Господи, да прогледам! (Лука 18:41)

„Господи, да прогледам!“ – Ето едно добро желание, на място изказано. Хиляди желания могат да се зародят в човешкия ум, хиляди желания могат да изпъкнат в човешкото сърце, но всички желания едновременно не могат да се реализират. Закон в природата е: Божественото винаги идва в множеството, а се реализира само в едно. В човешкото идва само едно желание, а се реализират много, и вследствие на това човешкият живот е безсмислен, т.е. в човешкия живот няма единство. В Божествения живот има единство, значи там всичко се хармонизира в едно. Обаче за да се разбере тази мисъл, изискват се ред разсъждения.

Съвременните хора разсъждават еднообразно. Аз следя това нещо. Математиците разсъждават еднообразно, геометриците разсъждават еднообразно, геолозите разсъждават еднообразно, астрономите разсъждават еднообразно, биолозите, социолозите – всички хора разсъждават еднообразно, в мисълта им няма разнообразие. Ако попитате един социолог: „Какво е отношението на твоята наука към цялото?“, той ще каже, че от социологията по-хубава наука няма и като се изучи тя, всички въпроси ще се разрешат. Ако попитате един астроном какво отношение има астрономията към цялото, той ще каже, че от астрономията по-хубава наука няма, нея като изучиш, всичко ще се разреши. Изобщо, ако запитате всички учени, те ще ви кажат, че от тяхната наука по-хубава няма. И в религията, изобщо, е същото еднообразие. Казват: „От нашата религия няма нищо по-хубаво“. Всички богослови казват, че туй, което е казано в богословието, то е цялата Истина. Хубаво, ако цялата Истина е там, тогава да изучим богословието и светът ще се оправи. Но фактите друго нещо показват. Проследете в света, ще видите, че там, дето има богословски училища, освен че светът не е оправен, но се разваля. Това не е упрек, но е факт! Това не показва, че трябва да затворим богословските училища, но показва, че липсва нещо на богословието. Тогава аз превеждам една аналогия. Ако вие имате един плат, слабо, небрежно изтъкан от някоя жена, и го носите под мишницата си, този плат ще се раздере тук-там; ако го направите на дреха, той веднага ще покаже своята неустойчивост. Доколко е хубаво изтъкан, ще се покаже от дупките по него. И тогава ще кажете, че този, който го е носил, не го е пазил. Не, той не е виноват, но онзи, който го е тъкал, у него е вината. Това, че който го носил, не го пазил, това 50 на 100 е вярно, но 50 на 100 е вярно и това, че този, който го тъкал, небрежно го е изтъкал. Ако съвременните науки днес куцат в нещо, то е защото не са хубаво изтъкани, не са добре разбрани и тези, които са ги приложили, не са ги приложили хубаво.

Сега, този слепец казва: „Господи, да прогледам!“ Хубаво, ако вземем този въпрос, в смисъл на онова физическо проглеждане, той съставлява само една пета от самата Истина. Нима животните не гледат? И птиците гледат, и пеперудите гледат, всички гледат, но туй гледане не подобрява живота им. Има едно виждане, едно гледане, в което човек вижда защо стават нещата и действа разумно. Приложение трябва сега в живота! Това е една велика наука в света! Тази наука още не е кръстена тук на земята и аз не смея да ѝ кажа името, защото то е свещено име, а свещените имена не се казват, понеже се опетняват. Щом се изучи тази наука, животът ще се осмисли.

И тъй, този слепец казва на Христа: „Господи, да прогледам!“ „Какво искаш от мене?“ – „Да прогледам, Господи!“ – „Да бъде според вярата ти!“ И прогледа той. И какво стана с него? – Започна да слави Бога. Човек, който може да слави Бога, той е разбрал смисъла на живота, той е прогледал. Онзи, който не може да слави Бога, той е сляп.

„Да бъде според вярата ти“, казва Христос. Вяра и безверие. Аз ще се спра върху думата „безверие“. Безверие има даже и в църквата. Там дори има най-голямото безверие. Най-голямото безверие е между свещениците, владиците, проповедниците – най-големите безверници са те. Факт е това! И всички ще бъдат съдени с една Божествена мярка, според която няма лъжа. Няма какво да се осъждаме. В какво седи безверието? – Безверието седи в това, че всеки един човек е направил себе си божество. Съвременните хора мислят, че Бог е у тях, че като техния Господ, тъй както те Го разбират, друг Господ няма, че като тяхната църква, като тяхната държава друга няма, и туй, което е у тях, е съвършено. Туй е само отчасти вярно. Истината в дадения случай, в сегашния век, е извън нас. Като казвам, че Истината е извън нас, ще ви приведа едно сравнение, да разберете това. Всичкият живот на едно дърво в корените ли е? Проявлението на целокупния живот не е в корените долу, той частично се проявява там. Животът в корените на дървото е само частичен, в тях се съдържат само ония условия, чрез които се добиват сокове за растенето на това дърво. В корените на дървото не може да става цъфтенето на цветовете. Ако корените кажат, че всичко е в нас, това е така само отчасти. Животът може да се прояви и над корените отгоре. И ние, съвременните хора, сме корени на този живот. За да разберем живота, трябва да подигнем съзнанието си над корените отгоре, над материалния живот. Няма какво да спорим дали човек трябва да живее или не материален живот. За нас материалният и духовният живот са две математически отношения.

Сега, каквото и да ви говоря, вие ще си кажете: „Това не се отнася до мене“. – Всичките неща се отнасят до всеки едного от вас. Всеки един от вас тази сутрин може да се запита: „Аз прогледал ли съм, добил ли съм онова знание, което внася светлина в ума? Добил ли съм онази свобода на моя дух, онова благородство, онова нежно чувство, онова снизхождение, та да имам към всички същества наоколо си такива правилни отношения, каквито Бог има към мене?“

„Господи, да прогледам!“

Туй вътрешно проглеждане е необходимо, но изисква се човек да приложи своята воля. Ние, съвременните хора, искаме да оправим света по човешки, започваме от единството и вървим към множеството. Ние искаме да оправим света, без да разбираме законите на туй множество. Например, искаме да подобрим положението на бедните. Как ще подобрим тяхното положение? Щом подобрим положението на бедните, влошаваме положението на богатите. Щом подобрим положението на богатите, влошаваме положението на бедните. Ако подобрим положението на лекарите, влошаваме положението на здравите. Да кажем, че тук, в България, може да има 2–3,000 души лекари. Тия лекари се молят да има повече болести. Туй е факт! Същото е и в Англия, и в Америка – навсякъде се молят да се увеличат болестите. Хората се молят да се махнат болестите, а лекарите се молят да се увеличават. Защо? Вижте адвокатите, и те се молят да има повече обири, повече кражби. Хората пък се молят да не стават обири, да не ги крадат. Съдиите се молят да има повече дела, за да им се плаща повече. Учителите се молят да има повече ученици. Но знаете ли как се раждат тези ученици? – С големи мъки, с големи страдания. И майките казват: „По-добре да нямаме деца“. Те се молят да нямат деца. Защо? – Мъчно се отглеждат. Едва го отгледаш и после ти го вземат, не можеш да му се понарадваш. Питам: Ние, съвременните хора, радваме ли се на плодовете си? Коя майка се радва на своя син или на своята дъщеря? Ние седим и си задаваме въпросите: „Спасен ли съм, коя църква е права, какви може да бъдат моите отношения към нея т.н.?“ Това са маловажни въпроси в света. В кой хотел ще спра, като отида в един град, това зависи от моята кесия. Ако имам повече пари, ще отида в един по-хубав хотел, там ще имам най-добра прислуга, ще минавам за знатен, за почтен човек и каквото поискам, ще го имам. Ако обаче кесията ми е празна, хотелджията ще ми покаже гръб и ще каже: „Моля, господине, намерете си друг хотел, такъв като вас не го искам тука“. Туй, което става по хотелите, става и навсякъде по света. Щом дойде някой да говори Истината, ние мислим, че този човек ни напада. Какво може да ни напада той? Всеки човек сам себе си напада. Аз доколкото зная, животът е така устроен, че нито един човек няма да избегне последствията на своите дела.

Като разглеждам природата, виждам, че тя е пълна с динамически сили, които се присаждат. За в бъдеще учените хора ще изучават закона на присаждането. Една енергия може да се присади в човешкия организъм тъй, както може да се присади една череша или една праскова или една слива или каквото и да е друго растение. Тази енергия може да бъде или добра, или лоша; или във възходяща, или в низходяща степен. Някои от вас имате тази опитност. До известно време вие сте много кротки, смирени, благи, но след време вашият характер се изменя, вие ставате нервни, избухливи и се чудите какво става с вас. Питате се: „Защо се измени моят характер?“ – Върху теб е присадена една отрицателна енергия. Тогава казвате: „Какво да правя?“ – Ще отчупиш туй клонче от твоя ум и от твоето сърце, за да може Божественото в тебе свободно да расте. Така също може да се присаждат Божествените енергии върху лош човек. Ако върху един лош човек присадиш едно Божествено клонче, той ще стане добър. По присадката върху човека вие може да познаете дали той е добър или лош. Ако на един човек, на вид добър, отчупите присадката и той стане лош, значи само присадката му била Божествена, а естеството му, подложката – лоша. Ако пък отчупите присадката на някой лош човек и той стане добър, значи присадката му била лоша, а подложката – добра. Следователно два вида подложки има в хората: едната подложка е добра, другата – лоша. Лошите подложки по някой път може да се присадят с добри присадки, а добрите подложки може да се присадят с лоши присадки. Това психологически е вярно. Ние можем да направим опит, да видоизменим характера на човека. Бащите и майките искат да възпитат децата си, но не знаят как, не разбират закона на присаждането.

Сега някои хора ме запитват: „Учителю, защо не оправиш тия хора около тебе?“ Казвам: Няма с какво да ги присадя, нямам още от тези калемчета, туй е лошото. Заръчал съм от тях. Ще ми дойдат с хиляди. И после, като взема ножчето си, присаждане ще бъде! Наука е това! Някой иска да го обърна към Господа. Ами онзи апаш, като дойде и бръкне в кесията ми, не я ли обръща? Да, но като я обърне, нищо не остава в нея. Аз съм против тия хора, които обръщат. Пазете се от тях! Земеделецът обръща земята, но после извършва друг един процес. Понеже е извършил едно престъпление, той дойде, хвърли житото върху тия празнини, заравя ги и след това то израства. Ако той засее житото и не го зарови отгоре, нищо няма да изникне.

„Господи, да прогледам!“

В миналата беседа ви споменах за Аладин Един, баснословен арабски цар, който знаял тайните науки, но забележителното в него било това, че познавал хората по очите. Той казвал, че злото на хората се крие в техните очи. Твърдял, че очите на хората могат да се присаждат, и действително ги присаждал. Той по особен начин изваждал очите на хората, като им присаждал други, и те ставали добри хора. Като виждал някой кръвожаден, отмъстителен човек, казвал, че очите му са вълчи. При него идвали разни хора, от високо произхождение, и като ги погледнел в очите, казвал им: „Ти имаш мечешки очи, ти – лъвски, ти – змийски, ти – котешки, заешки и пр.“ Вечерно време изваждал очите, присаждал им нови и всички ставали добри. В сегашно време хората са забравили туй изкуство.

Вие ще кажете: „Това са басни от „1001 нощ“!“ Всички теории, с които съвременната наука разполага, не са ли басни от „1001 нощ“? Всички тия нейни теории, аз казвам, че са едно занимание, едно упражнение на човешкия ум да различава истината от лъжата. Всяка една теория съдържа в себе си Истината, но ученият човек трябва да я вземе, да я претопи и пречисти, за да извади тази Истина. Във всяка наука има една основна Истина, във всяка теория – също, тя не може да бъде лъжлива, но трябва да имаш туй решето, чрез което да я пресееш, да отделиш примесите. Трябва да имаш още и алхимическия огън, за да я претопиш и да остане ценното от тази Истина, с което да можеш да разполагаш във всички случаи на живота си.

Често, като проследявам живота, какво виждам? – Някъде се заредят нещастия, нещастия едно след друго. Запример, някой търговец натрупа големи богатства, но не се минава дълго време, изгубва 10–20–30,000 лева, после изгубва всичкото, загубва къщата, имота и остава беден, съсипан, като праведния Йов. Питам: Кои са причините за това нещо? В някое семейство, забелязвате, умре едното дете, после второто, третото, умре и бащата, остане само майката или само синът или дъщерята. Казваме: „Туй семейство го сполетя голямо нещастие“. Защо? Кои са причините? – Има си причини. Аз няма да обяснявам защо стават тия неща. Това са частични проявления в нашия живот. Същият закон не се ли забелязва и в нас? Не измират ли много от нашите благородни желания? Дойде някой, казва: „Аз съм въодушевен от това учение, ще пожертвам живота си за Господа, за Христа, ще раздам имането си заради Господа, ще бъда Негов добър работник“. Виждаш го отначало така въодушевен, после почне да отслабва, отслабва и казва: „Аз съм се заблудил“. Хубаво, ако сега си заблуден, по-рано не беше ли заблуден? И започва той да пише някакви статии против този, против онзи. Мисли ли той, че това е добро? Кое е по-добро? Да служим на Бога или да не Му служим, да Му благодарим или да не Му благодарим, да Го любим или да не Го любим? Кои отношения са по-прави? Съдете по това, колко малко разбираме от тази Велика Божествена Любов, която ни носи същността на живота! Има само един факт, по който може да разберете Божествената Любов. Как? Ако ти си слуга при един лош господар, при него може да познаеш себе си, да разбереш има ли Божествена Любов в тебе или не. Ако ти можеш да издържиш на опърничавия характер на твоя господар, ще разбереш каква е твоята любов, ще разбереш работи ли Господ в тебе или не. Когато запитали Сократ защо се оженил за тази опърничава жена, той казал: „Ако мога да издържа на опърничавия характер на моята жена, всичко друго ще мога да издържа“. И прав бил Сократ със своята философия! Щом той можал да издържи характера на тази груба жена, всички други мъчнотии пред него са били нищо. „Аз искам да опитам своя философски характер“, казвал той. И прав е. Не само Сократ, но всички велики хора са имали по една опърничава жена да ги пърже. Всички велики слуги са имали по един опърничав господар да ги пърже. Всички велики господари са имали по един опърничав слуга да ги пърже. Всички велики Учители са имали по един опърничав ученик да ги пърже. Всички велики ученици са имали по един велик Учител да ги пърже. Всички велики хора все са имали някой, който да ги пърже. Да издържиш на това нещо – туй е характер!

И сега всички хора казват: „Ще дойде някоя партия, тя ще оправи работите, тя ще оправи света“. И всички чакат да се оправи света! Не, никоя партия не може да оправи света, не че не искат, но тия хора нямат това дълбоко знание. Този свят не са го създали те. И никой не може да го създаде. Ние не сме господари на положението.

Този беден човек каза на Христа: „Господи, да прогледам, да добия онова истинско знание за живота!“

Онези, които изучават Писанието, взимат по един стих и казват: „Христос туй казал, Христос онуй казал“. Вие разбрали ли сте живота на Христа тъй, както Той го е преживял? Били ли сте в Неговото положение, да знаете какво е преминал Той? До времето на Христа не се явил друг човек да люби тъй, както Христос е любил. Няма друг такъв характер като Христа! Да Го качат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: „Господи, прости им!“ Питам: Сегашните последователи на Христа имат ли такъв характер, че като ги закачат на кръста, да кажат: „Господи, прости им!“ И при това, минават за християни! Когато дойде Христос, няма да им даде по един златен кръст, а кръст от тиква. Ние сме хора на бързите процеси. Отива един американец в Германия при един виден професор да се учи и му казва: „Господин професоре, моето време е ценно, аз искам да се запозная с философия, но времето ми е ценно, затова образувайте за мене един 5–6-месечен курс по философия, та да свърша по-скоро“. – „Да, почтени господине, прави сте, че времето е пари, но когато Господ иска да създаде един дъб, употребява 100 години, а когато иска да създаде една тиква, употребява 6 месеца, а след туй всичко от нея изчезва.“

И тогава, дойдат при мене някои и ми казват: „Ама еди-кой си не вярва в тебе“. – Аз го зная отдавна, той никога досега не е вярвал. „Ама еди-кой си не разбира.“ – Че той никога не е разбирал! Какво общо имаме ние с тези хора? Ние не искаме да ги убеждаваме! Чудни са хората по някой път, като казват, че сме искали да образуваме нова църква! Смешно е, когато хората искат да образуват църква! В света съществува само една църква – царството Божие. Единственото реално нещо в света, това е царството Божие! То е един вечен порядък, на който ангелите са господари. От това царство Божие хората са извадили своята църква. В небето, между ангелите, няма никаква църква. Ще кажете: „Е, какво има тогава?“ – Има това, за което хората не са и сънували. В небето има Любов, и то такава възвишена Любов, за която ангелите са готови да жертват всичкото свое богатство, спечелено в милиони години. Когато един ангел види, че у Бога се зароди едно дълбоко вътрешно желание да прати някого от небето да помогне на някоя паднала душа, този великан ангел жертва всичкото свое благо за тази душа и слиза да ѝ помогне. Този ангел като дойде, няма да ти подаде ръката си да му я целунеш, но ще се яви като един велик извор вътре в живота ти, ще се яви като една велика мисъл, като един велик вътрешен стремеж, ще подигне душата ти към нещо възвишено и благородно. Той ще донесе отгоре онова калемче за присаждане и със своето ножче ще го присади на тебе. След като те присади, ти ще заживееш новия живот. Този момент се нарича „проявление на Великия Божествен Дух в човешката душа“. И ти, като погледнеш през това клонче, ще кажеш: „Сега разбирам, Господи, смисъла на живота, разбирам какво искаш да кажеш!“

Ние, съвременните хора, оставяме държавниците да оправят света. Ние, съвременното общество, църквата, не можем ли да оправим света? Не можем ли да помогнем на бедните? – Можем. Как? – Като им създадем работа. Но първо трябва да им посочим истинския път, да ги научим на Божественото учение. Когато отворя кесията си пред един беден да му дам пари и той почне да ми благодари, аз не считам, че е благороден човек, не считам, че е беден. Ако онзи беден, комуто дам пари, ми каже: „Господине, аз ти благодаря, но едно нещо искам от тебе, създай ми работа! Тежко ми е да получавам пари, без да работя. Аз трябва да работя!“ Този беден човек е благороден. А при това и онзи, богатият човек, който подаде с ръката си помощ на един беден само за да се оправдае пред хората, това е позор, това е унижение за човека в моите очи! Той трябва да каже: „Братко, тия пари аз ти ги давам, но аз съм един пощаджия. Те са едно писмо и аз съм пратен да ти го предам, но не зная какво съдържа. Ти ще вземеш писмото и няма да ми се сърдиш. Аз само го нося, не го писах. Аз само ти услужвам“. Но ако този пощаджия ме срещне и ми каже: „Знаеш ли каква услуга ти направих аз? В училище те изпратих, човек те направих“. Не, светът днес от такива благодетели страда. И погледнете, днес в Америка, в Англия, в България, навсякъде другаде са турили паметници, статуи. На кого? – На този, който е подигнал Англия, Америка, България. Още на кого? – На тия, които са погинали за отечеството си. Това са само лъжи! Онзи, който е подигнал света, това е само Божественият Дух на Любовта. Ние можем да турим статуята на когото искаме, но това са само идоли! И доколкото зная аз, когато турим статуята на някой умрял човек, това е статуя само от сълзи. Той постоянно рони сълзи от небето. Същото е и с образа на Христа. На външния образ на Христа всички се кланят, кръстят и сълзи ронят, но никой не изпълнява Христовото учение. Какво се ползва Христос от този образ? Срамота е това! Днес Христос ще дойде с множество ангели и ще повика тия, които познават Истината. Още по-голямо е осъждането на хората, които казват, че знаят Истината, а не я изпълняват.

Аз бих желал, когато човек има известна дарба, нека прояви тази своя дарба, но той трябва да бъде скромен, той трябва да бъде последен помежду всички. Най-великите художници, най-великите музиканти, най-великите писатели са излизали последни. Те не бързат. Като свирят другите музиканти, най-великият музикант ще излезе последен. Най-първо оставят да излезе най-слабият. Той свири – всички ръкопляскат. След туй излиза вторият. Той свири по-хубаво – пак ръкопляскат. После излиза третият – всички ръкопляскат. Когато излезе последният, всички замлъкват, никой не ръкопляска. Казват: „Това е музика!“

И тъй, в края на тоя век ще дойде Христос. Как ще дойде? – Той ще излезе на сцената и ще каже Истината. Не само ще я каже, но което каже, ще направи. Христос като дойде, няма да ви каже да вярвате, но ще ви покаже Истината. И тия от вас, събралите се тук, у които има интензивно желание да търсят Бога, да Го славят, те ще разберат тази велика Истина. Вие, като онзи блудния син, сте забравили Бога. И някой ви погледне малко накриво, казвате: „Пренебрегнаха ни, обърнаха ни гръб“. Питам: Кой от вас не е обърнал гръб на Истината? Вие, през целия си живот, във всичките си постъпки, били ли сте коректни? Ще кажете: „Не, аз направих една малка погрешка“. Как? За съвършения човек погрешките са изключени! Още като направи погрешката, той я изглажда. Кой от вас има доблестта да излезе да изповяда прегрешенията си? Аз познавам само двама души в света, които са направили изповед за своите прегрешения. Единият е Августин, а другият – Толстой. Макар че се смеят на Толстой, но в него имаше душа! Той излезе пред света и се изповяда. И след това Толстой трябваше да работи върху себе си усилено 20 години, за да направи една палма от греховете си. Не е лесна работа! Не мислете, че е лесно да се жертва човек! Не мислете, че царството Божие тъй лесно може да се добие! „А – казвате, – ще напиша една вдъхновена статия, ще издам един вестник.“ Не, не минава с това. Не мислете, че тази беседа, която ви държа тук, е всичко! Не, има по-велики работи, които може да се кажат. Тези велики работи изискват почва. Мислите ли, ако аз ви кажа нещо, че ще хвърля туй семе току-тъй? Ще хвърля туй семе само в такъв случай, ако почвата е разорана. Преди години идва една сестра при мен, казва ми: „Учителю, и аз искам да бъда като тебе“. После казала: „Искам да намеря тайната сила на Учителя, че и аз да върша тия работи като него, да се науча да присаждам“. Казвам: Мога да те науча на изкуството да присаждаш. Но онзи, който се реши да присажда, ангелите го връзват със 100 въжета и ако се опита да изкриви най-малкия Божествен закон, главата му хвръква, без глава остава.

Аз често ви говоря за Любовта, но трябва да знаете, че има известни сили в природата, с които шега не бива. Има един грях в света, за който не се прощава. И ще внимавате, ще се пазите от този грях. Казва Христос: „Нито в този век, нито в бъдещия няма да се прости на онзи, който в името Божие поквари Духа на Истината“.

Казва бедният човек: „Господи, да прогледам!“ Христос му казва: „Да бъде според вярата ти“. И прогледа той, и почна да слави Бога.

Аз вече от 20 години насам говоря тук между българите и някои ми казват: „Говори ни Истината!“ Чудно ми е, че след това те пак се съмняват. Някои казват: „Знаеш ли, за тебе това говорят, онова говорят“. Казвам: Е, това е развлечение за мене, една препоръка е то. Казва се в Евангелието на Матея, глава 5: „Радвай се, ако кажат за тебе някоя дума на лъжа!“ Казвам: Ако е лъжа, то е в моя полза. Което е истина, казвам, това е право. Един ден ще се срещнем с тия, които са говорили лъжа за мене. Нека не мислят, че тъй ще мине. Не, има видов ден.

Казва Христос: „Който се отрече от мене пред человеците, и аз ще се отрека от него пред ангелите“. Един ден казвам: Господи, нека пред Твоето Лице се изкаже Истината! Нека кажат Истината, затова ги благослови. Няма да ми мръдне окото. Нека всяка Истина, всяка Правда да се изяви пред света! Нека се знае, че има един Велик Закон, който е свещен за всички хора. Нека кажем на всеки човек Истината. Ще му кажа: Приятелю, туй, което вършиш, не е по Бога, не е право, то спъва твоето развитие. Въпросът не се отнася до вашия личен живот, той не ме интересува. Но ако тези хора, чрез тия лъжи, искат да спънат другите и не дават възможност на тази Истина да проникне в сърцата на тия, у които трябва да проникне, които я търсят, те носят отговорността за това. Не е въпросът нито за моето лично благо, нито за вашето. Когато Христос проповядваше, Той казваше: „Не дойдох да сторя моята воля, но волята на Тогоз, Който ме е проводил“. Един от еврейските пророци е казал: „Няма да се върне Божието Слово назад, от да не принесе своя плод“.

Сега някои от вас седят, оглеждат се, мислят, че като дойдат тук, ще трябва да вярват. Казвам: Аз проповядвам една наука, която може да се приложи. Тя е извън църквата. Вие може да ходите в каквато църква искате, може да вярвате в каквото искате, може да носите каквато и да е наука, това за мен е все едно. Колкото сте по-учени, колкото сте по-набожни, толкова по-добре ще възприемете онази велика наука на присаждането, толкова по-лесно ще добиете онези велики добродетели. Само така ще може да си създадете характер на един ангел. Знаете ли какъв е характерът на един ангел? – По лицето ви, в очите ви ще се чете една мекота. И тогава, без да се познаваме, ние ще разбираме какви са хората в този свят. Аз чета по очите какви са хората. Имам един прост начин, по който ги познавам. Като поканя някого у дома на гости, аз наклаждам огън и почвам да се разговарям с него. Ако той седне и почне да се грее, казвам: Този човек е умен. Но ако той седне и вземе дилафа да бърка огъня, казвам: Този човек няма да го бъде. Него, дето и да го турите, той все ще бърка. Огънят се е разгорял, няма какво да го бъркаш, ще се грееш! Божественият огън, който е запален, няма какво да го бъркаш, от бъркане той не се нуждае. Ще се грееш, ще се молиш и след туй ще се разговаряш с домакина на къщата. Няма какво да бъркаме в човешките сърца!

„Господи, да прогледам!“

И всичките съвременни страдания се дължат на това, че ние оставяме да бъдем присадени с присадки от противоположен характер. И колко лесно може да се присади човек! Ако аз ти дам хиляда от тия златните английски монети и ги туриш в кесията си, оттам насетне твоят характер се изменя. Дотогава си бил честен, добър човек, а след това се променяш. Защо? – Присаден си вече! Където и да ходиш, тези хиляди дрънкат вече в джоба ти. Когато един крадец ти даде от тези крадени пари, той е вложил вече нещо в тях. Ако съвременният свят разбираше тия окултни закони, колко нещастия щяха да се избягнат! Има някои пари, които откак вземеш, всичко ти тръгва назад. Има наполеони, които са взети от убит човек. За тия пари са го убили. Попаднат ли тия пари в джоба ти, всичко става на пух и прах!

И сега ние казваме: „Е, който и да е, каквото ще да става!“ Не, не, за в бъдеще ние ще имаме за учители кои? – Само онзи, който люби децата. За съдии ще имаме кои? – Само онзи, който люби Правдата. Този съдия като съди, трябва да знае кому да отдаде правото. За адвокати ще бъдат кои? – Само онзи, който разбира съдопроизводството, та като вземе едно дело, да каже: „Господине, туй дело не мога да го защитавам“. За лекари ще викаме кои? – Само онзи лекар, който като дойде да лекува и види пред себе си един престъпник, да му каже: „Господине, аз тебе не мога да те лекувам“. За свещеници ще бъдат кои? – Само онзи, който като дойде при умирающия, да му каже: „Ти си извършил толкова престъпления в света!“ А сега? Умира един престъпник и свещеникът туря лъжицата в устата му, мисли, че Господ ще го приеме. Не, не, всички такива свещеници ще бъдат отговорни за тия лъжици причастие! Туй тяло не може да бъде простено. Онзи престъпник, който не се е разкаял, не може да бъде приет в небето. Не, не, какъв ред и порядък има там! Не е както тук на земята. Не е тъй лесно да се приеме човек на небето. Онзи търговец, онзи готвач, какви трябва да бъдат? Жени и мъже, всички трябва да приложат Божественото, защото всички ще бъдем съдени, ще туря и себе си. Как ще бъдем съдени? – Според съдбата на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина – никому няма да се прости. Като казвам, че няма да се прости, какво разбирам? Каквито страдания си причинил на другите хора, ще те постави Господ в положение да изпиташ тия страдания във всичките им потънкости. Ти трябва да кажеш: „Господи, наложи ми тия страдания, да видя как са страдали моите братя“. И като ги получиш, ще се молиш Господ да ти даде сила да ги претърпиш. След като претърпиш всички тия страдания, тогава ще дойде денят на твоето спасение. Туй място е тъй нареченото „чистилище“.

„Господи, да прогледам!“

Какво приложение има всичко това към нашия живот? Сега тук има млади и стари. Как мислите да уредите живота си? Как ще уякчите вашата нервна система? Казват, че хората имали слаба нервна система. Нервната система се разклаща от противоположните сили в природата, които аз наричам „тъмните сили“. Изобщо, като погледна един болен човек, не като ясновидец, аз имам особен метод, виждам едно тъмно течение, което оставя отпечатък и в самия организъм – почва да се образува повече венозна кръв. Това и лекарите виждат. Тогава мислите и чувствата в човека се помрачават и той става като една кордисана пушка. Най-малкото побутване се изисква, и той гръмва. Дойде ли човек в това състояние, той трябва да се спре, да пречупи тази присадка и на мястото ѝ веднага ще се яви онова естествено състояние на разбиране. Най-първо вие застанете на почвата, че във вашата душа Бог е вложил всичките добродетели и вие можете да ги развиете. Счупете всички човешки присадки, които ви причиняват страдания, и оставете да израстне Божественото. То ще ви донесе мир.

Някои казват: „Ама как ще разрушим съвременния строй?“ Вие не мислете за това. Болестите не разрушават ли хората? Онази майка, като роди детето, не е ли болестта, която разрушава организма ѝ? Колко енергия е изхарчила тя! Я вижте, колко затворници има в затворите! Колко много войска трябва да държим! Защо? – Да пазим ред и порядък в държавата. Във всички държави има това нещо. Едно нещо трябва да знаете, че този свят сам по себе си няма да се оправи. Трябва да се явят онези хора, които да присадят света по новия начин. Е, хубаво, ако се явят един, двама, трима, 100 такива души, трябва ли ние да им забраним да присаждат хората по новия начин?

„Господи, да прогледам!“

И сега, ако вашето око е лошо, присадете го! Ако вашето ухо е лошо, присадете го! Ако вашият нос е лош, присадете го! Ако вашият език е лош, присадете го! Ако вашата ръка е лоша, присадете я! И когато Христос е казал: „Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я“, какво се подразбира? Отрежи тази ръка, казвам аз, и я присади с Божественото право! Тази ръка, която е избила толкова хора, отрежи я, т.е. присади я с доброто и повече да не убиваш, а да правиш добро. „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го“, казва Христос. Какво иска да каже с това? – Присади го наново! Не е достатъчно само да го извадиш, но го присади с окото на Добродетелта! Тогава ще виждаш работите другояче и ще вършиш волята Божия.

Това са принципи, вложени в тази велика Божествена наука, за поправяне на нашия живот. И тези същества, които са живели преди нас, които са минали по този път на еволюция, ангелите, те са изучавали дълги години Битието и знаят тази наука. Светиите, които идват сега, са ученици на ангелите и те завършват сега своето развитие. Туй е един кратък курс от Битието на земята. Те сега ще държат изпитите си и след това Христос ще ги доведе на земята да присаждат целия свят; кому кракът, кому окото, кому ръката и т.н. Ще присаждат по един най-нов научен начин. И вие ще отидете в това училище да учите тази нова наука. Приготовлявайте се! Ще има постоянно отиване и връщане. Изискват се повече велики хора, които да знаят как да присаждат. Ще кажете: „Ама то е за светиите“. След като присадят вас, тогава вие ще отидете да се учите в туй училище, после ще държите изпитите си и като ги издържите, ще ви пратят да присаждате. След вас ще дойдат други. Така ще имаме повече велики учени хора, да знаят туй велико изкуство, как да присаждат добродетелите на човешката душа. И тъй, ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я, казва Христос, и наново я присади! Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и отново го присади! Ако кракът ти те съблазнява, отсечи го и наново го присади!

„Господи, да прогледам!“ Не е ли хубаво такова проглеждане? Не дава ли то една нова яснота, нова насока? Не е ли това една нова философия? Някои казват: „Това е невъзможно!“ – Е, това е една тайна наука. „Ами научи ни!“ – Вие ще научите това от великите Учители. На земята няма такива Учители. Всеки, който иска да научи това изкуство, ще го задигнат на небето, там ще отива, в това Божествено училище. Сутрин ще ходи, вечер ще се връща. Хората ще кажат: „Този човек често отсъства“. В туй отсъствие той ще се учи. Някои ще ми кажат: „Ние това изкуство го имаме“. Нито един от вас няма още това изкуство. Като влезеш в туй училище, ще ти запишат името. Първият професор, който ще те срещне, ще ти даде името. Някой казва: „Аз съм в това училище“. Кажи името на професора си! – „Не зная.“ Ами надписа на това училище? – „Не зная.“ Ами кой е номерът, по който си записан? – „Не зная.“ Тогава? С това знание, именно, че всичко знаем, докарахме света до това положение. Казвате: „Като отидем в другия свят, всичко ще се поправи“. Да, в онзи свят всичко е оправено. Аз в това не се съмнявам, но този свят не е оправен. Духовният свят е оправен, но тук, на земята, трябва най-първо да прогледаме, да научим великия смисъл на живота. И тогава всичките науки ще се осмислят. Ако един поет на земята напише едно поетическо творение и то се преведе между ангелите горе, ще знаете, че опитът му е сполучлив. Казвате: „Ама то е преведено на английски“. Може да е преведено и на френски, и на немски, на всички езици, това не е доказателство. Преведе ли се обаче между ангелите, това е меродавно. Туй творение с хиляди години ще върви в света. В него има живот. Ако сте един философ, богослов или какъвто и да е учен човек, и сте изказали една истина, и тази истина обърне внимание на ангелите, тя ще мине като велика Истина и те ще кажат: „Ние имаме на земята един честен човек, който говори Истината“. И ние се нуждаем на земята от хора на Истината! Ние се нуждаем от писатели, без да лъжат, от философи без да лъжат, от свещеници, от проповедници без да лъжат, от майки и бащи без да лъжат, от братя и сестри без да лъжат. Абсолютно никаква лъжа! Ако искате, може да лъжете, то е ваша работа. Най-първо лъжата трябва да се изхвърли от вътрешния живот. Казват: „Ама малко лъжа не може ли?“ Никаква лъжа! Туй е закон! Лъжата отвън може да дойде, то е друг въпрос, ние не сме отговорни за това, но вътре в себе си ти ще бъдеш тъй чист, както самата светлина. Ти ще бъдеш истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. Туй трябва да изпълва твоята душа! „Ама как трябва да бъда мъдър?“ – Тъй, както Бог е мъдър. „Ама как трябва да бъда любящ?“ – Тъй, както Бог е любящ. „Ама как трябва да бъда истинолюбив?“ – Тъй, както Бог е истинолюбив. „Ама може ли?“ – Може. Отношенията на Бога спрямо нас са такива. Синът трябва да бъде като баща си. Ученикът трябва да бъде като учителя си. И този Бог, който ни е създал по образ и подобие свое, трябва да бъдем подобни Нему и по сърце, и по душа, и по дух, и тогава ще бъдем благородни и възвишени хора. Ние няма да отидем в горите, но ще бъдем в тези гори между хората и ще проповядваме туй учение не само на думи, но чрез своя вътрешен живот.

Този бедният слепец се обръща към Христа и казва: „Господи, да прогледам!“ Казва му Христос: „Вярваш ли?“ – „Вярвам.“ – „Да бъде според вярата ти!“ И сега, понеже това е и ваше желание, аз пожелавам на всинца ви да прогледате, да имате тази Божествена виделина!

Всички трябва да работите, за да се премахне омразата и лъжата от света. Първият грях в света влезе чрез лъжата. Онази първа жена, като яде от плода, излъга. И като прогледа, не каза: „Господи, сгреших!“ И Адам не каза, че сгрешил, но каза: „Господи, видях се гол и затуй се скрих от Тебе. Аз имах много добро желание, но онази красивата жена, която Ти ми даде, ме въведе в грях, та сега се лиших от Твоето благословение“. Господ хвана жената, но и тя е майстор на лъжата! Тя каза: „Господи, аз видях змията на дървото горе, тя ми показа един плод. Аз мислих, че този плод е нещо хубаво и ядох от него“. И двамата сгрешиха, и двамата после казаха на Господа: „Господи, тази работа Ти можеше да я оправиш. Не можеше ли по друг начин?“ И повика Господ един ангел и рече му: „Извикай тия двамата избраници и ги изпъди из рая с камшик“. И рече на Адама: „Понеже ти излъга, ще работиш с хиляди години тази земя, ще ореш и ще сееш, а тя ще ражда тръни, докато се научиш да любиш Истината“. А на жената рече: „Ти в мъки ще раждаш, докато се научиш да обичаш Истината“. Хвана тогава Адам жена си под ръка, потекоха сълзи и на двамата, обърнаха се назад, погледнаха към рая и казаха си: „Изгубени сме!“

„Господи, да прогледам!“

Най-първото нещо: ще любите Истината. Най-хубавото, най-красивото нещо е да говориш Истината, да няма абсолютно никаква лъжа! Аз ви говоря като на мои братя. Истината ви говоря! Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души! Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора.

Преди 2,000 години Христос е казал: „Когато дойде Син Человечески на земята, ще намери ли достатъчно вяра или още ще се съмнявате?“ Питам ви: Какво сте придобили тези 2,000 години с безверието си? Какво сте придобили тези 2,000 години със съмнението си? Вие можете да приложите Истината, и приложете я вече! Вие се намирате в положението на онази мома, която иска да се жени за някой момък, но всеки ден отлага. Дойдат хора, искат отговора ѝ: „Чакайте още малко!“ Не била готова, туй-онуй, все отлага. Защо отлага? Тя чака някой друг, та дано той дойде. Не, не е така, не можете да си играете на въже! Момата трябва да каже: „Имам един избраник и него чакам“. Няма какво да отлагате. Време е обаче, приложете тази велика Истина, за да бъдете силни и свободни, да почувствате вътрешния Божи глас в душата си, да дойде новият мир вътре във вас. Чуете ли Божия глас, смирението ще дойде във вас и ще бъдете доволни от всичко в живота си. Тогава ще се разбирате и ще си говорите братски. Аз ще попея, и вие ще попеете; аз ще поговоря, и вие ще поговорите; аз ще посвиря, и вие ще посвирите.

Турите ли в ума си мисълта да живеете без лъжа, Любовта ще потропа на вратата ви, ще чуете онзи тихия Божи глас в сърцето си, ще дойде онази мека светлина в ума ви и ще кажете: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.

Беседа, държана на 9 март 1924 г.