Сам се опасваше

„Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше, дето щеше.“ Йоана 21:18

На човека трябва едно конкретно схващане, или едно външно схващане, или едно реално схващане на нещата, тъй както са си, а не тъй както не са. Например вие може да нарисувате едно дърво на книга, да го направите по-голямо или по-малко, както го сваляте и на фотография. Също така можете да снемете на фотографията едно цвете, да го направите по-малко или по-голямо. Изобщо, когато се снимат предмети на фотографията, те никога не могат да се представят тъй, както са, но ще бъдат или по-малки, или по-големи. Изобщо съвременните хора обичат да намаляват нещата, за да ги видят, тъй както са. Понякога те обичат да увеличават нещата, за да станат достъпни за тях.

Вземете например твърдението, че без религия не може. Де е тук истината? То е все едно както да каже някой, че без къща не може. Кое е важното сега? Дали религията е важна, или Бог е важен? Без Бог не може, но без религия може. Без Бога не може, а религията, това е само едно облекло, с което ние обличаме една истина, за да стане тя достъпна за нашия ум. Дадена религия в един век може да има една форма, а в друг век тя ще бъде друга по форма. Формата може да бъде парадна, а може да бъде и обикновена. Значи религиите са известни форми, тъй както, когато отиваш на бал, ти можеш да се облечеш с копринена рокля, с бели ръкавици, с лачени обуща. Това е един прийом, но ако ти нямаш този прийом, не можеш да влезеш в бала. Свещеникът, като служи на Бога, и той ще се облече в известни дрехи. Тези неща са установени от хората, но същината е Бог. Казваме – без Бога не можем. Бог не е някакво външно понятие като човек. Който схваща Бога като човек, той няма никаква идея за него. Това, което ти ограничаваш, ти го унижаваш.

Казвам, нас ни трябват истински понятия, истински схващания и от това схващане зависи какъв трябва да бъде нашият живот. А животът е важен за нас. Не е важно какво е Бог, но ние какво сме. Не е важно колко Господ знае, а колко аз зная. В дадения случай това е важно за мене. Понеже, ако аз съм между умните, отношенията на Бог към мене ще бъдат като към учен човек. Ако аз съм между глупавите, отношенията на Бога към мене ще бъдат като към глупав човек. Ако аз съм между праведните, отношенията на Бога към мене ще бъдат като към праведен човек. Ако аз съм грешник, отношенията на Бога към мене ще бъдат като към грешен човек.

Отношенията, това са математически и геометрически отношения. Ще кажете – каква геометрия има в отношенията. Да, геометрия има в отношенията. Геометрията е това, което е реално, което е въплътено, а в това, което не е въплътено, което не се е оформило още, в него няма никаква геометрия. За да има геометрия, най-първо трябва да има отношение между мислите и чувствата. Следователно сегашния свят ние го виждаме материализиран. Казвате – материята не е нищо. Как не. Материята е отражение. Тя е равностойното на онази мисъл, която се е материализирала и е станала явна, оформила се е. От векове мислите са се оформили в материя. Тя е жива мисъл сега. И понеже ние не разбираме законите, при които живеем, тази материя ни се показва като мъртва. Ние се спираме върху въпросите, какво нещо е материята и какво нещо е духът. За невежите има и дух, и материя, за верующите има вяра и Бог, а за просветените има любов, мъдрост и истина. Това са отношения сега. Самите думи пак не са тъй конкретни. Казвате – какво иска да се каже? По какво се познава младият човек? Че той сам се опасва. По какво се познава старият човек? Че други го опасват. Ако тебе трябва да те учат, ти си стар. Ако сам се учиш, ти си млад човек. Казваш: „Учителят трябва да ме учи.“ Не, учителят трябва да ти преподава, а ти сам трябва да се учиш. Щом се оставиш на учителят да те учи, да ти тъпче всичко в главата, ти вече си остарял, ти си човек на сто и двадесет години. И всички хора сега – и стари, и млади, са остарели преждевременно. Казвате: „Все трябва да има кой да ни учи.“ Мнозина пък казват: „Какво е съвременното общество? Какви са съвременните вярвания? Какъв е съвременният свят?“ Питам, какво е съвременното общество? Ти си имал една малка среща с един, с двама или с трима, а даже и с десетина учени хора и казваш – тяхното мнение е меродавно по еди-какъв си учен въпрос. Казвам, чакай, събери всички учени хора от целия свят на един общ конгрес и изслушай тяхното мнение по този въпрос, и тогава само ще можеш да говориш за меродавно мнение. А тъй? Събрал си мнението на няколко учени от България и казваш, че това е меродавното мнение по даден въпрос на учените. Даже и само това на няколко учени от Англия или от Германия, или от Франция не може да представлява никакво меродавно мнение. Трябва да се чуе мнението на всички учени по целия свят, и тогава да се говори за меродавно мнение. Това е идея. А сегашният учен, измислил една теория, и затова минава за учен човек.

Аз казвам, едно кило вода в пустинята струва повече, отколкото всички богословски теории, отколкото всички учени теории. Ако аз съм в пустинята и зная как е създаден светът, че Бог е троеличен, а нямам вода, мога да умра с тези свои знания. Обаче, имам ли едно кило вода, тя може да ме изведе на спасителния бряг. Сега аз не умаловажавам теориите на учените хора. Кога са важни те? Когато не си жаден, когато си вкъщи. Щом си в пустинята, никакви теории не ти трябват, вода ти трябва. Следователно на окултния човек, който знае теориите за водата, ще му кажа: превърни парите от въздуха във вода. И ако ти това можеш да направиш, ти си учен човек, всеки ще те слуша. Ако ти си богослов, превърни тези пари, изкарай от тях вода, аз вода искам. Ама тук няма вода, чакай. С чакане работа не става. Онзи, който знае, той не чака. Той ще рече, и ще стане.

