Размишление

Мислете върху следните изречения: Малката стая събира малко въздух; голямата стая събира много въздух. Малката стомна събира малко вода; голямата стомна събира много вода. Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка стомна? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата оставя утайки. Следователно малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Същият закон се отнася и към знанието. Добре е човек да има много знания, но да са чисти. Не са ли чисти, по-добре е човек да има малко знания.

Съвременните хора се ползват малко от знанието, от силата, от богатството, които придобиват, защото мислят повече за себе си. Откакто се е родил, докато умре, човек постоянно мисли за себе си. Добре е човек да мисли за себе си, но трябва да знае, че колкото много да мисли, себе-то не може да стане по-голямо, отколкото са неговите възможности. Първоначално детето е малко, слабо, ниско, но като израсте, като стане голям човек, на височина 160–170 сантиметра, колкото да мисли за себе си, по-висок не може да стане. Преди да е дошъл до 21-годишна възраст, човек може да мисли за растенето си, но след 21-годишна възраст той трябва да престане да мисли за своята височина. Той се е оформил вече, трябва мисли за други работи. От 21–33-годишна възраст човек трябва да мисли за здравето си, да се закрепи и усили. От 33 до 60-годишна възраст човек трябва да мисли как да стане умен, да придобие знания. От 60-годишна възраст нататък човек може да мисли за плодотворна работа: малко работи, но правилно, с Любов. Дали ще копае, оре, жъне, чете, пише или учи, навсякъде да прилага закона на Любовта. Сега, като говоря за годините, нямам предвид това буквално разграничаване. Преди всичко младостта и старостта са непостоянни неща. Те са фази в живота на човека, които нямат външен израз. Срещате един човек, знаете, че е млад, но намирате, че е преждевременно остарял. Къде отиде младостта му? Скрила се е някъде. Днес нито младите са истински млади, нито старите са истински стари. Защо? Защото при днешните условия на живота нито младостта, нито старостта имат условия да се проявят на земята. В умерения пояс младостта трае само 3 месеца: от март до юни. След това тя дига пособията си и заминава. Едва човек се почувства малко обновен и подигнат, отново започва да губи силите си и да остарява. За да се развивате добре, вие трябва да работите съзнателно. Дали сте млади или стари, не е важно. Ще работите като разумни млади и като разумни стари. Младият представя начало на нещата, а старият – край. За да се свърши известна работа, старият трябва да влезе в главата на младия. Старият може да укроти младия само когато влезе в главата му като мисъл. Представете си, че младият е глава на змията, а старият – нейна опашка. Какво ще бъде положението ви, ако срещу вас излезе змия? Тя непременно ще ви ухапе. За да не ви ухапе, старият, във вид на опашка, трябва да влезе в устата на змията. Каквото да правите със змията, каквото да ѝ говорите, щом е свободна, тя всякога ще хапе.

Човешкият живот може да се уподоби на термометър. Понеже на човека е определено да живее 120 години, всяка година представя един градус. Значи животът на човека е разделен на 120 градуса. Както живакът в термометъра се подига при известно атмосферно налягане или при висока температура, така и при растенето на човека жизнените сили се подигат нагоре. От деня на раждането си до 21-годишна възраст човек постепенно расте, по-силно или по-слабо, в зависимост от условията. Човешкият термометър обаче не спира действието си само до 21-годишна възраст, но продължава до 120 години. По-нагоре от 120 години човек не може да живее. Има изключения и от това правило, но те са редки. От тази възраст нагоре силите на човешкия организъм се оттеглят и душата му излиза от цевта на неговия живот. Цевта на човешкия живот е неговото тяло, в което душата временно пребивава, докато един ден окончателно го напусне, и ние казваме, че човек умира. Ако живее правилно, човек може да стигне до 120-годишна възраст, т.е. до 120 градуса, след което започва да се топи и изчезва. Някои хора се топят в ранната си възраст, около 30–40–50 градуса, а други – към 60 градуса. Малко хора издържат до 120 градуса температура на своя живот.

И тъй, искате ли да изучавате живот, спрете вниманието си върху промените, които стават в тялото ви. Вън от тялото си вие не можете да изучавате живота. В това отношение всеки човек е специфичен уред за измерване на своята енергия. Занимавате ли се с другите хора, вие ще изучавате техните уреди, но не и своя. За да се справя с мъчнотиите си, преди всичко човек трябва да изучава себе си. Какво ще се ползвате от доброто свирене, говорене, отнасяне на един човек към вас, ако сте сляп и глух, не виждате и не чувате? Какво ще ви ползва красотата на природата, ако не можете да я видите? Какво ще ви ползва светлината, ако не можете да я възприемете? За да се ползва от благата на живота и на природата, човек трябва да знае с какви сили, с какви дарби и способности разполага, за да може да ги развива. Той трябва да познава себе си. За да познае себе си, човек трябва да изучава своите мисли, чувства и постъпки. Ако те са хармонични, тази хармония ще се предаде на всички негови удове, на цялото му тяло. Не са ли хармонични, дисхармонията ще се отрази на тялото му.

Защо хората се обличат? Защо покриват тялото си? Една от причините, поради която хората се обличат в различни дрехи, се дължи на неблагоприятните природни условия. От друга страна, те се обличат, за да прикрият дефектите на своето тяло. Днес почти всички хора имат повече или по-малко дефекти на тялото си: голяма пълнота, голяма сухота, изкривяване на раменете, на врата, на гръбнака, на ръцете, на краката и т.н. Малко хора ще срещнета нормално развити. Днес хората откриват само лицето и ръцете си. Който разбира, той ще види дефектите на човека и на лицето. Например, дебелите устни говорят за човек, който обича да яде много, да се удоволства. Но и крайно тънките устни показват някакъв дефект, главно на сърцето. Дебелите устни показват животинското в човека, а тънките – змията. Истинският човек има нормална линия на устните – нито много дебели, нито много тънки. Тази линия не може да се определи с думи, тя се чувства.

Като дойдат до добродетелите, мнозина мислят, че те произхождат от тях. Те мислят, че Любовта, Мъдростта, Истината са в самите тях, но се лъжат. За да разберете заблуждението, в което се намирате, ще си послужа със следния пример. Вие отивате при един майстор грънчар и му заръчвате да ви направи едно гърне от най-чист и доброкачествен порцелан. За да изпълни поръчката ви, той трябва да потърси отнякъде първокачествен материал, най-чиста глина – каолин. Като намери глината, той я счуква на ситно, пресява я и залива с чиста вода, да образува глинено тесто. След това взима форма, каквато искате, и излива в нея тестото, или пък го туря на грънчарското колело и го формува според модела, който желаете. Като приготви гърнето, майсторът го слага в пещта да се пече. Както виждате, за да се приготви гърнето, грънчарят си служи с глина, вода, огън – материали, които са вън от него. Единственото нещо, което излезе от него, това беше формата. Материалите обаче бяха вън от него.

Следователно добродетелите на човека са вън от него. Само формата, т.е. тялото му, е негово. В тази форма се втичат добродетелите и когато потрябва, изтичат, или се изявяват навън. Търсите ли добродетелите, като неща съществени за вашия живот, ще ги намерите в Бога. Свържете ли се с Него, те ще потекат и към вас. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Това значи: „Аз съм пътят, по който животът иде“. Животът пък иде от Бога. На друго място Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих“. Оттук виждаме, че и Любовта иде отнякъде. Откъде иде Любовта? Отдето иде животът. Какво представя човекът? Човек е гърне, което трябва да се опече добре, за да не се пука лесно. Колкото по-равномерно и при по-висока температура е печено гърнето, толкова е по-издръжливо. Преди да се сложи в пещта, гърнето се пече на слънце. Докато се пече на слънце, то е доволно, няма страдания. Сложат ли го в пещта, то започва да плаче, да вика, да търси помощ. Колкото да вика, няма да го извадят от пещта. То трябва да се нагрее до 33 градуса, най-високата температура, която определя неговото бъдеще. Ако издържи на тази температура, ще продължат да го пекат до 120 градуса. Не издържи ли, то се пука. Грънчарят взима пукнатото гърне, туря го настрана и след време от него прави нова форма. Ако не се пукне, той го изважда от първата пещ и го излага на показ. Който го хареса, той плаща скъпо за него и го взима за своя употреба.

Мъчнотиите и страданията, от които съвременните хора се оплакват, не са нищо друго, освен процес на печене в пещ, през който всички хора неизбежно трябва да минат. Не минат ли през печене, пръстта, от която са направени, ще се разсипе и от тях нищо няма да излезе. В този смисъл страданията са необходими. Без страдания няма живот. Без страдания никаква форма не съществува. Страданията се уравновесяват с радостите. Колкото страда човек, толкова и ще се радва. Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа. Той е подобен на вълна, остригана от овцете. За да я използва добре, човек трябва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи с нея за различни цели. Радостта е обработен материал, т.е. звонков капитал, предоставен на човека за лично ползване, когато и колкото пожелае. – „Не може ли да се избегнат страданията?“ – Абсолютно не може. Ако искаш да станеш човек, непременно ще страдаш. При това, колкото повече страдаш, толкова по-добре за тебе. – „Опекоха ме, нищо не остана от мен.“ – Лъжеш се. Колкото повече те пекат, толкова повече ще се калиш и изчистиш.

Силата на човека се крие в издържливостта му. Колкото повече издържа на огъня, толкова по-чиста е материята, от която е направен. – „Докога ще ме пекат?“ – Докато дойдеш до положение да отговаряш на известни условия. Като извади гърнето от пещта, майсторът го чука оттук-оттам и ако е опечено, изважда го навън; ако не е добре опечено, пак го туря в пещта. По чукането той познава дали е готово, или не. Който не иска да го пекат, той не е трябвало да става гърне. Колкото да вика, той трябва да знае, че майсторът е по-умен от него. Той разбира от работата си и знае колко време трябва да пече всяко гърне. Ако е разумно, през време на печенето гърнето трябва да търпи. Някой едва го напекли до 10 градуса и започва да вика. Ако не може да издържи на 10 градуса температура, какво ще прави по-нататък, когато температурата се увеличи на 120, 500, 1000 градуса? Какво ще прави, като го нагреят до един милион градуса? Човек трябва да знае, че докато е в разумния живот, няма от какво да се страхува. В този живот всичко е строго определено.

Сега, като говоря за страданията, аз имам предвид разумните страдания, а не ненужните, които човек сам си създава. Влезе ли в стълкновение с естествените процеси на природата, човек се натъква вече на неразумни страдания. – „Ама защо съм беден?“ – Това е философски въпрос. – „Защо съм богат?“ – И това е философски въпрос. Ти не си нито беден, нито богат. Ти си гърне, което трябва да се пече. Докато страдаш и се радваш, ти още не си опечен, пекат те в пещта. Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в радост и радостта ти ще бъде постоянна. Като те опекат, ще те занесат на пазар, да те продават. Кой как мине, ще се спре да гледа. Много гърнета има на пазара. Тук се стичат благородници, добри хора, светии, а понякога от небето слизат ангели, арахангели, даже и богове, да гледат какво има на пазара и да си купят нещо. Като си харесат някое гърне, те го взимат, слагат го под мишца и го занасят на небето. Тия гърнета, които отиват на небето, представят напреднали души. Останалите гърнета съжаляват, че не ги е харесал някой светия или ангел, но най-после се примиряват с положението си. За тях дохождат обикновени хора. Като ги купят, те ги употребяват за домашни нужди.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за всичко, което става с вас, да се познавате. Като се изучава, като анализира мислите, чувствата и постъпките си, човек лесно може да види грешките си и да ги изправи. Който не мисли за изправяне на грешките си, той само се изобличава, нарича се грешник. Не е важно защо греши човек, важно е да се изправя. Като изправя грешките си, той се учи. Ако не изправя грешките си, човек не може да се ползва от благата на живота и на природата. Същевременно човек трябва да познава добре устройството на своето тяло. То е инструмент, с който свири. Ако знае как да управлява тялото си, човек ще може да даде израз на всичко онова, което става в него. Както цигуларят трябва да знае да управлява лъка си, така всеки човек трябва да знае как да управлява силите на своя организъм, да им бъде господар. Мнозина мислят, че това може да се постигне с един замах, по механически начин. Не, това е невъзможно. В един момент човек не може да стане учен, богат, силен, здрав. Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за да придобие човек онова, което душата му желае. Това са задачи, които той трябва да реши. Не е важно дали ще ги реши правилно. Добре е да ги реши правилно, обаче както да ги реши, ценни са усилията, които той е правил. Усилията помагат за развитието му.

Като ученици, вие трябва да се стремите към всичко онова, което е в състояние да ви възпита. Дали ще учите, пеете, свирите или рисувате, всякога имайте предвид самовъзпитанието си. Не може ли дадена наука, или известен инструмент, на който свирите, да ви възпита, оставете ги настрана. За да успява в работата си, човек трябва да работи за себе си, да задоволи своя вътрешен стремеж. Задоволи ли себе си, той ще задоволи и своите ближни. Дали човек свири на някакъв инструмент, или не свири, това не е важно. Най-добрият инструмент, на който всеки човек може да свири, това е животът. Като свири на този инструмент, той трябва да се стреми да излезе майстор-музикант. Колкото по-добре и разумно живее човек, толкова по-добре и правилно свири. Като свири, т.е. като живее, той трябва да знае, че всеки момент има кой да го слуша. Все някое същество от невидимия свят ще даде ухо на неговото свирене. Ако свири добре, ще му ръкопляска. Не свири ли добре, ще запуши ушите си и бързо ще отмине. Не само разумните същества възприемат тази музика, но и вие можете да я чувате. Достатъчно е да имате добре развит вътрешен слух, за да чуете музиката, която излиза от всеки добър, любещ човек. Добрият човек е цигулка, от тоновете на която всеки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде ден, когато тя ще проговори. Днес доброто издава само музикални тонове, но един ден то само̀ ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. Внесе ли се тази придобивка в културата, каззваме, че човечеството е направило вече крачка напред към Царството Божие.

По какво се познава доброто свирене? Ако слушате някой цигулар да свири и решите в себе си да направите някакво добро, това показва, че цигуларят е свирил добре. Не сте ли готови да направите някакво добро, цигуларят не е свирил добре. При това, като слушате някой добър цигулар, вие сте готови да му платите повече, отколкото той е искал. – „Не може ли да слушаме даром?“ – Това зависи от онзи, който свири. Който много дава, той всякога е готов да дава даром. Бог дава даром, понеже работи със закона на Любовта. Пък и този, който взима даром, също трябва да е готов да дава даром. Сърце се иска за това. Колкото и да плащат на добрия цигулар, в края на краищата изразходваната енергия от него с нищо не може да се плати. Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всякога ще чувства, че е изразходвал много енергия, вследствие на което се изтощава. Ето защо, като свири, цигуларят трябва да омагьоса слушателите си, да престане всякаква критика в тях. Като се унесе сам в музиката, той забравя критиците си. На същото основание казваме: Като се унесе в живота, човек забравя критиците. Следователно, докато критикува живота, човек не може да бъде музикант. Тогава окръжаващите имат влияние над него. За да се освободите от влиянието на окръжаващите, поставете си задача да не критикувате живота.

За да разреши тази задача, човек трябва да пее и да свири. Който има добър глас, той трябва да продължава да пее, да развива гласа си. И който няма добър глас, също трябва да се упражнява в пеенето. Без пеене и музика никой не може да се домогне до музиката на висшите светове. Кой се стреми да отиде на концерт? Който донякъде поне знае да пее и да свири, или който обича музиката. Ако това е условие за посещаване на концертите на физическия свят, колко повече се изисква от човека, за да може да слуша концерт в невидимия свят. Някои ще кажат, че са стари, че пеенето и музиката не са за тях. Не, стари или млади, всички трябва да пеете и свирите. С музиката са свързани ред дарби и способности. Не пее ли човек, никакви дарби не могат да се развиват. Външно или вътрешно, т.е. мислено, човек трябва да пее. Жената-домакиня стои цял ден пред тенджерите и мисли, че не ѝ трябва музика. Колкото да отрича музиката, тя пак се движи в нея. Когато яденето ври в тенджерите, и това е музика, но еднообразна, уморителна. Ще дойде ден, когато тази музика ще се замести с нещо ново. Днес хората не вярват, че сегашният начин на хранене ще се замести с ново, съвършено различен от този, на който са привикнали. И гъсеницата е привикнала да се храни с листа, но като се превърне на пеперуда, храната ѝ коренно се различава от първата. За да подобрят яденето, сегашните жени трябва да внесат в него музикален елемент. Това се постига с музика. Като готви, жената трябва да пее. Ако няколко жени се съберат и започнат да пеят и свирят през време на готвенето, яденето ще бъде много по-вкусно и здравословно от онова, което е готвено без музика и песен.

Идеята, която искам да ви оставя, е да внасяте Божествен елемент във всичко, каквото правите. Божественият елемент се изразява в чиста, възвишена мисъл, в благородни чувства и постъпки. Тези мисли и чувства се подхранват с музика и пеене. Който пее, зло не мисли. Когато плодовете узреят, в природата всичко пее и се весели. Колкото повече са пели на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и до човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото в себе си, човек трябва да отправи погледа си към природата. В нея се крие всичко велико: и музика, и песен, и знание, и красота. Иска ли да придобие тези качества, човек трябва да следва пътя на природата. Да следва пътя на природата, това значи да изучава законите ѝ и да ги прилага. Като прилага законите на разумната природа, човек дохожда до положението, което някога апостол Павел е преживял. Той изразява това състояние със стиха: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.

И тъй, работете съобразно законите на природата, да се самоусъвършенствате. Не спазвате ли тия закони, вие ще бъдете изложени на големи страдания. Който не работи върху себе си, ще се намери в пещта, при високата температура. Като се пречисти и опече, той ще бъде готов да живее според великите закони на природата. Каквото да правите, както да работите, все ще придобиете нещо. В природата няма загуба. Там всичко се преработва и видоизменя. Не е далеч времето, когато човек ще придобие онова, към което се стреми. Тогава той ще има по-красиво, по-здраво и усъвършенствано тяло. Днес човек живее в постоянна борба между плътта и духа. Когато изработи своето ново тяло, той ще живее в мир и равновесие. Той ще излезе от живота на борбата, от двойствения живот.

