Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

За следния път пишете върху някоя свободна тема.

Когато в ръката на човека преобладават успоредните линии, по характер той е независим, на никого не се подчинява. Успоредните линии са линии на разумността. Следователно човек с успоредни линии на ръката е разумен, има идеи, особено мнение за нещата, не се нуждае от чужди съвети. Има случаи, когато линията на живота в ръката е успоредна на другите две. Такъв човек е крайно независим и свободолюбив. Каквото и да му говорите, той постъпва, както си знае. Има случаи, когато линията на ума и на живота се пресичат. И това не е лошо. Този човек е готов да се подчинява на разумността. Пресичането на линиите в ръката му показва, че той се е намирал под някакво силно външно влияние. Той е благороден, отстъпчив. Хиромантиците са констатирали, че в някои ръце линиите на ума и на живота са успоредни, а в някои – в началото се сливат и после се разделят, но какви всъщност трябва да бъдат тези линии, не казват. Те са определили характера на едните и на другите, но не са посочили направлението на тези линии, да се знае какво трябва да бъде. Ако линията на сърцето дойде в съприкосновение с линията на живота, такъв човек има някаква фаталност в живота си. Ако линията на ума в някого се слива с линията на сърцето, бъди далеч от него. Опасно е, ако тези линии се сливат и в двете ръце. Каквото обещае този човек, нищо не изпълнява. Яви ли се мистичният кръст на ръката, положението се спасява. Той разделя линията на ума от линията на сърцето.

Често се говори за благоприятни и неблагоприятни условия на живота. Последните условия се дължат на гъстата материя, която се е създала от изопачените човешки умове. Както учените с помощта на на ниска температура и високо налягане успяват да сгъстят газовете и да ги превърнат в течности, така и човешкият ум е в сила да сгъсти и да разреди материята. В първия случай те създават неблагоприятни условия за живота, а във втория – благоприятни. По силата на този закон, именно, за сгъстяване на материята, е създадена и земята. В Битието е казано: „В начало Бог създаде небето и земята, но земята беше неустроена и пуста. И Дух Божи се носеше над бездната“. Земята и до днес още не е устроена, още се устройва. Един ден, когато налягането, което я притиска като капак, се вдигне от нея, тя ще бъде вече устроена. Този капак е подобен на черупката на яйцето. Докато черупката не се махне, пилето не може да излезе навън. Капакът, който наляга върху земята, не е от варовито вещество, както черупката на яйцето, но от много гъста материя, с голямо сцепление между частиците ѝ. Тук действат особени сили на природата. Налягането върху земята е причина за големите страдания, през които минава човешкият дух, но те са временни. И Апостол Павел казва, че цялото създание лежи в страдания, в робство и в ограничения, но това е временно. Налягането е необходим процес за оформяване на нещата.

Следователно и хората минават през процеса на оформяването. Един ден, когато се оформят и завършат развитието си, капакът от земята ще се вдигне, пилето ще покаже главата си и ще излезе вън. Тогава човек ще бъде свободен.

Много неща знаят хиромантиците, но каква трябва да бъде дължината на основните линии на ръката, нищо не казват. За предпочитане е, обаче, линията на сърцето да бъде по-дълга от линията на ума. Ако линията на ума е чрезмерно дълга, тези хора са много подозрителни, съмнителни и хитри. В материалния свят те са добри, но в духовно отношение са крайно подозрителни. Каквото и да им говорите, те казват: „Никой не може да ме излъже, не вярвам на хората“. Това се отнася до живите линии на ръката, а не до мъртвите. Значи има два вида линии на ръката: живи, които са в процес на развитие, и мъртви – спрели вече развитието си. Тъй щото, колкото и да са дълги мъртвите линии, те нямат значение, т.е. не указват влияние върху характера. Запример, линията на сърцето в шимпанзето е чрезмерно дълга, но тя не увеличава неговото благородство. Хора, в които линиите на ръцете са мъртви, се намират в застой. Тяхното развитие е спряло за известно време. Те трябва да чакат благоприятни условия, да дойде някаква възходяща вълна в живота им, да ги подеме. Докато се намира под влиянието на мъртвите линии, човек е подобен на животно: не иска да учи, да се моли, да работи – от нищо не се интересува. И при това положение на човека са дадени възможности, да прескочи мъртвите линии и да върви напред. Като е дошъл на земята, човек трябва да има обич към знанието, да не гледа на него като на професия, да се прехранва. Гледа ли на знанието като на условие за прехрана, човек постепенно се изражда. Приеме ли го с любов, той се повдига.

Съвременните хора се стремят към новите идеи. Това е естествен стремеж, понеже новото ще подобри състоянието на техния живот, ще измени линиите на ръцете им. Тази промяна ще стане първо в астралния свят, дето основните линии са успоредни а после във физическия, дето стават големи или малки отклонявания. Обаче отклоняването на тези линии не показва, че теченията, които са ги създавали, не са успоредни. Ако отречем тяхната успоредност, отричаме и разумността им. Това е невъзможно. разумността е първата сила, с която природата работи, но въпреки това, отклоняването е неизбежен процес на физическия свят. Срещате, запример, човек с правилни линии на лицето, на ръцете, с благороден характер, но опитайте се да се докоснете до нещо, което е свързано с неговия личен живот, да видите как ще се отклони от разумността, която е работила върху него. Ако е поет, учен, философ и се опитате да докоснете някой пасаж от съчиненията му, той веднага ще се нахвърли върху вас, ще каже, че нямате право да пипате работите му. Обаче при друг случай и той може да постъпи по същия начин. Това показва колко трябва да работи човек върху себе си, за да не се поддава на силите във физическия свят, да го отклоняват от правия път.

Като говорим за хиромантията като наука, имаме пред вид бъдещето ѝ развитие. Трябва да се явят хора, които обичат тази наука, да правят точни математически изчисления, да поставят хиромантията на почетно място, като абсолютна наука. Тогава тя ще има практическо приложение в училищата, в семействата, при възпитанието и самовъзпитанието. Учителят ще погледне ръката на ученика и ще разбере в какво материално положение се намира, какви наследствени черти носи в себе си. Ако някой иска да влезе в съдружие, пак чрез хиромантията ще разбере, трябва ли да се свързва с него, или не. Който си служи с хиромантията, никога не се лъже; който не я разбира, много грешки прави.

Сега, ще се отклоня от хиромантията. Представете си, че имате числа или букви, повдигнати в различни степени. Запример, имате числото 2, 22, 23, 24, или A, A2, A3, A4. – Буквата A представя човек с един морал, A2 – с два морала, A3 – с три морала, A4 – с четири морала. Ако имате отношения с A, никога няма да се излъжете. Той си служи с една мярка, която прилага еднакво и към себе си, и към ближния си. Човекът A2 непременно ще ви излъже, понеже си служи с две различни мерки в отношенията си, но все пак можете да хванете лъжата му, понеже се движи в плоскост. Човекът A3 мъчно можете да го хванете. Щом разбере, че сте го познали, ще избяга в гората. Онзи, пък, който си служи с четири мерки – A4, ще хвръкне във въздуха. Според езика на математиката, степените на числата означават измеренията. Ако числото е в първа степен, означава точка; ако е във втора степен, означава права линия, която подразбира движение на войската напред и назад. Число, взето в трета степен, подразбира трите измерения в геометрията, т.е. движение, освен по права линия, още нагоре и надолу, във въздуха и във водата. Четвъртата степен подразбира четири измерения, т.е. движение във всички посоки. Степените вървят до безкрайност. Значи измеренията също са безкрайни. В това отношение степените, както и измеренията, са части на едно велико цяло. Праведният съзнава, че всичко, което притежава, е част на великото цяло и му се подчинява. Който не се подчинява на великото цяло, изпада в отрицателните течения на живота. И тъй, когато иска да решава задачите си правилно, човек трябва да започне от правата линия, като мярка на нещата. Колкото повече степените се увеличават, толкова по-големи са противоречията му. За да се справи с тях, той трябва да си служи с разумните сили, които действат по прави линии. – Коя линия на ръката се явила първа? – Линията на живота. След нея се явила линията на сърцето, а най-после – линията на ума. Ако означим линията на живота с A, на сърцето – с A2, а на ума – с A3, имаме трите измерения. За да бъде човек добър, да се развива правилно, трябва да живее не само в три, но в много измерения, да разполага с много начини за изпълнение на Божията воля. Не само един път води към планината, много пътища има. Разумният човек намира много пътеки, които могат да го заведат на планината, даже и с аероплан може да се изкачи.

Като е дошъл на земята, човек трябва да търси път не само за физическото си изкачване по планини и високи върхове, но и за духовното си повдигане. Затова, именно, той трябва да избира съответни методи за работа върху себе си. Ако се обезсърчи, трябва да знае как да си помогне. Лесно се обезсърчава човек, когато попадне в астралния свят. Понеже астралният свят представя водно състояние на чувствата, човек лесно се въодушевява и лесно се обезсърчава. Докато не се е натъкнал на някаква мъчнотия, той предприема много работи; щом дойде мъчнотията, отказва се от всичко, което е намислил да прави. Като вижда своята неустойчивост, човек се задълбочава и вижда, че има скрити сили в себе си, чрез които може да се изправи, да измени характера си. Щом види доброто и благородното в другите, човек трябва да бъде готов да прояви същото. Ако се възхищаваш от благородството и добротата на другите хора, прояви и ти същите качества. Ще кажете, че не искате да страдате. Вярно е, че добрият и благородният човек страдат повече, но който иска да благува, трябва да приеме и страданията. Радостите и скърбите в живота се сменят. Без радости и скърби животът не може да се прояви; те са две естествени посоки на движение, но за да придобие нещо, човек трябва да се стреми повече към възходящите, положителните посоки. Ако всеки ден човек не придава по нещо към живота си, той ще се превърне в точка

Представете си, че съществото A иска да отиде до съществото B по права линия. То тръгва по правата линия и се намира при B. На другия ден, обаче, не отива при B, но съкращава пътя си и отива при E, на третия ден – при D, на четвъртия – при C и т.н. Защо съкращава пътя на своята права линия? – По две причини: или се е разболял и не може да върви дълъг път, или е изгубил интереса си към живота. Изгуби ли интереса си към живота, към хората, човек се превръща в точка, в неизмътено яйце. Следователно чуете ли, че някой пита хората: „Знаеш ли кой съм аз?“ – ще му отговорите, че ти си едно неизмътено яйце. Кажи си: „Аз съм човек, който иска да работи“. Това значи: Ти си човек, който се движи по правата AB, има определена работа, която трябва да свърши. Тръгнал си на училище да се учиш, да придобиеш знания. Питам го: Готов ли си да извървиш този път? – „Готов съм.“ Значи правата AB представя дългия път, който човешката душа трябва да мине. В пътя на своето движение той среща препятствия, които се дължат на гъстата материя. В този случай той се намира в положението на остров сред вода. Какво ще прави? – Ще измени посоката на своето движение в плоскост и ще образува квадрата, в който всички страни са равни, но две по две срещуположните са успоредни. Тази успоредност говори за разумността, която разрешава мъчнотиите. Затова казваме, че квадратът разрешава всички въпроси. Срещнете ли квадрати по линиите на ръката, ще знаете, че те представят спирачки.

Като разглеждате ръката на човека, освен квадрати, ще видите още триъгълници и кръстове. Като ги изучавате, ще обръщате внимание на местата, дето се намират. Запример, ако квадратът се намира на Юпитер, предпазва човека от нещастия. За да се образува този квадрат, върху човека са действали висши разумни сили. Ако вместо квадрат има триъгълник, този човек притежава особена способност или дарба. Ако има кръст, очакват го страдания. Кръстът показва диагоналите в живота. Значи страните на квадрата са изчезнали, останали са само диагоналите.

Линиите на човешката ръка са резултат на сили, на течения, които работят в природата. Човек неизбежно попада под влиянието на тези течения и някога съжалява, някога се радва – зависи под влиянието на какви сили е попаднал. Понякога човек се разкайва и за доброто, и за злото, което е направил. И след това започва да разправя на хората какво е извършил. Направи ли някакво добро, разумно дело, човек трябва да мълчи. Доброто има отношение към космоса. Следователно радвай се, че си изпълнил Божията воля, че служиш на Господа. Линиите на ръката на духовния човек имат определена дължина, те представят ирационални числа, което показва, че животът продължава и зад физическия свят. Дробните числа, които се получават при измерване линиите на ръцете, показват докъде е достигнал всеки човек по отношение на разумността.

Сега, колкото и да се говори върху хиромантията, човек сам трябва да работи, да проверява знанието, което има, за да не се отегчи от него. В такъв случай, по-добре е да знае малко, но да се радва на знанието си, отколкото много да знае и да се отегчава. Затова той трябва да свързва знанията си по всички окултни науки в едно цяло. Ще знаете, че всички линии на ръката и на лицето оказват влияние върху мозъчните центрове. Работете върху всички центрове, да ги развивате правилно. Иначе човек може да изпадне в добри и лоши настроения, от които не може да се ползва. – Защо? – Настроенията са временни състояния. Настроенията са временни състояния, които имат отношение към животинския свят. За да излезе от животинския свят, човек трябва да работи съзнателно, всеки ден да прибавя по нещо ново към своето знание. Новото внася подтик, импулс в живота. То въвежда човека в Божествения свят, във вечния живот. Още със ставането от сън внесете поне една малка Божествена мисъл в ума си и по едно малко Божествено чувство в сърцето си, за да осмислите своя живот. Обаче в желанието си да постигне нещо голямо, велико, човек пропуща малките неща, които, всъщност, ще го ползват най-много. Един ден султан Махмуд тръгнал с великия везир на разходка из Цариград, да види как живеят поданиците му. За тази цел той се дегизирал, никой да не го познае. Понеже трябвало да минат на другия бряг на реката, те взели една лодка. Лодкарят бил умен човек и веднага познал с кого си има работа. По пътя султанът го запитал: „Твоя ли е лодката?“ – „Моя е, купих я в деня, когато султан Махмуд взе престола.“ – „Доволен ли си от работата си?“ – „Откак султан Махмуд дойде, работата ми върви добре.“ Това се харесало на султана. Като стигнали на другия бряг на реката, султанът казал едно мъдро изречение на лодкаря: „Казанът има седем халки. Като се намериш в мъчнотия, хвани едната халка и мъчнотията ще се разреши“. След това той извадил една златна монета, да плати на лодкаря. Последният казал: „Не искам пари, но моля ви, да ми напишете за спомен изречението, което ми казахте, много ми хареса“. Султанът извадил един голям ферман от джоба си, написал изречението и се подписал: „Махмуд“.

Като взел фермана в ръката си, лодкарят дошъл до една велика идея, за реализирането на която му било нужно съдействието на другарите му лодкари. На другия ден още той извикал другарите си и им казал: „Дойде ми една светла идея. Много време страдахме с нашия занаят. Време е вече да подобрим живота си. Съберете помежду си 400 лири: 200 ми са нужни, да си направя дрехи за велик везир, а останалите 200 ще дам на някой добър писар, да напише заповед за уволняване на досегашния везир. Отдолу ще туря подписа на султана, който ми е даден от самия него“. Лодкарите изпълнили желанието на другаря си, понеже знаели, че е умен и добър човек. Като взел заповедта в ръцете си, лодкарят отишъл в джамията, дето великият везир се молел. Тихо се приближил до него, хванал го за рамото и му казал: „Ето, по желанието на великия султан Махмуд, аз, новият везир, те арестувам“. Турил го след това в затвора и започнал да управлява. Първата му работа била да смени всички по-главни чиновници със своите другари лодкари. Понеже опитали неправдите на дотогавашните чиновници върху гърба си, те проявили голяма справедливост и добросъвестност в работата си. В продължение на 3 месеца новият везир изчистил страната от крадци и разбойници, от рушветчии, благодарение на което всички поданици заживели спокойно, сигурни за своя живот и имот.

В това време старият везир намислил да пише писмо на султана, да го пита защо не си спомни за него, да го освободи от затвора. Той завършил писмото си с думите: „Ако има наказание, няма ли прошка?“ Султанът се почудил кой турил в затвор везира и веднага заповядал да го освободят и доведат при него. Едва сега той разбрал, че има нов везир, който турил стария в затвора. След това извикал новия везир, да разбере от него как е станала тази работа. Новият везир се явил пред султана, облечен във формата на велик везир, и казал: „Ето вашият подпис, който ме постави на това място“. Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах да хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте. Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще си останеш на поста“. Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без да поставяте стария везир в затвора. Смелостта е добра черта. Бъдете смели и решителни да управлявате царството си по-добре от стария везир, който се подкупва с пари. Лодкарят представя човека на новото, а везирът – стария, страхливия човек, който след големи страдания се осмели да пише писмо на султана и да го запита: „Ако има наказание, няма ли прошка?“

Докато живее със старото, човек всякога ще лежи в затвора. В който ден приеме новото, той излиза налице: сам се назначава, сам взима висок пост и започва да управлява в името на великата Правда, да възстанови ред и порядък в държавата, да я очисти от всички вредни елементи, които живеят с подкупи на гърба на добрите и трудещи се хора. Правдата трябва да възтържествува! Всички хора, които се мъчили и страдали, трябва да излязат налице, да приложат наученото, да заживеят братски помежду си и да внесат свободата в света.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Лекция от Учителя, държана на 16 октомври 1927 г., София.