Та казвам, трябва едно конкретно, реално учение. Човек не трябва да се заблуждава, че той например е много учен човек, че той е много праведен човек, че неговите вярвания са много кристални, че той има една много широка вяра, че като него друг няма. Някой казва, че е много добър, много праведен човек и като се помоли, всичко става. Да, всичко става. Завеждам го на едно място при могилите и казвам: „Кажи им да помръднат малко.“ Той казва на могилата да се мръдне, но тя не се мърда. Че и аз като се помоля, могилата не се мърда. Следователно ти всичко можеш, но могилата при твоята молитва си остава на едно и също място. Някой ми казва: „Ти нищо не знаеш, ти си безверник.“ Завеждам този човек при една могила и казвам му: „Качи се на могилата и ѝ кажи да тръгне.“ И тя тръгва. Аз, който съм неверник, казвам на могилата да тръгне, и тя тръгва. А ти, който си верующ, казваш на могилата да тръгне, но тя не тръгва. Питам, кой от двамата има повече вяра.

Ние трябва да опитваме нещата, да не ходим пипнешком. Всеки има по нещо. Някой човек има толкова вяра, колкото да излекува една хрема. Като се помоли, и хремата му минава. На друг някой вярата е дошла до треската. Той се помоли, и тя минава. За много болести като охтиката, проказата и други молят се свещеници, владици, облечени в своите мантии и корони на главата, но те не минават. Такъв пример имаме във времето на Христа. Неговите ученици бяха повикани при един болен да го излекуват. Те се молиха, но не можаха да излекуват болния. Мъчиха се, какво не правиха, не успяха. Тогава те запитаха Христа защо не можаха да излекуват този болен и Христос им каза: „Толкова ви е вярата. При това вие не знаете да се молите, не знаете и да просите.“

Та казвам, за да знаем да се опасваме ние сами, трябва да знаем неща. Какво трябва да знаем? То е да зная какво мога да направя в настоящия момент, в дадения случай, в малкото време. И при това – защо трябва да се спирам да критикувам това първоначално същество, което е създало света. Трябва ли да питам защо Господ е създал света такъв? В Америка някои учени хора задали въпроса на един верующ, преди Господ да създаде света, какво е правил. Той сечеше пръти, да бие философите като вас. И ние, които постоянно питаме защо светът е създаден така, не ядем ли тези пръти? Те не се ли стовариха отгоре ни? Кой от вас не е бил бит? Ще кажете сега, че страданията били потребни. Да, разбирам. Има известни страдания, които са намясто, но има известни страдания, които не са намясто. Има известни изпитания, които са намясто, но има известни изпитания, които не са намясто. Има известна сиромашия, която е намясто, но има известна сиромашия, която не е насято. Има известно богатство, което е намясто, но има известно богатство, което не е намясто. Ако сиромашията може да те облагороди и да те направи учен човек, добре дошла, нека дойде. Но ако тази сиромашия направи от тебе един будала, един крадец, един подлец, един нехранимайко, да не се явява тя, кракът ѝ да не стъпва в дома ти. Ако богатството може да те направи един благороден и възвишен човек, добре дошло, но ако това богатство те направи груб и да изнасилваш хората, кракът да не му стъпва в дома ти. Кажи: „Не искам такова богатство!“

Трябват някакви закони, някакви тайни да се знаят? Това са най-елементарни работи. Защо си отваряте ръцете, когато отивате при огъня? Защото нещо хубаво лъха от огъня към вас. А щом отидете при някоя ледена планина, току изведнъж се свивате. Защо? Тя взима нещо от вас, взима топлината ви. Следователно за това, което взима, вие се затваряте, а за това, което дава, вие се отваряте. Ето защо истината има едни свойства, любовта има други свойства, мъдростта има трети свойства. Това, което дава живот, е любов. Това, което дава знания, е мъдрост и това, което дава свобода, е истина. Това, което отнема живота, е смъртта. Това, което отнема светлината, е грях, престъпление, беззаконие, зло. И това, което отнема свободата, това е насилие, това е неправда.

Вие казвате – Господ ще оправи света. Защо трябва да мислите, че Господ ще оправи света? Това е едно механическо разбиране – аз и Господ ще оправим света. Това значи – Господи, като дойдеш ти у мене, аз и ти ще оправим света. Няма защо да питам какво са казали философите. Доста сме ги слушали. Сега ще слушам какво ще каже Господ. Неговата философия ще слушам. Досега съм слушал все учените, техните правила, формули и религии. Досега ходих все по техните пътища, но само бой ядох. Верен им бях, но много бой ядох. Тъкмо чета, изучавам една философия и след сто години гледам, че тя се е опровергала, не била вярна. Същото мога да кажа за жената или за мъжа. Аз, който съм вложил всичко в една жена и съм готов за нея да пожертвам всичко в живота си, тъй ме увлича тя, а утре, гледам, че тя изневерява. Питам, заслужава ли тя да се жертвам заради нея?

Така разсъждава някой мъж. Аз разбирам човек да се жертва само за една душа, която не греши и страда. Само за Едного може да се жертва човек. Аз разбирам такива хора, които само отвънка са окаляни, а отвътре са чисти. Такава душа, която само отвънка е накаляна, тя е като извор и може да се чисти. Този, който отвътре е окалян, там няма никаква душа. Турете в ума си мисълта – душата никога не греши, нито се каля, нито умира. Човек може само отвънка да се окаля. Какво нещо е душата, няма да ви обяснявам. Това, което страда у вас и търси Бога, това сте вие, това е вашата душа.

Казвам, сега ви трябва едно конкретно знание. В света всичко е създадено заради вас, заради вашите души. Казвате: „Ама как трябва да живеем?“ Ще живеете тъй, както е определено. Ще бъдеш радостен и при радостта си, ще бъдеш радостен и при скръбта си. Ще бъдеш радостен и при богатството, ще бъдеш радостен и при сиромашията. Ще бъдеш радостен и при знанието, ще бъдеш радостен и при невежеството. Ще бъдеш радостен и при силата, ще бъдеш радостен и при безсилието. Всичко, каквото дойде, ще кажете: „Добре дошло!“ Тогава ще кажете: „Как можем да го разберем?“

Вие може да се намерите в положението на онзи човек, който носил в една тава ала-турка череши на един цар от древността. Той се запътил към двореца на царя, но из пътя, като вървял, черешите падали една по една от тавата и той се навеждал да ги събира и изяжда. Този човек не знаел изкуството да ходи правилно и затова се клатил от една страна на друга, като събарял черешите от тавата. Като стигнал при царя, на тавата останала само една череша. Влязъл вътре и предложил на царя единствената череша от своята градина. Царят го запитал: „Как се яде това нещо?“ Той хапнал черешата и показал на царя как се яде. С това се свършило всичко. Той си казал сбогом и излязъл навън. Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е вкусът ѝ.

Питам, какво се ползва човек, ако вижда нещо, което не е опитал? Човек трябва да има един реален опит за мъдростта на Бога, един реален опит с неговото съзнание. Не е въпросът да отидеш с една препоръка при Бога, но случайно да отидеш, без никаква препоръка. Сега всички вие се приготовлявате с големи препоръки да отидете при Бога. Той отива с препоръки от майка си, от баща си, от роднини, от приятели, от учители и наставници, но при все това Господ не го приема. Ако отидете при Господ без никаква препоръка и кажете: „Господи, изгубих всичките си препоръки и съм се толкова окалял, че искам вече от тебе да науча истината“, Господ ще каже: „Дойди!“

И днес Господ приема само онези, които нямат никаква препоръка. Тези пък, които имат препоръка, тях оставя да чакат за дълги години. Тези хора са натоварени, те имат свое достойнство и казват: „Нека излязат да ни посрещнат!“ Те се намират в положението на онзи богат велможа, който отишъл при един пророк от еврейските – Елисей, да го излекува от проказа. Една еврейка влязла в дома на този велможа и като го видяла тъй болен, казала му, че в Израил имало един виден лекар, пророк, който могъл да лекува тази болест. Този велможа веднага се задигнал в Израил, като натоварил камилите си с богатства, с дрехи, и придружен от слугата си, тръгнал на път. Той си мислил, че като отиде при този виден лекар, той веднага ще го приеме с всички почести и внимание, ще тури ръката си на главата му и ще го излекува. Обаче, като стигнал при пророка, пророкът не го приел в дома си, но казал на слугата си: „Кажи на този човек да се потопи седем пъти в реката Йордан.“ „Как? Какво съм аз, та да се отнася така с мене?! Нима реките в нашето отечество не са по-целебни от тия тука, та трябваше да дохождам толкова път, за да се окъпя в тази река тука? Отде се намери този пророк?“ Обаче слугата му излязъл по-учен от него и казал: „Господарю, какво ти струва да се окъпеш? От толкова дълъг път си дошъл, окъпи се и в тази река.“ Той послушал слугата си и се окъпал. Щом се окъпал, съзнанието му се връща, и той се почувствал по-добре. Отива той да благодари на пророка, но пророкът казал, че бил занят и нищо не приел. Обаче неговата слуга се изхитрил и настигнал велможата с камилите и казва: „На моя господар дойдоха много гости, роднини, та ще трябват дрехи. Затова дай от твоите.“ Велможата веднага му дава от богатствата, които носил със себе си. Слугата взима тия неща и ги скрива. Като го вижда, пророкът го пита: „Де си бил ти?“ „Никъде не съм бил.“ „Не е вярно. Ти отиде в мое име да искаш от богаташа някои неща. Затова именно проказата на този човек ще се върне на твоя гръб и ти ще я носиш.“ Казвам, сега настава една епоха само на онези души, които искат да отидат при Бога без никаква препоръка. Питам, когато някой момък се влюби в някоя мома или когато някоя мома се влюби в някой момък, търсят ли някаква препоръка? Никаква препоръка не търсят. Някоя богата мома се влюби в някой момък, но той не я обича. Тя обикаля около него, накитена с всичките си богатства и скъпоценности, но той не я обича, той не ѝ обръща никакво внимание. Любовта не търпи абсолютно никаква препоръка. Говорим ли ѝ за препоръка, това вече е престъпление. Ти ще носиш своето достойнство вътре в душата си. И когато искаш да любиш, ще знаеш, че това е проявление на Бога. Да любиш в този смисъл, аз разбирам да дадеш ход на Божественото в себе си да се прояви поне един път в живота ти. Да се прояви Бог поне за една секунда или за една минута, или за един час, или за един ден в живота ти, и то в пълния смисъл на думата. Речеш ли да настояваш пред някого, че трябва той да те обича, да те гледа като писано яйце, любовта вече си заминава. За тези неща, ако се говори, турците казват – ако всичко това е вярно, голяма лъжа е.

Следователно любовта е един закон, който показва единството между човешката душа и първичната причина. Да любиш, това значи да си в единство с Бога, да си в контакт с него. Това, какво говорят философите, нека си говорят, каквото искат. Ти не ги осъждай за това. Какво проповядват свещениците и проповедниците, то е тяхна работа. Нека си проповядват, каквото знаят. Какво пишат поетите, нека си пишат, каквото знаят. И то е тяхна работа. В дадения случай техните теории не са меродавни за твоята душа.

Сега това, което се говори, не е анархизъм или социализъм, или комунизъм. Що е анархизмът, комунизмът или социализмът? Това са повърхностни учения. Комунизмът е една класова борба. Що е социализмът? Да направи богатите сиромаси и сиромасите богати – учение за равенство и братство. Що е анархизмът? Учение – да направи слабите силни и силните слаби. Това е индуско учение, индуска теория. Преди години, когато индусите и египтяните развиваха учението за социализма и комунизма, те създадоха един закон за трансмигрирането на душите, закон за прераждането. Значи прераждането е един социален закон. Прераждането е закон, според който, ако днес си богат, утре ще бъдеш сиромах. Или обратно, някой човек сега е буржоа, но за в бъдеще ще стане социалист. Някой днес е властващ, но утре ще изгуби властта си, тъй както това става в Русия.

Питам, де е сега злото? Злото седи в неразбирането на онези отношения, които хората имат към Бога. Защото, ако някой човек се качи на властта, е или владика, или проповедник, или свещеник, или майка и баща, и от това си положение мисли, че е извършил нещо в света, а не постъпва, тъй както Бог постъпва, той е на крива страна. И сегашните хора казват, че това е едно заблуждение. Питам, кое е заблуждение в света? Питам тогава, младата мома, която се е влюбила, това не е ли заблуждение? Заблуждение е, когато момъкът не я обича, а тя мисли, че той я обича. Но когато момъкът я обича и е готов да пожертва живота си за нея, това не е заблуждение. Кога момъкът е в заблуждение? Когато той мисли, че момата го обича, а тя не го обича. Но когато момата го обича и е готова да пожертва всичко заради него, той не е в заблуждение. Когато аз вярвам в един Бог, който ме обича, това не е никакво заблуждение, това е истината в света и там е спасението.

Често вие казвате „обществото, света“. Питам, това общество обича ли ви? Запитайте се сами това общество обича ли ви. Ако това общество не ви обича, бягайте от него и не му вярвайте. Законът е същият по отношение на държавата. Ти си гражданин на една държава. Ако тази държава те обича и всички нейни закони са на твоя страна, обичай я и ти. Но ако тази държава не те обича и всички нейни закони те насилват, не ѝ вярвай. Че отде произтичат всички анархии в света? Не са ли резултат на онази свещена лъжа, която съществува в света? На кого тази свещена лъжа е допринесла нещо? Кой е харосал от тази свещена лъжа? Казвате да убедим еди-кого си, че има Господ в света. Ние не се нуждаем от доказателства, че има Господ. Нито от доказателства, че има религия в Бога, но ние се нуждаем от отношения към Бога. И тогава всички неща, с които ще си служим, ще бъдат свещени. Ние не сме против религията, но ние сме против всички онези хора, които ни проповядват да имаме тяло без сърце или тяло без глава, без мозъци, без ум. Ние сме против всички ония, които ни проповядват да имаме всичко, но душа да нямаме. Ние сме против всички тия хора именно и затова сме готови да страдаме за това учение.

Ние вярваме в сърцето си, вярваме в ума си, вярваме в тялото си, вярваме в душата си и най-после вярваме в духа си. Ние вярваме във всичко онова възвишено и благородно, което подига и мене, което подига и брата ми. Ние вярваме във всичко онова, което виждаме наоколо си. Ние вярваме в този Господ, който ни говори. Как ви говори Господ? Господ не говори на български език, но речта му се превежда и на български език. Господ не говори на английски език, но речта му се превежда и на английски. Господ не говори нито на френски, нито на немски, но речта му се превежда и на френски, и на немски. Господ не говори нито на санскритски, нито на китайски, но речта му се превежда и на тези езици. Най-после Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта му се превежда и на този език. Има един общ език, на който Господ говори. Той е единственият език, който наричат свещения език, и който дойде до този език, той вече разбира същината на нещата. Питате, как така? Трябва ли някой да ви доказва и обяснява какво нещо е свещта? Трябва ли да се доказва от колко конци е направена, по какъв начин е направена и т.н.? Всеки вижда свещта и знае най-важното за нея – че като се запали, тя свети. За мене свещта е свързана с понятието, че запалена, тя свети.

Добре, питам тогава, какво нещо е човекът в даден случай? Отивам в къщата му, и той ме приема много добре. Дава ми вода да си измия краката, ръцете и лицето. После ме нахранва добре и най-после ми предлага легло да си почина. Това аз наричам човек. Що е животното в даден случай? Животното е това, което може да ти каже: „Качи се на гърба ми, да те разходя малко.“ Що е растението в даден случай? Някой казва: „Това е плодно дърво.“ Казвам, растението ти казва, че няма къща и не може да те приеме като човек, не може да те разходи и като животното, но то ти предлага плодове от своето дърво, като ти казва: „Наведи се и си вземи, колкото искаш.“ Или: „Откъсни си от клонищата ми сам.“ Това е конкретната идея за човека, животното и за растенията. Няма какво да се философства повече. Какво ще ми разправя онзи философ какво нещо е човекът или животното, или растението, когато аз се нуждая от нещо конкретно, нещо определено. За мене е важна същината на идеята. Какво е ябълката, това не ме интересува. Аз се интересувам от въпроса, има ли ябълката. Това не ме интересува. В този момент аз съм гладен. Ябълката ми казва: „Откъсни си от моите плодове и повече не мисли. Всеки, който е ял от моите плодове, силен човек е станал.“

Това е правата философия. Не че другото не е вярно, но това са философски теории, това е религия без Бог. Някой казва: „Ти не вярваш ли в религията?“ Хората все религии проповядват и казват, че без религия в този свят не може, но и досега не са прокопсали. Когато се казва, че не може без религия, хората подразбират, че не могат без онези, които служат на религията. Чудна работа. Това наше верую не издържа критика като такова. Не се говори така истината. Ще кажем, че тези свещеници са служители на истината. Религията е една форма, а същността е Бог. И когато човек се домогне до тази същина, само тогава той ще има религия в пълния смисъл на думата. Само тази същина може да ти даде една права религия и да те свърже с истинските поклонници. Ние не отричаме свещениците, нито владиците, но казваме: нека свещеникът е свещеник – служител на любовта. Сега ние считаме положението на владиката по-високо от това на свещениците. Свещеникът по чин, по сан седи по-високо от епископа, от владиката. Епископът е човек, който се занимава само с материални работи. И апостол Петър казва: „И аз съм един от презвитерите.“ Той не казва, че е епископ или владика. Ще ви дам едно доказателство.

