„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Сега ще прочета този стих. Вие музикалното казахте, аз ще го кажа словесно. (Учителят прочете от 1. до 5. стих включително от първата глава от Евангелието на Йоана.)

„Аз ще се подмладя“

Три неща има, от които зависи щастието и благото на човека. И три неща, от които произтича нещастието на човека. Щастието на човека зависи от неговото сърце, когато не е натоварено. Понеже човешките сърца са натоварени чрезмерно, са нещастни. Човешкото щастие седи в човешкия ум, когато не е натоварен. Човешкият ум сега е претоварен, затуй е нещастен. Човешката душа, с която е свързана човешката воля, и тя е претоварена. Всичките тия хора, които са натоварени, обременени искат да оправят света. То е все таки болните хора, които замислили една велика идея, да оправят света един ден, като оздравеят. Туй не го отказвам, но в дадения момент не може да оправят света. Тази предпоставка е поставена малко недобросъвестно. Ние казваме: „За бъдеще аз ще стана добър човек.“ Не е да го кажеш за бъдеще. Някой път ние казваме, че сме били добри. Добър си в дадения случай. Но как съм ял в миналото, не как ще ям за бъдеще, как сега ям, това е важното. Днешният обяд, който ще имам, той е важен. Закуската, обедът и вечерята, те са най-важните, събрано миналото, настоящото и бъдещото в един ден. Ако сутринта ядеш добре, ако на обяд ядеш добре и вечерта ядеш добре, всичко ще свършиш добре. Ако на обяд ядеш зле, ако сутрин ядеш зле и ако вечерта ядеш зле, нищо няма да свършиш.

Законът е един и същ. Ние, като седнем да ядем, мислим, че не е важно. Имаме търговска работа. Търговската работа не е важна, тя е човешки протест. Ще спечелиш пет-шест милиона, тоя товар, който ще туриш на гърба си, ще го носиш. Ти бързаше да станеш министър-председател, то е товар. Всичките хора ще искат да им помагаш. Този ще дойде – оплаква се, онзи ще дойде – оплаква се. Станало погрешка – тебе ще държат отговорен. Как ще оправиш работите? Казваш: „Аз съм министърът, ще ги оправя.“ Как ще ги оправиш? „Ще ги обеся всичките.“ Друг пък казва: „Аз ще ги затворя всичките.“ Като обесиш всичките и останеш сам, какво ще правиш? Искаш да затвориш всичките, но не са един, не са двама, не са сто. Хиляди. Кой ще ги пази? То е главоболие. Не само това, но трябва да ги храниш. Мислиш – като ги затвориш, всичко ще се оправи. Не. Ние правим погрешка в яденето, мислим да турим храната в стомаха. То е една погрешка. Ядеш безразборно, ядеш неразумно, затова тази храна в стомаха като я туриш, трябва да туриш стражари да я пазят. В какво седи лошата храна? Научно обясняват хората. В какво седи лошото на свинското месо. Доста е вкусно, който е ял кебапчета от свинско месо. Свинските клетки, като ги туриш в човешкия организъм, не обичат да работят, много са лениви. При най-удобния случай оставят работата и избягват. Трябва да туриш трима-четирима души да ги пазят. Свинските клетки ще ти струват десет пъти по-скъпо. Ще трябва да туриш да я пазят. Никаква полезна работа няма да свършат. Казваш, много сладко беше.

Разправяха ми един анекдот. Казват, че един ял хубаво и пил вино. Ял кебапчета и казал: „О, о, хо-хо.“ Като дошъл да плаща, казал: „Вай-вай.“ Като го заболял коремът, казал: „Оле-оле.“

Гледам хората във възпитанието. Интересувам се за възпитаните хора. Някой професор, като мине, знае нещо. Учениците, и те се стремят да знаят нещо. Какво знаят? Професорът, разболял се и вика лекар да го лекува. Знае много, но не знае да се лекува. Много хора има, много учени, но не знаят как да пишат. Някой, който е специалист, не знае къде да тури запетая, две точки и точка и запетая. Българите имат две точки и точка и запетая. Англичаните – по-практични – изхвърлили точката и запетая и турили само запетая. Някъде мислиш точка и запетая или запетая. Англичанинът тури запетая, точката да седи настрана. Понеже казва – времето е пари – и без запетаята ще се свърши същата работа.

