„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Няколко стиха от 20. глава на Йоана.

„Духът Божи“

Нашият век е век на реалното. Реалистичният век няма да го нарека материалистичен, понеже го свързват с думата „безверие“. Понеже думата „безверие“ не съществува в света, тя е псевдоним. Някой не вярва. Той не вярва в едно, но вярва в друго. Бих желал да срещна някой човек, съвършен безверник. Този век не е на безверие, но е реалистичен век. Понеже е реалистичен век, костеливи орехи има доста. Като ги чупиш със зъбите си, ще повредиш зъбите, трябва чук. Много деца повреждат зъбите си с чупене на лешници. Казва някой: „Откровение имаме.“ Откровение на един гениален човек, разбирам, но един обикновен човек никакво откровение не може да има. Ако откровението може да се даде на обикновените хора, досега светът щеше да цъфне. Но на гениалните, на талантливите хора ще дадат. Талантливите и обикновените, докато ги убедят в нещо, минава време.

Сега на вас ви трябва почивка, а всички сте турени като на парила. Тия парила може би вие да сте ги създали. Тия парила може и другите да са ги създали. Ще ви приведа един български анекдот. Не е много поетичен, но е изразителен.

Някой селянин се оженил за една селянка и тя му забранявала да яде яйца. Казвала: „Яйцата няма да ядеш. Без мое позволение нито едно яйце няма да изядеш.“ Това е било пред велики пости. Значи до Великден не му е давала да яде яйца. Анекдотът е следният. Един ден тя умряла. Припаднала и умряла. Той, като видял това, си казал: „Отървах се вече.“ Взел човекът четири-пет яйца, заровил ги в огъня и рекъл: „Сега не може да ми заповядваш.“ Чули съседките, че се е поминала жена му и четири-пет души дошли да го посетят. Като чул да се тропа, той извадил набързо яйцата и ги сложил в пазвата. Забравил за момент, че жена му умряла и помислил, че ще има скандал. Те започнали да го окайват: „Голям огън гори на тази къща.“ „Много голям е, но този, дето гори (показва сърцето), е по-голям.“ „Виж – казват – колко обича жена си!“ Не че обича жена си, но яйцата го горят.

Ние, съвременните хора, страдаме от нашите яйца, от печените яйца. Създаде се една мисъл, създаде се едно чувство, създаде се една постъпка, които не може да се организират.

Физическият свят е твърд. Материята, от която е създаден, е твърда и се дели до безкрайност. Духовният свят и жидък, на вода мяза, воден е. От него се образува голямото тяло. От физическия свят се образуват малките тела. Има едно подобие между тях. Когато искаш да създадеш едно нещо голямо, трябва да се хванеш за Божествения свят. Когато искаш да създадеш едно малко нещо, трябва да се хванеш за човешкия свят. Хората, когато създават малки работи, хващат се за Божественото. Когато създават големите – хващат се за човешкото. Не върви работата обаче. Ако човек не разбира вътрешния смисъл на света, ако не разбира своите чувства, ако няма ясна представа за чувствата, за постъпките си и за своите мисли, мъчно ще може да се справи със света. Той мисли. Всеки мисли, че е най-важната личност в света. Ако попитате един комар, той мисли, че е най-важното нещо. Като комара няма друго такова същество. Жабата мисли, че като нея няма друго същество. Ами вярно е, че няма. Не че светът е създаден само за комара. Нито светът е създаден само за жабата.

Трябва да имаме една ясна представа. Не само теоретически нещо да го помислим, трябва да го почувстваме и още трябва да го направим. Не само трябва да го направим, но има едно състояние, трябва да го опитаме. Аз вземам опита като една проверка. Има неща, които могат да се проверят. Запример как определят учените хора с каква бързина се движи светлината или как определят на какво разстояние са от земята далечните слънца? С аршин ли мерят? Макар че не са ходили на слънцето, знаят какви елементи има. После определят температурата му. Има други работи, които не знаят. Не че не знаят, но не искат да кажат, понеже ние разглеждаме света от чисто земно гледище, според законите на земята. Целият физически свят стои в едно безкрайно разнообразие на живота при равни състояния. Животът може да се яви при тридесет и седем градуса, при сто градуса, при сто двадесет и пет градуса, при хиляда, при две хиляди, при сто хиляди и при няколко милиона градуса.