Например никъде в Писанието не е казано, че ще бъдем владици и патриарси на Бога. Там се казва, че ще бъдем свещеници и царе. Това е същността – царе и свещеници на Бога. Царят е човек, който разумно управлява себе си. Свещеникът е човек, който разумно служи на Бога. А всички останали чинове, който днес хората определят, това са чисто човешки изобретения. Човешките неща са опаковки.

Като ви говоря така, онези, които не разбират, ще кажат: „Знаете ли какво ни каза нашият Учител?“ Аз не ви казвам да спорите с другите. Аз ви говоря това за самите вас, вие да знаете истината. Дойде ли до другите, вие трябва да бъдете мълчаливи като охлювите. Докато човек не стане мълчалив като охлюва, той философ не може да стане.

Казвам, ако ние нямаме ясна представа за живота, който се проявява в нас, и ако ние се плашим от своята сянка, от условията на живота, ние философи в истинския смисъл на думата не можем да станем. Че се плашим, това е ясно. Нас от хиляди години са ни плашили. Няма човек в света, сърцето на когото да не е трепвало. Не само вие, но и най-силните същества са изпитвали страх. Ние виждаме един първокласен адепт като Мойсей, който беше свършил една висша окултна школа в Египет, посветен беше, обаче като уби египтянина и го зарови в пясъка, и той изпита голям страх и трябваше да бяга в пустинята, дето пасе овцете. Както виждате, адепт беше той, но избяга, искаше да се скрие от лицето на Бога. Защо? Той се увлече, направи едно престъпление, което не е позволено на един адепт, на един човек, посветен като него, да го направи. Мечките, вълците, тигрите могат да правят, каквото искат, но на един посветен в Бога, на човек, който иска да се домогне до истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Затова той иска да избяга от лицето на Господа и отиде в пустинята, четиридесет години пасе овцете. Той трябваше през това време да отиде в онзи свят да иска извинение на онзи египтянин, задето посегна върху живота му. Причината, задето Мойсей се ожени, беше тази, че той трябваше да приеме за своя син този египтянин, той да се прероди чрез него и по такъв начин да се заличи неговото престъпление. Той се страхуваше да се върне в Египет, защото знаеше строгите египетски закони. За такова престъпление той трябваше да бъде обесен. И когато Господ го изпращаше в Египет да освободи евреите от тяхното робство, той казваше на Господа: „Господи, прати друг някой вместо мене. Нали знаеш, че аз съм политически престъпник и ако ме хванат, ще ме турят на дрангулника.“ Господ го запита: „Какво имаш в ръката си?“ „Тояга.“ „Хвърли я на земята.“ Мойсей я хвърли на земята и тя се превърна в змия. Той се уплаши и избяга. Господ му каза: „Не бягай, но я хвани за опашката.“

Питам, ако Мойсей бягаше, вие няма ли да бягате? Аз взимам Мойсей за пример. На такова изпитание беше подложен Мойсей и той изправи всичко. Великото, което препоръчва Мойсей като силен човек, е това, че той успя да изправи всички свои погрешки. Но затова именно и целият еврейски народ днес свидетелства за силата на Мойсей, за което го считат всички посветен, велик адепт. Той каза: „Господи, аз съм извършил престъпление. Не мога затова да отида в Египет.“ Отговори му Господ: „Ако ме слушаш, ще залича твоите престъпления.“ „При това аз съм гъгнив, не мога да говоря красноречиво.“ „Не бой се и за това. Брат ти Араон ще предаде словото ми. Ти ще приемаш, а той ще предава.“ Привеждам ви този пример и за поука и на вас. Трябва да знаете, че могат да се явят в живота ви ред спънки, но лошото не е в това. Лошото е, ако не ги изправяте. Всичко седи в правилното схващане, в правилното разбиране на живота. Важно е ние правилно да разбираме и правилно да разрешаваме този живот.

Получавам от един познат писмо, с което той ме пита: „Кажи ми какво съм бил в миналото и какво ще бъда за в бъдеще.“ Аз мисля да му отговоря следното: „Ти в миналото си бил такъв, какъвто си и сега. А за в бъдеще ще бъдеш това, което сега градиш. Както живееш сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще.“ „Ами какви съвети ценни ще ми дадеш? Какво да правя?“ Търси Божията любов, която носи живот, светлина и свобода. Нищо повече. Едно време, когато ти беше в младостта си, със силен дух, ти седеше като някой стар дядо и казваше: „То се е видяло, че тази работа няма да я бъде, то ще се мре, но да има поне някой да ме зарови, а то, гледам, няма кой да ме обича.“ Разсъждаваш ли така, ти си вече стар дядо. Да има кой да те обича?! Младият не търси никой да го обича. Само старият търси да го обичат. Искаш ли да те обичат, ти си стар човек.

Не искам да ви обезсърчавам, но изнасям нещата тъй, както са. Това състояние не е лошо, но трябва да се осъзнаеш, да си признаеш, че си стар. А ти казваш: „Човек съм. Все трябва да има някой да ме обича.“ Ако си млад, ще има някой да те обича. Думата „любов“ ще бъде като резултат. Никъде в Писанието не е казано, че трябва Господ да ви обича. Ако заповедта Божия беше в този смисъл, тогава ние щяхме да бъдем стари. Но понеже Господ иска да бъдем млади, той ни дава следната заповед. Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Старият човек не може да залюби Господа така. Той чака първо Господ да го залюби, че после и той да залюби Бога. Той ще се държи като някой цар и после, след като получи Божието благоволение, ще каже: „Господи, много голям грешник съм.“ Това са празни работи. Грешник си бил. Ако искаш да бъдеш млад, трябва да залюбиш Господа. Не го ли залюбиш, не си млад човек.

Под думата „любов“ конкретно ние разбираме младостта в живота. Не любиш ли, колебаеш ли се, ти си стар човек. „Ама не зная дали мога да любя.“ Щом се колебаеш така, ти си стар човек. „Ама дали ще свърша учението?“ Ти си стар човек. Ще свършиш, ти ще свършиш еди-какви си науки – математика, философия и ред още, всичко ще свършиш. Ти си млад човек. „Ама сиромах съм.“ Нищо не значи сиромашията. За мене сиромашията е като предговор само на богатството. Ако сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти си пак на прав път. Но ако богатството за тебе не е предговор на сиромашията и ако сиромашията не е предговор на богатството, и в двата случая ти си на крив път. Това е философия, дълбоко разбиране за живота. Не е ли сиромашията предговор на богатството и не настръхваш ли от нея, ти не си на прав път. Дойде ли сиромашията при тебе, попитай я: „Понеже ти си изпратена от Бог като посланица, покажи ми твоите препоръчителни писма.“ Покаже ли ти ги, ще имаш всичкото почитание и уважение към нея. Нали, когато се изпраща някой дипломатически представител от една държава в друга, той носи със себе си акредитивните писма, с които го изпращат, и трябва непременно да ги представи. Следователно, щом сиромашията няма своите акредитивни писма, веднага ще пишете на другата държава: „Не приемаме този ваш посланик, намираме го, че не е добър. Молим ви се да ни изпратите друг. Този не ни се нрави.“ Като дойде при вас богатството, ще направите същото. Ще му поискате акредитивните писма и ако не ви ги даде, ще го върнете назад. Така прави човек с убеждения.

Богатството и сиромашията едновременно са две лица на една и съща реалност. Сиромашията, това е нощ. Богатството, това е ден. Аз тегля паралел между тях. Съотношение има между тях. Само богатият човек може да работи. А сега какво става в света? Сиромасите само карат да работят. Днес е точно обратното. А турците казват, че вечерната работа е маскарлък на деня. Ще работят бедните и глупавите хора, че светът ще прокопса. Светът ще се оправи, когато най-учените хора, философите, дойдат да работят с мотиките си, но не с тези обикновени мотики, с които работят съвременните работници, а със златни мотики, на които дръжките да бъдат направени от бронз. Това е работа. И този философ ще работи само един час през деня, но ще има злато за цяла година. Сегашните мотики са от желязо и тем подобни метали. Но какво добро е донесло желязото на света? Че всички наши идеи, с които ние днес орем и сеем, постоянно ръждясват като желязото. Днес ти вярваш, имаш едно верую за Бога, но утре казваш: „Аз досега бях православен, но вече не вярвам в православието.“ Че какво е православието? Че какъв е Бог на православието? Други казват: аз съм евангелист, аз съм католик, аз съм будист и т.н. Православието не седи нито в одеждите, нито в короните. Православието е едно учение за Бога. Що е евангелизмът? То е едно учение за Бога. Що е будизмът? То е учение за Бога. Що е поезията? То е учение за Бога. Що е животът? То е учение за Бога. Това се отнася за всички неща, само че хората гледат на тия неща от различни гледища. Те гледат на тази реалност от различни гледища. Те говорят за религията, но тя не е същината на нещата.

И тъй, Христос казва: „Когато беше млад, ти се опасваше сам.“ Ако вие не можете да се опасвате сами, вие сте стари хора. И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот. Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон. Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита. Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре. На излизане от гостилницата вади от джоба си този чек и го подава на гостилничаря. „Нямаме, господине, да разбием тази сума.“ „Е, тогава аз нямам дребни, с които да ви заплатя.“ „Ще ви кредитираме.“ И той си излиза от гостилницата. Този американец имал пари в джоба си, но дрехите му били доста окъсани. Отива той в една добра дрехарница и казва: „Моля, дайте ми едни хубави дрехи.“ Те му дават. Той се облича и казва: „Ще можете ли да разбиете този чек, понеже нямам дребни?“ „Нямаме и ние.“ „Тогава ще можете ли да ми кредитирате?“ „Да, разбира се, можем.“ И той си излиза и от магазина, облечен с нови дрехи, без да е платил пет пари за тях. Питам, кой ще може да разбие един такъв чек от един милион английски лири?

Казвам, такова трябва да бъде и вашето верую – от един милион английски лири, че никъде да не могат да го разбият. Дето отивате, навсякъде ще имате кредит. Чудни са съвременните хора. За Бога се готвят, за рая се готвят, но нито Бога познават, нито рая знаят де е. Хората могат да мислят така. Право е за тях, но ти, който си дошъл в света и искаш съзнателно да работиш, трябва да познаваш кой е баща ти и коя е майка ти. Ако ти не познаваш баща си и майка си и им пишеш писмо, ти си един незаконороден син. Това показва, че майка ти и баща ти са те оставили някъде и са се скрили от тебе. По аналогия на това казвам, ако не познаваш Бога, ще си кажеш: „Незаконороден съм.“ Какво трябва да направиш? Трябва да оформиш своето раждане. Казват, че някои деца са незаконородени. Не. Аз определям тази идея по друг начин и казвам – всяко дете, което не познава баща си и майка си, всеки син или дъщеря, които не познават майка си и баща си, те са незаконородени. В този случай грехът е вътре в тях, а не отвън. Щом познаваш Бога, ти си законороден. Щом не го познаваш, не си незаконороден. Тъй щото всички онези деца, които са заченати в идеалната любов, те познават и майка си, и баща си, те познават и Бога. Ако аз в душата си познавам този, който ме е родил, познавам баща си и майка си, че от Бога са родени, аз съм законороден техен син. Тогава и Бог е на моя страна. Аз мога да съм княжески син, но не познавам ли баща си, аз съм незаконороден син. Това е подразбирал Христос под стиха: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Ако не се родим по този начин, никаква философия, никакво учение, никакви нови разбирания и убеждения няма да имаме в света. Родим ли се по този начин, всичко това ще придобием.

Сега някои, като ме слушат, търсят само кривото. Аз разглеждам целия човешки живот и виждам де е правото в света. За мене всичко е хармония, но има неща, които са дисхармонични. Българинът има много хубави черти, но има и много лоши черти в характера си. И сега българите не знаят как да се изправят при това криво възпитание. Не казвам това за обезсърчение, но казвам, ако искате да стопите желязото, трябва да имате най-малко хиляда градуса топлина. Ако искате да стопите платината, трябват ви най-малко над хиляда градуса топлина, за да можете да оперирате с него. Не е лесно да се възпита една душа. Да накараш един човек да вярва в Бога, това е най-трудната работа, която можеш да направиш. Ако беше лесна тази работа, всички хора щяха да бъдат верующи. Това е най-трудната философия. В това отношение музиката, философията, религията, науката, това са методи, чрез които можем да се домогнем до начина да намерим истината, да намерим Бога. Съвременните хора трябва да се докоснат до истината. Не се ли докоснат до истината, те ще имат участта на всички велики хора, които са били въздигани до небесата, но нищо не е останало от тях днес.

Когато казвам, че поетите не живеят на гробищата, аз разбирам тези поети да са живи, да ги срещаме из улиците, както например срещаме някой виден поет от българските да се разхожда из Борисовата градина и да ми казва: „Както виждате, моят паметник е тук, но аз се разхождам свободно из улиците. Аз съм еди-кой си човек, поет български, но мълчете, никому не казвайте, нека ме гледат тук из градината. Аз сега разбрах – живея, скрих се от хората и минавам инкогнито между тях.“ Ако сега се каже на хората, че някой от техните поети живее тук, между тях, те няма да повярват. Сега ние няма да спорим. За мене светлината, в която аз живея, не изключва това нещо. В дадения случай за мене важи доброто, което мога да направя, отношенията, които имам към хората. Това добро трябва да се преведе. Някой казва: „Много сте сиромаси.“ На мнозина съм казвал, че аз съм готов да купя тяхната сиромашия, стига те да са готови да ми я продадат. Ще им дам, колкото искат. Ще я натоварите на един кон и ще ми я донесете. „Ами де ще я намеря?“ Тогава защо говориш за неща, които не знаеш? Човек може да хване своята сиромашия. Някой казва: „Аз съм болен човек.“ Дайте болестта си на мене, аз ще я купя. Човек може да направи един опит, да хване и болестта. Та нима Христос не ходеше навсякъде със своята сиромашия? Той ходеше със сиромашията и казваше: „Всичко, което имам, е и за тебе.“ И казано е – Син Человечески няма де да подслони глава. Сегашните учители и адепти имат и палати, но Христос преди две хиляди години нямаше де да подслони глава, но не роптаеше против това.

Аз взимам вътрешната страна на въпроса, а не искам да окайвам Христа. Христос беше силен. Той разбираше добре нещата. Но за да дойдем до вътрешната страна на учението, трябва да имаме ясна представа за нещата. Ще кажете: „От толкова години ние сме служители на Господа.“ Що от това? То не е във ваш ущърб. Ако аз от толкова години съм гледал света и не съм го разбрал, това не е загуба. Днес ще оставя всичко настрана, но един ден това нещо ще ми послужи. И като погледна на света, ще го разбера. Един ден, като започна да чета тази Божествена книга, тя ще се разкрие пред мене. Много хора има, които четат Божествената книга. И един ден Христос ще похлопа на вратата на едного и ще го попита: „Какво четеш?“ „Евангелие чета.“ „Какво разбираш?“ „Нищо не разбирам, но един ден, като дойде Христос, ще разбера тия неща.“ Този човек даже и не подозира, че Христос е дошъл при него. Христос казва: „Христос ще дойде, но кога?“ „Когато дойде, все ще разбера един ден тия неща. Засега много неща не са ми ясни.“ Ти обръщаш страниците, казваш – еди-кои си неща не разбирам. По едно време Христос ви побутне, пита имате ли малко хляб. Ти го погледнеш от човешко гледище и намираш, че този човек те отвлича от свещената ти работа. След това ти взимаш парче хляб, даваш му и Христос го разчупва. Щом разчупи той хляба, ти вече го познаваш, но той изчезва. Христос дойде при тебе, но ти не го запита за най-важното.

Аз искам сега вие да разберете моята мисъл, да имате връзка и да знаете каква е връзката между любовта и живота, между мъдростта и светлината и между истината и свободата. От това зависи строежът на целия реален живот, и то не бъдещия, но сегашния ви живот. Не е въпросът, че аз ще повярвам в Бога, но в мене ще има достатъчно време и за музика, и за поезия, и за копане. Ако човек разбере живота, малко ще работи, много ще свършва. А сега, понеже не разбираме тази истина, мисълта ѝ, много работим, малко свършваме. Цял ден не можем да напишем едно любовно писмо. Пишем, зачеркваме – и не можем да го напишем. Най-после ще вземеш един модел от любовните писма, ще напишеш и своето писмо, но след това ще дойде съмнението, казваш: „Тъкмо написах писмото, ами ако го хвърли?“ После отново го препишеш. Питам, колко от твоите любовни писма са предадени на Господа? Повече от вашите писма са изпратени с криви адреси. Аз зная една мома, която е писала на баща си в странство писмо, което след един месец върнали назад, понеже адресът му не е бил точен. Казвам, точно трябва да пишете адресите на писмата си. Ако не са точни, не ги приемат, нито ги предават. Някой разправя за своите любовни писма, преди още да ги е писал.

Казвам, не говорете за своите любовни писма и за съдържанието им, преди да сте ги написали. Много от нашите погрешки се заключават в това, че вие говорите за неща, които още не сте написали. Ти запали свещта и я остави тя да говори за себе си. Наклади огъня и остави го да говори за себе си. Пий вода и остави водата да говори за тебе.

Знаете ли какво нещо е любовта? Аз зная какво нещо е любовта – запален съм от четирите страни, казва някой. Отникъде не си запален. Че ти си запален и сега. Какво е казано там, в Писанието? Христос казва: „Има неща, които искам да ви кажа, но не можете да ги разберете.“ Любовта към Бога именно носи в себе си всичките тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще ви донесе своите благословения. Има такъв един пример с един дребен, малък чиновник, което се е случило при освобождението на България, в София е станало това. С всичката си беднотия той се оженил даже. Ражда му се едно момченце и от този момент му провървяло. Него ден го назначили на служба. Като отивал на работа, намерил на пътя сто лева, с които кръстили детето. Значи това дете си дошло с благословението. Това дете носи всичките добри условия в себе си. Така му вървяло пет-шест години. По едно време бащата сгрешил нещо, и детето умира. От този ден пак му тръгнало назад. Всичко, което детето донесло със себе си, се взело назад.

Та като дойде любовта, тя ще донесе всички блага в света. Тогава слънцето другояче ще грее и ти ще чувстваш вътрешната връзка с Бога. Тогава и ангелите, и светиите ще ти говорят. И адептите ще ти говорят. Всеки ще те посещава и домът ти ще бъде отворен за всички. Щом любовта дойде у вас, от целия свят ще започнат да ви идват на гости, да я видят де е тя. Това не е нещо обикновено. С камили ще започнат да идват благата и ти ще се намериш в чудо. Всеки ще се пита кой е този беден човек, с когото стана това чудо. Защо стана така? Защото го е посетила, любовта е дошла в неговата душа. Тогава ти ще се почувстваш свободен човек и няма да гледаш на другите хора отвисоко. И тогава, като срещнеш някой твой беден брат, който се оплаква от тежестта на сиромашията, ще му кажеш: „Слушай, остави свободен достъп на любовта в дома ти, и сиромашията ще изчезне.“ Болен си. Остави любовта да стъпи вътре в душата ти, и болестта ще изчезне. При всички несгоди, като дойде любовта, тя ще уреди всичко. Искаш да пишеш нещо. Остави да пише любовта. Това, което тя ще напише за един час, вие няма да го напишете и за един живот. За един час тя ще напише повече, отколкото вие за цял един живот без любов. Всички хора имат желание да направят нещо хубаво, но без любов нищо не могат да направят. Много философи са писали без любов, много поезии са писани без любов, много музикални пиеси са писани без любов. И там е всичкото безсмислие. Всичко, което любовта ражда, е гениално. Тя създава гениалността у нас. Талантите, гениалността, здравето, силата, подигането, щастието – всичко това се дължи на мощната сила на любовта. Дойде ли тя, всичко иде с нея.

Сега вие, като ме слушате, ще кажете: „Защо и ние не сме такива?“ Много ясно вие сами ще си дадете отчет. Като дойде любовта, вие ще опитате това, което сега ви казвам – всички вие ще възкръснете. Кога ще дойде любовта? Още днес може да дойде. Има един момент, когато любовта иде, ти си халосан някъде. Не, когато очакваш любовта, ти трябва да прекъснеш всичките си работи. Този ден ти ще имаш празник. Той е седмият ден. Аз го наричам ден на любовта. За нищо друго няма да мислиш. За какво ще мислиш само? За любовта, за това, което ще дойде. Тогава ти ще изпразниш дома си, ще изчистиш всичко, ще се облечеш с най-хубавите и най-новите си дрехи и ще отидеш отдалеч да я посрещнеш. Тя ще дойде, ще донесе камили, натоварени с големи богатства и като влезе в дома ти, всичко ще светне. Тогава и небето ще се отвори, и ангелите ще слязат, ще дойдат светии и херувими, ще дойдат роднините ви и приятелите ви и от този и от онзи свят всички мъртви ще възкръснат, ще има ядене и пиене, голям пир ще има. Кой е дошъл там? Любовта е дошла в света.

Мнозина ще кажат: „Как ни примамва.“ Апостол Павел казва на едно място „похитител“. Та дали ще вярвате, то е ваша работа. Аз не се меся в това. Аз само ви разправям приказки от „Хиляда и една нощ“. Тъй е писано. Какво ще вярвате, какво ще правите, то е ваша работа. Но който ме слуша, може да направи един опит. Това е въпрос за вътрешно разбиране. Ние сме за любовта към Бога и любовта към ближния. Това са два велики закона, две велики положения в сегашния човешки живот. Те не се отнасят за извън човешкия. Сегашният ни живот може да се осмисли. Няма ли я любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Няма ли любов, иде обезсмисляне, съмнение, докато най-после свършваме като уволнения чиновник. И уволненият чиновник пак продължава да живее, но това е положението на уволнен чиновник, без пенсия останал. Навсякъде ходиш, молиш се, никой нищо не ти дава. Когато си с любовта, ти си чиновник на служба, а няма по-приятна служба в света от тази, да бъдеш чиновник на любовта. В това седи свободата да служиш на Бога, а не някому, който не те разбира.

„Когато беше млад, сам се опасваше.“ Сега ви пожелавам едно нещо. Не само да запомните думите ми, но сами да се опасвате. Ако всичко друго, което ви говорих, не разберете, пожелавам ви поне само да се опасвате, да бъдете мъжествени. Не с иде да се опасвате, но с един хубав колан, дълъг три метра. Всяка сутрин, като ставате, да си имате един хубав пояс и да си го опасвате около кръста, както това прави българинът. И жената да има един такъв пояс, с който да се опасва. После може да се разпаше, но като се опасва, да знае, че не е стара баба.

Та на всички, които ме слушате, млади и стари, препоръчвам да имате такъв един пояс и като ставате сутрин, да се препасвате три пъти около кръста. После пак може да се разпашете и да го закачите за другия ден, но да си кажете: „Мога и сам да се опасвам.“ И като преведете тази теория, този пояс ще ви бъде свещен. Това значи сам да се опасваш. Щом ви дойде една свещена идея, ще се опасвате. Щом сте вкъщи, ще се разпасвате и ще седите на почивка. Щом сме на пътя, ще се опашем, но ще кажем: „Готови сме вече.“ Който е опасан, той е млад. Който не е опасан, той е стар дядо.

Когато беше млад, ти сам се опасваше. Пожелавам на всички сами да се опасвате.

Дванадесета неделна беседа
17 ноември 1929 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев