Който люби

Който люби мене, ще опази моето Слово. (Ев. Йоан 14:23)

Тия думи Христос е изказал приблизително преди 2,000 години. Тия думи съществуваха и по-отрано, не се родиха тогава.

Любовта, изявена чрез животните, има една форма, един начин; Любовта, изявена чрез хората, има друга форма, друг начин, а Любовта, изявена чрез ангелите, и тя се отличава. Когато ние говорим за Любовта, някои казват: „Ние разбираме какво нещо е Любовта“. Така биха казали и животните. Нима мислите, че животните не любят? Като сравнявам любовта на онези телици към своите малки, и те любят тъй интензивно, както майката люби своето дете. Разликата е само тази, че детето на телицата остава за по-кратко време при нея, а детето на майката остава за по-дълго време. И после, любовта, която съществува между животните, е по-кратковременна. Вземете една квачка, докато са малки пиленцата ѝ, тя проявява своята любов, готова е да жертва своя живот за тях и ги вика, дава им малки зрънца, но щом израснат, тя ги пропъжда – туй клъвне, онуй клъвне, пропъжда ги всички от себе си. Питам сега съвременните психолози: проучили ли са туй състояние? Те бързо решават: „Кокоша работа!“ Е, мислите ли, че тази работа е маловажна? Кокоша работа било туй явление! Туй не изяснява нещата. Мислите ли, че като се каже за нещо „Е, човешка работа“, та туй изяснява нещата? Мислите ли, че всичко туй, което хората вършат, е разумно? Тази любов, която хората проявяват, разумна любов ли е?

Христос, като казва тия думи в стиха, Той влага нещо в тях. Казва: „Който ме люби“, но не се спира там. Той се спира върху едно качество на Любовта: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Някои казват: „Това ние го знаем“. „Ще опази моето Слово.“ Но Слово може да има само в едно разумно същество. А самата разумност се отличава с известни качества. По какво се отличава диаманта? – По своята твърдост. Той е най-твърдият от всичките скъпоценни камъни. След това той се отличава и по цвета си. Значи по две качества се отличава: по твърдост и по цвят. Но цветът сам по себе си какво значение има? Някои ще кажат: „Ние знаем цвета му“. Не, цветът, това е външната страна на нещата. Всичките цветове, това са космически сили, които проникват целия космос. Ние казваме, че на някой човек се зачервило лицето или потъмняло, и там се спираме. Зад тази червенина се крие нещо. Когато онази къща избухне от огън и се обхване от тия пламъци, благо ли носи този червеният цвят? Около този пламък се наредили тулумбаджии и гледаш, след 1–2 часа от този пламък всичко е изядено, всичко е загубено и само няколко дирека стърчат. А някои казват: „Да съм червеничък малко!“ Мислите ли, че този червеният цвят няма да оцапа и тебе тъй, както оцапа и тази къща? Мислите ли, че ако опапа къщата, че тебе няма да разруши? Всички искат да бъдат червени. Майката иска нейното дете да бъде червено. Мъжът иска неговата жена да бъде червена. Всички хора искат все червения цвят. Умните хора се спрели и мислят. Мъдреците и пророците в миналото са знаяли тия неща. Сегашните хора мислят, че като знаят да декламират някои думи от Писанието, знаят какво е искал да каже този пророк. Но докато този пророк е написал тези думи, знаете ли под каква дисциплина е минал? Апостол Павел, при все че имал онези дълбоки познания по Писанието, той сам е казал, че има откровение, но как е добил това откровение, сам си знае. Онези, които имат неговата опитност, те сами си знаят как се добива туй откровение. Аз ще ви приведа примера за апостол Павел. Апостол Павел първоначално е проповядвал едно, но след като го биха, след като му удариха 5 пъти по 35 удара, написа едно послание и каза: „С много скърби ще влезем в Царството Божие“. Но какво се крие зад тези удари, на какво се дължат те? – На този червения цвят. Един човек, на когото лицето е червено, само той може да те бие. Значи с много скърби ще влезем в Царството Божие. Всичките скърби в този живот произлизат от червения, кървавия цвят. Аз се спирам върху тия думи, за да наблюдавате вашето лице. Сега аз говоря на онези, които ще опазят Словото. Тази реч не се отнася до другите, те са свободни; тя се отнася до разумните, които ще опазят Словото. Всеки един от вас трябва да наблюдава своето лице. Не само това, че човек трябва да наблюдава и своя ум, трябва да наблюдава своето сърце, трябва да наблюдава и своята воля, да знае кой цвят преобладава в дадения момент. В Писанието се казва, че Бог е светлина. Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички други цветове. Всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина.

Аз говоря върху Любовта, понеже съвременният свят, съвременната цивилизация се намира в един преходен период, в края на своето развитие. Когато един старец дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква? Всички очакват да се пресели този старец. Всички очакват сегашната култура да се подмлади, но тя е остаряла. И някои имат още надежда на тази култура. Не, тя е един старец на 120 години и няма да се мине дълго време, ще чуете, че този старец се е поминал. Сегашните хора се спират, те поддържат старите истини. В старите хора можем да търсим Мъдрост, но не и Любов. В младите хора можем да търсим сила, но не и Любов. Любовта не може да се намери нито в старите хора, нито в младите. Тя се проявява по някой път в старите хора, по някой път в младите. Любовта може да се прояви само в разумните същества. Туй трябва да го знаете! Само в разумните същества се проявява Любовта. Аз казах в една от миналите си беседи, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Понеже казваме, че Бог е Любов, съгласен съм. Бог може да се прояви, но само там, дето има разумност. Дето е Бог, разумност има там, и живот има, и Любов има. Сега всички съвременни хора се стремят към живот, искат да бъдат щастливи, да бъдат здрави, учени, силни. Всички улеснения могат да ги имат, затова е създаден светът. Но трябва да знаят, че светът е създаден от Бога, Който е най-умен, най-мъдър, най-силен. Ние не можем да предполагаме, че Бог, Който е най-разумен, може да иска един свят, в който да съществува мизерия, нещастия. Ако съществуват мизерия, страдания, това се дължи на съвсем други причини.

„Който ме люби, ще опази моето Слово“, казва Христос.

Кое е Неговото Слово? Майката, за да опази Словото на Христа, трябва да отгледа своето дете не само физически, но да влее в това дете нещо от себе си, от любовта си, от разумния си живот – трябва да го научи на онези велики принципи, върху които е съграден самия живот. Сега някои от съвременните християни имат тази опитност и не трябва да се спирате на нея. Спре ли се човек на едно място, не е добре. Някои от вас мислят, че са завършили своето развитие, че всичко знаят. Други мислят, че като прочетат Писанията, всичко са разбрали и казват: „Туй е то всичкото!“ Не е всичкото в тази книга. Тази книга е една малка опитност, но где е опитността на ангелите, где е опитността на тези светии? Апостол Павел е казал много малко неща. И Христос е казал много малко неща. Где е онази Любов, която Христос проповядваше на кръста? Всички говорят за нея, но колко християни има, които изявяват Христовата Любов? Колко майки има, които изявяват Христовата Любов? Тогава аз определям великия закон така: Любовта включва благото на всички същества. Сега в разбиране Словото Божие трябва дълбока мисъл не само по ум, но дълбока мисъл, в която да взима участие сърцето, в която да взима участие и човешката воля. Има някои въпроси, които ще се разрешат само по един опитен начин. Аз ще ви приведа следния пример. При един велик индийски адепт, който се занимавал с окултните науки и добил голяма опитност от своите учители, когато бил на 18-годишна възраст, идва един ден една бедна майка и му оставя своето малко дете, да го погледа, докато се върне, като му казва: „Ще бъдеш тъй добър, отивам на работа, ще пазиш днес детето“. Той се съгласил да ѝ услужи. Тя отива на работа и оставя детето в коритцето си. Както си работи този адепт, вижда една кобра, която се приближава при детето. У него се събужда желание да избави детето, но веднага си казва: „Ами Брама, който е създал туй дете, няма ли да се погрижи за него?“ – и веднага се отказва да изпълни желанието си. Обаче кобрата се приближава, ухапва детето и то умира. Майката се връща вечерта при адепта и той ѝ казва: „Една кобра ухапа детето ти и то умря“. – „Ами защо не го пазихте?“ – „Такваз е волята Божия.“ – „Ти положително ли знаеш, че туй е волята Божия?“ – „Ами тъй мисля.“ – „Аз пък мисля обратното, че детето ми трябваше да живее.“ Вика го тогава Брама: „Защо ти днес не помогна на това дете, защо не уби кобрата, за да го спасиш?“ – „Ами защо да я убивам, аз не исках да опетнявам ръката си. Ти създаде кобрата, ти създаде и детето.“ – „Ти мислиш, че ще изпълниш моята воля, като не уби кобрата, и затова не опази детето; ами нямаше ли да изпълниш волята ми, ако беше убил кобрата?“ Всъщност този адепт можеше да не убива кобрата и пак да запази детето. Той можеше само да я хване с двата си пръста и с пръчицата да ѝ каже: „Не ти е тук мястото“.

Сега този червеният цвят у нас, той е цветът, който убива всички хора. Кого не убива и не разваля. – Той разваля и семейства, и държави, и общества, от памтивека всичко разваля. Всички войни се дължат на него. Като се дигне червеното знаме, всички хора се убиват и кръвта започва да се лее. Като се избият толкова хора на бойните полета, останалите се връщат окичени със знамена и знаци. „Е, трябва да се бием за благото на нашия народ“. Покажете ми кой народ не се е бил и като се бил, да е прокопсал? Где са тези народи от старата древност: римляните, египтяните, асирийците, вавилоняните? Где са тези народи, които мислят, че като се бият, ще възстановят правото на своя народ? Да оставим ние народите. Та и съвременните домове се бият! Ние казваме: „Трябва да пазим своите интереси. Любовта трябва да се пази само за нас“. Я ми кажете една фамилия, която да е запазила поне за 2–3,000 години своята фирма, да не я е загубила! И в какви илюзии се намираме ние! В Любовта има една неприривност. Трябва да има една постоянна връзка между Бога и човека, не Бог по форма, а Бог като Любов. Казват: „А, Любовта“. Да, но Любовта включва разумното Слово на човека. Сега, когато се запознаем с тази велика Истина, пред нас ще се отвори велик свят. Всички желаят да говорят с един умен човек, но никой не желае да отиде в една лудница и да се разправя там с такива хора, които не мислят.

Казва Христос: „Който ме люби, ще опази моето Слово“.

Един обект трябва да имаме. Значи, най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде. Как? – В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази малка искрица, тази Любов, Бог ще дойде. Важно е, че Божията Любов не започва с червения цвят. Тя ще се яви в душата ти като една малка, светла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява и под нея твоя ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества. Тя е светлината, за която Христос казва: „Аз съм виделината и думите, които аз ви говоря, не са мои, но на Отца ми, Който ме е проводил“. Тази светлина ще дойде. Светлината е един признак на Любовта. И когато слънцето ни озарява, показва, че Бог ни изпраща тази светлина. Физическата светлина е признак на Божията Любов. Когато аз обичам някой човек, сърцето ми трепти, с фенер излизам да видя какво прави в тази бурна, тъмна нощ. Това е Любовта. Иначе, ако не го обичах, бих ли излязъл с фенер? Някои казват: „Покажи ни Любовта!“ Когато излезете вечерно време и видите тези звезди по небето, какво показват те? Това са фенерчетата, които се явяват, и Бог ви показва чрез тях пътя, че сте се загубили в бурята на живота. Казват някои: „Тия звезди са далеч“. Е, кое е близо до нас? Туй, което обичаме в дадения момент, то е близо. Близо и далеч, това са относителни неща. Ако се движа с бързината на светлината, нещата са близо, тия звезди са близо, но ако се движа с бързината на една кола, тези звезди са много далеч. И тогава ние установяваме нещата и казваме: „Тук, на земята, е всичкият живот“. Не, основата на небето, това е Любовта. Като влезете в небето, ще влезете в онази вечна светлина, дето няма никакви сенки. Слънцето там никога не залязва. Някои казват: „Онзи свят е само едно състояние“. Да, той е едно състояние, но същевременно е и едно място. Казват: „Где е онзи свят?“ Когато ние говорим за духа, какъвто и да е духът, и той има една материална обвивка около себе си. Материята, в която той обитава и работи, по отношение на неговото битие е по-гъста от материята на земята. Вие, като хора, нищо няма да видите, но като духове, може да видите, че има и друга земя, с една материя, която не гние, в която няма тъмнина. Нашата материя се различава по това, че нейният цвят е покрит с една черна, с една тъмно-червена краска. Докато сме тук, при тези условия, мир не може да има. Вие искате да сте на другия свят. Е, тогава как ще изтълкувате думите: „Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят“. Какво се разбира под тия думи? Нова земя се създава сега. Къде е тази нова земя? Христос казва: „Аз ще ви взема и ще ви заведа там. Дето съм аз, ще бъдете и вие“. Щом говорим на хората, че трябва да се преселят от едно място на друго, те започват да треперят, да се страхуват. Казва Писанието: „Там, дето е Любовта, там, дето е Бог, там е нашият живот. Там, дето Го няма, там е мъчение, там е ад“.

Казва Христос: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди“.

Сега, откак сте излезли от Бога, вие сте живяли толкова хиляди години на земята, но не помните вашето минало: отде идете, как сте слезли на земята, нищо не помните. Аз не говоря за вашите тела, говоря за вашите души. Някои от вас знаят своето минало, но някои не го знаят. Някои от вас познават Христа, някои не Го познават и спорят кои е Христос. Някои мислят, че Христос ще дойде на земята и ще Го видят като човек. Това е до схващането на хората. Има друго едно схващане: Христос е проявление на Бога, Той е Любов, Той ще дойде като една вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората и тази светлина ще привлече всички хора около себе си. Това е истинското схващане. Той казва: „Като отида при Отца си, ще привлека всички при себе си“.

„Който ме люби, той ще опази моето Слово.“

Сега в нас се събужда онази велика мисъл и казваме: „Опазихме ли ние Словото Божие?“ Кое е това Слово? – Живото Слово, Словото на Любовта, а не изказаното слово само на думи. Христос казва: „Аз ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. Когато дойде този Дух, каквото ви говори Той, това ще вършите. Има сега вързани човешки духове на земята, които заблуждават. Като влезе Божият Дух у вас, ще опазите Неговото Слово. Някои казват, че много знаят, че Духът говорил у тях. Тогава казвам: Я ми изпейте една песен! „Аз – казва – с музика не се занимавам.“ Ами с какво се занимавате? – „С говор.“ Хубаво, кажи ми едно разумно слово. В какво седи Любовта? В целувките ли седи? В стискането на ръцете ли седи? В прегръдките ли седи? В яденето и пиенето ли седи? В какво? Аз мога да те нахраня, но Любовта не е в нахранването; мога да те напоя, но Любовта не е в напояването; мога да те облека, но Любовта не е в обличането; мога да ти дам знания, но Любовта не е в знанията. Всички блага мога да ти дам, но Любовта не е вътре в тези блага. И ние, съвременните хора, се заблуждаваме. Майката, като храни детето си, мисли, че туй дете един ден ще я гледа, но туй дете не е в това тяло. То се проявява в тялото, но туй тяло ще се измени. В туй тяло има една разумна душа. Ако майката може да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я разбере. Ако майката не е в състояние да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я забрави. Причината за тази слаба връзка у животните е тази именно, че между тях има само една външна връзка, която се заличава. А у хората, при сегашното им развитие, има друга една разумна сила, която ги свързва. Сега ние, съвременните хора, се срещаме и се питаме: „Ти каква народност си?“ Мислят, че българите се обичат повече като българи, но не е вярно. За интересите си някой път, може. Обаче Любовта не признава никаква народност, Любовта не признава никаква религия, Любовта сама създава религиите. Религията е за земята. Божията Любов седи извън всички църкви. Църквата, това е Христовата църква, а главата на тази църква е само Христос. Питам: В коя църква се намира днес Христос, где се намира Той? Ако ми кажете в коя църква е, аз съм първият, който ще отида да поприказвам с Него. Доколкото зная, Христос не е в никоя църква. Това не е в ущърб на църквата, но аз говоря една истина. Ще кажат някои, че църквата е Божия. Че е Божия, Божия е, но Христос да е в тази църква вътре, не е, защото тази църква е облечена с червена дреха. И като четете Писанието, казва се за църквата: „В мантия е облечена тя“. То е външната страна. Сега аз нямам нищо против верующите, но казвам, че църквата, според сегашните схващания, според сегашното състояние, в което се намира, не може да направи нищо. Какво може да направи църквата в тези времена? Ами вижте, Америка, в която има толкова просветени, повече от 150,000 проповедници, повече от 40–50,000 души учени, свършили богословие, остана ли поне един от тях в църквата? Не, те дигнаха червеното знаме и сега учат един велик закон в света, че и на победените, и на победителите Бог еднакво налага своя закон. Сега, ако ние кажем на съвременните хора, че сме в края на века, че в света идва една велика промяна, ще кажат: „Туй е заплашване“. Ако на японците преди 6 месеца им бяха казали, че ще дойде едно голямо земетресение, в което Япония ще остане като второстепенна държава, щяха да се присмеят, но сега това е факт. Един американец е предсказал няколко земетресения и каквото е предсказал, всичко се е сбъднало. Не ви казвам аз, той казва: „В Европа идва едно земетресение, което ще започне от север, ще разтърси цяла Европа така, че ще помни туй земетресение с хиляди години“. Той обяснява и причините на туй земетресение. В стария завет се казва: „Гледайте да не станат вашите дела и мисли толкова лоши, че да не може земята да ви търпи вече“.

Христос казва: „Който ме люби, ще опази моето Слово“.

Вие, които ме слушате, всички искате да уредите вашите работи. Доколкото виждам, вашите материални работи са уредени, но вашите духовни работи не са уредени, заплетени са. Аз ви препоръчвам още днес да уредите вашите полици с Бога. На какво са тези полици? – На Божествената Любов. Само тази Любов е, която ще стане основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на Любовта. Сега, разбира се, аз не говоря за тази обикновена любов, но между всички ви, между богати и сиромаси, между учени и прости, между всички ви трябва да дойде тази разумна Любов, да се възпитат децата, да се научат на тез велики закони, да ги прилагат, но да не ги използват за свои лични облаги. Не, Любовта подразбира великото благо, при което светът може да се възпитава. И първото нещо, което Любовта ще внесе, то е истинското здраве. Туй увеличаване на болестите е признак на нередовен живот, т.е. царува любовта със своя червен цвят. Всеки гняв, всяко възбуждане, всичко туй спира онези възвишени и благородни мисли и прояви у нас. И ние, като остаряваме постоянно, наместо да поумняваме, оглупяваме. Забележете, всички стари хора започват да се дразнят, да оглупяват. Защо? – Днес ги дразнят, утре ги дразнят, и постепенно един червен цвят започва да избива на лицето им, и тези стари хора оглупяват. И ако си писател или философ, и по отношение към тебе ще се намерят същества, които искат да те осмиват. И ние казваме, че на всички хора им трябва въздържание. Онези благородни хора, които искат да запазят своя живот, трябва да контролират онази червена сила на природата. Те всякога трябва да контролират този цвят. Ама някой се присмял над тебе! – Нищо. Ако ти дадеш ход на тази червена краска, какво ще придобиеш? Да допуснем, че някой изгорил твоята къща, ти трябва да търсиш причината на туй изгаряне. Това показва, че той не те обича. А щом не те обича, трябва да има причина за това. Ако ние, съвременните хора, умираме, казано ни е, че умираме от нямане на Любов.

„Който ме люби – казва Христос, – той ще опази моето Слово.“

Нека имаме словото Божие, че тогава ще пазим Божията Любов. Тази Любов трябва дълбоко в нас да се загнезди. Съвременната наука е дала ред факти, ред данни за последствията, които излизат от нередовния живот. По някой път ме учудва своенравието на някои хора. Онзи морал, който днес съществува, той е даден от великите Учители, които са имали откровението на целия космос. Този морал е даден на мястото си, но сега, както е внесен вътре в света, той е изгубил смисъла си. Защо? – Днес той е само външен. У нас има само едно външно благочестие. Всеки има морал от страх. Ние изпълняваме морала, защото има затвори, има стражари. Всички тия принудителни мерки ни заставят да живеем един морален живот. При такова едно състояние, кой няма да е морален? Желал бих да зная доколко този морал се гнезди вътре в сърцата и умовете на хората от съвременния свят? За да проверят какъв е съвременният морал, нека властта за 10 дни да се оттегли и да видят кой какво ще направи. И нека тогава да проверят в 10 дни светът дали ще бъде по-културен или не. Нека направят такъв един опит и да държат статистика, по колко престъпления на ден могат да се правят. В Англия, във Франция, в Америка има такива статистики, нека и в България държат такава една статистика, та да видят кой народ има повече Любов. И аз бих желал, нека съвременните християни направят този опит, не да няма власт, но временно властта, правителствата да се предадат, да видят как ще се прояви човешкият дух. Ние, съвременните хора, нямаме вяра, страх ни е да направим този опит. Защо? – Защото малко любов имаме. Знаете ли примера за онази царица, която искала от мъжа си властта, да управлява само 3 дни. Той ѝ казал: „Нямам вяра в тебе“. – „Как, аз те обичам!“ – „Обичаш ме от страх, защото имам власт, сила, но ако аз ти дам властта в ръцете, ти ще бъдеш първата, която в 3 дни ще ме обесиш.“ – „Не, ти ме крайно огорчаваш, хайде да направим опит.“ Дава ѝ той властта, но след 3 дни тя го обесила. Като го окачват на въжето, той ѝ казва: „Нали ти казах, че ще ме обесиш, прав съм, значи“. – „Е“, казва тя – съзнала се и си закрила очите. Сега вие ще кажете: „Колко жестока е била тази царица!“ Не е така. Ами онзи мъж и онази жена, които се кълнат пред олтара, че ще се обичат и ще си бъдат верни, издържат ли? После всеки от тях си намери по-хубав мъж или по-хубава жена. Не казва ли ѝ той: „Е, ще потърпиш малко, нали знаеш, че аз залюбих, ще си намериш друг“. Туй не е разбиране на Любовта. Туй е любов само по форма, но не и по съдържание. Аз намирам, че този обесеният цар, и той не е бил много умен. Той не трябваше да даде властта на жена си и да чака, а трябваше да си вземе паспорт и да ѝ каже: „Ще ти дам властта за 3 дни, но в това време ще отида в странство и ако има нужда от мене, ще ме викаш, ако няма нужда, ще управляваш, както знаеш“. Умен трябва да бъде той. А той седи и чака какво ще направи жена му. Ето къде е погрешката. Следователно ние някой път не проявяваме своята любов, а очакваме. Мъж, който от жена си очаква това благо, е окачен на въже; и жена, която от мъжа си очаква това благо, е окачена на въже. Все на въже са окачени.

Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моето Слово“.

Някои се чудят защо Христос си замина. Той казва: „Който вярва в мене, и по-големи чудеса ще прави“. Той им даде своята власт, остави ги на земята, но знаеше какво ще правят с Него. Той им даде властта и те Го разпнаха. Сега седят, молят Го отгоре: „Господи“. Христос пита съвременните християни: „Има ли нужда от мене?“

Христос казва: „Който ме люби, ще опази моето Слово“.

Сега аз се обръщам към онези ученици, които искат да се подигнат. Туй учение на Любовта не е учение за децата. Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил 4 години в университета и държи изпит или докторат, той трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва. Само така може да получи докторат. Онзи ученик, който ще държи матура, не трябва да написва цифрите на ръкавите или на ръцете си и от там да гледа, но трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да ги знае, за да издържи изпита си. Ако не може да го издържи първият път, да се яви втори, трети път, но да го издържи. Сега всинца ще ви поставят на изпит. Този Отец, за Който ви говори Христос, Той ще ви постави на изпит за Любовта. Изпит идва за всички хора. И след като ви пресеят, онези, които останат, на тях ще се дадат нови условия за развитие. И земята ще се пресее, ще остане наследството само за добрите хора. Ще останат само тези, който разбират Любовта и които издържа̀т изпита на Любовта. Съвременните хора ще проверят един закон: няма да остане на земята нито един престъпник! Идва една червена вълна от този червения цвят. И понеже всички тези хора са тежки, то по гравитация всички ще бъдат отнесени тъй, както се отнасят прашинките от вятъра. И сега някой път ми е чудно, когато добрите хора казват: „Какво ще стане с нас?“ Ами ако вие имате един възлюбен, който е силен, можете ли да го питате: „Какво ще стане с мене?“ Има Един в света – Бог. Той е най-силен. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, Той никога не се разклаща. Има Един в света, у Когото няма никаква промяна, у Когото всичко е постоянно. По някой път допущате мисълта: „Какво ще стане с нас?“ – Ако вие имате Божията Любов, с вас всичко ще стане тъй, както трябва, а не тъй, както не трябва. Сега аз се обръщам към учениците на Любовта и казвам: Опитали ли сте вие силата на Любовта върху Мъдростта? Онзи, който люби, той трябва да обича, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действа. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш. Всичко туй не е алчност, такъв човек не е нехаен, но изучава всичко, каквото види в света. А качеството на Мъдростта е точно обратното. Пък у мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да обикне, има желание да му направи една услуга. Той като види, че една мравка се мъчи, ще се спре, ще ѝ направи услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре, ще го разрови, ще му направи една услуга. Нему е приятно това. Само мъдрият човек може да направи туй. Сега, ако дойда във вашия дом, аз мога да позная дали вие търсите Мъдростта или Любовта. Някога мнозина казват, че ние трябва да говорим много сладко. Но в какво седи сладкото говорене? Ако аз отида при едно дърво, затрупано с вар, и взема да го чопля, да го измивам с вода, зле ли правя? Мислите ли, че варта е една необходимост при условията за неговото развитие? Зимно време то е намазано с вар за предпазване от зайците, но летно време трябва да се освободи от тази вар. Ако се яви човек, който може да ви каже вашите погрешки, които са в порите на вашата душа и ви спъват, какво обидно има в това? По някой път вие считате за обидно това, че някой ви е казал погрешките. Аз считам, че първото правило е, човек сам да вижда грешките си. Ако не ги вижда и дойде някой да му ги покаже, тогава трябва да му благодари. Иначе ще се намерим в следующето положение. Аз ще ви приведа един пример. Един турчин отива в една българска къща и им казва: „Слушайте, вие български няма да говорите, аз разбирам български. Вие ще говорите на турски. Ако кажете нещо лошо, ще ви разбера“. По едно време, той си запалил чубука, но една искра паднала от чубука и чалмата му почнала да гори. Бабата като го видяла, казала му: „Агачо, чалмата гори“. Той ѝ казва: „Не разбирам“. Тя пак: „Агачо, чалмата гори“. – „Не разбирам.“ Най-после тя му казала на турски. – „А, тъй кажи, да те разбера!“ Така и ние, казваме, че разбираме някоя работа. Казват ни: „Чалмата гори, чалмата гори“. – „Не разбирам.“ Всички говорим за Любовта, но както агата, разбираме тази любов по турски.

„Който ме люби – казва Христос, – ще опази моето Слово.“ Законът е такъв: Трябва да любиш някого в света. Ако човек не може да люби онзи първият лъч, който е влязъл в окото му, той не е човек. Аз това наричам Любов. Първият лъч, който влезе в твоя ум, първият лъч, който влезе в твоята душа, първият лъч, който внесе тази радост, ти трябва да го обичаш. Може да е малък този лъч – нищо, ти ще го обичаш. Мислите ли, че не трябва да обичате онази малка божа кравичка, която по някой път може да се качи по вас и да лази? Вие даже не се спирате да помислите и казвате: „Нямаш право да ходиш отгоре ми“. Мислите ли вие, че сте постъпили по закона на Любовта? Аз се учудвам, срещам много религиозни хора, ученици имам, които за една божа кравица казват: „Тази божа кравица не трябва да лази по мене“. Не, ти не си разбрал закона. Тази божа кравица щом се качи отгоре ти, казва: „Ти божа кравица ли си като мене?“ Божа кравица, отлично име! – кравица на самопожертване. Забелязали ли сте какъв е животът на тази кравица? Тя си има дрешка отгоре. Наблюдавали ли сте цвета на нейната дрешка? Сега, разбира се, не е във външната форма. Зад тази божа кравица седи нещо разумно. Ако аз пратя едно малко дете да ви донесе едно карамфилче, то тия от вас, които не ме обичат, ще кажат: „Е, едно карамфилче!“ Но я попитайте онези, млада мома или момък, които ме обичат, какво ще кажат? „А, карамфилче!“ – Скачат, радват се. Защо? – Любовта говори вътре в тях! Това е факт. И онзи, който има тази велика Любов в душата си, за него тези малките неща внасят радост и веселие. И колко пъти днес Господ ще изпрати едно малко дете да ви донесе едно карамфилче! Още като се събуди някой, рано сутринта, Господ ще му изпрати едно карамфилче. Виждам, някой се радва, скача, а някой ще изхвърли карамфилчето, казва: „Аз съм стар“. Аз гледах, едно дете донесе на една стара баба едно карамфилче, тя казва: „Синко, стара съм“. Не, не, макар и стара, нека вземе туй карамфилче. Тази баба като казва, че е стара, друго нещо подразбира тя. Тя иска да каже: „И когато бях млада, аз не любих, пък и сега не любя, не съм се научила на туй изкуство“. Всички съвременни хора ги е срам да кажат, че любят. Не зная на какво мяза тяхната любов. Не, герои трябват. Ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта. Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видяла. Онези, които разбират това учение, които вървят по Бога, те трябва да покажат този пример. Тъй разбирам аз! Седите някъде, някой е казал нещо несвързано, тихо и спокойно мислете само за Любовта. А вие мислите само за общественото мнение. Мъжът направил хубава дреха, жената не я харесва. Да се прави, като че ли нищо не вижда, да я остави настрана. Ето откъде трябва да почнете вие. Но колко сме слаби! Аз опитвам, опитвам, правил съм няколко опити и още резултати не са дали. Аз, за пример, правих опити между двама ученици, и то ученици, които говорят за философия по окултизма. Дам им по две хубави ябълки и ги гледам в лицата. И двамата казват: „А, Учителят към нас е много внимателен“. Изваждам от джоба си още една ябълка, давам я на единия, на другия не давам. Мръдва сърцето му. Казва си: „Отде накъде, той по-високо ли стои от мене?“ Казвам: Аз ви разбирам, вие не ме разбирате. Защо му дадох другата ябълка? На този, на когото дадох другата ябълка, казвам: Слушай, има един болен приятел, ще му занесеш тази ябълка и ще го поздравиш от мене. В природата излишък няма. Ако Бог изпрати своите блага излишно, Той казва: „Ще станеш сутринта рано, весел ще бъдеш и ще занесеш ябълката на болния“.

Следователно Христос казва сега: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Опазването на туй Слово не седи в думите. Някой път може да отидем някъде, да седим, да мълчим един час и да занесем своето благо. Тъй щото с мълчание можем да занесем много повече. Има два начина на говорене. Като мълчиш, ще пренесеш туй мълчание в душата му. Отидеш при някой болен, казва ти: „Много ми е тежко“. Попрегърнеш го, погалиш го с ръцете си, той казва: „Как ми олекна, този човек като че ми взе нещо“ – доволен е. Пък можеш да отидеш при някой болен и да му говориш: „Ти си грешен човек, Бог те наказва, имаш да страдаш“ – ти му оставяш двоен товар. Мислиш, че това е Любов? – Не. Сега вие ще ме запитате какви са крайните резултати на Любовта? – Крайните резултати на Любовта, това е да се опознаем. Ние още не се познаваме. Знаете ли за какво опознаване говоря аз? Дойда във вашия дом, вие ме познавате, искам 1000 лева. Вие на радо сърце ми давате. Вторият ден дойда, поискам 2000 лева, давате ми. Но като дойде до 10,000 лева, казвате: „А, сега вече не мога“. Значи до 10,000 лева ме познавате. Казвате: „Този човек иска да ни опропасти“. И действително, ако мисълта ми е да ви опропастя, да ви взема парите в името на Любовта, това е голяма подлост. Но ако след като ви взема 10,000 лева, искам да ви дам 100,000 лева, да ви дам своето благо, това е Любов. Следователно Любовта всякога мисли не за своето благо, но за благото на другите. Аз гледам сега, някои, които вървят в това учение, мислят, че Бог ги изпитва. Е, хубаво, ако те изпитва Господ, не е достатъчно само да издържиш, но отговори ли правилно при този изпит? Първото нещо: между учениците, между братята и сестрите отношенията трябва да се изправят: между майки, синове и дъщери отношенията трябва да се изправят; между приятели отношенията трябва да се изправят; между слуги и господари отношенията трябва да се изправят; между учители и ученици отношенията трябва да се изправят, да станат отношения на Любов. Над нас има по-висши същества, с които трябва да се свържем. Тия правилни отношения именно ще ни свържат с този висш свят. Ако ние се свържем с по-низшите същества, мислите ли, че ще придобием нещо? Някой говедар, който е пасал с години говедата, придобил ли е нещо? – Нищо не е придобил. Ако ние живеем между съвременните хора и не се запознаем с Бога, ние ще останем невежи. Ако е да бъдеш говедар, бъди, но в торбата си трябва да имаш книги, да имаш връзка с хората, да знаеш какво става по света, да си запознат с небето, да си запознат с живота, с изворите, с цялата природа. Като погледнеш такъв един говедар, да виждаш в лицето му един отличен говедар.

Сега, при днешното възпитание на хората, някои сестри казват: „Да бъдем милостиви“. Знаете ли какво е милост? Милостта има блага не във времето и пространството, тя има блага в човешката душа извън времето и пространството. Сега именно туй разширение всички трябва да го имате. И аз бих казал: Любов без Мъдрост не е Любов. Едно от качествата на Любовта е, че всеки, който люби, трябва да е мъдър. Той трябва да е много внимателен, не пред външния свят, но пред Бога, да върши всичко туй, което Бог върши спрямо нас. Че как мислите, природата пред нас мека ли е? Как да си обясните студа? Зимно време зъзнеш, трепериш. Дойдат пожар, бури, глад, земетресения. Езикът на природата, това е езикът на Бога. Бог иска да ни събуди от един дълбок сън, да ни върне от един хлъзгав път, по който сме тръгнали. Забогатееш много – дойде някоя болест. Затлъстееш – дойде някоя болест. Направиш зло – дойде някое наказание. Мислиш ли, че това е зло? Не, това е Божията Любов. Всичко, което идва, това е Божията Любов, която ще тури ред и порядък между хората. Редът и порядъкът ще дойдат и хората за в бъдеще, може би след един кратък период, ще се опознаят и ще живеят в братство. Тези идеи за братството ще дойдат, и тогава управляващите ще бъдат много умни хора. Учителите, професорите, майките ще бъдат учени, умни хора, ще бъдат братя и сестри помежду си, и земята ще бъде едно място на благословение. Туй нещо скоро ще дойде, но докато дойде, хората ще минат през огън, през бури. Като дойде туй време, всичко ще се пречисти, всички стари парцали, дрипи, събрани от хиляди години, всичко туй ще се тури на аутодафе. Примиране ще има. Светът ще се пречисти с огън, изгаряне ще има. И сега аз ви казвам: Туй ще стане, ще го проверите и тогава ще си кажете дали е вярно или не. Сега не си правете бързи заключения, въздържайте се! Не казвам, че това е вярно или не, не казвам, че туй ще стане или не, но си го запишете и като дойдат тия времена, проверявайте. Ще видите, че туй действително е вярно. Съвременните учени хора правят своите изчисления и казват, че в развитието на слънчевата система се завършва един цикъл от 25,000 години. Всякога при една такава промяна в слънчевата система стават и външни промени. И сега учените хора казват, че месечината ще се разруши и всичкият този прах от месечината ще падне на земята. Понеже хората много орат, много консумират, то земята има нужда от тор. Този прах ще обнови земята. Питат някои: „На мястото на тази месечина какво ще дойде?“ Казват, че ще се яви нова планета. Тъй си говорят хората. Ако дойде новата планета, тя ще бъде толкова голяма, че всички ще я видите. Тези учени хора казват, че това нещо няма да бъде след дълго време, скоро щяло да бъде. Колко е наблизо това време, не се знае.

И казва Христос: „Който ме люби, ще опази моите заповеди“.

Кога се нуждаем от въжета? Нали когато сме в кладенеца? Кога се нуждаем от вода? – Когато сме жадни. Кога се нуждаем от хляб? – Когато сме гладни. Кога се нуждаем от дрехи? – Когато сме голи. Ако има епоха, когато най-много се нуждаем от Любов, това е сегашната. И никога човечеството не е било при такива благоприятни условия за проявяване на Любовта, както сега. Никога Бог не е говорил тъй много, както сега. Той в миналото е говорил, но само на отделни лица. А сега всички онези хора, които са възмъжали, почти на всички е почнал да говори. И ще проверите една велика истина, дето Христос казва: „Отец ми ще ви се изяви“. Щом ви възлюби, Той ще ви се изяви. Няма по-тържествен ден от този, да видиш Божието лице! Да видиш Божието лице, не значи Бог да те уволни, а да ти даде свободен билет, като на един ангел. Ще ти даде един свободен билет за пътуване, ще прати един ангел да те вземе на крилете си, ще обиколиш всичките слънчеви системи и след 100 години ще те върне на земята. Мислиш ли, че такава една разходка няма да ти бъде приятна? При тази разходка ще научите толкова неща, умът ви тъй ще се освежи, такава култура ще видите, че ще си кажете: „Колко съм бил прост!“ Като се върнете на земята, всички ще забележат една промяна у вас и ще кажат: „Откъде е тази Мъдрост?“ Вие ще кажете: „Който има такъв билет, винаги става мъдър“. Аз бих желал за всички ви такъв билет. И подписът на този билет ще бъде „Любов“. И накъдето тръгнете с тази дума, „Любов“ няма да бъде написана на български, нито на француски, нито на английски, дето и да отидете, вашият път ще бъде отворен. При изговаряне на тази дума „Любов“, пропуск навсякъде ще имате, навсякъде ще имате добри условия, ще се почувствате като у дома си, навсякъде ще ви нахранят, ще ви почитат и ще разберете, че животът има смисъл. А сега вие мислите, че учени хора има само на земята. Учени хора има навсякъде, разумни същества има навсякъде и дето има Любов между тия същества, навсякъде има разумна обмяна. Туй е идеалът, който трябва да имате. Засега Любовта е дошла с червеникав цвят, с портокален и малко въззеленикав, но вашата Любов трябва да има синкав цвят. Този синкав цвят постепенно трябва да се превърне на светъл. Право казват духовете: „Само светлите ги пращат да служат на онези, които ще наследят Божествения живот, вечния живот“.

Казва Христос сега: „Който ме люби, ще опази моите заповеди. Който люби мене, и Отец ми ще го възлюби. Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим у него“.

Сега да не се дезинтересирате, да кажете, че светът ще се свърши, нищо не ни трябва. Не, когато става едно корабокрушение, всеки трябва да бъде на брега и да помага. Всеки от вас трябва да бъде буден, готов да помага на страдащите, на оскърбените и да им даде утеха. Казват: „Смъртни са хората. Какво ще стане с нас?“ – Има Един, Който ще застъпи вашето право. „Изпоядоха ни, живота ни взеха“. Имайте Любов и не се плашете! Има Един, Който се застъпва за вас. Той е силен. Светът ще се поправи, но с революция. Идва революция, идва картечен огън. Като дойде тази революция в Европа, цяла Европа ще се разтърси от тази революция, от това земетресение. Няма да остане нито едно здраво здание на земята, тъй казват учените хора. Високо здание няма да остане в Европа. Всички тези монументи, всичко туй ще бъде смъкнато, нищо няма да остане. Туй е една революция, за да ни освободи Господ от всички тия заблуждения. Тогава Господ ще каже: „Гледайте нагоре!“ И ние ще мязаме на онази какавида, която излиза от своя пашкул, и на онзи човек, който излиза от своя гроб. Та какво, ние сме в гробищата! Мислите, че онзи, който копае камъни 1000 метра дълбоко в земята, му е много приятно? Нима мислите, че онзи огняр, който е на парахода и на 24 часа се сменя, му е много приятно? Нима мислите, че онзи работник в онази фабрика, при онзи шум, му е много приятно? Тези неща са необходими засега. Но за в бъдеще трябва да имаме фабрики, да не дигат никакъв шум, та като влезеш в тях, да ти е приятно. За в бъдеще няма да има нужда да слизаме долу в земята, да копаем като къртици, а ще взимаме нужната енергия от пространството, с нея ще се отопляваме и осветляваме. Всичко ще се измени.

„Който ме люби, ще опази моето Слово.“

Тогава Бог ще ни разкрие един нов начин. Той ще ни даде новите блага. Сега ние трябва да покажем, че у нас има един нов живот, нов принцип, че можем да приложим Любовта. Който и да е от вас, мога да го опитам доколко е неговата любов, неговата честност. Вие се намирате в крайна нужда и аз ви дам да занесете някъде 100,000 лева, без разписка, тъй, само между мене и вас. По пътя ще се замислиш, ще си кажеш: „Да си услужа!“ После ще се извиниш: „По пътя срещнах разбойници, нараниха ме“. Да, но и вие сте се наранили. Аз си мълча, замина си. Друг случай: вашата дъщеря е млада, красива, девствена. Вие я оставите някому да я преведе през гори и планини. Мислите ли, че няма да опитате неговата любов? Той трябва да я пази като нещо свещено. А колко пъти могат да се явят у вас тези нечисти мисли! Това не е култура. Любовта изисква от нас онова свещено чувство – да тачим живота на хората. И тъй, братя и сестри трябва да хранят помежду си онова благородно чувство. Приятели, мъже и жени, трябва да имате най-благородни чувства помежду си. Синове и дъщери трябва да хранят най-благородни чувства и мисли към своите близки и приятели. Ами че така е! Ние се намираме пред един свят, пред една култура, дето всичко ще се разкрие, няма да остане нищо неразкрито.

Аз бих желал всички вие, които ме слушате, да носите факлите на тази култура запалени, тази светлина да има един определен принцип и да кажете: „Любовта включва благото на всички хора“. А ние сме носители на туй благо.

Сега, ако вие сте верни на думите Христови, то не е за в бъдеще, но още днес вие можете да имате един опит. Имали сте го, но и днес пак може да го имате. Тази Любов ще дойде, у вас ще има едно прииждане, ще дойде едно разсветление. Със старите си сметки трябва да се простите. Аз, като ставам сутрин, често усещам един кръг наоколо, който ме стяга. Знаете ли на какво го уподобявам? В стария завет има един пример за Самсон, за този герой, чиято жена искала да знае где се крие силата му. Той по някой път я поизлъгвал, не ѝ казвал где се крие силата му. Като заспивал, тя го завързвала, но като ставал сутринта, той се освобождавал. Сега ста̀нете сутрин, казвате си: „Стяга ме нещо главата“. – Вашата жена ви е вързала. Жената я стяга нещо, мъжът ѝ я вързал. Мъжът или жената, все едно, вързал те някой. Като станеш, ще кажеш: „Бог е Любов!“ Или, кажете този стих: „Ако ме любите, ще опазите моето Слово“. Всяка сутрин, като станете, употребявайте тази формула! Имайте предвид, че като произнесете тази формула, тази връв веднага ще падне и ще дойде светлина в ума ви. Имате да плащате една полица, умът ви е толкова стегнат, не знаете какво да правите – произнесете формулата, ще се скъсат връзките. Скарани сте с някого – произнесете тази формула. Трябва да се скъсат тези връзки, тези въжета, с които сте вързани. Всички сте вързани. Знаете ли с какви връзки са вързани хората? – С дебели черни въжета. Казвам някому: Направете туй нещо! Но той не слуша. Скъсайте тези въжета, защото казва Христос: „Който ме люби, той ще опази моето Слово“. А там, дето е Словото Божие, там е и силата Божия.

И тъй, бъдете сега носители на Словото Божие, опитайте Го! Аз искам да приложите всяка една формула в живота си. Още днес можете да направите това. Всички тези недоразумения, всички караници, всички тия лоши неща, които имате помежду си, всичко туй скъсайте! Вие ще кажете да дойде Христос, че тогава. Не, не, няма да оставите нищо лошо в сърцето си! Аз, когато се събуждам сутрин, гледам как си препятстват хората. Неразположени сте, кажете си: „Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са радостни. Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам?“ Така си казвам аз, така си кажете и вие.

На тази беседа, която сега ви държа, вие се усмихвате, казвате: „Има някои думи, тъй, особени ни се виждат“. Законът е такъв: Вие ще скъсате тези връзки! Всички трябва да бъдете разумни! Сега няма да казвам да не се критикувате. Това са малки неща, обикновени. Станеш сутрин, кажи: „Бог е Любов, тези светове са в щастие, в блаженство, няма нито един ангел на небето, който да е намръщен, защо аз да съм намръщен?“ Ти си в странство, баща ти е богат, не се плаши, ще дойдат парите. Няма да чакаш слугите си, ще идеш да си ги вземеш от банката. Казват: „Бог ще уреди нашите работи“. А не, Бог урежда работите наполовина. На онези, които орат и сеят, Бог урежда работите; на онези, които учат, Бог урежда работите. Ще станеш, ще учиш и хубаво ще учиш! Тогава ще дойде туй истинското знание. Ще го приложиш. Ще орем и ще сеем. Вие искате да имате приятели. Как? – Скърбен е вашият приятел, който и да е той, направете му една услуга, без да знае той това. Приложете Любовта! Не ви казвам, че Христос е между вас. Не е между вас. Ще кажете: „Един от нас е, тук е, някъде е седнал“. Не е. Христос е... Знаете ли какво значи „Е“? Той е на работа сега, не може да дойде между нас. Той се е стегнал и знаете ли как работи сега? Знаете ли какво значи работа! Той се е запретнал и работи тъй, както никога не е работил. Той не е като онези българи, да се захласва. Никога не се захласва Той. Един българин отишъл в Америка, искал да преподава там френски език, но не могъл да се настани. Наемат го там в една църква да духа духалото на един орган. Седнал на духалото, духал, духал, но като нямал пари, като бил затруднен материално, замислил се и си казал: „Какво да правя с този орган? Нямам пари! Да съм си сега в България, един учител да съм! Що ми трябваше да идвам в Америка?“ Като се замислил тъй, забравил да движи ръчката на духалото. Идва клисарят, казва му: „Какво правиш, духай! Философия не се изисква, духане се изисква“. И аз ви казвам: Не се изисква само философия. „Какво да правим?“ Любов, Любов се изисква, какво си забравил ръчката? Тази ръчка, тя ще ти донесе всичкото щастие. Отвън органистът свири. Духайте, иначе ще развалите службата. Всички същества в света имат нужда от Любов. Без Любов всички същества умират. Всеки иска да има един любовен поглед. Туй трябва да се съзнае. В обществото вие трябва да дадете един добър пример на Любов. И като дойде някой при вас, без да му говорите за Любов, да усети тази истинска Любов. „Ако ме любите, ще опазите моето Слово“, казва Христос. Аз ви казвам: Любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. А Неговото Слово носи в себе си великата Мъдрост, която въздига и укрепява човешкия дух, просвещава човешкия ум, облагородява човешкото сърце и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи и блажени. Там е всичкото.

Беседа, държана на 2 декември 1923 г.