Пасха Господня е

Втора глава от Деянието на апостолите

„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, пасха Господня е.“ Левит 23:5

Това, което ви четох, е тълкуване на това, което ви говорих сега. Мъдрецът другояче си представлява работите. Неученият казва – огън от огън произтича. Не е така. Огън от огън никога не може да произлиза. Огънят не е вечен. Казва се там „вечен огън“, но трябва да го е запалил някой, който е вечен. И движението не е вечно. Все трябва да има някой, който да го предизвиква. Трябва да има причини за това. Когато съвременните философи говорят за време и пространство, цели статии, томове са изписали върху времето и пространството. Какви ли не дълбоки разсъждения са правили. Обаче между мъдреците и децата знаят какво нещо е време и пространство. Но между учените от този свят едва ли след сто хиляди години едва ли ще имат една конкретна идея за времето и пространството.

Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане. Ние сами казваме дълго време и късо време. Всъщност дали съществува късо и дълго време, обективно не можем да го докажем, не можем да кажем колко е дълго или късо времето. Някой може да ни изпреде един конец и да каже, че го е изпрел в тридесет секунди, в тридесет минути или в един час. Сега времето и пространството има смисъл за необикновените хора, но обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Но ако ти нямаш понятие за време и пространство, нямаше да имаш никакво понятие за живота, защото животът сега се проявява във време и пространство, външно и вътрешно. Следователно това, в което животът сега се проявява, ти трябва да знаеш философията, в какво нещо е същината на пространството. Не е необходимо човек да знае какво нещо е в същността на слънцето. Даже и най-учените философи не знаят това. Те не са били на слънцето. Аз не зная колко от нашите философи от осем хиляди години насам са ходили на слънцето. Възможно е да са ходили само един-двама души, но тези философи не са поставили хронологически описания. Те са ходили и са замълчали по това. Те не са имали дързостта да кажат какво нещо е слънцето. Обаче учените хора, които не са ходили на слънцето, говорят много нещо за него. Действително които не са ходили в Америка, знаят много повече, отколкото онези, които са ходили. Някой чел една книга за Америка и след това описва впечатленията си. Неговото описание зависи от това, какво е разбрал от прочетеното. Например често, като чета някой роман, аз проверявам какво е искал да каже авторът. Например той описва някаква сцена, станала в Англия или във Франция, или в Америка, или другаде някъде, и в ума ми изпъква една сцена, която съвсем не е вярна с описаната. В ума ми тя е поставена съвсем другояче, а тя излиза друго нещо. И наистина, като правя проверка на описанието, излиза не тъй, както е описано. Той е поставил една къща на юг например, а тя е в ума ми на север. Друг път той описва една колиба, а аз си я представлявам цял палат. Значи има една разлика.

Та когато вие четете, ще намерите големи различия. Това показва, че всички учени хора не са на еднакво развитие. Някои хора имат способността да преувеличават нещата. Не че искат да лъжат, но той има развито чувство на преувеличение, на силно удивление. За да им предаде по-голяма цена, той ги преувеличава. Има един разказ, в който ясно се вижда способност за преувеличение на фактите. Един от старите гръцки свещеници проповядвал, че Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба. И след това веднага се обръща към слушателите си и им говори на гръцки: „Братя християни, да не мислите, че тези хлябове са били малки. Не, те са били големи като могили. И с такива хлябове не само пет хиляди, но и десет хиляди хора могат да се нахранят. Господ е това, не е някой обикновен човек. Той правеше големи самуни като могили. Обикновените хора правят малки самуни, а необикновените – големи като могили. Господ прави големи самуни.“ Някой си, като слушал, той не се учудил толкова на големите самуни, но се почудил на големите пещи, в които се пекли тези хлябове. И затова запитал пак на гръцки език свещеника за тези големи пещи.

И сега в света някои хора се чудят на хлябовете, други се чудят на пещите. И сега учените хора ни описват, че слънцето било един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от обема на земята. И те казват, че то не е населено, но вътре има огън и пари. Едни говорят така. Действително, възможно е и това, не можем да го откажем. За други пък тяхната мисъл не била вярна. За които вярват, вярно е, но ад, който не вярвам, за мене не е така. Може би аз да не вярвам в това, но може и да съм крив. Аз казвам – възможно е да е така слънцето, но възможно е и да не е така. Обаче идват други учени, които твърдят следното за слънцето. Между слънцата съществувала някаква война, та често напредналите същества от едно слънце правили нашествия на друго някое слънце. Но всяко едно слънце, за да се запази от тези неканени гости, си образувало една огнена фотосфера. Слънчевите жители обгръщали цялото слънце с известна енергия, която те привличали към пространството. Тя била някаква огнена материя, а отвътре жителите са живели, оградени, преспокойно, без да ги смущава някой. Ако вярваш в това, така е. Ако не вярваш, не е така. Това е въпрос. И когато някои хора не могат да разрешат някой въпрос, те казват – той е научен въпрос. Вие казвате – наука е това, не е доказано, но ще се докаже. Този въпрос е на изследване, но за в бъдеще, както науката е доказала много неща, така ще докаже и това. Доказано е – всеки квадрат, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност и второ, всяка окръжност, вписана в квадрата, е по-малка от самия квадрат. Преведете сега тези неща. И след това казват учените, че сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави, или на 180 градуса. Казвам тогава, че триъгълникът е равен на половината окръжност, понеже в една окръжност има 360 градуса. Какво ще разберете от това. Така не разсъждават учените хора. Учените хора казват, че сумата от ъглите на един триъгълник е равна на два прави. Който разбира това нещо, ще види, че то има приложение в механиката. Но механическият живот има друго свое приложение.

Ако ти от един механически живот можеш да съдиш за разумното същество, което е направило този механизъм, значи тази механика е под опекунството на тези разумни същества. Но ако от механиката ти не можеш да направиш никакво заключение за тези разумни същества, това е едно глупаво положение. И ние казваме, че в природата съществуват известни линии или плоскости, или окръжности, или фигури, или какво и да е друго, което принадлежи на едно разумно същество. Те са начертани от едно разумно същество. И този терен е разумен. Обаче има известни линии, известни плоскости, които принадлежат на разумни същества. Например ти виждаш някъде една колиба. Тази колиба е съградена от един прост овчар. Другаде виждаш един мраморен палат. Тази форма е съградена от по-интелигентно същество. Намериш един термометър. Той принадлежи на някое разумно същество. Обаче намериш ли една овчарска тояга, тя е на някой овчар. Какво измерва единият и другият? Единият с термометъра си измерва температурата, а българският овчар измерва гърба. На своите овци. Та казвам, тези тояги, тези термометри съществуват за всички наши вярвания. От хиляди години насам има известни напластявания, известни вярвания за Бога, за онзи свят, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и за сестри, за това-онова, но питам, от всички тези вярвания, от всички тези теории кое е онова вярното, което ти можеш да приложиш в дадения случай? Защото реалността в света трябва да има известно отношение към тебе, живия човек. Щом тя няма никакво отношение към тебе, тя е безпредметна и към самия тебе. Тя вече не съществува за тебе. И тогава ние изваждаме един велик закон – всяко нещо, което тебе те ограничава, то е по-силно и по-разумно от тебе. Всяко нещо, което ти ограничаваш, ти си по-силен и по-разумен от него. Такъв е законът, но ще знаеш, че това, което те ограничава, е по-силно от тебе. Това не подразбира външни ограничения, но такива, които те ограничават отвътре, това, което дава направлението на твоя ум. Тези същества, тези богове, които съществуват от памтивека, които хората са създали, както и ангелите, херувимите, серафимите, даже и архангелите, – пред лицето на Бога всички тия същества по същество имат толкова цена, колкото и човекът. Но по знание и те са на степени, както и хората са тук, на земята – полковници, подполковници, генерали и ред още има разни чинове. Това не подразбира, че полковникът непременно знае повече или че е по-благороден от войника, например. Не, но има случаи, дето много войници седят много по-високо и в морално, и в умствено отношение от своя полковник. Възможно е и полковникът да седи по-високо, но казвам, че чинът ни най-малко не показва същината на човека. Може някой човек да е министър или княз, но това още не определя положението му като човек. Ние, хората, сме поставили тези форми на нещата. Хората не се раждат полковници, нито пък генерали. Има неща, които ние отпосле създаваме. Трябва да правим разлика между всички тия чинове. Те са създадени по време и пространство, но не и по същина. Казвам, ако имате едно верую, което е заето отвънка, защо ви е то? Да кажем, че си чел много книги, учил си шест, седем, десет години, свършил си и университет, учен човек ли си? Не си учен. Ти си само произведен учен. Ти си дотолкова учен, доколкото един полковник е полковник. След тридесетгодишна служба го уволняват и той става в запас. И той не може да заповядва повече. За колко години е бил полковник? За тридесет години. Докато е в армията, той заповядва и всички слушат гласа му. Щом го уволнят, той няма вече тази сила. Питам, ако твоята интелигентност продължава само двадесет години и след това ти не можеш да разрешаваш научните въпроси на битието, ти не си ли един полковник в запас? Докато ги разрешаваш, ти си полковник на действителна служба. Разрешаваш на този-на онзи въпросите, но щом дойдеш в запас, нито въпросите на другите, нито своите можеш да разрешаваш. Обаче нито един от вас не се е спрял да мисли на действителна служба ли е, или е уволнен. Има религиозни хора на действителна служба, има религиозни хора и в запас. Има учени хора на действителна служба, има и учени хора в запас. Има ученици на действителна служба, има ученици и в запас.

Трябва ви това по-тънко схващане за живота, за да можете да обясните по-сложните проблеми на вашия живот и да се освободите от една вътрешна тревога, която съществува у вас. Някой казва например: „Малко пари имам, малка заплата ми дават. – Казваш: – Имам само две-три хиляди лева на месец, но не ми стигат.“ Добре, ами защо трябва да се тревожиш? Ти поне си на действителна служба. Ами какво трябва да прави и да казва онзи, който е в запас и който е уволнен преждевременно, преди да е навършил години за пенсия? Ти казваш – с три хиляди лева не се минава. Той казва: „Аз и без три хиляди лева минавам.“ Питам, как е възможно ти да не можеш да минеш и с три хиляди лева, когато той минава без тези три хиляди лева? Как седи тази идея? Ти мислиш, че тази работа не става, а той мисли, че става. И става. Питам го, как минаваш без три хиляди лева? „Е, горе-долу минавам.“ И двамата преминават живота си. Ще ви приведа един пример от живота.

В старо време едно гръцко семейство обичало добре да се облича и през лятото носили копринени дрехи, с които се представяли пред хората. Благодарение на това те нямали какво да ядат. Един есенен ден те си наготвили коприва за ядене и по време на обяда им влиза при тях един познат. Те веднага скриват яденето, копривата, под трапезата, на която били насядали – стара българска трапеза, и набързо сложили отгоре парче сирене, да минат за благородни хора. Те считали, че коприва ядат само простите хора. Питам, защо човек трябва да се срамува, като яде коприва? Този човек седне пред някоя бирария с жена си, пред тях седят чаши с бира, пият и приказват, а отгоре на това жената пуши цигара, като считат, че само културната жена може да пуши. И това не е срамно за тях. Той със своята папироса в уста и жена му също – и двамата пушат, но това не считат за нещо. Напротив, то е в рамките на съвременната култура. Нямам нищо против това. Даже когато видя един човек да пуши, казвам, поне този човек е жив. Ако той не пушеше, щеше да бъде умрял човек. Вие цял живот се мъчите да убедите някого да не пуши, а аз, като го видя, че пуши, радвам се, че този човек е жив. Ще кажете: „Виж как убеждава хората да пушат.“

Питам, кой не пуши? Може ли нещо без дим? Че ти, като запалиш огъня си, не пушиш ли? Пушекът от твоя огън не представлява ли една голяма цигара? Като запалиш печката с това, не е ли една голяма цигара? Ти само отвън минаваш за културен, а отвътре излиза дим. Овчарят не е станал още културен. Той отвънка изпуща дима си, а като стане културен, тогава ще прекара дима си през зъбите. Мислим ли, че правим добро, като изсичаме дърветата и ги туряме на огъня си? Казвате, Господ дава тези дървета. Онзи, който пуши, той само листата на тютюна гори, а вие изсичате цели дървета. Кой ви позволи да горите дърветата? Това са само философски разсъждения. Аз не казвам, че това изобщо не е правилно. Ако Бог е създал света такъв, какъвто е сега, ние нямаме право да отсичаме нито едно дърво. Ние имаме право да отсичаме само сухите дървета, които са изсъхнали, но Господ не ни позволява да отсичаме живите дървета. Най-после кой от съвременните хора е отишъл поне един път досега в невидимия свят да поиска оттам една квитанция или едно разпореждане да отсичат дърветата? Тук, във физическия свят, има позволение за това.

Оттук аз изваждам един морал. Каквито сме отвън, за външните работи, такива ще бъдем и отвътре, за вътрешния живот. Има една наука в света, по която можеш да познаеш човека. От първата дума, с която един човек може да те посрещне, ти ще познаеш какъв е този човек. Първата дума, с която ще те посрещне един човек, тя е ключът на една природна гама. От думите му ще се определи какъв е човекът. Първата дума, която човек изговаря, определя какво ще получи. Когато чуя един човек да се моли на Бога, от първата дума аз мога да позная дали ще се отговори на молитвата му, или не. Ако се моли за пари, още от първата дума на своето прошение аз ще позная дали ще получи пари, или не и изобщо какъв отговор ще получи. Когато иска назначение на някаква служба, още първата дума в заявлението показва дали този човек ще бъде назначен, или не. Когато подаваш заявление до някой министър за служба, най-първо ти трябва да го намажеш от всички страни. Как ще го намажеш? С парфюм. Като лъхне онази миризма на парфюм, че още от първата дума да се спре погледа на министъра. Това значи да си намерил цаката на работата. Намериш ли цаката на този министър, той веднага ще те назначи. Това се отнася за онези, които искат служба. Същото важи и за онези, които търсят някой приятел. Искате ли един човек да те обича, бил той твой приятел, твоя майка или твоят баща, пак ще приложиш същия закон. Първата дума, която синът е казал на баща си, когато за пръв път е проговорил, тя определя, тя решава неговата съдба. Бащата е запомнил тази дума. Както и колкото да се измени отпосле синът, бащата не може да забрави първата дума, която синът е казал. Първата дума е характерна. Тя е атавизмът в човека. Първата дума, която детето каже сутрин на баща си, тя определя съдбата му за през целия ден.

Следователно първата дума, която изговорим при събуждане на нашето съзнание, тя определя какъв ще бъде целият ни живот. Първата стъпка, която човек направи съзнателно, определя целия му живот. И тогава вие, които не разбирате законите, ще кажете: „Страшна работа е тази.“ Тя е станала вече. Това е една философия. Ето каква е идеята, която аз разбирам. Всяка сутрин, като ставате, с каквато мисъл се събуди съзнанието ви още при изгряване на слънцето, такъв ще бъде и целият ден. Една дума определя ИЛИЯ ден. Един ден, това е един живот. Ако ти всякога започваш с тази дума, животът ти всякога ще тече по един и същ начин. Трябва да дойде един ден, през който ти да измениш ключа на твоята гама. Ако ти започнеш деня със съмнение, през целия ден ти ще ходиш със съмнение. В този няма да вярваш, в онзи няма да вярваш, този ще бъде лош, онзи ще бъде лош. И няма да намериш нито един пункт, върху който можеш да се спреш. Питам, какъв ще бъде животът ти при това положение?

Сега от това гледище да ви определя какво нещо е злото. Това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре мислиш, а отвън можеш да направиш, е добро. Това е едното определение. Второто определение – това, което отвътре мислиш, а отвън не можеш да направиш, е зло. Това, което отвътре не мислиш, а отвън можеш да го направиш, е добро. Защото в дадения случай външният свят е Божественият свят. Това подразбира – ако у тебе е дошла една Божествена идея отвън и ти не я приложиш, това е зло. Следователно това зло има обратна реакция. Човек има един обективен свят и друг един вътрешен, субективен, Божествен свят. Той има един вътрешен обективен свят и един външен обективен свят, Божествен свят, и обратно. И следователно, ако вътрешното, Божественото не се реализира отвън, то е зло. И ако вътрешното, Божественото се реализира навън, то е добро.

Та умен човек е онзи, който от Божествения свят вътре в себе си изпълнява волята Божия отвътре навън. И после учен човек е този, който отвън, от своя Божествен свят изпълнява волята Божия, своя обективен свят. И при това вие трябва да знаете, че Бог не живее в хората, тъй както те разбират и често казват „Бог живее в мене“. Питам, на кое място Бог живее в тебе? Казваш: „В душата ми живее Бог.“ Тази душа, за която вие говорите, тя не живее в тялото ви. Тя се проявява чрез тялото, но ние същевременно усещаме, като че живеем някъде, но това място е недостижимо. Ние живеем, но усещаме, че сме разсеяни нещо, като че мислим за друго нещо. Казвате: „Фантазирам нещо.“ Значи ти си някъде вън, не си в тялото си. физическото тяло е една станция, но вън от тази станция има нещо много повече, отколкото е проявеният човек. И при сегашните условия целокупният човек още не е въплътен. Следователно той не може да бъде съвършен. Той има свои недъзи. Вие имате едно дете, което постепенно расте, но каквото е детето от началото, такова си остава и като възрастен човек. От това гледище старият човек не може да придобие нито един милиметър повече от своето знание, което е имал. Каквито способности прояви той в един живот, още в началото на живота си, толкова ще останат и до края на живота му. Детето е едно семе, а старият човек е един плод. Следователно семето мяза всякога на плода и плодът мяза на семето, развито в своята пълнота. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът.

От гледището на тези разсъждения вие не трябва да мислите, че Господ е направил света. Не, в това именно седи и свободата на човека. Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени. Едно същество, по-умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви. Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй. Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.

Вие питате това волята Божия ли е. Не питайте. Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро. И следователно, ако ти си един разумен човек, ти можеш да се избавиш от тези условия. По този начин има един малък пример. Когато Господ създал света с всичко хубаво във вселената, всички богове се събудили, взели своите китари и направили един хубав хор, както те знаели, и започнали да се веселят. В това време един от боговете казал: „Знаете ли, че една от най-хубавите светли звезди изгасна?“ „Така ли?“ Всички спират своите веселия и песни. Всички се запитват защо и как изгасна тази звезда. Да, и ние от хиляди години сме изгубили най-хубавото. Една вечер, като били така събрани боговете, чули звездите да се разговарят помежду си: „Вярно е, че най-светлата звезда се изгуби, но вселената е така направена, че нищо в нея не може да се изгуби.“ Звездите знаели повече, отколкото боговете. Така и вие мислите, че има нещо, което сте изгубили. Някой казва: „Имах една светла идея като една светла звезда, която изгасна.“ А ти сега си едно от събудените същества, което, като погледне на света, казва: „Липсва ми нещо.“ Какво ти липсва? Липсва ти това, че ти още не си възлюбил Бога.

Сега ще ви цитирам не буквално, но приблизително един пасаж от един английски поет. Ще ви го предам на български език. Той казва, че всички същества в света, които ни обичат, имат желанието да ни държат в безопасност, вследствие на което ни и ограничават. Излезеш някъде, и те питат веднага де отиваш, де ходи. Дъщерята излизала някъде, майка ѝ веднага я пита де ходи. Ученикът излиза някъде, веднага учителят го пита де отиваш. Връща се отнякъде, пита го де ходи. Войникът излиза от казармата, веднага го питат де отиваш. Ако не отговори, както трябва, ще го арестуват и ще го накажат. Всички правят това нещо от любов. Но има една любов, която е по-горе от всички – Божията любов, която ни оставя свободни. Бог никога не пита де ходи. Той всякога ни оставя свободни. Всички питат защо светът е направен така, че трябва да грешим. Защото сме свободни. Бог ни оставя свободни и като грешим, и след това той ни оставя да понесем последствията и наказанията от тези грехове. Той ни най-малко не се безпокои от нашите грехове. Всеки човек, след като съгреши, той сам носи последствията на своите престъпления и грешки. Може ли един човек, който е турил ръката си в огъня, да се не изгори?

При един американски професор идват двама студенти, единият от които казва: „Господин професоре, еди-кой си наби този студент. Искам да ви кажа, за да го накажете и вие.“ „Ами ти какво направи с него?“ „Аз го набих.“ „Щом си го набил, аз няма защо повече да го бия. Има ли някой от двамата ранен?“ „Има.“ „Тогава доведете го при мене да го превържа. Как е ранен?“ „Главата му е пукната.“ „Няма нищо. Друг път ще се научи да бъде по-предпазлив.“ И с това въпросът се свършва. Така постъпва именно и Господ. Та нима всички ние не носим все пукнати, все превързани глави. Кому от вас не е била пукната главата? Това, което сега искам да използвате, да извлечете поука от него, седи в следното. В старото се крие новото и в новото се крие старото. Това трябва да знаете.

Казано е, че в края на века в четиринадесетия ден на месеца ще бъде Пасхата Господня. Пасхата Господна е старият обичай на евреите, който представлява излизането им от Египет. И досега още евреите празнуват излизането си от Египет. И сега казват, че Христос ще стане такава Пасха Господня за избавлението на евреите, т.е. за избавлението на човечеството. Кое е новото? Ние имаме вече Пасхата. Христос дойде. Нали всеки ден хората, като се събират в църква, говорят за това, че Христос дойде за нашето спасение. Питам, кое е новото сега? Новото в света, това е светлината. Новото в света, това е свободата. Новото в света, това е новият живот, който трябва да дойде, да знаем, че чрез тази Пасха действително сме излезли от Египет. Ако ние, които сме излезли от Египет, днес имаме по-голямо робство, тогава какво освобождение сме придобили? Ако ти, който вярваш в Бога, постоянно се тревожиш и нямаш никаква свобода, какво освобождение си придобил? Казваш: „Аз се освободих от заблудите на света.“ Освободил си се от едни заблуждения, но имаш други. И тогава иде ученият човек, който казва, че корените на плодовете били горчиви, а плодовете – сладки. На греховното знание корените са горчиви, а плодовете му са сладки.

Аз казвам, на истинската наука и корените са сладки, и плодовете са сладки. Това е наука. Нищо повече. Всяко знание, което не може да се приложи в живота, е греховно знание. Например някой човек измисля нещо за пакост на хората, а не за тяхно добро. Това знание има вече горчиви корени. Ти ставаш банкер, да дереш кожата на хората – това твое знание има горчиви корени. Ти ставаш адвокат и съдиш някой невинен, осъждаш го да се обеси, подписваш неговата присъда – това твое знание има горчиви корени. Всяко едно знание, на което корените са горчиви, има лоши последствия. И тогава хората са измислили следното: „Е, Господ ще ни прости.“ Да, ще ни прости той, аз не се съмнявам в това. Но ние не можем да бъдем простени, докато не понесем последствията на своите погрешки и престъпления. Затова човек трябва да бъде герой. Геройството в света седи в единственото нещо, което може и да ни спаси – да признаем истината в себе си. Ние трябва да бъдем свободни, да признаем истината в себе си. Който обича малко да полъгва, то значи, че той не говори истината. Той не я признава в себе си. На такова знание корените са горчиви. Аз съм слушал много сестри да говорят – не само тук, в България, но и в Америка, и съм намирал, че корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. На други съм намерил, че корените са сладки, а плодовете горчиви, а на трети и корените, и плодовете са сладки. Това е до разбирането.

Казвам, ние трябва да дойдем до разбирането в живота. Вие казвате – трябва да се живее. Да, ако ти имаш една наука, на която корените са горчиви, трябва да знаеш, че и плодовете ѝ ще бъдат горчиви. Тези корени непременно ще дадат оттенък и на плодовете и този плод ще умори човека. Кажете ми някой човек, който да е бил на каква и да е служба – било лекар, било адвокат или чиновник, и да е имал някакви и най-малки тревоги в живота си, и да е свършил добре. Колкото и да са малки тези тревоги, те представляват известни киселини, които в края на краищата ще уморят този човек и той ще свърши със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек, като става сутрин, да има една светла мисъл и като погледне наоколо си, всичко да му проговаря? И този човек, като минава през гората, ще знае, че нищо лошо няма да му се случи. Отляво и отдясно ще го придружават разумни същества със своите мечове. Ангели със своите мечове ще го пазят. Кой ще смее да го бутне. Казано е за такъв човек – косъм няма да падне от главата ти без волята Божия. Така е за всеки, който вярва в Бога. Косъм няма да падне от главата му.

Аз не разбирам вашата вяра. Вие ще се простите с вашата вяра. Ще я държите настрана. Не смесвайте вашата вяра с тази, за която ви говоря. Тази вяра, за която ви говоря, е от друг свят. Като говоря някой път за хората, аз започвам с тази вяра. Тази вяра е свещена, тя носи безсмъртието в себе си. Тази вяра носи истинското знание в себе си. Някой ме пита дали съм виждал ангели. Ако кажа, че не съм ги виждал, ще излезе, че не говоря истината. Ако кажа, че съм ги виждал, ще излезе, че имам високо мнение за себе си. Казвам, да живееш между ангелите и да ги разбираш, няма по-добри приятели от тях. Но ако не ги разбираш, ти ще се намериш в положението на един вол с говедаря си. И като влезеш в ангелския свят, ще усетиш голям вътрешен смут. Не че те те ограничават. Напротив, ще ти влияят със своето знание. Обаче ти отвътре се усещаш постоянно ограничен. Те и да искат да ти помогнат, не могат. Ако имаш дома си един инвалид, както и да го пипнеш, все ще каже, че не си знаял как да го пипнеш. Не е ли по-добре човек да бъде здрав? Досега съм срещал само една жена в България, която гледаше болен мъж цели седем години и казваше: „Толкова време гледах болен мъж, но никога не ми дотегна. И след като мъжът ми си замина, аз си мислих, че добре беше да поживее още малко.“ Може и други жени да имат такава опитност, но аз зная само една. А други жени биха казали: „Втори път такава опитност не искам да имам.“ И наистина, голямо изпитание е това. Но тази жена казваше: „Аз го обичах от сърце и с удоволствие го гледах, но се радвам, че и той си замина добре.“ И мъжът ѝ казвал: „Аз много благодаря на Бога, че ми даде възможност такова едно същество да ме гледа тъй, както и аз не бих се гледал, ако бях здрав.

Та казвам, трябва ни едно знание за живота. Това значи, че това знание ще ни освободи. Знанието е едно средство. Това знание, което сега придобиваме, няма да ни подигне, то е само едно средство. Човек по същество носи в себе си скрити, заложени способности и възможности. Казват за някого – той е като божество. Това е една крайност. Някой път човек се чувства като животно и казва: „Аз съм цяло животно.“ Ако ти под думата „животно“ считаш, че не си използвал правилно благоприятните условия на живота, които Бог ти е дал, ти си прав тогава в своите съждения. Но ако ти под думата „животно“ разбираш, че Господ нищо не ти е дал, ти си на крив път в своите съждения. Ако ти, който се считаш като едно божество, мислиш, че Господ те е надарил, без да си го заслужил, а на другите нищо не е дал, ти не си прав. Това е един резултат на усилия, понеже ти си работил в съгласие с този велик закон. Бог, който те е надарил с толкова способности и дарби, направил те е като едно божество – Божественото око е зорко, и то иска да те възнагради за твоите усилия. Бог не се нуждае от нас. Той няма нужда от никакво възнаграждение. Затова именно нас възнаграждава. Същият английски поет казва: „Господи, ти нищо не се нуждаеш от нас, но ако не бях аз, кого щеше да възлюбиш? Човек съм аз, за да може Божията любов да се прояви върху мене. Ако аз не бях, кого щеше да любиш?“

И тогава казвам, Господи, понеже ти ме любиш, тогава и аз искам да проявя любовта, която ти проявяваш към мене. Това е най-простата мисъл, която може да осмисли нашия живот. Това е най-елементарното положение. Вие може да четете Писанието, да видите опитността на светиите, на апостолите, но има една друга книга, от която те се ръководеха. Тази книга не е меродавната, от която всички апостоли и пророци се ръководиха. Йеремия, който е писал, имаше ли тази книга в себе си? Нито Аврама, нито Йсая, нито Данаил имаха такава книга. Тя излезе едва след Мойсея. Той отиде в Египет, събра оттук-оттам нещо и отгоре му дадоха нещо и той написа Петокнижието. От каква книга например се ръководеше Аврам? Той, без да има някаква книга, беше приятел на Бога. Той беше богоугоден. Аз наблюдавам, някои евангелисти обръщат, пишат, четат Библията и казват – това е цяло богатство, но много от тия евангелисти, които имат Библията подмишница, нищо не прилагат от нея. Но Аврам имаше друга една свещена книга. И всеки, който има тази книга подмишница и в сърцето си, тя може да го направи приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, но питам, чели ли сте вие нещо от нея? Аз никога не обичам да говоря за неща и за книги, които никога не съм чел. Аз всякога говоря за неща, които съм чел. Ако не цялата, то поне по няколко страници от нея. Обаче само така ще познаете каква книга е тя. Опитайте на какъв език е написана тя.

„Ако говоря с човечески и с ангелски езици, а не на езика на хората, нито на езика на ангелите, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Апостол Павел като изказа този стих, той се силеше по този начин да прикрие истината. Той казваше – любовта дълго търпи, благосклонна е, и после се отдалечаваше. Човек трябва да има търпение. Не е въпросът да ни чука някой сол на главата и да казваме, че сме търпеливи. Никаква философия няма в това. Според мене търпението се изразява в това, когато аз мога да изслушам докрай да свири някой велик музикант, някой велик гений. Но да слушам блудкавите работи на някой човек, това не е никакво търпение. Тъй пише в тази свещена книга. Да дойде при мене един светия и да ми разправя реалността на своя живот, как прекарва в пустинята – и го изслушам внимателно докрай, това е търпение.

И Бог е дълготърпелив, понеже ни чака да проявим доброто. Ти тъкмо си започнал да разправяш своя разказ, но направиш едно зло, и веднага прекъсваш разказа си. Там е злото. След това той ни чака отново да продължим разказа си. Тъй пише в свещената книга, която аз съм чел. Някой мъж казва: „Лошо, моята жена как да я търпя?“ Ти не можеш да търпиш жена си. Кой мъж е дълго търпял жена си? Какво има да я слуша и защо трябва да я търпи? Той трябва да превежда всичко това, което тя му говори. Тя казва: „Ти си един първокласен глупак, един първокласен будала. Я виж как другите хора се осигуриха, направиха си къщи, създадоха си положение, а ти ходиш да пасеш говедата на владиката. Всички се облякоха, децата им облечени, докарани, а ти със своя ум гол ще ходиш.“ Той трябва да превежда думите и да каже: „Действително права е жена ми. Аз още не съм си съградил къща. Градя я още. Права е жена ми, че ако вървя така, човек няма да стана. Един ден обаче човек ще стана. Че съм оголял, и в това е права. Ядох и пих досега, но отсега нататък ще спестявам да си направя един нов костюм, та всички да се учудят.“ Това значи да търпи – превод да направи. Защото, ако му говори земните работи, какво ще придобие? Тя, като го укорява, от любов прави това. Като му говори така, после тя се поусмихне, става по-сериозна и го погледне, да види какъв ефект са произвели думите ѝ. Професорка е тя. Хубаво, не е лошо това нещо. Питам, колко пъти жената има право да държи лекции на мъжа си по един и същ предмет, по една и съща тема? По един предмет – само една лекция. Втората лекция, тя вече не трябва да бъде по същия предмет, че е глупак и т.н. По друг предмет ще говори сега. Разнообразие трябва да има в темите ѝ. Щом повтаря предмета, законът вече се изменя, тя не е учена жена. Тя не е професор. Тя почва да протака работата. Не, втори път – друга тема, на друг предмет. Той ще ѝ каже: „Сега вече върху друга тема.“ Ето какво ще му каже тя: „Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от окръжността.“ Втори път какво трябва да каже? „Съградената къща в един квадрат, който е вън от окръжността, и една къща, съградена в окръжността във вид на сфера или куб, е по-малка от самата сфера.“ Това е новата теория.

Та казвам, сегашните хора искат да знаят нещо за старите истини. Те казват: „Кажете ни нещо за старите истини.“ Коя е старата истина? Стара истина е и новата истина, която е умряла и се е разбила. Кажете ми кое е новото в науката. Ако в науката, в геологията например или в друга някоя наука като в бактериологията има нещо ново, то трябва да се съобщи. Например ново ще бъде, ако някой учен след дълги усилия и размишления открие нови бацили или клетки, които, като се вмъкват в човека, могат да го подмладят. Не е наука това, да се отреже парче кожа от гърба на някого и да се присади на носа. Това е присадка. Тия учени професори трябва да имат своя лаборатория, свой серум, в който да развиват тези клетки, които могат да произвеждат кожа. Та като дойде да присаждат, да не става нужда да режат кожа от друго място. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че има мъжки, има и женски клетки, има благородни и по-неблагородни клетки. Ще вземе едно парче от кожата, която изкуствено са култивирали и по този начин ще могат да я присадят на друго място в организма. Това считам наука. Но от гърба на някой човек да режеш кожа и да я туряш на друго място, това вече е присадка. Ще кажете: „Възможно ли е това?“ Не, това е присадка само. Възможно ли е тогава да се култивират такива живи клетки? Възможно е. Това е наука. Тези клетки в света съществуват въз основа на безсмъртието. Аз зная известни клетки, които носят в себе си запас от безсмъртие. Само че трябва да дойде едно разумно същество, което да донесе тези клетки. То трябва да знае времето, когато трябва да ги донесе, за да направи един запас от тях. Това е едно съчетание. Ако този човек приготви такива клетки за един престъпник, какво добро ще му донесе? Той ще го застави да прави повече престъпления.

Следователно, ако днес още това не се допуща, то е по причина на това, че сегашните хора биха употребили сегашното добро не за добро, но за зло. За някои това е невъзможно при сегашните наши мисли, а за някои при същото положение е възможно. Тези клетки съществуват. Има известен род мисли, които могат да ни наведат на известни действия. Ако станеш сутрин, има известни мисли, които могат да те наведат на нещо особено. Те са безсмъртни. Има мисли безсмъртни, има мисли и смъртни. Но тези безсмъртни мисли ще дойдат точно на своето време. И ако този момент ти изгубиш съзнанието си, тази красива безсмъртна мисъл ще остане незабелязана. Тя ще мине и замине и няма да остави нищо в тебе. Та ние сме от тези хора, когато наближи доброто, ние си затваряме очите, а когато наближи злото, ние си отваряме очите. Това е всичкото. Всеки от вас иска да знае какво представлява той самият. И вие не търсите доброто у хората, но лошото. Той ходи подире му, наблюдава го да улови нещо лошо. Някоя жена преследва мъжа си, ходи подире му като някой детектив. В това отношение всички сме престъпници. Няма добри хора. Учителят, професорът иска да улови ученика, студента си в незнание и да го скъса. Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и студенти. Все искат да ги скъсат, да им покажат, че не знаят. Учителят трябва да търси доброто в своя ученик. Да намери някоя добра черта в него, в неговия разказ, в неговата стойка, в хубавото му разбиране на геометрията, на разните предмети. Учителят се бои да не би ученикът му да го засегне и казва: „Ще го скъсам. Да не си дига много главата. Чакай малко да му натисна главата.“ Хората днес се боят повече от това, да не ги засенчи някой. И затова искат един други да си напакостят, да не си вирват много главите нагоре.

Та казвам, има една обща идея за всички. Тази идея е обща за сегашната култура. Ние казваме – светът ще се оправи. Като отидем в онзи свят, ще се оправи. Добре, ами този и онзи свят не са ли едно и също нещо? Те не са ли един и същи свят? Твоят физически свят е стомахът и той има три области – стомахът е раят, тънките черва са чистилището, а дебелите черва са адът на физическия свят. След това имаме двете крила на белите дробове – дясното и лявото крило. Дясното е добро, а лявото е зло. Защо сърцето на човека е малко наляво? Защото той се е отклонил наляво. Следователно раят му е малко изместен. Дясното крило е раят, а лявата – адът. И като разгледаме главата на човека, имаме пак същото разпределение. Отпред главата на човека, неговото чело, неговият ум, това е доброто. Злото е отзад, а божественото отгоре. Значи главата е небето, дробовете, това е физическият свят, а стомахът е първата, това е адът, чистилището.

Сега някой ще каже: „За кой ли свят се говори?“ Та когато ви говорят професорите за онази плодотворна страна на човешките благоухания – по нивите е пълно с тях, питам, кой от вас е ял чисто жито досега? То не е култура. Това е разбиране на хора от един невеж свят, на един грешен свят, опорочен във всички свои замисли и лакомии. Заравяйте човешките извержения надълбоко, не ги оставяйте по нивите. Не само човешките, но и тези на овците, на говедата трябва да заравяте. Яжте по малко, не се лакомете, ако искаш да си изчистиш живота. Ако ти поддържаш в себе си идеята, че овчият, че волският тор ще произведат нещо хубаво на нивата, то най-първо опорочаваш ума си. Въпросът не е за външността, той е за вътрешността. Човек не се опорочава от това, което е отвън, но се опорочава от това, което е отвътре. Ако ти мислиш, че някой прави престъпления, ти не го допущай. Допущаш ли това, ти опорочаваш себе си. Ти даже и не се интересувай за храната на хората, ако искаш да бъдеш светия. Ако ти вярваш в това, че Господ живее в сърцата на хората, остави този човек, не го съди. Има стража за това.

Вие мислите, че светът е лош. Каква е идеята за лошия свят? В какво седи злото? Доброто на външния Божествен свят не е реализирано в нашия обективен външен свят. И следователно нека направим усилия да реализираме тия неща. Живейте вие само един ден в любовта, за да видите какво нещо е любовта. Аз не ви казвам сега, че вие не сте живели в любовта, но любовта на една мравя, на една пчела, на един гълъб или на една гургулица не може да се сравни с любовта на един човек и любовта на един човек не може да се сравни с любовта на един ангел. Има едно специфично вътрешно разбиране за идеята, за понятието на любовта. Има много нещо, много чувства у нас, които са обусловени с любовта. Ако любовта е само едно настроение, то е друг въпрос, но ако любовта е един вътрешен подтик, една вътрешна сила, която обуславя целия живот, както и целия умствен човешки бит, както и цялата човешка култура, както и цялата наша личност, ние трябва да се замислим за любовта, която функционира в света, но и да видим какви отношения има тя към всички вътрешни сили. Когато свържем любовта с всички сили в природата и направим всички тия сили да произтичат от нашия живот, ние ще дойдем до една наука да могат всички тези сили да функционират правилно в нашия живот.

Ти например искаш един човек да те обича, да мисли за тебе. В какво седи тази проста мисъл, че искаш някой да те обича? Всеки човек иска мисълта на неговия любим да бъде насочена към него, да го насърчава. Това е по човешки. Ако някой добър човек вложи мисълта си към тебе и те мисли, той ти помага. Тъй както един човек хване едно дете за ръка и го води, такова нещо представлява и една добра мисъл. Аз не отказвам това, но казвам, когато онзи, който ви обича, е насочил вашата мисъл към вас, вие трябва правилно да използвате тази мисъл. В момента, когато не използвате тази мисъл правилно, този човек ще обърне мисълта си от вас и без да иска, ще ви отправя лоши мисли. Това не е съзнателно и нарочно, но онзи, който не ни обича, той, без да иска, ще ви отправи своите лоши мисли и желания. Това не иска той, но то ще се яви като резултат на вашето неразбиране, вие ще предизвикате лошите мисли.

Та казвам сега, в какво седи тази Божествена наука? Казано е: „Дойде Духът и накара тези хора да говорят на разни езици. – Казано е в Писанието по-нататък: – Те не само че ще говорят, но ще напишат законите си в сърцата им.“ Та необходимо е в сегашния живот именно това вътрешно знание, това вътрешно опознаване. И ако ти имаш тази вътрешна наука в себе си, няма защо да ходиш на пазар и да седиш цял ден с мотиката си, да чакаш да те цанят. Ако ти имаш тази наука, ще отидеш направо в дома на онзи, при когото трябва да работиш. Този господар ще ти каже: „Много се радвам, аз само за тебе мислих.“ И той ще те заведе на лозето си, на нивата си. Там цял ден ще ореш, ще копаеш и вечерта като се върнеш, ще те нахрани. Ще ти каже: „Ела утре пак.“ И на другия ден пак ще отидеш на работа при този господар. А без тази наука ще чакаш да те пазари някой господар, ще се условите на някаква цена, но като му свършиш работата, той ще отбие от цената. Защо? Защото отиваме да работим там, дето не трябва. Вследствие на това у всинца ни се създава един неестествен живот. Ражда се човек и майка му и баща му го готвят за инженер или за лекар. Това е неестествено положение. Човек все е роден за някаква професия в света. Всички хора не са родени за лекари, нито за професори, нито за владици или свещеници. Разпределени са службите в света. Красиво е да знаем ние защо сме родени. За днешния ден, за този ден, за бъдещия ден е друг въпрос. Важно е за този момент. И тогава нашето верую трябва да съответства на това, за което сме родени. Това е, което ние, хората, наричаме вяра в Бога. И при сегашния космически живот планетите, които Бог е вложил, той иска неговият план да се приложи. Има същества, които взимат участие във вселената, но има същества, които не взимат никакво участие. Той иска всички същества да взимат участие в тази идея. И ако ние сме съзнателно носители на тази идея, ние ще бъдем носители и на своя живот. Тъй седи въпросът. Ако отсега трябва да ви учат на тази идея, да ви казват какво например е Бог, как трябва да му се служи, работата е свършена. Ако влезете в училището неподготвени, каква полза има това учение? Но ако влезете подготвени, ще можете да приложите нещо от това и за вас, и за другите. Това вече е друг въпрос. Та при сегашните условия волята Божия в света трябва да се изпълни. Това е великият въпрос, който седи на дневен ред. И всички учени хора, които говорят днес, те имат за предмет да уяснят това нещо. Всички говорят, че трябва да живеем добре, но едни разбиран под живот едно, а други – друго, трети – трето, четвърти – четвърто и т.н. Малцина философи или писатели са смеели да кажат истината. Ако пък я кажат, все ще има някакви примеси. Та сегашният наш живот мяза като на един абонат, който отива в гостилницата и се грижи само за едно – да се нахрани. Той се интересува само от едно – какво е сготвил готвачът и дали е сготвил добре, или не. А готвачът се интересува от това, дали ще му платят в края на месеца, или не. Един учител се интересува от това, как ще възпита учениците си и дали ще му платят на края на месеца. След това или ще го турят в запас и ще го пенсионират и той ще знае, че някога е бил учител. Обаче какво е излязло от тези ученици, които той е учил? И най-после какво е придобил от тези ученици? Проповядвал е, проповядвал е за Бога, когато той сам не е вярвал. Нито един от тях няма опитността, какво нещо е Бог. Кои проповедници са имали опитността, да са ходили на гости в онзи свят, да видят какво нещо е човекът. Не само това, но някои хора не са ходили даже и на себе си на гости.

Сега някой път човек се поглежда в огледалото и казва: „Красив съм.“ Не е въпросът до външността на човешкото лице, но вътре в човека има нещо, което той трябва да познае. Той трябва да познае вътрешността на своите обективни мисли, на своите обективни чувства, да види този обективен, този красив свят, да види придобитото от векове и да познае какво нещо е човекът, да види тази устроена форма. Тогава вие ще мязате на онзи човек, който дълго време се молил на Бога да му покаже своето бъдещо положение в онзи свят. Една вечер той сънува един човек, малко приличен на него, красив, богат, с големи познания човек. И той се влюбил в него. В това време той чува гласа, който му казва: „Това си ти. За този човек ти копнееш, това е твоят идеал.“ Той става сутринта и се запитва: „Мога ли аз да бъда това нещо?“ Да, това си ти. Като станеш такъв, ти ще излезеш от твоята хижа. Не е проявен човек тук, на земята. Казвате: „Сега да имаме едно верую.“ Какво верую трябва да имате? Когато Христофор Колумб тръгна да открива нова земя, зададоха му въпрос, от който отговор ще разберат дали той ще сполучи, или не. Съвременните философи му дадоха едно яйце и му казаха – ако той може да закрепи едно яйце на върха му, ще може и нова земя да открие. „Дайте му тук яйцето!“ Той взе яйцето, удари го на върха и го сплесна. То се закрепи. Всички философи с един глас отговориха: „Така и ние знаем.“ Така е лесно да се открие нова земя. Ако тези нови условия са толкова гъвкави, сплеснете ги и вие. От това Господ няма да ви пише никакъв грях.

Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква. Яйцето, което се излюпва, е сплескано яйце. Този е новият начин, по който трябва да мислите. Трябва да се знае конкретно какво представлява един народ, една фамилия, какво представляват отношенията на учителите, на професорите, на войника. Във всички тия отношения ние трябва да имаме едно правилно разпределение, а не тъй както си намислил едно и друго и да казваме, че и без това можем, и без онова можем. Има нещо, без което не можем. То е следното. В деня само едно слънце може да изгрее и да залезе. Две слънца няма. Само едно слънце има. В нашата система има само едно слънце и една месечина, вследствие на което трябва да имаш само една съществена идея като слънцето и друго едно отражение като месечината. Имаш ли две идеи, нищо от тебе не може да стане. Или казано на друг език, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако имаш едно слънце и не знаеш как да ореш и да сееш, нищо не можеш да постигнеш. Казвате, и без слънце може. Обаче на това единствено слънце се гради и огънят, и свещите, и електрическите лампи. Всичко в света се дължи на това слънце. И неговата енергия се превръща на земята. Ако това слънце измени своите отношения към земята, тогава и всички същества, които живеят на земята, ще изменят своите отношения и вследствие на това се ражда многобожието.

Казвам, трябва да имаш един Бог. Един Бог на небето и един Бог на земята. Това е една лъжлива идея. Ако ти почиташ баща си, трябва да знаеш, че в света има само един баща. Синът мяза на баща си. Но има нещо, по което той не мяза на баща си. В момента, когато той стане баща, между бащата и сина няма вече никакви отношения. Тъй щото, ако човек може да стане баща, тогава между него и Бога вече не може да има нищо общо. Щом кажеш, че ти си родил тези синове, ти вече не можеш да влезеш в Царството Божие. Ти направи ли земята? Ти вдъхна ли живот на своите синове? Ти никак не си вдъхнал. Това дете, което ти имаш, то не е от тебе създадено. Казвате „моето детенце“. Добре е и така да се мисли. Ще кажеш: „Това дете, което Бог ми е дал, външно аз минавам за негов баща. – А на детето си ще кажеш: – Синко, аз те намерих в своя двор. Аз не съм твой баща. Ти трябва да намериш баща си.“ И всинца ние наближаваме до една наука, която може да измени нашия живот.

Сега ние ходим в един неразбран свят. Онзи, който учи музика, не го изслушват и казват – не свири добре. Имайте търпение да го изслушате. Щом го изтърпя, той трябва да знае, че това е най-хубавото, което той днес може да даде. Аз ще го изслушам с всичкото си търпение и почитание, както аз мога да слушам. Какво мога да му кажа? Мога да му кажа, че това е много хубаво и т.н. Той нека си мисли, каквото иска. Това е според мене идеята, която е писал. Истината трябва да се казва на света.

Та казвам, във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която всички хора трябва да се стремят. Ние всички се стремим към това вътрешно разбиране, към това вътрешно разумение. Дойде ли до един механически начин да се наложат нещата, аз не съм за това налагане. Не е въпросът да се налага чрез закон да бъдем добри. Така не можем да бъдем добри. Нито любовта може да ни се наложи по такъв начин. Тя трябва да дойде по един естествен път като един доброволен акт. Ние не трябва да го имаме в ума си, а да имаме предвид какво можем ние сами да създадем. Защото силен човек е само онзи, който люби. И за в бъдеще силни хора ще бъдат само хората на любовта. Не онзи, който прогласява, но онзи, който мисли, който чувства и който се проявява в най-хубавия смисъл на думата. Аз не се меся в тази любов, нито пък тя може да се определи каква е. Аз определям любовта само по един начин. Ако ти минеш покрай една блудница и я залюбиш и оттам насетне тя коренно измени своя живот и тръгне да проповядва на ближните си, твоята любов е на мястото си. Аз зная силата на любовта.

Сега няма да ви давам обратните случаи. Всеки човек, който се стреми към любовта – в какъвто и да е смисъл, тя е във всяко едно проявление и за предпочитане, отколкото грехът в своето най-светло проявление. Има много неща, които не са любов. Но във всеки случай тя е за предпочитане пред това, което не е любов. Аз предпочитам любовта на една котка пред видимата любов на някое високопоставено лице, което само може да залъгва. Тя, котката, като дойде при мене, започне да се разговаря, да мяука и ми казва: „Ще ме извиниш, обичам да мяуча. После, както виждаш, лицето ми не е толкова красиво, но те обичам и аз имам свое бъдеще.“ Аз я погладя малко, но тя ми казва: „Много не ме глади. Поглади ме малко и ме остави, защото, ако ме гладиш много, ще те одраща. Лоша ставам.“ Аз виждам в котката нещо много хубаво и благородно. Тя е чиста. Преди да влезе в къщата, тя изчиства краката си. Етикеция има тя. Много от съвременните хора влизат в къщата си с нечисти крака и обуща. Котката, докато не се изчисти, не влиза. Тя ще оправи костюма си, и тогава ще влезе. Другояче не влиза. В котката има съзнание. Ние казваме: „Котки са те.“ Според мене в някои отношения в котките има нещо специфично чисто и хубаво. Тя влезе в стаята, изяде ми сиренето. Казва: „Втори път няма да ям. Извини ме. Не можах да се въздържа. Видях го и го изядох.“ Втори път пак дойде, пак се поогледа, хапне и този път и казва: „Какво да правя? Навик е това, но все ще се възпитам.“ Аз ѝ прощавам. Има нещо, което котката предава от себе си. Нейните мисли и нейните чувства се предават. Щом котката е неразположена и се уплаши, тя предава своите чувства и на човека. Щом пък човек е неразположен, и тя става неразположена. Затова тези, които са нервни, добре е да имат една котка в дома си.

Ще се повърнем към стиха „Ще излея духа си“. Онова, което е най-възвишено, най-благородно за новия живот, това е духът Божий. Той ни свързва в едно цяло, за да можем да градим своя живот, защото, ако ние не се подготвим за бъдещото откровение, много неща ще останат за нас неразбрани. Даже и тези откровения, които сега са дадени, кой от вас ги е разбрал? Кой от вас е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите, на завързването на онези четири духа. Много хора тълкуват тия неща, но не ги разбират. Да разбереш нещата и веднага да се осветиш, туй е тълкуване. Павел казва „Старият завет“. Що е Старият завет? Той е заветът на грешния, на стария човек. Що е Новият завет? Той е заветът на новия човек. Преди две хиляди години беше даден предговорът на Новия завет, а сега вече е встъплението. Във втората глава на Откровението се дава това. В първата глава още се разкрива това, което ще дойде през хилядите години. Има едно откровение, в което Бог разкрива своя дух. Той праща велики хора сега в света. И всеки от тях ще бъде носител. Аз говоря за една бъдеща култура в пълния смисъл на думата „култура“. Аз говоря, не засягам живота в неговото физическо отношение, нито в неговото духовно отношение. Тази култура, която ще дойде, тази наука, това откровение ще дойдат и вие ще бъдете свидетели. Ще ходите и ще се връщате, и пак ще отивате. Някои от вас ще помнят, други няма да помнят. То е друг въпрос.

За тази култура, която сега настъпва, ние трябва да имаме едно правилно разбиране. Любовта трябва да се вложи като един велик закон. Сегашният свят е изпреварил любовта. Физическият и умственият свят са изпреварили духовния и Божествения светове. Любовта в своето проявление е останала назад. И ако любовта не дойде паралелно с ума и чувствата на човека, на човечеството предстоят големи изпитания и страдания. Но ако хората оставят любовта да се прояви по един естествен начин в техния живот, тогава всичко ще се уреди по един правилен начин. Любовта трябва да дойде в света, за да смекчи нещата. Тя е единствената, която може да уреди нещата. Тя е изостанала назад. В умствено отношение хората са много придобили. Във физическо отношение – също. В това отношение те имат много повече, отколкото им трябва. Стаята ти е много добре осветлена с електрическо осветление, но по отношение на Божествения свят тя е изостанала. Аз се чудя на съвременните хора. Дойде някой при мене да ми иска нещо. Аз имам едно правило. Като дойде при мене някой, достатъчно е само да ме погледне и без да ми иска нещо, аз ще му дам. Но ако той ми иска, аз няма да му дам нищо. Ако той иска да му помогна, и без да ми иска тази помощ, аз ще му помогна. Но ако вземе да се моли, да настоява, аз нищо няма да му направя. Срамота е да се дава. Че ако аз ти давам и след това ти роптаеш какво прави този, това е срам и за мене, и за този, комуто давам. Като давам, аз трябва да давам на този, както и на себе си. И аз не трябва да роптая, да го питам защо иска и като давам, този човек трябва да е доволен. Като дам, че и втори път да дойде. Казвате: „Срамота е да се дава по този начин.“ Щом е срамота за мене, срамота е и за този, комуто се дава.

Сега това е Божественото. Ние се намираме пред един голям изпит и този изпит трябва да се завърши. У всинца ви трябва да се зароди това Божественото. Не че нямате желание, но трябва да имате вяра, за да се създаде една нова мисъл. Тя е създадена. Сега вие трябва да пуснете Божествената мисъл в света. Вие трябва да станете проводници на Божествената мисъл. Оставете се на Божествените тренове, не ги спирайте. Всичко друго оставете настрана. Бъдете носители на Божествените мисли и казвайте – ще се оправи светът. Не казвайте: „Как ще се оправи? Как ще се издържи всичко това?“ Това са въпроси за учените хора. Аз мога да предскажа, като посея един килограм жито например колко може да израсте, колко приход мога да получа. Тези изчисления могат да бъдат с една разлика от сто грама, например. Ако е посято повече, повече ще израсте. Аз мога да предскажа, но тези предсказания са дошли отпосле. Всеки от вас може да предсказва. Всеки от вас може да се научи да тъче. Тъкането отпосле е дошло. Всеки от вас може да се научи красиво да пише. Всеки от вас може да се научи да свири, но това отпосле е дошло. Да предсказваш, това е изкуство, наука, това не са съществени неща. Има неща, които са съществени, общи за всички. Аз говоря сега за общите неща, а тези специфичните отпосле ще се създадат, те ще се създават постепенно.

Сега главната мисъл, която трябва да оставя у вас. След като излезете от беседата, всеки да се запита защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, какво можете да направите и какви са вашите отношения към Бога. Всеки ден трябва да си задавате тези въпроси. Не само днешния ден. Ще кажете – как всеки ден за Бога да мислим. Че по-хубаво нещо от това няма, да мислим за Бога. Ти, като мислиш за Бога, ще мислиш и за всички хора. Като престанеш да мислиш за Бога, ще престанеш да мислиш и за другите хора. Като обичаш един човек, за кого мислиш?

Казано е: „Така да просветнат делата ви.“ Като мислиш за Бога, ти ще бъдеш един извор, който постоянно извира. Ти ще бъдеш като един океан, а не като едно море. Ти ще бъдеш като онзи въздух, който се движи. Ти ще бъдеш като едно слънце, като звезди и месечина, които светят. И аз бих желал сега да имате опитността на онзи човек, да видите себе си. По-добро нещо от това не мога да ви пожелая. Да видите себе си като онзи красивия човек, който, като дойде при вас, ще чуете глас: „Това си ти.“ По този образец, такъв ще бъдете и вие в бъдеще.

Четиринадесета неделна беседа
1 декември 1929 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев