Х година
41 школна лекция на 1 мл.ок.клас,
19 юний 1931 г. петък 6 ч.с.
Изгрев.
Отче наш.
Прочетете втора глава от Езекил. Аз ще ви прочета само три стиха. 8 ст. „Ти обаче, сине человечески, слушай това, което аз ти говоря: не ставай отстъпник като този отстъпник дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам аз.“ 9 ст. „И видях, и ето ръка простряна към мене, и в нея свитък книга.“ 10 ст. „И разви го пред мене; и бе писано извътре и извън, и в него писани плачове и ридания, и горко.“
Има работи в живота, които вас ви се виждат неестествени. Нали. Представете си, че сте живeли при някое аристократическо семейство и не знаете какво е работа, и хванете ръката на някой човек, която има синове. Как ще си обясните това? Ще намерите, че ръката е много груба, нали? Хубаво. Какво означава грубата ръка. Грубата ръка, яката означава енергия. Какво означава меката ръка. Ако търсите работници, с меки ръце ли бихте желали да са или с яки ръце. Това е една вътрешна философия на живота, която трябва да се разбира. Запример вие сте изучавали в училището приливи и отливи, или свиване на телата. Свиване и разширение. С.Р. Но свиване и разширение има при мислите. Има свиване и разширение на чувствата. Има свиване и разширение на постъпките и свиване, и разширение на капилярните съдове. И много от болестите, и много от неразположенията, които съществуват, които ги има, се дължат на едно състояние на свиване. Запример, вие имате едно приятно настроение, разположение на духа, но пиете студена вода, или пържите картошки от новите картофи, дойде някой ваш приятел и ви заговори, и картофите загорят, пък и маслото не е много хубаво; ти погледнеш, дал ли си 6 лева за картофите, пък сега загорели, но казваш: ще ги ям. Ядете тези картофи тъй малко догорели и пиете после малко студена вода, и след няколко часа имате коремоболие, някоя зараза ли е, хване ви кръстът, не можете да дишате, вървите и казвате: какво ми стана? Урочасаха ме. Всичко се дължи на свиването на капилярните съдове. Течения има на електричеството, което кара кръвта. Това разширение се дължи на два фактора: на електричеството, което върви по права линия и магнетизма, който образува разширение да върви кръвта правилно. Трябва да има правилно разширение на капилярните съдове, кръвта трябва да тече правилно, да се не свиват капилярните съдове и да не става триене на тези вътрешни каналчета. Щом се образува триене, образува се възпаление и от там се образуват тези подувания, бодежи, припадания.
Та първото нещо е свиването и разширението. Трябва да внесете
разширение. Всякога при каквато и да е лоша мисъл, тя образува едно
свиване. Лошите мисли образуват всякога едно стеснение на капилярните
съдове, едно стеснение на дробовете, става едно прекъсване на онова
електричество. 
Защото
електричеството върви по известни вълни, има ритмус. Ако тези вълни на
електричеството се движат правилно, добре е. Но когато тези вълни
станат дълги и къси, при това те трябва да се придружават с тези
движения в тялото. Та казвам, ако вие сте в една школа, вие трябва да
изучавате ритмуса на мисълта. Защото мисълта има свой ритмус. Трябва
да изучавате човешкия ритмус на мисълта. Имаш, да кажем, една лоша
мисъл, веднага кипнеш; за нищо и никакво кипнеш. Дал ти някой ябълка,
не ти харесва, ти веднага вземеш ябълката и я хвърлиш. И онзи, който
ти е дал ябълката, и той кипне, и той я хвърли, и ти я хвърлиш. Казвам
от една малка причина излизат големи последствия. Не е само хвърлянето
на ябълката, но тази мисъл образува два момента: свиване и
разширение. А неестествените свивания и разширения на капилярните
съдове винаги водят към едно болезнено състояние.
Та в една окултна школа, мистична окултна школа, човек трябва да владее своята мисъл. Никога човек не трябва да допуща дисхармонични мисли, които да разпъват неговия организъм. Казвате, какво има от една мисъл? Но от една лоша мисъл, може би след 5, 10, 15, 20, 25 години, ще произведе лоши последствия и вие сами ще се чудите откъде ви дойде това чудо. Това е една лоша мисъл, която си имал. Например, някой може да има много албумин в кръвта си, че при най-малкото бодване се явява забиране, ще забере пръста ти и други. Това забиране се дължи на силната реакция, която става в кръвта. Не само това, но има известни микроби, които още не са открити. Това са живи същества, които ядат организма. Всички болести се дължат все на микроорганизми, астрални същества, на техните ларви. Последствията на една лоша мисъл, оставят своите ларви и какво става? Като че нещо ви яде отвътре. И вие слабеете, слабеете, слабеете. Топи се човек. Това стопяване са дължи на такива микроорганизми, които изидат тлъстинните работи.
Сега вие не знаете хигиената, тя трябва да започне от мисълта. От човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Сега, това е новото за вас. Ако вие вървите по стария начин, имате обясненията там. Сега ако ви се държи една лекция от този род, какво ще ви ползува? Седиш ти и си гладен, казваш: какво ми разправяш, че една лоша мисъл или едно лошо чувство, лоши последствия, хляб нямам сега. Ами че твоето гладуване се дължи на какво? – На свиването на капилярните съдове. Казвам, ти можеш да имаш хляб, но ако имаш свиване на твоя стомах или ако стомахът ти е разстроен, как ще ядеш. Ти ще ядеш само, ако стомахът ти е здрав, ако стомахът има правилно свиване. Стомахът мяза на една физхармония, той трябва да се свива правилно и ако се свива хубаво, ти си нормален, ако не се свива правилно, ти не си нормален. Ако тези разширения на твоя стомах, не тези неестествени разширения, но когато стомахът е пластичен, че има този ритмус, който става правилно, казва някой: аз имам нужда от храна. Хубаво, но стомахът ти се е свил, не се разпуща, тогава как ще ядеш? Ако той се е свил и не започва никаква реакция, никакво храносмилане, храната може да седи час, два, 3, 4, 5, после почват да се образуват газове известни, известни разлагания усещаш, известно неразположение на духа на мисълта. Всякога, когато имате една противоположна мисъл, щом имате една лоша мисъл, и в чувствата, и в мисълта ти, веднага ще се яви едно състояние и от това състояние ще се яви един философски резултат – коремоболие. Коремоболието и главоболието се дължи на две причини. Щом има дисхармония в мозъка, появява се болка в корема. Щом има дисхармония в симпатическата нервна система, появява се болка в мозъка – главоболие. Това са двете велики причини, които трябва да пазите. Симпатическата нервна система, този стомашен мозък, както го наричат, и главният мозък, тези две всякога трябва да пазите в изправно състояние. Той е главният инспектор, мозъкът, щом не го ангажирате в отрицателни мисли, той е в състояние да изправи всяка работа, всяка болест. А щом мозъкът е ангажиран с непотребни мисли, тогава се зараждат тия нездравословните състояния, и тогава се зараждат много болести, и може да се спъне паметта ви. Може да се спъне правилната ви мисъл, може да се спъне онази ясност, ти да не можеш да мислиш. Той казва: Така не можеш да мислиш. Или някой архитект си, работиш ден, два, три, не можеш да направиш никакъв план. Да кажем, че си някой музикант, но нищо не ти върви. Ти можеш да бъдеш много силен, но ако мозъкът ти не е тъй построен както трябва, не може да се прояви твоята сила. Та казвам, състоянието на организма, състоянието на човека зависи от благосъстоянието на мозъка, от правилното свиване и разпущане на мозъка. Или казано другояче зависи от ония добрите мисли, които човек има. Всяка една мисъл, която в даден случай може да произведе една пертурбация в твоя ум, в твоя мозък, тя е непотребна. Всяко едно чувство, което в даден момент може да произведе една неестествена пертурбация в твоя организъм, туй желание в дадения случай е непотребно. Едно желание, което може да произведе един правилен ритмус на свиване, както онзи, който свири на физхармоника, нали той изтегля и свива физхармонията. Най-първо той изтегля, а след това прави едно свиване, но това става планомерно. Значи свива и разпуща правилно. Ако свиването на този въздух е хармоничен, и свирецът свири добре. Сега, онзи въздух, който трябва да излезе, той трябва да принесе един плод, да даде един тон. Ти, за да мислиш, трябва да свириш с мозъка си – да се разшири мисълта ти. Ти ще възприемеш идеите, ще се разшириш, и след това тези идеи ще прекараш навънка, та всеки тон да ти даде някоя полза. Та казвам сега, колко от вашите мисли са полезни.
Запример някои от вас са жълти, някои имат тъмно чер цвят, недоволен е той. Черният цвят е цвят на земята, който е много чер, той се е свързал със земята – недоволен е той. Жълтият цвят е на честолюбието, щестлавие има този човек: хората не го уважават; казват: цял е пожълтял. Че светиите все са жълти от щестлавие, какво ще остане у тях. Казват за такъв: той пожълтял. Жълтият цвят е неестествен цвят. Жълтината трябва да бъде вънка. Самият живот не търпи никакъв цвят. Животът е безцветен вътре. Животът е от вътре и той трябва да бъде абсолютно безцветен, а отвънка той има всичките цветове. Влезне ли животът вътре, в същината, ти ще натрупаш всичките нещастия върху себе си или казват тогава: посинял си. Е, кой е най-естественият от цветовете. Има цветове, които са студени, има цветове, които са топли. Червеният цвят е топлен, магнетичен аз го наричам. Цветовете аз ги деля на магнетични и електрични цветове. Вторите служат за развиване, за растене. Ако вие искате да се развивате, да растете, непременно трябва да си служите с червения цвят, аленият. Вие още не сте виждали какво нещо е аленият цвят, не както бояджиите го представят, защото те са големи простаци, по-големи простаци не съм виждал. Но в природата има един такъв цвят. Ти като видиш този цвят, ще ти трепне сърцето, и с години няма да го забравиш. Ти като помислиш за него, нещо под лъжичката ти ще потрепери. Та някой път у хората се случва, много рядко, но този цвят се появява на устните, и когато някой е видял на някоя мома този цвят на устните ѝ, той подлудее, той ходи насам натам, все за цвета на устните мисли. Но понеже този цвят е на момата, то и момата стане жертва на цвета. Сега разбирайте, има известни чувства, които са съвсем безкористни. Когато децата минават и следят на крушата, крушата ли обичат те или има нещо на крушата? Ако вземем онези хубавите жълтите круши, детето като върви, гледа крушата и си мисли: дали може този плод да слезе долу от дървото. То пита: може ли да слезе сега този цвят? Той е здравословен и всички трябва да го изучавате. Турците казват така: да гледаш красивото в природата е здравословно. За да бъдеш здрав, ти трябва да виждаш красотата в природата. Едно изкуство трябва да имате. Всички трябва да разбирате какво нещо е външната красота. За да разбирате закона за свиването и разширението, трябва да наблюдавате природата. Който иска да има правилно свиване и разширение, той трябва, като излезе вечерно време, да види линията на красотата. Красотата си има свое поведение. Ти трябва като погледнеш в природата да видиш в линиите ѝ къде е красотата или в изгрева трябва да видиш една линия на красотата; ако може да видиш тази линия на красотата, това е едно естествено състояние за тебе, и през целия ден ти ще бъдеш здрав, и мисълта тогава работи. Ако през него ден не може да намерите линията на красотата, то през целия ден ще има едно бълникане у тебе, или на ума ви, или на сърцето ви и работата не може да върви тогава. Ако една линия може да произведе такова нещо, тогава по-добре не я гледайте. Един турски бей го оженили. У турците има такъв обичай: те женят един момък, но той не вижда своята възлюблена, според стария закон, той не трябва да я знае. Онези, които го женят, те я знаят, та намерили му една мома, оженил се той, на сутринта след като се оженил, тя му се показала. Той като я погледнал, уплашил се от нея и тя го пита: На кого да се показвам? Той ѝ казал: Показвай се на когото искаш, само на мен не се показвай.
Ако една идея може във вас да произведе такава дисхармония, вие постъпвате както този турски бей – показвай се на когото искаш, само на мен не се показвай. Защото, ако една мисъл, едно чувство ще развали всичкото благо в мен и целия ден ще се разруши, питам тогава: защо ти е тази идея (мисъл)? Да кажем, вие отивате на работа, недоволен сте или отивате на училище, недоволен сте или където и да е, дайте си отчет от какво произтича вашето недоволство? Първо, в основата седи нарушението на един закон. Това несъзнателно, не че сте лош човек. Но станало е едно анормално свиване или анормално разширение. Това анормално свиване или разширение е допуснало две отрицателни неща. Една отрицателна мисъл, която не се подлага, един дисонанс е тя вътре. И по никой начин не можеш да го хармонираш с нищо в себе си. И едно чувство, което с нищо не можете да хармонирате.
Сега да ви преведа един пример. Има неща, които не могат да се хармонират. Да пуснете, че вие искате да угодите на един княз, който има една отлична кухня и са му готвили най-хубавите и пищни яденета. Вие сте един бедняк, искате да му сготвите нещо, че той да е доволен; питам ви, ще може ли да му сготвите? Вие никога няма да може да го задоволите. За да го задоволите, трябва да сте толкова умни, да го заведете на една екскурзия, че да е гладувал 5 дена и след 5 дена да му направите една българска попара. Тогава, той ще остане много доволен от тази попара. Знаете как се прави попара, с много хляб, с прясно млеко, овчарите нали така правят попара от сирене и млеко. В природата ние сме такива княжески синове и тя не може да ги угоди. Но тя знае психологията ни. Каквото и да ни направи, ябълки, круши, каквото и да е, ние седим и казваме: това не е хубаво, онова не е хубаво. Тя си мълчи. Това не искаш, онова не искаш, хубаво. Една малка разходка, 20 дена като те води и ти нищо не си ял, и след 20 дена като ти даде една попара! Аз говоря за факти и никой не би оспорил този факт. Ти след като си боледувал 20,30 дена като ти дадат една попара, ти казваш: колко е хубава тази попара! Но тази същата попара, ако беше в първото време, ще кажеш: Човек не може да живее така. А сега казваш: слава Богу, тази хубавата попара! И започва се животът, възстановява се хармонията, става едно правилно свиване и правилно разширение има, един вътрешен ритмус.
Та казвам, сега новото във вас. Трябва да се научите или трябва да
правите упражнения за хармониране на вашите мисли. Жълт цвят
имаш. Измени цвета си. Чер цвят имаш. Измени цвета си! Ами че ако
почнат да пожълтяват очите ви, бялото ако почне да почернява, ако се
размъщат очите ви, погледът ви не е ясен. А погледът трябва да бъде
ясен и мек. Като се погледнеш, окото ти трябва да бъде ясно и
прозрачно като небето. А същевременно да съдържа една вътрешна
мекота. Мек и прозрачен трябва да бъде погледът. Две качества са
необходими: яснота и мекота в погледа. Това е едно здравословно
състояние. Ако се забележи в очите ви едно размъщение, тогава трябва
да хармонирате и храносмилането си. Ще ядете малко, ще смилате храната
си много добре – ще свирите по-добре. Знаете ли какво се нарича
свирене хубаво? Ще опънеш своята арфа, ще гледаш да се не скъсат
струните. Човек, който свири на една струна, той не е майстор. Човек,
който свири на своята арфа, много акорди ще взима. Ще дъвчете храната
си на лявата страна, на дясната, на две ръце ще свириш, а някой път ще
преплиташ ръцете си. Това са зъбите. Храната си ще я прекарвате в
устата си, няма да дъвчете само на лявата или само на дясната
страна. Ако дъвчите само на лявата страна, ще имате само един
резултат. Вие от млекопитающите ще се научите как да дъвчите храната
си. Вземете вола. След като се е наял, волът прекарва храната си от
едната и другата страна, прави една такава линия. 
Те много дъвчат, затова са
много спокойни. След като дъвчите от лявата страна, ще прекарате
храната си от дясната страна няколко минути и ще имате
хармония. Защото, ако много дъвчите от лявата страна, тази храна ще ви
направи повече чувствителни; ако дъвчете само от дясната страна, това
може да ви произведе повече мисъл. Но същевременно животът започва от
двата полюса. Едновременно трябва да има и мисъл, и чувство.
Сега вие ще направите едно възражение: аз хляб нямам, че ще уча как да го дъвча. Че ти като намериш хляба, да знаеш как да го дъвчеш. Ако намериш хляб без да знаеш как да го дъвчеш три пъти, ще те бият. И после, след всяко ядене, освен че няма да спечелите, но вие ще загубите това, което имате. Човек яде едно ядене и после с две седмици не може да се освободи. Той боледува – неестествено е ял. Някой път вие бързате, от едната от другата страна превърдаляте храната и я глътнете. Стомахът не я е сдъвкал. А стомахът химия разбира, но да дъвче не знае. Той може да обръща храната. Ако тази храна е хубаво сдъвкана, той може да обръща процеса много правилно. Но ако храната не е добре сдъвкана, ще дойде вторият процес и тогава винаги се раждат тези състояния, които хората сега имат.
Та първо ще запомните: СВИВАНЕ И РАЗШИРЕНИЕ НА КАПИЛЯРНИТЕ СЪДОВЕ. Ще пазите в това отношение, не пийте студена вода, ледена вода, защото тя ще произведе свиване на гортана ви, на гърлото ви. Не пий студена вода, за да не се произведе, свиване на капилярните съдове в стомаха ти! Дишай през носа си, за да не стане свиване на капилярните съдове в дробовете ти. През носа именно има този нюкс или тия лигавини, въздухът трябва да мине през тези лигавини, за да се омекоти. Много от болестите се дължат на неестественото свиване на гортана ви. Затова трябва да дишате към обяд 5, 6 минути и с тези дишания вие може да се лекувате.
Та казвам, философията в живота, при тези неестествените начини, които имате, ако ги приложим в живота си, ще имате тези свивания и разпущания на капилярните съдове. Когато капилярните съдове се разширят без да могат да се свият, това е едно болезнено състояние, и когато капилярните съдове се свият без да се разширят, това е пак едно болезнено състояние. Но когато едновременно ритмично се свиват и разпущат капилярните съдове, това е едно здравословно състояние на организма. Та здравословните състояния произтичат, всякога щом дойде една неприятна мисъл, каквато и да е, от каквото и да е естество, вие ще опитате силата на вашата воля. Ще вземете тази мисъл да я отстранявате. Сега вие по кой начин отстранявате една ваша лоша мисъл? (чрез заместване). Допуснете, че вие пеете някъде и дойде един ваш приятел или приятелка, и ви каже: много лошо пееш. При такава една оценка вас ви стане мъчно. Но да допуснем, че тя ви каже: Много хубаво пеете! Отлично пеете! А публиката излезне и каже: Много лошо пя. Кого ще вярвате по-напред? Ако публиката не ви одобрява, какво сте образували в публиката? Когато публиката е недоволна от нас, неодобрява пението ви, какъв е процесът у вас, свиване или разширяване? Свиване е, не разширение. Ако публиката ви ръкопляска, значи образува се разширение. Какъв трябва да бъде тактът на певеца като излезне на естрадата? Какво трябва да прави той? Сега разбира се, трябва да попитате някой, който е певец, който е авторитет, той сам е един виден певец, даже най-видните певци и оратори в света имат едно голямо безпокойствие. Той се самовлада, но безпокоен е от вътре. Той като излезне, събрали се 10, 15 хиляди хора да го слушат, той не знае къде да си тури ръцете. Той веднъж като започне да си отвори устата, после вече върви! Но един момент има, от който зависи успехът му или ще го освиркат, или ще му ръкопляскат. Ако той пропусне този момент на сцената, ако не избере фокуса, отдето ще пее. Той трябва да има един нюх, да знае къде да застане на естрадата, че да произведе хармония у публиката. Да знаеш кое място да вземеш, и къде да застанеш. И когато говорите някой път да знаете, каква дистанция да вземете. Ако разбирате този закон, всякога речта ви ще бъде на място. Но ако попаднете на една точка, която е дисхармонична, веднага ще има скарвания. В природата всичко зависи от това какво движение ще направите. Ако сте на една сцена или естрада, все има някои хармонични фокуси или точки, които трябва да намерите. Такива точки има по целия свят. И онзи, който разбира закона, той има едно чувство, едно такова понюхване. Някой път не ти е приятно нещо, седиш, ходиш, не знаеш къде да застанеш. И ако намериш това място, ти се усещаш господар на положението. Изразява се една хармония правилна. А някой път се поставяш на едно място, стеснен си. Така е и в закона на молитвата. Ти не можеш да се молиш на всяко място. Ти ще търсиш място хармонично на своята мисъл. Молитвата е един израз на една велика хармония! Ако ти не можеш да поставиш в хармония своята мисъл с природата и своите чувства, ти не можеш да имаш едно вътрешно съчетание, ти не можеш да имаш едно вътрешно съдействие. Сега ето къде е приложението на това, което ви преподавам. Ако не разбирате тези закони, вие ще мязате на един човек, който има всичките блага, но провидението не му дава да яде. Ти ще гледаш и не можеш да ядеш; ще имаш хубави книги, а очите ти, ще те болят и няма да можеш да четеш. И няма да можеш да слушаш, ушите ти ще те болят, защото и те са една книга. Ще имаш хубави дрехи и няма да можеш да ги носиш, понеже циреи имаш, и каквито дрехи и да туриш, те ще се нагноясат. Ще имаш хубави обуща и няма да можеш да ги носиш, рани ще имаш на краката си. Благото подразбира, да се радваш на това, което имаш. Това е благо. Ако тази наука, която имаме, ако това знание в даден случай не можем да се ползуваме от него, това знание има една дисхармония.
Та казвам, в това отношение сега най-първо на вас ви трябва, какво? Вие сте добили повече окултно знание само да ви бият. Един американски учител, след като е учил един свой ученик да се боксира, та ученикът помислил, че е научил това изкуство и ударил учителя си тъй в носа, да му покаже, че вече майсторски знае това изкуство; но учителят като го ударил така, че ученикът три пъти се прекатурил на гърба си. Та и вие искате да покажете, че сте научили нещо, но ще почувствувате три такива удара, че три пъти ще се прекатурите. И учителят тогава му казва: още веднъж ще учиш това изкуство. Ученикът тогава му казва: втори път не искам да си позволявам такива работи. Природата казва сега правилото: скромност ще имаш. Едно изкуство, докато не го усвоиш. И така хубаво да мислиш. В мисълта е същият закон и в чувствата. Ако ти не знаеш как да мислиш, професорът ще дойде и като ти нанесе един удар, че ти три пъти ще се прекатуриш, и после, ако не знаеш да чувствуваш правилно, пак ще дойде професорът. От какво произтичат страданията? Някое окултно същество казва: или човек трябва да бъдеш, да мислиш и чувствуваш както трябва, или излез оттук, друго същество да дойде на това място. Пък ти чакай, докато бъдеш готов. Не че природата съвсем те изхвърля, но тя иска да каже: Учи! Например, болен си, ще научиш закона на здравето; нещастен си, ще научиш закона на щастието; сиромах си, ще научиш закона на богатството. Лош си, ще научиш закона на доброто. – Ще станеш добър. Та във всичките тези противоречия, които може да се случат в даден случай, във вас нека изпъкне така мисълта. Направил си една погрешка, как ще я поправиш?
Погрешката е от неразбиране. Мисълта не е правилно построена. Запример, някои ваши знания са такива. Вие запример казвате така: A се отнася към B, тъй както C към D. A:B = C:D. Вие това го знаете. Но това в живота не можете да го приложите. Вие математиката знаете, но ако аз не туря това равенство, ще кажете, Учителят е невежа. Но аз зная приложението му. Аз на книгата пропущам равенството някой път, но в живота никога! Защото зная, много скъпо струва; и там ще бъде тъй както трябва. После трябва да знаете, какви са качествата на A в даден случай. Те не са еднакви величини. A в даден случай е резултат, нека да е каквото да е количествено число. Да допуснем, че това число представлява 10, а другото колко трябва да представлява? (пак произволно, нека бъде 15). Ако A е дал 10 лева, той е един богат човек, а B е един сиромах човек и е дал 5 лева. Питам, кой е дал повече? 5-те лева имат повече динамическа сила, отколкото парите на богатия. Следователно, не е в 10-те. Някой с 5 лева ще свърши повече работа. Ти като попипаш тези пари, в тебе ще се зароди едно желание да се разшириш, като че имаш 5 хиляди лева. А като пипнеш 10-те лева, като че нещо те свие. Та всякога в количествените числа, с които работите, има една вътрешна скрита сила. Да допуснем сега, че A представлява два коня, тогава B колко коня трябва да бъдат? Да допуснем A е един арабски кон, а B е един кон от английската порода. Кой кон е за предпочитане? (арабският). Ако е за бягане, арабският е за предпочитане, ако е за теглене, английският е за предпочитане във всяко отношение. Това е вътрешната страна. Та тези са отношенията. Щом дойде до развиването на мислите и чувствата, които се сменят, те си имат отношения. И тия отношения се сменят. Превръщат се в математически образи, а тези образи в геометрически фигури, а пък тези геометрически формули и фигури се превръщат в действия. Ако можеш да избереш един начин за действие, ако знаеш геометрия, можеш да определиш един път, можеш да избереш терена на действие. Или работи, или ако искаш обработвай земята. Има хора, които имат тази опитност, могат да познаят земята каква е.
Сега ние се отвлякохме от приложението и отидохме много далеч. Гледайте свиването и разширението на капилярните съдове да бъде естествено. И после свиването и разширението да следват пак същото, да бъдат естествени. Всякога гледайте да има една вътрешна хармония, да няма някой дисонанс.
Сега втория път ще ви дам една задача да изпълните. Всеки един от вас ще донесе по 10 бучки и половина захар, и всяка бучка да бъде дебела 5 милиметра, половин сантиметър. Точно. Ако намерите, добре, ако не намерите, няма да донесете. (Ще трябва много да търсим такива тънки бучки). Че то е в търсенето.
Станете сега.
Само светлият път на Мъдростта
води към Истината.
В Истината е скрит животът.
7–9 ч.с.