Кръгово движение

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Ще ви дам следната задача: 10 ученика за 6 дена прочитат 500 страници. Колко страници прочита един от тях на ден, като се знае, че всички четат по еднакъв брой страници? – Всеки ученик чете на ден 500/60=8 1/3 страници. Ако страниците на прочетената книга са малки, учениците не са от много способните, не обичат да четат. Обаче ако страниците са големи, а при това от някоя математическа книга, с формули и изчисления, 8 страници не са малко. Книги по литература и математика не се четат еднакво бързо. При математическите книги ученикът се спира на много места да пише, вади си бележки, решава задачи. Също така и мозъчните центрове, които взимат участие при четене на литературни и на математически книги, не се развиват еднакво. Центърът за литература е един, а за математика – друг. Те се намират на различни места в мозъка.

Начертайте на дъската една окръжност. Прекарайте двата диаметъра, които са перпендикулярни един към друг. Представете си, че точка A е изток, т.е. място, дето енергията се проявява. Ако се намирате на някоя точка на окръжността и се стремите към точка A, можете да минете по два пътя – отгоре и отдолу, но в две противоположни посоки. Обаче ако се намирате в точка B на окръжността, можете да минете направо по диаметъра BA и веднага ще дойдете в точка A. Представете си, че точка A е местораждане на някое дете. Като расте, детето се изкачва нагоре и дохожда до точка C – най-високото място на неговото развитие. От там то постепенно слиза и дохожда до точка B – неговото залязване. Когато човек залезе, казваме, че той умира.

Какво става с енергията, която този човек съдържал? – Отива в пространството. – От пространството тази енергия се възприема от друг проводник, дето претърпява известно превръщане. Ако се е сгъстила, тя остава на физическия свят; ако се е разширила и разредила, тя влиза или в духовния, или в умствения свят. Физическата енергия в човека се превръща в умствена само ако той има силно и непреривно желание да учи. Това желание е толкова по-силно, колкото повече хора го поддържат. Запример, ако майката и бащата, дедите и бабите на едно дете са били ученолюбиви, и детето ще бъде ученолюбиво. То приема тази енергия от всички, които са живели преди него, и се проявява като способно, активно, работно – главно в умствения свят. И затова казваме, че е невъзможно детето да бъде способно, ако родителите и дедите му не са били способни.

Следователно, ако едно дете има обич към знанието, иска да стане учен човек, то работи в областта на ума и развива мозъка си. Ако пък желае да стане добър човек, то работи в областта на сърцето. Обаче ако пожелае да стане силен, физически здрав, то работи в областта на физическите сили. Това дете расте бързо и в скоро време ще развие силни мускули. То може да стане атлет, но за сметка на физиката му, слабо ще се развиват умът и сърцето.

Човек трябва да работи едновременно в трите свята – физическия, сърдечния и в умствения, да се развива правилно. Запример, когато яде, човек трябва да влага в този процес и сърцето си, и ума си едновременно. Устата дъвче, изразходва физическа енергия; сърцето изпитва приятността, т.е. влага чувства; умът пък възприема вкуса, т.е. влага умствена енергия. Всяка проява или всяко действие е ценно, когато в него взимат участие умът, сърцето и волята едновременно. При това човек трябва да анализира своите прояви, да знае докъде се простира дейността на ума, докъде – тази на сърцето и докъде – волята. Само така той може да изучава себе си и своите ближни. Ако не прави тънък, психологически анализ на своите действия, човек не може да придобива знания. Като учи, човек често изпада в съмнения. Ето едно състояние, което заслужава да се изучи. Някой ученик е способен, излиза на дъската да решава задачи, но се съмнява дали ще реши задачата. – Защо се съмнява? – Кой е причина да влезе съмнението в него? – Или учителят, или учениците. Ученикът се съмнява да не би учителят да му даде някоя мъчна задача. Ако не се съмнява в учителя си, той се съмнява в съучениците си, да не го смутят по някакъв начин.

Като ученици, вие трябва да изучавате всяка своя мисъл, всяко свое чувство и действие, да знаете кога и доколко може да се увеличи или намали тяхната интензивност. Запример, като изучавате кръга на своята дейност, вие можете да я разделите на 4 полета: умствена, сърдечна, волева и чисто физическа. В точка A се проявява умствената дейност, която постепенно се увеличава. В точка C тя е най-силна. Като слиза надолу, умствената енергия се превръща в чувствена, която става най-силна в точка B. От тази точка енергията става волева. Тя действа най-много в областта от B до D. От точка D до A се проявява физическата енергия, и човек мисли главно за ядене и пиене. Отношението между тези енергии се изразява математически с общото отношение: A:B=B:C=C:D=D:A. Тези енергии са затворени в кръга, който представя дейността на човека. Те се намират в тясна зависимост помежду си: ако се усили умствената дейност, чувствената намалява. И обратно: ако чувствената дейност се усилва, умствената се намалява.

Ако кръгът е затворен и не дохожда никакъв прилив на енергия отвън, тогава част от умствената и сърдечна енергия минава във физическия свят, за да усили тялото. При това положение човек обеднява умствено и сърдечно. Ако пък се усили дейността на ума, дейността на другите области обеднява. Невъзможно е в един и същ момент дейността на човека във всички полета да бъде еднакво силна. Ония области, в които дейността се усилва, приемат мъжки характер; тия пък, на които дейността се намалява, приемат женски характер. Първите са творчески и положителни енергии, а вторите – пасивни и отрицателни. Следователно, ако иска да запази едно пасивно състояние на енергиите си, човек трябва да даде нещо от себе си. Запример, за да се примири със съдбата си, човек трябва да бъде пасивен, да даде нещо. Той не трябва да се бори със съдбата. Обаче ако ученик пропадне на изпитите си, трябва ли да се примири с това положение? Ако се примири, той ще заглъхне, няма да стане учен човек. Ако иска да стане учен, той трябва да обиколи целия свят, но да издържи изпитите си. Това зависи от него. Друг е въпросът, когато съдбата изпраща някакво изпитание на човека, за да го смири. Там той трябва да търпи, да се помири с положението си. Способният ученик и 10 пъти да го късат на изпит, в края на краищата ще издържи изпитите си. Неспособният лесно отстъпва. Като го скъсат един път, повече не се решава да се яви на изпит. Той казва: „Съдбата ми е такава, не искам да се боря с нея“. Значи първият ученик е волева натура; той е способен да се бори с мъчнотиите, да ги преодолява. Вторият не е волева натура; той не е способен да се справя с мъчнотиите си.

Да се върнем пак към кръга, да го разгледаме другояче. Запример, областта от A до C представя света, в който работи причинното тяло на човека; в областта C до B работи умственото тяло; в областта от B до D – астралното тяло и от D до A – физическото. Като обиколи четирите полета, казваме, че човек е минал през един кръг на развитие и влиза в друг – по-горен. Физическото тяло представя почвата, в която са складирани капиталите на миналите векове. Който иска да вземе част от тия материали и да ги обработи, той трябва да слезе от полето, в което се намира, във физическото, да работи известно време там. Като знаете това, не се чудете защо човек трябва да слезе от умствения във физическия свят. Много естествено! Физическият свят е склад, в който се намират съестните продукти. Като огладнее, човек слиза на физическия свят, да си хапне нещо. Неизбежно е слизането на духа в материята. Хората искат да знаят, като заминат за онзи свят, ще се върнат ли пак на земята. Ще се върнат, разбира се. – Кога? – Когато човек яде по вътрешна необходимост, това е едно нещо; когато яде за удоволствие, защото му е приятно да яде, това е друг въпрос. Няколко причини заставят човека да яде: той може да яде, за да има здраво тяло, да бъде червен, външно да се харесва на хората; може да яде, за да бъде силен; може да яде, за да се удоволства, да даде храна и на чувствата си; и най-после, той може да яде, за да се развива умствено, да бъде умен човек. За да се развива правилно, човек трябва да се храни с оглед на четирите положения едновременно: да бъде здрав, силен, добре разположен по чувства и умен. Здравият и силен човек може да работи добре и в умствено отношение. Затова е казано: „Здраво тяло, здрав и бодър дух“.

Като ученици, вие трябва да изучавате причините на вашите прояви, дали са вън от вас, или вътре във вас. Запример, някой студент се съмнява в професора си, гледа отрицателно на него. Обаче като се яви на изпит, професорът му се усмихва, потупва го по рамото и му пише добра бележка. Студентът веднага изменя мнението си за професора и става положителен към него. Значи става смяна на енергиите: от отрицателен студентът става положителен, а професорът – от положителен става отрицателен. Защо се съмняваше студентът в професора си, и той не знае. Намирал се пред неизвестност. В този случай студентът има да решава задача с две неизвестни. Вие знаете как се решават уравнения с две неизвестни.

Човек трябва да изучава закона за смяна на енергиите и да бъде готов да минава от едно състояние в друго. Който не разбира закона за смяна на енергиите, казва, че умствената му дейност се намалила. Енергията не се е намалила, но се е сменила. Знаете, че в природата нищо не се губи, нито създава, но само се видоизменя. Тъй щото, не казвайте, че интелектуалната дейност на човека се е намалила, но кажете, че е станала смяна на умствената енергия, от положителна в отрицателна. Понякога пък енергията е била отрицателна и се превръща в положителна. Тази е причината, поради която понякога човек изпада в състояние на глупав, неспособен и се чуди какво е станало с него. Смяна на енергиите е станало – нищо повече. – „Едно време бях по-добър, по-благороден.“ – Ставало е смяна на енергиите. Ако не разбира този закон, човек вади криви заключения за нещата. Някой се оплаква, че изгубил вярата си, по-рано бил вярващ. – Станало е смяна на енергията, от положителна в отрицателна. Вярващият е положителен, а безверникът – отрицателен. Вярващият някога е жена, някога мъж. И безверникът някога е жена, някога мъж.

Какво разбирате под понятията „мъж“ и „жена“? Това са неопределени идеи за човека. Когато говорим за мъжа и за жената, ние имаме предвид кръг, разделен на две равни части. Обаче когато кажем „човек“, имаме предвид целия кръг. Мъжът представя горната, осветена част на кръга. Жената представя долната, неосветена част на кръга. Казвате: „Защо жената е тъмна? Да не е съгрешила нещо?“ – Такова е положението на кръга. Двете му части не могат да бъдат едновременно огрени от слънцето. Понеже в света всичко е в движение, ще дойде ден, когато и жената ще бъде осветена. Засега разликата между мъжа и жената се заключава в начина, по който те реализират своите идеи. При реализиране на нещата с положителни енергии имаме един резултат; при реализирането им с отрицателни енергии имаме друг резултат. – Вярата не играе ли роля при реализиране на идеите? – Играе, но зависи каква е вярата ви, в какво вярвате.

Човек може да вярва във видимото, но може да вярва и в невидимото. Който вярва в невидимото, казва, че Бог е всичко в света. Всичко останало е резултат на първото. Който вярва във видимото, казва, че реално е само това, което човек може да възприеме със сетивата си. Вън от тази реалност всичко е нереално. Вярващият в нереалното е положителен към видимото, а отрицателен към невидимото; вярващият във видимото е положителен към видимото, а отрицателен към невидимото. Вярващият в невидимото е готов до край да го защитава и да се бори за него. Същото се отнася и до вярващия във видимото. И той е готов да защитава видимото. – Съществува ли връзка между видимото и невидимото? – Съществува. Връзката се заключава в това, че в невидимото се крие Първата Причина на нещата, а видимото представя последствие от дейността на Първата Причина.

Кой човек проявява по-голяма дейност: който вярва във видимото, или който вярва в невидимото? Представете си, че двама души са поставени така, щото единият от тях има възможност да гледа само вътрешността на един замък. Другият пък има възможност да гледа само вън от замъка. Те имат право да се разговарят помежду си, но без да се обръщат, да гледат към забранената страна. Кой от двамата ще има повече впечатления: който гледа вън от замъка, към външния свят, или онзи, който гледа в замъка, във вътрешния свят? Който гледа към външния свят е светски човек, а другият – религиозен, той вярва в Бога. Светският вярва във видимия свят, а религиозният – в невидимия. Светският има по-голяма дейност, отколкото религиозният. От философско гледище, кой от двамата е на прав път? Колкото по-широки са възгледите на човека, толкова по-голяма е вероятността да бъде на прав път. Широки възгледи има онзи човек, който гледа и вън от замъка, и вътре в замъка. Какво пречи на човека да изучава едновременно и външния, и вътрешния свят?

Ученикът трябва да бъде широкогръд, да не спира на едно място. Запример, ако тръгнете от точка A на кръга (фиг. 1), няма да спрете до A и да мислите, че там всичко свършва. Точките A и C ще продължат движението си до B, да видят, че дейността им може още да се разширява. Като стигнете точка B, всички заедно – A, C и B ще продължите надолу, до точка D, и от там – до точка A. Като извървите целия кръг, тогава имате право да си починете и да кажете, че сте придобили големи опитности и знания. Това значи: Човек трябва да развива своя ум, своето сърце, своите физически сили и тялото си. Само така той извървява целия кръг на своето развитие. Някои религиозни пренебрегват тялото си, мислят, че не трябва да се занимават с него. Колкото са важни умът и сърцето, толкова е важно и тялото. То представя среда, почва, от която черпим силите на живота.

Прилагайте закона за смяна на енергиите, да можете сами да си помагате. Запример, как ще си помогнете, ако влезе трън в ръката ви? Ще вземете щипци, ще хванете върха на трънчето и веднага ще го изтеглите. Колкото по-бавно го теглите, толкова повече боли. Затова изтегляйте тръна изведнъж. След туй намажете мястото, дето е било трънчето, с дървено масло. Така болката ще се смени с приятност. Щипците и дървеното масло играят роля на трансформатори. Истински човек е онзи, който сам трансформира състоянията си и лесно се справя с тях. Какво печелите, ако тръгнете да търсите лекар да извади трънчето от пръста ви? Не само че нищо не печелите, но ще изгубите много време. Ето защо, като дойдете до малките мъчнотии, помагайте си сами, не търсете чужда помощ. Казвате, че условията на живота ви са лоши. Това е трънчето в пръста ви. – „В грях ме е родила майка ми.“ – Това е трънчето в пръста ви. – „Пари нямам, не се живее лесно.“ – И това е трънчето в пръста ви. Извадете трънчето, и условията ви ще се подобрят, парите ще дойдат, погрешките ви ще се изправят и т.н. Когато човек не може сам да си помогне, това показва, че той има на разположение 100 каси, 100 ключа за отваряне на касите, но не знае как да отключва. Туря един ключ – не се отваря с него; туря втори, трети, десети, все не може да отвори.

Съвременните хора се намират в замък, в който има каси, пълни със злато. Те знаят местата на касите, ключовете им са в ръцете, но не могат да намерят съответните номера на ключовете. Те са забравили кой ключ на коя каса отговаря, вследствие на което богатството им остава неизползвано. Ако знаете номера, а не можете да отворите с ключа, вие казвате, че работата не върви. – Какво представя замъкът? – Човешкото тяло. – Касите със злато? – Това са дарбите и способностите на човека. Значи човек носи богатството в себе си, но е изгубил ключа, с който може да проникне в него. Като не може да се ползва от вътрешното си богатство, човек търси външно богатство, но остава недоволен.

И тъй, като знаете закона за смяна на енергиите, не питайте защо в известен случай сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че част от вашата енергия е отишла в друга област на съзнанието ви, запример, в свръхсъзнанието ви, дето се твори нещо хубаво. За сметка на това, което се създава във висшето ви съзнание, вие давате нещо, но ще получите два пъти повече. Някой се оплаква, че паднал. – Защо паднал? – За да придобие нещо повече. Това се отнася и до физическото падане. Като падне на земята човек дава нещо от себе си, но получава от земята два пъти повече енергия. Който е падал, придобива повече от онзи, който никога не е падал. Всяко нещастие, което сполетява човека, носи две печалби. Едната печалба тръгва да задържи за себе си, а другата – да продаде. Човек страда по единствената причина, че страданието му е голямо. На всеки човек е дадено такова страдание, което може да носи. Ако намира, че страданието му е голямо, нека продаде част от него. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, с които човек не може да се справи, трябва да стоят далеч от него. Един ден той ще вземе тия страдания и ще се справи с тях. Значи това, което човек не може да направи при едни условия, при други може да направи. Двама паралитици лежали няколко години в една болница в Южна Америка някъде. Лекарите се произнасяли за тях, че са неизлечимо болни. Един ден в болницата влязла една боа. Като я видели, слугите започнали да я гонят. Тя успяла да се скрие в стаята, дето лежали двамата паралитици. Като я видели, те се уплашили толкова много, че забравили болестта си и избягали вън от болницата. Те едва сега се убедили, че могат да ходят, и си казали: „Това, което лекарите не можаха да направят, боата можа да го направи“.

Следователно, когато в ума на човека влезе някаква отрицателна мисъл, той се парализира и не може свободно да мисли. За да се освободи от отрицателното състояние, трябва да дойде някоя боа отвън. Боата бяга, защото я гонят, но с това тя казва на човека: „Бягайте и вие като мене! Излезте на чист въздух, да спасите живота си“.

Дръжте в ума си мисълта, че в природата и в живота нищо не се губи и създава, но само се видоизменя. Всяко нещо има своето предназначение. Това се отнася до ония, които разбират нещата. Ония, които не ги разбират, остават гладни и при най-големите блага. Разумният човек вижда благата навсякъде, а неразумният не ги вижда и там, дето са. Разумният лесно изправя положението, в което се намира.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 28 ноември 1930 г., София, Изгрев.