„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само 9. и 10. стих от 11. глава от Евангелието на Йоана.

„Духът Божи“

Възможности и условия на живота. Какво представя човек сам по себе си? Той е един възел от възможности и условия. Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето. И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не. За ума спор няма, за сърцето – също. Понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора – Господ ще ни прости. Светът не е създаден за грешните, нито за слабите. Той е създаден силни да станат слабите и грешните праведни да станат. Не е създаден праведните грешни да станат и силните слаби да станат, умните глупави да станат.

Та казвам, в сегашното самовъзпитание социалните и материалните тенденции не са здравословни, не са хигиенични. Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството? Отечеството на житото кое е? Нивата. Там е създадено. Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение.

Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен ние оказваме известно ухажване на кокошките. Казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките? Вие я знаете. Обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един-два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви. Направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите. По-човеколюбиви са, с мир. Другояче, ако рекат да се бият с нас на нож, те горките идат, сгушат се, изпоплашат ги, вземат им питите.

В миналото и в християнската епоха човека за неговите религиозни идеи – колко хора са разпънали. Как вярваш в Бога? Как вярваш в Христа? Син Божи ли, или не е син Божи? Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, та камо ли сина, когото Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш?“ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога? Не, не вярваш. И аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голяма част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар. По-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби. Ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш. Понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния. Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда силния, по ум да го превъзхожда. Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен. Туря му примка и накарва слона да му служи. С гема си го кара. Тогава тури едно детенце на главата и с едно чукче като го чука, той ходи и му слугува.

Сега аз разглеждам възможностите, но ги разделям, не разглеждам нещата от едно широко становище. От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл, както сегашните дървета. Даже в това време той расъл до 500 метра висок. Много голяма горещина имало на земята. Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели?“ Казвам, хора бяха, когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята. Като хора какво правеха? Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви. Вие им бяхте пособия, дадохте им възможности те да бъдат културни.

Вие ще зададете въпроса, защо Господ направи света така. Какво разбирате под думата „Господ“? Той не е една богословска теория. Някъде някое същество как ще го определиш? Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. Че как? Може ли водата да говори? Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум вдига? Пляскане има. Речи – ту силни, когато вятърът е силен, ту слаби – когато вятърът е тих – тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво. Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило?“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът? Като ни плиска, той ни накара да се пеним. Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи. Тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре.

Ние сега отделяме тия факти. Разделяме част от растенията, от водата, от светлината. Казваме, човек е направен по образ и подобие на Бога. Всичко друго е направено по Словото Божие. Елементите са направени по Словото Божие. Пък и човек е направен по Словото Божие. Казва Бог – и стана. Направен е човек по Словото Божие. Значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим? Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията. Да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва: – Като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази Божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това го тури вътре.

Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе?“ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, изотони и неутрони. Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален. Другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Да се изучава човешкият мозък, да се изучава човешкото тяло, да се изучават космите, да се изучават веждите, очите – сини ли са, или зелени, дължината на носа, широчината, дебелината, устата – тяхната плътност, цветът да се изучава, да се изучава човешката брада, скулите, ушите на човека. Да се изучават неговите пръсти, как е създаден човекът, как са се създали пръстите, кой ги е създал. То е един процес. Работили са най-умните. За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества, милиони години са приготвяли тази материя, от която трябвало да бъде създаден човешкият организъм.

Казват – Господ казал, и станало. Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден, който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия. То е един Божествен ден. Един Божествен ден, който е грамаден. В един Божествен ден има милиони години. Сега може да турите десет, сто, двеста, триста, петстотин, хиляда, един милион. Някои хора се плашат и казват, че има осем хиляди, откак Господ създал света. Това е образ. Учените хора са дошли до твърдението, че откак светът е създаден, има два милиарда и петстотин милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително.

Аз наричам времето и пространството – това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство да пътуват от тук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева. Голямо пространство е за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна. Иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. От тук до месечината ще струва сто и двадесет милиона и до слънцето сто и петдесет милиона. Има американски милиардери, които може и да дадат сто и петдесет милиона за отиване и толкоз за връщане. То ще бъде една отлична разходка и като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите. Като разправят какво има на слънцето, ще бъде хиляда и една нощ, да разправя как живеят хората там. Ако някой се яви да държи сказка, че е ходил на слънцето, как ще го посрещнат хората?

Ето аз как сравнявам, гледам от друго гледище. Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят двеста кила, ще го смачка. Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им. Сега аз правя следното сравнение. Да кажем, имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата. Следователно слънцето е живо, книгата е написана. Онзи, който написал Библията, не е оставил така. Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише. Всеки автор пита: „Прочетохте ли моята книга?“ Всеки ден, слънцето като изгрява, вас ви питат от невидимия свят: „Прочетохте ли последната книга, която Бог написа?“ Слънцето е написаната книга, която Господ пише, и за бъдеше ще има да пише друга книга, още една книга има, тя ще бъде друга книга. Как ще разберем тази книга, когато тази не разбираме? Тази ще бъде увод на онази. Питам, може ли едно глупаво слънце, в което не живеят разумни същества, да издава такава светлина, както сега слънцето издава? То е невъзможно. Самата светлина, която издава нашето слънце, показва, че в нея живеят същества високоинтелигентни, съвсем другояче организирани и тяхната материя не е направена, както нашата материя. Влизат някои от електрони, протони, изотони, неутрони.

Аз сега искам само да вярвате. То нищо няма да ви коства. Вие толкоз работи сте вярвали, вие вярвате, вестниците каквото пишат, неща, които не са верни. Защо да не вярвате и на мене. Днес вярвате, каквото пишат вестниците. Утре видите, че не е вярно. Защо да не вярвате и на мене? Вестниците не седят по-горе от мене. Поне вярвайте, че колкото те говорят истината, толкоз и аз ви говоря. Трябва да бъдете справедливи. Като проверите, ще намерите, че не е вярно. Не казвам да подражавате, защото и вестниците постоянно се коригират. Когато българите превземаха Одрин, пишат: „Одрин падна.“ На другия ден опровергаят, че не е паднал. След една седмица пишат: „Одрин падна.“ И пак го опровергаят. След десет-петнадесет деня пак: „Одрин падна.“ И най-после падна Одрин. Казвам сега, ако се говори, че Одрин падна, все ще падне. Сега учените хора говорят, че има хора на слънцето, други казват, че няма. Един ден ще кажат: „Има.“ Факт ще бъде. Има начини, по които може да се провери. Ето, на месечината знаят, че има хора. Последните новини са, че са влезли в съобщение. Учените хора на земята са влезли в съобщение с учените хора на месечината. Туй вестниците го пишат и като го пишат, ще го вярвате. Те са най-големите новини.

В човека, гледам, има възможности. Човешката душа е човекът. Една вътрешна възможност и външните условия. Човека за в бъдеще го очаква едно велико бъдеще. Сега е в детинство, в зачатъчно състояние. Има да мине през много фази на своето и ще има една отлична форма. Неговото съзнание ще се развие, ще има спомен за живеенето си на Земята, не само на Земята, но ще живее и на Венера, на Меркурий, че на Слънцето. След като завърши своята еволюция в Слънчевата система, ще иде на Сириус и там ще живее двеста и петдесет милиарда години и оттам ще иде на едно слънце, около което всички наши слънца се въртят, около него се въртят около сто милиона слънца. Той ще иде там на гости, там ще го посрещнат с венци. То ще бъде Царството Божие. Вие ще кажете една българска поговорка: „Зей, коньо, за зелена трева.“ Че когато една мома се жени, не зее ли за зелена трева. Кажете ми какво са добили младите моми. Когато на някой учен му дадат една диплома, не зей ли за зелена трева. Какво представя? Туй, което учил след двадесет-тридесет години, след хиляда години ще се опровергае. Съвременната наука след хиляда години ще бъде детинска играчка. След хиляда години сегашното знание и децата ще го знаят.

Казвам, има неща у човека, които са неизвестни. Има неща, които в дадения случай са верни. Мисълта е вярна, абсолютно вярна.

Имайте свещено чувство за Бога, влизайте в едно дълбоко размишление. Чувствайте връзка с всичките хора. Има нещо мощно. Някой път в годината събужда се човек, казва: „Ето така трябва да се живее.“ Има нещо по-велико, да остави детинските работи. Не съм против детинските работи. Децата ги облажавам, понеже са много възприемчиви. Стария човек не може да го научим на новото знание. Стария кон на нов ешкин не може да го научим, новия кон на нов ешкин може да го научим. Казва: „Аз съм изучавал Библията. Всичко това го зная.“ Рекох: „Я ми изтълкувай какво е искал да каже Христос, когато казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Че казва: „Не го ли знаеш?“ Казвам: „Кой път? С кола ли трябва да се ходи, с автомобил ли ще се ходи, такъв път ли е? В какъв смисъл?“ Казва: „Не виждаш ли? За какъв път? Път – казва – за Бога.“ Той не казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Той е пътят. Изведнъж тълкувате, казвате: „Тази работа не е за прости хора.“ Казвам: „Понеже ти си изучавал Писанието – казвам, – какво означава пътят?“ „Не ме изкушавай.“ Не е работа за изкушение. Рекох: „Ако аз ти кажа на тебе, ако Христос живееше в твоето време и дойде при тебе като един човек и ти каже: Аз съм пътят, истината и животът. Сега го няма, но ако се изправи и ти каже така, как ще го разбереш?“

Тогава на духовните хора им е говорил, но те не разбраха този въпрос. Сегашните християни след две хиляди години пак се спират и питат какво означава пътят. Казвам: „Ти ми кажи какво означава пътят. Ти си изучавал Библията. Как да не знаеш какво нещо е пътят. – Казвам: – Ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет. Това е една малка компилация. Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как? Тази не е ли голяма?“ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал. Де е то? Тук е събрано малко. Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал?“

Казвам, свещената Библия е главата. Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата. Третият завет къде е? Значи ние вярваме в тази библия, която писали хората. Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение. Значи това писаното от хората не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение. Главата е по-свещена книга и оригиналът е там. Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата. Всичките свещени книги са написани в главата, но вие нямате достатъчно светлина да четете. Онзи ден разправяха какво нещо е знанието и невежеството. Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време. Запалвате свещта, четете Библията. Учен човек сте. Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа, нямате светлина, не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежият, който не знае да чете и като запалиш свещта, пак не може да чете.

Следователно невежа е онзи, който, като запалиш свещта, не може да чете. Онзи, като отвориш светлината и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга. От тази библия трябва да минем в главата и външната библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали: „Казва Господ: Ще напиша закона си, но казва: Ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази библия писа. Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи. Според мен Акашовите записи са в главата, двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите със себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала. Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът. Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие.

Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие. Онази любов, която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо – и го правиш, то е реално. Обичаш? Обичам. Какво разбираш под думата „обичаш“? Да оценявам любовта, която Бог има към мене. Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал. Постоянно отвътре ме поощрява. Чети, мисли, добро прави. Бог е, който ни тласка. Или думата „тласка“ не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави даже когато сме болни. И то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки. За да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче, когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.

Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка. Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, ще видите каква мъчнотия има да вземеш четири тона на четирите струни с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема. Паганини как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал седем. За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал. Такъв майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас, до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му. Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири. Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар. Друга опасност има – че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото.

Да приведа един пример. Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус. Била развалена и отива при един да я поправи. Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката. Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичай света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога цигулка, на която си свирил петнадесет години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил петнадесет години, не го давай никому. Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която петнадесет години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, свята само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме, понеже той е пожертвал и той ни разбира. Понеже той е пожертвал себе си. Туй, което имаме, той ни го дал.

Следователно само нему и никому другиму може да служим. На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме. То е новото разбиране на нещата. Сега учените хора мислят, отделят, мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със слънцето. Съвременните учени тъй мислят. Вие може да направите един опит, никой да го не знае. Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасне навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско.

Събрали се жителите на петнадесет турски села да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките петнадесет турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят. Нищо повече. Турците се молили за себе си. И българите трябваше да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“

Ние трябва да се научим да се молим. Да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца!“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте, и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Туй не е за критика. Даже най-напредналите същества правят погрешки. Колко е слаб човек, казва: „Дали има Господ, или няма.“ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш. То е голямо престъпление. Един ден ако започнеш да мислиш, ще разбереш. Един от американските професори по философия в Бостънския университет преподава по психология за човешкото аз. Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм.“ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг?“ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма. Една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека. Аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал.

Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно. Ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа. Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде. Ако му даде сърцето, тя не може да живее. Ако не му го даде, сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят. Жертвата седи в онова вътрешно разбиране.

Затуй казвам, законът на любовта не търпи никакво двоумение. Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища. Щом се двоумиш, това не е любов. Това не е разумно. Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат как животните, вълкът и други животни виждат нещо, бухалите виждат своите жертви в дърветата.

Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука. Един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата.

Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия, една българка ми го разправяше. От войната се връща един германец. Коляното му се подува, искат да му ампутират крака. Една българка казва: „Аз ще ти излекувам крака, ако вървиш по български.“ Намира лук, счуква лука, жена му избягала, понеже не може да търпи миризмата на лука и понеже люти, и той запушил носа си. Наложили лука на коляното и за четири дни спада подутото и здрав става човекът.

Казвам, в любовта, която влиза в света, имаме най-добрите методи за повдигането на човешкия дух, за повдигането на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце. Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови. Туй е за любовта. Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновено любов, при която се раждат всичките противоречия. Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности. Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи. Паднеш духом, то е човешка работа. Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш? Човек може да се хипнотизира, че не може да ходи. Често ние страдаме от хипноза. Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него. Да не би и аз да остарея.“

Едно правило ви давам. Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта. Аз вярвам в мъдростта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост. Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам само в една старост, която носи знание. Аз вярвам само в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на сто и двадесет години да е готов да служи. Сега на сто и двадесет години не могат да служат, на двадесет и една служат.

Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел. Знаете закона на наследствеността какъв е? Ще ви приведа два примера, те са следните. Един баща, ако се ожени и е намислил да краде или да убие някого, но не е извършил това, когато той се ожени и има надмощие, в детето, което се ражда, бащата ще внесе тия внушения и детето ще извърши всички тия престъпления, които са били идейни в ума на бащата. И обратното е вярно. Някой баща иска да направи нещо добро, да се пожертва за хората или в науката да направи нещо, или да направи някое дарувание, най-хубавите работи да направи. Като се ожени, неговото дете ще изпълни всичко туй. Тия неща, които бащата пожелае, детето ще ги извърши.

Тъй щото ние сме подтик на ония внушения на миналите поколения, които са в нас. Като дойде злото, да предизвикаме доброто. Затова трябва да се молим на Бога. В дадения случай, като дойдем до една криза, дето има лоши внушения и не може да се справим, тогава ще извадим хубавите внушения, които са в нас, и ще ги противопоставим, ще се неутрализират и ще ни поставят в правия път, пътя на любовта.

Любовта е единственият път, който ни извежда из този лабиринт на сегашния живот. Затова трябва да имаме любов към Бога, за да излезем на спасителния бряг.

Бъдете подвижни като водата, търпеливи като вятъра, бързи като светлината и твърди като земята.

Тайна молитва

Неделна беседа
7 септември 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев