Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

(Четоха се свободните теми.)

(Чете се резюме на миналата лекция.)

Днес всички хора се стремят към знание. Всеки иска да стане учен. Добро е това желание, но се изисква работа, наблюдения, измервания. Като срещнете някой добър, благороден човек, наблюдавайте проявите му. Ако имате възможност, измерете дължината на ръката му, от рамото надолу до пръстите. После, измерете ръката му на части: от рамото до лакътя, от лакътя до китката, а най-после, и китката, до края на пръстите. После, измерете горната и долната част на китката поотделно. Изобщо, добре е да имате метър, с който да измервате дължината на ръката на добри и благородни хора, както и на груби, низки натури, да имате представа за противоположностите в живота. Като правите своите измервания и наблюдения точно, ще дойдете до истинските мерки, които природата е определила. Не е случайно дадена дължината на ръката на добрия и на лошия човек. Нормалната височина на човека е 1.65 метра. На тази височина отговаря нормално дълга ръка. По-горе и по-долу от тази мярка, заедно с човешкия ръст се изменя и мярката на ръката. Все пак трябва да се знае какво е отношението между ръста и дължината на ръката. Важно е да знаете нормалната височина на човека. Що се отнася до отклоненията, това е предмет на подробни изучавания. Като изучавате тези неща, вие се домогвате до ценни данни по отношение на човешкия характер. Всяка промяна в ръста, в дължината на ръцете оказва влияние и върху характера.

Добре е човек да изучава окултните науки, но трябва да бъде готов за тях. За да не изпада в погрешки, нужно е да развива наблюдателност, точност, безстрашие, да мери вярно, а после да си служи с външни пособия. Той трябва да схваща нещата правилно и каквото му се открие, да не се страхува. Човек не може да бъде астролог, френолог, хиромантик, ако не е чувствителен. Много неща познава той по линиите, по центровете, по влиянието на планетите, но много неща му се откриват при съприкосновението му с даден човек. Достатъчно е да пипне ръката му и ако е чувствителен, да каже много неща. Сухата и слаба ръка с дълги пръсти говори едно, а влажната и пълна ръка с къси пръсти говори друго. Виждате, че някоя врачка нарежда боб или карти в различни системи и гадае по тях. Но тя има и друго виждане – вътрешно. Външните фигури служат само като външен повод, да се съсредоточи човек, да концентрира мисълта си към известен център, отдето идат теченията. Свърже ли се с този център, човек може да предсказва. Като се упражнява в това направление, човек развива своето вътрешно виждане.

Доказано е, че линиите на ръката се обуславят от мозъчните центрове. Ако пипнете ръката на човек, в когото мозъчните центрове са добре развити, ще усетите особена мека, приятна топлина. Като се вгледате в линиите на ръката, ще видите, че от някои излиза светлина. Такава светлина излиза и от някои мозъчни центрове, които са добре развити. Запример, ако центърът на съвестта е добре развит в човека, оттам излиза бяла, приятна светлина. Има случаи, когато от един център излиза светлина, а друг някой е съвършено тъмен. Запример, човек може да бъде крайно съвестен, справедлив, а да не е развил религиозното чувство – любов към Бога. Този център се намира на горната част на главата. Щом не е развит този център, никаква светлина не излиза оттам. Широчината на ръката се определя от широчината на мозъка, а дължината ѝ – от дължината на мозъка. По широчината на ръката се познава още, здрав ли ще бъде човек, или не. Приятно е да хванете ръка, на която линиите са живи. От тях блика живот и светлина. Те са подобни на бистри планински изворчета, на долини, обрасли със зеленина, опъстрена с множество разновидни цветя.

Работете върху себе си, но правете и външни научни изследвания, да придобиете знанието на хиромантика, на френолога и на физиогномиста. И тогава, като погледнете ръката, лицето, главата на човека, а после и цялото му тяло, да знаете какво представя той. Целият човек е жива книга, която трябва да изучавате. Ако линията на сърцето в ръката на някой човек е добре развита, казвате, че той има добро сърце; обаче ако главата му е тясна и отзад неоформена, въпреки добре развитата сърдечна линия, той е горд и взискателен. Каквото и да говори, той все ще каже нещо за своето високо произхождение. Къде е мястото на сърдечната линия в ръката, знаете, но къде е тази линия на лицето? – Тя се намира отчасти в устата и отчасти в очите. Къде е линията на ума в лицето? – В носа и в челото. А линията на живота? – В устата и в челюстите.

Всички хора могат да изучават хиромантията, френологията, физиогномията, но всички не могат да бъдат добри гадатели. Нужно е вътрешно виждане, чувствителност, вярно схващане на нещата. Истинският гадател никога не бърза в заключенията си. Ако види една линия на ръката, той не се произнася още, докато не намери същата линия на лицето и на главата. Значи всяка черта трябва да се среща на три места. Няма ли я на трите места, не можете да кажете за човека нито добро, нито лошо. Като се е отклонил от правия път на живота, човек изменил някои линии в себе си, поради което на главата си носи една добра черта, която в ръцете си е изопачил вече. Запример, срещате един човек с продълговато лице, с добре оформена глава, а с малка ръка и къси пръсти. Срещате друг някой с дълга ръка, дълги пръсти, добре оформени, а главата не е много добре оформена, лицето – кръгло. Това несъответствие говори за отклоненията, през които човек е минал.

Спрете вниманието си върху устните, върху челюстите на човека, да видите какво разнообразие съществува и тук. Долната устна на някои хора е издадена напред, а горната е навътре. Това показва, че външни причини са оказали влияние върху чувствата му и са го направили пасивен. По отношение на чувствата той повече възприема, по-малко дава навън. На това се дължи голямата потенциална сила в него. Колкото и да му говорите, той всичко ще възприеме, но почти нищо няма да приложи. Като противоположност на него се явява човека с издадена горна челюст малко навън. Той е крайно активен, човек с голяма инициатива. Умът в него е добре развит; той упражнява влияние върху горната челюст, а волята – върху долната. Като работи върху умствените си способности, след време човек може да измени неправилностите на лицето, на главата, на ръката си, да създаде от себе си правилен тип във всяко отношение. Ако не работи, той може да деформира линиите на лицето и на ръцете. Запример, не е правилно челюстите да се издават навън, както в животните, в които умът, изобщо, е слабо развит. Обективният ум в животните е развит дотолкова, доколкото да си доставят храна. Те крият в себе си повече магнетизъм, отколкото електричество, затова умът им е слабо развит.

Първата задача на ученика е да работи върху лицето си, да го оформи, да изправи отклоненията. Ако и двете челюсти са издадени навън, трябва да се изправят. Центърът на тежестта в човешкия мозък трябва да бъде пред ушите, а не зад тях. Остане ли зад ушите, човек дълго време ще бъде лишен от религиозно чувство. Докато центърът на тежестта на мозъка не дойде пред ушите, за никаква религия не може да се говори. В човешкия мозък има две плоскости – хоризонтална и отвесна, които са в постоянно движение. От наклона и направлението на тези живи плоскости една към друга, зависят проявите на човека като чувствен или умствен тип. Ако при движението си тези плоскости отправят силите на ума в задната част на мозъка, човек се проявява повече като чувствен тип; ако силите на ума се отправят към горната част на мозъка, човек е повече религиозен, съвестен и справедлив; и най-после, ако силите на ума се отправят към предната част на мозъка, човек е интелигентен, наблюдателен. Когато силите на ума се отправят равномерно към всички посоки, имаме нормално развит човек. Опасно е, когато силите на човешкия организъм се отправят към задната част на мозъка, дето става голямо горене, което предизвиква омекване на мозъка. То е причина за неправилното действие на нервната система. Всички нервни заболявания се дължат, именно, на възпаления, на сътресения в задната част на мозъка.

Човек не трябва да се тревожи, да се гневи и възбужда. Ако не можеш да разрешиш известен въпрос, ще го оставиш настрана. Човек носи, докато може да издържа. Щом дойде до крайния предел, дето не може повече да издържа, той казва: „Такава е Божията воля“. Докато можеш да издържаш, не казвай, че е такава Божията воля. Щом не можеш да издържаш напрежения, кажи в себе си: „Такава е Божията воля“. Минеш ли този предел, без да си се смирил, сърцето ти може да се пръсне, да се скъса някоя вена, да стане разрив. Ако не можеш да се смириш, отправи излишната енергия на сърцето си към ума си и започни да мислиш. Кажи си: „Не съм аз единствен в света, който страда. Защо трябва да се обезсърчавам? Всички хора страдат, и аз страдам“. Не само хората страдат, но и животните. Много животни биха желали да сменят живота си с човешкия. Колко по-високо стои човек от всички животни! Защо трябва да се отчайва тогава? Ако сте музикант, вземете инструмента си и тръгнете по света да свирите; ако сте художник, вземете четката и боите си и тръгнете по света да рисувате; ако сте лекар, започнете да изучавате някоя болест, да се специализирате. Така ще изучавате хората и ще се калите в живота. Защо не вземете метър, книга и молив и не тръгнете по света да правите измервания на човешките глави? Не е лесна тази работа, но големи знания се придобиват. При това, трябва да бъдете силни, да не се свързвате с енергиите в човека. Има ръце, които дават, но има такива, които приличат на октопод, смучат. Достатъчно е да хванете ръката на човека, да познаете какви сили се крият в него. Има хора добри, магнетични, добре разположени. Като хванете ръката на такъв човек, изпитвате приятности. Той дава нещо от себе си. Който има обич към знанието, ще понесе всички мъчнотии и неприятности, но ще бъде възнаграден – много тайни ще му се разкрият. Природата е щедра към онези, които обичат знанието и го търсят.

Мнозина изучават хиромантията, френологията, но не могат да ги прилагат. Някои са слушали за тези науки, но не ги признават. Те мислят, че чрез тези науки се дохожда до някои общи положения, но не могат да проникват надълбоко, да открият специфичните черти на човека. Обаче ако им кажете всичко, което са проявили от детинство до зряла възраст, те остават изненадани. Човек вярва главно в това, което се отнася лично до него, което засяга неговия живот. Тогава той казва, че окултните науки са положителни и може да се разчита на тях. Много недъзи има сегашното поколение, наследени и лични, но има начини за изправянето им.

Окултните науки отварят очите на хората. Съдят някой човек за кражба. Викат свидетели, да се произнесат, крадецът ли е той, или не. В края на краищата пак могат да се заблудят. Достатъчно е да погледнат на ръката, на лицето и на главата му, за да видят, има ли знака на кражбата, или няма. В един момент те могат да се произнесат, крадец ли е даден човек, или не. Който краде, той носи тази слабост от далечното минало, когато кражбата се е развивала специално, като добродетел. Такъв е бил моралът в миналото. Днес кражбата строго се преследва. Това показва, че хората още не живеят в абсолютния морал, защото и днес още има прояви, които се считат за добродетели, а в бъдеще ще минават като пороци и слабости. Като пази равновесие между силите на своя организъм, човек постепенно дохожда до онзи абсолютен, органически морал, който съществува в разумната природа.

Какво трябва да правите, за да запазите равновесието на своите сили? Вечер, преди да си легнете, прекарайте всички мисли, чувства и образи, които са минали през ума и сърцето ви. Тези, които намирате, че са противоречиви и внасят смущение във вас, турете настрана. Оставите ли ги в себе си, те ще внесат известни наслоявания, които ще предизвикат подпушване на чувствата. В резултат на това подпушване се явяват различни болезнени състояния. Като направите тази равносметка, вие се примирявате със себе си, успокоявате се и заспивате здрав, спокоен сън. Ликвидирате ли веднъж със старите си сметки, повече не ги допущайте в ума си. Постъпвате ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате нов живот.

Така ли живеят сегашните хора? Малко хора са примирени със себе си и с ближните си. Повечето са обидени едни от други, не се поздравяват, не могат да се търпят. Само като си помислят, че еди-кой си ги обидил, те казват: „Никога няма да простя на този човек за обидата, която ми нанесе“. Прав си, обидил те е този човек, но какво печелиш, ако не му простиш? Не само, че нищо не печелиш, но пакостиш на себе си. Вярно е, че човек не може да дружи с всички хора, да обича всички еднакво, но все пак ще намери начин да превърне енергиите и на най-нехармонично настроения човек. Как ще стане това? – Като прекара енергиите на този човек през други хора, които си хармонират с него. Забелязано е, запример, че ако този, когото не можете да търпите, влезе в обществото на вашите приятели, той ви става, ако не приятен, поне търпим. Това показва, че едни за други хората представят среда, през която енергиите се хармонизират. Не е лесно сам човек да се справи с енергиите на някои хора. Има случаи, когато, въпреки голямото разположение на някого към вас, вие не можете да дружите с него. Той е любезен с вас, услужлив, но вие го избягвате. Друг някой, без да е любезен и внимателен към вас, вие го търсите, приятно ви е неговото присъствие. Коя е причината за добрите и за неприязнените отношения към хората? – Някога причината е външна, видима, а някога – вътрешна, незнайна.

Един гражданин отишъл в едно село, във Варненско, по работа при един селянин. Последният го посрещнал любезно, угостил го добре и приятелски се разговаряли. По едно време домакинята, угледна жена, влязла в стаята при мъжа си, ръкувала се с госта, който я погледнал набързо и пак продължил разговора със селянина. Недоволен от госта си, който се осмелил да погледне жена му, селянинът взел една тояга и се нахвърлил върху него. Гостът скочил от мястото си, затичал се към вратата и едва се спасил от разярения селянин. Той не могъл да си обясни защо селянинът го приел толкова любезно, а накрая го изпъдил с тоягата. Селянинът обичал жена си и я ревнувал от всеки чужд поглед. Неговата любов има свойството да предизвиква вкисване. Вкисне ли се веднъж, човек не може да бъде господар на себе си. Много случаи има в живота, които предизвикват вкисване. Представете си, че някой свършил два факултета, способен е, но го назначават за подначалник в едно министерство, дето началникът не е образован, нито много способен. Значи ученият, способният, даровитият трябва да се подчинява на по-долен от себе си. Той се вкисва, сърди се, недоволен е от положението си.

Представете си, в един дом се раждат две момчета: по-големия наричат „бате“, но той е посредствен, с по-ниска култура от малкия; по естество е груб, невнимателен, лош. Малкият е с по-висока култура, по природа мек, учтив, добър. Големият брат, като „бате“, се налага на малкия, бие го, иска да го подчини. В първо време малкият е недоволен от положението си, не може да търпи, щото брат му, по-некултурен и по-груб, да го бие, но като мисли върху положението си, намира начин как да смекчи брата си. Той не му се сърди, но отива при него, гали го, приказва му спокойно, докато един ден големият брат отстъпва. Той вижда, че малкият брат има право да бъде на еднакви начала с него и изменя отношенията си. Малкият брат се смирява, а големият отстъпва пред неговото смирение. Това става в семействата, но същото става и вън, между чужди хора. Ако се намерите в положението на малкия брат, не трябва ли и вие да се смирите? Щом се смирите, отношенията ще се подобрят. Търпение се иска от всички хора, за да разрешат задачите си правилно.

Пазете равновесието на силите си, да не излезете от релсите на своя живот. След това трябва да употребите големи усилия, за да се върнете в първото си положение и да набавите изгубената енергия. Тъй щото, колкото и да ви обиждат, бъдете като патиците, по перата на които водата се хлъзга, без да ги намокри. Нека и обидите да се сипят върху вас, без да ви засягат, без да намокрят крилцата ви. Вземете пример от великите хора. През какви обиди и хули са минали те, без да нарушат своето равновесие, без да изменят своя живот. Дълго време след смъртта им се явяват хора, които ги разбират и възстановяват тяхното име, честта и достойнството им. Ще каже някой, че нарушили разположението му. Има ли нещо лошо в това? Вие сте учен човек, не се поддавайте на външните условия, но спрете се и започнете да мислите коя е причината за неразположението ви, външна или вътрешна; ако е някое същество, питайте го какво иска, отде е дошло и ако има нужда от вас, помогнете му; ако не се нуждае от вашата помощ, поговорете с него и го помолете да излезе вън. Ако доброто ви разположение се е сменило със скръб, направете следното: или помогнете на съществото във вас, което скърби, или му кажете строго, че нямате време да се занимавате с него и му отворете вратата да излезе вън.

Мнозина мислят, че трябва да се отнасят със страданията си меко, да ги гладят. Ако много гладите страданията си, те ще ви ухапят. Не прави ли същото и котката? Започнете да гладите котката по козината и вижте какво ще направи. В първо време тя изпитва приятност от гладенето. Колкото повече я гладите, тя започва да се дразни и се обръща да хапе. От гладенето върху козината се образува електричество, от което котката иска да се освободи. Тъй щото, искате ли да имате добри отношения с хората, нито ги хвалете, нито ги укорявайте. Укоряването е по-тежко от хваленето, но и двете не се препоръчват. Стремете се към положителни постъпки в живота. Що се отнася до отрицателното, няма защо да го учите. Всички хора са минали през тази наука.

Разправят за една жена, че когато се карала със съседите си, ставала много красноречива, като ораторка. Когато била тиха и спокойна, езикът ѝ се преплитал, не могла да говори. Щом се възбуждала и разгневи, езикът ѝ се развързвал и тя могла да говори по 2–3 часа непрекъснато. Всички ѝ се чудели как може да говори толкова много. Но и това е болезнено състояние. Човек трябва да бъде енергичен, но да не се гневи. Ако иска да направи някаква забележка на някого, ще я направи смело, с енергия, без да се гневи, без да внася отрова в организма си. Един от древните философи се разхождал в гората и разсъждавал върху важен въпрос. Срещнал го един разбойник и се готвел да го обере. Философът свалил дрехата си и се хвърлил върху разбойника, набил го добре и му казал: „Да помниш как се обира философ!“ След това наметнал дрехата си и продължил пътя си, като че нищо не се случило. Това е характер! Не можете ли и вие да постъпвате по същия начин със своите мъчнотии? Натъкнете ли се на една мъчнотия, хвърлете дрехата си и започнете да я налагате. Като я обезсилите, метнете дрехата на гърба си, вземете книгата си в ръка и, като философа, продължете пътя си и размишлявайте върху важните въпроси. Характер трябва да има човек!

Материалният живот, в който се движите, носи условия за създаване на характери. Тук, именно, вие ще срещнете своя противник, своя неприятел, който ще ви разтърси. В борбата си с него вие ще се калите, ще създадете характер. Справедлив е вашият неприятел. Той е изпратен от разумния свят да предизвика мисълта ви, да ви застави да мислите. Вие ще се калите в борбата си с него и след време ще станете герой. Но каквото и да ви говори той, не трябва да се обиждате. Извадете благото, което се крие в думите му. Постъпвате ли по този начин, след време ще станете приятели.

Помнете: Мъчнотиите, през които минавате, са вашите неприятели, с които в даден случай не хармонирате. След време ще се хармонирате с тях и те ще станат ваши приятели. Мъчнотиите са живи, разумни сили, с които можете да се разговаряте. Като знаят това, проповедниците говорят, проповядват на грешниците, с цел да им въздействат. Те слушат да им се говори за доброто, докато един ден решат да изменят живота си. И държавниците прилагат същия закон към своите неприятели, да ги превърнат в приятели. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата“.

Изучавайте себе си, своите състояния и ги възпитавайте. Говорете им като на разумни същества, да разберат, че има един, който стои по-високо от тях. Ако човек не стане господар на своите състояния и не може да им въздейства, той не може да се нарече силен. Като работите върху себе си, вие ще дойдете до положение да отделяте чуждото, външното влияние и да се справяте с мъчнотиите си. Щом искате да се възпитавате, можете да прилагате различни методи, но справедливи трябва да бъдете. Не сте ли справедливи, педагогиката ви пропада. Докато постъпвате справедливо, съществата във вас ще ви слушат. Измените ли на справедливостта, никакви методи не могат да им въздействат. При това, обещаете ли им нещо, непременно ще го изпълните. Само при това положение ще бъдете свободни от мрачни и тъмни мисли и настроения. Ще кажете, че къща без дим не може. Къща без дим не може, но само при големи ветрове и бури. При тих вятър, при нормални условия горенето става пълно и въздухът е чист и приятен. Спазвайте правилата за живота, за да преодолявате на съпротивленията на гъстата материя, в която живеете. Ще каже някой, че при днешните условия на живота човек трябва да се огъва. Как ще се огъва: като скорпион между два огъня, или като змия в мравуняк? Такова огъване не се позволява. В него няма никаква философия. Под думата „огъване“ в широк смисъл разбираме прилагане на разумността. Прилагайте разумността навсякъде в живота си, за да се справяте с мъчнотиите и противоречията си.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Лекция от Учителя, държана на 23 октомври 1927 г., София.