Основната идея, която трябва да остане в ума ви, е да работите за развиване на своите дарби, за да се ползвате от благата на живота. Като работи за развиване на своите дарби и способности, човек се освобождава от своите слабости и недъзи. Достатъчно е човек да е готов да изправя недъзите си, за да има поне малък резултат. От усилията, които той прави, зависи, дали по-скоро или по-бавно ще се освободи от някой свой недостатък. Ще кажете, че условията за работа са неблагоприятни. Мислите ли така, вие сте на крив път. Днешните условия, добри или лоши, са дадени за развиване на сегашните ви дарби. Изгубите ли тия условия, заедно с тях изгубвате и възможностите. Бъдещите условия ще се дадат за постигане на други дарби. Следователно, ако трябва да свирите днес, не отлагайте работата си за друг ден. Свирете още днес. Как се познава човекът на Любовта? Любещият човек внася в окръжаващите мир, равновесие, доволство. Любовта изключва всякакво съмнение и безверие. Който живее в света на Любовта, той има всичко на разположение. Тази е причината, поради която в света на Любовта никакви кражби и престъпления не стават. Ако апаш или крадец влезе в този свят и се опита да открадне нещо, докато проточи ръце към някой предмет, предметът изчезва пред очите му. Човекът на Любовта никога не се опетнява, нито външно, нито вътрешно. Неговата дреха е всякога чиста. Що се отнася до душата му, там въпрос даже не става. Душата е всякога чиста. Никаква сила не е в състояние да опетни човешката душа. Обикновеният, слабият човек може да се опетни външно, но душата му никога не се опетнява. Като знаете това, разчитайте на чистотата на душата си и престанете да говорите за вашите грехове. Ако е въпрос за грехове, светът е пълен с такива, но същевременно той е пълен и с добри дела. Грехът представя руда, която трябва да се тури в пещта, да се стопи, за да отделят от нея ценното – метала, който ще се използва в живота. Доброто пък представя съвокупност от всички условия, необходими за изваждане на ценното, което се съдържа в рудата. И тъй, вие трябва да знаете, че във всеки човек са вложени дарби и способности, които трябва още сега да развива. Някои питат къде трябва да работят: на този, или на онзи свят. Този и онзи свят са на едно място. Като сте дошли на земята, вие ще работите едновременно и на този, и на онзи свят. – Между ангелите, и между хората. – „Можем ли да виждаме ангелите?“ – Човек всеки момент може да срещне някой ангел, но като се усъмни в него, веднага ще го изгуби. Зад всяко добро дело, зад всяка светла мисъл, зад всяко възвишено чувство се крие един ангел. Усъмните ли се в добрата постъпка, в светлата мисъл и в благородното чувство, ангелът моментално изчезва. За да го задържите по-дълго време при себе си, вярвайте във всичко възвишено и благородно, в когото да сте го видели. Вярвайте във всичко, което ви подига, и благодарете за всичко, което ви се случва. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нещо. Боли ви крак, благодарете, че не ви болят двата. Боли ви глава, благодарете, че краката и ръцете ви са здрави. Като благодарите за всичко, няма да забележите как ще изчезне болестта ви. Много примери има в живота, когато човек заболява изведнъж и оздравява изведнъж.

Какво представят болестите и страданията? Те са пробен камък, чрез които невидимият свят изпитва вярата, търпението, Любовта и Мъдростта на човека. Човек може да се лекува чрез мисълта си. Колкото по-силна и съсредоточена е мисълта на човека, толкова по-лесно може да се излекува от известна болест. Достатъчно е да каже една дума, за да се излекува. Има думи, които действат магически върху човека. Но затова се иска знание. Той трябва да знае кога да каже думата. Всяко нещо трябва да става на своето място и време. Например, можете ли да посадите лозови пръчки в блато? За всяко нещо се изискват специални условия. Лозовите пръчки виреят при специални за тях условия.

Мнозина се запитват какво трябва да работят. Много работи има за човека. Срещнете ли болен човек, помолете се за него. – „Дали ще ме послуша Бог?“ – Това не е ваша работа. Вие виждате на земята един камък. Ваша работа е да го отместите от пътя, да не спъва хората. Кой го е турил, не е ваша работа. Срещате човек, който критикува хората. Помолете се за него, Бог да обърне неговото красноречие в друга посока, да проповядва за славата Божия. Срещате двама души, които се бият. Помолете се техния удар да се превърне в музикален такт и двамата да станат добри приятели. Изкуство е да се бият, а ти да стоиш тих и спокоен, да запазиш пълно самообладание. Такъв пример даде Христос. След като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна към Господа с думите: „Господи, прости ги. Те нямат нужната светлина, да видят и разберат какво правят“. Ако Христос не беше се помолил за евреите, страданията им щяха да бъдат по-големи от тия, през които днес минават. Христос показа на човечеството как трябва да се живее.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 5 март 1930 г., София, Изгрев.