Лука 9:49

Цялата съвременна култура е на забраняване. Закони, правила, наставления, морализирания – това няма да правиш, онова няма да правиш, правила как трябва да се обличаш, как трябва да туряш шапката си, как трябва да туряш обущата си, остри ли трябва да бъдат, американски ли, английски, французки, с къси рокли ли трябва да бъдат, или с дълги, после косите дълги ли трябва да бъдат, или къси, гладки или къдрави, трябва ли да намазват лицата си, после с какво благоухание трябва да се напръскват – с розово или с теменужно масло, с какъв сапун трябва да се мием, как трябва да се перат дрехите, колко време трябва да се киснат. После правило има по колко време трябва да се следва училище, специализация. Все правила, правила, докато се научим. Но виж, задигнали го за онзи свят. Казват – нас учени хора тук не ни трябват, трябват ни невежи. Тъй щото вие сте недовършили, затова сте тук. Ако сте станали учени, нямаше да сте тук, на земята. Тъй щото, който е тук, на земята, той не е свършил, още нещо трябва. Има още правила, забранявания – това няма да правиш, онова няма да правиш.

Сега седят хората и питат: „Трябва ли да бъдем свободни?“ Не може човек да бъде свободен, щом казват какво трябва да ядеш. Синът е вегетарианец, бащата е месоядец – спор има. Бащата има правото. Синът, понеже се е родил от бащата, той трябва да яде това, което и бащата яде. Синът на вълка няма право да се откаже от храната на бащата. Нищо повече. По закон няма право. Но и синът на овцата няма право да се откаже от храната на бащата. Тогава имаме размесени хора. Едни, които са били вегетарианци и са станали месоядци, и други, които са били вегетарианци и са станали месоядци.

Та казвам, има едно противоречие. Аз ще ви приведа един малък разказ. Едно време чел вълкът една свещена книга, въодушевил се от книгата и казва: „Нашият род е правил толкова грехове в света. Не може повече така да се живее. Голямо наказание ще дойде.“ И решил той да реформира живота си. След като ходил, постил, молил се, най-после дошло вдъхновение, тъй както на вълка иде, и тръгнал да проповядва в света, че месо няма да се яде. Всички казват – той станал вегетарианец. И дето ходил, в това село го бият, в онова село го бият и казва: „Няма да я бъде. Хората не са още културни, за бъдеще. Сега не може да се проповядва. Ще се върна. Три деня съм седял гладен, ще тръгна и когото намеря, първия, ще го изям. На тия хора не проповядвам.“ Той върви и забелязва един кон. Казва: „Какво правиш?“ „Паса трева.“ „Три деня съм гладувал. Ще те изям“ – казал вълкът. Конят поглежда и казва: „Виждам, че ще ме изядеш, но имам една молба.“ „Каква е?“ „Баща ми беше много благороден човек. Понеже съм кон, кован съм с петала. Задните и предните ми крака като ядеш, може да се замотае в гърлото ти.“ „То е лесна работа.“ „Отзад ще минеш, задните петала ще извадиш, а после и предните.“ Дигнал си краката и като му ударил две текмета хубави, той се търкулил на земята. Трябвало му две минути, докато дойде на себе си. Конят в това време си отишъл. Казва си после: „Слушай, ти четеш свещената книга, ти искаше да преобразиш света. Защо ти трябваше да снемаш петалото на коня? Ти налбантин ли си? Стегни си ума да мислиш и втория, когото срещнеш, не му вади петалото, изяж го.“

Той върви гладен, вижда покрай едно езеро два овена пасат, спорят за нещо. Пита ги: „За какво спорите?“ „Спорим за тревата, която пасем.“ „Аз ще разреша този въпрос. – Казва: – Срещнах един, искаше да му сваля петалата, но ми даде един добър урок. Тъй щото, ако и вие искате да ви разковавам петалата, няма да се съглася.“ „Не, ти бъди спокоен. Ние и двамата отдавна те чакаме. Когото от нас искаш, ще изядеш. Но ние имаме обичай, ние ще се отдалечим от двете страни, ще се затичаме и когото хванеш от нас, ще го изядеш днес, а другия – утре. Така правеше и баща ти.“ „Тъй ли?“ „Аз говоря право как ще бъде – единият отляво, другият отдясно.“ Той седи, чака. Те се засилили и като се затирили, ударили го, счупили му четири ребра. Той паднал на земята, а те офейкали. „Слушай – казва си той, – ти няма ли да поумнееш. На коня петалото не изваждаш, нито пък се осигурявай. Намери един овен, изяж го. Защо ще мислиш за другия ден? Да те оставят отляво или отдясно. Щом дойдат, хвани единия. Какво ще ги чакаш. Видя ли какво ти станаха четирите ребра. Такава лъжа. На коня петалото не снемай, нито пък прави избор.“

После той намира една свиня. Казва ѝ: „Ти поне си мазна, няма да ме лъжеш. Двама ме лъгаха. Конят казва да му снема петалото, удари ме, счупи ми зъбите. Два овена ме излъгаха. Ако мислиш и ти да ме лъжеш, тебе ще изям.“ „Много хубаво – казва свинята. – Отдавна те чакам. Но ние сме големи певци. Кой как дойде, пеем му. Да ти попея една песен. Като ме изядеш, ще си спомняш за хубавите ми песни.“ „Колкото за песните, аз ще те слушам, аз съм любител на песните.“ Свинята зацвилила, събрала всички свини наоколо си и разгонили вълка. „Ще спра – казва си. – Защо ти трябваше свиня да ти пее.“

Ние, съвременните хора, мязаме на този характер на вълка. Всички тия противоречия. Тъкмо оправиш едното, дойде второ, трето, четвърто, пето и най-после оправяме, и работите остават неоправени. И в края на краищата остава въпросът, че като отидем в онзи свят, ще се уреди този въпрос. Сега тук не можем да си уредим работите, че в онзи свят ще ги уредим. В онзи свят работите са уредени, но въпросът е може ли човек да отиде в онзи свят. Щом постъпиш в едно училище, работата там е уредена, но докато постъпиш в това училище.

Казвам, сега, при сегашния живот, ние имаме все отрицателната страна на живота. Целият ни живот е пълен само със съмнения, забранения – ти това няма да правиш. Знаеш ли какво ще кажат хората за тебе? По-учен трябва да бъдеш! А той все като вълка. Казва, втори път няма да разковавам коня, овни няма да избирам, свинята няма да оставям да ми пее. Все това няма да правя, онова няма да правя, и работите не вървят пак.

Сегашният двадесети век, дето науката толкова се е развила в своя напредък, много знаем за небето, много добри хора сме, много културни, хубави здания имаме, но статистиката показва, че 25 на сто днес хората страдат от охтика, 35 на сто заболяват от неврастения, заболявания на нервната система, 15 на сто са с разстроени болести и 25 на сто, които страдат от мускулни болести. Не зная колко остават това здравите хора, гениите на човечеството, които са съумели да бъдат здрави.

Сега забележете, че учениците на Христа срещат едного, който помага на хората, и понеже не ходи с тях, не му позволяват. Христос казва: „Не му забранявайте. Този, който не е против нас, с нас е.“ Та казвам, сега ако влезем в една православна църква, там има правила как трябва да се молите. Три пъти трябва да се прекръстите, ще запалите една свещ, ще целунете един светия, втори, трети и ще се оттеглите. Влезете ли в една евангелска църква, ще седнете на стола, ще си турите ръката на очите и ще се помолите. Ако влезете в една джамия, турците по друг начин се молят. Ако влезете в будически храм, също по друг начин ще се молите. Всички имат свои методи. Ако ти не се съобразяваш с техните правила, те ще знаят, че ти не си от техните. Казват: „В нашата църква така не се седи.“ Сега ако отидете между учените хора, поетите или писателите, че някоя запетая не е турена намясто или че не говориш според всичките правила на граматиката, веднага ще ти направят известен укор, че не разбираш езика. Действително хубаво е. Някои хора са постигнали големи постижения, някои идеално пишат, но идеално не прилагат онова, което знаят.

Един баща изпраща двамата си синове в света да се учат. На едного дал половин килограм сирене, а на другия дал едно кило брашно и казва: „Като намериш вода, ще замесиш брашното.“ На другия казва: „Като намериш вода, ще измиеш сиренето, ще го хвърлиш във водата и ще чакаш да видиш какво ще стане.“ Ходили двамата по света и намерили едно мръсно блато. Казва единият: „Да турим всичкото брашно в тази вода, да замесим, да има да се нахраним. Все на хляб ще стане.“ Турят брашното в блатото и единият казва: „Ти ще отидеш на едно място на едната страна да туриш брашното, а аз на другата страна ще туря сиренето да се подсири.“ Турят. Единият заема северната страна, другият – южната. „Как е?“ – казва. Хвърлили го, чакат час, чакат два, брашното изчезнало. Онзи хвърлил сиренето, рибите го изяли. Той останал без сирене. Аз ви привеждам този пример. Ние сме хора идеалисти, имаме тези блага – носим малко сирене и брашно. Сиренето и брашното са малките таланти. Тръгваме по света и очакваме големи възможности. Но в света получава само този, който може да приложи Божествения закон. В Божествения свят противоречия няма. Ако ние дойдем да изучаваме Божествения свят, тъй както трябва, ние ще дойдем до пълно разрешение. Понеже ние изучаваме социалния въпрос от чисто научно гледище. Не само сега, но и за в бъдеще ние ще бъдем в крайно противоречие по този въпрос. От хиляди години хората са разрешавали проблемите на живота, но и още хиляди години не могат да ги разрешат те, защото онзи, който разрешава въпроса от лично гледище, казва: „Не ме оценяват хората.“ Или пък: „Тази работа няма да я бъде сега, ще я отложа.“ Ако разрешава въпросите от обществено гледище, казва: „Хората още не са готови, не могат да разберат.“

По този начин всякога ще има едно противоречие. Само когато дойдем до Божественото, Божественото е едно изобилие. Онзи, който разрешава въпроса от свое лично гледище, той очаква да приеме нещо. Младият момък, който се жени за младата мома, той очаква тази мома да го подигне. Той иска да има красива мома. Най-първо казва: „Жена имам.“ Той иска тя да бъде умна. Всички хора да казват: „Този има жена умна, не е глупава.“ Всеки да говори за неговата умна и красива жена. И той казва: „Да, такава е жена ми.“ Пък ако неговата жена е умна, какво ще му придаде? Най-първо, ако той седи културно по-долу от нея и иска да я подчини на неговия закон и казва: „Слушай, ти това няма да правиш, онова няма да правиш“ и ако започне да ѝ туря неговия режим, питам, де ще отиде нейната красота? Защото, докато служи на други закони, има свобода. Но ако дойде да разрешава лично въпросите, казва: „Ти за кого си се женила? За хората или за мене? Аз съм за тебе божество. Ти, вкъщи когато съм, хубаво ще се обличаш. Вън дрипава ще бъдеш. Никакво белило, никакво червило, разрошена, никакво чесане. Аз не искам никой да те харесва.“ Това е правилото на ревнивия мъж. Знаете ли какво е правилото на ревнивия мъж или на ревнивата жена? Ревнивият мъж всяка вечер, като се връща вкъщи, по три пъти влиза под кревата, да види дали някой не се е скрил. Някой път ще отваря долапите по три пъти, да не би някой да се е скрил. Ще търси из дрехите, после ще погледне жена си в очите, ще я пита: „Да не лъжеш? Днес да не си приемала някого вкъщи? Да не ме лъжеш? Днес прие ли някого? Право ще кажеш!“

Питам сега, тази умна и красива жена, като се ожени за тебе, ти какво ще ѝ придадеш? Не само това, но ти влизаш в някое религиозно общество, ще те повикат и ще кажат: „Как вярваш в Господа? Ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?“ Ако вярваш според разбиранията на този човек, ще те приемат в това общество. И започват те – така ще вярваш, иначе ще вярваш. И ако се отклониш, ти в Царството Божие няма да влезеш. Не само това, но понякога ние имаме самовнушения в себе си. Всеки човек има лоши самовнушения по наследство. Някой път казваш: „Кой знае какъв е бил Христос. Искат да заблудят хората, че бил толкова свят. Дошъл и казва, че бил Син Божи.“ Ти се раздвоиш в себе си и казваш: „Ще направя като него. Че е Син Божи. И аз ще кажа същото. Много хубаво. Христос в прочетената глава изпъждаше духове.“ И ти като него ще направиш един опит. Не е само да носиш името християнин. Да вярваш в Христа, значи да имаш неговия дух. Каквото Христос прави, да правиш и ти. Ако ти не правиш това, не можеш да бъдеш негов ученик. Ако искаш да бъдеш ученик, ученикът трябва да върви по стъпките на своя учител. Той трябва да знае всичко, каквото учителят е предал.

Казва Писанието: „Ако някой е болен, нека се съберат двама или трима души да се помолят, и ще изцелее.“ Съвременните хора християни не изпълняват това правило. Имаш в себе си лошо разположение. Христос казва как се изпъжда лошото разположение. С пост и молитва. Казваш, молитвата нищо не струва сама по себе си, постът нищо не дава сам по себе си, но знаете ли в какво седи постът? Постът разбира в себе си въздържание. Да пости човек, значи да се въздържа. Щом ядеш умерено, навреме, ти имаш пост. Ако ти ядеш не навреме, всякога, ти си от ония хора, които всякога страдат. Днес в съвременната диета, в съвременната хигиена не са определили точно времето, когато трябва да се яде. Има в природата определено време, кога трябва да яде човек – сутрин и на обед точно математически е определено, няма изключение. Англичаните ядат в два часа. Ние тук обядваме в дванадесет, но нито един народ на земното кълбо не обядва, когато трябва. Защото има известни отрицателни мисли в нас, които развалят обяда ни. Когато дойде един божествен обяд, трябва да се наядеш и да се благословиш, че се случи да дойде един твой кредитор. Ще ти покаже една полица и ще ти развали настроението. Ако си ученик, учителят ще ти пише единица на изпита. Ти ще се върнеш у дома и ще изгубиш обяда. Ако си някоя жена, готвиш нещо, дойде мъжът, ти си приготвила яденето и той ще ти развали обяда.

Питам, в какво седи съвременната наука? Ние изучаваме микробите. Знаем какво трябва да се яде. Питам, животните кой е учил какво трябва да ядат? Виждали ли сте, като ходи, овцата как избира най-хубавата трева? Човек, който е създаден по образ и подобие Божие, трябва да се учи какво трябва да яде. Една майка пита с какво трябва да храни детето си. Тя трябва да го храни със своето мляко. Ако майката няма мляко, да не ражда. Щом е родила едно дете и не може да го кърми, то човек няма да стане. Няма в историята пример, дето майките да не са хранили своите деца и да са станали гениални. Не само това. Но майка, която храни детето си три години, тя не трябва никаква лоша мисъл да има. Че къщата изгоряла, че мъжът ѝ я напуснал, тя трябва да бъде тиха и спокойна, ако иска това дете да го отхрани. Сега ще му дадат овес, това-онова, и то ще замяза на овеса и на ечемика. Овесът не може да предаде това, което майката може да предаде. В млякото на майката има разумна сила, в която майката влиза. Ако ти отхранваш едно дете с млякото на една овца, то ще замяза на овцата. Няма да бъде лошо, но няма да бъде това, което ти очакваш.

Следователно в съвременната култура ние вървим хигиенически и научно по обратен път. Онзи, който обработва плодните дървета, не трябва да каже нито една лоша дума. Всеки, който иска да има плодни дървета и да има благословение, той трябва сам да ги посади, сам да ги обработва. Чужд човек не бива да праща. Двайсет дървета ти ще поливаш, ще окопаваш наоколо и като минеш покрай тях, ще кажеш една хубава мисъл. Пращат ли другите хора да режат лозите, да ги кастрят, както сега правят – окълцват нашите градини, това не е култура, това е варварство. С такова градинарство нищо не се постига. Може да има изобилие на плодовете, но здраве, благоденствие от тези плодове не се постига. С един плод вие може да направите опит. По този начин, ако вие имате едно дърво, което никой друг не е пипал, ако откъснете един от неговите плодове, той може да седи три-четири месеца, без да изгние и без да се изгуби неговата свежест.

Ще кажете: „Опитвали ли сте това?“ Вземете едно дърво и направете опит с него за дванадесет години. Ако през тези дванадесет години ти ходиш около него и се молиш Господ да благослови плодовете му, от тези плодове, които ядеш, нито неврастения ще имаш, нито охтика. Дървото ще бъде благословено в целия ти дом. То е за дърветата, но то е и за децата същото. Ако вие не можете да отхраните едно дете като това дърво, ако майката не седи със своята мощ, със своята кръв и със своята воля, какво ще стане от него? Ако всеки го учи, ако всеки го пипа, от това дете нищо няма да стане. Според новото възпитание до двадесет и една година един момък и една мома никой не трябва да го бута освен майката и бащата. Като станат момъкът и момата на двадесет и една година, тогава чужд може да ги пипа. Не само това, но когато майката е бременна, нейният възлюбен, той не трябва да ѝ каже нито една горчива дума. Не само да ѝ каже, но нито да помисли. Бащата трябва да храни към своята другарка най-хубави мисли и чувства. Това е хигиена.

Сега хората искат по обществен начин да оправят света. Тъй както сега оправят, аз да ви кажа, светът няма да се оправи. Идат големи страдания, и то такива, каквито светът не е сънувал. У българите има обичай, след като някой загради градината си с хубав плет от леска и като мине някой покрай този плет, потрябвало му един прът, вземе от този плет и го отгради. Мине друг, пак си вземе един прът. Така минават един след друг и плетът се разрушава. Казва: „Минаха покрай твоята градина, взеха един прът.“ „Нищо няма.“ Този взел, онзи взел, гледаш, след една година – разградено, свинете влизат. Българинът е силен да разрушава. Ако е толкова силен да гради, той ще бъде гениален човек. За българите няма някой велик човек. Славяните представляват най-долното положение на човека. Може да се каже, че те общо трябва да се подигнат. По-напредналите са по-свободни. И действително, ако човек не е възпитан – в славянството има известни заложби, за които трябва възпитание – затова се дават страдания. Страданията, които идат за тях – нито един народ от Европа не е изложен, както русите са изложени да страдат. Защо? За да се подигне в тях хубавото, красивото, мощното. Сега злото в славянството се вижда. Онова, което става днес, е това зло, но то и по-рано съществуваше. Нима мислите, че онзи цирей, който е излязъл на ръката, не е бил и по-рано в тялото? Той е бил по-рано в кръвта и сега по-лесно може да се лекува.

Сега Христос казва: „Не им забранявайте.“ Аз турям правилото: онова, което Бог е вложил в твоята душа, не забранявай на душата си да се проявява. То душата трябва да върши само онова, което е присъщо на нейното естество. Моли се, когато душата ти иска да се молиш. Моли се за това, за което душата ти иска. Душата ти казва: „Помоли се малко.“ Ти казваш: „Бързам, работа имам.“ Има ли в света някой човек, който, като се е молил, да е сполучил? Положителната наука казва – срамота е да се молим. Вярно е, съгласен съм. Срамота е да се молим глупаво. Ако от осем хиляди години не можем да кажем десет свестни думи и да ни слуша Господ, това не е молитва. Чудна работа. Ако един син, който е роден от баща си, и не може да каже десет свестни думи на баща си и да му стане приятно, какъв син е? Тогава ние казваме: „Отче наш, който си на небето“…

Питам, как тъй ние, които сме по образ и подобие Божие… Сега се проповядва материализъм. Човек трябва не да се моли на Господа. Господ всичко знае. Хубаво, ако Господ всичко знае, защо ти, като отидеш в странство, пишеш на баща си да ти прати четири-пет хиляди лева? Остави го той сам да се сети.

Моленето, това са допирни точки, за да се явят допирни точки на съвременното човечество. Ти имаш нужда от някой човек да ти напомни, имаш допирна точка. То е някой банкер, искаш му пари назаем. Той казва: „Братко, съжалявам, трябваше да дойда по-рано, имам голяма нужда да ми заемеш две хиляди лева. Ще ме простиш, че бях те забравил. Сега ще кажеш, че защото ти искам пари, затова идвам. Ако ми дадеш пари, ще те помня.“ Банкерът ще те погледне и казва: „Хубаво, щом говориш истината, давам ти две хиляди лева.“ Помнете, човек два пъти не може да излъже някого по един и същ начин. В Божествената книга пише, че само веднъж могат да те излъжат. Всички изкушения и мъчнотии, които имаме в живота, Бог е позволил и на дявола само веднъж да те излъже. Забележете, човек не може да бъде изкусен два пъти по един и същи начин. Щом те излъжат два пъти по един и същи начин, ти вече си сигурен, казваш: „Научих се вече. Втори път не се лъжа.“ Нищо не си научил. И втори, и трети път могат да те излъжат. Ти само ще имаш една опитност. Питам, ако тебе те излъжат веднъж, какво иска да каже небето? Не лъжи. Който лъже, и него лъжат.

Казвам, сега има една наука, към която трябва да се върнем. Всичкото знание, което ние имаме, трябва да се обобщи вътре в живота, но трябва да се научи основно. Трябва да се изучи в какво седи различието на неговата мисъл, на неговото чувство, на неговите действия. После трябва да се изучи устройството на неговото лице. Лицето на човека не е устроено така, както на животните. Челюстите, носът са устроени по друг начин. Обонянието, очите, ъгълът на падането на светлината, дробовете са устроени по един начин. Ако ние не разбираме вътрешния строеж, ние със своите мисли и със своите желания разрушаваме най-хубавото, което Бог ни дава. Ако един човек разруши своето тяло, какво му остава? Нищо не му остава. Защото сегашното физическо тяло е като утроба, матка, в която може да се създаде духовното тяло. Апостол Павел казва – ако нашето се разруши, имаме духовно тяло, в което за в бъдеще можем да живеем. Следователно във възкресението има ново тяло, в което ще живеем.

Сега въпросът е по кой начин да се молим. Тези работи всеки трябва да ги знае. Аз говоря за учениците, за верующите, които искат да вървят по пътя, по стъпките Христови. Онзи, който върви по тези стъпки, той няма да разреши противоречията в света. Никой човек не е в състояние да поправи прегрешенията в света. Какъвто държавник и да е или цар да е, никой човешки син не е в състояние да поправи човечеството. Човечеството може да се поправи колективно. Ако човечеството по цялото земно кълбо и ако във всички духовници дойде това съзнание и те решат да служат на Бога и ако във всички военни дойде това съзнание да служат на Бога, и във всички търговци да дойде същото съзнание да служат на Бога, и във всички земеделци, тогава само светът може да се оправи. Тази идея трябва да проникне в цялата маса. Защото не е само да се създаде един закон. Този закон трябва да има метод и начин на приложение.

Да кажем, че си създадеш едно дърво, за което се изискват дванадесет години. Колко ще се иска за човека? Но ти казваш: „Кой ще чака дванадесет години за това дърво? Аз бързам.“ Какво може да се постигне с бързане? Всички онези, които са бързали, ние знаем де са отишли. Ние казваме – на онзи свят. Мнозина мъртви не са на онзи свят. На земята са. Напрастена е земята с души, които седят тук и борба водят тези души за съществувание. Да умре човек преждевременно, то е лош признак, понеже, като умре преждевременно, причинява големи беди. Турено е например да живее осемдесет години, но той умрял четиридесет години по-рано. Тези четиридесет години той остава на земята. Тогава на хората не е добре.

Питам, отде произтичат всички тия разногласия между хората? Двама, които се обичат, спорят. Брат и сестра спорят. Тук едно време мислиха, че турците са лоши, но българите сами дойдоха до това положение, от което се оплакваха от турците. Ще кажете – пари нямат, това нямат. Не, причината не е в парите. Причината не е в храната. Парите са един повод, но причината седи много по-далеч. Ти някой път се съмняваш, ял си много хубаво, но мислиш за двадесет години да се осигуриш. Правиш една къща с две стаи и кухни, искаш да направиш втори етаж, да се осигуриш. Заборчнял си – и двете стаи отидат. Имаш една търговия с приход от сто хиляди лева и казваш: „Със сто хиляди лева какво се върши?“ Вземеш по-голямо предприятие. Отидат и стоте хиляди лева, и ти оставаш и без тях.

Та казвам, при такова едно състояние очаквате да се подобри светът, и тогава за в бъдеще да започнем да живеем по Бога. Така всеки би живял. Ако отидем при ангелите, дето не може да стане престъпление, там всеки може да стане свят, но то е механическо разбиране на живота, не е органическо. По-добре. Аз предпочитам едно глупаво дете, отколкото един вол. Глупавото дете умно може да стане, но един вол не може да свърши някоя работа. Ако му туриш юлар, ще те слуша. Но ако му дадеш да напише нещо заради мене, той няма да те слуша.

Казвам, ако нашите чешми изсъхнат, те може и от мрамор да са направени, какво ни струва хубавата чешма? Ако дърветата изсъхнат, какво ни струват? Ако широките ниви не дават никакъв плод, какво ни струват тези земи? Ако сухите чешми потекат, ако сухите дървета прораснат, ако нивите започнат да дават своя плод, това има смисъл. Ние така се повръщаме към човешкия живот.

Казвам, де се крие съществената причина за злото, което сега съществува? Ние всички казваме, че дяволът е причина за това. Не, дяволът е само един повод. Ние туряме всичката отговорност на дявола и казваме – дяволът е. Тогава де сме ние? Лъгал те е веднъж, два пъти, три, четири пъти. Питам, де е онова? Казвате: „Слабост имам.“ Но слабостта не е извинение. Невежество, казвате. Невежеството не е извинение. Всичко седи в това, че ние сме забравили онзи основен закон, отде иде животът. Ние сме изгубили първата посока на живота. Ако попиташ когото и да е отде иде, колко години е напуснал живота, вие не знаете това. Казвате, че от тридесет-четиридесет сте слезли на земята, но каква е историята на майка ви, на баба ви, нито пък вашата история знаете. Сега може да вярваме, то е друг въпрос.

Има една наука, в която човек трябва да знае своя произход. Като знае своя произход, той е силен в своите убеждения. Ако той вярва, че е сиромах, ако той вярва, че е роб, ако той вярва, че е болен, неговото състояние ще съответства на неговите вярвания. Той никога не може да се подигне. Ако той вярва, че робството не е за него, че той иде от високо произхождение, той роб не може да бъде, той ще бъде свободен. Свободата зависи от мисълта на човека. Свободният човек трябва да има свобода на своята мисъл, да мисли правилно според онзи живот, който Бог е наредил, и да чувства правилно, да няма колебания в неговите чувства. Това, което желае за себе си, да го желае и за своите ближни, да няма никакви отстъпления в неговия живот.

Казвам сега, това са последствия. За бъдещите учители, за бъдещите майки и бащи този е пътят, по който може да се поправи човечеството. В началото каквото направление дадеш на онзи зародиш, на ума, на сърцето, или другояче казано, направлението на ума, който Бог е дал, да не го спъне. Ако ти не спънеш своя ум, умът ти се развива правилно. Ако направлението на твоето сърце, което Бог ти е дал, не го спънеш, ти добре вървиш. Ако направлението, което Бог е дал на твоята воля – Бог е определил всеки човек как да постъпва, ако ти не спънеш себе си, непременно животът ти ще върви, както казват българите, по мед и масло.

Сега може да се спрем на въпроса, как ще познаем това. У човека това чувство е вложено. Вижте някоя котка, когато се разболее. Тя след като пости седем-осем деня – котките обичат да постят, тази котка ще намери някоя трева и след това ще започне да се храни. Очистително ще вземе. Питам, отде е вложено това чувство у нея? В самите нас има едно чувство, което показва каква храна ни трябва. Ние няма ли да бъдем толкова умни, както котката? Ако ти кажеш на някой човек, че Бог ти проговорил, той ще се учуди как така Господ да е проговорил на човека. Не тъй, както вие мислите. Когато Бог проговори на човека, всичките негови недъзи, които има, ще се снемат. То е, както се снема кожата на една змия. Ние не снемаме, но то е израз. За Божественото говорене има нещо силно, мощно. Ако когато на някой човек Господ е проговорил, неговата кесия не е завързана. Когато Господ проговори някому, той може да се спогажда с всички хора, той ще разреши един основен въпрос. Той не тръби това. Казва: „Този човек е добър.“ Добър е, понеже е свързан с този източник на живота. В него се влива. Ще кажем ние, че този, който има. Ние от толкова години се стремим. Добрият живот не седи в годините, в които ние сме се стремили напразно. Добрият живот седи в сегашния живот. Човек може да стане добър още сега. Че ти си живял добре в миналото, а сега правиш погрешки, то се анулира.

Следователно този момент Бог определя моето положение. Сега ти определяш какъв човек си. Защото, ако ти си живял двадесет години благочестив живот и къщата ти сега се прекатури, това показва, че е останало нещо фалшиво, твоят живот може да се разклати и да съгреши човек. Онзи грешник, който може да изправи греха си, той не е грешник. Някой човек има солидна къща, каквато хората не са виждали. Сега тя се проявява през живота му. Писанието казва: „Ако праведният се върне в пътя си, правдата му ще се вмени. Ако грешникът се върне в пътя си, неговите грехове няма да се поменат.“ Сега за нас е важно да разберем живота, да направим тази вътрешна връзка. След като направим връзка, трябва да направим проверка. Всички имаме слабостта да балансираме. Всеки може да проповядва хубаво, но аз бих желал, ако ме водят на една чешма, да ме заведат на най-хубавия извор и сам да го опитам, а не само да ми хвалят водата. Казват – много хубава е водата. Трябва да ме заведат. Аз имам вкус, ще опитам, ще определя и ще кажа: „Много ти благодаря, че ме заведе на тази хубава чешма.“ Ако той ме заведе на някоя хубава чешма, но след като пия от водата и усетя, че моето разположение се изменя, тази вода не е на мястото си. Има нещо, което ѝ липсва. Всяко учение може да подейства на човека според степента, което учението има в себе си. Казвам, ако сега дойде Христос при сегашните условия, при сегашните културни хора, какво ще им проповядва той? Той ще проповядва най-малко три неща. Свобода на мислите и чистота на мислите в правата смисъл, чистота и свобода на желанията, абсолютна чистота и свобода на действията. Ще проповядва – абсолютно не забранявайте никому. Нека всеки човек се прояви тъй, както Господ го е създал – ябълката като ябълка, крушата като круша. Някой казва, че един е слива, круша, ябълка – всеки човек да разкрие в себе си това, което има. Хубостта в живота седи в това голямо разнообразие.

Следователно мъже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици, това са условия, при които Божественият живот може да се прояви в света. Това, което бащата може да прояви в любовта, никой друг не може да прояви. Това, което братята и сестрата могат да проявят в любовта, никой друг не може да прояви. Това, което слугата може да прояви, никой друг не може да прояви. Бащата не може да прояви любовта на един слуга. Господарят не може да прояви любовта на слугата и слугата не може да прояви любовта на господаря. Всеки един е на мястото си. Първото положение заемете. Всеки трябва да знае, че онова положение, към което се стремите, втори човек няма да го има. Ако вие разрешавате от вашето място празно.

Съвременните хора казват: „Нашето се свърши. Като отидем на Орландовци, всичко ще се свърши.“ Така въпросът не се разрешава. Ние разрешаваме въпроса, след като заемем пари от някой банкер. Казва: „Ще върнеш ли парите?“ Казваш: „Ще си помисля, ще видя.“ Ще кажеш на този човек: „Ще върна парите точно навреме.“ Ще кажеш – той ги е крал. То е друг въпрос. „Аз съм честен човек, точно навреме ще ти ги върна. Няма да мине нито една минута от падежа, ще ти върна парите и ще ти благодаря.“ Той ще постъпи по същия начин. Като ме намери в нужда, не да ми тури четиридесет-петдесет на сто, но аз считам, че като отидеш при един банкер, щом признае, че ти си му брат, той да ти даде парите без лихва. И тогава ти ще му ги върнеш. Ако искаш да ми дадеш с лихви, то тези лихви, колкото се падат, вместо на мене ще ги дадеш на някоя бедна вдовица или на някое бедно сираче.

Вие ще кажете: „Какво ще бъде сегашното ни състояние, какво ще стане със сегашния ни живот?“ Ще се подобри. Не е само човек да говори правото. Ако всички рекат да работят и онзи, който заема пари, всички хора трябва да работят. Ако това стане само с един човек, нищо не става в света. С един камък къща не става. Това подразбира всички разумни съзнателни хора трябва да бъдат носители на Божественото. Казва Христос: „Не забранявайте! Но поощрявайте се.“ Поощрение трябва да има. Когато видиш, че някой човек иска да направи нещо добро, поощрявайте го, кажете: „Много хубаво правиш.“ Когато някой ти дава нещо, той не трябва да има никаква задна мисъл. Трябва да извадим всички съблазни от ума си.

Някоя жена се облича хубаво, ти казваш – тя се облича, но има някаква задна мисъл. Ако човек се облича, трябва да се облича хубаво. Хората не са създадени да ходят изцапани, скъсани. Това е лицемерие. Някои от нас се обличаме хубаво, за да се харесаме на хората, а някои от тях – за да покажем, че сме светии. Човек трябва да бъде добре облечен и здрав, но не пълен. Здравият човек усеща бодрост, свежест на мисълта си и в чувствата си, и в постъпките си. Той е експедитивен, никога не се обезсърчава. И ако повикат един ден този човек за онзи свят, той ще се зарадва, ще повика своите приятели и ще им каже: „Викат ме у дома си да се върна. Ще дам едно угощение.“ И ще каже сбогом, довиждане. А сега, като ви повикат с една призовка, с едно съобщение за онзи свят, казвате „Ще се мре!“

Значи умирането е свързване, страдание. И когато Христос страдаше, той по три пъти се молеше и казваше: „Не моята воля, но твоята.“ Ако ние страдаме, с това изкупваме своите прегрешения. Този е единственият път да се развиваме. Ако човек не е готов да страда, той не може да се моли. И гениални, талантливи хора са всички ония, които мъжествено носят страданията и ги носят с вътрешна радост. Нашата мисъл е, която ще закваси света. Когато всички хора почнат да носят своите страдания, светът седемдесет и пет процента ще бъде подобрен. А сега всички не искат да страдат. Всички искат само доброто и благото. Всички искат щастие, богатство, но отде ще дойде това богатство, това щастие? В света има само един закон, който може да увеличава богатството. Този е законът на любовта, който може да се приложи. И онзи, който върви по Бога, може да направи опит, за да се убеди.

Това, което ви говоря, вие не сте го опитали и може да се съмнявате в него. Много е съществено. Отде накъде ще ми вярвате? Защо ще ми вярвате? Аз го допущам само. Но вашето мнение не може да ме застави аз да се съмнявам. Казвате: „Ти си сънувал.“ Аз съм бил сто пъти на тази чешма. Между сънуването, заблуждението, хипнотизма и между действителния живот има голяма разлика.

Ако един човек се храни с хубавото, красивото и не се съмнява – и волята му не отслабва. Когато човек не се храни с илюзии, той закрепва. Когато той хване нещото, на две го прави. Той се радва и помага на всички хора. Ще кажете – този човек е в заблуждение. Не, този човек е здрав. Тогава иде другото правило. Питате ме какво трябва да правят хората. Аз имам едно правило. Когато болният се излекува, аз му казвам: „Излез из болницата! Не стой в болницата! Не чакай да дойдат лекари! Излез и си върви!“ Това е едно от правилата

Питам, какъв ще бъде нашият живот, ако ние не можем да излезем от тия лоши условия, при които сега живеем? Ще бъдем при условията на ограничения живот. Ти ще лежиш на кревата си и няма да имаш свобода. И светлината ще влиза в стаята ти не както ти искаш, но както окръжаващите искат. Но ако ти сам можеш да излезеш от стаята си, ти сам ще се ползваш от светлината. В болницата ти ще ядеш това, което ти носят. Здравият, свободният човек може да яде това, което той си избере, и такава храна, каквато той може да си сготви.

Та първото нещо. В човека има едно вътрешно предчувствие, което му подсказва с каква храна трябва да се храни. Той трябва да бъде много внимателен. Всеки ден той трябва да определя какво трябва да яде днес. И той никога не трябва да се отдалечава от това правило, ако иска да бъде здрав. Каква вода той трябва да пие? Той трябва да мине през много извори, да се спре и да опита водата им. Той не трябва да бърза да пие, но да приложи правилото на кокошката – да я пие на глътки, да я стопля и да пие достатъчно вода, за да се пречисти. И след като е ял добре, и след като си е отпочинал, той е длъжен да създаде някоя добра мисъл.

Човек е длъжен всеки ден да създаде по една добра мисъл или да изпрати една добра мисъл в света. Всеки ден той трябва да изпраща по две-три хубави мисли, които да бъдат в полза на съграждующото човечество. После две-три хубави чувства или две-три хубави желания или постъпки. Всичко това трябва да се изпрати в духовния свят, а не на физическото поле. Представете си някъде десет-двадесет души искат да се давят, но ти изпратиш в света една хубава мисъл, която ще ги засегне и те веднага ще се откажат от своето намерение. Някъде други десет-двадесет души са намислили да направят някакво престъпление, но щом твоята хубава мисъл ги засегне, те се отказват от своето намерение. Значи ти улесняваш живота най-малко на двадесет-тридесет души. Ние сме отговорни в света, а ти казваш: „Да става, каквото ще! Нека се разтопят тия хора!“ Това не е философия. Така могат да мислят само обикновените хора, но не и тия, които вървят по Божия път. Не, напротив. Ти като станеш сутрин, трябва най-малко половин час, за да изпратиш своите хубави мисли, желания и постъпки в света и ти ще почувстваш една вътрешна радост и ти ще приемеш по радиото отгоре един отзвук на онзи, който ти е дал живот – добре постъпи.

Христос, който е днес в света, казва на своите последователи, че не се нуждае от никакви църкви, направени от камъни, нито от служители, които да му служат в тия църкви. Какви ли не проповеди са писали и чели за него, че е страдал, но всичко това е достатъчно вече. Доста вече това се е правило – цели две хиляди години. Сега вече той иска всички да бъдат носители на любовта му. Ако днес те срещне Христос, ще ти каже: „Носи моята любов на своите братя. Постъпи тъй, както аз постъпвам.“ Ако някой ме пита на коя църква да служи, ще му кажа: „Служи на която църква искаш.“ „Коя църква е най-права?“ „Всички са прави.“ „На коя църква да служа?“ „На всички служи.“ „Кой народ е най-добър?“ „Всички са добри.“ Тъй казва Христос. Казваме: „Как така?“ Защото ние не сме добри. Онова дете, което майка му е направила, увила в чисти пелени, но то после се оцапа в своите нечистотии, дигне се голяма воня, че никой наоколо не може да приближи, кой е виновен за това? Какво трябва да се прави? Вода топла има достатъчно, пелени има и тия деца трябва да се изчистват, да се измиват.

И в духовно отношение хората са още деца, инвалиди. В друго отношение са много герои, вървят на бойното поле. В духовния свят те нямат отношения. Казват: „Не греши.“ „Как може да не се греши? Силен е дяволът.“ Казват: „Не лъжи.“ „Не може без лъжа.“ А, не може без лъжа. Почини си малко. Как трябва да се работи? Противоречия навсякъде. Почивката е за тебе. Господ, като е работил шест дни, на седмия си е починал. И ти си почини. Не мисли ни за крави, ни за волове. Натири ги в гората. „Може да ги изяде вълкът.“ Ако ти служиш на Бога в този смисъл, както аз разбирам, никакъв вълк не може да изяде богатството ти, овците ти. Но ако не служиш, много пъти вълци ще има. Ако служиш по този начин, никаква загуба няма да имаш. Ако отидете в Англия, дето хората са свободни като в една уредена държава, казва: „Аз съм англичанин.“ Но останете ли като българин, той се свива, сгушва, слаб е той. Но един човек, бил той българин, който служи на Бога, той е свободен. Дето и да отиде, той знае, че зад него има една държава, която всякога е на негово разположение. На български има преведена една книга.

Отива един индус в Тибет да проповядва. След като проповядвал, влиза той в енорията на една държава на един лама – нещо подобно на владика. Той му казва: „Слушай, ти направи едно престъпление.“ Осъжда го на смърт, завързва го в една волска кола и го спуща в една яма, която затулят с един капак отгоре. Като го разбързали, той се вижда обиколен все с умрели хора. Такава отвратителна миризма. Цели три дни се молил на Господа да го избави от това нещастие. Една вечер той вижда, че някой отваря капака и спуска едно въже и му казва: „Хвани се за въжето.“ Той се хваща за въжето, изкачва се горе и иска да благодари на този, който го спасил, но не вижда никой наоколо си. Отива в града при този, който го хвърлил, мислил, че той го спасил и му казва: „Навярно някой от твоите ближни ми помогна.“ Като го видял, той му казал: „Махни се оттук, защото ти служиш на Бог, който е много силен.“ Нито един християнин има, който да е с такъв характер като този, който го освободил. Кой го извадил? Христос го извадил от ямата. Нищо повече. Такива примери и днес се случват. Ние казваме – преди толкова хиляди години трима момци били извадени от огнената пещ. Този човек привежда няколко подобни примери. Една опитност. Той е бил предан и вярва в Христос, както много малко съвременни християни вярват. Там се описва целият му живот и страданията. Та казвам, ако ние не дигнем кръста и не възлюбим Бога с всичката си душа, ум, сърце и сила, какво можем да направим в този свят? Ако ти се молиш и твоята молитва не възлиза към Бога, това показва една слабост. Ако този индусин се е молил и молитвата му била чута, защо вие, като се помолите, няма да ви послушат? И казваме ние: „Кой ще поправи света?“ Казва Христос: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на света.“ Казва още Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Ако това е вярно, че всяка власт ми се даде, ако тези верующи проповядват, не с нож, този човек не е употребил нож, но има една вътрешна сила, която може да ни избави. Или силата е в нас, която ние можем да развием. Та сега една крива постъпка е станала. И всички очакват да дойде Христос по начин, по какъвто той няма да дойде. Христос казва: „Когато Син Человечески дойде, ще намери ли достатъчно вяра в света?“ Това са сегашните времена. Не е в онова, което аз ви говоря, но в това, което вие може да опитате. Не е въпросът дали вие ще приемете, или не. Всички са християни и ние им желаем доброто, като казваме, че онова, което учат владиците и поповете, не е лошо. Хубаво е, но казвам, съответното решение, с което вие се стараете дали да го приложите, – тези дрехи, които ние носим, ние умираме, страдаме, но всичко това не разрешава въпроса. Това учение, в което ние вярваме, умираме, страдаме, това не е разрешен въпрос.

Онзи плод, който може да внесе в нас здраве, свещени мисли, чувства и действия, това е плод, който ние можем да употребяваме. За този плод е казано в първата глава на Битието: „От плода на дървото на живота.“ То е истинското познание на тази жива вяра. Има известни сили в природата, които действат, които съставляват това живо дърво. Всяка почва не може да даде жито. Ако посееш една нива, на която е убит някой човек, тя носи проклятие. Тя трябва да остане седем години непосята и да се извади пръстта на убития човек. Не само това. Но ако е заклан един вол или една овца на тази нива, пак нищо не става. Нивата трябва да бъде съвършено чиста.

От гледището на съвременното учение можем да посочим ред правила за поправянето на света. Ако така живеем, ако така работим, трябва да бъде възвишен човешкият живот. Ако земята е обляна с човешка кръв, какво ще стане с нея? Казва се: „Не им забранявай.“ Досега им забраняваха да правят добро. Някои ме питат дошло ли е времето. Закъснели сте. И ако вие в три-четири години не решите да възприемете това правило, закъснели сте. Настава друга една епоха за вас. Ако в продължение на десет години най-много не възприемете новия начин, нищо не може да излезе. Човек трябва да се подигне – сега или никога, както е казал римският пълководец.

Аз казвам за тези, които не са взели решение, да го вземат. Пък онези, които са взели, да не се колебаят. Онези, които са тръгнали, да не се връщат назад. Онзи, който е взел ралото и се обръща назад да види има ли някой зад него, да се не обръща назад. Силният човек не гледа дали го следи някой. Силен човек е този, който може да преброди целия свят. Ако аз служа на Бога, не трябва да се интересувам от това, дали някой върви след мене, или не.

Та казвам, онези, които не са взели решение, вземете. Онези, които се колебаете дали да го приложите, приложете го. Онези, които го правят, не се спирайте. Онези, които са тръгнали надалеч, не се обръщайте назад, вървете напред. Ама чакай да видя доде сме достигнали? Като извървим целия път и се качим на тази Божествена планина, ще знаем доде сме стигнали. Ние за резултатите няма да питаме. Ако вървим по Божия път, резултатите за всеки едного ще бъдат много добри.

Казвам, страданията и мъчнотиите, които имате, при тези думи има на какво да се опрете. Когато дойдете до смъртното легло и лекарят ви остави, не може да ви помогне, майка ви, баща ви не могат да ви помогнат и вие останете сами, какво трябва да правите? На леглото ти можеш да се помолиш, да кажеш „Господи, въздигни ме да мога да работя и да поправя живота си.“ Ти ще имаш една добра опитност. Ти ще станеш. Не станеш ли, ти ще умреш, както другите хора умират. Ти се разболееш, питаш: „Защо се разболях?“ Да, опиташ. „Защо осиромашах?“ Да опиташ. „Защо изгубих общественото си положение?“ Да опиташ. Ти имаш толкова случаи да опиташ. Ти имаш една опитност, която струва милиони и нищо не е в състояние да се сравни с нея. Ти трябва да имаш връзка с невидимия свят, в който няма никакво изменение, или да имаш връзка с Христа, с Божия Дух, с Бога. Няма по-велико състояние от това. То е човещина, то е братство, то е любовта. Другояче никак не може да се разбере – и хиляди години да минат. То е спор. Дойде някой и ми каже: „Заповядайте.“ Аз ще отида на друго място. Какво има той да ме подозира. Никакъв договор не взимам.

Казвам, свободно можеш да живееш, нищо не искам. Ако един ден, когато се върна, ако искаш, можеш да ме приемеш в къщата си. Това е човещина. След десет години той обсеби къщата ми, извади крепостен акт и ми казва: „Тази къща не е твоя.“ Аз няма да му кажа „Не те ли е срам!“ Аз го зная вече от кои е.

Велико е човек да върши волята Божия. Няма по-срамно, по-гнусно нещо от това, човек да върши престъпления съзнателно. Направиш една погрешка, кажеш една лъжа – изличи ги. Ти се подигаш в очите на Бога, в очите на ангелите, на святите хора и се обединяваш с тях. Нека онзи вътрешен мир дойде и ти донесе велика вътрешна радост. След това ще дойде великата философия на живота. Има една наука в света, която може да се разкрие. Ако нямаше чист и свят живот, ние ще се занимаваме с науката за чесъна, за лука, за боба и т.н.

„Не им забранявайте.“ Понеже всичко, което не е против нас, е с нас. И сега и аз ви казвам, и Христос ви казва – не се отказвайте от всичките добри намерения. Каквито и да са те, не се отказвайте от тях. Христос ви казва друго – ако аз пострадах, и вие ще пострадате. Ако аз умрях, и вие ще умрете. Ако вие вървите по стъпките, по които аз вървях, и вие ще възкръснете, както и аз възкръснах.

Та казвам, Христос носи туй общо примирение между хората. Всички хора да почувстват, че са братя и принадлежат на един баща. Като четете „Отче наш“, ако съзнавате тия думи, ще четете и ще вярвате, че имате един баща. Не само да произнасяте тези думи. Ти казваш „Отче наш“ и даваш пари с тридесет и пет процента лихва. Ти казваш – не Бог ти е баща, а хамбарът ти е пълен. Беден иде, не искаш да му направиш добро. На онзи, който обича, сърцето му е отворено и лицето му е светло, огънят му всякога гори и свещта му никога не изгасва. Неговият извор всякога тече без разлика за всички страдущи – и за богати, и за бедни. Защото добри хора има и между богати, и между сиромаси, между учени и прости, между военни, между свещеници и владици. Но има хора, които не изпълняват волята Божия. Тъй седи фактът.

Турете в ума си мисълта „Не си забранявайте“. Не им забранявайте, защото всеки, който не е против нас, е с нас.

Шеста неделна беседа
6 октомври 1929 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев