Ще прочета 5. глава от „Второзаконието“ от Стария завет. Има неща, които никога не изгубват смисъла си. Има неща, които някога хората не са ги разбрали, но сега трябва да ги разберат. Вие ще преведете тези неща на ваш език.

„Аз съм Иеова, Бог твой, който те изведоха из египетската земя из дома на робството.“ (6. стих) Значи идеята за Бога седи в това, че той дава свобода. Който не дава свобода, той не е никакъв Бог.

„Не взимай името на Господа, Бога твоего, напразно.“ (11. стих) Казваш една лъжа и после вземаш името Божие за свидетел, като казваш: „Вярвай в Бога.“ А ти лъжеш всъщност. Продаваш един фалшив плат, и пак взимаш името Божие напразно, казваш: „Вярвай в Бога.“

„Затова Господ, Бог твой, ти заповяда да пазиш съботния ден.“ (11. стих) Съботният ден е за бедните, а не за богатите. Съботният ден е за слугите, а не за господарите.

„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът.“ Матея 14:32

Всяка епоха си има своето разбиране. Следователно нашите разбирания днес не са такива, каквито са били разбиранията на миналите поколения, които са живели преди две или три хиляди години. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на децата. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са разбиранията на младите. Възрастният е минал по пътя на детето, а детето още не е дошло до точката на възрастния. Старият разбира повече от възрастния. Възрастният не е дошъл до точката на стария.

Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение. Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение. Има общи положения, има и специфични или извънредни положения в живота. Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества. Светлината е едно общо положение на всички органически същества. Топлината е едно общо положение на всички органически същества. Водата е едно общо положение на всички органически същества. От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може да вземе толкова, колкото иска. Всеки човек може да вземе толкова въздух, колкото иска. Той може да вземе толкова вода, колкото иска. Той може да вземе толкова хляб, колкото иска. Ти можеш да ядеш и повече, а можеш да ядеш и по-малко. Всякога не се усещаш гладен. Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен. Ако пък ядеш толкова, колкото трябва, всякога ще се усещаш доволен от храната.

Казвам, човек трябва да разбира сегашното положение на живота си. Това не значи, че миналото не е важно. Например то е било основа на сегашния живот. Важно е и бъдещето, но то има да се реализира. Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем. Ние не знаем даже и миналото какво е било. Много възрастни хора са забравили своето детинство. Те мислят, че детинството е било проста работа и казват, че е детинска работа. Това е неразбиране на живота. В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния. Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.“ Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие. Напротив, обратният процес е важен – да станете като децата. Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.

Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината. Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече да разбираш истината. Всъщност богатият човек има повече условия да разбира истината и да изпълнява волята Божия. Но в живота не е така. Значи богатият трябва повече да изпълнява волята Божия, отколкото бедния. Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия. Бедният казва: „Тъй трябва да се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва да се живее.“ Но като стане богат, той започва да отлага. Той казва: „Веднъж да уредя всичките си работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога.“ Така става с всички хора, когато те забогатеят. Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат. Те казват: „Веднъж да си уредим работите, че тогава ще започнем с духовното.“ Аз зная какво показва статистиката. Според нея надали ще се намери един човек, който, след като си е уредил работите, да е започнал да служи на Бога и да се занимава с духовното. Остане ли да си нареди работите, и тогава да се занимава с това, което желае, то никога няма да стане. Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.

Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира. Често много религиозни хора се събират на едно място – философи, поети, музиканти, учени и религиозни – и започват да се надпреварват един друг. Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат. Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам.“ Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене.“ „Ами с какво става?“ „С говорене.“ „Че какво е говоренето?“ „То е най-хубавото нещо.“ Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа. Днес хората говорят, но те още не са музиканти. Те свирят по малко. Ако ние сме отворили една гостилница и всеки, който я посетил три пъти, всякога е излизал от нея с развален стомах, питам, де е погрешката? Погрешката може да бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви. И едното, и другото е възможно. Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка – или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере. Втори път тези клиенти няма да го посетят. Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре. Казвам, нашето верую трябва да се изяви в една конкретна, в една определена идея. Добрият живот трябва да се изрази в едно любовно чувство. А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не си почиват, тогава ти верующ ли си? Ако на вола си не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята си или на слугата си не даваш нито един час почивка, какъв човек си ти? Или какво верую имаш? Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за себе си. При веруюто, което имаме днес, ние поставяме Бога отвън. Бог като множество той седи отвън, но Бог като единство, той всякога се проявява отвътре. Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре? За да бъде нещо отвънка, то трябва да има друга някаква реалност. Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя? Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва да разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл. Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем да го намерим някъде. Бога можем да намерим в баща си, в майка си, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет. Навсякъде можем да го намерим. Но ако ти намериш Бога отвън, ще имаш един резултат. Ако го намериш отвътре, ще имащ друг резултат. Ако се влюбиш в един човек, който умира, ще имаш един резултат. И ако се влюбиш в един човек, който не умира, който е безсмъртен, ще имаш друг резултат. Ако вложиш парите си в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат. И ако вложиш парите си в една банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще имаш друг резултат. Това трябва да бъде едно реално положение, което да даде стабилност на живота ти.

Ние се занимаваме с въпроса, да се оправи светът, да се подобри политическото положение. Това са важни работи, но политическото положение на народа ни може да се подобри, без ние да се подобряваме. Законите може да се изменят, без ние да се изменяме. Училища може да се градят, свещеници могат да се изменят, но ако ние не се изменяме вътрешно, ако в нашия частен живот не стане едно вътрешно подобрение, какво ще ни ползва външната обстановка?

Следователно трябва да има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота. Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда. Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят. Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината. Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен. Коя е причината за това? Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа. Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в себе си.

Та казвам, вие трябва да разбирате нещата правилно. Аз не искам вие да имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н. Вие трябва да имате разбиранията на човек, който е дошъл да върши волята Божия на земята. Ако искате да знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия. Защото законът на любовта е закон на служене. Там, дето я има любовта, там трябва да има служене. Там, дето няма служене, любовта не може да се прояви.

Следователно служенето на Бога е един закон, първият закон, а вторият закон е служенето на ближния. Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява. Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може да изсъхне. Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може да отидат, а може и да заплати с живота си. Някой може да отсече и сто дървета, и нищо да не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват. Статистиката показва, че никой кираджия досега не е станал човек, т.е. той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото.“ Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така. Ако действително Господ е наредил така, защо трябва да роптаем? Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света да се примирим и да няма никакво роптание. Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и да престанем да роптаем. Щом роптаем, какво показва това? Две положения има. Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва да роптаем против някого в света. Аз взимам тези две крайни положения, двата крайни полюса. Като дойдем до себе си, пак същото положение.

Питам, кое е положението, което ние трябва да заемем. Защото в природата съществува следният закон. Когато моят крак е здрав, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Така е в един добре организиран живот. Когато кракът ми е здрав, и цялото ми тяло здраво ще бъде. Когато ухото или ръката, или окото ми е здраво, ще бъде здраво и цялото ми тяло. Но когато кракът ми е болен, и цялото ми тяло болно ще бъде. Тъй седи въпросът в организирания живот. Болестта на едного е причинена от това, че в цялото тяло има някакъв минус. За да заболее моят крак, за да заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване. Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може да заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло. И с този човек може да се случи същото, каквото се случва с всички хора. И след това казват – пратиха този човек на онзи свят. На онзи свят, това е една идея. Когато една банка фалира, в света ли пращат тази банка. Чудни са хората в своите разсъждения. Докато една банка функционира, тя е в света, в разумния свят. Но когато тази банка фалира, никъде я няма вече. И когато един човек умре, де ще бъде той? Казвате – при Бога ще отиде. Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога. Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда да се разглеждат сметките ѝ. Тя отива в един свят, дето се изправят кривите работи.

Що е съдилището? Място, дето се изправят кривите работи. Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят. Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище. Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не си на прав път. Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила.“ И ти така можеш да станеш учен човек. Това е сега едно встъпление.

Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате да се окъпите. Отивате до брега, но се спирате. Казвате: „С дрехи не може да се къпя.“ Казвам, ще съблечете дрехите си и ще влезете съвършено гол. Такова е правилото. „Как тъй?“ Така е. При това най-първо ще влезеш до колене гол, после до кръста и постепенно ще се потопите цял. Няма да се втурнеш изведнъж във водата. Ако пък искате да влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух. Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва да го надуеш. При това трябва да бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс да не изчезне навън. Изчезне ли, ти ще се намериш във водата. Въздухът в този пояс, това е капиталът, с който разполагаш в морето. Само този пояс може да те държи над водата, докато се научиш да плуваш.

Това са сравнения. Като влезеш във водата, трябва да се освободиш от материалното. Новият живот изисква, като влезеш във водата, да влезеш тъй, както майка ти те е родила. Същото се изисква и при учението. Когато отиваш да търсиш истината, пак ще спазваш същия закон. Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата. Затова именно ти трябва да се освободиш от този материал. Трябва да се съблечеш от дрехите, с които си. Ще влезеш във водата с този гумен пояс. При това дълго време няма да седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега да се печеш на слънце. Всеки ден ще правиш така. Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш да живееш във водата, както рибите живеят. Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ. Ние още не знаем как трябва да живеем и вследствие на това страдаме. Човек още не знае да живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе. Поседи ли повече време, той ще се задуши. Има същества като жабите, които живеят два живота. Половината живот прекарват във водата, а другата половина – на сушата. Те се намират в една преходна стадия.

Та казвам, има една страна на съзнанието, към която ние се стремим, която наричаме възвишен, идеален, благороден живот. Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна. Там е здравето на човека. Той усеща в душата си мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е. той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот. Лекарят може да разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може да разбира състоянието на лекаря. Питам тогава, когато болните влизат в болницата, болни на болни слугуват ли? Някой се оплаква от друг, казва: „Той не ми слугува.“ Че как ще ти слугува? И ти си болен, и той е болен. Влезеш в една болница и виждаш десет души болни. На единия е счупен кракът долу някъде, на друг – под коляното, на трети – ръката и т.н. И всички се оплакват, че еди-кой си от тях не им слугувал. И единият казва на другия: „Стани да ми прислужиш.“ Че как ще му прислужи? Болен на болен слугува ли? Когато хората в света не могат да си служат едни на други, има две положения – или всички са болни, или не съзнават длъжността си. Сестрите могат да слугуват, лекарите – също, но болните трябва да чакат да дойде или лекарят, или милосърдната сестра да им превърже раната и да им прислужи. Много от съвременните верующи, това са пациенти на болниците. Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва да ми разправя колко години е седял в болницата. Когато Христос дойде на земята, имаше един пациент, който беше прекарал цели тридесет и осем години в болницата. Христос го запита: „Искаш ли вече да свършиш това училище?“ „Да, Учителю. Цели тридесет и осем години вече откак съм в него. Искам да свърша.“

Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички. Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога.“ Това са думи, които няма да оправят света. Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма да се оправи. Обаче има един начин, по който хората могат да дойдат до едно вътрешно разумение. Тайната на живота седи в това, да научат този таен, скрит метод, по който могат да живеят правилно. Това се определя като закон на щастието, като закон на вечния живот, като закон на безсмъртието, а някои го взимат като закон на здравето. За да бъде човек здрав, той трябва да има този закон в себе си.

„И като влязоха в лодката, вятърът утихна.“ За да има известни занятия в света, за да има известни разбирания в света, вятърът трябва да утихне. Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува. И после, като влезем в лодката, трябва да има де да се подслоним. Трябва да разбираме напълно живота. Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата да научи хората на този вътрешен метод. И той каза: „Огън дойдох да запаля в света.“ И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво. Зимно време е и вие зъзнете, вкочанясали сте се и дойде някой и запали огън. Вие какво ще кажете? Ще го питате ли защо е дошъл? Той сам ще ви каже: „Огън дойдох да запаля и ще си замина.“ Всички, които могат да се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек да накладе огън.“ Всички ще си стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите си и ще турят яденето да се готви. Казвам, много хора не разбират смисъла на този огън, казват – опасен човек е този, който пали огън. Това е неразбиране.

Казвам, огънят трябва да се запали. Загаснал е този свещен огън и сега той трябва да се прояви в сърцата на всички хора. Този свещен огън трябва да се запали в техните умове и в тяхната воля. Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярвате. Вие вярвате, че богати можете да станете, но богатите не умират ли? Вие вярвате, че учени може да станете, но учените не умират ли? Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират. Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота. Вие трябва да дойдете до положението да не губите това, което придобивате в живота си. Сега представете си, че двама души седите на бойното поле. Вие имате чувството, способността, силата на великия човек да възкресявате нещата. Вие и двамата наблюдавате какво се прави. Единият, който има в себе си тайната на знанието, придобил е в себе си Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно. Другият пък се вълнува, тревожи се. И двамата седят и наблюдават. След свършване на войната и двамата се оттеглят. Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може да им помогне. Този, който разбира законите, го запитва: „Защо плачеш?“ „Как? Твоето сърце нима не се трогва?“ „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може да се поправи по този начин. Слушай, събери всички тия хора на едно място.“ Той ги събира на една голяма камара. Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора. Те изгарят. След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.

Най-първо вие се учудвате на този човек. Казвате: „Страшна работа е тази, жесток човек е той! Всички хора изгори, нищо няма да остане от тях.“ Но като видите как започват да излизат отново един по един, вие се учудвате. Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ“. Такива работи не могат да стават.“ Да, но виждате как един по един започват да излизат и да казват: „Слава Богу, че оздравяхме. Сега вече отново ще можем да живеем. Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания.“ Питам, кой метод е по-добър – да ги изгориш на огъня и на пепел да станат или да ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци да излязат. Изкуството е, като ги изгориш, живи да останат.

Казвам, трябва да утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората. Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата. Злото произтича всякога от слабите хора. Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искат да бъдат силни, но са слаби, те родиха злото. А силните, безсмъртните хора родиха доброто. Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може да ражда доброто. Този човек ще знае, че е силен човек. Този човек трябва да благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор. Тази вода трябва да изтича от него като от някой извор, който да полива всички растения, всички тревици и да ги заставя да растат под благодатта на неговия живот.

Кога трябва да бъдем силни? Когато раждаме доброто. Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто. Онзи, който ражда злото, той не е силен човек. Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ. Някой казва: „Аз вярвам в Христа.“ Казвам, ако твоята вяра в Христа може да те застави да родиш доброто, тази вяра е на мястото си. Но ако твоята вяра в Христа не може да те застави да родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто. Ако ти като фанатик ходиш да гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото си и ти раждаш злото. Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото си. Ти не можеш да родиш доброто и не си силен човек, ти си от слабите хора. Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва да раждаме доброто. Всеки от нас трябва да бъде силен. Колкото и да е малък, всеки един трябва да ражда в себе си доброто. Всеки народ трябва да допусне в себе си доброто, той трябва да ражда доброто. Всеки трябва да допусне Божественото в себе си да се прояви. В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти си едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш да направиш. Не е важно, след като направиш нещо, да кажеш, че това си направил ти или че това е твое. Но след като направиш нещо, да кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах.“ След като го направиш, да го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам да се отдалечиш, да останеш втори, трети по ред. Ти няма защо да седиш там. Земята е направена заради тебе, Слънцето е направено заради тебе. Ти си свободен човек. Днес можеш да бъдеш на Слънцето, утре – на Луната, после пак да слезеш на Земята, да ходиш, дето искаш. Ти си свободен човек, имаш свободен билет за всякъде. Ще кажете: „Защо ние да нямаме тази опитност?“ Аз ще ви кажа защо я нямате. Ако събера няколко хиляди пчели и започна да им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли да постигнем всичко това?“ Вие като хора може да постигнете това, но те като пчели не могат. Тя като пчела най-първо трябва да знае изкуството да видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и да се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот. Когато говорим за условията на живота, разбираме формите, в които всеки живот се обуславя. Казваме, лошите условия. Тази форма трябва да се видоизмени. Има начини, по които формите на живота могат да се видоизменят. Често ние дохождаме до положението да казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни. Как си обяснявате това? Ще ви дам един малък пример.

Дъщерите на двама князе – малки момиченца по на десетгодишна възраст, били много хубави. Всички ги познавали и много им се радвали. Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли да се поразходят някъде. В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили да им напакостят. Те взели някаква течност, подобна на катран, и с нея опръскали рокличката на едно от момиченцата някъде по гърба. След това те избягали. Момиченцето се връща у дома си разплакано. Защо? Защото дрехите ѝ били оцапани. В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона си и тръгва. В това време същите момчета достигат файтона и пръскат същата тази течност върху файтона, но момиченцето остава запазено, дрехите му остават чисти.

Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси да не се изцапа рокличката му? По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила. И като ви погледне някой, ще каже – нечисти са му дрехите. Но и това нещо си има своите причини. На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия. Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца. Когато у вас влязат лоши мисли, те нашарват дрехите ви по този начин, както и момчетата направиха с малките момиченца. Тези хора, които са богати, и те се намират в благоприятните условия на живота, както и второто момиченце. Обаче нито едното, нито другото дете не е силно. Нито едно от тях не се е издигнало над условията. Всичко това е благодарение на условията.

Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н. Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек. Той вече има стабилност в своя характер или в своето верую. Или да поставим въпроса другояче. Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може да влада и външните условия. В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро. Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в себе си. Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж. Вижте онази тигрица, която седи при своите дечица, как ги лиже. Има нещо благородно, което се проявява в нея. Вижте онзи жесток човек, който е избил сто-двеста души, и той проявява нежност и чувства към своите дечица. Божественото в известни моменти проговаря във всеки едного, във всяко същество. Аз няма да ви обяснявам защо грешат хората. Има причини за това. И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как да се спаси светът. Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може да се спаси. Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.

Кое ще се спаси? Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено. Душата на човека ще бъде спасена. А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос. С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце. Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето. Всичко друго не е съществено. Съществено за човека е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух. Това са четири свята, в които човек е проектирал. Казвам, определете какво нещо е човекът, какво нещо е здравият човек, какво нещо е ученият човек. Има известни положения, които определят какво нещо е реалността. Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може да задържи топката, без тя да се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената. Да се постави едно тяло в равновесие, значи да се постави то на върха на една игла и така да запази пълно равновесие. Следователно как може човек да се постави в равновесие, да не се безпокои? Той трябва да намери своето средоточие. Той трябва да намери тази точка, в която всички сили у него да се уравновесят, той да стане силен. Тази точка наричаме център, наричаме още и Божествено проявление. Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки. И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може да се роди, да се образува равновесието. А когато две прави се допират, те образуват ъгъл.

Следователно всеки живот, както и вашият живот, е определен само от ъгли. Точките, дето се допират, това са границите на вашия живот. Там, дето се допират до центъра, там е равновесието. Опорната точка не е в нас. То е Божественото у нас, а то е на друго място. Този свят, в който ние живеем, не е опорната точка. Някой път мислиш, че си силен, но щом изгубиш вярата си, богатството си, здравето си, щастието си, ти виждаш, че си нещастен. Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие. Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова. Този закон в света се е изразил, той е законът на любовта. Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш да оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен. Ти си намерил вече мястото, дето можеш да запалиш свещения огън. Там, дето две прави линии могат да се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.

Следователно този свещен огън трябва да се разгори. И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове. Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън. И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват – светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни? Ще се оправят. Ами здрави ли ще бъдем? Здрави ще бъдете. Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това?“ Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек.“ „Вярвам, но не за дълго време.“ Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева.“ Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева – според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко. Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене. Питам го: „Вярваш ли в мене?“ „Вярвам.“ „На ти сто лева.“

Който вярва, ще мине през всички мъчения. Има друг закон. Всичко ще бъде според твоята вяра. Ако си гладен, хляб ще дойде. Ако си бос, обуща ще дойдат. Ако си болен, здравето ще дойде. Ако си невежа, знанието ще дойде. Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра. В този случай вярата ще съответства на онзи вътрешен импулс в човека. Любовта подтиква живота. Не е ли интересно за нас да знаем отде идем. Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете. „Това не е важно.“ Де отивате? „И това не е важно.“ Кое е важно? „Да ядем и да пием.“ Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре!“ Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни. Това е един закон, който съществува в природата. Ако знаеш как да почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе. Ако знаеш как да потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.

Всичко е определено. Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено. Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден – друго нещо, а шестия ден създаде човека. Човек е създаден на числото шест. Той създаде човека според него, а в седмия ден си почина. Числото шест показва, че човек е на фантазиите, на илюзиите. Като направи най-малкото нещо, той го преувеличава. Често българите си служат с особени изрази в говора. Те казват например: „Този човек бяга като куршум.“ Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце да хвърлиш, няма де да падне.“ Не, така не се говори. Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца да се хвърлят, и то свободно могат да паднат. Може свободно да кажете – имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора. Или пък казват: „Пъплят като мравки.“ Така не се говори. „Ужасен вагабонт е този човек.“ И така не се говори. „Ама този човек е праведник, като него няма друг.“ „Той е човек и половина.“ Ние няма какво да спорим. Светът така няма да се оправи. Тъй както сега той функционира, каквито са сегашните разбирания, сегашните мерки, ние ги оставяме настрана. Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма да обелим зъб срещу всички тия вярвания. Няма да кажем нито една лоша дума. Ще кажем, много добре правите вие. Тази философия ние я опитахме, но сега има и друг един път. Сега трябва да се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва да влязат. В този път хората няма да се лъжат, няма да се крадат, няма да се убиват, няма да умират. Те ще правят доброто, което води към вечното благо. Вие може да вярвате и в баща си, и в майка си – във всичко може да вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете. Законите на тази малка държава не важат и за другата държава. Законите на България не важат и за Англия. И законите на Англия не важат за България. Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва да важат за законите на голямата държава. Отидеш ли в Америка, трябва да се подчиняваш на нейните закони.

Ние мислим, че онзи свят е направен по терка на този свят. Не е така. Онзи свят си има свои специални закони. Вие, като слушате за онзи свят, представлявате си го като „Хиляда и една нощ“, но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря. Аз ви говоря за един свят, който аз познавам. Какво съм видял и какво аз зная, то е моя работа. Важно е какво вие знаете. Обаче трябва да има известно съотношение между нещата. Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма да оставят да занесете със себе си абсолютно нищо, нито една игла даже. Позволиш ли си само една игла да прекараш, веднага ти я вземат. Нищо няма да вземете със себе си там. Всичко ще задържат в митницата. И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине! Според тукашните закони не се позволява нищо да се изнася навън.“ Носите ли със себе си някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и да е, всичко това ще ви го вземат. Ще ви кажат: „Хайде, вървете си за онзи свят. Там нямат нужда от тези неща.“ А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате. Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва да си купите дрехи. Затова Христос е казал: „Събирайте си съкровища за онзи свят.“ Влезеш ли там, трябва да имаш една банка позната, в която да си внесъл нещо. Ще кажеш: „В еди-коя си банка имам вложен един чек.“ И те ще ти го дадат веднага на твое разположение. Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат да ви кредитират и с милиони лева. Ако имаш десет лева вложени, това е все едно. Нямаш ли нито десет лева, няма да получиш и повече. Това е само за разяснение на работите.

Трябва да знаете какъв е законът. Имаш ли вложени десет лева, могат да ви кредитират и повече и ще можете да останете там, колкото искате. Щом ви дотегне, ще тръгнете пак за земята. Това са разяснения за нашия ум. Реален свят е онзи свят. Реалността в света седи в нашите мисли и в нашите чувства. Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в себе си и което в даден случай произвежда мир. Реалността седи в отношенията, които имаме към живите души. Животът е дотолкова важен, доколкото имаме съзнание за него. Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани. Ако волът ви служи, по каква причина ви служи той? Ако имате един кон, коя е причината, дето той ви служи? Вие имате кон, имате вол, но не ги разбирате. Конят е син на един голям благородник. Той е изпратен от баща си тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари. Кой от вас може да повярва, че конят или волът е син на някой благородник? Ти имаш десет овци, които ти служат, но те са дъщери също така на някой благородник. Те ви дават вълната си, млякото си, децата си – всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече да си отидем на онзи свят.“ Те си отиват, напущат ви и вие започвате да осиромашавате. И тогава казват – еди-кой си човек е изгубил овците си, конете си, воловете си, нивите си, всичко е изгубил, остава последен бедняк.

Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат? В тези същества има едно голямо самопожертване. Всички ние, съвременните хора, трябва да имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание, да се спрем в себе си и да кажем: „Колко същества се жертват заради мене. Аз не съм дал нито косъм от себе си.“ Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред себе си и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред себе си и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота си и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот. Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение. Ако господарката види слугинята си да се замисля върху този въпрос, тя не трябва да ѝ се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва да застане с нея наред и да мисли по същия въпрос. Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците – всички се замислят по този въпрос. И тогава всички господари ще влязат в хамбара си, ще отворят широко неговите врати и ще започнат да раздават своите блага. Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни. След това ще дадат свобода на слугите и на слугините си, цял ден ще ги оставят да почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй. Целия ден всички ще си почиват, ще гуляят, да познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага. Да се спрат всички хора и да мислят по този въпрос, това значи да им се отворят сърцата на всички.

Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат да я прокарат. Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея, да посветят малко от времето си на Бога. И затова те са дошли вече до две минути. В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа. Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта си към Бога. Тази идея е Божествена. Нека се спрат за един час. Засега обаче те считат това нещо за непоносимо. Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението да пожертват само две-три минути. За в бъдеще тази идея ще си пробие път.

Човек, който не може да направи една малка жертва, той не може да направи и една голяма жертва. Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем, да имаме онова велико съзнание в себе си, да съзнаваме великото в себе си и във всички хора, да чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул. И у вас да се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали. Казано е – от този огън всички ще бъдем изпоядени. Всички разбраха материалистическата страна. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше да им проповядва. Той им казваше – Бог ще издигне друг пророк измежду вас. И вие трябва да приложите неговия закон. Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете да приложите всички други закони, които сега създавате? Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони. Ако човек не може да обича баща си или един син не обича майка си, или ако човек не обича брата си или сестра си, мислите ли, че той ще може да обича друг някой? И да видите, не вярвайте. Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени. Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора. Това е отношение. А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща си, в Бога не вярва, но в хората вярва.“ Как е възможно това? „Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората.“ В баща си не вярваш, с него не можеш да живееш, как ще живееш с Бога? Ако вярваш в баща си, ще можеш да вярваш и в Бога, и обратно.

Не е въпросът до външната вяра. В този смисъл Господ няма нужда да вярваме в него, да му пеем хвалебни песни. Той иска само да изпълним неговия закон. Той не иска да вижда сиромаси хора. Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска да го вижда. Той не иска да вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята. Всеки ден милиарди буболечици викат към него и той коригира положението им. Той не обича тези работи. Колко страдания, колко нещастия има в света. Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството. Мнозина се опасяват от новото положение и казват: „Ако живеем по новия начин, какво ще стане с нашия живот?“ Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма да можем да живеем. Как ще живеем без пъшкания? Не, има един красив живот. И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек си счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва да го лекува, започне да го превързва с меките си нежни ръце, да му говори приятни хубави думи, с които да го подига към чист и красив живот, и тогава той си казва – струва човек да си счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра. Те със своето благородство подигат човека.

Казвам, има нещо хубаво, благородно в този човек, което ни радва. Затова именно идват страданията в живота – за да ни доведат до нещо хубаво, благородно, да ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме. Ти си беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне. Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент. Много му благодаря. Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при себе си, научи ме да свиря и сега всичко дължа на него. Много му благодаря.“ Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.

Та казвам, хубаво е всички ние да превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас, да влезем в лодката и вятърът да утихне. Казано е – като влезе Христос в лодката, вятърът утихна. В лодката ще влезем, когато Божественото влезе в нас, и тогава вятърът ще утихне. Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има да се занимаваме. Но всяко нещо има своето време. Всяка задача трябва да се започне навреме. Не я ли започнеш навреме, нищо няма да постигнеш. Ще започнете с безсмъртието. Има числа в света, които са числа на безсмъртието. Има и числа на смъртта. Има дни на Божественото благословение. Има и дни на нещастията. Като четете историята, трябва да обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила. Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради.“ Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. Ако крадеш, няма да съградиш Божия храм. Ако ти не празнуваш съботата, както и да я разбирате, няма да съградите Божия храм. Ако не любиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния си, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма да съградиш Божия храм. Трябва ли и ние да постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка си това-онова, казвало ѝ: „Мамо, искам малко млечице.“ „Да, мама, ще имаш. И млечице ще ти купя.“ „Ама искам баница.“ „Да, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя.“ Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад. Ние трябва да искаме да имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. След като умре някой, тогава ще му правят третини, деветини и четиридесет. Правете третини, деветини и четиридесет на живите хора. Умрелите нямат нужда от тези неща.

Като говоря така, не мислете, че това е незачитане на вашите чувства, но това е резултат на едно неразбиране, на едно изопачаване на един свещен обряд. В закона е писано да не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини. И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма да правите. Ние говорим за Христа и казваме: „Какво е казал Христос?“ Той е казал много неща и досега продължава да казва. Някой казва: „Каква разлика има между едно говорене и друго говорене?“ Голяма разлика има в говоренето. Не мислете, че всякога може да се говори. Не мислете, че великите хора могат еднакво да говорят. Казват за някого: „И той говори по Бога.“ Така не може да се говори по Бога. Някой говори по Бога като свещеник, защото е задължен. Някой говори по Бога като родолюбец, защото е задължен. Някоя майка говори по Бога, защото е задължена. Това още не е говорене по Бога. Да говориш по Бога, това значи да говориш тогава, когато никой не те е задължил. Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без да те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и си заминаваш. Това е човекът. Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш да проповядваш нататък. Това е само когато у нас живее това безкористно чувство на любовта. Ние всички сме длъжни да проявим Божията любов. Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат да пишат още по-хубави работи. Хубавото още не е написано. Започне някой да пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари?“ Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото. Друг започва: „О, Крали Марко, какво беше ти едно време с твоя боздуган! Но какво стана, та те люта болка нападна? Три години болен лежа и си замина.“ Това не е песен. Това не е поезия. Така може само да се говори. Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия. На вас трябва да се дадат образци. Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата. Ще вляза в клас и ще поставя на масата една купа от най-хубав мед, който ще покрия с една книга. Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска. Какво значи да извадиш едно число от друго? Я вземи лъжичката и бръкни с нея в тази купа.“ Драганчо бръква. „Тури сега тази лъжичка в устата си.“ Той я туря. „Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка. Бръкни още един път с лъжичката в купата. Сега колко лъжички станаха?“ „Две.“ „Напиши две на дъската.“

Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата? Сега това дете, като се върне дома си, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка! И после, като ги събрах, пак беше сладко.“ И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл. И след това всяко дете ще иска да излезе на дъската. Така трябва да се постъпва и с възрастните. Втория час правя друг опит. Изваждам от джоба си двайсет стерлинги златни и ги турям на масата. Какво представляват за мене някакви си двайсет-двайсет и пет стерлинги. Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли да вадиш?“ „Зная.“ Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам. Тури тази монета в джоба си и пиши: извадиш една златна монета. Бръкни още веднъж. Колко извади?“ „Една.“ „Събери ги сега, да видиш колко ще правят.“ „Две.“ „Ще вземеш тези монети за себе си.“ Това е един процес, един нов метод за работа. Който добре събира, той ще получи тези монети. Така и природата постъпва с възрастните хора. И тя ни учи да събираме и да изваждаме по този начин. Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.

Та казвам, ако ние сега съберем онзи живот, ще дойдем до други резултати. Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в себе си. В човека има един непроявен живот. И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме. Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма да се прояви. И да се прояви, той се скрива от лошия живот. А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже. Той е като богатствата в земните пластове. Някъде пущат дълбоко сондите, да копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана да се вижда солта, изчезна тя съвършено. Но и при най-добрия живот на човека ще дойде един пласт, дето доброто свършва. Значи дошли сме до дъното на добрия живот. Оттам нататък иде обратен живот, лошото в човека. Значи доброто е изчезнало от него, изгубило е своята цена. Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат да оценят човешката душа.

Затова на съвременните хора трябва да се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа. Има външни условия, при които ние можем да се развиваме, но тези условия не трябва да станат по-силни от нас. Богатството не трябва да става стимул, за да живеем добре. Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва да се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота. Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота. Единственото условие за продължение на живота е гладът. Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата. Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва да дадат насока. Яж малко, ако искаш гладът в тебе да произведе своя благотворен резултат.

Та казвам, в разбиране Христовото учение е разбиране на отношенията, които съществуват между хората. Разбирате ли това, в дадения случай вие сте се домогнали до същественото, и тогава ще започнете истинския живот. Това се изисква от вас.

„Влязоха в лодката, и вятърът утихна.“ Този вятър, който сега измъчва хората, трябва да утихне. Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им. Този вятър трябва да утихне и да се превърне в една трезва мисъл. Лодката, в която влизаме, трябва да има онези солидни качества, да не се изменя. И върху тези наши чувства да можем навсякъде да ходим. Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. Вятърът е нашият ум, който никога не трябва да снима нито един лист, а само леко да ги размърдва.

И сега две неща се изискват. Да престане този вятър да духа и да дойде вашето сърце в живота ви и вие да влезете в тази лодка. Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока да вземете. Христос, т.е. Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва да вървите. На хората отвън все им трябва едно показване, което ще дойде чрез хората пак. Моментът, в който са ви показали истината, този момент е важен за вас, а не последствията. В кибритената клечка най-важен момент е нейното запалване и ако я държиш дълго време, тя ще изгори. Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш да мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило. Запали ли се в тебе свещеният огън, ти си добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.

Тринадесета неделна беседа
24 ноември 1929 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев