Отговори Исусъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. (Иоана 18:36)
Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища. Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть. Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде. Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ. Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ. Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тѣ нали живѣятъ на земята? Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ. Не е така. Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь! Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.
Сега идва великото противорѣчие на живота. Ние искаме да бѫдемъ свободни. Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината? Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ? Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ? Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила. Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
Христосъ отговаря на Пилата: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Всички съврѣменни хора искатъ да установятъ едно царство на земята и за това царство се биятъ.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Въпросътъ е ясенъ. Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта. Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н. милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя. Това е методъ само за царствата на земята. Това изискватъ само царствата на земния животъ.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората. Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате. И какво опита Христосъ на земята? – Опита, до колко римската империя бѣше справедлива. Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“. Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка. Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки. Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ. По неговия образъ сѫ се създали всички други царства. Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения. Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция. Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ? – Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата. Това е кѫпане, разбирате ли вие? Това не е раждане!
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ. Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ. И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ. Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството. И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“. Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте! Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.
Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано? – Това царство има само една врата. Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене. Кѫдѣ е баща ти? – У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми. Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ. Това сѫ училища за упражнения. И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята. Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е? Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е? Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче. И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость. В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа. Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме. Любовьта е внимателна.
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни. Благородство трѣбва да имаме! Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ. Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство. Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ. Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха. Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това. Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ. Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче. Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена. Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ. Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си. Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.
И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ. Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта. Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина! И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме? Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави. Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си. Каква полза отъ това? – Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ. Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение. Възможно ли е това? – Възможно е, може да стане.
„Моето царство не е отъ този свѣтъ“, казва Христосъ.
И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование. Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование. Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость. Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ? Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ. На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта. Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това. Търговецъ си, бѫди истински търговецъ! Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь! Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ! Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли! Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Образътъ на този свѣтъ прѣхожда. Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава. И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава. Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова. Безъ докачение но да не се заблуждаваме!
Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ. Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално. Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ. Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може. Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него. За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.
У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно? Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи. Нѣмамъ нищо противъ. Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ. Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада. Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
И тъй, единственото нѣщо, което трѣбва да разберемъ, е туй свещено име, което Богъ ни е далъ.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите. Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина. Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши. Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ. Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето. Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ. Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления. Вие казвате: не може безъ корени. Да, не може безъ корени. Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ. Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ. Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
И тъй, нека останатъ въ ума ви думитѣ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“!
Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 8 мартъ 1925 г. въ гр. София.