Що е това, което ни каза? (Йоан 16:17)

Всяка една сила в света се познава по резултатите си; всяко едно дърво – по своя плод; всяка една култура – по хората, които живеят в тази култура; всяка една религия – по своите богомолци. Лекарите, свещениците, всички професии се познават по нещо.

Всички хора днес казват: „Ние трябва да имаме строго определени възгледи за живота!“ В която църква и да влезете, ще кажат: „Трябва да бъдем набожни!“ Но ако попитате хората що е набожност, какво ще отговорят? Лекарите казват, че лекарят трябва да бъде добър. В какво седи добрината на един лекар? – Добрият лекар трябва да се моли да няма никакви болести в света. Щом се моли да има болести, той не е добър лекар. Добрият адвокат трябва да се моли да няма дела, да не се карат хората, да не спорят помежду си. Питам: Ами тогава где ще остане адвокатството?

Представете си сега вие един свят, дето хората нито умират, нито се раждат, нито остаряват. Ние казваме, че човек трябва да се роди, трябва да расте, да порасне, да умре, и затуй, като наближи краят, започва да мисли кой ще го зарови, как ще го заровят, къде ще го заровят, с какви дрехи ще го облекат, где ще му бъде гробът, какъв надпис ще има и т.н. Някакво голямо величие е той! „Е – казват, – тук някакъв великан поет умрял!“ Аз не вярвам в поети, които умират. „Тук – казват – лежи заровен еди-кой си почтен човек, глава на църквата бил.“ Аз не вярвам в глава на църквата, който умрял. „Тук лежи един виден лекар, който помагал на хората.“ Помагал на хората, но и той умрял. И после го величаят! Казвам: Не вярвам в лекари, които умират. „Тук лежи покойник, еди-какъв си писател, цели томове написал.“ Цели томове написал, но и той умрял. Аз не вярвам в такъв писател. И следователно всички наши величия, всички наши величини, в които вярваме, са все на гробищата и от тях чакаме вдъхновение! Ще идем на гробищата и ще питаме: „Какво ще ни кажете вие, как трябва да се живее?“ Един от израилските царе, цар Саул, след като обърка работите си, след като изгуби своята сила, отчужди се от Бога. След като се отказа от Бога, нападнаха го филистимците. Той беше издал един закон, че който се занимава с духове, да бъде убит. Обаче той сам нарушава своя закон. Преоблича се в дрехите на гробарите, за да не бъде познат, и извиква една врачка, която имала съобщения с духовете. Казва ѝ: „Моля ти се, да питаш някой умрял, каква съдба ме чака, какво ще ме постигне“. Врачката му казва: „Ти искаш да ме туриш в изкушение. Нали знаеш, че има закон в държавата, според който всеки, който се занимава с туй учение, главата му пада“. – „Не се бой, аз съм онзи, който е издал закона.“ – „Е, щом си ти, който издаваш законите, ще извикам Самуила.“ И какво му казва Самуил? – „Защо ми досаждаш, защо ме безпокоиш и караш да излизам?“ – „Намирам се в едно тясно място, не мога да разреша един важен въпрос. Какво ще стане с мене?“ Казва му Самуил: „Ако Господ те оставя и не ти отговаря, утре и ти ще дойдеш при мене.“ И действително, всички хора говорят все за умрелите. „Е, знаете ли, моят дядо какъв учен човек беше, колко умен беше, пък какво здраве имаше той, но умря. Пък имах друг един дядо, той беше свещеник, как хубаво знаеше да пее – отлично пеене беше неговото! Отличен човек беше той, беден, но и той умря.“ Дойде след него онзи младият, който казва: „Е, едно време имах аз една женица, жена и половина беше тя, красива, умна, от знатен род, но умря, пречупи ми тя сърцето!“ Счупено му било сърцето! Той не говори истината.

Съвременните хора не са се научили да говорят Истината. Това не е упрек. Знаете онази басня за стария рак, дето синът излязъл един път пред него да върви, а баща му, като го гледал как криво върви, му рекъл: „Слушай, синко, направо ще вървиш!“ – „Татко, излез пред мене, че ми покажи как се върви направо!“ Синът ходи тъй, както бащата – нищо повече.

Всички вие имате известни възгледи. Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма да се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма. Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота. Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние не сме проучили още законите, които ръководят техния живот; ние не познаваме още животните, не знаем какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: „Тук има един вол, но за нас този вол е скрит“. След като го впрегнем в колата да ни свърши работата, ние се качим горе в къщата си, а него пратим долу в дама. И ако сравним господаря, който лежи в туй чисто легло, и неговият слуга, който е извършил работата, каква грамадна разлика има в техния живот, в тяхната обстановка!

Съвременните хора се нуждаят от един нов морал. Самият живот го налага. Сегашният живот е наш. Има известни нишки, които проникват от този живот вътре в нас. Например, ако запитате всички: искат ли да бъдат честни, ще ви отговорят, че всички искат да бъдат честни. Но в какво седи честността на един човек? Тази честност днес е толкова ограничена! Не, ние сме честни само спрямо онези, с които имаме отношения, спрямо които имаме вземания и давания. Спрямо едни сме честни, спрямо други сме нечестни. В какво седи моралът? Дойде един приятел, когото обичам, аз съм търговец, морален съм спрямо него, ще му дам най-хубавото масло. В този случай съм морален, честен съм. Но ако дойде някой, който не ми е приятел, когото не обичам, аз няма да му дам от онова хубаво масло. Друго масло имам за него. Ако запиташ този търговец защо не дава на всички от хубавото масло, той ще каже в себе си: „От хубавото масло давам на моите приятели, а от това – на всички останали“. Такъв е моралът не само на търговците, такъв е моралът и на религиозните хора. В едно общество, в една религиозна община, членовете на тази община, каквито и да са те, помежду си имат едни отношения, а с външните хора имат други отношения.

Всички говорим за Бога, че имаме един Бог, че Той дошъл на земята, че бил разпнат и т.н. Теоретически туй учение е много добро, отлично е. Днес има милиони хора, които говорят, проповядват Христовото учение. И хубаво правят. Отлично е! Питат някои: „Защо Христовото учение, като се проповядва 2,000 години на земята, не е оказало никакво влияние на света?“ – Оказало е известно влияние, не че съвсем не е оказало, но Христовото учение на земята не е дало още тия резултати, които се очакват. Защо? – Има си философски причини, дълбоки причини има за това. Не мислете, че Бог сега мисли в две години да поправи света. Не, правилно трябва да разсъждаваме. Божественият свят е абсолютно оправен, но нашият свят, светът, в който ние живеем, не е оправен. Следователно този свят ние трябва да оправим. Понеже ние сами не искаме да го оправим, а чакаме Господ да слезе и да го оправи, Господ казва: „Аз ще ви накарам вие сами да го оправите“. Ще бъде смешно, онзи земеделец да дойде и да чака Господа да му оправи търговските работи или да дойде да му разоре нивите. Не, братко, ще вземеш ралото и мотиката, ще копаеш, ще разореш, ще посееш нивата и след като посееш, ще кажеш: „Господи, аз свърших моята работа, а Ти сега ще благоволиш да пуснеш малко дъжд и светлина, да поръсиш, да благословиш моя труд“. Тогава Господ ще каже: „Понеже ти свърши своята работа, Аз ще те послушам, ще изпратя Своето благословение, ще ти изпратя малко дъждец“.

Сега вие не прилагате този закон, но всеки от вас мисли, че като него друг няма. Някой казва, че имал много ниско, много долно мнение за себе си. Не съм срещал досега човек, който да има много низко мнение за себе си. Това е не само за хората, но и за животните. Срещна някое куче, вирнало си опашката, върви, стар чорбаджия е то, само го бутни. То казва: „Знаеш ли кой съм? Виж какви зъби имам, като те стисна, ще покажа, че имам зъби, че мога да се защитавам“. Ние казваме: „Е, куче е то“. Да, куче е то, ами ние? За нас е още по-лошо. Ако днес ние поставим онези везни, с които претегляме отношенията между хората в живота, вижте най-първо какви са отношенията на синовете към бащите и на бащите към синовете. Питам един баща, който има син: Този син защо ти е? – „Е – казва, – Господ ми го даде, та на стари години да ме гледа.“ Питам сина: Този баща защо ти е? – „Е – казва, – Господ ми го даде, че да ме подкрепва да свърша“ Е, като свършиш? – „Като свърша, баща ми ще замине, аз ще остана на неговото място.“ Тази идея крие в себе си друга, която носи разкапване. От единия край на живота до другия ние всаждаме безверие, ние се уповаваме един на друг.

Да се върна към стиха, който казва: „Що е това, което ни каза?“

Обикновените работи всеки може да ги разбере, но тия обикновените работи няма да оправят света. Обикновена работа е да запалиш една малка свещичка. Обикновена работа е да запалиш един малък огън. Питам: Ако ти окачиш в пространството една малка свещ, ще осветли ли целия свят? – Няма да го осветли. Ако запалиш един малък огън, ще стопли ли целия свят? Не, няма да го стопли. Следователно, когато дойдем до Божествените работи, ние трябва да боравим с онези големите величини. Ти трябва да запалиш в себе си най-голямата светлина. Ти трябва да запалиш в себе си най-голямата лампа, най-големия огън. Кой е този огън? – Който гори и не изгаря. И сега аз класифицирам хората на праведни и грешни. Мнозина казват, че само грешните ще горят. Не, и праведните, и грешните ще горят – на общо основание ще горят. Някои ни проповядват, че пъкълът бил създаден само за грешните хора, а не и за праведните. Не, не, и едните, и другите ще горят. Праведните ще горят, ще се стопят и ще се пречистят, а грешните ще горят, ще изгорят и на сгурия ще станат. И праведният, и грешникът еднакво ще страдат, само че праведният ще знае защо страда, а грешникът няма да знае защо страда. И единият, и другият ще умрат.

Ние взимаме думата „смърт, умиране“ като едно преходно състояние. Да умреш, това значи да се лишиш от благата, които имаш на земята. Смъртта, това подразбира в даден момент да се ограничиш. Според това разбиране „смъртта“ представя един преходен период. За да придобиеш духовния живот, трябва да се откажеш от земния живот. Ще кажете: „Как да се откажа от земния живот?“ Земният живот, това е едно велико благо, това е самият закон вътре в природата. Онази малка буба, която трябва да се развие в пеперуда, нима не напуща всички блага на това си състояние, нима не напуща своя пръв живот? – Напуща го. Тя се развива в пеперуда, иначе няма да се промени. Казваш: „Как да се откажа от земния живот?“ – Ако се откажеш преждевременно, ще умреш, но ако се откажеш на време, ще се подигнеш, ще придобиеш крилца, ще добиеш вечния живот. Някои казват: „Защо трябва да се занимаваме с глупави работи? За нас е важно да уредим земния си живот“. Питам: От хиляди години насам, всички държави не уреждаха ли земния си живот? Египтяните не уреждаха ли земния си живот? Те имаха една висока култура. Какво знание имаха египтяните! Вавилоняните и асирийците не уреждаха ли своите земни работи? – Уреждаха ги. Римляните не уреждаха ли своите земни работи? – Уреждаха ги, и много добре ги уреждаха. Всички съвременни държави все уреждат работите си, но все остава нещо, което не е уредено. На общо основание сега и ние уреждаме живота си.

Заблуждение е това, дето ние мислим, че като се уреди държавата, ще се уредят и нашите отношения. Тази държава е уредена. В света съществува само една държава. Това е факт! Целият космос е една Божествена държава, която е тъй хубаво устроена. Там всички разумни същества живеят според законите на Божествения свят. В духовния свят няма никакви престъпления, там няма никакви затвори, там няма и никакви стражари. В духовния свят най-долната служба, която може да заеме един военен, не е, както тука, стражар, но офицер. Всеки един такъв стражар е завършил 4–5 факултета и е запознат с дълбоки работи. Като дойде един стражар от невидимия свят, тук на земята, тукашните философи не могат да обърнат и най-малкото му пръстче на ръката. А тука казват: „За стражар бива и прост човек“. Защо? Че това не е прост занаят! Мислят, че стражарят ще носи един камшик и ще се налага. Не е тъй. Онзи, който става стражар, трябва да е много умен. Като хване един разбойник, да му каже: „Братко, този занаят, по който си тръгнал, не е добър“. Той може да го научи, може да му посочи доброто, без да го налага. Следователно за най-важната длъжност ние сме турили най-простите хора. Казват: „Е, стражар е той!“ Не, тя е почетна служба.

Аз взимам друг един факт. Съвременните християни, съвременните служители на църквата казват: „Ние сме служители на църквата“. Добре. Питам: Един университет нали си има служители? – Има. Кои са те? – Разсилните. Тия разсилни държат ключовете на университета. Но когато един студент постъпва в университета, с кого урежда работите си, с разсилните или с професора? – Разбира се, че с професора. И сега свещениците казват: „Ние сме служителите, ние сме членовете на църквата“. Оставете това, вие за нас сте разсилните. Членовете на църквата, това са светиите, пророците, ние с тях ще се разправяме. На вас благодарим, вие няма да ни показвате пътя. Вие ще ни пуснете да влезем тук, но ние няма да излезем от същата врата. „Как няма да излезете от същата врата!“ Чудни сте вие! Сега нас ни възразяват. Но аз казвам: Когато тръгнем за Париж, ние си взимаме един билет от чиновниците там, по гишетата, разсилни аз ги наричам. Даде ти билет и те пита: „Ти от тука ще се върнеш ли?“ – „Няма.“ – „Че как тъй!“ Аз си взема билет за Париж, пътувам, обикалям и когато се върна, този разсилен може да го няма на гишето. Всички ние трябва да съзнаем своето положение, да съзнаем кой къде е турен и какво е неговото звание. Щом аз превиша своята власт, щом превиша званието, което имам, щом превиша със силата, която имам, моето уволнение идва. Строго е това уволнение, безпощадно е! Цялата земя днес е покрита все с кости на разсилни, не с праведници, не със светии. Гробниците днес са пълни с костите на тези разсилни, с костите на тези, които не са изпълнили своята длъжност. Сега всеки трябва да се запита: „Аз разсилен ли съм вътре в някой университет, или съм професор в университета?“

Казват тъй: „Що е това, което ни каза?“

И тъй, в света непременно трябва да съществува един вътрешен морал, който да бъде еднакъв за всички. Човек трябва да бъде чистосърдечен спрямо всички хора. Ние имаме отношения не само тука на земята, имаме отношения и след гроба. Между корените и между клонищата съществуват отношения. Един ден ние ще се срещнем горе, пред лицето на ангелите и пред лицето на Бога. Целият наш сегашен живот, всички наши досегашни съществувания ще изпъкнат и всички различия, които сега се явяват, ще изчезнат. Вие казвате: „Аз съм това“. Не, всички различия помежду ви ще изчезнат. Като дойдем пред лицето на Бога, пред нас ще изпъкнат онези синовни отношения. Всеки християнин трябва да работи върху себе си, трябва да съзнае, че е дете на Бога, а щом е дете на Бога, като Него трябва да живее! Щом казвам, че съм дете на Бога, то как проявява Бог своя живот? – Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-разумно, по-силно, по-мощно от Бога!

Откъде произтичат сега тия различия у нас? Причината на човешкото падане, причината на греховете се обуславя от едно много малко престъпление. Запример, забележете следующия факт: учителят извиква един ученик в клас, но ако ученикът изведнъж се сепне, веднага става едно потъмняване в съзнанието му и не може да си каже урока. Учителят помага на ученика, това-онова, но като види, че не може да отговори, казва му: „Седни си!“ Тъй че ако един ученик, който е бил на небето, при всичкото свое щастие и блаженство, му се даде заповед да слезе на земята, да помага на човечеството, и той се сепне, в това си сепване той пропада. И след туй във всичките си съществувания той ще води един порочен живот. Така някой от вас тъкмо наредил работата си, оженил се, деца си има, само да си живее. Дойде обаче изведнъж една заповед да отиде горе на небето. Щом се даде една такава заповед да отиде в духовния свят, става едно сепване в него и в това състояние той отива на небето. Дойде ли една заповед да слезе на земята, веднага идва една радост. Питам: Колко християни има, които като ги повика Господ, да се зарадват? Туй са наблюдения, които трябва да правите.

Да оставим настрана външния свят! Вие се занимавате с външния свят, като че той сам ще се уреди. Има други сили, които уреждат този свят. Той се управлява от други закони. За оправяне работите на този свят има народно събрание, дето се събират 300–400–500 най-умни хора. Те уреждат работите на държавата. Те се грижат за уреждане на обществения строй. Църквата какво трябва да урежда? – Тя трябва да урежда своите работи. Питам: Онзи, който служи на църквата, подчинява ли се на тази горна Камара, на която глава е Христос? Онова, което е казал Христос преди 2,000 години, тя изпълнява ли го? Не е достатъчно само да кажем, че не е изпълнено. Може да го изпълним! Най-голямото заблуждение е там, дето някои мислят, че Христос е на небето, седи там и чака да дойде второто пришествие, за да дойде да съди хората на земята. Христос никога не е напущал земята. Казва се в Писанието: „Даде ми се всяка власт и на небето, и на земята, идете да проповядвате!“ Значи ако му е дадена всяка власт и на небето, и на земята, той е свързан със земята. В друг стих пък се казва, че Христос седи отдясно на Отца и чака деня на второто пришествие, за да дойде и съди хората. Как ще примирите това противоречие в тези два стиха? – Всеки е свободен да вярва в каквото иска.

Казва се в стиха: „Що е това, което ни каза?“

В живота се явяват следните две положения: ако извадите рибата от водата и почнете да я галите, вашето галене ще ѝ помогне ли? Любов ли е това? Ако тази риба е във вашия шадраван, единствената любов, която може да проявите към нея, е като променяте често водата ѝ. Само така ще изразите вашата любов. Ако я извадите от водата, тя ще умре. Ако пък вземете една птичка и я турите във водата, какво ще бъде нейното положение? – Тя ще умре. Въздухът е смърт за рибите, водата – смърт за птиците. Това са двете положения, в които ние се намираме.

Много религиозни хора искат да бъдат богати, но богатството за тях е смърт. Един религиозен човек да стане богат, значи да умре – нищо повече! И обратният закон е верен. Има известни хора, които ако осиромашеят, ще умрат. Ще кажете: „Господ е наредил така“. Богатството и сиромашията трябва да ги разбирате в тяхното вътрешно естество. Богатството, това са условия, при които човешката душа трябва да се прояви. Тя трябва да се прояви в онзи благороден изблик, да изпраща отвътре своите блага навсякъде, като един извор. В сиромашията човек трябва да научи едни от най-добрите качества: смирението и трудолюбието. Само сиромахът може да бъде трудолюбив и смирен човек.

Как ще примирите всички тези противоречия, които изказал Христос? Запример, Той е казал: „Ако дясната ти ръка те съблазни, отсечи я! Ако окото ти те съблазни, извади го!“ Ако изтълкувате тези Христови думи буквално, какво ще излезе? Не, за да разбираме Христовото учение, трябва дълбоко, вътрешно схващане – по Дух. Туй различие, което сега съществува между религиозните хора, кой го създаде, Христос ли? – Не, Христос е поставил три положения. Той казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си“. Да възлюбиш врага си, това е едно от най-тежките учения, които хората трябва да учат. Да възлюбиш Бога, това е най-лесното. Да любиш ближния си, това е по-трудно. Да любиш врага си и в своя враг да не виждаш никакво зло, това е най-трудното учение. Абсолютно чист живот е да не обръщаш никакво внимание нито на доброто у човека, нито на злото. Защото ако виждаш неговата добродетел, ти ще я пожелаеш, а всяко нещо, което пожелаеш, то е едно престъпление. Ако виждаш неговото зло, ти ще го съдиш, а това е друг грях, друго престъпление. Да не виждаш нито доброто у човека, нито злото – това е правото учение! Радвай се на онова Божествено проявление, което виждаш в себе си.

Ние казваме: „Този човек е много добър, онзи човек е много лош“. Коя е нормата, с която човек може да определи, в даден случай, дали един човек е добър или лош? Били ли сте в това Божествено училище, да гледате на нещата тъй, както Бог гледа? Аз мога да ви приведа много примери, от които се вижда, че Бог мисли по-другояче от нас. Туй, Христовото учение, е приготовление за великата Любов на хората. В туй учение има известни изопачения. Ние мислим, че ако се приложи Христовото учение, ще се спре еволюцията на хората по земята. Някои казват: „За да изпълним волята Божия, трябва да раздадем имането си“. Не е въпросът в раздаването, въпросът е в употреблението на онези блага, които човек има. Ти не можеш да раздаваш онова, което Бог ти е дал. Ами нали Христос казва: „Даром сте взели, даром ще дадете“. Да, което си взел даром, даром ще го раздадеш, но какви са вашите изисквания? – Вие искате всички богати хора да бъдат щедри. Защо? Вие изисквате това нещо не от морално гледище, но понеже страдате, сиромаси сте, казвате: „Богатите трябва да раздадат имането си“. Богатият човек от своя страна казва: „Трябва да има ред и порядък в света“. Защо? – Защото той е разбогатял, та иска да запази своето богатство. Тия причини не са морални. Това, което ни заставя да искаме ред и порядък, не е от любов към реда и порядъка. Ето, и за нашето събрание хората отвън казват: „Защо този човек е събрал тия хора, защо ги развращава? Те вече не са българи, те не могат да бъдат полезни за своето отечество“. Питам: Кога българите са били полезни за своето отечество? Кога българите са били тъй силни, както римляните, или тъй силни, както днешните англичани? Коя е причината, че не са били тъй силни? Въпросът не е да бъдем силни, но ние трябва да бъдем умни. Като англичаните не можем да бъдем силни, но като тях можем да бъдем умни. Като англичаните не можем да имаме снаряжения, нито флота, но можем да бъдем тъй честни като тях. Можем да бъдем още справедливи и добри.

И тъй, всеки българин може да бъде честен, справедлив, умен и добър. Кога? – Още сега. Има неща, които още сега може да се приложат. Туй, което сега може да се приложи, то е реалното. Ние казваме: „Е, за бъдеще!“ И всички ние живеем с мисълта за своето бъдеще. После, ние живеем само със своята история. В училищата се преподава българска история. Та кои са похвалните черти на българската история? Аз се чудя някой път, като казват, че трябва да преподаваме българска история! Извадете кое е онова похвалното за българския народ. Това не е само за българския народ, но и за всички народи. От историята на всеки народ трябва да се извади онова възвишеното, благородното, и него да учим. Не трябва да се осъждаме, да казваме, че българите са лоши, но трябва да теглим с онези везни, с които невидимият свят ни претегля. Добрият човек си е всякога добър, и лошият човек си е всякога лош. Ще кажете: „Ето едно противоречие!“ Аз казвам: Доброто, то е моментално, т.е. в момента, в който правя добро, добър човек съм. И погрешката, която правя, и тя е за момента. Един човек може да направи или зло, или добро. В дадения случай, когато правя доброто, във всичката своя същина аз съм добър; в дадения момент, когато правя зло, аз съм лош във всичката си същина. Под думата „лош“ разбирам лош в своето проявление.

Човек тук на земята се оцапва, опетнява се. Нима мислите, че когато човек ходи натук-натам и замисля да отмъсти някому, та не се опетнява? Има един закон: Добрият човек е всякога добър и нищо в света не може да го опетни. И Божествената светлина никога не може да се загаси. Тя се загасява сама по себе си. Ако остане само човешкото, то от само себе си ще се запали, ще изгори и ще рухне. Ако е Божествен огън, пазете се, този пожар всякога ще гори.

И тъй, всички хора ще горят. Запалени ще бъдат и праведници, и грешници. Тъй ще е за в бъдеще. Ще горят! Казва Писанието: „Светът чрез огън ще се поправи“. И защо е туй безпокойствие, което е обхванало днес хората? Някои искат да турят причините за злото в света на едно или друго място, но причините се крият някъде дълбоко. Някои казват, че причините са в православната църква. И там не са. – В католическата църква. И там не са. – В протестантската църква, но не е там. Несъгласие има между самите хора. Злото не се крие даже и в самите хора. Ние хората само проявяваме злото. По същество ние нито зли можем да бъдем, нито добри. Злото и доброто са вън от нас. Единственото нещо, което е най-възвишено, което определя човека като човек, то е само Любовта. И Мъдростта не е още. Любовта е турила вече първия си корен. Тя е в човешкото сърце и в човешката душа. Единственото най-реално нещо, това е Любовта. И сега хората колят, бесят, а искат да бъдат добри, искат да бъдат умни. Започнете с Божествената Любов и тази Любов ще привлече всички възвишени добродетели, тя ще отвори света пред Бога. Тя има ключовете на всички тайни вътре в живота.

Да ви приведа един пример от съвременния живот. Той не е из българския живот, а из живота на западните народи. Някой си виден английски лекар, на име Амзел, имал единствена дъщеря, на която майката се поминала още в младини. Той посветява целия си живот за дъщеря си, дава ѝ отлично образование и възпитание. Между 70–80-годишната си възраст той започва вече да слабее и очаквал сега дъщеря му да посвети живота си заради него. Обаче дъщеря му се влюбва в един граф и графът ѝ казва така: „Аз искам да напуснеш баща си и да дойдеш с мене“. Известно време тя се бори вътре в себе си, но после решава да напусне баща си и излезва. Очаква я той ден, два, три, идва най-после един господин и му казва: „Дъщеря ти замина с еди-кой си граф“. – „Как, дъщеря ми, за която съм посветил целия си живот, да скрие всичко това от мене и да не ми каже нито една дума!“ И започват ония сълзи да текат. Питам, защо дъщерята напусна баща си? Това морално ли е? Може ли след това тя да се надява да живее със своя възлюбен един живот с благословение? – Никога! Дъщеря, която при такива условия напуща баща си, тя не може да има никакво благословение. Тя ред поколения ще има проклятието на съдбата. Мислите ли, че онзи възлюбен граф, който отнема дъщерята от бащата при такива условия, е благороден? – Не е благороден. Казвам: Мислите ли, че ако един човек ви отдели от Бога, от вашия Баща, и вие отидете в света да благувате с него, та ще имате Неговото благословение? Не, ред поколения ще имате страдания, ще носите нещастията със себе си. Ще кажете: „Няма морал!“ Не, в никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на този свят! „Ако ти дадат всички блага на този свят и ти пожертваш интересите на душата си за тях, ти си един пигмей“, казва Христос.

Сега ние питаме: Има ли Господ в света? Онази богатата дъщеря казва: „Да не ме е раждала майка ми, да не ме е раждал баща ми!“ Даже много синове и дъщери казват: „Е, майка ми и баща ми са имали разположение един към друг, влюбили се, родили ме, това не ме задължава да имам разположение към тях и да ги гледам!“ Това е сегашният морал, обикновеният морал на хората. Питам: При тези условия, при тези схващания какъв морал може да имате, как можете да живеете? Морал може да има само при възвишената Любов. В сегашния морал няма никакви закони. Законите трябва да бъдат написани в душата. Закон може да има само при възвишената Любов. И онзи стражар, който е свършил четири факултета, ще може да изпълни великия закон на Любовта. Мнозина ще кажат: „Това учение е неприложимо в света“. Защо е неприложимо? – Ум трябва! Ако свържете един вълк с въже, той лесно разрешава въпроса: прегризва въжето, освобождава се и заминава. Ако свържете коня, той ще каже: „Е, такава е волята Божия, такава е съдбата ми“ – и ще си умре гладен. Кой е прав? – Вълкът е прав. Ама лош бил! Хубав е методът му, прегризва въжето и се освобождава. Той е свободен. И конят трябва да се научи от вълка да прегризва въжето, макар че господарят му го вързал. Има някои коне, които се сещат да прегризват въжето си, но това го правят по други съображения. Понеже въжето е направено от коноп, конят си казва: „Може да има малко храница тук“, и затова го дъвче, дъвче, докато преяде въжето. После, като преяде въжето, вижда се свободен и си казва: „Я, та то могло значи да се освободя!“

Някой път съвременните хора ме съдят, казват: „Онзи там заблуждава хората!“ Доведете при мене един човек от целия свят, който да не заблуждава своите ближни! Искам да видя кои са качествата на онзи, който не заблуждава. Аз искам да бъдем справедливи, искрени, да знаем кой не е заблуден. Не, трябва да знаем, че има един Бог над нас, Който не е само вън. Той е и вътре в нас, и вън от нас. Той регулира целия ни живот. И не само Той е над нас, но ние сме заобиколени от множество други разумни същества, които упражняват влияние върху нас. Тогава ние попадаме под друго едно заблуждение. В една къща се навъдили паяци и почнали да пращат помежду си депутация, как да разделят къщата, че да не препятстват на мухите да влизат в паяжината им. Заели всички кюшета. Обаче идва един ден слугинята на къщата и с една метла разваля всичките паяжини. И ние, като паяците, наредим си законите: тъй и тъй ще бъде, но дойде един ден слугинята с метлата и казва: „Хайде навън!“ И тогава всички казват: „Той умря, Господ да го прости!“ Не, приятелю, ти си влязъл в една чужда къща. Тази къща не е твоя, на някой друг е. Тя не е наредена заради тебе, да ловиш мухите. Иди вън, там на някое дърво си направи къща, иначе ще дойде слугинята с метлата. Тя е, която разполага. А господарят даже и не дига ръката си, той счита за унижение да се разправя с паяците в своята къща. Той казва: „Стоянке, ела с метлата!“

И ние, умните хора, които сме свършили университет, не сме научили този основен закон, че не сме ние, които решаваме въпросите, а казваме на синовете си и дъщерите си: „Ти така ще направиш, иначе ще направиш“. Защо грешат майките? Една майка, която е родила син и дъщеря, трябва на две неща да ги научи – да каже на дъщеря си: „Дъще, аз се ожених за баща ти заради тебе, но ти ще любиш Бога, няма да жертваш живота си за никого другиго, освен за Бога. Ако не искаш да постъпиш тъй, аз нямам нищо общо с тебе“. После, ще извика сина си и ще му каже: „Синко, аз те родих, но ти няма да бъдеш вагабонт, да се продаваш. Трябва да обичаш Бога!“ А сега как постъпват? Израсне дъщерята и майката казва: „Ха, да те нагласим добре, да можеш да се харесаш, че да те наредим добре в живота!“ И започват да канят момците. Дойде един, майката казва: „Аз не харесвам този“. Като че тя ще се жени! Момата казва: „Аз пък искам него“. Бащата иска друг. И най-после, момъкът казва: „Те не ме искат, но и аз тях не искам“. След туй майката урежда работата със сина си. Той дига шум, тази иска, онази не иска. Един ден и снахата казва: „Баща ти, майка ти не ме искаха, но сега пък и аз не ги искам!“ И тъй, уредиха работите. Във всяка една къща днес тъй се уреждат работите. И после хората питат: „Защо Господ е наредил така?“ – „Е, съдба, тъй решил Господ!“ Не е съдба това. Ти трябва да се научиш, като носиш туй дете в утробата си, да му кажеш: „На Бога ще служиш!“ А сега служим на кого? – Служим на църквата, на държавата, а на когото трябва да служим, не служим. Аз казвам: Най-първо трябва да служим на Бога на Любовта! Той трябва да бъде наш идеал. И тогава, като се срещнем, ние ще се познаваме. Като срещна един стражар, ще му кажа: „Братко, ти си свършил четири факултета, ти имаш моите уважения, отлична е твоята служба!“ А сега кого търсим, на кого служим? – На България. Българите, макар че минават за културен народ, не зная дали имат един министър, който да е свършил четири факултета.

„Що е това, което ни каза?“

Туй учение и след хиляди години ще бъде пак същото. Важният въпрос във вашия живот сега ще се разреши. Как? – Като приложите Христовото учение. Ти може да си търговец, но и да напуснеш търговията си, работите ти пак няма да се уредят. Ти може да си земеделец, но и да напуснеш земеделието, работите ти пак няма да се уредят. Ти може да си стражар, но и да напуснеш стражарството, работите ти пак няма да се уредят. Ти може да си какъвто и да е по професия, но и да напуснеш тази си работа, работите ти пак няма да се уредят. Хората са били и свещеници, и проповедници, и професори, и майки, и бащи, но поправили ли са света? – Не са го поправили. Майка и баща, това са високи длъжности! Има само един Баща в света, а ние играем роля на бащи. Има само една Майка в света, а ние играем роля на майки. И засега Баща е само Мъдростта, Майка е само Любовта. А техният единствен, първороден син, това е Истината. Тъй седи въпросът. А ние, простосмъртните, на земята трябва да намерим този Баща. И колко труд се изисква! Целият си живот трябва да посветим, за да намерим нашия Баща на Мъдростта.

Христос преди 2,000 години ясно говореше: „Понеже не повярваха нито в Мене, нито в Отца Ми, Който ме е проводил, ще дойде Духът вътре в света и от Моите ще вземе“. От кого ще вземе? – От Бащата на Мъдростта. Синът ще вземе от Бащата на Мъдростта. Синът винаги взима от майката и бащата. Ние се стремим към Истината, а Истината е Синът. Истината е Синът, смисълът. Истината показва какви трябва да бъдат отношенията ни един към друг. Питам: Где са онези любовни отношения между хората? Някой път ме питат защо не отида да проповядвам в православната църква. Е, хубаво, ако вляза в църквата, ще кажат: „Той мисли да вземе нашите овци, да ги смути, да ги заблуждава“ Казвам ви: Аз съм толкова благороден, не искам да взема вашите овци от църквата, да ги смущавам, да ги заблуждавам, те си имат ред и порядък. Аз не събирам вашите здрави хора от църквата. Аз събирам болните хора отвън, тях взимам. Ако някоя ваша здрава овца е дошла при мене, елате и си я вземете! Аз имам други схващания, други понятия за човека, за човешката душа. Човешката душа е нещо Божествено. Как можеш да вземеш брата си, да го подчиниш, да го заробиш? Аз гледам на всеки човек като на свободен. Той може да мисли тъй, както и аз мисля. Той може да чувства тъй, както и аз чувствам. Той може да действа тъй, както и аз действам. И във всяко едно отношение той има право на тези блага. Наруша ли най-малко туй правило, този основен закон, веднага Божието лице ще потъмнее, а тогава и моето лице ще потъмнее.

Някои запитват: „Какво мисли този човек?“ – В даден момент човек може да мисли две неща: или добро, или зло. Важният въпрос обаче не е този, кой как мисли. Важният въпрос е: Поставихте ли Христа на Неговото място? Аз не съм ви казвал мене да поставите на Христовото място. Христос не е нещо, което може да се поставя отвън, а Христос е един принцип! Поставете Христа вътре във вашите сърца! Нека свещениците, нека църквата първо поставят Христа на Неговото място, че тогава да разрешават другите въпроси!

В живота си ние трябва да имаме една мярка, с която да мерим нещата, да ги познаваме. Как ще познаете дали аз ви любя или не ви любя? Аз се чудя, когато някой казва: „Аз вече в Учителя не вярвам“. Ами че аз имам ли нужда да вярваш в мене? Единственото нещо, на което аз разчитам, то е вярата, която аз имам. Не ти не вярваш в мене, то е за твоя сметка. Ти не трябва да вярваш в мене, ти трябва да вярваш в този Дух, в това Божествено единство, ти трябва да вярваш в Бога. Тази вяра трябва да бъде жива, а Божествената Любов трябва да засегне човешкото сърце. Ако ти не вярваш в Бога, как ще вярваш в мене? Ако ти не обичаш Бога, как ще обичаш мене? Да обичаш мене, да обичаш ближните си, това е вторият закон. Ако твоите отношения са прави към Бога, ще бъдат прави и към мене. Ако твоите отношения са прави към Бога, ще изпълниш най-трудния закон, ще бъдеш прав и към твоите врагове. Как стават хората врагове? Двама братя враждуват помежду си. Кое ги прави да враждуват? Враждата се дължи на имането, което бащата е оставил.

„Що е това, което ни каза?“

В какво седи истинският морал? Истинският морал в света седи в следующето: да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе. Ако аз, като християнин, стана търговец, ще направя дюкяна си на такова място, щото да не увреди нито на един наоколо. Ще избера такова място за дюкяна си, че по възможност най-малко мющерии да влизат в него. Ще държа статистика, кой дюкян измежду 200–300 ще има най-малко мющерии, и него ще избера. Почнат ли да влизат много мющерии, Божественият закон е вече нарушен. Ако се жениш и избереш най-красивата жена, ти не постъпваш по закона. Ти не се жениш за нея, защото я обичаш, а за красотата ѝ. Това не е морал! Ти ще избереш не най-красивата, но най-скромната. Хората в света не се женят както трябва. Ако имаш 100 моми за избор, ти ще избереш най-скромната, а не най-красивата. Ти си пред Бога и твоята женитба пред Бога е благословена, приета е горе на небето. Избереш ли най-скромната, най-незавидната, от небето казват: „В този човек има морал!“ Ако ти влезеш в някоя църква, аз взимам църквата в друго значение, и избереш най-видната църква, ти престъпваш закона. Не, ти трябва да избереш най-скромната църква, дето има най-малко хора. Някои казват: „Защо не отиваш в църквата свети Крал?“ Ако отида в свети Крал, всичкото ми величие ще изчезне, ще се опетня. Това не е защото хората са лоши, но аз трябва да избера най-малката църква, в която да има само двама богомолци и аз да бъда трети измежду тях. Че това е морал! Да влезеш в свети Крал, та да обърнеш внимание на света със своето влизане, това право ли е? Че да не съм някой плуг, та да обръщам хората! Обръщат се ниви, но човек да обърне човека към Бога, това обръщение е двусмислено. Виж, едно нещо, на което мога да науча хората, което имам, то е да запаля свещта им. Гледам, някой носи свещта си, има книга, няма кибрит. Драсна кибрит, запаля свещта му, отиде вече. Е, питам: Ако аз със своя кибрит запаля свещта някому, какво престъпление има в това? Той ще чете книгата и ще вижда пътя си нощно време. Казват за някого: „Ама той не мисли, както трябва!“ Чудни са хората! Какво от това, ако един вълк не мисли, както ти искаш? Ако един вълк стане овца, той не може да мисли като вълците, но докато е вълк, ще мисли като тях. Оплаквали се един ден мишките: „Дойде между нас една котка, беше много мършава, а сега ходи така угоеничка. Много от нашите мишки станаха нейни слуги. Дойде, хване една мишка и тя ѝ стане слуга. И откакто ние ѝ станахме слуги, тя се подигна“. Колко мишки има, които слугуват на една котка? – Това са философски заблуждения вътре в света! Мишката не може да бъде слуга на котката. Някой казва: „Стани ортак с дявола, докато минеш моста“. Е, приятелю, мислиш ли, че дяволът е толкова серсемин? Чудна работа! Той насред пътя ще те бутне. Знаеш ли на какво мяза твоето положение? Някои искат да надхитрят дявола. Знаете ли онзи пример с магарето, което служило дълго време на господаря си. Един ден то минавало през една река. Натоварено било със сол и по невнимание се подхлъзнало, паднало във водата и солта се стопила. Подигнало се, усеща, че товарът му олекнал. Казва си: „Отлична работа! Научих туй изкуство, как да си облекчавам товара. Като дойда до водата, ще клекна и товарът ще се намали“. Втори път господарят натоварва магарето с вълна. Минава през реката, клеква във водата, иска да се дигне, не може, товарът станал много тежък. Е, приятелю, един път дяволът ще те натовари със сол, друг път с вълна.

Умен човек е онзи, който има само един възвишен морал и може да го приложи във всичките отношения в живота си. Такъв морал може още сега да се приложи. Мъжът може да го приложи; жената може да го приложи; синът може да го приложи; дъщерята може да го приложи; стражарят може да го приложи; съдията може да го приложи. Какво ни пречи да приложим този закон на Любовта? Нима онези съдии, които съдят света, са много справедливи? – Обръщат законите. Съдията има възможност да обърне закона. Нима мислите, че аз, ако съм подсъдим, и дам на съдията 1,000 английски лири, той няма да реши делото в моя полза? Той ще каже: „Този човек е благороден, неговото прегрешение не е толкова голямо“, и така ще смекчи моите прегрешения. И днес парите смекчават всяко престъпление. Но има един закон, който не смекчава. Той еднакво действа и спрямо богати, и спрямо бедни. Този закон е абсолютно справедлив. Следователно има една Правда над нас, на която можем да разчитаме. Когато Христос е дошъл на земята, Той е говорил много работи, които не са писани. И ако ние речем днес да учим хората на всичко това, което е учил Христос, ще кажат, че това е заблуждение. Питам: Кое не е заблуждение? Когато оженваме една мома за един момък, това не е ли заблуждение? Вие им казвате: „Ще се ожените, ще бъдете щастливи“. Хубаво, щастливи стават ли? – Не. Те ще народят синове и дъщери, но като не разбират закона, ще народят идиоти, престъпници. Една мома, като се жени, трябва да разбира закона, да се жени по закона на Любовта. Отиват ли сватове пред нея, убеждават ли я, пред мене въпросът е предрешен. Онази мома, която ще се жени, тя трябва да познава своя възлюбен, да прочете надписа му, и нищо повече. Остане ли други да те женят, въпросът е свършен. И тогава религиозните хора казват: „Трябва да се женим!“ Аз казвам: По Бога ще вършите всичко, и светът ще се оправи. Тогава отношенията между мъже и жени ще бъдат прави. Аз наричам „жена“ тази, която като има един мъж, да се не съблазни в него никога, да не му изневери никога. Аз наричам мъж онзи, който никога не изневерява на жена си. Като ме слушате, казвате: „Тъй, тъй е“. Да, но като е тъй, сега не може, отначало трябва да започнете. Трябва да турите Любовта като основа и да приемете тази великата светлина на Божествената Мъдрост. Силата на една жена седи в това, като срещне един мъж, да го подигне, а не да го понижи. Една жена понижава ли един мъж, зная какъв е нейният характер. А всяка жена, която като срещне един мъж и тури в него един благороден импулс, зная каква е тя. Всеки мъж, който като срещне една жена, тури в нея един благороден подтик, този мъж е добър. У нас има грехове, наследени от миналото. Ние трябва да се освободим от тези грехове, и можем да се освободим.

„Що е това, което ни каза?“ Това, което Христос е казал, е следното: Единственото нещо, което може да разреши всички спорове, единствената сила, която разрешава всички индивидуални, семейни, обществени въпроси, въпросите на човечеството, това е само тази Любов, в която има абсолютен морал.

Сега хората говорят за мене лошо. Да, това аз даже не трябва да го правя на въпрос. Аз не трябва да считам за обида това нещо. Когато аз седя като един фар и показвам пътя на всички хора, по сухо или по море, моята длъжност е да осветлявам пътя на хората. Аз трябва да бъда толкова благороден, че да я изпълня, и нека се сипят върху мене хули. Нека се сипят, защо не? Похвалите и хулите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали, той може и да те укори, да ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и по-високо от укорите. Това аз наричам закон на Любовта. Аз зная защо ме хвалят и защо ме укоряват. Въпросът за мен е решен. Ако някои хора ме укоряват, казвам: Възможно е с моите идеи, с моето учение да нарушавам интересите на тези хора. Имат право. Ако някои ме хвалят, те са видели някое добро от мене. И едните, и другите имат някакъв интерес. Аз бих желал да намеря хора незаинтересовани. Ако 10 души ви похвалят, други 10 ще ви укорят. Има един закон, в който няма нито похвали, нито укори. Там можеш да бъдеш сам. Но понеже хората не искат да бъдат сами, искат да бъдат двама, те напущат този закон и затова се явяват всички страдания. Ето защо трябва да бъдем доблестни, да изнесем без страх всички страдания. Не се плашете от дявола, не се плашете от беднотията, не се плашете от болестите, от страданията, от това-онова, приемете Любовта, нека тя царува във вашите сърца! Нека има страх отвън – Любов отвътре, тъмнина отвън – светлина отвътре! Нека има светлина в ума и топлина в сърцето, за да имаме сила да вършим волята Божия! Можем ли да вършим волята Божия? – Можем. Всеки може да върши доброто в онази микроскопическа форма. Всеки може да люби, а всички вие искате да любите.

И сега казваме: „Тъй казал Христос, тъй направил Христос“. Христос казва тъй: „Стани тази вечер и напусни къщата си!“ – „Как, да напусна къщата си!“ Разболява се жената, спъне се. Тя се бори, бори: „Какво ще каже мъжът, какво ще кажат хората?“ Каже ли така, свършва се въпросът. Дойде Христос, казва на дъщерята и на сина: „Напуснете дома си!“ – „Ами какво ще кажат майка ми, баща ми?“ – Свърши се въпросът. Е, какво казва майката? – „Слушай, дъще, ти не трябва да бъдеш толкова глупава, ти ще трябва да се ожениш за онзи граф. Той е богат, има къщи, ти ще живееш като графиня.“ Христос казва: „Слушай, тук има един много беден овчар, за него ще се ожениш“. Майката казва: „Ти луда ли си?“ Щом се поколебаеш, въпросът се свършва. Христос казва: „За този овчар ще се ожениш, той е беден, но много добър“. Мнението на Христа и мнението на майката се различават. Христос казва: „Ако питаш мене, за бедния овчар ще се ожениш“. Дойдат братята и сестрите ѝ и казват: „Ти си била много глупава!“ Разказват: „А, тя, нашата сестра, не е с ума си“. С ума си ли не е? Ами ако още тази вечер Господ изтегли душите ви и отидете на небето, как мислите, във вашите стаички ще има ли нещо скрито? Там ще се разрешава този въпрос, да се ожените или не, а не тук на земята. Не се разрешават тук нещата, но горе, горе. Ако някой иска да знае как се разрешава въпросът, казвам: „Нека отидем на небето!“ Още 2,000 години да говорим тук на земята, няма да се разберем. Казвам: Елате да отидем на едно място и там ще разберем ти кой си и аз кой съм. Някои искат да знаят кой съм. – Елате с мене да отидем горе и там ще разберете кой съм. „А, за горе не е дошло още времето!“ – Дошло е времето за горе. Казва Христос: „Когато син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра в хората?“

Аз бих желал всички свещеници да говорят на стадото си за Христа, за Христовата Любов, но да говорят искрено! А тъй, както постъпват, аз не съм отговорен за постъпките им. И нека се яви в тях едно искрено желание да живеят за Любовта Божия, да вършат волята Божия. Това желание е в състояние да изглади всичките им грехове за в бъдеще, но ако туй желание не дойде, всичките им грехове ще останат на същото място. На малкия извор аз желая много вода, за да се очисти тази вода. На бедния човек аз желая да стане богат. Богат в какво? – Такова богатство, което да внесе Любовта. Ще кажете: „А, тази любов!“ Любовта, това е най-хубавото състояние, което човек може да има тук на земята. И когато тази Любов дойде, тогава човек става смел и решителен, може да върши всичко, както трябва. Той не прави избор в нещата. Той може да върши всичко, може да услужи на всички. И ако един ден тази Любов влезе в нас, и ако Господ влее друг живот в нас, ето каква ще бъде тази Любов. Когато ме срещне някой и ме запита: „Ти праведен ли си?“, аз ще му кажа, че тук не мога да му доказвам това нещо. „Ами ти праведен ли си?“ – „Е, аз принадлежа на нашата църква, праведен съм.“ – „Хубаво, ти вярваш ли в Христа?“ – „Вярвам.“ – „Добре, да отидем тогава в Рилската пустиня, там дето има мечки.“ Ако тази мечка и двамата ни оплюе, тогава и двамата не струваме. Ако тази мечка обърне гръб и почне да бяга, пак нищо не струваме, но ако тази мечка дойде срещу нас и ние я погладим, а тя ни се усмихне, ето къде е учението, ето къде е Любовта. Които искат, нека дойдат с мене да отидем в Рилската пустиня, да срещнем мечката, и въпросът е свършен.

Някои искат да знаят какво мисля да говоря. Нека почакат, докато избера мечката. Тя ще бъде най-малко 10–15–20-годишна и като се зададе, да бъдем спокойни, да видим Бога в очите на тази мечка. Като я срещнем, ако има Любов в сърцата ни, тя ще ни каже: „Познавам ви“. Тъй, ще се поразговорим малко с нея. Тя ще каже: „Дано целият свят се измени така, че кожите ни отиват. Наистина, ние сме лоши и от нас всички треперят, но и ние се крием от хората в големи дупки. И ние треперим от тях“.

Сега всички искат да разрешават нещата тъй лесно. Не, Господ иска да влезе в сърцата ни и ще влезе. Може да влезе!

„Що е това, което ни каза?“

Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“.

Беседа, държана на 24 февруари 1924 г.