Т. м.

(Чете се резюме на темата: „Предназначението на съня в Природата“.)

Тема за следния път: „Отличителни черти на птиците и на рибите“.

Когато детето влезе в училището, учителят го запознава с елементарни работи. За да се научи да пише, то започва с елементите на буквите. За да се научи да рисува, то започва с елементите на рисуването: с точка, права, крива линия и т.н. Следователно, когато изучава живота, човек пак започва с неговите елементи. Не прави ли същото и Природата? За да се образува ръка, тя трябва да има първо глава, откъдето извира водата. От главата се образува цялата ръка. Значи всяко нещо се нуждае от глава. Същото можем да кажем и за човека. Без глава човек нищо не представя. Главата е началото на извора, стомахът и дробовете са резултат на извора. Знаем, че всяка ръка има притоци. Какво е предназначението на притоците? Те правят ръката по-силна, по-буйна и пълноводна. Освен глава, дробове и стомах, човешкият организъм има притоци, които го правят по-силен. Каква е крайната цел на ръката? – Да се върне там, откъдето е излязла. Ако не стане прилив, не може да стане отлив. И обратно, ако не стане отлив, не може да стане и прилив. Всяка разумна проява на човека очаква някакъв резултат. Приливът и отливът в живота и в Природата са резултати на всяка разумна проява.

Като изучавате Природата, вие се натъквате на голямото разнообразие, което съществува в нея. Виждате камъни, растения, животни и хора, но всички се различават едни от други. Камъни, растения, животни, хора от един и същ вид, клас или раса се различават едни от други. Срещате двама братя, от една и съща майка и баща, но намирате голяма разлика между тях. Ако спрете вниманието си на хора от различни раси, ще видите, че всяка раса има поне едно отличително качество от другите раси. За пример, отличителното качество на бялата раса е челото ѝ; на жълтата – скулите на лицето, които му предават широчина; на черната – устните ѝ.

Ако спрете вниманието си върху произхода на расите, можете да дадете две мнения: материалистическо, според което външните условия са създали различните раси; идеалистическо, според което създаването на различните раси се дължи на съзнателната работа на разумни същества. Един и същ майстор прави малък и голям чук. Каква е била мисълта му да направи малък чук? – Малкият чук е предвиден да преодолява малки съпротивления. – А големият? – За преодоляване на големи съпротивления. Различие съществува не само между расите, но и между хората от различните професии. За пример, военният се познава по сабята, която носи; професорът и учителят – по книгите, които носят, или стоят на масите им; поетът – по стиховете, които пише; свещеникът – потребите, които изпълнява; магът – по магическата пръчица, която носи в ръката си. Разликата между съществата във висшите светове е по-голяма от тази, която съществува между хората. Там съществата се различават по степента на светлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни са, толкова по-голяма е тяхната светлина. Казват за някого, че има светъл ум. Значи този човек живее в умствения свят, ползва се от неговата светлина, която му помага да решава лесно задачите си. Кажат ли за някого, че е благороден, с меко и топло сърце, това показва, че той има отношение към духовния свят и се ползва от неговата топлина. Този човек е религиозен, той работил върху себе си и развил своите религиозни чувства.

Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова по-добре са развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства човек възприема топлина от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства. Значи количеството на светлината и на топлината, които човек възприема, показват докъде е дошъл той в развитието си. Следователно, ако лишите човека от топлина, чувствата му се атрофират; ако го лишите от светлина, умствените му способности се атрофират. Като знаете това, никога не затваряйте прозорците на своите вътрешни очи, за да приемете всякога духовната светлина. Никога не затваряйте прозорците на моралните си чувства, за да възприемате топлината от духовния свят. Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топлината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния. Тази е причината, поради която хората остаряват. Те преждевременно затварят прозорците си към физическия и към духовния свят и казват: „Не се интересуваме вече от живота. Годините минават, ние остаряваме и отиваме към смъртта“. Така не се говори. Докато е на земята, човек трябва да се интересува от всичко, което става в живота. Той трябва да има отворени очи и уши, да възприема светлината и топлината и от физическия, и от духовния свят.

Какво представя духовният свят? – Съвкупност от разумни и съвършени същества. Те могат да ни дадат идея за духовния свят. Силите, които действат в този свят, са напълно организирани. Съществата, които живеят в духовния свят, имат будно съзнание за всичко, което става около тях, вследствие на което те не спят. Колкото повече спи едно същество, толкова по-несъвършено е то. Сънят има отношение към човешкото съзнание. За пример, децата спят повече от възрастните. – Къде е мястото на духовния свят? – Навсякъде. Този свят не се определя по мястото си, но по разумността на съществата. Всеки човек, който постъпва разумно и благородно, живее освен на физическия, още и в духовния свят. В духовния свят, когато един работи, всички работят с него заедно и му съдействат. На земята всеки работи сам. Видят ли, че някой предприема една добра работа, мнозина ще се опълчат против него и ще му препятстват.

Сега, да дойдем до вашия личен живот. Вие живеете на земята и казвате, че искате да живеете добре. Щом казвате, че искате да живеете добре, това подразбира, че вашият живот е в зависимост от нещо. От какво зависи течението на водата? Ако пред вас тече река, вие я наблюдавате, пълноводна ли е, или не. Това зависи от извора на реката. Ако изворът е пълноводен, и ръката е пълноводна. Следователно, щом е дошъл на земята, човек трябва да живее и да върви напред. Изворът, от който човек изтича, е пълноводен. Тогава и животът на човека е изобилен и добър. За да запази изобилието и доброто в своя живот, човек трябва да се държи за своя Първичен извор, т.е. за Първата Причина. Щом прекъсне връзката си с Първоизточника на живота, той се натъква на противоречия и страдания. – Какво показват страданията? – Нежеланието на човека да се подчини на Първата Причина, която го води към добро. Дето доброто действа, там са постиженията. Стремете се към доброто, което ще ви свърже с Първата причина на нещата.

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания за живота. Ако разбиранията им са правилни, и постиженията ще бъдат добри. Това не става изведнъж, но постепенно и планомерно. – От какво зависи да има човек големи постижения? – От светлината на неговия ум и от топлината на моралните му чувства. Това се доказва и астрологически. Колкото по-добри планетни съчетания има в хороскопа на човека, толкова по-големи са резултатите и постиженията в живота му. Има хора, които са любимци на средата, в която се движат. – Защо? – Имат топлина в чувствата си. Студеният човек не може да бъде обичан. Топлината предразполага хората.

Светлината и топлината в човека имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушава, и друга, която съгражда. За светлината пък знаем, че има светлина, която ослепява, и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид обаче топлината, която съгражда, и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Следователно, когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните ѝ степени. Когато изпаднете в тъмната нощ на живота си, мислете за звездите, които светят на небето, и за слънцето. Няма да мине много време, и съзнанието ви ще просветне. Когато животът се обезсмисли, свържете се с добрите хора. От тях ще потече топлина, която ще ви ободри. Светлината и топлината са тясно свързани. Когато светлината се яви, и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението в света. Дето има движение, там е животът. Като говорим за влиянието на светлината и на топлината върху човека, ние имаме предвид колко количество светлина и топлина приема той. Това зависи от устройството на главата, нейната дължина и широчина. От светлината и топлината, които приема човешкият организъм, зависи устройството и на цялото тяло. Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено. Какво прави сиромахът, който се скрил в своята малка, прихлупена колибка? Той постоянно мисли как да я разшири. Тук я разшири, там я повдигне, докато един ден я събори и си направи една къщичка с 2–3 стаи. Като поживее известно време в нея, той пак е недоволен, иска по-голяма къща. Така постъпва човек и по отношение на своята глава. Той всеки ден прави нещо с цел да я преустрои, да стане по-възприемчива към светлината и топлината.

Природата е вложила в човека дарби и способности, които той трябва да развива не изведнъж, но постепенно. Развивайте това, което е вложено във вас, но не изпадайте в положението на учения, на поета, на художника, на учителя, на земеделеца, които след няколкогодишна работа казват: „Достатъчно сме работили, повече не можем“. Не е така. Истинският учен, поет, учител, земеделец работят неуморно и с любов. От време на време те си почиват, но не се отказват от работата си. Истински земеделец е онзи, който след 10-годишна работа на нивата може да се разговарят с житото, с тревичките, с изворите. Всички го познават и отдалеч го поздравяват. Кой земеделец, след такива резултати, може да каже, че не иска повече да работи нивата? Колкото по-голяма е любовта на земеделеца към житото, толкова по-едро става то. Разумният и добър човек сее с любов и жъне добри плодове. Земеделецът трябва да се разговаря с житото, което е посял, а житото трябва да го познава. Човек, по отношение на великия свят, представя житно зърно, което трябва да познава господаря си. Човек трябва да познава Онзи, от Когото е излязъл. Докато е свързан с Него, той всякога ще бъде доволен. Щом прекъсне връзката си със своя Първоизточник, той става недоволен и нещастен. Както изворът е свързан със своята глава, така всеки човек трябва да бъде свързан със своя Създател.

И тъй, каквото е отношението на извора към неговата глава, такова трябва да бъде отношението на човешката душа към Бога. Ако изворът се съмнява в съществуването на главата, откъдето извира, и се отклони от пътя си, да търси главата на своя живот, работата му е свършена. Той се отделя от главата си, загубва силата си и в скоро време пресъхва. Като знаете това, не питайте, съществува ли някакво Начало, от което извирате. Не се отклонявайте от пътя си, защото животът ви ще се прекъсне. – „Да живеем добре!“ – Щом имате топлина, вие живеете добре и сте добър човек. – „Да бъдем учени, да имаме знания!“ – Щом имате светлина, вие сте учен, разполагате със знания. Следователно дръжте се за великото Слънце на живота, да приемате от него светлина и топлина, да бъдете добри и разумни.

Мнозина искат изведнъж да станат учени. Това е невъзможно. От колко конци е изплетено гемиджийското въже? За да се оплете такова въже, нужни са най-малко 10–20,000 конци. С една идея ставаш ли учен? Много време, много усилия и работа са нужни, за да стане човек учен. Същевременно човек трябва да се свърже с умовете на учените хора в света, да работи с общи усилия. В това отношение учеността е колективен процес, резултат на колективна работа. Умовете на всички учени се обединяват и работят заедно. Истински учен е онзи, който има светлина в ума си и топлина в сърцето си. Той никога не пита какъв е смисълът на живота. Той знае, че животът е подобен на река, която тече. Както реката полива цветя, дървета и треви, така и животът носи блага за всички живи същества. Това обаче е второстепенна задача на живота. Първата му работа е да тече.

Помнете: Всяко нещо, което Природата е вложила в човека, е постижимо. И обратно: Всяко нещо, което Природата не е вложила в човека, е непостижимо. Това, което Бог и Природата са вложили в човека, струва повече от всички блага на живота. То стои по-високо от таланта, от гения и от светията. – Защо? – Защото един ден, когато развие вложеното в себе си, човек е постигнал вече съвършенство.

Работете и вие върху вложеното във вас, да придобиете един ден съвършенство, към което душата ви се стреми.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 11 юли 1930 г., Изгрев.