В съвременния живот изобщо се говори за смислен и целен живот. Говори се за съдържание на живота и форма на живота. Така, можем да говорим за четири състояния на човешкото съзнание. Например, когато човек се храни, това е формата. Най-първо го интересува външната страна на яденето: как е сготвено, каква е покривката, как е сложено. Това е външната страна на живота. Второто е съдържанието на живота: каква приятност ще произведе това ядене, какво чувстване – приятно или неприятно. Трето: каква сила ще произведе яденето в нас; и най-после, в какво може да се оплодвотвори то, какво можем да изработим. То е последното влияние. Всички ваши мисли и желания минават през тези четири процеса. Човек трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, има опорна точка или отгоре, или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате една опорна точка? – За да дигнете вашия товар. Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. Но ако ви запитат тъй: Защо са страданията и защо се радваш ти в живота? Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете? Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без радости? Сега това са методи вътре в природата. Всяко създание природата е определила с две граници. В чувствения свят са страданията и радостите; в мисловния свят пак имаме две граници: мисълта може да бъде права, логическа, или неправа, нелогическа. Можем да имаме прави мисли и неправи мисли, умни мисли и глупави мисли. Къде се раждат глупавите мисли? – В тъмнината. А къде се раждат умните мисли? – В светлината. Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. Тъмнината е пак реалност, без образ. И светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Когато дойде светлината, ние почваме да мислим. Следователно светлината е само една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. Тя не е още самата реалност. Светлината ние я уподобяваме на знанието, на Мъдростта. Това са философски положения, или положения на живота, с които вие трябва да сте абсолютно запознати. Защо? На този въпрос аз отговарям: Може ли онзи, който работи, да не яде? – Не може. Онзи, който работи, пръв трябва да опита храната. Храната е за хора, които работят в природата, за тях е създадена. Следователно, като казвам, че трябва да имаме известна цел в живота си, това показва, че работа сме извършили. Ако човек работи в света и не може да опита плода на своя труд, каква полза има самият живот? – Няма никакъв смисъл. Тогава аз бих задал въпроса: Кой е реалният смисъл на живота? – Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод. Този плод не е материален. Аз наричам „материално“ всяко нещо, което претърпява промяна. Например, снегът е материално нещо. Този сняг се стопява; водата е също нещо материално, понеже тя се изпарява; парата, и тя може да се промени, и тя може да се разложи на своите съставни елементи. Всички неща, които могат да се проявяват и да изчезват, те са материални. Водата може да съществува някъде в пространството, но в дадения случай, докато е далеч от тебе, тя не те ползва. Близо ли е, ползва те. С тези аналогии вие ще си служите, ще превръщате нещата. Ще уподобите на какво е подобна водата. Духовните работи само чрез уподобление и сравнение могат да се изяснят. У всички в живота ви има едно вътрешно недоволство. След като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Ако ви попитам дали сте доволни, ще кажете, че сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, а ти казваш: „Не ми харесва тази книга“. Ти сам си недоволен от книгата си. Изрисуваш някоя картина, недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но той си мълчи. Вследствие на това, при сегашното състояние на вашето развитие, нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е един резултат на онези минали векове, в които ние сме работили, и виждаме, че ни липсва нещо. Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш. Ти казваш някой път: „В мене любов има“. Но като те боднат, казваш: „Никой не помага“. Една игла е в състояние да измени всички твои идеали! Ако една игла може да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? И ако искаш да разбереш един слуга, дали може да ти служи предано, ти го бодни хубаво, до 10 милиметра, забий иглата и ще познаеш дали ще можеш да работиш с него. След като го боднеш два пъти, той ще те ритне и ще избяга. Един умен слуга, който има тази психология, чака господарят да забие 10 милиметра и казва: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“. Господарят трябва да потупа този слуга по рамото и да каже: „С тебе мога да се разбера“. Тогава и обратното е вярно: ако слугата изпита господаря си, като забие 10 милиметра иглата в неговото съзнание, и господарят каже: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“, слугата ще каже: „Господарю, ти си идеалният господар, когото аз търся“. Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие 1 милиметра, ти поскърцаш, забие 2–3 милиметра, пак скърцаш; тогава казва: „Хайде, върви си!“ Ще дойде да ви опита: ще забие 2–5–10 милиметра. Затова истинската философия в живота е: Човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Ако туриш 100 души на една равна плоскост, каква разлика има между тези герои и една скала? Един човек може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души. Ако падне тази скала върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре. Обаче те могат да се изкачват нагоре по нея – те са разумни същества, с воля. Търпението е едно качество на разумните и велики хора: само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. На всички съвременни хора им липсва търпение. Съвременната култура има нетърпение. Това нетърпение те го считат за едно качество в себе си, но то е едно движение надолу. А търпението е едно движение нагоре. Зло може да направи камъкът, а добро може да направи само човек. Добро в света може да направи само разумният човек. В природата има само два начина на действие: най-първо тя начертава отделните части на своя проект, и след това сглобява своя проект. Някой път ви даде само част от нейните високи замисли. Означите една част с цифрата 1, първата част. Тогава другите числа ще смятате отгоре надолу. Числото показва всяка една част от природата, коя част къде ще иде. И ние по същия начин трябва да строим нашия живот. Ти казваш тъй: „Аз искам да направя едно добро“. То е по втория план на природата. Добре, но ти не знаеш къде ще туриш това добро. На изработеното ти трябва да туриш известно число. Това добро кому трябва да го направиш? Да допуснем, че ти можеш да направиш добро на едно растение, на едно животно, на човек и най-после можеш да направиш добро на едно по-възвишено същество. Всички религии – това е правене добро на духовете. Когато ние правим добро на едно растение, с какво ни се отплаща то? – Със своя плод. Когато ние правим добро на едно животно, с какво ни се отплаща? – Със своята вълна, със своето мляко – не със своето месо. Това се изключва по следния закон. Да допуснем, вие казвате, че Господ направил света, че дал животните за храна на хората. Питам ви сега, откъде знаете това? Кой се е разговарял с Господа да знае, че това е така? Тогава, ако туй е вярно, че Бог е определил животните за храна на хората, защо Мойсей казва: „Не убий!“ Думата „не убий“ има широк смисъл. И всички онези, които си присвояват един атрибут да убиват, т.е. да отнемат живота някому, то е едно право на безправие. Всички тези хора са отговорни пред онзи велик закон, пред природата, понеже тя има един абсолютен закон, който гласи: Ти нямаш право да отнемаш правото за живот на всяко същество, което не се дава. Някои казват: „Аз имам право да заколя овца“. Овцата ще те запита: „Ти, който искаш да ме пренесеш в жертва, ти пренесе ли себе си в жертва?“ Ти си извършил едно велико престъпление. Хора, които не са готови да се жертват за Бога, какво право имат те да жертват животните? Когато вие заколите една овца, тя ви пита: „Ти готов ли си да се жертваш за Бога?“ Ти заколиш една овца, две, десет, но дохожда Божественото разрешение на въпроса. Ти се ожениш: дойдат 3–4 деца. Не мине много време, умре едното ти дете, умре другото, умре жена ти. Питам: Изяде ли овцата? Аз бих желал, онези, които философстват, че трябва да се колят животни, нека ми покажат един здрав човек! Ако няма, нека докажат кои са причините, за гдето хората не са здрави. Ние, културните хора, мислим, че тези същества са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава да заповядваме на болестите. На болестите не можем да заповядваме, на беднотията, на сиромашията, на земетресенията – също.

И тъй, първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли.

Мъжът трепери над жена си: такава рокля, такива чепици да ѝ купи, но той не е умрял за нея. И при тези жертви тази жена не е станала по-добра! Ако този мъж се е пожертвал за нея, а тя има 10 любовници и всяка нощ ходи по оргии, тогава има ли смисъл тази жертва? Обратното: Ако една жена се е пожертвала за един мъж и той има 10 жени, тогава питам: Жертвата на тази жена принесе ли плодове? Сега, мнозина се явяват и казват: „Ние искаме да живеем един чист живот“. Чист живот може да води само онзи, който живее по Бога. Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог. Любим ли хората – това е една проказа. И в природата е така. Ако има едно езеро, което е образувано само от дъждовна вода и няма втичане, каква ще бъде тази вода? Такова нещо е човешката любов. Тя е едно блато, една помия. Всички епидемии се раждат от човешката любов. Защо се бият хората? Омразата е една епидемия в тази любов. И когато двама души се залюбят, непременно ще има бой между тях. Двама души, които се любят, се бият, защото липсва основният елемент на тази любов, а основният елемент – това е безграничната Божествена Любов, която се проявява. Сега аз не искам да извадите заключение, че ние не трябва да любим хората. Че ти не си любил! Ти не знаеш какво нещо е да любиш. Какви са качествата на Любовта? Писанието казва тъй: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“. А що е вяра? – Вярата е едно изкуство на тази Любов. Значи Бог, като възлюбил света, дал от себе си в жертва нещо хубаво – Своя Единороден Син, Който бил за Него най-хубавото, най-възвишеното – за онези, които Го любят, за да ги подигне. Следователно в Любовта всякога има това качество: да подигнеш онзи, когото любиш. Онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска Любов, едно от качествата ѝ е да те подигне. Сегашната любов: мъжът държи касата затворена, сам ще отваря. Всичко седи под ключ затворено! „Открито мляко котка не го ближе.“ А в истинската Любов касата е отворена и можеш да взимаш, колкото искаш. Онзи, който те обича, никога няма да пита: „С кои пари?“ Имаш абсолютно доверие в онзи, когото обичаш, и който те обича. Нямаш ли това абсолютно доверие, любовта ти не е Божествена Любов. Това са признаците. Ако ги нямаш, ще се бориш, докато ги придобиеш. По отношение към нас, Бог има абсолютно доверие към нас, понеже Той е вечен, безграничен. Той знае, че никой не може да Го ощети. Сега се изисква от нас и ние да имаме абсолютно доверие към Него. Той забие губерката 1 милиметра в нас и като кажеш, че не можеш да търпиш, извади я. Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило: трябва да оставим нашето право Бог да го защитава. Но дойдем ли до Божието право, ние ще го защитаваме. Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвам. Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие. И на сегашните религиозни хора туй им липсва. Това е едно изкуство, наука е това! Аз когато говоря, някой от вас може да каже, че еди-кой си е нетърпелив. Трябва да си търпелив тъй, както Бог е търпелив – абсолютно търпение! Можем да бъдем търпеливи. Да бъдем такива, то значи да бъдем съвършени. А съвършенството – това е идеалът на нашето развитие. Тези положения са принципиално поставени. Това не трябва да ви обезсърчава. Вие сте турили вече една основа за бъдещото ваше търпение. Върху тази основа вие можете да градите. И тъй, не трябва да се задоволявате от това, което сте придобили.

После, някои казват, че повторението било майка на знанието. Но повторението е майка и на глупостта. Защо? – Един порок, като го повтаряш, повтаряш, какво печелиш? Следователно повторението не е една абсолютна мярка, с която вие можете да си играете. Какво ще повтаряш? Ако повтаряш един клас няколко години, какво ще стане с баща ти, я ми кажете? Тогава повторението майка на знанието ли е? – Майка на глупостта. Защото в тези 10 години всеки учител ще каже: „Този калпазанин!“ – и всички ученици ще те подиграват, и като излезеш, ще кажеш: „Слава Богу, отървах се!“ В един клас е позволено да се учиш само една година. Сега искат да ни кажат, че в света има много прераждания, и от там се явява кривата страна на окултизма, който казва, че като има много прераждания, то втори път като се преродя, тогава ще подобря живота си. Не, ти си от мързеливите ученици, и природата ще те отбележи с особени знаци. Ти не туряй в себе си мисълта, че много пъти ще се прераждаш. Второто прераждане ще бъде за втори клас; седмото прераждане – за седми клас. Представете си сега, че вие сте в положение на едно млекопитаещо същество, като коня. Конят, и той се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане, за да стане човек. Ако той не използва последното си прераждане, той ще стане пак като човек, но в конска форма. Питам: Къде ще употреби благата, човешките дарби? Тогава знаеш ли какво ще прави конят, как ще се прояви? Когато не знае да свири, ще почне да рита назад, ще почне да прави упражнения и ще прилича на един акробат. В програмата му е било турено да ходи на задните си крака.

Тези аналогии, като принципи, и в светския живот са същите: вие ще живеете като един обикновен човек. Ще почнете и вие, като коня, да се спъвате на краката си. Следователно в съвременния окултизъм има една опасност, когато мислим, че като се преродим за в бъдеще, тогава ще изправим живота си. Не, само един живот за един клас. И тъй, прави са някои, дето казват: за първи клас един живот, за втори – друг; за трети, четвърти – също. Това е нормалният вървеж на нещата. Само в тази Божествена Любов учението може да върви нормално. Щом се отдалечим от Божествения живот, започва атавизмът. Атавистическият закон е обратен на Божествения. Затова, най-първото нещо – ще си създадете една отлична философия в себе си: вяра в Бога, вяра в себе си! Тази вяра в Бога на какво се основава? Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. В този живот трябва да ги разрешите. И тъй, най-първо вие си туряте един общ план, скица – вашия живот. След туй ще има друг един план, вторият план – Божественият. Първият план: вие искате да се ожените, да имате деца. А Божественият план е онзи, когато вие живеете за вечността, за ангелите. Всички тези неща за бъдеще трябва да се съчетават, да се създаде бъдеще за вашата душа. И тъй, когато едно време Христос бил на земята, това учил Той хората: „Това е вечен живот, да познават Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Всеки, който тъй познава Бога, той е разумен, той е близо до това учение, а онези, който са се отдалечили от това учение, те казват: „Днес Господа не можем да Го намерим“. Аз правя следното сравнение: допуснете, че вие живеете в един палат, който има 100 стаи. В първата стая гори една вощеница, във втората – две, в третата – три, а в стотната стая – 100 свещи. Казвам: На тези 100 свещи може ли да узрее някой плод? Не може. Идва някой и казва: „Вън от този замък има едно светило, което има 8,000,000 свещи, и на неговата светлина зреят най-хубавите плодове“. Следователно нашата сегашна светлина е знанието на тези свещи. И ние трябва да излезем на тази светлина, на която зреят нашите плодове. Когато дойде Божествената светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска радост. Сега у вас се заражда мисълта и казвате: „Значи толкова сме низки, нямаме Божествена светлина!“ Вие имате Божествена светлина, но не се задоволявате от нея. Тя, в сравнение с безграничната Божествена светлина, е много малка. Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът, растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание. Една стъпка по-горе, още по-горе, още по-горе! Казват: „Край няма ли?“ Ти не мисли за края на нещата. Ти мисли за горе и надолу не гледай. Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен свят, където тази светлина ще се изяви.

И тъй, остават две неща явни в света: любов към ближния – тя е относителната реалност. Любов към Бога – тя е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога. Върху тази Любов, може би, някой друг път ние ще се спрем да ви поговорим, какво нещо е абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност и как може да се измени нашият живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен. Някои казват: „Толкова години вървим по този път и не виждаме никаква реалност“. – Методът ви е крив. Любов към Бога, нищо повече! И чудно е, хора, които поддържат, че са излезли от Бога, да казват, че не могат да любят Бога. А колко е естествено за детето да люби майката! Тази Любов е толкова естествена, толкова проста! Аз ще ви дам едно изяснение, в какво се състои Божията Любов и в какво – човешката любов. Любовта към хората мяза на следната картина: вън е студено, сняг, буря, стягате си воловете да идете в балкана, дето прекарвате 1–2 часа. Натоварваш колата, докарваш дърва в къщи, но ръцете ти измръзват. Туриш тези дърва на огнището и казваш: „Много приятно е! А, дръвца, дръвца, хубаво нещо е да ги имаш!“ Това е човешката любов. Но тези дърва изгарят. Отвън е все студено. В Божествената Любов процесът е обратен. Там впрягане на волове няма. Кола няма. Ти ще излезеш навън на слънце: ще туриш гърба си на слънце и ще се понагрееш. При слънцето не ти трябва нито кола, нито дърва. Понапечеш се и казваш: „Слава Богу, тук е без труд“. Питам тогава: Коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво – да ходиш в гората с воловете си, или да си грееш гърба направо на слънце? – Първото е с разноски, а второто – без пари. Следователно тази философия е износна, без разноски.

И тъй, Любов към Бога – това е най-естественото положение, в което нас са ни заблудили. Не, с Бога трябва да се занимаваме, но не тъй, както Го търсим. Не се търси така Господ. Как се търси, аз няма да ви казвам, понеже вие знаете. Ще бъде смешно от моя страна, да казвам на онази мома как да люби своя възлюбен! Как да любим Бога? Вие знаете. И това, което знаете за Бога, бележете го. И тогава ще ви кажа: Не сте далеч от Царството Божие.

Беседа, държана на 9 септември 1923 г.