Братя в единомислие

Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие! (Псалом 133:1)

Само Божията Любов носи пълният живот!

Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл.

Ще взема 133 Псалом. Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.

„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.

И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!

„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.

И сега, тия от вас, които още не са ученици, които живеят с разбиранията на старозаветния живот, или с разбиранията на новозаветния живот, или с разбиранията на праведника, познават закона на частите. Те не живеят още в закона на цялото. Аз не говоря, обаче, за живота и стремежа на душите им, но за техните човешки разбирания. Кои са праведни хора в света? Някой казва: „Аз съм честен и благороден човек. Никому досега не съм направил какво и да е зло – праведен човек съм“. Не, колкото и да е праведен този човек, той още не е ученик. Той не разбира смисъла на живота от гледището на ученика, от гледището на цялото. И праведният човек живее още за себе си. Той иска да застави хората да познават и признават неговата праведност, затова казва: „Не знаете ли, че аз съм праведен човек, и всички трябва да се отнасяте към мен с почитание?“ Старозаветният човек иска почитание. Новозаветният човек иска почитание. Праведният иска почитание. Единственият, който не иска почитание, това е ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става ученик. Само ученикът учи, а всички други се занимават, те живеят един физически живот. Наистина, праведният седи по-високо от новозаветния, но още не е ученик. Новозаветният седи по-високо от старозаветния, но още не е праведен. Животът на ученика, обаче, е идеалът на човешката душа. Този живот включва разбирането на четирите живота. Тия четири живота представляват четири различни направления.

Всички сравнения, които ви давам сега, служат като определения и допълнения на главната мисъл в този Псалом. Той се състои от три стиха. Първият стих е следният: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане. Казват за това колело: „Разхалтави се нещо туй колело“. Щом спиците на колелото се разхалтавят, чува се нещо като пеене. Не, това не е пеене, това е скрибуцане, то е хлопане. И коларят тогава казва: „Не върви нещо колата ми, разхалтавила се е, трябва да се поправи!“ Така и ние често се разхалтавяме и трябва да отидем при Бога, да се поправим. Трябва да знаете, че от тази гъста материя, в която живеете, често спиците на вашия живот се поразслабват, разхалтавят, и трябва да се молите, трябва да отидете при Бога да ви се поправят. Ние трябва да ходим при Господа най-малко по три пъти на ден да ни поправя спиците. Той сам няма да ги поправи, майстор ще изпрати, но ние трябва да се молим. Какво нещо представляват спиците? Ние имаме за тях специфично разбиране. Тия спици на нашия живот могат да се изправят само чрез молитвата. Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човек, значи да храни сърцето си. Дишане, пречистване трябва на човека! Как става това пречистване? – Чрез молитвата. Докато човек се моли, той диша.

Аз говоря за съзнателния живот на човека, за съзнателната молитва, за този вътрешен, непреривен стремеж на душата, да бъде свързана с Бога, а не за онази молитва на думи само, написана от други хора. Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи. За да не се прекъсва връзката с Бога, каквато работа предприемем през деня, трябва да я вършим с единствената мисъл, че тя се върши за Бога. Миеш ли лицето си, мий го за Бога. Пишеш ли, четеш ли, каквато работа и да вършиш, върши я за Бога. Постъпваш ли така, ще имаш в себе си един постоянен импулс. Това нещо се забелязва в живота на всеки човек. Някой певец, например, пее хубаво, но няма вдъхновение, нищо не го интересува в живота. По едно време той се влюбва в една красива мома и се вдъхновява, насърчава се вече. Като излезе на сцената, и 10,000 души да го слушат, това не е важно за него. Той има пред себе си един образ и за него пее. Всички казват: „Много хубаво пее този певец“. Наистина, той има вече успех. Отнемете този образ от него, този певец изгубва вдъхновението си, от никъде помощ не иде, не му се пее вече. Аз наричам този образ „вътрешен център“, който привлича мисълта и в който всички части намират своето единение. Този образ не е някаква външна представа, но едно съзнание в нас, което може да регулира живота ни. Този образ изразява вътрешното състояние на нашите чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трябва да пазите този образ в себе си! Вие може да го намерите в някой по-напреднал човек от вас, а може да го намерите и в лицето на Бога. Дето и да го намерите този образ, пазете го. Той носи живот за вас.

Някои питат: „Как се предава живота?“ – Божественият живот не се предава направо чрез мислите, чрез идеите. Как се предава тогава? – Божественият живот, Божествените идеи се предават най-първо чрез контакт, чрез допиране, не физическо, но духовно, вътрешно допиране. При това допиране се образува Божествения пламък, и Божественият живот у човека започва да тече. Както при горенето във физическия свят е необходимо вещество, способно да гори, за да се поддържа огънят постоянно, така и в Божествения живот трябва да има едно постоянно прииждане на Божествени енергии. Значи, за да се прояви живот, енергия е потребна. Отде ще вземете тази енергия? Отдето и да я вземете, ще имате все едни и същи резултати – горене ще става. Ако ви трябва дървено масло, ще купите от някой бакалин. Ако ви трябва електрическа енергия, ще вземете от дружество „Орион“, или от другаде някъде, и пак ще си платите. Ако не плащате редовно, прекъсват тока, и вие оставате в тъмнина. Някой казва: „Всичко се дава даром от Бога“. Вярно, всичко от Бога е даром, но при условие. Ние взимаме буквално думите, че от Бога всичко е даром. Питам: Щом всичко от Бога е даром, защо всички хора не се даряват еднакво? Защото всички хора не заслужават еднакво. Тъй седи въпросът. Нека говорим това, което е, а не това, което не е. Тази мисъл, че от Бога всичко е даром, е старозаветна, и аз я превеждам в новозаветна, за да стане по-ясна.

Сега ще ви прочета част от 16 глава от Евангелието на Лука. Ще започна от 10 стих надолу. Това са образци на Божествения Дух. Не считайте, че ние сме се събрали тук само за преминаване на времето. Не, нашето време е запълнено с Божествения Дух, и ако сега не Го научите, това време втори път няма да се върне. Ако сега запълните, ако сега посадите това време с новите идеи, които слушате, един ден то ще дойде при вас и ще ви донесе узрели, благословени плодове на вашия труд. Ако обаче още сега не запълните това време, един ден то ще ви донесе най-голямото нещастие, каквото не сте виждали на света. Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време да се занимавам. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задача на ученика е да научи всички закони.

Ето как започва евангелист Лука 10 стих: „Верният в малкото, и в многото е верен“. Това е една новозаветна мисъл. Аз ще сравня тази мисъл с по-раншната, която цитирах: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Коя е основата на живота, за да живеят братя в единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Аз искам да ме слушате, а не да потвърждавате нещата външно. Някои от вас говорят, мърдат само устата си, без да мислят. Вие няма да мърдате устата си, нито ще се смеете, понеже сега Господ е между вас, сега Той говори. Щом дойде време вие да си мърдате устата, аз ще ви дам знак. Щом дойде време за смях, аз пак ще ви дам знак. Мърдането на устата е на място, смехът е на място, говоренето е на място, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. Когато говорим без време, и когато се смеем без време, ние сме в един живот на безпорядък, и тогава не можем да идем при Бога. Вие казвате: „Аз не съм ли свободен да говоря?“ Свободен си, но когато цялото говори, частите трябва да мълчат, да слушат, защото тогава Господ говори. Когато частите говорят, т.е. когато ние говорим, трябва да се редуваме, да пазим реда, последователно да говорим. Най-първо ще говори един, после втори, трети, четвърти и като се изкажем всички, ще оставим цялото да даде заключението си. Ние по някой път говорим по цели часове, пререждаме се, бързаме да се изкажем, не се изслушваме спокойно, и цялото не може да даде никакво заключение. Следователно всеки от нас каже ли урока си, който му е зададен, трябва да остави Бог да даде своето вътрешно заключение. И сега Бог отговаря: „Когато верният в малкото е верен и в многото, само тогава братята ще живеят в единомислие“. Христос казва: „Неправедният в малкото и в многото е неправеден“. Бог казва: „Щом човек е неправеден и в малкото и в многото, братята не могат да живеят в единомислие“.

„И тъй, ако в неправедното богатство вие не бяхте верни, кой ще ви повери истинното богатство?“ Питам: Ако вие в материалните работи, ако в богатството на света, което е временно, не сте верни, кой ще ви повери духовното богатство?

„И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?“ Кое счита Христос за чуждо богатство? – Божието богатство. Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето? Никой в света, освен Бог, не може да ви даде вашето.

Единственото същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. Следователно, ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо. В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Той държи и своето благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотребим с Божието благо, кой ще ни даде нашето?

Ще ви дам един конкретен пример за обяснение на този закон. Представете си, че вие сте един прост работник и отивате да работите на лозето на един богат българин. Той ви казва: „Ще ти платя, колкото желаеш, но искам тъй да прекопаеш лозето ми, че да не остане в него нито един стрък трева. После, да разкопаеш пръстта добре, на ситно, да не останат никакви буци“. И ако вие прекопаете лозето тъй, както господарят ви иска, той ще ви плати добре, както обеща, но ако дойде и види, че вие сте прекопали лозето отгоре-отгоре само, тук-там сте драснали почвата с мотиката, питам: Този господар ще ви даде ли благото, което ви се пада? – Няма да ви го даде.

„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ Човек не може да работи едновременно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щом работиш за Бога, за Бога ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: „Нали трябва да живеем за себе си?“ Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието. Когато апостол Павел премина в новозаветния живот, той научи този закон и каза: „Сега вече не живея аз, но Христос. Аз умрях, а Христос живее в мен“. Питам: Как е възможно умрял човек да говори? Павел казва, че той вече не живее, а въпреки това говори. Под думата „смърт“ Павел не разбира изгубване на съзнанието в човека, но той подразбира, че в даден момент човек се самоотрича от себе си и живее за Бога, като казва: „Господи, ще живея само заради Тебе!“ Лошо ли е човек да живее за Бога? Да живее човек за Бога, това е едно от най-красивите състояния на човешката душа. Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога, това е целокупният живот, в който той минава живота на всички същества.

„Всичко това чуваха и фарисеите, които бяха сребролюбци; и присмиваха Му се.“ Това е светът, това са безидейните хора.

„Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ Какъв е смисълът на този стих? В този стих се подразбира, че всеки, който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Жената е символ на Любовта. Затова всеки, който напуща Бога и започва да живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства. Такъв човек е изгубен вече. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава, именно, смъртта иде. Това е истинското прелюбодеяние. Като четем този стих, ние не разбираме в буквален смисъл отношенията на мъжа към жената, нито отношенията на жената към мъжа, нито отношенията само на мъжа, или тия на жената отделно, нито пък отношенията на всички живи същества, но разбираме отношенията ни към Бога.

Казва Христос: „Който напусне жена си, прелюбодейства“. Христос обяснявал тази мисъл на учениците, говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея. Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата. Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл. Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва: „Ние трябва да пазим жените си като писани яйца. Любиш ли жена си, ще любиш и Бога“. Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш. Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества. Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе, и ти няма да казваш, че „този не мога да търпя“, „онзи не обичам“ и т.н. Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни, но невъзможното за човека е възможно за Бога. Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна. Под „целокупност“ разбирам единение, единство в съзнанията. Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията. „Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.“ Този стих, преведен в широк смисъл, означава: „Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“.

От това гледище, аз ще се спра върху сегашния индивидуален и обществен живот. Щом в един дом царува Божията Любов, там се раждат умни деца. В това отношение, както съвременната наука, така и науката в миналото и бъдещето, имат само едно мнение. Този дом, в който бащата и майката са били целомъдрени, в пълния смисъл на думата, там се раждат най-добри, най-разумни и гениални деца. Ние имаме такъв пример с Христа. Той се роди от една девица, която беше най-целомъдрената жена по това време. Еврейският народ не можа да създаде по-добра, по-целомъдрена жена от Мария – майката Господня. Христос можа да се роди само чрез нея. Същият закон се отнася и до мислите. Само най-целомъдрената душа може да роди прави, прекрасни, красиви мисли в света. Същият закон се отнася и до постъпките, до действията. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки в света. Целомъдрието може да се тури като основа в живота на всеки едного.

Да допуснем, че мъжът и жената в един дом се бият и наричат това „живот“. Не, това не може да се нарече живот. Такъв спор, такъв бой става и вътре във вас; вие сте разделени в себе си, и в резултат на това се явява тъмнина, мрак. В домовете, някъде мъжът бие жената, някъде жената бие мъжа. Някой път мъжът е лош и казва: „Моят ум е много лош“. Някой път жената е лоша и казва: „Моето сърце е много лошо“. Как ще изправите ума и сърцето си? Турете в ума целомъдрието, турете и в сърцето целомъдрието, и вашите ум и сърце ще се изправят. Това са максими, с които можете да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тия максими?“ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка Божествена мисъл е права. Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.

Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?“ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен. Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.

Аз прилагам този закон по отношение на нашата нервна система, която постоянно се преобразява, преустройва. Тя трябва да се кали толкова много, че да бъде в сила да издържа както на ниските, тъй и на високите тонове. Това ще се постигне чрез мъчнотиите и страданията в живота. Чрез тях, именно, става преустройване на материята в нашата нервна система. Ако разгледате с увеличително стъкло нервната система на един човек, който има старозаветни вярвания, както и на онзи човек с новозаветни вярвания, после разгледате нервната система на праведния човек и най-после на ученика, ще намерите голяма разлика в устройството на нервната им система.

Ако погледнете очите на старозаветния човек, както и тия на новозаветния, ще видите, че очите на единия и на другия са различно устроени. Ако след това погледнете очите на праведния и тия на ученика, пак ще намерите разлика в устройството им. Това са факти, с които съвременните учени хора още не са се занимавали. Те представляват известни празнини в съвременната наука, за изучаването на които се изискват ред изследвания. Това е една широка област за проучаване. Ние можем да познаем миналото, настоящето и бъдещето на човека по неговото око. Всичко, което може да стане с човека, е написано в неговото око, и ние можем да четем по него. Ако някой човек страда от охтика, или от каква и да е болест, в окото му има признаци, които говорят за тази болест. Всички болезнени състояния се отразяват в очите на хората. Там стават известни пресичания на кръговете, от които правилните течения в очите се прекъсват. Онзи, който може да чете по очите, като погледне в тях, ще познае, че някой човек ще умре от охтика, например, след една година. Случва се такъв човек, който чете по очите, да отиде при някой болен, когото всички лекари отписват от книгата на живота, и казва: „Този човек след десет дена ще бъде на крака“. Как е възможно това нещо? Нали всички лекари казват обратното? Да, така казват те, но в окото на този човек е написано положително, че той ще живее, няма да умре. Тъй е определил неговият дух. Някой човек пита: „Аз ще стана ли добър?“ – Погледни в окото си, или намери човек, който може да чете по окото, той ще ти каже всичко, каквото може да стане от теб. После намери някой опитен френолог и го попитай за какво си способен. Той има ред мерки, с които ще си послужи: ще измери главата ти околовръст, на дължина и т.н. След това ще се произнесе не само за твоите способности, но точно ще определи каква е била майка ти, какъв е бил баща ти, какви са били твоите деди и прадеди преди няколко поколения. Казват някои, че и в България имало такива гадатели. Не, нашите гадатели говорят, както им падне, те не са тъй точни, както съвременните френолози, не могат даже да се сравняват с тях. Френологията почива на ред опити, наблюдения, извлечени от живота, из живата природа.

Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл, окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целия космос, цялата слънчева система, как е устроен най-после и животът. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно онзи, който може да чете по окото, той е учен човек. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човечеството четат и се учат по окото. Една от видните български ясновидки казваше: „Аз чета за живота на хората по очите им. Най-напред се помоля на Бога, след това, като погледна в очите им, всичко познавам. Не мога ли да проникна в окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета“. Така е, в окото на човека е написано всичко. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тяло нечисто ще бъде“. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото седи на първо място. Ние виждаме това око на лицето, но то е израз, отражение на вътрешното око. За вътрешното око се говори в Писанието. Двете очи на лицето на човека са две сестри, свързани в мозъка чрез един общ център. Щом преминем окото и дойдем до човешкия мозък, пред нас се отваря една широка област за изучаване. Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука. Ще минат, може би, векове още, докато хората се заемат с щателно проучване на човешкия мозък. Съвременните учени, при известни случаи, са отваряли черепа на човека и са наблюдавали мозъка. Те са виждали как той пулсира, как се увеличава и намалява по обем. Съвременната хирургия е дошла до следните факти: при счупване на част от костта на черепа, отваряла се е дупка, голяма до 2–3 квадратни сантиметра, и ако субектът е развълнуван нещо, забелязвали са, че мозъкът излиза от черепа навън, а щом се успокои, прибира се пак вътре. Същото нещо се забелязва и при възбудена мисъл. Щом мисълта у някой човек е силно възбудена, мозъкът излиза навън до 2–3–5, а даже и до 10 сантиметра, като краставица, но като се успокои, отново се прибира. Както виждате, не е лесно да се управлява мозъкът. За правилното функциониране на мозъка, за урегулирване на това напрежение, изисква се права мисъл. Ето защо, природата, като знае, че съвременните хора, в тяхното развитие, са деца, е поставила мозъка в такава здрава коруба. Тя знае, че тия деца не могат да пазят нещата. Ако мисълта ви е еднообразна, т.е. ако тя върви само в една определена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина, именно, много хора заболяват умствено, и нервната им система се разстройва. Следователно, като разбирате този велик закон, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправяте към всички посоки на мозъка. Абсолютно ще избягвате еднообразие в мисълта! Човек, който мисли здраво, не полудява. Казват за някого, че полудял от много мисъл. Не, човек не може да полудее от много мислене. Умът на човека не заболява, но заболее ли сърцето, то указва вече влияние върху човешката мисъл. В предната част на мозъка не става почти никакво заболяване. Обикновено заболяването става в задната част на мозъка. Има известен род мисли, които будят, повдигат човешкото съзнание. Те са правите мисли, които представляват здравословното състояние на човека. Искаш ли да бъдеш здрав, право ще мислиш! Красивата мисъл е хармонично съчетание на мислите. Кривата мисъл подразбира раздвояване в чувствата. Искаш ли неща, които не ти са потребни, заинтересован ли си от нещо лично, ще се родят и кривите прояви в живота. Ето защо, ти трябва да допускаш в мисълта си само такива неща, които са необходими за живота ти за даден момент. Вземете, запример, факта, че искаш да бъдеш красив. Красотата не е лошо нещо, но важното е какви са подбужденията ти да бъдеш красив. Турците имат една поговорка за красотата. Те казват: „Да гледа човек хубавото в живота, в природата, това е привилегия за него, това осмисля живота“. Красотата е велик подтик, велик импулс в живота на човека. Чувството към красивото е развито даже и у животните. И те съзнават кога са красиви. У всички същества има едно вътрешно чувство за красотата.

Отде иде красотата, как се създава тя? – От човешката мисъл. Само човешката мисъл е в състояние да подбере съответната храна, да направи човека красив. Ако човек не може да си подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване. В този смисъл, що е красотата? – Мускулна тъкан, в която мускулите са хубави съчетани, с голяма пластичност. Аз не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска. Красиво е това лице, на което се забелязва всяка промяна в мислите, чувствата и действията на човека. При тази промяна, обаче, в чертите на лицето, все пак остава една неизменна черта. Такова лице е израз на една благородна, възвишена душа. Красив човек е този, в лицето на когото можеш да четеш. Това лице изразява всичко онова, което се крие в душата. Днес хората се страхуват да четат по лицата им. Някой от тях казват: „Ще скрия лицето си, не искам да ме познаят“. Защо? Какво лошо има в това, че някой ще прочете на твоето лице един лист от голямата книга на твоя живот? Какво по-хубаво от това, като видят лицето ти, да познаят, че твоята баба и твоят дядо са били добри хора? Нека хората четат красивите неща в живота! Аз наричам грозни лица само ония, по които хората, като немарливите деца, са писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пак зачерквали онова хубаво писмо, което Бог някога е написал. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човек пише и задрасква. Красиво лице е това, по което Бог пише, а човек го пази чисто.

„Колко е добро и угодно да живеят братя в единомислие!“ С кого? – С Бога. С кого трябва да живеем в любов, без да се съблазни сърцето ни? – С Бога. Характерът на човека седи в това, той да не се съблазни от нищо. И целият свят да му дават, и всичкото богатство на света да му обещават, той трябва да каже: „Не, за нищо в живота си, не бих пожертвал Онзи, Когото обичам!“ Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човека. Живееш ли така, ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да бъдеш, от нищо нужда в живота няма да познаваш. Щом любя Бога, аз ще имам нужната храна – ще дойде някоя врана да ми донесе едно малко парченце от Любовта. Щом любя Бога, Той ще ми изпрати от Своята трапеза едно малко парченце с някоя врана. Щом любя Бога, аз не се нуждая хората да ме хранят и да казват: „Знаеш ли, че ние те храним?“ Докато очакваме хората да ни хранят, ние Бога не обичаме. Престанем ли да очакваме хората да ни хранят, ние обикваме Бога.

Казвам: Имате ли тия максими, които ви давам, като основа на живота ви, няма да бъдете бедни. Свобода съществува само за тези хора, които любят Бога. Те са идеалните хора в света. Колко са и де са тия идеални хора, които любят Бога? Ако срещнеш такъв човек, той отваря душата си пред тебе и ти казва: „Ела да те запозная с Онзи, Когото любя! Ела да видиш колко е добър Той! Аз не казвам, че трябва да те запозная със себе си, нито с моя гениален ум, нито с моето благородно сърце, но искам да те запозная с Онзи, Когото любя. Не у мене, а у Бога се крие гениален и възвишен ум, благородно и възвишено сърце“.

Мнозина от вас имат желание да заведат някого при Бога. По кой начин можете да заведете кого и да е при Бога? По кой начин, именно, трябва да заведем някого при Този, Когото любим? Когато момата залюби някой момък, завежда ли някого при него? Не, щом момата залюби някой момък, тя не води никого при него. Защо? – По единствената причина, че хората нямат доверие един в друг. Момъкът, като залюби някоя мома, води ли някого при нея? – Не. Защо? – По същата причина, няма доверие в хората, бои се да не му я откраднат. Той не вярва даже в своята възлюбена. Защо? Той казва: „Момата може да ме разлюби, затова в мой интерес е да я държа в невежество, много да не знае, само мен да обича. Иначе тя може да се изгуби“. Засега човек има доверие само в майка си и в баща си, затова момъкът, като се влюби в някоя мома, първо я завежда при майка си и при баща си, да получи тяхното благословение. След това я представя пред брата си и пред сестра си и дотам спира. Същото правят и турците. Доверието им се простира най-много до братята и сестрите. Оттам нататък не отиват. Сега този закон и у турците се измени, но по-рано беше много строг. Аз взимам момъкът и момата като форми, които съществуват в света. Взимам ги като най-чисти форми, с които искам да изясня духовния, както и Божествения живот. По същия начин и грешникът не може да бъде заведен при Бога, освен ако съзнанието му започва да се пробужда. Тогава ще му кажем: „Ела да те заведем при Онзи, Когото обичаме! Там ще намериш смисъла на живота“.

Питам ви сега: Отде ще черпите законите, максимите за бъдещата наука? Ученикът трябва да черпи познанията, максимите и законите за новата наука от друг източник. Той, след като е преминал всички школи на света, като приготвителни училища, ще се ползва от един съвсем нов източник. Христос казва: „Като дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко“. Той казва и за себе си: „Както ме е Отец ми научил, и както ме сега учи, така и аз ви уча“. Той всеки ден се учеше. Смирение имаше в Христа! Често работите ви не вървят добре. Защо? – Смирение няма у вас. В каква форма да употребя тази мисъл? Тя е една от най-щекотливите мисли. Като казвам, че „вие“ нямате смирение, изключвам себе си от това число и обиждам вас. Ако кажа „ние“, включвам себе си, а по този начин себе си обиждам. Ако кажа някому: „Ти нямаш смирение“, обидата е още по-голяма. Ще кажа тогава: Всеки, който не върши волята Божия, не е смирен. Защо? – Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим. Някой казва: „Аз не знаех това нещо“. Ако ти не знаеш тия неща, ученик не можеш да бъдеш. Ако пък ученикът знае всичко, той ще бъде Учител.

Аз не искам да определям какво нещо е Учителят. И да обяснявам това, няма да ме разберете, но казвам: Има по-велик път от този на ученика, той е пътят на Учителя. Сега ви говоря за пътя на ученика. Той е идеален път. Ако днес ви говоря за пътя на Учителя, какво ще разберете? Обаче разберете ли пътя на ученика, само по този начин, в далечното бъдеще, ще дойдете до една нова фаза, да разберете пътя на Учителя. Ако не можете да преминете пътя на ученика, пътят на Учителя ще бъде абсолютно недостъпен за вас. Ако старозаветните хора подготвят пътя на новозаветните, тогава новозаветните ще подготвят пътя на праведните; и ако праведните подготвят пътя на ученика, тогава ученикът ще подготви пътя на Учителя. Това е правилното схващане за живота. Но смирение трябва! Когато човек добие смирението, всякакво терзание изчезва от него, и той добива едно вътрешно спокойствие в душата си. Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!“ Нека Бог има добро мнение за вас, и Той ще ви научи на всичко.

Ще се върна на мисълта: Коя е отличителната черта, по която се различавате от другите хора? Това е една от задачите на ученика. Цялата ваша еволюция седи в това, да познаете отличителната си черта, като ученици. Не знаете ли вашата отличителна черта, един ден вие може да се изгубите в пътя си като ученик и няма да познаете кой сте, дали сте вие, или не. Вие знаете анекдота за онзи човек, които отишъл в банята да се къпе. Съблякъл дрехите си, влязъл в банята между другите хора, но изведнъж се изгубил, не могъл да познае кой е. Като се видял в това положение, уплашил се. Втория път, когато влязъл в банята, за да не се изгуби между другите хора, вързал един конец на крака си. Да, страшно нещо е изгубването! И човек, наистина, може да се изгуби. Щом се изгуби, в него настава една вътрешна суматоха, и умът му изфирясва. Ако човек може да се изгуби в гората, колко повече може да се изгуби в широкия свят? Следователно задачата на всеки едного е да познае себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Да познаем Бога, значи да познаем себе си, да познаем Първата Причина, която ни е пратила в света, да познаем Единственият, Който ни обича, Който ни дава светлина, мир и радост за душите.

Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, но това ще остане за друг път. То е цяла наука! Да се говори за Любовта, това е широка, необятна област. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовта в нейния развой, тъй както започва от физическия свят, продължава в духовния свят, докато стигне най-после до Божествения свят. Вие ще се очаровате и от Светлината, ако я разгледате във всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от Радостта, която внася веселие, доволство в света. Това са области за преминаване, това са теми за проучаване, с които ученикът трябва да се занимава през целия път, докато достигне крайния предел на своя живот и започне да изучава пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители да идат в света и да работят. Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх. Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници. Значи Любовта трябва да има граници, предел. Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето. Стомахът има граници, затова и Любовта има граници. Любовта има граници, защото и сърцето има граници. Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.

И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе. Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“. Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.

Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни. На новозаветните казвам да станат праведни. На праведните казвам да станат ученици. Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.

Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън. Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа. Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение. Аз не определям вие от кои сте, но поставям старозаветните на своето място, поставям новозаветните на своето място, поставям и праведните на своето място, а учениците не поставям никъде. Защо? Защото истинският живот започва от ученика. Давам ви една загадка, помислете сами, на какво можете да уподобите ученика. Дайте една форма, с която да определите с какво се занимава ученикът. Ако успеете в това, аз ще се радвам.

И тъй, ако ви питам с какво се занимава ученикът, ще кажете: Беше време, когато той работеше с чужди капитали, когато изплащаше дългове; беше време, когато работеше със свои капитали; беше време, когато даваше пари назаем, когато работеше с ортаци, но те го обраха. След това се ожени, но жена му го би. После се обърна той към децата и ги запита: „Кажете ми, дядовото, какво да правя сега?“ Аз казвам на този дядо тъй: Дядо, ти трябва да станеш ученик! И той казва: „Дайте ми буквар да уча!“ Това е фигура. Да учи човек, в това седи смисълът на живота. Новият живот изисква от всички ви да бъдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите. Туй, което сега имате в себе си, ще го носите, без да подозира светът, че сте ученици. Светът ще ви постави на ред изкушения, ще ви кара да правите това-онова; ще ви иска пари назаем, защото сте богати. Ако хората искат от вас пари назаем, и вие им давате, не сте ученици. Ученикът не борави с пари, той назаем пари не дава. Дойде някой да те пита: „Дългове имаш ли?“ – „Нямам.“ „Пари назаем даваш ли?“ – „Не давам.“ „С какво се занимаваш тогава?“ – „Ученик съм.“ Изваждаш буквара и казваш: „Ето, с това се занимавам“. „Че какво се занимаваш с този буквар? Много глупав човек си бил ти!“ И, наистина, какво ще кажете, ако видите един 100-годишен дядо, с големи опитности в живота, взел буквар в ръка, като някое малко момченце, и чете. „Не можеш ли да пасеш овце, говеда, ами си взел този буквар?“ – „Не, моят буквар струва повече, отколкото пасенето на говедата. Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това са четирите предмета, които ученикът започва да проучава в началото на своя път. Той трябва да знае какво нещо е Любовта като предмет, да знае как да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Светлината, като предмет, и да може да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Мирът, като вътрешно състояние на душата. Той трябва да знае какво нещо е Радостта, като плод на всички блага, които съществуват в света. Той трябва да знае как да я употреби за благото на своето сърце, както и да бъде полезен на своите ближни – на майка си и на баща си, значи да им служи тъй, както Бог изисква, а това подразбира да изпълнява волята Божия.

Сега разбрахте ли всичко ясно? Аз искам да бъда категоричен, да ме разберете добре и да не си служа с неопределени думи. Въпреки това много неща остават неизяснени, но радвайте се на това. Колкото и да ви говоря – и 20, и 30 дена наред, па и цяла година, вие пак ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т.е. вие ще знаете повече, но и задачите, които ви се дават, ще бъдат все по-сложни. В това отношение, привидно, вие като че ли ще бъдете на една и съща степен в знанията си. Някой ученик казва: „Да свърша първи клас, нищо повече не ми трябва“. Като свърши първи клас, тогава пак казва: „Да свърша поне втори клас, не ми трябва повече да уча“. Свършва втори клас, записва се в трети клас, и него свършва. Такава минава клас след клас, докато най-после казва: „Хайде и университета да свърша, че да няма за какво да мисля“. Като свърши университета, казва: „Много малко зная, почти нищо“. Това е хубавото, да съзнаваш, че не знаеш. Вървиш ли в този път, той е път на благословение. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух. И ученикът почва да се храни с тия плодове. Любовта е първият плод на Духа. Значи ученикът вкусва от първия сладък плод, който узрява на дървото на великия живот. Той трябва да вкуси от този плод! Защо? – Този плод носи вечния живот.

Та като имате тази велика идея в себе си, като имате Любовта, всички разногласия, които съществуват в света, ще изчезнат. Мнозина идват при мене, искат да ги лекувам. Казвам: Има четири начина за лекуване: начин за старозаветния, начин за новозаветния, начин за праведния човек и начин за ученика. Затова, когато дойде някой при мене да се лекува, ще го питам по кой начин иска да го лекувам, от кои хора е той. Ако е ученик, ще го лекувам по начина на ученика; ако е праведен, ще го лекувам по начина на праведния; ако е новозаветен, ще го лекувам по начина на новозаветния, и ако е старозаветен, ще го лекувам по начина на старозаветния. Новозаветният не може да се лекува по начина на праведния, и праведният не може да се лекува по начина на ученика. В природата съществува строг закон, който следи за изпълнението на това нещо.

По-нататък, като се дойде до науката, и там има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозаветния, наука за новозаветния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозаветния не е наука за новозаветния; науката на новозаветния не е наука за праведния, и науката за праведника не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трябва да знаете! Ако някой старозаветен иска да стане новозаветен, той трябва да измени начините и методите, по които живее; той трябва да измени своите схващания и разбирания в новозаветни. Той не може да борави със същите термини, със същите понятия, които имал по-рано. Старозаветният човек казва за някого: „Този трябва да се обеси, да се убие, да се глоби. Закон има за престъпленията!“ Новозаветният казва: „Простете този човек, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!“ Праведният казва: „Дайте условия на този човек да се повдигне, да работи. Дайте му пари назаем, да оправи работите си!“ Ученикът казва: „Пратете този човек на училище да се учи!“ Как постъпва бащата? Ако е старозаветен, праща сина си на нивата да оре. Ако е новозаветен, праща го да пасе говедата. Ако е праведен, оставя го вкъщи да готви. Ако е ученик, праща го на училище да се учи. Ореш ли – старозаветен си; пасеш ли говедата – новозаветен си; готвиш ли – праведен си; учиш ли – ученик си. Тъй е, нещата са категорични.

Ако разгледате хората в домовете, някои от тях са старозаветни, казват: „Дотегна ни да орем земята!“ Как няма да ви дотегне? Да ореш земята цели 20–30 години, това не е лесна работа. Няколко наши млади братя, идеалисти, работиха земята на „Изгрева“ няколко месеца, и един от тях ми казва: „Учителю, огрубях, отиде моят живот!“ Аз не му казвам нищо, но си мисля: Как няма да огрубееш? Да копаеш, да ореш земята, това е старозаветният живот. Когато ние копаем, с това ние искаме да насърчим старозаветните, да не се отчаят. Понякога отиваме при новозаветните, които пасят говедата. Гледаме някой от тях легнал под една круша, излежава се, а говедата му наоколо пасат. По някой път и ние готвим манджи, насърчаваме праведните. Погледнеш орача, ръцете му са груби, твърди. Погледнеш говедаря, той е свободен човек: пасе говедата, а сам легнал под крушата, и като падне някоя круша на земята, взима я и я изяжда. Цял ден седи на чист въздух, вечер се връща вкъщи. Той е поправен, ръцете му са меки, гладки, никакви мазоли по тях. Погледнеш праведния, носи манджица, хлебец. Ръцете му са меки, гладки. Той разполага с повече средства за живеене. Погледнеш ученика, той се връща весел, засмян, казва: „Виж какво ни разправя днес учителят!“

Това е пътят, през който всички трябва да минете. Аз не говоря на присмех, но така е в действителност. По този път съм минал и аз, по този път ще минете и вие. Този път е създаден от живата природа. Природата е създала пътя на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и сега създава пътя на ученика. Пътят на ученика е новият живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам този път „нов живот“ или „живот на ученика“ в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тия разграничения в живота. Като преминавате от старозаветния в новозаветния живот, всички ценно от този живот ще пренесете в новозаветния. Като преминавате от новозаветния живот в живота на праведния, всичко ценно от този живот ще пренесете в живота на праведния. И най-после, всичко ценно от живота на праведния ще пренесете в живота на ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора. Думата „единение“ означава всички хора да живеят за Бога.

Как живеят хората днес? Дойде някой брат гост в някое село, или в някой град, веднага го запитват: „Кога дойде?“ – „Вчера.“ „Ами кога ще си отиваш?“ Той не знае какво да отговори, иска да поседи повечко, дошъл е на гости като ваш брат. След няколко седмици го запитват: „Имаш ли пари за път?“ Искат да му обърнат внимание, че много седял. Те се отегчили от него, а той дошъл и не мисли да си заминава. И едните, и другите са старозаветни хора, които носят името ученици.

Сега, за да се създаде у вас хубавия, красивия живот на ученика, вие трябва да елиминирате от себе си първите три вида живот, да ги оставите настрана и да заживеете само с идеала на ученика. Само по този начин всеки от вас ще носи своето благо. В първите времена, всеки ученик сам носеше хляба в торбата си. Всички ученици вкупом излизат вън, всред природата, и там насядат на голямата трапеза. Учителят ги нарежда. Всички изваждат хляба си и започват да ядат. Тия от учениците, които нямат хляб, взимат от другите. Вечерта всички се връщат с празни торбички. На другия ден отиват на училище пак с пълни торби. Както виждате, и ние правим по същия начин. Така трябва да започне ученикът! Като отива на училище, той трябва да носи торба, пълна с хляб; вечер, като се връща, торбата му трябва да е празна. На другия ден баща му и майка му пак ще напълнят торбата, а вечерта той ще се върне с празна торба. Това показва, че той се учи. Значи във физическия живот ученикът трябва да отива на училище с пълна торба, а с празен ум. Като се връща от училище, физическият живот е изпразнен, а умът, т.е. духовният, Божественият живот, е пълен. Това трябва да стане естествено, нормално състояние за всеки ученик. Когато едно нещо у вас се пълни, друго нещо трябва да се празни. Човек не може едновременно да богатее и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвам, че трябва да сте сиромаси, но като ученици, вие трябва да изпразвате торбата с вашите блага и да учите законите на новия живот, или по-право, да учите живота на великата Любов. Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи, чрез който животът ви може да бъде щастлив.

Това са Божествени думи, думи на Божествения Дух, Който учи хората. Той носи новата наука в света. Затова ще изучавате себе си, ще изучавате окото си. Виждали ли сте красиво око? Красиво е човешкото око! Но ако го разглеждате без веждите, без клепачите, не можете да познаете какво изразява то, дали има израз на усмивка, или няма. Окото е устойчиво, то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени, е окото. То никога не лъже. Сгреши ли човек, окото веднага потъмнява. Стане ли праведен, окото веднага става ясно, бистро. По окото може да се чете всичко. Безпощадно е човешкото око! Когато човек не иска да се издаде, че е направил нещо лошо, затваря клепачите си. Когато някое дете иска да скрие нещо от майка си, гледа към земята. Майката казва: „Я си отвори очите, погледни ме!“ Няма човек в света, който като лъже, да не съзнава. Той и като мисли, и като чувства, и като говори, съзнава, че не говори Истината. Той се бори с ума си, който му казва: „Ти не говориш право, не тури думата на място, коригирай се!“

Аз взимам ума на човека във висок смисъл, като разумно същество, което не лъжа, а само коригира. Това, което не лъже у нас, е Божественият ум, който всякога говори Истината. На този ум ние се осланяме. Като говорим за знанието, аз разбирам именно този ум, от който излизат Божествените мисли. Като дойде този ум у вас, той ще ви научи на всичко. Той е Духът. Казват за някого: „Този човек има порочен ум“. Не, няма порочни, няма покварени умове в света. Сърцето понякога може да се оцапа, може да се поквари, но умът винаги носи светлина. Понеже светлината е необходима, затова се изисква наука, в която сърцето да се не меси. Намеси ли се някъде сърцето, нещата се изопачават. Когато ученикът иска да бъде пръв, да има отлични бележки, това се диктува от неговите чувства, а не от мисълта. Когато някой човек иска да бъде праведен, да го познават всички, това се диктува пак от чувствата. Чистата, Божествената мисъл у човека елиминира всички посторонни, всички второстепенни мисли. Тя употребява чувствата като сили, които помагат за развитието, за растенето на мисълта. Пък един ден, когато ние станем чисти, хубави извори, хората сами ще ни намерят, ще ни оценят и ще започнат да говорят за нас. Ученикът обаче първо трябва да разбере, че най-необходимото нещо за него е да се учи.

Казвам: Ученикът трябва да се подложи на една вътрешна самоанализа. Онези от вас, които са готови за това, да започнат вече, но искреност се изисква. Някой казва: „Аз ще се трудя, колкото мога, колкото сили Бог ми е дал“. Това не е език на ученика. Ученикът казва: „Аз мога да направя всичко, каквото Учителят ми даде“. Учителят не може да ви даде задача, която не можете да разрешите. Бог не може да иска от вас невъзможни работи. Ако Бог ни туря на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добри резултати, ще извлечем добри уроци. Следователно всяко изпитание съответства на моята сила. Това изпитание ми е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който, след като го реша, ще стана по-силен. Да кажем, че вие минавате през една гора и в ръцете си носите торба, пълна със злато. Сядате на едно място да си починете, и там заспивате. Събуждате се, парите ги няма – изгубили сте ги, някой ги взел. Защо изгубихте парите си? – Онзи, който ръководи съдбата ви, знае, че през този път ще минат разбойници и като видят торбата с парите, ще ги вземат, а вас ще убият. Като минат разбойниците покрай вас и не намерят нищо ценно, ще ви отминат, без да ви докоснат. Вие тогава се връщате назад, търсите парите си тук-там, и ги намирате. Питате: „Защо изгубих парите си?“ – За да спечелиш живота си. Ще знаете: Всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избавят от някое по-голямо зло. Затова трябва да се благодари на Бога! Не е лесна работа да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота! Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш!

Та казвам: Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии! У нас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнем, да разрешим. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да научите астрономията, астрологията, трябва да сте превъзмогнали всички мъчнотии в живота си. Само ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик. Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.

И тъй, ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.

Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“. Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“. Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят. Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.

Казвам: В света има една особена обстановка на нещата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете. Кошницата, която ви дават, е пълна с големи и с малки ябълки. На старозаветните ще дадете най-малките ябълки; на новозаветните – по-големите; на праведните – още по-големите, а на учениците, които са най-малко, ще дадете най-големите ябълки. Вие не можете да постъпите другояче, не можете да дадете на ученика малък плод. Ако намерите, че този символ не е сполучлив за разяснение на мисълта ми, ще ви дам друг символ. Представете си, че ми дават една чанта, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги. Какво трябва да правя с тези книги? – Да ги раздам. По какъв начин? Трябва ли да дам философските и научните книги на онова дете, което сега влиза в първо отделение? – Не, на това дете аз ще дам буквара. Под малък плод, малка ябълка, аз разбирам този буквар. Кому ще дам философските и научните книги? – На онзи ученик, който е напреднал вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голям плод, голяма ябълка. Аз ще раздам тия книги съобразно степента на развитието на всеки ученик. Това се подразбира и от примера с ябълките. Тук може да се постъпи само по един разумен начин. Другояче не може. Този начин е неизбежен.

Като употребявам този метод, някои ми се сърдят. От свое гледище, те са прави да се сърдят. Казвам: Ако ви поканят на едно угощение и ви турят на последното място, вие ще се сърдите, но ако ви поканят да работите на лозето и ви турят на последно място, ще благодарите. Ако ви турят на лозето на първо място и на трапезата на първо място, или ако ви турят на лозето на последно място и на трапезата на последно място, ще имате два различни резултата. Това става по една необходимост, която се налага от самия живот. Все-таки, един трябва да бъде пръв на лозето! Кой ще бъде първият на лозето? – Който знае да работи, който има здрави мишци и здрав гръбнак. И на трапезата трябва да има някой пръв! Кой ще бъде първият на трапезата? – Онзи, у когото вкусът е най-добре развит. Това са неизбежни неща. Ние, обаче, не можем да примирим противоречията в живота. Че някой имал повече, а друг – по-малко, това не определя живота.

Христос казва: „Животът не седи в неговото външно благо“. Външните блага са относителни неща. Че имаш много или малко, причините се крият другаде. Ти ще желаеш да имаш, но главно ще желаеш да бъдеш ученик, да учиш, защото само ученикът има бъдеще в Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикът ще заеме най-почтеното място. Този живот има свой израз, затова трябва да се подготвят за него. Иде едно велико бъдеще за хората, в което всеки ще заеме своето определено място: старозаветните ще бъдат орачи, новозаветните – говедари, праведните – готвачи, а учениците ще заемат най-високите длъжности. Защо? – На тях се дават тия места. Първите три категории хора ще бъдат ли доволни от своите служби? – Не, те постоянно ще викат, ще се сърдят.

Пророкът на миналото е изразил идеята за ученичеството в друг смисъл, като казва: „Всички хора ще придобият нов живот, ще бъдат научени от Господа да живеят тъй, както Той изисква“. Така е. На всинца ви предстои нов живот, нова работа, различна от досегашната. Казвате: „Какво ще работим?“ Всички трябва да работим над себе си. Тази нова работа има своето определено време, има своята сила, има и своите помощници. Ако спазвате този велик закон, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви даде ценни упътвания. Новата наука започва да чертае велики методи и пътища на бъдещето. Само един човек с просветен ум, който се е решил да служи на Бога, може да види бъдещето. Пред вас седи велико бъдеще! По-хубави времена за учениците от сегашните не са наставали, но ако те не използват условията, и по-лоши времена не са наставали.

Христос казва: „Иде ден и сега е, когато онези, които чуят гласа ми, ще излязат вън от гробовете и ще възкръснат“. Кои ще чуят този глас? – Само учениците. Само те ще се обновят, само те ще възкръснат. Новият живот, възкресението е само заради тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на новата култура. Те са работници в Царството Божие, те са хората на новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух. Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: „Възможно е всички ние да живеем в Любовта, възможно е всички ние да живеем в Светлината, възможно е всички ние да живеем в Мира, възможно е всички ние да живеем във вечната Радост, която Бог ни е дал!“