Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. (Ев. Матей 22:32)

„Живи и мъртви“, това са две понятия. Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорим, че ще умрем, но какво нещо е умирането, тук никой не знае, то е предположение, което трябва да се докаже. И интересно е, че съвременните учени хора, най-учените капацитети, които не вярват в Бога, вярват в смъртта. Те казват: „Как да не умираме?“ Ами онзи, който умира, нали си затваря очите? Нима затварянето на очите, това е смърт? – „Ама престава да говори!“ – Нима преставането да говори, това е смърт? – „Ама пулсът престава.“ – Нима преставането на пулса, това е смърт? Аз не зная защо така определят смъртта. Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа, и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце, и пак живеят, без сърце са. Има същества, които нямат кръвообръщение, и пак живеят. Ще кажете: „Е, това е от „1001 нощ“. Нима всички съвременни теории на науката не са от „1001 нощ“? Сега според тази съвременна относителна реалност, според теорията на Айнщайн, всички хора признават, че науката е една относителна реалност, а досега мислиха, че е една положителна реалност. Нямам нищо против това – относителна и положителна. Ние казваме, че известен човек е положителен. В какво е положителен? Положителен човек е този, който всякога устоява на своята дума: каже едно нещо и го направи. А неположителен е този, който каже едно нещо, а върши друго, всеки ден умът му се мени по 10 пъти. Той е относителен.

Сега науката казва, че светлината на звездите се подчинява на общия закон на трептенията, че имало едно отклонение в лъчите на светлината и туй се върши под влиянието на тия трептения. Така е. Светлината се подчинява на един вътрешен закон, а щом се подчинява, тя си има известни ограничения. Щом има известни ограничения, тя се движи в един известен кръг, по известна спирала. И в такъв случай светлината не само че се наклонява, но се отклонява и най-после спира. И всеки един лъч се превръща в едно разумно същество. Е, какво ще кажат на туй съвременните учени хора? Преди милиарди години вие сте били такъв един лъч, но при излизането си от звездите, след като сте се движили и дошли на земята, вие сте се намерили като хора, и днес, в тази аудитория, ме слушате. Вие сте забравили, че сте били светлина. И сега с ред доказателства трябва да ви убеждавам, че сте били светлина. Ще кажете: „Е, светлината е друго нещо“. Защо? – „Тя свети.“ Как може да определите, че туй движение се превръща в светене? Преди всичко светлината не идва от слънцето. Ако отивате към слънцето, вие ще се намерите в един такъв непоносим мрак, какъвто досега не сте виждали. Някои мислят, че като отиват към слънцето, ще намерят повече светлина. Не, обратното е, в такъв мрак ще нагазите, че ще изгубите пътя си. Това са само твърдения, предположения, не казвам, че това е една истина. Та и аз имам право да предполагам, както всички учени хора. Може 50 процента да е вярно и 50 процента да има едно отклонение.

Казва се: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.

Всички съвременни хора казват: „Ние ще умрем“. Е, питам тогава: Като казват, че всички ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, че има Господ, че Господ дошъл на земята, това-онова, ако ние вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват в смъртта повече, отколкото в живота. Отрицателните истини в света са по-силни, отколкото положителните. Тогава казвам: Защо ни е религия, защо ни са всичките научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта в света, според моето схващане, е изобретение на човешкия ум. Казва се в една стара книга: „В който ден престъпиш заповедите ми, в който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш“. И тогава вече имаме определение що е смърт. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот, ти си мъртъв. В какво седи животът? Щом изгубиш живота си, ще изгубиш своето движение, ще се парализираш и у тебе ще остане само едно голо съзнание – ще съзнаваш, че имаш ръце, крака и не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, което не може да тупти; ще съзнаваш, че имаш артериална система, нерви, кръвоносни съдове, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом сгрешиш против великия закон на Любовта, ще изгубиш живота си; щом сгрешиш против великия закона на Мъдростта, ще изгубиш знанието си; и щом сгрешиш против великия закон на Истината, ще изгубиш свободата си. А щом изгубиш живота си, знанието си и свободата, в какво седи благото на живота? Следователно под „смърт“ ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване; те са животът, знанието и свободата. Без свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Ако някой ме пита: „Защо ми трябва живота?“ – За да възприема Любовта. „Защо трябва да уча и да зная?“ – За да придобия Мъдростта. „Защо трябва да бъда свободен?“ – За да съм в общение с Истината. Истината, това е смисълът на живота.

И сега, казва се: „Бог, висшето, не е Бог на мъртвите, но на живите“. Значи абсолютно се отрича смъртта. Ама ще каже някой: „Нали умираме ние?“ Аз мога да ви докажа обратното: ако някой умрял човек, тъй както го носят, се разкае, той ще оживее. Мислите ли, че всички съвременни хора, както ги носят по „таргите“, те са умрели? Не, те са живи. Син придружава умрелия си баща. Татко му е в тялото, но като не знае, затисне го и после пита: „Татко, где си?“ Той казва: „Отворете ми, не съм умрял, помогнете ми!“ И после ще му четат ред молитви, ще казват, че отишъл при Господа на небето. Никъде не отиват хората, никъде. Отишъл в онзи свят! Чудно е, като говорят хората за онзи свят! Ти, който говориш за онзи свят, ходил ли си там? – Еди-кой си пророк казал, еди-кой си учен казал. Ти проверил ли си този научен, религиозен факт? Съвременните учени хора по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Ще кажат, че е грешно религиозните хора да проверяват дали има живот след смъртта или не, защото с това ще покажат, че се съмняват. Съмнението не е знание. Казват: „Ще се усъмним, ако мислим по този въпрос“. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вънка от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, излишък на ума. Ако съвременните учени хора казват, че аз трябва да ям и в процеса на яденето трябва да остава излишък, това е един неправилен извод, това е една крива философия. Аз казвам: Трябва да ядеш тъй, че да остава само един микроскопически излишък. И мислите ли, че нашият свят щеше да бъде в по-лошо положение, ако имахме по-малко излишъци? Единствената вярна идея в света, която може да ни подигне днес, никой не я е засегнал.

„И казвам: Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

И най-после, вие ще кажете: „Ами Господ за мене грижи ли се?“ Ти за Господа грижиш ли се? – „Ами Господ за мене мисли ли?“ Ти за Господа мислиш ли? – „Господ с мене занимава ли се?“ Мислите ли, че аз, като обичам някого, трябва да се занимавам с него? Обичта се състои в това, че когато обикнете някого, не се занимавате с него. Ще ви докажа това по обратен път. За пример, имам 100 души длъжници, аз се занимавам с тях. Взел съм полиците им и казвам: еди-кой си, на еди-коя си дата ще ми плати. Разглеждам поотделно всички полици и всеки месец отивам, събирам своя дан, взимам лихвите. Но един ден, като ги обикна, скъсвам полиците, не се занимавам повече с тях. Кое положение е по-реално, да се занимавам или да не се занимавам с тях? „А – казваме, – трябва да се занимаваме с Бога.“ Е, как да се занимаваме, като този лихварин ли? Когато ние седнем да разсъждаваме дали Господ мисли за мене, ние мязаме на онзи лихварин – човъркаме Бога. „Аз – казва – зная да човъркам.“ Че кой червей не човърка? – Из големите дървета тунели пробиват. Човек бил културен, че пробил големи тунели. Червеите казват: „И ние сме културни, и ние правим тунели по дърветата и по земята“. Най-после, като направим една железница, това култура ли е? Като направим една фабрика, това култура ли е? Като съградим едно здание, това култура ли е? Като направим сегашните си костюми, това култура ли е? Чудни са тези хора, като считат, че културата е в железниците, във фабриките. Казват: „Културни хора сме“. Да, културни хора! И после се хвалим с нашите културни заведения: библиотеки, училища, университети. Знанието в университетите ли седи или в библиотеките? – Не, то не седи нито в университетите, нито в библиотеките. Това са условия, при които знанието може да се прояви. Онзи жив професор, той носи знанието. Нему трябват пособия, както на онзи майстор трябват метър, чук, мащрапа, мистерийка. Следователно културата започва само с живота, а първият подтик към културата, това е Любовта. И Христос, като влезе в света, даде култура на сегашните хора, но те, като започнаха да се усъмняват в Любовта, културата почна да замира. И днес всички казват: „С Любов не може, ти трябва да им покажеш на тях, да не мислят, че си прост!“ Влезте в някой дом днес и запитайте, има ли Господ? – Има. И започват да разправят, че има Господ, че има небе, звезди, всичко ще ти разправят. Казвам: Ти звездите видял ли си? „А – казва, – виждам ги.“ Чудни са хората, като казват, че са ги видели! Тази част от звездата, която виждаш, знаеш ли каква част съставлява от една истинска звезда? Сириус, който е 300,000 пъти по-голям от слънцето, ти го виждаш като една малка звездица, няма никакъв диск. Какво виждаме ние? Казваш: „Виждам тази звезда“. Ами че смешно е! Аз стоя на 100 километра разстояние от тебе, нося една малка свещ, а ти казваш: „Видях един човек“. Нищо не си видял. И целият научен свят е пълен с такива научни теории. „Аз – казва – ви познавам.“ „Вие – казва – не ме обичате.“ Ами че ти познаваш ли какво нещо е обичта? Казва някой: „Ти не ме любиш“. Познаваш ли какво нещо е Любовта? Не че не ви любя, но във вас няма условия да проявя моята любов. Научно аз бих казал тъй: онзи, който иска да го любя, в него трябва да има условия. Щом двама души си говорим, ние сме живи. Щом сме живи, има вече условия да се прояви Любовта. Има ли подтик на Любовта, има условия за проявяване на знанието. В съвременното общество, в съвременния научен свят, религиозните хора, всички казват, че щом човек се влюби, проявява се любовта, а знанието фалира. Не, те смесват любовта с чувствата. Има някакво разчувстване понякога у човека, той става като каша, направена от мамулено брашно, качамак го наричат. И този качамак минава за любов. Ако това беше любов, както го разбираме, съвременният свят би се превърнал в рай. Дойде някой, казва: „Аз ви обичам“. Да, аз ви обичам като качамак. Някои ще кажат: „Това е подигравка“. Не е подигравка. Ние трябва да обичаме всички. Във всички свои беседи аз имам за цел да обикнем Истината, да говорим не грубата истина, но в душата си да имаме едно такова нежно чувство за Истината, че всякога да се стремим да говорим тази Истина; не да се налагаме, но да изказваме тази велика Истина, която извира от нашата душа. Следователно аз поддържам: подтик към културата, това е Любовта.

Като говоря всичко това за съвременната наука и култура, аз не искам да критикувам учените хора, но мога научно да обясня от какво произтичат всичките техни противоречия. Често правя опити: прочета съчинението на някой учен човек и от прочетеното искам да намеря какъв е неговият образ. Правя своите изчисления, че този учен, когато е създавал своята теория, е имал едно чело от 3 и половина сантиметра високо. Казвам: Този човек не може да бъде учен, той е бил само копист, копирвал е. Като чета съчинението му, от думите разбирам, че носът му е бил 3 и половина сантиметра дълъг. Казвам: Този човек не е бил наблюдателен, в него е имало нещо криво. Чета съчинението на друг някой. Меря, брадата му имала 2 сантиметра. Казвам: Този човек е с много слаба воля, следователно той не е имал достатъчно търпение да се домогне до всички онези факти, които са необходими за тази велика Истина. Сега ние ще оспорваме това и ще кажем: „Нашата мисъл зависи ли от нашето чело?“ Тогава аз задавам въпроса: можем ли да поставим човешката душа в тялото на една муха и тази муха да покаже същата тази интелигентност, каквато човека? Не, изисква се една човешка глава, а знаете ли колко милиони години е работила тази разумна природа върху човешката глава? И то не с тази обикновена реалност, а с онази абсолютна Мъдрост, абсолютна реалност, защото има една относителна реалност, има и абсолютна реалност. И всеки един от вас има една поверена глава. Природата е вложила вътре в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите“. И всичката ваша погрешка е там, че не знаете как да манипулирате с този ваш мозък. Казвате: „Е, този мозък“. И религиите на миналото, училището на йогите, това са училища, които учат човек как да манипулира със своя мозък, т.е. с обективната външна страна на човека, и после с човешката душа. А ние почваме днес с душата. Онези от вас, които вярват в душата, знаете ли какъв е нейният основен закон? Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити да отделяте тялото си от душата? Някои от вас може да имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?“ Може, между тялото и душата има рязка граница, тялото може да си живее като тяло, и душата може да си живее като душа, само че тялото като остане без душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но то не умира. То е съставено от хиляди и милиарди клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади наоколо си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода“. И веднага виждаш, всички клетки започват да се разпръсват. Клетките на сърцето се отделят и казват: „Не трябваме повече на господаря си“. И сърцето престава своята деятелност, взима си скоро багажа. И един ден започва разлагане, т.е. не разлагане, а разотиване на всички клетки по своя път. А хората, седнат да плачат, виждаш ги, четири реда сълзи ронят, умрял вече този човек. Не е умрял, но тази светла монада отива при Бога, Който е жив, и тя казва: „Аз бедствам да изгубя живота си и повече за туй ще разпусна слугите си, тези сестри и братя, да могат и те да отидат и да почерпят живот“. Сега вие ще ми кажете: „Това не е вярно“. Аз казвам, че това е вярно. Невярно – смърт, вярно – това е живот. Аз съм на положителната страна и казвам: Аз познавам живота, смъртта не я познавам, зная само, че тъй, поодрасква по някой път. Страданията, ограниченията, това е смъртта. Ние определяме смъртта така: най-голямото ограничение в света, или най-малките условия, при които животът може да се прояви.