Сега ние само от нашето гледище на земята мислим и правим изводи. Тук, на земята, е така. Ами че как мислите? В Библията се казва: „Бог създаде небето и земята и земята била неустроена и пуста и Дух Божи се носел на повърхността на земята.“ Голяма температура имаше в този дух. Имаше живот. Той се носеше по повърхността на земята. Сега всички вие имате един свят неустроен във вас. По това се отличава небето, че е устроено. „В началото Бог създаде небето и земята и земята беше неустроена.“ Светът се създава всеки ден. Той се създава разумно. Небето е създадено. То носи разумният идеал в света. Оттам се вземат всичките форми.

Казвам, всеки един трябва да работи, да пресъздава себе си. То е задачата на земята. Ако дойде един художник, той няма да се роди със своята гениалност. Той се ражда с всичките възможности. Постепенно, като работи, става виртуоз в тази област – да рисува. Така става с музикантите, така става с писателите, така става с онези, които говорят или работят. Религиозните хора казват: „От духа ще дойде.“ От духа ще дойде, но Бог иска работа. Не може да дойде така. Аз не го помня. Ти не го помниш. Не трябва да го забравяш. Някои неща, които са важни, защо ще ги забравяш? Ако забравиш как да си обуваш обущата, какво ще бъде? Ако забравиш как да се качиш на един кон или как да се качиш на някоя каруца, или ако забравиш откъде да влезеш в къщата и отидеш там, дето няма врата, а искаш да влезеш, не можеш. Търсиш нова врата.

В човека има вродено едно тщеславие и гордост. Човек мисли, че много знае. Да ви приведа един анекдот. Трябва да се пазите. Той не е поетичен, но обяснява. Една доста интелигентна селянка не знаела да готви. Отива в съседите и пита: „Вие как варите боба?“ „Туряме го във водата и като стоплим първата вода, хвърляме я. Втората не я хвърляме.“ „И ние така го варим.“ Пита: „Житото как го варите?“ Казват ѝ как. „И ние така го правим.“ Пак пита: „Баницата как я правите?“ Казват ѝ как. Тя казва: „И ние така.“ Един ден съседката искала да я изпита колко знае и когато тя дошла да пита как те готвят охлювите, тя казва: „Туряме ги в чутура, начукваме ги хубаво, туряме ги в тенджерата, туряме ориза отгоре.“

„И ние – казва – така ги правим.“ Това е човекът, който не знае. Така не се говори. Потребно ни е едно знание, което да ни освободи от тежестите, които имаме. Съвременните хора имат големи тежести. Има неща неверни, празни. Четеш едно съчинение, писал някой какво ли не, всичко това те смущава. Писал друго – все неверни работи отвсякъде. Смущаваш се. Трябва човек да проверява нещата. Често има преувеличение. У българина чувството на преувеличение е силно развито. Харесвам това чувство на българина. Не казва нещата, както са, той ги преувеличава.

Запример в практическо отношение някой казва „толкова свят много – двадесет хиляди“, а то хиляда души едва има. Друг казва: „Като бях на един събор – свят много. Яйце да хвърлиш, няма къде да падне.“ Събрали се хиляда души и яйце нямало къде да падне. Преувеличавам. Само в едно нещо той не преувеличава. Като го попиташ колко даде нивата, няма да преувеличи. Казва: „Едва ще прекараме.“ Там няма увеличение. Казва: „Учен човек е, звездите снема отгоре.“ Щом дойде дотам, трезвен е вече, разсъждава. Много знае. Един човек, който много те обича, преувеличава работата. Ако ще ти даде мнението си за някой човек, когото обича, този човек е ангел. Много добър. Да ви приведа един анекдот, да видим колко са добри хората.

В едно богато семейство през постите заклали един паток. Идва гост един, скрил патока в една голяма тенджера, а турили на масата коприва да ядат. Поседял гостът, мирише му. Питат го: „Кога ще си ходиш?“ „Утре рано.“ Казват: „По-добре тъй, времето ще се развали.“ Турят го там да спи, дето е патокът. Сутринта става рано, взема патока в торбата. Казват му: „Ха, на добър път.“ Той казва: „На добър път, но се опасявам. В моя живот патиците дойдоха да царуват, ако ме хванат някъде.“ Казват: „Няма, няма да те хванат, от патка нищо не става. Какво има да се опасяваш.“ И той си отива. Търсят патока в тенджерата, няма го.

Хората са с различни способности. Един човек не можеш да го туриш на някоя работа, за която няма способност. Но всеки може да бъде съдия. Не всеки може да бъде учител. Не всеки може да бъде майка. Не всеки може да бъде баща. Не всеки може да бъде адвокат. Не всеки може да бъде виртуоз или певец. Ние трябва да уповаваме на онова, което природата е внесла у нас, или онова, което Бог първоначално е вложил – на туй трябва да разчитаме. Често в живота ни се ражда един дисонанс, който аз го отдавам на следните причини. Един дисонанс се ражда от движението на земята, друг от движението на месечината около земята, един от движението на слънцето. Слънцето се движи с една скорост триста хиляди километра в секунда. В подсъзнанието си човек трябва да има предвид влиянието на земята, на слънцето и на месечината заедно и да е свързан с центъра на слънцето. Аз считам, че центърът на слънцето, това е интелигентността на слънцето. Слънцето е разумно. Земята е разумна. Между тия две разумности има отношение. Видимата земя е тялото на земята. И земята има душа. И слънцето има душа. Дали вие вярвате в това, или не, не зная. Аз вярвам, и това е важно за мене. Нещата, които мислите, че не съществуват, те съществуват, те са. Нещата, които не съществуват, аз дали вярвам в тях, или не вярвам, нищо не значи. Не важат за мене доказателствата има ли Господ, няма ли Господ. Какво подразбирате под думите „сит сън, гладен съм“? Няма Господ – гладен съм. Има Господ – сит съм. Мислиш добре – има Господ. Не мислиш добре – няма Господ. Добър си – има Господ, лош си – няма Господ. Справедлив си – има Господ, не си справедлив, няма Господ.

Отрицателните неща са в тъмнината. В тъмнината няма знание. Там няма никаква перспектива. Всичките ония хора, които обичат реалността на света, умът им е помрачен. Безверниците имат тъмен цвят. Щом видя чер цвят на лицето, зная, че в този човек има нещо развалено. Някои отричат Бога, но има светло лице. Казвам: „Ти си вярващ.“ Туй съответства на известни области в човешкия мозък. Човек сега няма какво да разправя дали има вяра. Човешкият череп показва дали има вяра, или не. Ако има вяра, тази част на черепа най-горе е по-тънка, ако не е живял във вярата, костта е дебела. Ако е бил религиозен, костта е много тънка, ако не е бил религиозен, костта е дебела. Значи не е имал вяра в Бога. Достатъчно е да турите една свещ в черепа на умрелия, и ще видите, че светъл е черепът, там човек е работил най-много. Дето е дебел, светлината не може да проникне, значи невежа е.

Ние, съвременните хора, понеже сме се отдалечили от Бога, отричаме Бога. Срам ни е да кажем, че вярваме. Американците също имат туй чувство на преувеличение. Един проповядвал за лисицата, че имала дълга опашка. Той имал един приятел и му казал: „Ти знаеш, че много обичам да преувеличавам. Като започна да преувеличавам, ти ще мръднеш с показалеца си, да се не излагам.“ Започнал той да проповядва с примера за ловеца, който хванал лисиците. Той казва: „Но тия лисици са имали опашки по шест метра.“ Приятелят му направил знак с показалеца. Казва: „Вижда ми се малко невероятно.“ И намалява с половин метър. Приятелят му пак направил знак с показалеца. Казва: „Но и това ми се вижда невероятно.“ Намалява още повече. Нито увеличавай, нито намалявай. Казва: „Много страдам.“ Че какво страдаш? Колко деца си отгледал? В какво седи страданието ти? Ти не си отгледал едно дете. Зная един господин, деветдесет години е живял и само с молитва е отгледал две хиляди и петстотин деца. А ти колко деца си възпитал? Къде и какви са страданията? „Нямам обуща.“ Много страдаш, че нямаш обуща, че нямаш шапка, че някъде не те приели добре. Кого приемат добре? Заекът приемат ли го добре. Лисицата приемат ли я добре? Птичките виж как треперят.

Помнете, че земята е място на изпит. Тук хората идват на проба. Земята е пробно място. Най-великите хора на небето, когато искат да ги опитат, ги пращат тук. Ще се пробва вашето търпение, ще се пробва вашият ум, ще се пробва вашата добродетел, вашата ученост, вашето знание, вашето изкуство. В музиката ще ви изпробват. Всичко трябва да мине през проба в света. Само онова, което е пробвано, то остава в човешкото съзнание. Като отидеш в оня свят, може да работиш. Онова, което не е пробвано, се изгубва. Тъй както сега учат в гимназията, то какво е? Свършват гимназия и всичките формули ги забравят. По история забравят много дати. Знание, което се забравя, изкуство, което се забравя, музика, която се забравя, що за знание е.

Има знание Божествено, което следва човека винаги. В туй знание радостта е спътница. Всякога при това знание ти имаш вътрешна радост. Като пееш, радваш се, че може да пееш. С пеене всичко може да направиш. Ако посадя с песен един декар земя, тя ще ми даде десет пъти повече жито. Който не е пял на нивата си, не може да има добри резултати. Ако садя дини и пея, тия дини ще растат по-хубаво. Всичките ония хора, които работят добре, те пеят. Човек, който има любов, пее. Онези, които правят една работа без любов, те не успяват в работата си.

Радвайте се на малките благословения, които Бог е дал. Една пчела, за да събере един грам мед, трябва да посети шестстотин тридесет и три цвята. Ако нямате търпението на тази пчела, ще имате ли Божиите блага. Има цветя в умствения свят, има цветя и в духовния свят. Ние сме се научили на такива благословения; стотинка по стотинка или зрънце по зрънце. Като не се ражда голямо, но малко зрънце. Мнозина са изгубили предназначението си и казват: „Защо сме дошли на земята?“ Вие сте дошли да утешавате. Ние като страдаме, няма кой да ни утеши, а ще утешаваме другите! Господ ви е пратил да утешавате. Пратени сте музиканти, да свирите на хората. Ако осиромашеете, Господ ще ви помогне. В това не се съмнявайте. Няма случай в цялата история на човечеството някой да е изпълнил задълженията си към Бога от любов и да е бил разочарован. Господ прати Йон в Ниневия да каже на царя и народа да се откажат от разгулния си живот, защото ще ги изтреби до един, но Йон не послуша, а избяга в Тарис, не искаше да казва нищо, защото знаеше, че Господ ще се смили, ще го пощади и Йон ще стане за смях, че пророкуването му не е излязло вярно. За наказание за непослушанието му Господ изпрати буря в морето, Йон попадна в корема на едни хит, и тогава той започна да се моли на Господа да го освободи от корема на кита. Разбра, че против Господа не може да се върви. „Като че знаеше в мене душата ми, поменах Господа, и спаси ме.“ Когато един ден Йон си почивал, тиква израснала за миг и под листата ѝ той се чувствал добре на сянка, предпазен от палещите лъчи на слънцето, но ето че допълзява един червей и поразява листата на тиквата. И Йон почва да негодува, и Господ му рече: „Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, а аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, в който има повече от дванадесет человеци, които не различават десницата си от левицата.“ Няма да обиждаш Господа, да казваш: „Господи, така не се прави.“ Да знаеш, че има едно същество, което държи всичко, твоето щастие зависи от него. Когато всичко загубиш, ти ще дойдеш до него, и тогава ще чуеш неговия глас. Когато влезеш в дъното на пъкъла, тогава ще чуеш гласа му. Йон влезе в ада – в устата на кита. Като започна да се моли, чу го Господ и заповяда на тази риба да го изхвърли навън.

Сега мнозина сте като Йона. В това място ви е мъчно, искате да си поживеете. Ще се намерите в утробата на кита. Като дойде сиромашията, болестта, тогава кой ще ви помогне? Писанието казва: „Когато пътищата на един човек са угодни на Господа, Бог го примирява с враговете му.“ Значи Господ изпитва пътищата. Когато имаш сила да извършиш неговата воля, той те благославя. Ти, преди да вършиш неговото дело, гледаш твоето дело, оставяш Господа. Най-първо мисли за главата, мисли за сърцето, и най-после мисли за стомаха. Ако най-първо мислиш за стомаха, после за сърцето и главата, ти си на крив път. Мисли главата да вземе участие в храната, и сърцето да вземе участие. Във всяка работа нашият ум и сърце да вземат участие. Като направим едно дело, да се радваме. Много често идват при мене и искат да им говоря има ли Господ, или няма Господ. Други път идват да се оплакват, че не им вървяло. На онези, които нямат розово бъдеше, казвам: „Сега съм много зает, нямам време.“ Тъй се избавям от тях. Не че нямам време, но трябва да им говоря защо е така. Пък дали ще ме разберат, е въпрос. На трети казвам: „Слушай, след две години работите ти ще тръгнат добре. След три години ще се ожениш, много добре ще тръгнат. Ще се родят две деца – едното мъжко, другото женско. Много даровити деца ще бъдат. Ще се възмогнеш. Когато стане туй, ела при мене.“ Пита: „Вярно ли е това, което ми казвате?“ След време дойде. Питам го как стана. „Тъй както казахте, тъй стана.“ Рекох: „Аз ти прочетох това, което е наредил Бог за тебе.“ Божият предначертан път прочетох. Вярвай в този, който ти е определил пътя, който те извежда от лоши пътища.

Отива при ясновидката Кортеза в Сливен. Един селянин ѝ се оплаквал, че не му върви работата. Тя му казва: „Не ти върви работата заради едно еренде, което открадна преди четири години. Едно голямо еренде, не от тези малките. Да върнеш ерендето, тогава ще ти тръгне.“ Казвам, защо задържа това еренде, защо му е, и той не знае, но работите му не вървят. Ще върнеш ерендето на човека, за да ти тръгнат работите. Имаш омраза към един човек, обидил те е. Върни туй еренде на дявола, отдето си го взел, да ти тръгне напред. Тури хубавата мисъл: „Както, Господи, ти прощаваш, прости и ти нашите дългове.“ В „Отче наш“ нали така се молите. „Прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Бог обича хора, които постоянно се коригират. Ако си цигулар и слушаш някой цигулар друг, слушаш, и ти започваш да свириш, а друг път казваш: „Защо не съм даровит като него?“ Радвай се, че той е даровит. Ако ти задържиш туй недоволство – ерендето, в себе си, ще бъдеш като онзи руски виртуоз, който слушал друг виртуоз, теглил си куршума, защото не можал да свири като него. Има стари хора, които също не искат да живеят, искат да се самоубият.

Казвам, ако някой път ви дойде наум да се самоубиете, аз ще ви дам един метод как да се самоубиете. Не търсете револвера, но почнете да гладувате пет, шест, осем, двадесет, тридесет дена. Тогава е възможно да поумнееш, да прецениш какво благо представлява животът. Пости, и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш. Няма нужда да се хвърляш от канарата долу или да се давиш в кладенеца. Единственото самоубийство, което се позволява, е постът. Като постиш четиридесет дена, ще прецениш какво нещо е животът.

Всички сме турени на голямо изпитание, без разлика. Най-великите хора в света най-много страдат. Талантливите страдат. И обикновените страдат. За всяко същество страданието е една необходимост. Казват, че вечната скръб не е скръб. Скърбите са една необходимост за нашето повдигане и за нашето облагородяване. Без страдание ние не можем да разберем Божественото в живота. Не да страдаме постоянно, разбира се.

Един пиян човек минава по една греда, било вечер, над една голяма пропаст. Не паднал, въпреки че бил пиян. Сутринта, като видял откъде е минал, побеляла му главата, уплашил се. В двадесет и четири часа побеляла косата му. Защо да не се зарадва, че са го превели по тази греда от невидимия свят, да благодари, а не да се плаши. „Как съм минал! Ами ако бях паднал.“ Ние седим върху нещастието на миналото, преживяваме го, докато напълно изгубим смисъла на живота.

Сега някой път и вие казвате: „Има ли смисъл да се живее?“ При тази философия как ще утешавате младите. Дайте им своята опитност. Покажете им пътя, не ги обвинявайте. Казвате: „Аз как ще постигна по-добре желанието.“ В такъв случай младият ще помогне на стария. Аз сега говоря за старите хора, в които вече умът се е развил, мозъкът се е развил в ущърб на тялото. В младите не е така. В младите има хармония между мозъка и тялото. Старите на стари години се отпуснат, обикновено си изоставят физическото тяло, само отвътре гледат. Всичко, което се върши на млади години, мислят, че е глупаво. Тия глупости ти създаде. Мислиш, че баща ти бил глупав, като те е родил. Ако не беше те родил баща ти, какво щеше да стане?

Правило. Никога не осъждай баща си за една постъпка, която е направил. Защото, ако го осъждаш, ще дойдеш до положението на баща си, ще минеш през същите горчиви опитности. Никога не осъждай един вярващ за неговите вярвания. Говори му, за да го изправиш, покажи му добрия път и го остави свободен да възприеме. Всякога имай едно зачитане в душата си към човека.

За да разбирате физическия свят, първо, трябва да знаете какво нещо е човешката свобода. Какво нещо е истината. Човек, който не е свободен, не може да разбере физическия живот. Като стане свободен, той ще разбере, че във физическият живот има много богатства, които могат да се придобият. То е рядък материал, който трябва да добие, че като иде в Божествения свят, да има с какво да се представи. Туй, което е придобил на земята, ще го остави. Онзи студент, който е свършил университет, му дават диплом, че като влезе в живота, ще трябва да приложи знанието, което е учил в университета. Онова, което сте учили на земята, ще го приложите в Божествения свят. Мислите, като умрете, какво ще правите на онзи свят. Като умрете, от оня свят ще ви пратят тука, на земята, да се учите как да проповядвате. Представете си, че в къщата ви живеят едни видими хора, а други – невидими. Изпратят един невидим, за да те ръководи. Речеш да направиш нещо, той дойде на ухото ти и ти шепне: „Не прави това.“ Когато шепне на ухото, говори по три начина. Някой път говори от корема долу, някой път говори от сърцето нагоре, някой път – от долната част на главата, някой път отгоре. Друг път говори от дясната страна. Не искам да създадете едно верую, но да имате разумни отношения към всички и помежду си. Който ви говори при дясното ухо, ще чувате неговата мисъл, но винаги трябва да проверявате това, което ви казва. Ако той ми казва нещо, което не става, той не е от много учените. Учен е този, който, каквото каже, става. Това е истина.

Всичките същества, които работят за вас, те са били земни учители, които са ви обичали на физическия свят и сега идват и ви помагат. Целият живот е една целокупна деятелност на безброй същества, които ви обичат и работят за вас. Когато сте обезсърчени, казват: „Не бой се, ще се уреди твоята работа.“ Всеки ден ще дойде някой и ще ви каже нещо, ще дойде втори, трети, четвърти. Вие искате да ги видите. Питам, когато една плоча ви говори, пее песен или говори нещо, с какъв език го прави? Една игла има, която притиска плочата и мяза на човешкия език. Сложна е човешката реч. При човешката реч езикът взима хиляди положения, речта е много изящна. В една плоча с игла не може да се предаде тази реч. Реалните неща в света не са плочи. Но реалност има и на плочите. В плочите има съзнание. Туй, което е полуреално, отегчава. Всяко нещо, което те отегчава, е полуреално. Което не те отегчава, а постоянно внася подем, движение у тебе, то е реално. Туй, което расте, то е реално. Вярата, която расте, е истинска вяра. Любовта, която расте, е истинска любов. Надеждата, разумността, добродетелта, които растат, са истински. По човешки говорим.

Всичките тия неща, които растат, които носят мир и съгласие, и радост, то е реалното. Всички ония, отрицателни неща, с които вие сте заразени, то не е реално. Тогава, за да ви тръгне напред, търсете добрите хора. Ако искате да добиете знание, няма да търсите някой невежа, но ще търсите умния професор. Той да ви помогне. Един господар, който не те разбира, ще те прати да му пасеш говедата. Какво ще постигнеш или какво ще научиш, като пасеш говедата? Един учител ще вземе един клас деца, после ще приложи един метод, с който да ги възпитава. То е реалното. Ще се опознае с душата на децата. Тия души са излезли от Бога, носят известни благословения. Става една обмяна между учителя и децата. Учител, който не обича добрите деца, няма бъдеще. Майка, която не обича децата си, няма бъдеше. Баща, който не обича децата си, няма бъдеще. Съдията, който не обича, няма бъдеще.

Това е закон в света. Ако не обичаме доброто, което е у децата, на онези деца, които са плочи, нямаме бъдеще. Не говоря за тях. Аз говоря за тези, които ангелите отгоре гледат, те са отражение на ангелите.

Когато учениците на Христа казваха на Тома, че са видели своя учител, Тома, наречен Близнак, каза, че докато не бръкне с пръст в раните на Христа, няма да повярва в това. Дойде Христос и каза: „Тома, ела и виж!“ В днешния век всички са Томовци. Като се яви Христос, Тома каза: „Господи мой и Бог мой!“ Христос попита: „Искаш ли повече доказателства?“ Тома повярва. И ние трябва да имаме доблестта на Тома. Не като замине Христос, да кажем: „Дали това беше действителност или илюзия?“

В илюзиите приръст няма. Всякога, когато има илюзия в човешкото съзнание, човек губи от своята тежест, човек губи от своята сила и от благородството на своето сърце. Губи микроскопически, но губи. Всякога, когато е в Божествената реалност – микроскопически печалби, тялото печели, умът печели, сърцето печеля. Туй, в което печели, е Божествено, туй, в което губи, не е Божествено.

Казвам, радвайте се в света на малките придобивки. Радвайте се на една радост, която иде. Радвайте се на една красива мисъл. Радвайте се на една хубава картина. Радвайте се на едно хубаво цвете, което виждате. Радвайте се на малкото изворче, което тече. Радвайте се на малкото поточенце, което говори. Аз вземам пример от него, доволно е. Казва: „Колко е добър Господ.“ То се радва, защо аз да се не радвам. И аз тъй се радвам. То запява, и аз запявам. Едно птиченце хвърчи със своя аероплан. Аз виждам, че една душа се е качила в това аеропланче. Ти не виждаш душата, виждаш аероплан. Аз тепърва трябва да си образувам такова едно аеропланче. А сега има такива аероплани, но те носят яйца. Тия човешките птици, които се родиха, не знаят къде да снасят яйцата. Трябва да ги възпитаме. За бъдеще ще имат друго възпитание. За бъдеще тия птици ще носят големи блага. Сега не знаят. Най-сладките плодове ще носят един ден.

Христос казва: „Дай си пръста.“ Казвам на всинца ви, турете си пръста в раната, в язвата, и тогава да повярвате, да няма друго доказателство. Да тръгне светът напред.

По-добър Великден от този ден не сме имали. София не е имала по-добър Великден. Всички вървете в дома си. Обърнете се към Господа. Христос посреща англичаните и им казва: „Не правете беля на тия хора, не трябва да ги смущавате.“

Падна Павел от коня си, ослепен от неописуема светлина и каза: „Кой си ти?“ „Аз съм Исус, когото ти гониш.“

Тайна молитва

Неделна беседа
5 април 1942 г., неделя, 10 часа, Великден