невидимия свят, с онези светли същества, които ви любят, и по този начин се разколебавате в живота си. В своите наблюдения аз съм виждал силни натури, с твърди убеждения, постоянни, които обаче, като дойдат до големи изпитания, се разколебават. Когато човек започне да се плъзга, да пада, нека се остави да падне до дъното, а не само до половината. По-надолу от дъното той не може да падне. Ако пътят за един висок връх е през някоя дълбока долина, слез до дъното на тази долина, за да поемеш после към върха нагоре. Ако правиш опит, прави го докрай.

Ще кажете: „Това е странно.“ Не, когато съзнанието на човека е будно при такъв опит, той ще научи много нещо. И това вече не е падане, а слизане. Затова казвам, ако слизаш, слез до дъното. Първата мисъл, която постоянно трябва да държите в ума си е, че Божествената ръка, Божествената сила крепи всяка душа. Тя е свързана посредством една нишка с невидимия свят, затова никога не може да убегне от Божествения промисъл. Понякога казвате: „Аз ще напусна живота на земята.“ Аз зная къде ще отидете. Напуснете ли земята, вие ще отидете в ада. Адът е един голям град с много улици. Там хлябът се продава много скъпо, а водата мъчно се доставя. След като си жадувал два-три месеца, трябва да раздадеш всичкото си богатство, за да се намери някой да ти донесе една чаша вода поне. Адът е място за богати хора, а не за сиромаси. Който иска да отиде в ада, трябва да има много пари. Който е сиромах, трябва да живее на небето. Небето е място за сиромаси – там се отива без пари, там може да се живее на кредит. Който е богат и пожелае да слезе в ада, нямам нищо против, нека отиде там. Сиромахът обаче да не прави този опит. Като спечели много пари, ако иска да слезе в ада, може да направи този опит.

Как ще разберете мисълта на Христа: „По-лесно ще влезе камила в иглено ухо, отколкото богатият да влезе в Царството Божие“? В този стих не се говори за влизане в ада. Аз ви казах, в ада може да влезе само богатият. Там са нужни пари за ядене и пиене – навсякъде скъпо се плаща. Вследствие на това и най-богатият човек, като поживее няколко минути в ада, банкерите го обират, той започва да обеднява и става страдалец и чака час по-скоро да го изпратят на земята. За тази цел съществуват специални комисии, които гледат да оплетат хората на земята, заставят ги да се женят, за да се преродят чрез тях. Идват на земята, за да забогатеят отново. Сиромасите, които идват от ада, са опасни хора — да те пази Господ от тях. Те са били някога богати хора, но днес по-лоши хора от тях няма.

Затова и в Писанието се казва: „Пазете се, когато лошите хора на земята се увеличават.“ Тези хора могат да влязат в тялото ви, а могат да се промъкнат и в ума ви като мисъл и в сърцето ви като чувство. По този начин те внасят такива раздори, такива противоречия, съмнения, злоба, че ви обръщат с главата надолу. Наблюдавам как една сестра днес се намира на третото небе, тъй вдъхновена и радостна е, но след ден-два я виждам посърнала и обезсърчена. Какво има? „Изгубена съм!“ Аз си мисля, при тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. На този сиромах и всичкото си имане да дадеш, не си в сила да го направиш щастлив, той все ще е недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете. Затова ви трябва учител в света. Той да ви води в пътя, който трябва да минете. Значи иска се разбиране на Божествения живот.

И тъй, използвайте изобилието, което ви носи новата година. Знайте, че всичко, което става в света, не е произволно. Страданията, мъчнотиите, нещастията се явяват като естествено последствие на стремлението ви да търсите лесния път. Вие искате да бъдете самостоятелни и търсите начин да живеете вън от Бога. Искайте да бъдете самостоятелни, независими от другите хора, но никога не искайте да бъдете независими от Бога. Спазвайте следния закон. Всеки, който иска да се усъвършенства трябва да има връзка с Бога, с цялото. Влезе ли у вас мисълта, че можете да живеете без него, върху вас ще дойде най-голямото нещастие. Мислите ли така, ще изгубите връзката си с цялото. Каквото и да става в света, дръжте тази връзка. Богат ли си, или сиромах, учен или прост, каквото и положение да заемаш, дръж връзката с великия извор на живота и не се бой.

През тази година желая на всинца ви да държите връзката си с Бога. Тази година искам да се роди у вас новата мисъл. Да се свържете не с богатите в ада, но със сиромасите на небето. Те на небето са сиромаси, но дойдат ли на земята, носят пълни торби. Богатите от ада, като дойдат от ада, носят празни торби. На нас не ни трябват просяци с празни торби. Ние искаме хора с пълни торби. Ние искаме крушата да бъде пълна с плодове. Кой от вас би искал крушата да не роди плодове? Или лозата му да бъде безплодна? Кой от вас би искал кесията му да е празна или главата му да е празна? Кой от вас би искал стомахът му да е празен? Не са ни нужни празни торби. Мнозина от вас съм чувал да казват, че животът е грозен. Не, животът има пълнота в себе си, но тази пълнота се добива само ако човек е във връзка с цялото. Имате ли тази връзка, вие ще влезете в новия живот. Като говоря за живота, аз не разбирам само външната му страна, но и вътрешната. Схващате ли така живота, вие ще знаете, че при каквито и условия да попаднете, Бог всякога ще ви помогне. Величието на Господа стои в това, че и при най-трудните условия може да ви помогне, да ви извади от тия лоши условия, да ви даде знание и мъдрост. Ако вие уповавате на Господа, където и да сте, той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ви съдейства така, че всичко да се превърне в добро. Като излезете от тези условия, ще му благодарите. Аз желая и най-лошите ви условия да се превърнат в добри. Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина.

В Откровението се казва:„Чух цялото мировъздание да слави Бога.“ В края на краищата, когато Бог примири всички хора помежду им, когато ги извади от лошите условия, те ще могат да славят Бога. Вие ще имате страдания, но след страданията ще имате радости и ще изпитате Божията любов, мъдрост, истина, правда, Божието милосърдие. Той ще ви даде всичко, каквото е нужно, ще ви помага във всички предприятия, във всички падания и ставания. Той е единственият, който може да ви извади от трудните условия и да ви ръководи в новия път.

Сега задръжте тази хубава мисъл в себе си – връзка с Бога, че като се срещнем, да знаем, че всички имаме тази връзка. Тя ще ни помогне да трансформираме всички отрицателни състояния. Ако понякога сте лоши, то е по причина на това, че сте бедни. Беднотията е празна торба. Невежеството е празна торба и всички недъзи, всички отрицателни качества са празни торби. Съмнението, злобата, лъжата, безнадеждността, омразата – това са все празни торби. Щом сърцето се изпълни с любов, то е пълна торба, затова сърцето на човека трябва винаги да е изпълнено с любов. Някой казва: „Сърцето ми е грешно.“ Щом е грешно, изхвърли греха навън. И на това празно място постави любовта.

Ще ви прочета 2. послание Петрово, 2:13–20 стих. То се отнася до жителите на ада. Апостол Петър описва влиянието на жителите на ада. Те влизат в умовете на хората и постоянно им говорят и развращават. Някои лесно се поддават и пропадат. Често пъти човек дохожда в стълкновение с тях.

Ще ви прочета и 2. послание на Йоана. Той пише за жителите на небето какви са, как живеят и т.н. Те са силни и побеждават.

През тази година гледайте да разпознавате тия състояния, които постоянно ви провокират, както и мислите, които проникват през вас. И най-после, използвайте вашите опитности. Когато една работа може да се свърши от трима души, а само единият от тях казва, че може да я свърши, той се намира в лъжливо положение. Ето защо, когато се намирате в трудно положение, употребете следната формула. Господи, ти всичко можеш. Твоят дух, който си изпратил да ме ръководи, чрез тебе всичко може. Така е, когато Бог всичко може. Духът, който произтича от него, всичко може и аз чрез духа, който ме ръководи, всичко мога.

Кажеш ли, че всичко можеш, без да имаш предвид Бога и неговия дух, ти си на крив път. Мойсей само веднъж си позволи да каже: „Аз не мога да поискам вода от тази канара?“ И не можа да влезе в Ханаанската земя. Мойсей беше велик пророк, но само заради тези думи, които отправи към евреите, и не прослави Бога, отдели се от цялото и не можа да влезе в Ханаанската земя. И той трябваше да дойде на земята, за да изкупи своите прегрешения, и понесе много страдания и хули. След много мъчнотии все пак успя да влезе в Ханаанската земя. Мойсей и Илия бяха едно цяло. Мойсей беше по времето на Христа. Илия и Йоан бяха едно цяло. Щом Мойсей първоначално се подхлъзна и не можа да влезе в Ханаанската земя, колко повече един обикновен човек ще може да влезе в обетована земя.

Затова и пред каквото и положение да се намерите, ще казвате: Господи, ти всичко можеш. И твоят дух, който излиза от тебе, всичко може. И аз чрез духа, който ме ръководи и упътва, всичко мога.

Питате ме кога да произнасяте тази формула. Когато се намерите в най-трудно положение. Произнесете тази формула един-два пъти, три пъти, докато победите. Приятно е човек да побеждава. Лошо е, когато само губи. Лошо е човек да губи присъствието на духа, когато губи смисъла на живота, когато губи силите си, светлината си, тогава всичко наоколо му се вижда опако: хората лоши, никой не го обича, смъртта скоро ще дойде. И почва да търси начин да избяга от всичко. С бягане работата не става. Ако бягаш, в ада ще отидеш. Ако се качваш нагоре, в небето ще отидеш. Турците имат една поговорка за бягането и котката. И наистина, като подгониш една котка, тя хуква да бяга из къщата, из двора и като погледнеш, скрила се в плевника.

По същия начин и вие казвате: „Да бягаме!“ С бягане въпросите не се разрешават. Къде ще бягате? Да отидете при Бога, разбирам.

Оставете бягането, но кажете в себе си: Колкото и да е противна тази работа, аз ще я свържа с Бога и с духа, който ме ръководи!

И тъй, при всички трудни условия на живота си употребявайте дадената ви формула.

Тази беседа, който желае, може да я препише ръкописно за себе си, но не и на пишуща машина. Няма да я печатате.

Извънредна неделна беседа
6 януари 1928 г., Бъдни вечер
София – „Оборище“ № 24