Сега в тази философия ние трябва да изучаваме законите на живота. Всеки един от вас трябва да си зададе онзи велик въпрос: към какво трябва да се стремим? – Към Любовта. Да, но трябва да знаете признаците на тази Любов. Когато дойде Любовта у вас, вие усещате един срам в себе си. Това не е Любов. Когато проблесне у вас първият лъч на Любовта, вие ще усетите в себе си едно неописуемо блаженство, една светлина, един такъв подтик на вашия ум, един такъв стремеж на вашата воля, че всички препятствия в света ще почнат да се топят пред вас. Когато дойде първият лъч на Любовта и проникне в душата ви, всичките ви работи ще тръгнат. Кои работи? – Истинските. Някои казват: „В търговията ще ни върви ли?“ Като дойде първият лъч на Любовта, тя не обича чуждото и ще каже: „Слушай, всичко ще раздадеш на бедните, а аз ще ти дам моето богатство, ти ще бъдеш богат по особен начин“. Като дойде при учения, ще каже: „Туй старото знание ще го раздадеш, нещо ново ще ти дам аз“. Тя няма да създаде нещо съвършено ново, но ще отвори своите хранилища, своите библиотеки, и ще те въведе в онзи скрития свят. Съвременният свят ходи в Индия, там има скрити скрижали от хиляди и хиляди години. Да, и на земята има, но и горе на слънцето има. На земята не съм ходил. Виж, за там други имат думата, но на слънцето съм ходил. И каквото пише на слънцето, много добре го разбирам.

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

Ако Бог е Бог на живите, подразбират се онези хора, у които се е пробудило туй висшето съзнание. И аз съм срещал хора, за които Бог е Бог на живите и които няма да ги питам: Ти вярваш ли? Не, тия хора имат особени признаци. Има хора, които казват: „Господ за нас не се грижи, Той ни забрави“. Тия хора са мъртви, а Бог е Бог на живите, за тия хора говоря аз. Тия хора, това са истинското семе на света. Писанието нарича тия хора „Синове Божии“. Някои ще кажат: „Дали аз съм от тия синове?“ Ако вярваш, ако живееш, от тези си; ако се съмняваш, ако не живееш, не си от тези. – „Но, мога ли да стана?“ Не, думата ви ще бъде: Не, не – ей, ей.

Сега за този Бог на живите, Който е Любов, някои казват, че Той зарад нас мисли. Не, Господ мисли зарад себе си и ние зарад себе си ще мислим. Ама пак ще ме разберете криво. Ние ще мислим за всичко онова, което Бог е създал. Тази вселена за нас е създадена. Следователно ще учим защо Бог е създал звездите, защо е създал мушиците, буболечиците, комарчетата, жените, мъжете. Аз не говоря за тия комари, които хапят. Едно време комарите са били добри свирци, както и хората, които в първо време са били създадени по образец и подобие Божие, но днес вече нямат тази светлина. Та ще ме извините, и комарите днес мязат на господарите си. Нима мислите, че жилото на комара е по-лошо от жилото на човека? Ако е за предпочитане кой да ме ухапе, бих предпочел да ме ухапят 100 комара, отколкото едно човешко жило. Едно човешко жило е ужасно нещо!

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

Под думата „мъртъв“ аз разбирам онези хора, на които сърцето е заледеняло, на които умът не се движи, не мисли, на които волята е парализирана. Имат желание това да направят, онова да направят, но нищо не вършат. Казват: „Е, за друго прераждане, когато отидем на небето, тогава ще учим“. Ти на земята не учиш, че на небето ли? Тази философия не търпи критика. Мислите ли, че една муха, като влезе в един човешки университет, ще стане много учена? Ами че кой университет не е пълен с мухи? При това колко мишки има, които са свършили? И жабички има, и кученца има, но кои от тях са свършили университет? Мислите ли, че като влезете в небето, ще свършите? Вашето положение ще бъде като положението на една муха. „Ех – ще кажете, – нали по образи и подобие Божие сме създадени?“ Ти, ако тук, при тези условия, при които Бог настоява да учиш, те мързи да учиш, то на небето, там, при онази свобода, ще се забравиш и няма да учиш. И право казват турците, че на онзи свят, там ще има една цяла планина с пилаф, полян с масло. Какво учение ще има при тази планина? Всеки ден ще има движение към устата навътре-навън, ще мяза на движението на локомотива – пуф, пуф. Това е философско схващане, но не е право схващане. Дали има разлика между нашето и турското схващане?

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

На кои живи? На онези хора, които мислят. Можем да мислим ние. Можем да бъдем живи. Ще кажат: „Можем ли да бъдем живи?“ Чудно нещо! Ами кой ти е казал, че не си жив? Аз съм срещал много младежи, които казват: „Ама аз не мога да мисля“. – Кой ти е втълпил тази идея, че не можеш да мислиш? „Ама аз не съм жив.“ – Аз зная причините, ти си влязъл в един зимник долу. Излез вън, попечи се малко! „Има ли Господ?“ – Ела с мен, няма да те заведа при Господа, но ще те заведа при лъчите на Неговия Дух и ще усетиш благотворното влияние на Неговата мисъл. Аз никога досега не съм ви водил на слънцето и ако ви заведа, ще се обърнете на па̀ра, но това е според нашето схващане, според вашите теории. Някои казват, че слънцето имало 0 градуса топлина; други, че имало 32,000 градуса топлина, трети – 1,000,000 градуса, а някои допущат – до 5,000,000 градуса топлина. Всичко е вярно, но това е нещо относително. Ти можеш да минеш през 5,000,000 градуса топлина без да я усетиш, пък можеш да минеш през 100 градуса топлина и да я усетиш. Това зависи от твоето движение.

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

И сегашното заблуждение у всинца ви, туй, което спъва вашия живот, е, че всички казват, какво за Бога не може да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – светлина без сенки; за Бога можем да имаме едно понятие – живот без ограничения; за Бога можем да имаме едно понятие – Любов без промени и измени, знания без погрешки, свобода без ограничения. Тъй трябва да схванете Бога. И мнозина отиват със своята ученост при Бога. Има един начин за отиване при Бога. Съвременните хора ги е срам да казват, че слушат моите беседи, а мнозина може и да се съмняват. Колкото за това, че сте идвали да ме слушате, туй може да го държите в тайна, това може да урони вашия престиж, вие сте прави, но да ви е срам от това, че се занимавате с Бога, туй е едно престъпление. Дойде ли до Бога, ще кажеш: „Аз зная Бога, за Него имам само едно мнение. Аз Го познавам“. – Но как го знаеш? – „Аз живея, а Бог е живот.“ Туй е най-силното доказателство. Когато умра, аз ще престана да вярвам в Бога, но докато живея, животът, това е Бог. Тази мисъл, тази воля, този подтик у мен, това е Бог. Колкото по-силно се проявява, толкова повече Го познавам. Сега, външно, ние хората търсим свобода. Вън от Бога няма свобода! Нека си поддържат всеки своето учение, но тази идея за Бога, която ви казвам, приложете я при следния случай. Вие сте раздразнен, изгубили сте 100,000 лева, уронва се вашият престиж. Спрете се пред себе си и кажете тъй: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Кой ти дава право да мислиш, че си изгубил нещо? Стотях хиляди лева, които си изгубил, мислиш, че са загуба? Не, това е печалба за тебе. Тъй трябва да мисли онзи човек, който люби Бога. В Любовта всичко е печалба. Без Любов всичко е загуба. Сега вие ще изберете едно от двете. Аз турям правило в новия морал: мога да ви обидя само ако не ви обичам, ако не ви любя. Всяко нещо, изказано без Любов, това е обида; всяко действие, направено без Любов, това е обида. И следователно първото нещо при новия морал: хората трябва да се стремят да говорят на новия език на Любовта. Как бихте желали да си говорим? – По-добре ръката на Любовта да ми удари две плесници, отколкото да ме целуне устата на лицемерието. Всяка уста на лицемерието, това е сифилистична уста. А като ви удари Бог, ще кажете: „Как тъй да ме удари!“ Ами всяко движение не е ли подтик на тази Божествена енергия? Ами как мислите, тези ангели тъй доброволно ли напущат небето? – Не, хване го Господ със своята ръка, завърти го и той се намери на земята. Казвате: „Доброволно е дошъл“. Да, като го завърти Господ, ще дойде. Той казва: „Много хубаво ме хвърли Господ“. А Господ му казва: „Ще идеш да покажеш на хората моята Любов“. „А – казвате, – Господ е много деликатен.“ Не, като отидете при Бога, такова движение ще има, че всичко на пух и прах ще стане, нищо няма да остане по вас. Няма да ви каже Господ да си хвърлите дрехите. Аз говоря фигуративно.

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

Сега нека се постараем да предадем това в една научна форма. Като казвам „в научна форма“, подразбирам онази реална, опитна страна на вярата, да опитаме, че онова, в което ние вярваме, е положително. Преди 15 години бях в Русе, в дома на един евангелист, там се спрях. Той отвори Библията, чете ми как едно време Христос е лекувал болни, разни въпроси разисквахме, и научни, и духовни, и мистични, и спиритични, докато най-после този хазяин го заболя зъб и разговорът се спря. Е, казвам, ти ми разправи толкова неща от Евангелието, тури си сега ръката на страната на болния зъб и я подръж така, ще ти мине. – „Не вярвам.“ Туря си ръката, не минава. Ами ако аз туря ръката си, може ли да ти мине? – „Не вярвам.“ Може и по друг начин да мине този зъб – с лапа, с пластир. Ами ако аз туря ръката си без лапа и болката мине, ти ще повярваш ли? „Как, ти искаш да ме мистифицираш ли?“ Турих ръката си, мина му зъбът. Подир половин час пак го заболя. Казвам: „Ти си се усъмнил“. Турям пак ръката си, мина му зъбът. Как може така? Казвам: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Понеже ти си помислил, че ще умреш, Господ ти даде тази болка на зъба. Аз турям ръката си, и дойде животът. Някой започне да боледува, нека каже: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, и болестта ще си замине. Един наш брат, приятел, познат от дълго време, минава през Търново, заболява го кракът, съвършено се схваща, умира от болки. Пращам при него двама души, които съм възпитавал, давам им начин как да го лекуват. Обаче като отиват при него, той, по-силен от тях, предава им болестта си и те не могат да го излекуват. Пишат ми: „Таз работа не е за нас“. Заминавам аз от София, отивам при него, прочитам мисълта му, мисли, че ще направя някакво чудо, и очаква. Но аз влизам, разговарям се с него, как е дошла болестта. Питам го: Ти вярваш ли? – „Вярвам.“ – Ще мине. И този човек след 3 дена беше на краката си, и болестта изчезна. Аз не му казах как го лекувам, но казах на болестта: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, ще си вървиш“. Питат го лекарите: „Как се излекува?“ – „Не зная как.“ Е, че как ще знаеш? Като кажеш на болестта: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, и болестта ще излезе. Някои ме питат: „Учителю, кажи ни как да се лекуваме!“ Като кажеш: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, ако се излекуваш, значи ти си дошъл до самата Истина. Както онзи болен, който е излязъл на планински въздух, като диша, диша, ще оздраве. Като кажеш: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, ще оздравееш. А ние сега, съвременните хора, имаме постоянно съмнения. Някои ме гледат, казват: „Какво искаш да кажеш?“ – Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. „Ами в какво седи смисълът на живота?“ – Да ни даде Любов. – „Защо ни е Любов?“ – За да ни даде живот. – „Ами защо ни е живот?“ – Да ни даде Любов. Иска да ме оплете. Казвам: Слушай, приятелю, тази съвременна философия аз я уподобявам на следния смешен пример. Един велик цар, като напълнил хамбарите си с жито, искал да намери някой учен, който да му разкаже една съдържателна приказка, която да няма край. Най-после се явява един мукалит, казва му: „Царю, аз ще ти разправя една приказка без край. Имаше един велик цар, като тебе, напълнил си хамбарите с жито, но зидарите, които съграждали хамбара, оставили една малка дупка незамазана. Отде се намерил един щурец, влязъл през дупката, взел едно зрънце и го внесъл в скривалището си. Вторият ден идва, взима второ зрънце, занася го пак в дупката си. Третият ден – също, четвъртият ден – също и т.н. Всеки ден идвал, взимал зрънце и го отнасял“. – „Стига де, няма ли край?“ – „Чакай, всичките зрънца да се отнесат, че тогава ще ти кажа края.“ Съвременните учени хора, като щуреца, вадят зрънце по зрънце, а ние чакаме заключението. Мислите ли, че този щурец, като извади всичките зрънца, ще даде заключение за своята теория? Казват за някой учен: „Той ще даде своя теория“. – Колкото този щурец с изваждането на тия зрънца ще даде заключение за своята теория. Да, той икономически решава важни въпроси, но ако нямаше тия зрънца, нищо не би струвал. Не, разумният човек иска да посее туй зрънце. И в какво седи съвременното възпитание? Туй е дресировка, не е възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, животът започва с Любовта. Любовта започва със знанието, а знанието – със свободата. Тия елементи трябва да влязат, със своята същина, вътре в нашия живот, а не да стоят вън от живота, да ги желаем външно.

„Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.“

Сега вие ще кажете, какво ли ще бъде заключението ми? Аз заключение никога не правя. Някой път ме упрекват, че нямам връзка в беседите си. Аз връзки не правя, друг да ги прави, развръзки правя. Дето има връзки, аз ги развързвам, защото в тези връзки няма морал. Ако имаше истински морал, биха ли съществували тези затвори, убийства? Но ще кажат някои, в онзи свят има ли пъкъл? Че кой създаде пъкъла? Ние мислим, че пъкълът е далеч от земята. Не е така. Пъкълът е тук на земята. Често съм разправял онзи разказ за едно малко ангелче, което като слушало за хората на земята, поискало да слезе да ги види. Отишло при един голям ангел, негов батю, и му казва: „Я ме вземи на крилата си и ме заведи на земята, да видя как живеят тези умните хора там“. Като го завел, то казало: „Слушай, на земята искам, а ти ме водиш в ада“. – „Ами че тук са хората, тук живеят те.“ Раздори, съмнения, недоразумения навсякъде: и в науката, и в религията, и в обществото – навсякъде. Този бил виновен, онзи бил виновен, този застрелят, онзи застрелят, този, онзи затворят. Не, не, всички са лъжливи учения. Не е всичко лъжливо, но ако има една крива халка в една верига, нали разваля цялата верига? – Разваля я. Една крива мисъл може да развали 100 прави мисли. Така е и в обществения живот, и в частния живот, и в семейния живот. Една жена през целия си 20-годишен семеен живот може да е живяла много добре с мъжа си, но една горчива дума, казана на края, целият 20-годишен живот отива. А една жена може през цели 20 години да е тормозила мъжа си, но на края една хубава дума поправя живота и този мъж всичко забравя. Аз похвалявам поведението на тази последната жена, която е живяла цели 20 години лош живот; а първата жена, която е живяла 20 години добре, е неразумна жена. Ще кажете: „Ние сме големи грешници“. Много хубаво, да направим като онази разумната жена. Бог е Любов, Бог всичко извършва. Разправяше ми един български офицер, капитан, който цели 20 години се карал с брата си. „Примири се“, съветвали го. – „Не, да ми върне имането.“ Другият: „Не му връщам имането, той да се научи“. Като се отваря войната, един ден, при едно голямо сражение, снарядите падат наоколо му, а той припълзява до колибката на подполковника и му казва: „Господин подполковник, аз на всичко съм готов, готов съм да се примиря с брата си, да му върна имането, само Бог да ме избави“. Неговият живот виси на косъм. „Добре, пиши на брата си.“ Пише той. Примирява се, но при зор. И съвременните хора, при тези гранати, които се пукат наоколо им, макар на четири крака, но ще изпълнят волята Божия. И аз се радвам за това. Питат: „Защо са тези страдания?“ Ако тези страдания ни накарат да признаем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, всичките тези страдания са едно благо, че са ни отворили очите. И аз благославям страданията.

„И тъй, Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

Сега вие си кажете: „Скъсвам тези вериги!“ Кажете и скъсайте! Не само да казвате на думи, но вътрешно, на себе си кажете. Това е един велик вътрешен процес. Човек може да се откаже от своето богатство и пак да не изпълни волята Божия. Човек може да отиде в гората и пак да не изпълни волята Божия. Изпълнението на волята Божия седи в друго нещо. Туй положение, в което се намираме, трябва да го поправим.

„И тъй, Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

Сега не ви примамвам, но казвам, че Бог ви е приготвил условия много по-хубави и по-велики, отколкото тези, които сега виждате. Вие седите и казвате: „Къде е Господ?“ Аз казвам: Твоето сърце топло ли е? – „Ама има ли Господ?“ – Светлина в твоя ум има ли? Имаш ли човещина? Свобода имаш ли? И тъй, сега всички трябва да впрегнем своята енергия и да покажем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и светът в нас ще се изяви. Българите казват, че и без петли съмва. Да, слънцето и без петел изгрява, но като изкукурига петел, по-приятно е. Мене, например, като изкукурига петел, тъй ми пада мехлем на сърцето. Куче като излае, нищо, но като изпее петел, приятно е. Питат: „Какво казват петлите на хората?“ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“. Петелът казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе!“ Дядо ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева. Петелът казва: „Кукуригу!“ Да, ти вземеш тия пари, но забравиш петела. Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“. Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви. Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш стихотворението. Купи половин килце жито за петела! Ти забравяш петела. Върви ти съчинението, купи за петела, нахвърляй му малко! Колко струва днес житото? – Около 4–5 лева. И съвременните хора казват: „Ние с маловажни работи не се занимаваме“. Ами с какви? – „С важни. Имам от еди-кого си да взимам 100,000 лева и ако не ми плати, давам го под съд. Еди-коя си вдовица има да ми дава еди-колко си. Ако не плати, да ѝ се продадат котлите и юрганите.“ Казвате: „Ами че светът така ще върви в ред и порядък“. Казвам: Това именно е безпорядък. Ти няма да продадеш котлите, а ще купиш котли. Ще платиш половината на този твой приятел. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Обаче всичко това би извършила само Любовта. Тя механически няма да дойде. Ако нямаме едно просветено съзнание, съзнание със светлина, не може да имаме един просветен ум. Аз съм срещал хора с помрачено съзнание, но такъв човек не може да се развива. Един ден, като говорих с един евангелист, той ми казва: „Ти вярваш ли в Света Троица?“ Казвам: Остави този въпрос за Света Троица, но ти в Любовта вярваш ли? Христос, Син Божий, Бог е Любов. Ако на тия хора не кажеш дали вярваш в Света Троица, ще те считат за еретик. Аз казвам, че Бог е Любов, вярвам в Господа и познавам едно учение за Любовта, въпросът за Света Троица е толкова труден, че едва след милиони години ще го уча. За мене е важно друго нещо: аз проповядвам учението на Любовта.

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“

Ние сме живи, и Бог работи в нас.

Беседа, държана на 18 ноември 1923 г.