Размишление

Ще прочета 5-та глава от Посланието към Солуняните.

Прочетената глава от Посланието е писана приблизително преди 2,000 години. Като четете тази глава, вие виждате, че съзнанието на тогавашните хора не е било по-далеч от съзнанието на сегашните. Разликата между тогавашните и сегашните хора е в културата. Сегашните хора са по-културни. Разликата между едните и другите е такава, каквато е между бедния и богатия човек. Бедният е просто облечен, а понякога със скъсани дрехи и обуща; богатият е облечен с нови, скъпи дрехи и обуща, с пръстени на ръцете, с копринена риза и т.н. Разликата между тогавашните и сегашните хора е такава, каквато е между учения и простия. Съвременният учен се е специализирал по известен отрасъл от науката, носи титла доктор по математика, по естествените науки, по физика, по химия и т.н. Ако някой от тогавашните хора живее днес на земята, ще мине за прост човек. Обаче по онова време той е бил учен. Тогава са изучавали кабалата. Учените са били кабалисти, пророци, гадатели. Светът е бил пълен с гадатели и пророци, които са тълкували какво говорят боговете. И днес има много пророци и гадатели в света. Те тълкуват значението на слънчевите петна за земята. Едни от тълкуванията на миналите пророци се сбъдваха, други не се сбъдваха. И днес е същото. Обясненията на някои учени за значението на слънчевите петна излиза вярно, а на други не излиза вярно. И в миналото, и днес земята се върти около слънцето и около оста си, а заедно с нея и хората се въртят. По онова време радиото не беше известно, но много хора имаха свое вътрешно радио, чрез което виждаха и чуваха това, което ставаше в пространството. Те бяха ясновидци и яснослушащи.

Какво представят ясновиждането и яснослушането? Те са подобни на радио-апарата, с който съвременните хора си служат. Всеки иска да има радио, да слуша какво става по света. Не е достатъчно само човек да има радио, но той трябва правилно да го инсталира. Не е ли добре инсталирано, хората се оплакват от него, че ги заболяла глава, и търсят лекар да им помогне. От какво страдат? От главоболие. Радиото им бръмчи силно в главата. С други думи казано: Когато в главата на човека дойде някаква идея, от която не може да се освободи, той веднага търси лекар. Лекарят дойде със своята спринцовка, направи няколко инжекции и по този начин прекъсва инсталацията. От 2,000 години насам хората работят старателно да прекъснат инсталацията на своето вътрешно радио – не искат да бъдат ясновидци и яснослушащи. С помощта на сегашното радио някои учени опитват пулса на човека отдалеч. Особено това правят с авиаторите. Като опитват пулса им отдалеч, те познават състоянието на авиатора. Такова свойство има и вътрешното радио. Сегашните хора извадиха вътрешното радио отвън. Понеже мястото му в главата е малко, те не можаха да търпят шума му и го извадиха отвън. Като не могат да издържат шума на радиото, някои хора полудяват. Някой нагласил радиото си, слуша музика отдалеч някъде и казва, че била ангелска. Музика, която предизвиква главоболие, не е ангелска. Наука и религия, които причиняват главоболие и разстройват човека, не са ангелски. Те са опити само, които не са дошли още до положението на истинската наука и религия. Истински учен е този, за когото природата оживява. Канарите, планините, земните пластове му проговарят. Той чете по тях живота на миналите поколения като по книга.

Който знае да чете по земните пластове, канари и планини, той може да се домогне до човешката реч и мисъл от хиляди години насам. На земните пластове е написана цялата история на земята от началото на създаването ѝ до сега. Съвременните геолози четат по земните пластове, по техните огъвания и наклонявания, през какви перипетии е минала земята. Обаче тия данни не са абсолютно верни. Как са наредени пластовете отвън, това е едната страна на науката; важно е, обаче, какво е тяхното вътрешно положение. Една книга е ценна отвън, но още по-ценно е нейното съдържание. Да цените книгата по външността ѝ, това е все едно да се произнасяте за онзи свят по това, което знаете за физическия свят. Като не могат да проникнат в онзи свят, мнозина мислят, че като умрат, тогава ще знаят какво представя онзи свят. Те не знаят, че ако нямат духовна светлина, като умрат, няма да виждат нищо, слепи ще бъдат. За да вижда нещата в онзи свят, човек трябва да е изработил своето духовно тяло, а същевременно да има приятели, които да го обичат. Духовното тяло представя инструмент, с който човек може да си служи на онзи свят. Някои мислят, че като умрат, ще се освободят от мъчнотиите и страданията, които са имали на земята. Те са прави само когато са развили своето духовно тяло. Не са ли развили духовното си тяло, те ще се намерят в положението на инвалиди.

Съвременните хора живеят на земята и мислят главно за земния живот. Малцина се замислят за онзи свят. Освен за своето физическо тяло, малцина работят съзнателно и за духовното си тяло. Като живее на земята, добре е човек да мисли за физическото си тяло, но след като живее 50–60 години и замине за другия свят, няма ли да се намери в положението на търговец, който е работил усърдно с капитала си цели 60 години и един ден фалира и остава без стотинка? Човек трябва да живее съзнателно, да изработи своето духовно тяло, с което да продължи живота си на онзи свят. Затова, именно, е дошъл на земята. Като съзнава задачата си на земята, човек може да работи спокойно, без тревоги и безпокойства. Ако се тревожи, той няма да постигне нищо. Какво дете ще роди онази майка, която през всичкото време на своята бременност постоянно се тревожи и безпокои? Детето, което се ражда от такава майка, ще бъде слабо, хилаво, не може да издържа на мъчнотиите в живота. Съмненията, тревогите, обезсърдченията са условия, които пречат на развитието на човешката душа и на човешките идеи. Всяка идея, която се е заченала и расла при такива условия, не може да устои. Тя ще бъде плод, преждевременно паднал на земята и изгнил.

Същият закон се отнася и до чувствата и постъпките на човека. За да не се осакатява, човек трябва да храни мислите, чувствата и желанията си с чиста храна, която да помага на тяхното правилно растене и развиване. Докато е млад, човек обича хората, радва се на техните успехи, вярва в Бога. Щом остарее, той започва да се обезверява, да се съмнява в доброто и счита, че онова, в което е вярвал и на което се е надявал, било празна работа. Не, и в младини, и в старини човек трябва да има едно положително верую, да не се обезверява. Дали е млад или стар, беден или богат, човек трябва да има една основна идея в живота си, в която никога да не се разколебава. Какво печели богатият, ако вярва в своето богатство? Той вярва, че богатството му дава условия да постигне всичко, каквото желае. Какво ще стане с неговата вяра, когато изгуби богатството си? Бедният пък вярва, че като сиромах, постоянно ще живее в ограничения. Какво ще стане с неговата вяра, ако някога забогатее?

Добре е човек да вярва, но така, че никога да не се разколебава. Всеки човек не може да вярва. Защо? Органът на вярата не е добре развит в него. Няма ли този орган в себе си, вярата може да го спъне. Ако млад, но сиромах момък, се влюби в царската дъщеря и вярва, че може да се ожени за нея, тази вяра ще го спъне. Защо? Защото като не може да постигне желанието си, той ще се разочарова. Защо този момък не обича царската дъщеря, без да желае да се ожени за нея? Защо не е готов да ѝ стане слуга? Трябва ли човек да пожелава Любовта само за себе си? Когато види Бога, когато почувства Любовта Му, човек трябва да е готов да Му служи, а не да Го обсебва. Никой не може да задържи Любовта за себе си, никой не може да я обсеби. – „Ама не мога да живея без Любовта.“ – Наистина, човек не може да живее без Любовта, но никой не му дава право, като види, че тя се изявява чрез някоя форма, да я пожелае за себе си. Любовта ражда живота, но животът трябва да бъде осмислен. Да познаете Любовта само отвън, това е едно, а да я познаете и вътрешно, като живот, който е вложен във вас, това е друго нещо.

Следователно, домогнете ли се до Любовта, вие трябва да се освободите от всякакво користолюбие. Само онзи може да служи на Любовта, който е дошъл до пълно самоотричане в живота. Какво значи да се самоотрече човек? Самоотричането подразбира отказване от онова, което е неестествено в живота: пияницата трябва да се откаже от пиянството, скъперникът – от скъперничеството, безверникът – от безверието, крадецът – от желанието си да краде. Какво трябва да постави човек на мястото на изхвърлените желания в себе си? Той трябва да ги замести с естествени, положителни желания. Пиенето на вино, на ракия трябва да се замести с пиене на вода; скъперничеството – с готовност за даване, за жертви; безверието – с вяра; желанието да краде – с желание за даване. Користолюбието се крие в неестествените желания на човека. Защо човек да не се вдъхнови от Любовта, а трябва да пожелае да я обсеби? Само онзи е разбрал Любовта, който се вдъхновява от нея и работи за нея. Посети ли го веднъж, тя остава при него завинаги. Започне ли човек да страда, че не може да обсеби Любовта, да я задържи само за себе си, той е на крив път. Да пожелава човек Любовта за себе си, това значи да я направи слугиня. Как е възможно Любовта да стане слугиня на кого да е, когато тя е в състояние да изпрати най-малко 10 слуги да му служат? Всички слуги служат на Любовта. Доброволно тя може да служи, но насилствено – никога. Сегашните богати са били някога влюбени в Бога, слугували са Му, затова сега Той ги направил богати, да разполагат с пари, за да помагат на хората. Следователно, искате ли да станете богати, влюбете се в Господа, отворете сърцето си за царската дъщеря, т.е. за Любовта, и тя ще ви даде пари, имоти, слуги. Любите ли царската дъщеря, ще имате, каквото желаете.

И тъй, две теории съществуват за обяснение на богатството. Според едната теория човек може да стане богат, ако се влюби в Господа. Според индуската теория човек може да бъде богат, само ако живее добре. За да живее добре, човек все трябва да има някого предвид. И тогава, ако живее за Бога, от Любов към Него, тази теория се слива с първата. Човек обича Бога, и Бог го обича, защото е израз на Неговата мисъл и на Неговите чувства. На същото основание човек обича ближния си дотолкова, доколкото той отразява неговата мисъл. Човек обича ближния си, докато може да се оглежда в него. Значи ближният ви е огледало, в което вие се оглеждате. Потъмнее ли това огледало, т.е. престане ли да отразява вашия образ, Любовта ви към него изчезва. Обичате ли по този начин, вие сте намерили своя приятел. Всеки търси приятели, които да бъдат отзвук на неговите мисли, чувства и желания.

Законът е верен и по отношение на Бога. Човек е любим на Бога, докато може да отразява Неговите мисли и желания. Той трябва да бъде огледало, Бог да се оглежда в него. Щом Бог обича човека, и той Го обича. В този смисъл, човек е огледало за Бога, и Бог – за човека. Като се оглежда в лицето на Бога, човек трябва да бъде красив. Не е ли красив, той сам ще Го отбягва. За да могат свободно да се оглеждат в лицето на Бога като в огледало, хората трябва да бъдат красиви.

Сега, като говоря за Любов към Бога, аз имам предвид проявата на Любовта като принцип, а не като чувство, което, само по себе си, е преходно. Като обичате някого, вие сте готови на големи жертви за него: храните го, обличате го, пращате го на училище да учи, но това още не е Любов. Казано е, че Любовта ражда живота. Значи, да любиш някого, това значи да го освободиш от смъртта, от всички ограничения. Ограниченията, от които човек страда, са резултат на човешкия живот. Ето защо, докато не излезе от човешкия живот и влезе в Божествения, човек няма да разбере какво представя идейната Любов. Щом не може да разбере идейната Любов, човек не може да се ползва от благата на живота. Той ще бъде потопен в тях, без да може разумно да ги използва. Какъв човек е този, който е потопен в блага, а не може да се ползва от тях? Той е човек, който не обича да работи, нито да учи. За да придобие известни блага, човек трябва да работи. За да придобие нещо, човек трябва да има Любов в себе си. Слугата може да придобие нещо от господаря си, ако го обича. Какво правят хората, когато обичат някого? Те му се радват, посрещат го добре; ако получават писма от него, те ги четат и препрочитат по няколко пъти. Не обичат ли някого, те не го приемат в къщи, не му се радват; получат ли писмо от него, те веднага го изгарят. Като изгарят писмата му, с това те искат да кажат, че неговите чувства се нуждаят от огън, т.е. от пречистване. Когато се изгори, любовното писмо отива в невидимия свят, между разумните същества. Те разглеждат праха на това писмо, анализират го и се чудят защо хората на земята приемат една любов, а друга не приемат. От Божествено гледище на Любовта трябва да се отговаря с Любов. Не се ли отговаря на Любовта с Любов, това показва, че има някакви причини. Човек трябва да изучава тия причини, да си обяснява правилно явленията в живота.

Днес иде новата раса – шестата раса, в която мъжете и жените ще се разбират. Колкото повече промени претърпяват, толкова по-добре ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изменят. В сърцата им пък трябва да влезе Любовта. Влезе ли Любовта в сърцата им, тя ще изхвърли навън всякакво користолюбие. Любовта не търпи никакво користолюбие на пътя си. Най-малкото користолюбие в човека е в състояние да произведе голяма реакция в света на Любовта. Най-малкото отрицателно чувство – омраза, завист, безверие, съмнение, е в състояние да прекъсне пътя на Любовта. Щом Любовта изчезне от човека, неговият живот е неестествен. И като резултат на този живот се явяват ред болести и страдания. И днес, когато се натъквате на мъчнотии и нещастия, на страдания и болести, ще знаете, че причината за това е отсъствието на Любовта в живота. Дето Любовта отсъства, там владее пълна анархия и безпорядък. Влезе ли Любовта в живота, редът и порядъкът се възстановяват.

Ние говорим за безкористната Любов, защото тя прави човека силен. Ако има нещо забележително в характера на Христа, това е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той слезе на земята, за да приеме най-долното положение. Той трябваше да слезе от своето величие, да приеме човешка форма, да покаже на хората какво значи смирение. И в този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания, докато най-после Го разпнаха. Тук Той показа велико търпение. Без да пороптае, без да се усъмни, Той търпеливо понесе своите страдания. През целия си живот Христос даде пример на пълно безкористие. Той лекуваше, учеше хората, без да очаква нещо от тях. Благодарение на това безкористие Христос можа да понесе такива страдания, каквито никой човек досега не е изпитал. Христос е проповядвал на света велик морал. Христовото учение – учението на Любовта, е ценно за всички времена и епохи.

Съвременните хора казват, че учението на Христа е неприложимо. Защо е неприложимо? Защото им липсва нещо. Благодарение на живота на своите деди и прадеди, те са изгубили нещо ценно в себе си. Днес почти всички хора страдат от известен недоимък в мозъка. Мъчно се набавя мозъчното вещество. Съвременното поколение, както и бъдещите поколения, трябва да работят съзнателно върху себе си, да водят добър живот, за да придобият това, което са загубили. Като наблюдавам хората, виждам, че на някои от тях носовете не са правилни, на други – ушите, на трети – очите, на четвърти – веждите. От тази неправилност съдя кой къде се е отклонил в миналото. Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ни научи какво да правим“. Това значи: Когато Божественото в човека се събуди, той ще знае как да работи и какво да изправя в себе си. Сегашните хора имат различни слабости, вследствие на което постоянно се изкушават. Дайте на някого да занесе някъде една кошница зрели, хубави череши и вижте дали няма да вземе поне една череша. Като носи черешите, той ще каже: „Ще си взема една череша, да ги опитам какви са“. Няма нищо престъпно в това, че е взел една череша, но по-добре би било, ако не беше се изкусил. Според закона на Любовта, като занесе черешите на определеното място, той ще получи цяла чиния череши, добре измити.

Какъв ще бъде моралът на хората от шестата раса? Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение. Изкуство е човек да пренася Божиите блага от едно място на друго, без да се изкушава. За да не изпада в изкушение, човек трябва да работи върху себе си, да не се връща към атавистическите състояния на миналото. Той трябва да приложи мисълта, чувствата и волята си, за да преодолява всички свои слабости и недъзи. Трябва ли човек за своите слабости да се оправдава с възпитанието си, с лошите условия или с лошото си наследство? Щом има ум – да мисли, сърце – да чувства, и воля – да прави добро, човек с нищо не може да се оправдае. Днес повечето хора прилагат кражбата и на физическия, и в сърдечния, и в умствения свят и след това се оправдават, че имали слабости. Ако се оправдавате със слабостите си, защо носите името „човек“? Кражбата е насилие, а като хора, които се стремят към свобода, вие трябва да се откажете абсолютно от кражбата, в каквото поле да е извършена. Хората на шестата раса ще имат пълно доверие помежду си. Който да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе. Новият живот изисква жертви. Човекът на шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си. Да живееш за другите хора, това значи да виждаш проявлението на Бога в множеството. Но Бог се проявява и в единството. Като люби Бога, човек ще Го вижда и в едно лице, и в много лица. Понякога Бог се оттегля и от единицата, и от множеството. Божественото в човека го прави обичен. Оттегли ли се Божественото от него, и хората се оттеглят. Човек постоянно се пълни и празни. Днес го виждате пълен с красиви и възвишени чувства, а на другия ден е изпразнен вече. Това е човекът на промените, на приливите и отливите. Истинският човек трябва да бъде извор, постоянно да дава.

Едно от качествата на великата Любов е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си. Без него вие всичко ще изгубите и в края на краищата животът ви ще се обезсмисли. Когато Божественото посети човека, той трябва да бъде готов да забрави всичко: задължения, омраза, неразположение, недоволство. Сърцето му трябва да се разшири и да приеме всички в себе си. По този начин само той ще разбере какво представя идейната Любов. Като се говори на хората за тази Любов, те се страхуват да не стане някаква промяна в живота им, да загубят своята личност. Нищо няма да загубят. Защо? Защото идейната Любов е Божията Любов и като такава, тя включва всичко в себе си. Направете опит да дадете място на тази Любов в душата си и ще видите, че целият свят ще се открие пред вас. Тогава братът и сестрата няма да бъдат форми, лица за вас, но ще бъдат души, с които всякога ще се разбирате. Моисей каза на евреите да възлюбят Господа, но те не изпълниха този закон, заради което и до днес страдат. Христос каза на тогавашните вярващи да възлюбят Господа, но и те не изпълниха закона. Днес и на вас се казва да възлюбите Господа. Ако и вие не изпълните този закон, страданията ви ще бъдат по-големи от тия на миналите поколения.

Сега, нека се явят няколко души кандидати, които да приложат Божията Любов без страх. Кандидатите трябва да бъдат нито много млади, които да са влюбени в света, нито много стари, които да напущат света разочаровани. Онези, които се решат да приложат Божията Любов, трябва да знаят, че не ги очаква щастие. Да живеете с великата Любов, това значи да живеете на небето. Който отива на небето, той не може да бъде щастлив. Защо? Защото трябва да съблече старите си дрехи, които са здраво сраснали за кожата му. Щом съблича тия дрехи, той неизбежно ще изпита големи болки. Не може човек да не страда, щом дерат кожата му. Кажете ли, че можете да отидете на небето, без да събличате старите си дрехи, вие ще останете в света, привидно щастливи. Тъй щото, сега искам от вас трима души кандидати. Те трябва да бъдат герои, да носят земята на гърба си. Ако при това положение те не се колебаят, задачата им е свършена. Човек успява в работите си, когато не се колебае.

Двама царе имали по един добър приятел. Те се хвалили с приятелите си, че били готови да направят за тях всичко, каквото им се заповяда. Един ден царете решили да подложат чувствата им на изпит. Първият цар казал на приятеля си: „Качи се на тази канара и се хвърли оттам“. Той чул думите на царя, но си мислел: „Възможно ли е моят господар да ме подлага на такова изпитание? Не знае ли, че като се хвърля от канарата, ще се убия?“ Той тръгнал към канарата, но постоянно се обръщал назад, да види няма ли царят да му заповяда да се върне. Като видял това, царят му казал: „Спри! Достатъчно е толкова“. Вторият цар направил същия опит с приятеля си. Като чул заповедта на своя цар, приятелят му веднага се отправил към канарата без никакво колебание и се хвърлил отгоре. В подножието на канарата стояли двама души, слуги на царя, които веднага го поели. Вторият приятел издържал изпита си, защото не мислил за себе си. Той не мислил и за крайната цел на своя господар.

На същото основание казвам и на вас: Възлюбете Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и не мислете за крайната цел на живота. Като живеете, ще страдате, ще се мъчите, ще воювате, ще падате, ще ставате, но не се стремете да си обяснявате защо става това. Много философи, учени, поети са писали върху смисъла на живота, но никой нищо не е могъл да открие. Какъв е замисълът на Бога, никой не знае. Смисълът на живота се заключава в това, да възлюбиш Господа и да бъдеш едно с Него и в множеството, и в единството. Постигнеш ли това, ти ще разбереш донякъде поне крайните цели на битието.

И тъй, искам трима души кандидати, които са готови да изпълнят всичко, каквото им се казва, без да се колебаят, без да питат защо трябва да направят това или онова, без да се обръщат назад. Това, което предлагам, е лотария, в която печелят само трима души.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 12 март 1930 г., София, Изгрев.