Да дойдем до религиозните хора. Хубава е религията. Едно изкуство, една наука, много хубава наука. Всичките ония спорове, обременени с религиозните хора. Всичките религиозни хора имат един ад в ума си. Сега определят кой ще бъде в рая и кой ще бъде в ада. Казвам, щом ядеш зле, в ада си. Щом ядеш добре, в рая си. Щом си плащаш добре дълговете, си в рая, щом не си плащаш дълговете добре, в ада си. Щом учиш добре, в рая си. Щом не учиш добре, в ада си. Казва някой: „Я ми кажи какво е раят.“ Рекох: „Какво е раят ли?“ Пита ме: „Ще бъда ли в рая?“ Щом говориш истината, в рая си. Щом влизаш в пътя на мъдростта, в рая си. Щом влизаш в пътя на истината, в рая си. Щом влизаш в пътя на безлюбието, в ада си. Щом влизаш в пътя на лъжата, в ада си. Щом влизаш в пътя на невежеството, в ада си.

Туй, което разправят учените хора за слънцето, има нещо вярно. Някои неща не са верни. Едни учени поддържат, че слънцето е разтопено вещество, а други казват, че не е разтопено. Понеже тия хора, които живеят на слънцето, са много умни, аурата на слънцето е голяма топлина. То е за самосъхранение, понеже иначе може да ги атакуват. Има системи на тъмни слънца и нашето слънце може да го атакуват. Аурата служи като предпазно средство. Тази светлина, която праща, го пази от нашествие. От светлината, която слънцето дава, ние се ползваме. Това са снаряди. Слънцето воюва. Праща храна. То не ги бомбардирва. То знае, че всичките престъпления стават от глад. То знае, че престъпленията стават от невежество. То знае че престъпленията стават от безверие. То ще те прати да се наядеш хубаво. И парите са дошли от слънцето. Слънцето ги е изпратило. Златото от слънцето е дошло, въздухът от слънцето е дошъл, животът от слънцето е дошъл.

Сега никои казват, че от Бога е дошъл. Къде е Бог? Казва – от Бога дошъл животът. Где е Господ? Слънцето е съкровище на Бога. Той не го разбира, той мисли, че Бог е някъде далече. Слънцето като изгрее, то е като една свещ, която Господ носи в ръка. Време е да ти покаже своите благословения. Ти отделяш тази свещ и казваш: „Къде е Господ?“ Там, дето е свещта, там е Господ. Там, дето няма свещ, няма го Господ. Там, дето е умът, там е Господ. Там, дето няма ум, не е Господ. Там, дето е сърцето, там е Господ. Туй, което чувстваш, то е Господ. Дето не чувстваш, няма го. Дето е душата ти, там е Господ.

Сега тези са коренни неща. Не може да имаш някакво преимущество. Да станеш човек, трябва да имаш дух. Духът е свързан със силата. Силен трябва да бъдеш. След туй, ти в света не можеш да бъдеш благ, докато нямаш чувство. Ти трябва да чувстваш. То е материал, то е една работа, от което ще се образуват най-фините форми или ще се създадат формите на живота. Сърцето в сегашните условия взема най-интензивната деятелност на живота. Сърцето е, което движи кръвообращението. Онова, което подтиква човека към работа, то е сърцето. Казвате, умът. Умът е разцъфтяване, отпосле идва. Най-първо е дошло сърцето и е започнало работа. Понеже много е работило, доста са оцапани работите на туй сърце. Господ не държи това за грях. Той взема участие в сърцето. Търси тия сърца, които са били грешни. Те не са грешни, но оцапани. Той търси начин да ги очисти, както един шофьор се интересува от автомобила, от бензина, всичките части здрави трябва да бъдат. Вие имате един котел, с който готвите и не е калайдисан. Ако оставите яденето двадесет и четири часа, знаете ли какво ще стане. Значи, преди да готвиш, калайдисайте съда хубаво, за да се избавиш.

В невидимия свят препоръчват съдовете, които не се калайдисват. Не калайдисвайте. Ние сме от тия същества, които постоянно се калайдисват. Най-първата реформа – трябва да се освободите от калайдисването. Четири-пет месеца, година не отива, пак трябва да се калайдисва. Или сребро, или злато се съдържа в калая.

Следователно, когато говоря за ума, за да функционира умът хубаво, твоите мисли трябва да бъдат златни, не калайдисани, от калай. Твоите чувства трябва да бъдат златни, от злато направени, не привидно злато, не калай. Калаят е прост метал. Не зная ще остане ли калаят. Понеже останал назад, ходи да помага на бедните хора, да ги калайдисва, да се повдигне със своята еволюция. Някой беден човек да му калайдисаш тиганя, да се повдигне. Казва: „Толкоз зная засега, толкоз правя.“

Тази сутрин четох един стих от 11. глава от Исая, който казва: „Цялата земя ще бъде изпълнена със знанието на Господа.“ Това са нашите времена. С туй знание земята е изпълнена и ние виждаме. Какво виждаме? Виждаме всичките дела на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. В нас се е зародил критически ум. Що е критика в света? Какви са съвременните критици? Толстой разправя един анекдот из своя живот. Като станал доста известен, виден писател, престорил се и написал една статия. Отива при един вестник с псевдоним да я вземат и да я напечатат във вестника. Редакторът надрасква статията, че не е грамотно написана. Казва: „Трябва да се учиш.“ Толстой написал втора и втория път казва, че не е още добра. Написал я трети път. Най-после казва, че той е Толстой. Редакторът казва: „Извинете, господине.“

Питам, личното местоимение, ако си англичанин, къде ще го туриш? Като говориш, къде ще го туриш? Отпред на глагола ли, или след глагола ще го поставиш? Пред глагола ще го поставиш. Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. В английския език никога не може да кажеш „казвам“. Винаги трябва да кажеш „аз казвам“. Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити. Отзад поставя, отпред го туря местоимението. Англичанинът няма време. Казва: „Нямам време. Само отпред може да туря местоимението.“ После англичанинът обича да плаща много добре, не си поплюва. Като го излъжеш, той ще ти покаже, че и той може да си отплаща, че и той е майстор. Той като те излъже втори път, няма да искаш да го лъжеш.

Сега този англичанин е в природата. Природата е англичанин. Думата „англичанин“ има две значения. Няма да ви ги кажа. Думата „англичанин“ има много добро значение, а другото значение е много лошо. Не искам да говоря за произхода на думата „англичанин“. Бритиш – то е много материално име. Щастието, което търси англичанинът, е много материално нещо в света. Искаш да бъдеш красив, хубав. Но злото в света е, че красотата и невежите хора я обичат, и учените хора я обичат. Там е злото. Ще има да се разправяш с всичките хора. Всеки от красивото, което носи, ще иска да вземе. Всичките хора обичат парите. Ако е умен, ще ти каже: „Дай пари.“ Който не е умен, ще ти покаже дулото на револвера. Казва: „Дай парите.“ Какво ще правиш? Приятно ли е да бъдеш богат? И да те обират? Не е приятно.

Другото положение е, че ние всякога оставаме недоволни, а трябва да бъдем доволни. Недоволството е един недовършен процес. Там се лъжем. Като си доволен, всичко светне. Щом станеш недоволен, трябва да знаеш, че си влязъл в незавършените процеси. Направете един опит. Тук в миналата война един от Варна спечелил шест хиляди марки. Казва: „За двадесет години да продължи войната, осигурих се.“ След двадесет и четири часа умира. Писанието казва – онзи, който бил богаташ, като му родили нивите, пита се какво да прави. Казва си – ще направи големи хамбари. Господ му казва: „О, безумний, таз вечер ще ти взема душата. На кого ще оставиш това богатство.“

Щом дойдем до щастието, то е незавършен процес. Трябва да знаем, че в момента и в следния момент туй, което търсим, ще се измени. Днес си директор на една банка, утре те уволняват. Днес си министър-председател, утре слезеш от креслото. Това са все незавършени процеси. Като завземеш една служба, от тебе поучен да няма. Като си на една служба, никой да не може да те замести. Щом като могат четиридесет души да те заместят, то не е служба. Казват: „И без тебе можем.“

Ние имаме един ум. Без ум нищо не може да стане. Без сърцето нищо не може да стане. Без човешката душа нищо не може да стане. Те са правила. Говоря за завършените процеси. Там всеки може да те замести. Туй богатство, което може всеки да ти го вземе, не уповавай на него. Ние, праведните, трябва да имаме характера на онзи дервишин, който срещнал един турски бей и му казва: „Бейм ефенди, дай ми десет стотинки.“ Беят изважда кесията си, отваря я и там има турски лири, после меджидиета, черечета, по двадесет пари. Дервишинът взема двадесет пари. Беят му казва: „Вземи лира.“ „Лира не ми трябва. Двадесет пари ми трябват.“ Ако тебе ти предлагат сто милиона лева и от Господа имаш само една дума Господ да ти каже, коя ще предпочетеш? Господ иска да те прати да се учиш или тук, в България, искат да те направят министър, кое ще предпочетеш, да станеш министър ли?

Колко българи приемат Божественото и колко човешкото? Няма по-хубаво нещо от света, от това, човек да се учи. Този, министерският пост е незавършен процес. Казвам, България, като се освободила, колко министри е сменила? Ако досега имахме само един министър, не щеше ли той да оправи България? Ще има опитност. А сега един министър постои най-много четири-пет години. Какво се добива в четири-пет години?

Една музикална задача преди четиридесет години беше в моя ум. Тогава я разрешавах. Но след четиридесет години я разреших. Един закон в музиката разреших за себе си. За бъдеще музикантите ще ни помогнат. Ще го направя, тъй както слънцето, като изгрява. Светлина ще изпрати и ще се ползват. Няма да ги учи какво трябва да правят. Най-първо всички мислят, че може да започне всеки работа, както иска. Не е така. Учение ако започваш, то трябва да има основен тон. Ако не хванеш основния тон на тази гама на учението, ти ще загазиш. Ти ще станеш търговец, но особен тон има търговията. Ако няма този тон, не може да вървиш напред.

Ти искаш да ходиш по закона на любовта, да обичаш хората. Има основен тон. Любовта е цяла гама. Ти искаш да се молиш на Бога. Основен тон има на молитвата. Хората не знаят основните тонове и всеки, както знае, почва. Не е лошо и то, защото по-добре е човек да греши и да се учи, отколкото да не греши и да не се учи.

Казвам, нас ни трябва едно съзнание. Ако сутрин вие станете и вие мислите, че сте господари, вие се заблуждавате там. Ще кажеш: „Господ ми е господар.“ Сутрин, като се събудиш, да кажеш: „Аз съм един слуга.“ Или ще кажеш, че си слуга, или че си ученик и ще чуеш гласа на учителя. Ти мислиш, че си учител, че може да даваш уроци. Казвате, да се моля. Много дълбока наука е молитвата. Аз досега не съм се научил да се моля, че другите ще знаят. Аз не проповядвам молитвата. Всички сте учители по молитвата. Най-първо четем „Добрата молитва“. На български няма молитва по-добра след „Отче наш“ от „Добрата молитва“. „Господи, Боже наш, Благи и Небесен Баща, който си подарил живот и здраве, да Ти се радваме. Изпрати Духа си.“ Тъй не се говори. Време ще намериш. „Изпрати Духа си.“ Вие заповядвате туй да направи, онова да направи. Тъй не се моли. Ще кажете: „Господи, изпрати Духа си да се научим, понеже се опасявам да стана господар, понеже не съм съвършен.“ Съвършенството казва така: „Изпрати ни Духа си.“ Той е съвършен. Когато обичаш Господа, може да кажеш: „Изпрати Духа си“. Но когато нямаш любов към Бога, не говори така. Кажи: „Господи, Боже наш, Благи и небесен баща.“ Спри там и не мърдай. Като любовта помръдни. После пак се помоли. Като дойде любовта, пак мръдни. Като прочетеш „Отче наш“ от единия до другия край, сам да си доволен. Усещах вече един отговор от невидимия свят. Сега четеш молитва и казваш: „Дали ще ме послуша Господ?“ Нямам благоволение, бързам. Ние призоваваме Божието, ама без никакво почитание и уважение.

Минавам някой път някъде и още като ме срещне някой, прави една гримаса. Иска да каже: „Ти какво знаеш от съвременната наука.“ Аз зная това, което той не е сънувал. Аз зная това, което всичките учени хора не са сънували. Радвам се на това, което те знаят. Туй знание аз съм го изучил, преди те да са били на земята. Ако му кажа така, ще каже: „За какво се мислиш.“ Те не знаят. Аз никога не може да бъда като Бога. Аз не си правя тези илюзии. Когато Господ създаде цялата вселена, всичките най-възвишени същества се учат. В това време, когато изучават тази вселена, Господ мисли да създаде друга вселена. Те, като изучават всичко това, което той е създал, имат да учат в другата вселена съвсем нови работи. Те мислят, че като мен ще дойдат. Те като дойдат до моето място, аз ще бъда далече. То е статическо положение в човешкия порядък.

Казвате – може да бъда като учителя си. В Божествения порядък не може. В Божествения порядък нещата са непостижими. Аз се уча, понеже мене ме радва онзи простор на Божието знание. За мен ми носи радост. Щом имам радост, моята радост може да засегне и другите хора и те може да се радват. От изобилието, което е в мене, може да се ползват – от това, което не ми е потребно. В немотията никой не може да се ползва.

Та казвам, не съм и за онова смирение, да каже някой, че аз нищо не зная. Това не е право. Като ида при един обущар, аз съзнавам, че той знае нещо повече от мене, знае да прави обуща. Той се е учил и понеже нямам време за обущар, то казвам: „Направи тази работа и аз ще ви услужа.“ Аз съм благороден и ще призная, че той знае, няма да кажа, че нищо не знае. Един дрехар си знае занаята, един цигулар си знае занаята, една готвачка си знае занаята. Признавам правото, онова, което знае. И тя трябва да признае, че аз зная. Представете си, че аз съм лекар и зная да лекувам. Като бутна с пръста си, човекът оздравява. Имам едно шишенце в джоба си. Като намажа с него, всичко изчезне.

Казвам: „Ако ми дадеш едно хубаво ядене, ще те бутна, където те боли, и ще ти мине.“ Казва: „От четири-пет години рамото не се мърда.“ Казвам: „Ако ми сготвиш хубаво ядене, ще те бутна и ще ти мине рамото.“ Ида при някой дрехар, него го боли кръстът. Казвам: „Ти ще ми дадеш дреха и аз ще те бутна на кръста, и ще ти мине.“ Даром няма никъде. Изкуство се изисква. Тогава той ще ми ушие една дреха. И аз съм благодарен, и той е благодарен, че с една дреха може да се излекува. Десет дрехи да даде, не може да се излекува.

В сегашния живот, гледам, майките възпитават, но най-първо те нямат възпитание. Тя може да каже: „Бъдете сериозни.“ Но най-първо тя не знае какво е сериозност. Дъщерята още не знае какво е сериозно. Тури сто кила на гърба на човека, стане сериозен. Като му туриш дълг от двеста-триста хиляди лева, стане сериозен. Като дойде бомбардировка, всички станат сериозни, никой не се мърда, всички сме настръхнали. Благодарим за тази сериозност. По-добре веселие, отколкото сериозност. Като направи човек една погрешка, сериозността иде. В новото учение човек трябва да бъде весел. Веселието е качество на Бога. „Да се весели Господ с делата си.“ Ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е винаги емблема на светлината. Там, дето има светлина, има радост. Там, дето няма светлина, има тъга и скръб. Там, дето има веселие, то е царуването на любовта в света. Понеже Бог е направил всичко съвършено, той се весели, като гледа цялата вселена какво благо ще донесе, как всички хора ще се научат да бъдат добри и да слугуват. Той се весели в онова, което те придобиват.

Тогава четете в Библията: „В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена. И рече Бог да бъде виделина.“ Първото нещо – човек, като стане сутрин, да признае виделината в себе си. Казвам, съвременната наука е обоснована на най-долната част на челото. В туй отношение и животните имат наука. То са факти. Съвременната наука има факти, факти, факти насъбрани. Тия факти не са обосновани. Има факти от материалния свят, има факти от духовния свят, има факти от умствения свят и от Божествения свят. Те се различават. Най-първо трябва да знаеш факт ли е. Няма какво да се спориш. „Изгрява слънцето“ какво означава? Изгрява слънцето, всичко на добре върви. „Залязва слънцето“ Какво е? Започваш добре да мислиш, то е изгрев. Започва да отслабва умът ти, то е залез.

Това са процеси. Вие се смущавате. Казвате – едно време обичах. Тогава не сте изучили методите на изгрева и залеза. Щом има залез, ще се събереш в себе си, ще започнеш да учиш. Ще идеш при онези хора, на които слънцето е изгряло. Щом твоето слънце е залязло, иди при ония хора, на които слънцето е изгряло. То е философия. Затуй един момък, на който слънцето е залязло, трябва да търси една мома, на която слънцето изгрява. Една мома, на която слънцето е залязло, да търси един момък, на който слънцето изгрява.

Това са контрасти, противоположности в света. Искате двама светии да ги турите на едно място. Един учител може ли да преподава на плуг? Не могат, нито е умно. Христос казва: „Един е вашият учител, не могат да бъдат двама.“ Учениците може да бъдат много, но учителят може да бъде само един. Един учител има много ученици. Под думата „учител“ се разбира един от ония, който може да разрешава всичките задачи. Да няма нещо, което да не може да направи. Ученикът това не може да направи.

Казвам, сега ние на земята, целият свят се намира в едно тревожно състояние. Казвам, колко са герои хората. По някой път се поставям в положението на тия, които отиват на бойното поле и виждам колко тия хора са смели. Бомби падат от аероплани, снаряди падат, куршуми от картечници – и тия хора вървят напред, един падне, друг падне и всички са безстрашни. После работа вършат. Тези, които са ранени, правят операция, мислят къде да ги турят, къде да ги лекуват. Казвате – това не е разумно. Не, това е човешки порядък, от който Бог учи хората. Те се оплакват на Господа. Господ ги пита: „Хубаво ли е туй, което правите?“ И тогава той ще покаже своя порядък. Най-първо Бог ни поставя да опитаме нашия, харесваме ли го – и после ще опитаме Божествения. Казва: „Харесваш ли го?“ Да, прави го.

Доброто, това е Божественият порядък. Злото, това е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието е човешкият порядък. Безверието е човешкият порядък, вярата е Божественият порядък. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието е човешкият порядък. Сега се заблуждаваме и казваме – няма надежда. Значи си влязъл в човешкия порядък. Какво да правя? Ще излезеш от човешкия порядък и ще влезеш в Божествения. Да кажем, че в една човешка изба. Какво има да излезе от човешката изба? Мъчнотия е там, да излезеш из човешката изба навън. Ти си си внушил, че не може да излезеш. Ти се самозаблуждаваш. Десетина стъпала има. Ще излезеш, ще видиш слънцето, ще се зарадваш. Когато дойдем до любовта, всички казват – не може да обичаш. Аз щедрост от болните хора не искам. Работа от болните хора не искам. Учение от невежите хора не искам.

Та казвам, най-първо не се занимавам с отрицателните качества на човешкия живот. Да кажем за някого, че той е невежа, ние спъваме себе си. Тури го навън от ума си, не се занимавай с него какъв е той. Аз просто турям – не се е учил. Ако дойде един ден и иска да се учи, казвам му, че може да се научи. Ако дойде някой път да преподавате българска граматика, как ще я преподавате? Ти не може да бъдеш личност, ако не обичаш, ако не любиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може. Имаш местоимение, трябва силата да дойде. Прилагателното къде ще го туриш? Прилагателно значи да знаеш как да се нагаждаш навсякъде – и при лошите, и при добрите хора. Кой от вас е изучавал прилагателните? Къде туряте запетая, къде туряте точка и запетая, къде туряте две точки. Двете точки е закон на разумността. Може да употребите две успоредни линии. Две точки в делението имаме. Двете точки – ще знаеш хубаво да делиш. Като делиш, на себе си оставяш по-голям дял, а на другите по-малък – не е правилно.

В делението всякога по единица ще делиш. То е правилният живот. Казва: „Раздели ми две.“ На тебе една ябълка, на мене другата. Щом ябълката е цяла, не я режа. Половина никога не давам никому. Ще кажете: „Нали трябва милосърдие.“ Да почака. Аз съм чакал десет години. Той ще чака една година, девет години ще има още да чака. Да се учи на търпение.

Някои търсят по любов. За да може да любиш, трябват ти десет години. Може на десет, на двадесет, на тридесет години, но мисля, че само на сто години човек не загазва в любовта. На деветдесет, на осемдесет, на петдесет години може да загази. Това са математически отношения. Казват – любовта е за младите хора. Те, старите хора, не знаят любовта. Младите загазват, понеже старите им внушиха, че любовта била в тях. Старите, за да не ги оберат, казват: „Ние нямаме нищо, ние сме бедни хора.“ Старият казва: „На колко си години?“ В България много малко столетници има. Те са таман за любов. Някой е столетник. Сега вие казвате – то до сто години няма да иде. Турете, че на сто години ти може да любиш, ще те благослови Господ. Тури сто, че е закон на ангелите. Можеш да кажеш: „Я го постигна, я не.“ Тури пред себе си този закон. Кажи: „Ще ида да посрещна слънцето.“ То може да не дойде при тебе, но няма да се отбие от пътя. Ти ще придобиеш всичките благословения, които може да ти даде. Ако му кажеш: „Ела ми на гости.“ То ще каже: „Занято съм.“ „Малко се отбий.“ „И туй не мога да направя. Каквото искаш, може да ти дам, но да се спра в пътя си, не може. Когато свърша работата.“ Кога ще я свърши, и ние не знаем.

Казвам, дръжте примера на слънцето. Никога не се отбивайте от вашия път, кой каквото и да ви даде. Погрешката е, че ние се спираме. Не ти трябва. От какво страда той? Гладен е – хляб му трябва. Жаден е – вода му трябва. Оплаква се от някого. Няма какво да се оплаква. Дай свободно.

Днес ви говорих за българската Харла. Чувал съм от едно място да казват Харла. Във Варненско ме водиха на една голяма чешма, която наричат Харла. Кара воденица, изобилно вода тече и много хубава вода. Ние, съвременните хора, се нуждаем от една Харла, която да кара една воденица, да полива нашите градини в ума ни, в сърцето ни и в душата ни.

На първо място, не се спирайте в отрицателната страна на живота. Ние седим и казваме: „Аз това не го зная.“ Знание е – запалила се е къщата ти. Духнеш – изгасне. Само веднъж имам един пример, който ще ви приведа. Една българка – доста видна, красива – се оженва. Има едно малко дете. Тя си легнала да спи. Чаршафът увиснал. Детето запалило свещ и се навело под леглото да вземе орехи. Със свещта запалило чаршафа. Влизам, тя се изпоплашила, вика: „Изгоряхме.“ Да изгорят, още малко. Вземам чаршафа и из прозореца навън. Свърши се работата. Казвам, какво ще стане. Навън огънят ще прояви своята деятелност. „Чакай – казва, – то е чаршаф, може да го не хвърлям.“ Аз вземам чаршафа и през прозореца го хвърлям, не чакам повече, защото работата ще се усложни. Казвам, гори чаршафът – и изведнъж през прозореца навън. Какво ще стане? Благодари на Господа, че чаршафът отива, вие оставате. Аз ако не бях, тази жена и детето, всичко щеше да иде. Влизам вътре навреме – в този случай, за да ви го кажа. Сега чаршафът гори, и пак съм тук. Този чаршаф – навън. Трябва смели хора да служат на Бога, в малките работи да служат.

В ума ми има два примера, които ми правят много добро впечатление. Вървя замислен, развързала се е връзката на обущата ми. Едно красиво момиче се навежда да ми свърже връзката. Казва: „Аз ще я свържа.“ То се наведе и започва да я връзва. Като го погледнах хубаво, се усмихнах. Помня усмивката, която съм дал на туй момиче. Казвам: „Благодаря.“ Видяла развързаната обувка. Можеше да си изгубя обувката.

Аз схващам по-дълбоко. Обувката е доброто. Развързаната обувка – човек има възможност да кръшне нанякъде. На туй момиченце казвам един урок. Като видиш развързана обувка на човека, свържи я, да се не изгуби доброто. Туй момиче нищо не ми каза. Усмихна се. Туй, което аз съм направила, направи го и ти. Срещнеш някой, който има развързана обувка, завържи я. Считам, чу туй момиченце беше пратено от невидимия свят за една задача. Виждам кой отвътре. То е малко, но вътре има много ум. В света има много трудни задачи, няма да разправям. Не мисли, че като кажеш, ще стане. Ще срещнеш такива противоречия, които не си сънувал.

Другият пример беше – преди три-четири години се връщам от София за Изгрева. Аз идвам нагоре. Една каруца, натоварена с въглища, а конят слаб, нехранен, турили му повече, не може да тегли. Спрял се на пътя. Мисля, че тези въглища ги караха на Изгрева или за някой на Изгрева. Спрял се каруцарят и бие коня. Аз се спрях. Какво да му кажа? Мислех да му кажа, че много е натоварил, да снеме от въглищата. В това време идат отдолу от града четири ученика и четири ученички, които свършили, разпуснали ги за матура. Вървят, говорят си весело. Като настигнаха каруцата, казват: „Да помогнем на този кон.“ Като дойдоха тези четири момичета и четири момчета – от една страна момичетата, от другата страна момчетата – подкараха колата, като изкараха колата на равното, започнаха да играят и да слизат надолу. Ако всичките българи бяха следвали този пример, конят ще излезе на равнина, ще се оправи работата. Те имаха любов. Казват: „Не го бий. Ние ще помогнем, конят е слаб.“

Та сега трябват проводници от хората на Божията любов да подемат великото дело на Господа в света, което е застанало и не може да върви. Трябват четири момичета и четири момчета и този кон да тръгне. Тия четирите момичета са умните хора. Тия четирите момчета са умните хора. Това е реален пример. Като гледах лицата, харесваха ми. Не са сбутани. Трябва да се работи в света. Сега аз искам да бъдете като това момиченце. Аз искам да бъдете като тия четирите моми и четирите момци. Това ви пожелавам на всинца.

Турете три правила в живота. Всичко да правите заради Божията любов – и най-малкото, каквото и да е. Всичко да правите за Божията мъдрост. И всичко да правите за Божията истина. Тогава ще имате живот, знание, свобода. Те сами по себе си ще дойдат. Ние мислим за много работи, които не помагат. Щом турите любовта, всичко ще дойде. И здрави може да бъдете. Ще имате власт, като направиш нещо, никой няма да те бутне.

Казвам, не стойте на старото, как са живели хората. Сега как трябва да живеем. То е новият път. Аз ви казвам туй, което съм опитал. Бог е верен и няма по-верен от него. Ние трябва да му слугуваме. Ако му слугуваме, той ще направи всичко за нас. Ако се колебаем, ще имаме лоши последствия. Досега сме се лутали, бъркали сме се навсякъде. Да турим основното: слугуване на Бога от любов. Не по правила и закони, без закон, да вършим по Божие подбуждение. Да си радостен, че си направил нещо. Вървиш по пътя, една мравка се дави, помогни ѝ. Някой лист паднал. Най-малката работа извърши. Всичко като се прави с любов, няма противоречие. Тогава всичко е в съгласие. В любовта всичко е добро.

„Отче наш“

Неделна беседа
28 ноември 1943 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев