Духът на Господа

Духът на Господа Иеова е връх мене;
Защото Господ ме помаза
За да благовествувам на смирените. (Исайя 61:1)

В далечното минало, преди християнската епоха още, ние виждаме един виден израилски пророк да казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото Господ ме помаза, да благовествувам на смирените“.

Какво е разбирал пророкът под думите „Духът на Господа е върху мен“? Защо на един съвременен човек, с обикновено съзнание, с обикновено схващане за нещата, думите „Духът на Господа“ се виждат странни? – То е, защото „духът“ изобщо е нещо невидимо. Даже, когато се говори за Господа, за мястото, дето живее Той, и това е странно за мнозина от съвременното човечество. Казваме: Бог живее извън времето и пространството. Когато говорим за време и пространство, разбираме начало на реалния, на физическия живот. Следователно под „време и пространство“ трябва да разбираме видимото, ограниченото, което се изменя. Обаче зад времето и пространството съществува друга една реалност. Как можем да определим тази реалност? Тя е реалност, която ни ограничава. Колкото и да са малки познанията ви върху този въпрос, всеки от вас има поне една такава опитност. Запример, вие замисляте да извършите една трудна работа. Какво правите тогава? – Не спите цяла нощ, че втора, трета, мислите, предприемате един план – отхвърляте го; предприемате втори план – и него отхвърляте; предприемате трети – и от него сте недоволни. По цели нощи се борите, замисляте проект след проект, докато най-после приемете един от тях и казвате: „Аз реших вече да постъпя по този начин“. Питам: Защо става тази борба във вас?

Ще ви приведа един конкретен пример, за да изясня мисълта си. Да допуснем, че вие сте касиер в някоя банка. Един ден вие се намерите в трудно материално положение, имате нужда от пари. Обръщате се към един приятел да ви услужи, но той ви отказва, нямал пари. Обръщате се към друг. Обръщате се към друг – и той не ви дава. Какво да правите? Да злоупотребите – не можете, вие сте честен, почтен човек. Борите се, мислите, най-после започвате да обикаляте касата на банката, дали тя не би ви дала пари на заем. Обръщате се към нея и казвате: „Моля ти се, ти си тъй добра, при това и много мълчалива, ще можеш ли да ми услужиш с един заем? Надявам се, че няма да ми откажеш“. Проектирате как да постъпите, да вземете ли, или да не вземете. Вие се намирате в една вътрешна борба. Питам: Защо се борите цяла нощ, да вземете или да не вземете? Защо не бръкнете изведнъж в касата да си вземете, колкото ви трябват? Ако решите да вземете пари, кои са мотивите, които ви карат да постъпите така? Ако пък решите да не вземете пари, на какво основание ще постъпите по този начин? Ще си определите ясно кои са вътрешните мотиви, вътрешните причини, които обуславят постъпките на съвременните хора. Не е достатъчно да се знаят само мотивите за постъпките на хората, но трябва да се знаят и тия на цялото органическо царство, защото един и същ е великият закон, който регулира цялото органическо царство. Този закон, тази реалност в света е разумна, само че всички същества не я схващат еднакво. Запример, съзнанието на растенията не е тъй будно, както у животните; съзнанието у животните не е тъй будно, както у човека. И най-после, съзнанието у всички хора не е еднакво будно . Съзнанието на един земеделец или на един търговец не е толкова будно, както съзнанието на един учен човек, на един философ, който се занимава с отвлечени въпроси. Обаче съзнанието и на този човек-философ пак не е толкова будно. Този човек може да е философ, или някой виден учен, или някой поет, или писател, но за да има будно съзнание, неговото съзнание трябва да представлява съвокупност от съзнанията на поетите, на учените хора, на философите, на търговците, на земеделците и т.н. Има един вътрешен закон, едно разумно съзнание, което направлява съзнанията на всички същества. Това съзнание определя, например, какъв трябва да бъде търговецът. Вие мислите, че занятията, които съществуват в света, са произволни. Не, всички занятия, които съществуват от памтивека, се определят именно от този велик закон. Търговецът, запример, е носител на известна идея в природата. Писателят, поетът или ученият човек са пак носители на известни идеи в природата. Всеки от тях има своето предназначение. Всеки човек е съработник на природата. Каквато служба и да заема той, колкото малка и да е, тя има своето определено място. И ако човек изпълни своята служба както трябва, той се счита почтен и благороден.

В древността един от гръцките граждани, Сократ, който впоследствие се е проявил като виден философ, няколко години изпълнявал една долна служба в Атина – бил метач. Той се учил да мете улиците в Атина, и след това се заел с философия. Той си казвал: „Ако аз съм майстор да вдигам праха от улиците, ще бъда майстор да вдигам праха и от умовете на хората. Ако мога да изчистя улиците на Атина, ще мога да изчистя и умовете на атиняните“. Сократ е бил човек с оригинален ум. От ваше гледище той минава за ексцентричен човек. Например, когато разглеждал въпроса за брака и решавал, да се жени, или не, той не го разбирал тъй, както съвременните хора, да се оженят така, че да бъдат щастливи. Той си казвал: „Аз ще се оженя за най-лошата жена и ако мога да издържа нейното поведение, ще разбера, че в мен има положителна философия за живота и ще мога да стана гениален човек“. И действително, неговото спокойствие е образцово. Един ден той завежда един от своите приятели у дома си и го запознава със своята възлюбена, като му казва: „Моята другарка е отлична жена, подобна на нея няма в цяла Атина. Тя е благородна, образована, трудолюбива и каквото намисли да извърши, направя го, без да ѝ трепне окото“. И какво става? В този момент неговата другарка взима един леген с вода и го излива върху главата на философа. Той се обръща към приятеля си и казва: „Моята жена знае, че отдавна не съм си правил баня, имам нужда от такава, затова изпълнява длъжността си точно навреме, без да взима в съображение обстоятелството, че имам гост“. Често, когато искат да представят лоша, устата жена, взимат за пример жената на Сократа. Питам: Кой от вас по същество е по-добър от нея? Но може да се каже, че философията на Сократа се дължи именно на неговата жена, Ксантипа. Тя обичала Сократа, и той я обичал и това, което считали лошевина в нейния характер, се дължало на нейната активна воля, на нейния активен ум. У Сократ умът не е бил тъй буден, тъй активен, както у жена му. Той имал добре сформировано чело, но носът му не е бил хубав. Като дете бил своенравен, а в първите си младенчески години водил лош, порочен живот. Когато един добър физиогномист описвал всичките недъзи на Сократ, той му казал: „Права е твоята наука. В първите години на своята младост бях такъв, какъвто ме описваш, но днес, с помощта на моята благообразна Ксантипа, изправих всичко това“. Така казва преданието. Но кой може да говори така? – Само онзи човек, у когото съзнанието се е пробудило. Действително, в края на живота си Сократ имал пробудено съзнание. Един от съвременните писатели, който мяза малко на Сократа, това е Толстой. Де седи приликата между двамата? – В черепа, в челото и в носа им. Веждите на Толстоя са като тия на Сократа. И двамата са имали обективен ум, не се занимавали с отвлечени въпроси. Те се занимавали повече с реалния живот.

Ще се върна към стиха: „Духът на Господа в връх мене“. Как може Духът на Господа да прониква у нас? В съвременната наука, например, се разглежда въпроса, как мисълта на един човек може да проникне мисълта на друг човек. От това гледище, мисълта е нещо материално, което има своя форма. И за образуването, за съчетанието на всички тия форми има определени закони, на които те се подчиняват. Следователно всеки човек, който познава законите, по които се нареждат мислите ви, може да ви влияе. С какво? – С мисълта си. Ето защо, вие не можете да се избавите от влиянието на неговата мисъл. Влиянието на мисълта не е лошо нещо. Благодарение на този закон и добрите, и лошите хора в света едновременно си влияят. Запример, ние се влияем от слънцето, от растенията, от водата, от хляба, от родителите си, от братята и сестрите си, от приятелите си и т.н. Разумността обаче изисква всяко влияние да се постави на своето място, за да произведе благотворен резултат в душата на всеки едного. Чрез влияние ние можем да поставим в умовете на хората мисълта, че Бог царува навсякъде в света. Това се твърди във всички религии. Това твърди и съвременната наука, като казва, че в света съществува един велик закон, който управлява всичко.

Има известни области от науката, които едва сега се проучават. Например, има нови методи, нови начини, чрез които хората, без никакви церове, се лекуват. Тия нови методи се прилагат вече в по-големите градове, като в Париж, в Лондон, в Берлин, в Чикаго, в Ню Йорк и другаде. В какво седят тия опити? Забележете, ние не говорим за някакви чудотворци, но за обикновени учени хора, които постъпват съобразно природните закони. Тия методи показват какво мощно влияние указва човешката мисъл. Мисълта на човека е велик фактор в живота му. Тя чудеса произвежда. Тия хора, които лекуват по новите методи, са крайни материалисти, а някои от тях са обективни. Те лекуват по следния начин. Дойде при тях някой парализиран, запример, поставят го на стол и този, който се заема с лекуването му, поставя ръцете си над главата на болния и бавно ги спуща до стъпалата. След това свива ръцете си, изтърсва пръстите си и отново пак прекарва ръцете си от главата до краката на болния. Пак свива ръцете си, изтърсва пръстите си и потретва опита. Тия движения на ръцете се правят няколко пъти, при което се спазва един правилен ритмус. След като ръцете се прекарат така 10–15 пъти, болният изпада в една приятна магнетическа дрямка, както детето заспива в ръцете на майка си. Поставете това дете в ръцете на една нервна слугиня, то ще се умори от плач. И когато някой ме пита защо еди-кой си човек плаче, казвам: Той плаче, защото се намира в една дисхармонична среда. Турете го в една хармонична среда, между добри приятели, този човек веднага ще се усмихне и сълзите му ще престанат. Питате: „Какъв е цярът на сълзите?“ – Хармоничната среда. Какъв е цярът на сиромашията? – Хармоничната среда. Всички учени хора доказват това нещо. Съвременните лекари дават наставления за болните, да не се смущават, дават разни лекарства, правят различни инжекции, бани и т.н. Новите методи за лекуване избягват всички тия средства и казват: създайте хармонична среда на болния, и духът му ще се успокои. Който отива при болен, не трябва да има в себе си никаква дисхармонична или негативна мисъл, защото болният е крайно чувствителен субект. Има известни инструменти, с които проверяват, че неговият двойник е много разширен. Това разширение произвежда у болния едно раздразнено състояние, от което се ражда неврастенията. У всички неврастеници двойникът е разширен, заема по-голямо пространство, отколкото трябва. Вследствие на това голямо разширение, природата им налага данък тъй, както държавата налага данък на всички ония хора, които са собственици на места. Някой човек купува голямо място и държавата му налага данък, като му казва: „Ако не искаш да плащаш такъв голям данък, трябва да съкратиш мястото си“. И като го съкрати, пак ще плаща данък, само че по-малък. Нали всички хора плащат данък за водата, за сметта, за къщата, за правото да ходят по улиците – за всичко плащат. Дойде ли ред до природата, мислите ли, че там може без данък? Не, там вече се приближават към великия закон на разумна обмяна: обмяна в чувствата, обмяна в мислите.

Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли. Следователно между мисълта на Бога и нашата мисъл трябва да става правилна обмяна. Божията мисъл се изразява в разни форми. Слънцето, например, е една от формите на Божията мисъл. Луната, звездите също са образи на Божията мисъл. Самият човек, тъй както е сега създаден, в своята целокупност, е образ на Божията мисъл. Растенията, животните, водата, въздухът, огънят – всичко това са образи на Божията мисъл. Следователно, когато палиш огън, ако разбираш закона, на който той се подчинява, веднага ще влезеш в общение с Божията мисъл. И ако ти палиш огън, дето не трябва, непременно ще пострадаш. Важно нещо за учениците е правилното разбиране и прилагане на законите. Отидеш ли в някоя гора, ти имаш право да запалиш огън само ако имаш нужда да се стоплиш, или да си стоплиш вода за пиене, но нямаш право да си играеш с огъня. Когато отидеш при някой чист извор, ти имаш право да пиеш вода, или да си полееш върху главата, ако те боли, или да си измиеш ръцете и краката, ако са нечисти, но да си играеш с водата не е позволено. Често някои деца, като се спрат при някой извор, започват да хвърлят камъни във водата. И какво става след това? – Често се случват големи нещастия. Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрана и внимателно, полека ще го поставиш във водата. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила. Някои мислят, че във водата няма разумност. Как да няма разумност? Че нали тя лекува всички недъзи в света? Направете опит, да видите какво влияние указва водата върху организма на някой раздразнен, неразположен човек. По какъв начин? – Чрез пиене гореща вода, или чрез миене тялото с нея.

Днес съвременните религиозни хора, както и всички останали, са изгубили правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Имате ли тази права мисъл, ще знаете, че всичко в природата е живо и затова към всички трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Ако ти си разумен човек, като минаваш покрай някое растение, ще го погледнеш, ще отправиш погледа си нагоре и ще се отнесеш с почитание и уважение към този живот, който се проявява в това растение. То е една малка форма, която е образ на Божията мисъл. Ако ти видиш един извор, който прави усилия да си пробие път, и го критикуваш, че не е излязъл на хубаво място, той ще се омъчни и ще каже: „Аз зная какви усилия правих толкова години, докато намеря този път!“ Този извор за в бъдеще ще има по-хубаво място. Изворите, като всички живи същества, менят местата си – и те претърпяват известна еволюция. Растенията, животните, изворите, реките, езерата еволюират, във всички става една вътрешна промяна. Божествената мисъл се проявява навсякъде; тя видоизменя, регулира всички неща. Та когато говорим за живата природа, ние разбираме проявата на Божията мисъл, проявата на онзи велик закон, чрез който Бог работи в света.

Да допуснем, че у вас се зараждат ред болести: главоболие, коремоболие, слабост в гърдите, ревматизъм, ишиас, диабет и т.н. Питам: На какво се дължат всички тия болести? – Те са резултат на една вътрешна дисхармония в живота. Болестите показват пътищата на нашето отклонение от великия Божествен живот, или от правата мисъл. И сега всички учени хора, които работят върху разните болести, пишат цели томове за лекуването им и казват: „Болният може да се лекува, като се премахне причината на болестта“. Как ще стане това? – Като се отстрани онзи недъг, който първоначално е предизвикал болестта. Те поддържат, че в основата на всяка органическа болест лежи една психическа причина. Затова във всеки недъг, в непроявяването на даден талант у човека, трябва да се търси известна психическа причина. Запример, паметта у някои хора е съвсем слаба, съвсем осакатена. Те забравят всичко. Аз съм виждал такива случаи. Някой човек тури писалката на ухото си и започва да я търси: „Де е писалката ми?“ Тя седи на ухото му, а той я търси из цялата къща. Друг някой турил шапката на главата си и я забравил. Ходи из къщата, пита жена си, децата си: „Де е шапката ми?“ Жена му казва: „Приятелю, не виждаш ли, че шапката ти седи на главата?“ Той се чуди кога я е турил на главата си. Този човек е дошъл до голяма самозабрава. Коя е причината за тази разсеяност? Казвам: Причината за разсеяността у човека седи в това, че у него топлината се развива повече, отколкото светлината. Този факт произвежда анормалност в чувствата. И затова много от болестите се изразяват чрез горение. Лекарите, като знаят това нещо, при лекуването на болестите прилагат известни методи за намаляване на това горение. При треската горението се забелязва на повърхността на тялото, при което температурата на болния се повишава с няколко градуса. Значи в организма става едно повишено горение. Когато някои клетки в общия организъм се изопачат, те произвеждат повече топлина, отколкото трябва, а тази топлина руши организма. И това нервно състояние, в което някога изпадате, се дължи именно на тази излишна топлина. Който се занимава с лекуването на хората, препоръчва водата като добро средство за лекуването, понеже тя е голяма любителка на топлината – отнима излишната топлина и възстановява равновесието в организма. Равновесието се дължи на скритата органическа сила в нашето тяло. Топлината на нашия организъм не трябва да се изразходва безразборно, тя има своето велико предназначение. Природата я използва за различни разумни цели.

Пророкът казва: „Духът на Господа е връх мене и ме помаза“. Думата „помазване“ значи, че те турят на известна служба, която можеш да извършиш. Само силният, разумният, добрият човек може да бъде помазан.

Та ще знаете: Божията мисъл се проявява във всяко ново движение, във всяко ново начинание в света. Запример, от 1914 година насам, па и по-рано още, навсякъде по света се явяват ред явления, ред събития, които сегашните учени хора не могат да обяснят. Тия явления са забелязвани и друг път, но сега стават по-често. Тия явления имат за цел да събудят съвременното човечество, да раздвижат мисълта на хората. Защо е необходимо събуждането им? – Понеже е дошло време за вътрешна, духовна работа. Кога спи човек? – Вечерно време. Денем, когато слънцето изгрее, всеки трябва да е на крак, готов за работа. Когато дойдат благоприятните условия за духовна работа, всеки трябва да бъде готов!

„Духът на Господа е връх мене.“ Как ще изтълкуваме тия думи? Те означават, че Божията мисъл е върху нас, т.е. тя е заради нас. Ние сме дошли вече до фазата да изучаваме Божията мисъл и да влезем в съприкосновение с нея. Всеки човек, който може да манипулира с Божията мисъл и да влезе във връзка с Нея, той може да бъде господар на своя живот, може да бъде господар и на условията, при които живее. Ще ви приведа един факт, да видите как Божията мисъл въздейства върху човека. Една наша сестра, почти цяла година, беше схваната. Тя страдаше от ръката си. Често ръката ѝ се схващаше, и това схващане се местеше по цялото ѝ тяло, изглеждаше като парализирана. Казвам на тази сестра, че ще трябва да възстанови хармонията в себе си. Но докато стане това нещо, ще мине известно време, през което ще има няколко кризи. Как ще възстанови хармонията в себе си? – Като влезе в съприкосновение с Божията мисъл. Всеки човек, който се лекува по Божествен начин, не може да се излекува изведнъж, по магически начин, но постепенно, с ред кризи. И какво направи тази сестра? – Отиде на Витоша и там приложи всички разумни методи, които ѝ се дадоха. В резултат на тия методи дохожда ѝ голяма криза: хваща я толкова силно коремоболие, тя мисли, че ще заминава вече за другия свят. Но след едно хубаво пречистване, болката съвършено изчезва и тя оздравява.

При известни болести препоръчват разтриване на тялото до изпотяване. Що е потта? – Тя се предизвиква от една разумна сила, която иска да ви покаже, че всички пори на тялото трябва да бъдат отворени. Човек има седем милиона пори в своето тяло, т.е. седем милиона прозорци, които трябва да бъдат отворени. За да бъде човек здрав, всички пори трябва да се отворят. Следователно първото лекуване, при каква да е болест, се свежда към отпушване на порите, за което е нужно изпотяване, измиване на тялото. Изпотяването става най-добре с пиене гореща, вряла вода от 1 до 10 чаши най-много. Като се пие гореща вода, тя излиза чрез порите навън, отваря ги и с това се възстановява здравословното състояние на организма. Порите са канали, отвори на душата. Отпушат ли се всички пори на тялото, човек дохожда до естественото състояние на душата, при което тя диша свободно, безпрепятствено. Душата диша през порите. Чрез дробовете се извършва едно специфично дишане, а чрез порите на кожата става общо дишане. И когато специфичното и общото дишане вървят паралелно, човек е здрав. От състоянието на кожата у човека зависи и състоянието на неговия ум. Затова човек трябва да внимава много за тялото си, по възможност да няма никакви недъзи. Трябва да пазите тялото си от изгаряния, от разни разтривки с газ, с йод или с какви и да е медикаменти. Кожата трябва да се държи в едно меко състояние, защото порите ѝ са дробовете, чрез които душата диша на физическия свят.

Всеки съвременен човек трябва да се запознае с физиологическите закони на своя организъм, да знае от какво зависи здравето му, както и доброто чувстване и правилно мислене. Всичко това се определя от един велик закон. В съвременната наука за всичко се държи статистика: раждат ли се деца, или умират, колко от тях са момчета, и колко момичета, всичко това не е безразборно; този брой е строго определен. Също тъй строго математически е определено колко къщи трябва да изгорят и колко да се направят; колко параходи трябва да потънат и колко да се построят; колко дървета трябва да се изсекат и колко да се посадят; колко хора трябва да умрат и колко да се родят и т.н. Във всичко има съответствие. Следователно, когато вие страдате, това е отсичане, а когато се радвате, това е посаждане. След всяка скръб иде радост. Скръбта е излишното, старото, което трябва да се отсече и на негово място да се посади новото, да дойде радостта. Когато влизате в новото, докато заживеете с него, вие изпитвате скръб. Например, вие напускате отечеството си и отивате в друга някоя страна, нова за вас, но скърбите. Защо? – Обстановката е нова, непозната за вас. Вие напущате старите условия, при които сте живели, и скърбите за тях. Но останете ли още за дълго време да живеете в старата си обстановка, вие не ще можете да се повдигнете. Старата обстановка представлява бедна почва, която не ражда нищо, и на нея виреят само беднотия, болест и скръб. Напуснете ли старите условия, в замяна на това ще имате по-богата, по-плодородна почва. Ако живеете в някое планинско място, ще имате чист въздух, но бедна почва. Живеете ли в полето, ще имате богата, плодородна почва, ще станете по-трудолюбив, но ще имате повече страдания. Природата казва: „Съвременните хора още не са станали достойни да живеят по планините“. И наистина, ние виждаме, че хората, които живеят по планините, не са много интелигентни, понеже не са се повдигнали на нужната висота, да могат да се ползват от тия условия. Там хората поети стават, писатели стават, но още не познават хубостите на природата и не могат да се ползват от тях. Ония хора пък, които живеят в полетата, в долините, са по-интелигентни, по-развити, защото им се създава повече работа. Значи засега Божията мисъл функционира повече в материалния свят. Бог работи повече в полетата, в долините, отколкото във високите места. Ще кажете: „Щом е тъй, да живеем грешен живот“. Това е лесно да се направи, хората знаят това изкуство, но трябва да имат предвид, че всеки, който злоупотребява с кредита на някоя банка, натоварва се с много дългове и тя го наказва. Една банка, колкото и да дава, всичко се записва, и един ден ще си вземе това, което ти е дала – или от тебе, или от твоите деца. По същия начин и природата постъпва. Ти не можеш да я излъжеш с нищо. Тя има счетоводни книги, в които записва всичко, което се взима от нея. И когато някой се яви при нея за нов кредит, тя веднага отваря книгата си, да види колко пъти той е взел заем от нея и какво има да ѝ дава. Според както вие сега разбирате и изучавате света, според както разбирате и изучавате духовния живот и доколкото разбирате законите на Божията мисъл – всичко това определя степента на развитието ви, до която сте достигнали. Кое е това, което се бори във вас? Борбата всякога произтича от несъгласие между вашата мисъл и Божията мисъл. Борите ли се, значи не сте в съгласие с Бога. Когато искате да извършите нещо лошо, Божията мисъл ви казва: „Слушайте, не правете това, което сте намислили! Ако го направите, ще страдате и ще бъдете отговорни“. Всички имате такива опитности. Колцина от вас сте постъпвали разумно? Колцина от вас сте послушали този вътрешен глас? Някой казва: „Аз се борих цяла нощ, докато реша еди-кой си въпрос“. Такъв пример имаме с Якова, който цяла нощ се бори с Господа. Тази борба е представена като един физически процес, но всъщност тя представлява един жив, вътрешен процес. След този процес Яков се преобрази, защото в неговия ум дойдоха нови идеи. Най-после той каза: „Господи, отсега нататък ще ти служа добре и няма да върша неправда в този свят“. Следователно ние се борим, за да добием по-добра мисъл, да създадем у нас правата мисъл.

Някои питат: „Защо трябва да учим?“ – За да познаем Господа. Защо трябва да бъдем по-добри? – За да познаем Господа. Защо трябва да обичаме? – За да познаем Господа. Защо трябва да търсим Истината? – За да познаем Господа. Единственото най-съществено, най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния си живот, е да познаваме формите на Божията мисъл. И всеки човек, който познава формите на Божията мисъл, може да има помощта на Господа.

Казва пророкът: „Духът на Господа е връх мен“. Аз бих ви превел този стих в следния смисъл: „Формите на Божията мисъл са с мен. Аз познавам законите на обективната Божия мисъл“. Следователно, когато човек се докосне реално до Божията мисъл, той ще усети тази връзка.

Често аз съм давал на тия от вас, които боледуват, известни наставления за лекуване. На тия от вас, които са отпаднали, физическо или душевно, съм казвал: Ще отидете при някой стар, но здрав дъб, който не е изгнил, и ще опрете гърба си на него. Така ще постоите 5–10–15 минути, най-много половин час, и ще му кажете: „Понеже в тебе има изобилие на Божиите мисли, изобилие на Божиите форми, бъди тъй добър, да ми дадеш малко от твоята енергия“. Дъбът ще отнеме част от вашите дисхармонични енергии и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете зарадван. Значи дъбът ви е дал нещо Божествено. Ако пък сте много раздразнен, залейте се с една кофа прясна, чиста вода. По този начин главата ви ще се освободи от ред непотребни елементи и една Божествена мисъл ще се влее у вас.

В света съществуват безброй форми, които философите си представят във вид на една тънка, жива материя, която прониква в нашия организъм. Тази материя огражда клетките с особена сила, която учените хора наричат имунитет. Когато всяка клетка имунира с Божествената мисъл, или когато човешкият организъм имунира с Божествената мисъл, човек е защитен от всички непредвидени случайности, от всички мъчнотии, от всички нещастия в живота. В деня, в който ти нарушиш този имунитет, Божествената мисъл започва да се оттегля от теб. Това показва, че ти си влязъл в дисхармония с Нея. Тогава нещастията се зараждат в живота ти. Някой казва: „Моят живот е нещастен“. Казвам: Необходима ти е хармонична среда. Събирай се с хора, които не само да говорят за Бога, но и да живеят в Бога! Събирай се с хора, които не само да говорят за Любовта, но и да проявяват Любовта! Събирай се с хора, които не само да говорят за Истината, но Истината да им е постоянна мярка в живота! Казвате: „Няма такива хора в света“. Не казвайте така! Вие ще срещнете такива хора и в София, и навсякъде по света. Тези хора не са само между най-учените. Вие може да ги намерите и между простите хора, както и между селяните. Такъв човек може да бъде някой селянин, който по цял ден оре на нивата си, без сам да подозира, че крие Божественото в себе си. За да намериш този човек, може да пропътуваш и 10–15–20 километра, но намери го. Иди при него, поприказвай си малко, ще видиш как ще се тонираш и нещо хубаво ще протече в душата ти. Във всеки народ има такива хора. Българите наричат тия хора врачки или гледачи. Когато някой българин се намери в голямо притеснение, или когато работите му, изобщо, не вървят добре, той отива при някоя врачка и казва: „Голямо нещастие ме е сполетяло! Моля ти се, гледай ми на боб, или на восък, и ми кажи, коя е причината, че страдам толкова много?“ Врачката излива восъка, или му хвърля карти, и казва: „Причината за твоите страдания, за твоята болест е тази, че преди еди-колко си години твоят баща открадна десет вола на един свой съсед, и ти сега трябва да ги купиш и да му ги върнеш. Направиш ли това, болестта ти ще изчезне. Тъй пише на моя восък“. Този човек отива на пазара, купува воловете, връща ги на съседа си и, наистина, болестта му изчезва. Решите ли сега да се лекувате по този начин, трябва да върнете всичко заграбено. Дали знаете това, или не, то е друг въпрос, но всичко заграбено трябва да се върне. Кражбата може да е извършена от дядо ти, но понеже ти си наследник, тебе държат отговорен, ти ще плащаш.

Когато се проповядва един велик морал, той не се отнася само до сегашния живот; той се отнася и за миналото, и за бъдещето. Вие трябва да оправите работата и на дядо си, и на прадядо си, на всички четири поколения преди вас. Вие трябва да премахнете лъжата, която е съществувала във всички четири поколения преди вас, докато дойдете до себе си. Направите ли това, тогава само ще се свържете с Бога, ще възстановите хармонията в себе си и всичките ви работи ще се оправят. Ако искате вашата вяра да се усили, направете първия опит. Та когато ние говорим за Божественото учение, подразбираме коренно реформиране на целокупния живот. Затова ние трябва да се научим да мислим правилно, да чувстваме правилно и да действаме правилно. Следователно ние няма да се отричаме от живота, но ще го използваме в своето минало, настояще и бъдеще. Ние няма да изхвърляме нечистата вода, но ще я прецедим, за да отстраним примесените към нея вещества, а после ще я преварим, за да я освободим от бацилите.

Казва пророкът: „Духът на Господа е връх мене“ – Божията мисъл е връх нас. Това са новите времена. От всички хора днес се изисква да имат в себе си великата Божия мисъл. Това значи, че у всички хора вярата трябва да действа не формално, а вътрешно. Всички трябва да съзнаем, че сме проекция на Божията мисъл. В това отношение, всеки трябва да бъде в хармония с ближните си. Когато Писанието казва да любиш ближния си, както самаго себе си, това подразбира да любиш тази велика мисъл във всеки едного, както в себе си. Тя е Божествена мисъл. Днес никакви дарби, никакви таланти не могат да се развият в човека, докато той не оправи работите на четирите поколения преди него. Вие сте последните от четвъртото поколение. На вас предстои задачата да изправите грешките на вашите прадеди и прабаби. Ще кажете: „Как ще узнаем, че това е действително така?“ – Отворете книгата на живота и там ще намерите всичко написано.

„Духът на Господа е връх мене и ме помаза.“ За какво? – Да благовествувам на смирените, да освободя народа си, да възстановя ред и порядък навсякъде в живота. Аз искам у всинца ви да съществува тази трезва мисъл. Сегашното общество, сегашният свят има особени схващания и разбирания за живота, вследствие на което страда от много болести, от много недъзи. В света съществуват толкова много и органически, и психически болести, че съвременните лекари не могат вече да се справят с тях. И всички нещастия, които съществуват в живота, произтичат именно от тази вътрешна дисхармония, в която се намираме. Ако двама души не могат да живеят добре помежду си, причината е, че и двамата нямат връзка с Бога – тяхната мисъл не е свързана с Божията мисъл. Не можеш да пишеш – не си свързан с Божията мисъл. Ако се свържеш с Божията мисъл, тя веднага ще потече в тебе, и ти ще започнеш да пишеш. Болен си – не си свързан с Божията мисъл. Свържи се с Божията мисъл, и здравето в теб ще се възстанови. Не се безпокойте от нищо, но започнете с най-малките опити, с най-малката величина.

Сега ще ви дам една нова рецепта. Тя седи в следното. Раздразнен си, разсърден си или се съмняваш в нещо. Какво трябва да направиш? Вземи в един съд хубава, чиста вода и полей с нея горната част на лявата си ръка. Вземи после една кърпа и леко отнеми влагата, мокротата от ръката си; нека ръката остане малко влажна. След една минута намокри горната част на дясната си ръка. По същия начин с една кърпа попий влагата и на тази ръка. Проследи сега да видиш какво ще стане с твоето психическо състояние. Ако състоянието ти не се е подобрило, след една минута намокри пак горната част на лявата си ръка. Попий я леко с една кърпа и я остави да седи свободно две минути. После намокри горната част на дясната си ръка, попий влагата нежно, леко с кърпа и остави ръката да седи така пак две минути. Ако състоянието ти и сега не се е подобрило, намокри пак горната част на лявата ръка, леко я попий с кърпа и я остави да седи три минути. Същото нещо направи и с дясната ръка. Остави и нея три минути спокойна и виж след това какво е състоянието ти. Ако състоянието ти не се подобрява, правете по-нататък същия опит, като увеличавате времето от измиването на едната до другата ръка с една минута, докато стигнете най-после до десет минути. Направите ли последния опит, с промеждутък от десет минути за едната и другата ръка, състоянието ви ще се измени и това, което ви е мъчило, ще изчезне, ще се стопи, както ледът се топи през топлите дни. Кое е по-хубаво сега, да си мокрите ту едната, ту другата ръка, или да ви разтриват? – Първият опит е за предпочитане. И на път да сте, пак ще можете да направите този опит. Ще кажете: „Времето си ще изгубим с този опит“. Не, това време не е изгубено. Времето е предвидено за лекуване. То е дадено за проява на Божията мисъл. Не мислете, че това е една магическа формула. Не, това е едно практическо правило, с което може да изменяте едно ваше неразположение, едно лошо състояние.

Има ред други лоши състояния, или неразположения на духа, които не можете да измените по този начин, но ще можете да ги трансформирате чрез употребление на водата в разни части на тялото. Например, вие можете да намокрите с вода врата си, или задната част на ушите си, или краката си, от колената надолу, и т.н. Измиването на разните части от тялото произвежда разни психически промени в мозъка.

Та казвам: Като ученици, вие може да употребявате водата за лекуване. Ако вярвате в силата и влиянието на водата, може да се лекувате с нея, но вън от това може да употребявате и силата на мисълта си. Ако човек не вярва във водата, той не може да се лекува с нея. Вие можете не само буквално да употребявате водата, но можете и мислено да си служите с нея, тя ще произведе пак същия ефект. Да кажем, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълб. Ще си представите една чешма, или един извор с чиста хубава вода, на разстояние един километър от вас. Ще вземете една стомна и мислено ще се отправите към този извор. Ще напълните стомната и ще се върнете дома си. Ще снемете горните си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полеете с изворна вода по гърба си. След това леко ще попиете водата с една кърпа, ще се облечете и ще видите, че няма да се минат 10–15 минути, и ще усетите такова влияние, като че сте направили тази баня в действителност.

Някой ще каже: „Това е заблуждение“. Не е заблуждение. В света съществува една съзнателна вътрешна връзка. Само Божията мисъл е реална, и дето тя съществува, там има резултати. Когато болният вярва, че ще оздравее, той се свързва с Божията мисъл и оздравява. Когато болният не вярва, че ще оздравее, той не се свързва с тази мисъл, и наистина не оздравява. Когато един млад, или един стар човек вярва, че ще се научи, той действително се научава. Каже ли обаче, че науката не е заради него, той няма да се научи. Това става в живота: В което вярваш и което желаеш, то става. Ти ще вярваш от дълбочината на душата и сърцето си! Светлината е резултат на Божията мисъл. Следователно, ако имаме светлина в себе си, тя произтича от факта, че сме в съгласие с Първичната мисъл, с Божията мисъл, която функционира навсякъде в природата. И когато пристъпвате към природата, няма да си играете с нея, но към всеки акт, който предприемате, ще пристъпвате с едно свещено страхопочитание.

Миенето, например, е един свещен акт. Вие как се миете сутрин? Не трябва да се миете бързо, както обикновено правите, но трябва да спазвате известни правила. Ще си вземете един чист леген, ще налеете в него вода, малко топличка, и ще наплискате лицето си хубаво. След това ще си изтриете лицето леко, едва да попиете влагата, с много мека кърпа. Вие търкате лицето си много силно. Не правете така. Мийте се по новото правило. Не плискайте силно лицето си с водата, но леко, да ви е приятно, като че се милвате, едва да го докосвате. Лицето на човека е много нежно и отзивчиво. Много учени хора препоръчват кърпи за изтриване на лицето от лен, от коноп, но те са само за грешни хора. За един праведен, за един разумен човек е нужна мека, нежна кърпа. Божествената мисъл за да функционира правилно у нас, не трябва да търкаме лицето си с груба кърпа. Защо? – Понеже лицето е огледало на нашата душа. Чрез него се съзира връзката ни с Бога. Когато се измиете и погледнете лицето си, вие трябва да бъдете доволни от него. Ако не сте доволни, след десет минути се измийте втори път. Измийте се десет пъти наред, докато най-после бъдете доволни от себе си.

Онези от вас, които имате свободно време, направете следния опит. Ставате сутрин, но сте неразположени. Измийте лицето, шията, ушите си един, два, три, най-много до десет пъти, и ще видите, че неразположението ви ще изчезне. Ако след като се измиете десет пъти, неразположението ви не изчезне, аз ще ви кажа кои са причините за това нещо. Направете този опит първо със себе си. Не го предавайте на другите, докато не го опитате вие сами. Когато го проверите няколко пъти и бъдете доволни от резултатите, тогава го предавайте и на други хора.

И тъй, като ученици, вие трябва да възстановите вътрешната връзка с Бога. Тази връзка ще ви освободи от всички заблуждения, нещастия, болести, страдания, нечистотии и т.н. На мнозина от вас краката, устата, телата миришат. Всички тия миризми трябва да се премахнат. Вие трябва да се заемете да се изчистите най-първо органически. Онзи, на когото краката миришат, трябва да се заеме да ги изчисти с мисълта си. В стомаха на много хора остават излишни вещества, които се разлагат, вследствие на което устата на такива хора мирише неприятно. Обаче човекът, със силата на своята мисъл, може да изхвърли всички тия нечистотии навън. Ще кажете: „Как може да стане това?“ Човекът е жив, съзнателен организъм, и той може да внуши на клетките си да изхвърлят вън от тялото всички нечистотии. Но за да се реформира вашия организъм, от вас се изисква голямо постоянство. Човек, за да познае, че има силна мисъл, трябва да е господар на своето тяло. Да бъдеш господар на тялото си, не значи, че трябва да го измъчваш, но да живееш с него тъй, като със свой добър другар. И това тяло, като ни напусне един ден, да каже: „Благодаря на Бога, че ми даде отличен господар, с когото живях толкова години. Бих желал и втори път да живея с него!“ Днес какво казва нашето тяло? То казва: „Господи, благодаря, че ме освободи от този господар“. Наистина, ние злоупотребяваме с нашето тяло. Писанието обаче казва, че ние сме храм Божий. Така е, тялото ни е храм на Бога. Ние сега искаме смъртното тяло да се облече в безсмъртие. Кога ще стане това? – Когато научим великите закони на Божията мисъл. Те ще ни доведат до безсмъртието.

Всички тия закони могат да се приложат, когато се влезе в Божественото учение. За това се изисква учене. Някои от вас трябва да се учат от по-напредналите ученици. Те трябва да имат смирение, да питат това, което не знаят. Някои от вас мислят, че знаят всичко, че може да се постигне всичко изведнъж. – Не е тъй лесно да се постигнат нещата изведнъж, по магически начин. Вие мили ли сте си лицето десет пъти, за да измените вашето лошо разположение на добро? Спазвали ли сте най-простото правило, да си измивате ръцете след свършването на каквато и да било работа? Ако спазвате това най-малко правило, то ще е едно благословение за вас. Дръжте ръцете си по възможност в по-голяма чистота! В такъв случай човешката мисъл, която се стреми да влезе в единение с Божията мисъл, ще се преобрази. Нашата цел е да образуваме връзка с Бога чрез външната природа, чрез която Той е направил своята мисъл достъпна за нас. Например, планините, долините, това са Божията мисъл. Щом сме в единение с тия форми, с тия енергии, ние ще изучаваме и Божията мисъл. Бог ни учи по този начин.

Следователно, щом имаме работа с тази жива, разумна сила в света, тя ще ни покаже по кой начин трябва да постъпваме. Например, знаете ли по колко грама вода трябва да пиете на един път? Знаете ли още, по колко вода трябва да изпивате на ден? Знаете ли коя вода е най-хубава и отде можете да си я доставите? – Не знаете. Затова тия от вас, които искат да пият най-хубава вода, потърсете по селата и по градовете, дето живеете, кои са най-хубавите извори, и оттам си носете по две стомни вода. Изпитвайте де се намират най-хубавите, най-чистите извори и такава вода пийте! Мнозина от вас търсят лесния път и казват: „Този кладенец е близо, от него ще си черпим вода“. Не, тази вода е варовита, не пийте от нея. Там, далеч някъде, има един хубав извор, от него пийте вода. Не жалете времето си! За да придобиете една Божествена мисъл, може да се иждиви и цяла година. Тя заслужава това време, защото е една велика придобивка за вас. Щом влезете в общение с една Божествена мисъл, вие ще усетите, като че някой богат гост ви е посетил, и веднага ставате самостоятелни. Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка любов, малка светлина, малък мир и малка радост. И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и любовта, светлината, мирът и радостта. По този начин расте и целият човек.

Тъй, както хората днес постъпват, това още е старият, хирургическият начин. Те виждат само опакото на живота. Ученикът обаче няма право да критикува. Само мъдрите хора имат право да критикуват. Някой пита: „Ами аз нямам ли право да критикувам?“ Ако си някой велик мъдрец, природата ти дава carte blanche, но ако си ученик, който едва сега започваш да учиш, няма да се занимаваш с критика! Можеш да четеш какво са казали критиците по разните въпроси, но своето мнение няма да изказваш, докато природата не ти позволи. До това време ще учите онзи велик закон на чакане. До кога? – Докато ви дойде времето.

Пророкът казва: „Духът на Господа е връх мен“. Когато Духът дойде, ще ти каже: „Стани и кажи това, което си научил и придобил“. Кое трябва да кажеш? – Неговото Слово. Само тогава ти ще бъдеш смел и решителен, без да се колебаеш. Затова от вас сега се изисква смелост. Мнозина от вас са дошли до едно вътрешно прераждане, но трябва да бъдете внимателни към живота си. Когато хората се стремят към добър и благочестив живот, то е по отношение на Божията мисъл. Порочният живот прекъсва вътрешната връзка с Бога, пречи за проявата на Божията мисъл. Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи, изобщо, спъват хората. Докато съществуват те, в каквато и да е форма, вие не можете да имате единение с Бога, не можете да бъдете свободни. Свободата е вътрешен процес, връзка с Божията мисъл. Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията мисъл. Това е същественото за всеки човек. Тази връзка е носителка на светлината в живота.

Питам ви: Защо всинца вие се разполагате тъй приятно в тоя салон? Защото светлината му е изобилна. Влезте в друг някой салон, прозорците на който са обърнати на север, и вижте как ще се почувствате. След това направете две събрания – едното в нашия салон, тук, и другото в салона, чиито прозорци са обърнати на север, и вижте как ще се почувствате и едните, и другите. Проследете какви резултати ще имате в продължение на една година. Ето защо, ние трябва да отворим и сърцата, и умовете, и душите си за Божията мисъл. Мнозина от вас имат повече северни прозорци, отколкото източни и южни.

Сега, като ви говоря по този начин, вие казвате: „Значи ние трябва да се простим с живота си“. Няма какво да се прощавате с живота си, вие ще се свържете с живота. Нима детето, след като е живяло девет месеца в утробата на майка си и един ден излезе в широкия свят, се прощава с живота си? Нима то умира? Да, умира нещо в него, но кое? Само онази малка ципица, с която то се е хранило и с която е било завито в утробата на майка си. Питам: Вторият, свободният живот не е ли по-хубав за детето? Следователно досегашният ни живот е животът на детето в утробата на майката. Животът на плътта, това е живот в утробата на майката. А този живот, за който ние сега говорим и в който вие трябва сега да влезете, подразбира единение с Божията мисъл, т.е. освобождение или новораждане. И при този живот майка ви ще бъде при вас, но ще поеме грижата отвън. По същия начин и природата отвън ще ви укаже своето влияние. Значи днес Божията мисъл ви обгръща отвсякъде, но ще дойде време, когато Тя ще действа специфично върху вас.

Често някои от вас казват, че Бог не ги слуша. Не, не е така. Това противоречиво положение за вас показва, че условията на живота ви се изменили. Едно време майка ви се грижеше за вас отвътре, сега ви дава храна, условия отвън, а вие сами ще се храните. Да мислиш, значи сам да се храниш. Да чувстваш, значи сам да се храниш. Това са условията, храната, които Бог ни дава. Колкото по-правилно мислите, толкова по-добре се храни вашият ум. Колкото по-правилно чувствате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. Туй, което сега ви казвам, не е заради мене. То е едно благо за вашето тяло, за вашия ум, за вашето сърце, да разберете и познаете Истината. Вие искате да бъдете силни, да имате светли мисли, да имате добро сърце, искате да ви люби някой. Питам: Кой може да ви люби повече от Бога? Затова, ако искате друго някое лице да ви люби, вие трябва да се допитате до Бога, и тогава Божествената мисъл ще направи една идейна връзка с ония форми, които подхождат на вашето развитие. Когато двама другари се обичат, между техните мисли и чувства трябва да има естествена хармония. Любов без хармония не съществува и не може да се прояви. Тия мисли, които ви казвам, са елементарни. Тази наука, която тук изучавате, е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали, няма да се разклащате. Влезе ли във вас съмнението, вие казвате: „Дали пътят, по който вървим, е прав? Да не би да сме се заблудили нещо? Я да се върнем към старото!“ Казвам: Така и дядото постъпва. Той се връща все към младенческия си живот и казва: „Ех, дядовото, едно време, когато аз бях млад...“ Той все младостта си припомня и към нея се връща. И прав е този дядо. Младостта е Божественото у нас. Докато сме млади, и Божественото е у нас. Аз считам млад човек този, на когото сърцето е свободно. Той всякога е готов да услужва, комуто и да е. Стегне ли се сърцето му, той казва: „Работите не се уреждат с идеализъм. Ще гледам да се оженя, че като остарея, да има поне кой да се грижи за мен“. Мисли ли така, идеализмът му вече изчезва. Почне ли човек да се страхува от живота, той вече е стар. Младият не се страхува, той носи в себе си сила, енергия и казва: „Благодаря на Бога, че ми е дал този ум, това сърце и тези ръце. Докато имам всичко това, аз съм способен човек и мога сам да си изкарвам прехраната“.

И тъй, за всинца ви е потребно да се домогнете до Божественото. То ще внесе във вас подмладяване, свежест и сила. Не казвам насилие, а сила, чрез която да проявите всичко добро и благородно у вас и да го приложите по всички правила на новото учение. Така всички ще бъдете носители на Божествените мисли. Тогава по-напредналите братя от вас ще се радват, че вие сте от достойните ученици, които сега започват своята кариера. Те, като ви гледат как работите, ще кажат: „Тези ученици са способни, ще излезе нещо от тях, затова ние ще им помогнем в тяхната кариера“. Те ви се радват тъй, както учителите се радват, когато учениците им напредват.

Вие сте ученици, и за да напредвате, трябва да се молите. Молитвата е наука. Питам: Когато отидеш при своя учител, как ще му разкажеш урока си? Ако той те извади на дъската и ти даде някоя задача по математика, ти как ще постъпиш? На колене ли ще седнеш и ще дигнеш ръце нагоре да се молиш? – Не, ти ще трябва да решаваш задачата си, да говориш, а Учителят ще те слуша. Значи ти ще решаваш, ще пишеш и ще се молиш. Като свършиш молитвата, задачата ти трябва да бъде решена. Молитвата, в този случай, представлява велико почитание и уважение, велика любов, която трябва да имаме към онази Първична причина, която ни е дала живот.

Сега аз желая всички вие да кажете като онзи еврейски пророк: „Духът на Господа е връх мене и ме помаза да благовествам“. Ще дойде ден, когато всички вие, в един или в друг смисъл, ще благовествате, и трябва да бъдете готови с една богата опитност в себе си, да знаете, че всичко, което кажете на света, е вярно. Когато говорите великата Истина, трябва да имате пълна самоувереност. И ако ви пита някой, познавате ли Господа, да кажете: „Да, през целия си живот съм опитвал Господа, и Неговата мисъл е връх мен“.

Та казвам: Ще правите упражнението за миене на ръце. Ако някой от вас го мързи да направи туй упражнение, нека дойде при мене, аз ще измия ръцете му десет пъти. Вие ще видите какво ще стане тогава. Аз съм правил цели 11 години ред упражнения, които сега не искам да изнасям пред света. Един ден те ще бъдат известни, но сега имам предвид друга задача. Днес хората трябва да се лекуват дотолкова, доколкото здравето за тях представлява една съединителна нишка с Божията Любов. Доколкото ученикът иска да научи Божията Любов, аз съм готов да му услужа, и 10 пъти да измия краката му. На мнозина съм правил ред услуги. Някой се оплаква, че го боли глава. Взимам чиста вода в една кана, поливам върху главата му 3–4 пъти, както аз зная, и главоболието му минава. Как става това? Аз прилагам Божията мисъл и казвам: „Господи, Ти, който живееш във водата, излекувай главата на този човек да познае, че Ти проникваш и чрез водата“. Този човек оздравя и казва: „Благодаря, аз имам вече връзка с Божията мисъл“. Водата обаче мен познава и казва: „Аз ще излекувам главата на този човек, но заради тебе, и ако той не познае Господа и злоупотреби, ти ще бъдеш отговорен“. Аз имам връзка с Божественото, затова и моите опити имат резултат. И този, който лекува, и онзи, когото лекуват, трябва да бъдат чистосърдечни. Този, който лекува, не трябва да се пазарува с болния, да му иска известна сума за лекуването. Нито пък онзи, когото лекуват, има право да се пазари. В пазарлъка няма нищо Божествено. Ако светът злоупотребява със своите дарби, това е друг въпрос, но ученикът, който учи пътя на Истината, трябва да бъде правдив, трябва да бъде образец на Божията Любов. Ти реализирай Божията мисъл, и после я остави сама да се проявява. Посей семето, и не мисли за последствията! Нека всички ваши приятели познаят, че Господ е във вас.

Често в човека се забелязва натрупано нещо кисело, нещо струптиво. Понякога пък се забелязва известна недосетливост. Запример, като говоря сега, някои бързат да си отидат и казват: „Защо Учителят не свърши вече беседата си?“ Аз чета тази мисъл у тях. Други пък казват: „Дано Учителят каже още нещо!“ И едните, и другите са прави, но и аз, от своя страна, се питам: Защо трябва да говоря на тия хора? Аз трябваше да дойда при вас и в няколко изречения да свърша беседата си. Трябваше да ви кажа: Вие трябва да разбирате живата природа, да се свържете с формите на Божествената мисъл в природата, да поливате главата си с чиста вода три пъти на ден, да миете ръцете си десет пъти, често да си миете краката. След това да си туря шапката и да изляза. Какво ще стане тогава? – Аз ще пътувам бързо, а вие ще тичате подир мен и ще казвате: „Учителю, почакайте малко! Какво казахте? По колко пъти да си поливаме главата? По колко пъти да си мием краката и ръцете?“ Друг някой ще каже: „Учителят каза много работи, че аз забърках как и по колко пъти да се мият лицето, ръцете и краката“. Сега ви казвам: Няма да тичате подир мен, да ме достигате по улицата, да ме запитвате по това-онова, защото и без това говорих много и закъснях за пътя си, но вие, учениците, сами едни други ще си предавате това, което сте чули, и ще правите опити, а като ме достигнете на пътя, да говорим вече за други работи, а не за старите. Това се отнася до практическата страна на живота, защото той има и теоретическа страна.

Засега искам десет души да направят опита с миенето на ръцете според правилото, което ви дадох. Ако няма десет души, нека поне 1–2 души, като са неразположени, да направят този опит и да ми кажат какви резултати имат. Ще започнем опита с двама души и ще стигнем постепенно до десет души. Останалите нека почакат малко. Утре, след като изгрее слънцето, започнете опита и вижте какъв е резултатът. Ако има резултат, кажете ми да зная; ако няма резултат, пак ми кажете. И в единия, и в другия случай аз ще ви обясня причините за успеха и неуспеха на опита. Наука е това! Може би да има нещо развалено във вашата инсталация. Не е лесен този опит! Ти можеш да измиеш и 20 пъти ръцете си, и пак да нямаш резултат. Първото нещо: Правете всичко с вяра. Вярата е акт, който усилва човешкия организъм, дава му стабилност. Вярата, която прилагате при лекуването си, ще упражни благотворно влияние върху целия ви организъм, и вие ще бъдете в хармония с живата природа. По същия начин и всяко ваше усилие упражнява благотворно влияние върху организма ви.

Като правите упражненията с миене на ръцете, лицето и краката си, ще гледате да бъдете сами, да не обръщате внимание на околните. Освен единичните опити, има и колективни, които се правят в извънредни случаи. Ако един човек сам лекува някой болен, ще има един резултат. Ако го лекуват десет, сто или хиляда души, чрез концентриране на мисълта си към него, ще опитат мощната сила на човешката мисъл. Мисълта е сила, която може да лекува. Има още ред опити, от които ще видите вътрешната връзка, която съществува в природата. Природата представлява верига от форми, така свързани една с друга, че взаимно си подпомагат. За да разберете тази верига от форми, трябва ви разумност.

Духът на Господа и Божията мисъл трябва да дойдат върху нас. Това време е наближило. По какво ще се познае? – Човек сам ще отиде до Божествения извор със свои съдове, да черпи от тази чиста, кристална вода.

Сега, аз ви желая през този събор да направите правилна връзка с Бога и да усилите тази връзка. Или с други думи казано – да усилите връзката между Божията мисъл и вашата душа.